Приматът (част 5)

03.10.2025 | Анонимен

Вече подготвях багажа и си правех сметка до два дни да си тръгна към родното ми място. Към обяд седнах в единствения целогодишно работещ ресторант да хапна. Поръчах и се зачетох във вестник, който бях купил преди това.
- Свободно ли е? – попита ме познат пелтечещ мъжки глас.
- Да?! – казах аз и май също запелтечих.
Беше приматоподобният мъж, който ме беше чукал два пъти това лято. Чувствах се застрашен от създалата се ситуация и му казах:
- Тук всички ме познават и в техните очи съм хетеро мъж с доста принос към основата на туризма, а именно чукането на жени!
Той се усмихна и ми подаде ръка, след което ми каза:
- Ааааз съъм баш основата, моето момче! Казвам се Минко! – развеселен се представи този най-космат мъжееб.
Настана неловко мълчание и той реши да подхване разговора:
- Не се притеснявай! Четирима от присъстващите в ресторанта съм ги ебал и сега си мислят, че сме на лов заедно.
- Как ме намери? – попитах го аз все още притеснен.
- Не останахме много хора в комплекса и не е трудно да намериш когото и да било! – ми каза Миньо леко загадъчно.
Чудех се как да изляза от неловката ситуация, но тя стана още по-неловка със сервирането на поръчката. Сервитьорът се обърна към Миньо:
- Господин Майор, какво ще поръчате днес?
В този момент разбрах, че имам големи основания за притеснения.
- Ти си ми новият любимец! – каза той и се усмихна много лукаво.
- Вие полицай ли сте? – попитах почти треперейки аз.
- Неее, сладур! Аз съм Минко и е добре да се поотпуснеш малко, защото ставаш подозрителен за околните! – доста заповеднически и почти в права реч ми изкомандва той.
- Какво правим сега? – казах аз, опитвайки се да прикрия липсващото самообладание.
- Запознаваме се, а и имаме страхотни случки за които можем да си говорим и при желание да потретим. За да се поотпуснеш и да не стоиш, като статуя на Ленин, ще започна с моето представяне, понеже, ако ти почнеш, ще те хвана в лъжа и няма да изградим доверие. Все пак съм служител в системата и всичко което ми трябва вече го знам. Харесвам те, а и ми сбъднахте мечта с твоята колежка, което ме кара да си мисля, че ще се сработим за в бъдеще! – каза приматът Миньо, Майорът или който и да беше той.
Бях попаднал в “кур-капан” и си давах ясна сметка, че е по-добре за мен да бъда кооперативен. Майорът ме погледна втренчено и каза:
- Бъди естествен и не се пробвай да ми въртиш пируети, защото знам всяка твоя следваща мисъл и мога с голяма точност да предвидя действията ти! Доста години танцувам този танц и е много трудно да бъда изненадан, така че просто бъди естествен! Все пак е добре да знаеш, че аз те пазя и съм добронамерен към теб, за разлика от колегата, който те сефтоса, а и ми е пряк началник. Той искаше да ти направим “менгеме”, с всичките му там технически подробности, но аз го разубедих, че не представляваш оперативен интерес, поради което никой не те е търсил. Сиреч си само мой! – каза той и буквално ме нокаутира с усмивка. - Понеже вече сме си били интимни, сега ще трябва да си станем и близки! – каза той и започна дълъг разказ, към който аз нямах интерес в съответното време, но от днешна гледна точка го отчитам, като огромна пропусната полза.
Разказът му беше доста сив и монотонен, а аз се чудех какво иска да предизвика той с това разголване и директно го попитах. Тогава той ми отговори, че му предстои пенсиониране и вече му било омръзнало да паразитира от чужди тайни, а неговата да я знаят само създателите му. Миньо е израсъл в сиропиталище и не познава родителите си. Прехвърлян е от дом в дом до идване на наборната му служба. Към тогавашна дата не е имал никакви мечти и планове за живота си. Бил пратен в Звездец и оттам е почнал “динамичният” му живот. Към средата на наборната му служба (никога не използва думата казарма) бил пресукан от един старшина, който го подготвил за разговор със ЗКПЧ-то (или там както се е наричал въпросният функционер). До този момент героят от разказа му никога не е опитвал алкохол, а ЗКПЧ-то му предложил и настоял да “употреби”. Накратко: било му донесено, че Миньо имал голям хуй и това според него било основа за бъдещо професионално развитие в Балкантурист! В последствие Миньо бил разбрал, че има цяла програма за набор на курести родни младежи, които да ни доказват пред капиталистическият враг.
- Да бе! – възкликнах аз силно невярващ във вече интересния разказ.
- Моето момче, миналото крие невероятни истории... но истински! – натърти майорът. - Пробвах да бъда барман, но бях много непохватен, а това застрашаваше прикритието ми. Бях на седмото небе, защото, след като изчуках една колежка, тя се беше похвалила и интересът към мен рязко порасна до такава степен, че почнаха да ме търсят разни незадоволени съпруги и дъщери на местни партийни функционери, което подсказа на водещия офицер, че в мен има потенциал за работа на терен от друго естество. Хуят ми беше единственият капитал с който разполагах и нямах намерение да го пропилявам знаейки откъде идвам, а и нямах избор! – каза той и ме погледна правейки пауза. - Бях маскиран, като домакин в една станция и трябваше да се правя на поддръжка, която реално вършеше друг човек. Неслучайно будисткият плаж на Слънчев бряг се намира в близост до станцията на министерски съвет. Там беше и основното ми работно място. Нямах скрупули към жертвите си, защото ми бяха представяни, като опасни за комунистическия морал елементи. Но вътрешно знаех, че върша нещо лошо и с времето се научих как да прикривам тук-там някой стойностен човечец от разработка. Към този момент не си давах сметка, че и аз съм следен, поради което бях наказан и в последствие ми сложиха колега с който трябваше да работим в екип. Имахме заповед да се празним задължително вътре, за да има “развитие”.
- Това не го разбрах? – казах аз силно озадачен.
- Ще го разбереш в течение на съвместната ни работа! – каза той и още по-студено ме погледна. - Родната милиция не ми позволи да се оженя, защото съм им бил много ценен, а аз също имах любови и трепети! – тъжно сподели той. - Годините си вървяха, а аз получавах възможност за развитие и по-високи чинове, но колегата, с който бяхме в екип, се развиваше заедно с мен и винаги беше с една стъпка пред мен. Всички ловни постижения са били резултат от планирани действия, което вътрешно ме отвращаваше отдавна. Прескачам много детайли и идвам до твоя случай. Ти беше случайна жертва и свидетел на оперативна дейност, която изпуснахме от контрол, но за съжаление те имаме на снимките от скалите, при които ти воайорстваше. На следващият ден ние знаехме, че пак ще дойдеш, защото любопитството и възбудата са основна движеща сила, след като мъж или жена видят подобна случка. Ефектът е почти еднакъв при двата пола. Единствената изненада беше, че ще поискаш и допълнително.
- Какви камери? Какви снимки? – подскочих аз.