Воайорите - аз и луната

30.07.2025 | Анонимен

Дълго се чудех дали да споделя за случката, на която станах неволен свидетел преди няколко дни, но все пак реших да пиша.

Малко за мен. На 33 г. ерген. Хетеро. Нямах постоянна приятелка. Работещ в сферата на услугите. Живея сам с кучето си Рузвелт на петият етаж в двустайна панелка в квартал намиращ се на около 3-4 км. от центъра на София. Бях на един от протестите в горещата юлска вечер. Спуснах се пеша от вкъщи надолу. Шествието стигна до емблематичното знаково кръстовище и продължи докъм 23:00 часа. След като приключи си тръгнах за вкъщи. Температурата на телефона ми показваше 30 градуса. Прибрах се след около час. Целият бях вир вода. Рузвелт ме посрещна на вратата облизвайки доволно ръцете ми. Погалих го. Искаше да го изведа на прохладна разходка. Кучето живееше с мен почти пет години. Порода лабрадор ретрийвър. Беше много послушен. Изпълняваше всички мои команди. С него спяхме заедно на голяма спалня. Казах му да стои мирен и че след като си взема един душ ще го изведа навън. Преди да вляза изпих близо литър вода. В панела не се дишаше. Нямах климатик. Ползвах вентилатор. Къпах се на отворена врата, защото в банята нямаше прозорец. Подсуших се. Сложих си на голо направо късите панталони. Закопчах копчетата и дупката на колана си. Излезнах на терасата за да изпуша една цигара. От мястото където стоях се виждаха улицата, съседни панелни блокове, голям супермаркет, детска градина и училище. Имаше лунна светлина. В квартала бе тихо. Минаваше полунощ. Тук там някой и друг прозорец светеше. Някое и друго такси преминаваше по основната улица. След като загасих фаса си метнах един чист измачкан потник от дрешника. Обух сандалите и с Рузвелт излезнахме навън. Държах го на каишка, въпреки че много му се тичаше сам. Веднага свърши биологичната си работа върху един голям камък срещу входа. Обикаляхме алеите между блоковете. Минахме през детския кът. Седнах в една беседка и изпуших нова цигара. Лабрадорът бе седнал до мен и търпеливо чакаше да свърша с порока си. Реших да се разходим от другата страна на улицата. Минахме покрай малки слабо осветени улички. Часът минаваше 1:00 сутринта и реших да се прибирам с кучето. Движихме се бавно. Не искахме да се прибираме бързо в сауната, която представляваше жилището ми. Минавайки по една тясна уличка между оградите на детската градина и училището с периферното си зрение видях на висилката в откритият фитнес в двора на училището да виси тяло. Намалих още по-бавно крачката и издадох команда на Рузвелт да стои на място. Имаше паркирани коли до оградата. Приближих се тихо на стъпки към най-близката до оградата кола и се успокоих. Тялото леко мърдаше. Беше на момче хванало с ръце двете халки на уреда. Обутите в маратонки крака бяха опрени на дървено пънче, служещо за качване на по-ниски на ръст хора. Тийнейджърът бе гол до кръста и леко стенеше. Беше късо подстриган. На лунната светлина се открояваше неговия кафяво гранитен тен. Явно бе ходило на море. Преместих се леко на дясно зад паркиралата кола. Останах зашеметен от гледката пред мен. Друг тийнейджър с дълга коса завързана на опашка правеше свирка на стоящото право момче. Първо си помислех, че е момиче, защото носеше тениска, но след като си извади с ръка кура си от шортите и преметна през глава тениската си разбрах, че е момче. Пичовете бяха може би на видима възраст 15-16 г. Този с опашката беше се леко навел напред към другия и с уста лижеше, вкарваше и изкарваше не малкия по размер хуй на приятелят си. С другата си ръка духащият си лъскаше бавно парчето. Виждаха се само едрата глава и дебелият му ствол. Висящият бе леко разтворил както краката си, така и ръцете си над глава, които не изпускаха халките на уреда. Стенеше и леко се люлееше. Топките и на двамата не се виждаха. Бяха покрити в шортите им. Моят кур започна леко да се изправя. С времето усещах, че се мокря отпред. Бях без слипове, но в тъмното едва ли някой случайно появил се човек щеше да забележи петното. Рузвелт продължаваше да стои мирно.
- Марто, ще свърша! – чух отчетливо да казва стоящото право момче.
Правещият свирката явно се казваше Мартин. Той продължи да духа, все едно че не е чул предупреждението на приятеля си.
- Пич, ще експлодирам всеки момент! Чуваш ли? – звучеше все по-сериозно.
Този с опашката не помръдваше. Силен вик наруши тишината.
- Даааааа… – блажено изстена пичът на висилката.
- Доволен ли си, Дани? – промълви Марто преглъщайки на глътки спермата му.
Ясно бе, че Дани бе напълнил устата на Марто. Последният изцеди с ръка последните капки от парчето на приятелят си, след което избърса устата с тениската си.
- Сега е твой ред! – чух да казва Мартин.
Дани пусна халките. Прибра мокрия си все още твърд член в гащите и скочи от пънчето. Марто си свали тениската от главата и се насочи към лежанката. Уредът бе само на около 4-5 крачки от мен. Марто положи тениската върху отразяваща се на лунната светлина метална основа на лежанката. Легна върху нея и постави като опора двата си крака на дръжките на уреда. Главата му почти докосваше асфалта. Дани пи вода от шишето вода оставено в центъра между уредите и се насочи към очакващия го приятел. Гърбът и дупето на Марто пасваха като по мярка върху лежанката. С ръка той извади полунадървения си хуй от гащетата. Виждаха се и пълните му стегнати топки. Дани коленичи до него. Бе поставил колената си върху малка спортна мешка. Обхвана с ръка члена на Марто и започна с движения да го прави твърд. След малко го налапа и започна да му духа. Тук, за разлика от свирката преди малко, се виждаше всичко много по-ясно. Мартин бе сложил двете си ръце под главата. От време на време се надигаше за да вижда как приятелят му вкарва и изкарва в уста си собствения му член. От мястото където гледах на моменти Дани поглъщаше целия кур на Марто. Последният стенеше яко. Извади едната си ръка изпод главата си и започна да масажира голото си настръхнало зърно. Дани се бе съсредоточил изцяло върху фелациото. От време на време пиеше глътки вода. Обилни лиги се стичаха от устата му по главичката и ствола на хуя на приятеля му. На кратки моменти лижеше и лапаше изпъкналите топки на Мартин. Последният продължаваше да стене. Предстоеше скоро да свърши. Дани извади устата си от кура на момчето с опашката и с ръка силно започна да лъска. След минутка-две мощен фонтан от голямо количество сперма обля тялото на лежащия. Капки лепкава течност попаднаха и по шортите на момчето. Доволно Марто изпъна напълно двете си ръце назад зад главата си. Дани стана, жабурка вода. Изплю и отпи. На Мартин пишката започна да омеква. С ръце той размаза литрите сперма върху тялото си. Лепкава течност попадна върху зърната му и областта около пъпа му. Всичко това се случваше пред мен. Марто стана. Облече тениската си и заедно с Дани излезнаха от двора на училището. От цялата гледка хуят ми беше се изправил на макс и след като загубих от поглед двете момчета започнах да мастурбирам силно. Разкопчах копчетата на панталончето си и без да откопчавам колана извадих възбудения си член с омазнената с прекум главичка. Рузвелт стоеше спокоен. Не за първи път лъсках пред него, но за първи път сега беше на открито. След две-три минути яко мастурбиране изцапах с гъста бяла течност стъклото (на шофьора) на колата зад която се криех. Мощни струи сперма започнаха да се стичат бавно надолу. Изживявах страхотен оргазъм! Преди да поставя все още пулсиращия си и неспаднал член в шортите, се изпиках мощно върху предната гума и калник на автомобила. Не ми пукаше за собственика на колата! С лабрадора се насочихме към апартамента ми. Отваряйки вратата откопчах каишката на кучето и то се стрелна по коридора към отворените врати на стаите. Чух яко лочене. Кучето пиеше вода. Влезнах в банята и, въпреки че водата беше хладка, се изкъпах на две на три. Отидох на терасата и запуших поредната си цигара. Наближаваше 2:00 часа след полунощ. Погледът ми се прикова към потъналата в мрак откритата фитнес площадка. Само продължаващото пълнолуние осветяваше леко мястото на случката тази ранна сутрин. За първи път в живота си аз като воайор гледах свирки на живо от две млади момчета. Луната също. Искаше ми се да съм на мястото на Марто и Дани.

P.S. Извиняван се, ако имам допуснати грешки. Но и сега, когато свършвам с писането, съм много много развълнуван и отново яко надървен!