Жоро и Илия (част 2)

15.08.2025 | Анонимен

Стаята беше тъмна, само бледа светлина от прозореца прорязваше въздуха.
Илия заключи вратата, без да каже и дума.

- Ше си мълчиш ли ма, педалче… или ше паднеш на колене, както едно време? – прошепна ми в ухото, с глас по-дълбок от самата нощ.

Трепнах!

Целият ми свят се сви в едно място – между краката ми.

Бях твърд, пулсиращ, гладен.

А той стоеше пред мен – голям, нахален, с онази походка, която винаги ми разтваряше душата.

Разкопча панталона си бавно, умишлено. В погледа му нямаше милост.

- Помниш ли го? – каза, докато извади к*ра си.

Огромен. Плътен. Венозен. С тъмнокафява глава и пулс, който сякаш туптеше за мен.

Паднах на колене. Без да питам, без да се замисля.

Устата ми го прие – жадно, дълбоко. Дълго време бях мечтал за този вкус! За това усещане – да бъда малък, покорен, негов.

- Мхм… гледай го къв си ми станал… глътна го като нищо, мръсен Жоро… – изстена той, с ръце в косата ми, като ме тикна по-дълбоко.

Давех се. Очите ми сълзяха.

А той не спираше.

- Ще те пръсна довечера… ще си ми само дупе, ясно ти е!

Изправи ме, дръпна дрехите ми рязко. Грубо. Бях чисто гол пред него.

- Завърти се! Наведи се на леглото! И си разтвори бузките!

Направих го. Треперех, но не от страх – от глад.

Илия плю в шепа си, размаза го по дупето ми, а после натисна върха.

- Отваряй се ма… ще влезе целият!

Проникна в мен бавно… после рязко. Целият.

Изпищях без звук. Стиснах възглавницата.

Той започна да ме чука. Сила. Удари. Телесна власт.

Вкарваше го докрай, изкарваше го почти целия и пак с трясък вътре. Всяко влизане беше като удар в душата ми.

Той плюеше по гърба ми, скубеше ме за косата, стискаше ме за хълбоците.

- Мой си, ясно ли ти е? Само аз ше те еба така! Само аз мож’ да те накарам да викаш така… – стенеше над мен.

Аз се тресях под него, дупето ми гореше, но исках още!

Имах нужда. Да бъда взет, разкъсан, унизен – само от него.

- Обръщай се! – извика той и ме хвана за гърлото.

Изправи ме и ме сложи по гръб. Вкара го пак, този път гледайки ме в очите. Целуваше ме грубо, с език, с ухапвания.

С ръка стискаше гърдите ми, с другата ми държеше врата.

- Кажи ми к’ъв си!

- Твоя кучка… – прошепнах.

- Кажи го по-силно, Жоро! – изрева, докато ме блъскаше.

- Кучка съм ти! Само твоя! Само ти можеш да ме ебеш така!

Стискаше ме, разтърсваше ме.

После – с едно последно движение, заби го докрай и се пръсна в мен.

Гореща сперма ме изпълни отвътре. А аз свърших без да го докосвам.

Тялото ми се тресеше. Дишах тежко. А той легна върху мен, още вътре, още твърд.

- Ще има още! – каза. - Ще те направя мое мъжко парче месо. Само за мене! Само в мене!

JORO