Във фургона

22.05.2025 | theinseminator

Знаете ли ги центровете за разделно събиране на отпадъци – аз работя в един такъв. По същество е фургон, в който има малък офис и останалото е склад, където се събират отпадъците в кофи и контейнери. Хората носят неща за изхвърляне и аз ги сортирам.

Та имах един клиент, беше идвал няколко пъти да ми носи разни неща. Не си тръгваше веднага, а оставаше за малко разговор. Но не беше натрапчив, не се опитваше да ме сваля или нещо такова, по-скоро беше приятна компания. Нямах нищо против, понеже беше разнообразие в работния ден.

Но имаше нещо в него! И с други хора съм си говорила, и с мъже, но с този беше различно! Може би тръпка или някакво привличане, не зная! Но ми беше готино с него. Беше интелигентен, говорихме си на всякакви теми. Не бързаше да си ходи, но казваше, че го чакат вкъщи. И уж за пет минути, той оставаше за по половин час. Надявах се, че няма проблеми вкъщи заради това. Каза, че бил женен и имал дете. Живеели на квартира в района.

Един ден отново дойде. Носеше торба с бутилки. Като ми я подаде да я взема, ръцете ни се докоснаха. И тогава усетих някакво изтръпване, като ток, ама приятно. Мигновено настръхнах. Дръпнах се, като опарена, и изтървах торбата. Той видя това и се стресна:
- Какво стана?
- Не знам! – казах аз. - Усетих нещо, като ме докосна по ръката...
- Извинявай, не исках да те...
- Не, не! – прекъснах го. - Това не беше нещо лошо! Всъщност, беше хубаво. Много е приятно.
- Така ли? – попита. - Дай ми ръката си тогава!
Поколебах се, но му я подадох. Той пое моята длан в неговите и започна да я гали. Топлина излъчваха ръцете му. Тръпки полазиха по ръката ми нагоре към рамото ми. Започна да докосва с пръсти китката ми. Вдишах, затворих очи и леко наклоних глава назад. Издишах бавно и промълвих:
- Боже, ама това е много хубаво! Никой не го е правил досега.
- Как така? – попита. - Гаджето ти не го ли прави?
- Аз нямам гадже. Имах доста отдавна, но дори и той не ме галеше така. Беше малко... сдървен, нямаше страст и чувства в него. Аз затова и го разкарах.
- Радвам се, че ти харесва! – след като каза това, започна да мести дланите си нагоре по ръката ми.
Беше летен ден, носих тънък гащеризон с тениска и имаше лесен достъп до кожата ми. Всяко докосване правеше нови тръпки. Усетих топлина в коремната област и гърдите. Мисля, че ми настръхнаха зърната.

Премести се на другата ми ръка. Олее, онемях! Пак бях затворила очи и дишах по-дълбоко от обичайното.

Усетих допир – сложи ръка отпред на едната ми гърда и започна да помачква. Беше нежно, премерено. Хубаво усещане! Почнах да усещам топлина и долу. И май се подмокрих! Мисля, че се възбуждам. Той напипа зърното ми и явно усети, че е твърдо и попита:
- Харесва ли ти?
Само кимнах с глава, не можех да кажа нищо.
- А искаш ли да продължим? – попита.
Сепнах се! Сега осъзнах, че всъщност стоим на вратата на фургона и всеки може да види какво всъщност правим.
- Сега ли?
- Да!
Настана объркване в главата ми. Исках да продължим, наистина, обаче как? Хем не му е мястото тук, хем моментът беше страхотен и не исках да го изпускам. След секунда се замислих – всъщност, какво му е на мястото, само трябва да направим така, че никой да не ни вижда! Огледах се, днес нямаше много неща във фургона и вътре имаше място. Часовникът показваше 12 без 5, което е пет минути преди обедната ми почивка. Вързах две и две и му казах:
- Да, искам! Влез вътре. Имаме половин час.
Той с готовност се пъхна през вратата, а аз я затворих и заключих отвътре. Слаба светлина се процеждаше през едно прозорче, като че ли нарочно да направи обстановката по-романтична, но достатъчно да видя лицето му. Очите му блестяха от желание. Изражението му показваше лъст. Това определено ме подмокри вече със сигурност! Разкопчах гащеризона, вдигнах тениската и сутиена и му предложих гърдите си. Дори не се поколеба – ръцете му, като магнити, залепнаха за тях. Мачкаше ги енергично, но внимателно. Разливах се от кеф! Така няколко минути, беше разкошно!

Събух гащеризона и бикините до коленете си. Той вече беше изул своя анцуг и ми показа пишока си. Ооо, какъв е хубав! Хванах го с ръка. И твърд! Помачках го малко, подвижих пръсти по него. Той затвори очи и изстена от удоволствие. Вече беше мой!

Обърнах се с гръб към него, изпъчих дупето и му казах:
- Мушкай!
Намести се, хвана ме за ханша с две ръце, стисна здраво и ме дръпна силно към себе си и ох-х-х... влезе отведнъж. То с толкова мокрота друго не очаквах, но силата с която ме опъна ме завладя. Като покоряване, искаше да съм негова. Силен тласък, да влезе до край. Ох-х-х, още един тласък! Ах-х-х, още един! Задържа така за няколко секунди, явно за да попие усещането от моята вътрешност, после почна да се движи вътре, енергично и припряно и... страстно. Ох… ох… ох… чукаше си ме без угризения, със силни тласъци. Усещах гърдите ми как се тресат и ги чувах как плющят в такт с плющенето на тялото му в дупето ми.
- Ох-х-х, ще свърша! Ах-х-х! – нададох крясък, когато започнах да усещам конвулсиите в краката си.
Започнах да треперя, крещейки. Горещи вълни от екстаз и тръпки пролазиха от дупето ми нагоре по гръбнака към тила ми. Причерня ми от желание! Пресегнах се, хванах го за дупето и дръпнах към мен, за да го натикам в себе си, да го усетя. Смръзнахме се в тази поза. Аз треперех и виках, а той стенеше. След няколко момента ми умаляха ръцете и го пуснах. Поотпусна ме и схватката на екстаза, а краката ми постепенно спряха да треперят.
- Аз свърших. – провъзгласих.
- Ама аз не! – каза той.
- Как така не можа?
- Ами, още малко ми трябваше, ама ти ме изпревари!
Погледнах часовника – бяха минали 7-8 минутки. Боже, толкова бързо ли съм свършила?! Обикновено ми отнема 20 минути. Явно съм загоряла...
- Имаме време! – казах. - Ще можеш ли да свършиш?
- Вярвам, че ще мога! В момента вътре в теб усещането е страхотно!
Супер комплимент, поласкана съм.
- Давай тогава!
Той възобнови движенията, като здраво ме стискаше за ханша. След малко пресегна към едното ми бедро, за да повдигне крака ми и да го опре на един стар стол, който беше наблизо. Хвана ме за кръста и ме зачука отново. При тази поза проникването беше по-дълбоко, удряше ми цервикса. Тръпки ме побиваха вътре в долната част на корема и започнах отново да се възбуждам. Застенах лекичко. Той засили движенията и започна да диша учестено, редувайки с ръмжене. Като че ли стана по-твърд. Удряше цервикса все по-силно и възбудата ми се увеличаваше. Усещах, че отново вървя към края. В този момент, той нададе крясък, опъна ме силно към себе си, тикна го навътре, опря ми дъното и така застина. Почнах да усещам движение вътре – той помпеше сперма! Усещах колко е гореща. Това ми и трябваше! Спазъм обхвана тялото ми и затреперах – първо ръмжейки, а после викайки отново! Малей, за втори път, направо дивях от кеф! Пак му хванах дупето и задърпах. И двамата се стискахме един в друг и стенехме от удоволствие. Помпенето свърши, но още усещах твърдостта му. Изпълваше вътрешността ми плътно и нито капка не изтече навън. Исках това да продължи вечно!

След като се успокоиха страстите, постояхме минутка-две така – той вътре в мен, а аз още държах дупето му. Краката ми трепереха, усещах неговите също. Когато треперенето постепенно утихна и дойдохме на себе си, се размърдахме. Отделихме се, при което бая сперма се изля от мен на пода. Обърнах се към него и го целунах. Той отвърна със страстна целувка. Боже, трепети ми минаха по гърба, не съм предполагала, че целувка може така да ми въздейства. Притиснахме се по-плътно, устните ни направо залепнаха, езиците ни си играеха, ток преминаваше през тялото ми.

След две-три минутки си оправяхме дрехите. Погледнах часовника – почти беше свършила почивката. Отключих вратата да го изпратя и му казах:
- Заради тебе не си изпих обедното кафе!
- Аз веднага мога да ти донеса!
- Няма нужда, аз мога да...
- Не, не! – викна. - Сериозно, какво кафе искаш?
- Ами, дълго с бита сметана.
- Аз ей-сега ще намеря! – и изхвръкна нанякъде.
Бяха минали 10 минути и си мислех, че ме е отсвирил, когато той се появи. Носеше чашка.
- Аз се сетих, че такова кафе няма на машина и затова отидох до кафенето. Извинявай, че се забавих, имаше опашка.
- О, благодаря ти! Наистина нямаше нужда, но оценявам жеста ти!
- Е, как! След това, което преживях току-що, това е най-малкото! Аз уважавам жените, които ме карат да се чувствам така!
Подаде ми чашата и докосна ръката ми когато я взех. Пак ме полазиха тръпки. Той попита:
- Аз, такова, дали ще мога да идвам от време на време… по обяд?
Хм... как мислите, да му кажа ли “да”?