Истинският господар

03.11.2025 | Анонимен

В банкетната зала се чуваха радостни възгласи и се усещаше смесица от аромат на скъпи парфюми и алкохолни пари. Сватба. Моята сватба! Улових възхитените погледи на гостите, чувствайки се като кралица в тази ослепителна булчинска рокля с дантела и къс ръкав. Новият ми съпруг Мирослав седеше до мен, а ръката му лежеше на коляното ми, като топла тежест. Той оживено разказваше нещо на приятелите си, сияейки от щастие. Тогава усетих и друг поглед върху себе си – тежък, нахален и похотлив – погледът на баща му, моят тъст, Виктор.

Той седна отсреща, облегнат назад на стола си, бавно въртейки чаша коняк в мощните си пръсти. Очите му, студени и пронизващи, сякаш ме събличаха слой след слой – рокля, бельо... Свих се под този поглед, опитвайки се да се разсея, но всичко беше като прелюдия. С целия си външен вид той сякаш казваше: “Всичко това е временно. Играчки. А истинският господар съм аз!”.

Когато се изправи и ми жестикулира, почувствах студенина отвътре. В този момент Мирослав танцуваше с майка си на някаква сантиментална балада.

- Ана, ела за секунда! – гласът му беше нисък, авторитетен и неприемащ отказ.

Усмихнах се несигурно и го последвах, шумолейки с подгъва на роклята си. Той не ме заведе до масата, а надолу по коридора, в някаква малка съблекалня, пълна с гардероби и окичена с дрехи.

- Виктор, какво става? – попитах аз, като спрях в средата на стаята.

Сърцето ми туптеше някъде в гърлото.

Той се обърна към мен. Беше едър и внушителен мъж, а в тясното пространство на съблекалнята присъствието му изглеждаше завладяващо. Той миришеше на скъп коняк и пури.

- Това, което се случи е, че вече официално си част от нашето семейство, Ана! – каза той бавно и заключи вратата.

Щракването прозвуча, като изстрел.

- И в нашето семейство има правила, които трябва да спазваш!

Усетих как кожата на гърба ми настръхна. Опитах се да се пошегувам:

- Правила? Е, готова съм! Основното правило да не съм разхвърляна вече съм го усвоила!

Той не се усмихна. Лицето му остана каменно. Той направи крачка към мен, блокирайки цялата светлина от лампата.

- Правилата са много по-сложни, скъпа моя! Говорим за йерархия и за това кой има власт и авторитет да се разпорежда тук!

Той ме притисна към стената с масивното си тяло, правейки невъзможно да се движа. Ръката му се опря грубо на кръста ми, а след това пропълзя по-ниско, смачквайки скъпата материя на роклята ми. Опитах се да го отблъсна, но беше като да се опитвам да преместя камък.

- Виктор, спрете! Какво правите? Мирослав...

- Мирослав е мой син! – отсече той и дъхът му, горещ и алкохолен, изгори бузата ми. - Той ще получи това, което аз му позволя! И сега е мой ред! Трябва да бъдеш посветена!

Замръзнах парализирана от страх, но и от някакво диво и забранено вълнение. Той беше прав! Той винаги е бил господарят на къщата. И неговата сила, груба и животинска, примамваше и плашеше едновременно!

- Сега си част от семейството и трябва да знаеш нашите правила. – гласът му стана по-тих, но това го направи още по-авторитетен.

И разкопча панталона си.

Дъхът ми спря в гърлото. Членът му се подаваше изпод разкопчания цип – огромен, могъщ и готов за действие! Той пулсираше в ритъма на лудото ми сърце – дебел и дълъг, с подута тъмно пурпурна глава, върху която вече се бе появила прозрачна капка.

- Виждаш ли? Това е основното правило! Способността да служиш и да се подчиняваш!

Той не ме съблече – просто грубо повдигна подгъва на сватбената ми рокля, разкривайки долната част. Усетих прохладата на въздуха по кожата си и срамната топлина между краката си. Носех само бели дантелени бикини и чорапи с жартиери. Пръстите му се впиха в бедрата ми, изтръгвайки последните следи невинност от мен.

- На колене! – звучеше, като заповед, която не подлежеше на обсъждане.

Сниших се надолу. Великолепната рокля ме заобиколи, като облак. Погледнах към мощния му корем и към изпъкналия му член, който сега ми се стори като инструмент за мъчение и удоволствие.

- Отвори уста, курво! – изсъска той.

Подчиних се. Съзнанието ми крещеше, но тялото ми предателски вече течеше от вълнение. Той доближи главата на члена си до устните ми и я втри грубо в тях. Усетих соления вкус на смазката му. Миризмата му беше мускусна, абсолютно мъжествена и доминираща.

- Лапай и започвай да се давиш! Сега ще покажа на всички на кого наистина принадлежиш!

Той намести бедрата си и проникна дълбоко в устата ми. Започнах да се задушавам и сълзи потекоха от очите ми. Членът му беше твърде голям и разпъна гърлото ми, опирайки се на самото небце на устата ми. Опитах се да се отдръпна, но той сграбчи косата ми с едната си ръка и ме придърпа още по-силно.

- По-дълбоко, кучко! Лапай!

Той започна да чука устата ми здраво и безмилостно, като чук. Давих се. Слюнката ми се стичаше по брадичката и по сватбената ми рокля. Сълзи заливаха лицето ми. Звуците, които издавах, бяха дрезгави, мокри и доста срамни. Но с всеки тласък в мен се събуждаше някаква дива част, която харесваше това унижение и тази абсолютна власт над мен.

Обвих ръце около мощните му задни части, за да стабилизирам по някакъв начин този неистов ритъм. Устните ми се обвиха около ствола му, а езикът ми се плъзна по напрегнатата плът. Започнах да дишам през носа си, за да го поемам докрай и да усещам как пулсира в гърлото ми.

- Да, точно така! Добро момиче! Сега разбираш правилата! – гласът му стана дрезгав, нарушен.

Той извади члена си от устата ми, целият блестящ от слюнка. После ме преобърна рязко и отново притисна лицето ми към стената. Роклята беше издърпана до кръста. Пръстите му закачиха ластика на бикините ми и ги откъснаха с едно движение.

- Разтвори си широко краката!

Подчиних се, усещайки как треперя навсякъде – от върховете на пръстите чак до петите. Той хвана члена си и го прокара по мокрия ми процеп, карайки ме да потръпвам и да стена.

- Цялата течеш, снахичке! Липсваше ли ти истинският господар?

И той влезе в мен. Не с целувки и ласки, като Мирослав, а с един мощен и разкъсващ тласък. Извиках от болка и невероятно удоволствие. Изпълваше ме чак до матката! Размерът му беше зашеметяващ! Той започна да ме чука – силно, дълбоко и безчувствено. Всеки тласък ме блъскаше в стената. Усещах всеки сантиметър от големия му член вътре в мен, както и всяка вена от него.

Той ме държеше за бедрата, а пръстите му се впиваха в плътта ми, оставяйки червени дири. Стомахът му се удряше в задните ми части. Тежкото му дишане беше единствената музика в стаята. Свършвах, крещейки в дланта му, която той сложи в устата ми, за да заглуши звуците. Тяло ми вече му принадлежеше и аз бях изцяло негова собственост!

- Приготви се, курво! Сега ще поемеш всичко...

Движенията му станаха по-насечени и по-хаотични. Той влезе по-дълбоко в мен и аз усетих как се подува още повече. С тих стон, като ръмжене на животно, той свърши. Горещи, гъсти струи се пръскаха дълбоко в мен, изпълвайки цялото топло пространство. Той ме държеше набита и не ме пускаше, докато не спря да пулсира.

След това излезе. Чух го да закопчава панталона си. Аз, цялата трепереща, се плъзнах по стената на пода върху смачканата си рокля. Спермата му капеше по бедрата ми.

Той погледна надолу към мен, докато оправяше ръкавелите си. Лицето му отново стана студено и безизразно.

- Първо правило: аз съм господарят! Второ правило: това ще си остане между нас! В противен случай ще съсипя живота на теб и на Мирослав! Разбираш ли?

Кимнах мълчаливо, без да мога да кажа нито дума.

Той отключи вратата и излезе, оставяйки ме сама в полумрака на съблекалнята. Чух весела музика, която свиреше в залата, както и смехът на гостите. Животът продължаваше. Но сега знаех истината! Знаех на кого всъщност принадлежа! И тялото ми, все още пълно с неговото семе, коварно се свиваше от нова атака на желанието.

SK