Нов човек или Не мога да чакам

25.06.2025 | theinseminator

Не съм сигурен кое заглавие е по-подходящо, затова слагам и двете.

Текстът излезе малко дълъг и затова, ако желаете, можете на прескочите първата глава и директно да започнете да четете от втората.

Глава първа: Въведение

Нещата не вървяха добре. Не бях сигурен как да постъпя – отношенията ни бяха станали обтегнати. Усещах, че тя не се чувства добре с мен. Срещите ни с нея бяха като задължение – нямаше я тръпката, нямаше го удоволствието, желанието, често даже не се любехме. И това ме потискаше. Като човек. И като мъж. Фактът, че не можех да накарам жена да се чувства добре с мен ме караше да се чувствам малоценен, непотребен, безполезен.

Затова просто спрях да ѝ вдигам, спрях да отговарям на съобщенията ѝ. Реших, че ще се оправи по-добре без мен.

Първите дни беше звънене всеки ден по няколко пъти, после стана по един път. Накрая спря. И съобщения спря да пише. Реших, че се е отказала и е поела по своя път сама.

Бяха минали два-три месеца. Почнах да се отърсвам от досадното чувство за малоценност. В работата нещата вървяха добре, проектът напредваше и даваше добри резултати. Аз, като основен специалист, бях горд от себе си. Шефът ми беше доволен. Колко му трябва на един мъж – малко признателност.

И тогава дойде съобщението: “Искам да поговорим. Кога да ти се обадя?” от нея.

Пратих: “За какво ще говорим?”
Отговор: “Искам да ти разкажа какво ми се случи и какво осъзнах.”
Написах: “За хубави неща ли ще ми говориш или за лоши?”
Отговаря: “За хубави. Лошите ги оставих зад гърба си.”
Питам: “Ще можеш ли да говориш спокойно, без да ми се караш?”
Отговор: “Да.”

Изненада! Тя все ми говореше колко ѝ е зле след развода, как животът ѝ бил тежък, нямала приятели и т.н. Аз всячески се опитвах да я успокоя, да я утеша, да ѝ покажа, че има и добри хора, че нещата не са само лоши. Исках да се чувства сигурна. Отнасях се с нея с уважение и респект, не настоявах за нищо, съобразявах се с потребностите и желанията ѝ. Сега, всеки с опит веднага ще каже, че съм направил голяма грешка. Да, сега го знам! Но тогава бях млад и неопитен. И наивен. И си блъсках главата, естествено, години наред. И все ѝ обяснявах да не гледа лошите неща задълбочено, да ги забравя, да помни само хубавото. Не и не! Тя е все несигурна, моите постъпки я дразнят, караме се, сърдим се. Направо се чудя как издържах толкова време.

Написах: “Ще искаш ли нещо от мене?”
Отговор: “Само да ме изслушаш.”

Хм ... Не че нещо, ама не можех да повярвам!

Пиша ѝ: “Окей, обади ми се довечера след работа.”

Денят мина, прибрах се вкъщи. Тя се обади и аз вдигнах. Почна да ми разказва как всъщност не осъзнавала колко лошо се е отнасяла с мен, че съм се тормозил с нея и че ми се извинява за всичко! Шашнах се! Никога не ми се е извинявала за нищо. После разказа, че е осъзнала и че личното ѝ щастие зависи изцяло от нея самата и че не трябва да разчита на други хора да я правят щастлива. Променила някои навици в живота си, започнала повече да излиза навън, да мисли позитивно и това ѝ повлияло благотворно на психиката и на външния ѝ вид. Стойката ѝ се е изправила, бюстът ѝ е изпъкнал напред, отслабнала е, косата ѝ е станала гъста и лъскава. И по-дълга. Почнали млади момчета да я свалят.

Решила, че няма да се съобразява с чуждото мнение от непознати. Тя знае, че е пълноценен и независим човек, че изглежда страхотно и това за нея е важното в момента.

Призна ми също, че едно от хубавите неща, които съм направил за нея е да харесва тялото си, като функционален и като сексуален обект. Често се гледала в огледалото си и ѝ харесвало това, което вижда – че има страхотни гърди, гладък корем, добре оформено дупе, страхотни крака. Споменах ѝ, че това съм ѝ го повтарял много пъти. Тя потвърди, че вече вярва в това наистина.
- И сега какво? – попитах.
- И сега, няма нужда да жертвам нищо, нямам нужда от някого за да бъда щастлива и оттук нататък ще се виждам с някого, защото искам и ми харесва, а не защото трябва.
- Внимавай! – казах. - Разказваш ми за жена, която много искам да видя!
- Искаш ли? – попита. - Защото ти си тоя, който престана да ми вдига!
- Спрях да ти вдигам, защото тогава беше друг човек, който не исках да виждам. Сега си различна, нов човек си. Това, което описваш, определено искам да го видя! И пипна. И усетя. Ако искаш, моят дом е отворен за гости?
Кратка пауза, след което тя каза:
- Идеята за гостито ме изкушава.
- Ами, добре си ми дошла, нови човеко!
Тя се засмя. За пръв път чувах смеха ѝ от много време. Смехът ѝ бе едно от нещата, които ме привлякоха в нея когато се запознахме. Другото беше нейната интелигентност, а третото бе красивата ѝ фигура, естествено!

Глава втора: По същество

Уговорихме се за следващата неделя. Падна се страхотен пролетен ден – слънчево, не горещо. Трябваше да я взема с колата от кафенето, където тя пие кафе. Пристигнах малко по-рано, обадих се да ѝ кажа къде съм, паркирах и зачаках. Не след дълго тя се появи. Познах я веднага. Уау, изглежда страхотно! Наистина е отслабнала – коремът ѝ беше по-прибран, бедрата ѝ по-стегнати. Беше обула тесен клин, та добре се виждаха. И, както каза, гърдите ѝ стърчаха напред. Цялата ѝ осанка беше изправена. А това сияещо лице, тази блестяща усмивка, губих ума и дума!

Тя влезе и седна. И попита:
- Как ти изглеждам?
Ъъъ... събрах малко думи и промълвих:
- Как ми изглеждаш ли? Надървям се!
Тя сложи длан на чатала ми.
- Наистина се надървяш!
- Няма да те лъжа.
Тя махна ръката, седна удобно и пресегна за колана. Аз побързах да ѝ кажа:
- Сега, сериозно ще те питам! Ти сега идваш с мен, защото искаш и ти харесва, нали? В смисъл, давам ти възможност да решиш сега, след като и ти ме видя, дали ще дойдеш с мен или още сега ще си тръгнеш. Каквото и да решиш, аз няма да ти се разсърдя, не искам да се чувстваш длъжна или принудена. Това за мен е много важно!
Тя се поколеба:
- Ще ми даваш ли целувки? – попита.
- Много е вероятно!
- Тогава идвам с теб.
- Супер! – възкликнах и запалих двигателя.
Карах до вкъщи с надървен кур през цялото време. Нямах търпение – тя наистина е много красива в момента и исках да я обладая! Не да я любя, не да я чукам, точно да я обладая! Не ме питайте, не знам каква е разликата, ама тая дума точно ми изглежда най-подходяща за това, което чувствам в момента.
Влязохме вкъщи. На вратата ѝ казах:
- За да не се чувстваш притисната или принудена, няма да те карам сега да се събличаш. Когато решиш, че ще ти е приятно, тогава се съблечи. Аз ще се съблека, защото аз така си ходя из къщи по принцип. Любенето също ще определиш ти кога ще стане, ние имаме пет часа на разположение.
Исках да подходя внимателно, да се съобразя с нейното темпо, с това как тя го чувства в момента! Исках да ми има доверие, че няма да направя нещо глупаво!

Влязохме в стаята, съблякох се и останах по боксерки. Те са еластични и ясно описваха надървения ми кур, като не оставяха нищо на въображението. Тя влезе в стаята и там започна да се съблича. Остана по сутиен и гащи.
- Харесва ли ти сутиенът ми? Купих си го преди няколко дни.
Загледах се. Сутиен от еластична материя с дантелени орнаменти. Знам, че тя харесва дантели. Хубаво придържа гърдите ѝ, прави ги вирнати и стегнати.
- Красив е! – казах. - Но аз искам това, което е вътре в него!
При което го хванах и дръпнах нагоре. Циците ѝ изпаднаха от него и се разлюляха за кратко. Погледът ми се заби в тях. Хванах ги и ги замачках. Първо нежно, после енергично. Тя вдиша и затвори очи за момент. Явно ѝ хареса. На мен определено – кожата им беше гладка, усещането беше нещо невероятно. Хубави цици си има тя, много им се кефя. Спомних си как се люлеят, когато се чукахме преди.

Седнах на ръба на леглото, а тя застана права до мен и циците ѝ се падаха точно на нивото на лицето ми. Това ми беше любимо! Помачках ги още малко, поцелувах ги с устни, посмуках зърната, междувременно преместих длани на корема ѝ – другата ми любима част от нейното тяло. Погалих го няколко пъти и усетих, че съм страшно надървен и горя от желание. Май няма да удържа! Исках я сега, веднага, на момента! Нямаше после, нямаше по-късно. Със жалките останки от самоконтрола, които ми оставаха, си помислих: “Дано не ми се разсърди!” и изрекох:
- Сега ще си позволя малко откровеност! Не мога да чакам!
Дадох ѝ секунда да осмисли какво казах току-що, след което с бързо движение ѝ смъкнах гащите до глезените, сграбчих я през кръста и я съборих на леглото по гръб. Набързо хвърлих боксерките, разтворих краката ѝ, наместих се и директно започнах да начуквам кура си в нея. Тя изохка при първото проникване. Май я заболя. Някак успях да избоботя едно извинение, но не можах да се спра от обзелата ме страст. Продължавах да я чукам, бързо и припряно. Диво и страстно. Чувам да стене. Надявам се това да означава, че болката е отминала и сега ѝ е хубаво. Поне ме обгърна с ръце в гушка. Единственото, което виждах ясно в момента бяха циците ѝ, които се друсаха много възбуждащо от моите тласъци. Очите ѝ бяха затворени, главата изпъната назад. Приятни стонове излизаха от гърлото ѝ. Все признаци, че ѝ е хубаво!

Нямах контрол над тялото си. Чувах, виждах и усещах всичко, но не можех да спра да я чукам, като че ли нещо беше изключило връзката между мозъка ми и мускулите ми. Нямах разум, чувствата и страстта управляваха действията ми. Нейните стонове и дишане само ги разпалваха още повече и ситуацията ставаше неуправляема.

Не знам колко време я чуках така – изгубих представа за времето. Не чувствах умора или болка, само страст и похот! Исках да я чукам без да спирам. Изглеждаше, че и нейната възбуда нарастваше. В един момент тя каза:
- Искам да те врътна! Искам да те яхна!
Ооо, аз знам! Знам какво означават тези думички. Опитах да се овладея. Успях да спра! Само като си представих какво ще видя след малко и настръхнах! Веднага станах от нея и легнах по гръб. Тя се изправи, главата ѝ се замая за момент. Секунда-две, за да си нормализира координацията. Не бяхме първа младост и това си личеше.

Седна ми. С рязко движение ми се набучи. Мръсница, как го искаше само! Започна да ме язди – първо предпазливо, после по-енергично, а накрая яростно. Дупето ѝ се търкаше в моя таз, клиторът ѝ в моя пубис, а циците ѝ се тресяха и плющяха, докато дълбоко дишане и леки стонове излизаха от гърлото ѝ. Мокри звуци се чуваха от вулвата ѝ. Очите затворени, главата назад, косата ѝ разстелена по гърба ѝ – класическа картинка на удоволствие и екстаз! Беше опряла ръце на гърдите ми и така усещах силата, с която го правеше. Супер секси и разкошно! В този момент тя ставаше много красива.

Почнах да я мачкам по гърдите, по дупето, бедрата, галех я по гърба. Исках да прибавя още към нейните усещания, за да я накарам да подивее от кеф. Исках да се наслаждавам на чувствата, които лицето и тялото ѝ излъчваха. Исках да попия всичко това и да го съпреживявам! Знам, че жените го чувстват с цялото си тяло, това си и личеше в момента.

Тя засили движенията, видимо нейната възбуда се увеличаваше. Засили дишането си, почна да издава сподавени скимтящи звуци. Усетих, че почва да трепери и мускулите ѝ се стягат. В един момент тя забави темпото и след миг спря. Затаи дъх, стегна краката. Тялото ѝ трепереше. Задържаше! Искаше да удължи оргазма си по-дълго, да попие тези страхотни усещания, които бяха обхванали тялото ѝ, а и съзнанието ѝ. Здраво беше стиснала очи. Лицето ѝ се кривеше в сладка агония, а треперенето ѝ се засилваше и постепенно преминаваше в спазми и конвулсии.

Нададе крясък. После втори. Бърза тирада крясъци в такт с учестено вдишване и издишване. Почна да тресе таза си напред-назад, като че ли се опитваше да ме чука. Циците ѝ се люлееха от вълнението, обзело тялото ѝ. Гледах ги с кеф. Виждах как се изчервява цялата ѝ гръдна област. Дишането ѝ стана по-дълбоко и крясъците ѝ преминаха в гърлени звуци, изпълнени с наслада, удоволствие и екстаз. Това продължи още няколко момента, след което започна бавно и постепенно да се успокоява, да овладява дишането си и тялото си.

Минаха няколко минути, всичко вече беше спокойно. Тя седеше отгоре ми, тялото ѝ показваше остатъчното тлеене от усещанията отпреди малко. Лицето ѝ сияеше, погледът ѝ беше премрежен, но блестящ. Това ми беше любимо – как се наслаждаваше на тръпките, които я побиваха чат-пат, докато тялото ѝ се опитваше да се окопити и тя да овладее емоциите си. Впрочем, с мен нямаше нужда да ги владее – тя ги пускаше да се изразяват на воля, чувстваше се свободна да го прави, имаше ми доверието за това. И аз не я предавах в това отношение. Винаги беше хубаво, разтърсващо, разтоварващо и приятно. Красота и разкош!

Тя се размърда и се огледа:
- Къде е водата? Пресъхна ми гърлото.
Питаше за шишето с вода, което бях напълнил предварително.
- Тук е на масата. Ето! – и ѝ го подадох.
- Мерси!
Отвори го и залочи жадно на големи глътки. О, знам защо ти пресъхва гърлото всеки път! Пий сега, пий...