Бай Зехир, Вейсал и другите (част 1)

04.05.2025 | Анонимен

Като студент в първи курс пътувах с влака Свиленград – София. Беше декември – студено, мъгливо и тъмно. Качих се в 6:00 часа от Пловдив, но едвам си намерих място в едно купе само с мъже. Другите бяха млади, само този до мен беше на 50+. Проговориха си нещо на турски, но бързо след това един по един заспаха. Човекът до мен също беше затворил очи. Беше с дебел шаячен панталон, който въпреки това очертаваше впечатляващ пакет, където беше поставил едната си ръка. Голяма, грубовата ръка, която леко се хлъзна по бедрото му и падна до моето. Палатката му беше нараснала още, изглежда сънуваше нещо възбуждащо! Възбудих се и аз и реших да го погаля леко. Задържах там ръката си и усетих как курът му се надига и препълва панталона му. Стиснах леко, а той се засмя и разкопча копчетата. Оттам изскочи рязан кур с впечатляващи размери, който белееше в тъмното. Беше дебел, с изпъкнали вени, истинска красота! Ухаеше на хубав сапун, чистота и онзи загадъчен и възбуждащ аромат на мъжественост! Започнах да го галя нежно, докато се целувахме. Имаше гъсти, прошарени мустаци, а езикът му, грапав и дебел, обикаляше устата ми! Хвана ме за главата ми и нежно я премести върху невероятния си кур! Огромните му ръце бяха месести и нежни. Прокара едната си ръка по гърба ми и слезе към кръста. Усещах дебелите му пръсти да напипват една територия, която никой досега не беше докосвал. Докато аз настървено го сучех, той започна да масажира анала ми и леко да вкарва средния си пръст, след това дебелия си палец, а накрая показалеца и средния наведнъж – да ги движи и върти вътре в мен! По някое време усили темпото, което ми подсказа да забързам и аз. Изпразнихме се едновременно. Той буквално експлодира в устата ми! Едвам успявах да преглъщам това ароматно и невероятно желе, като следваха нови и нови тласъци до крайно препълване на устата и на душата ми! Никога повече не видях такава сперма! Виждал съм седефена, кехлибарена, течна… виждал съм latinoleche с консистенция и вкус на прясно сирене, но вкусното и изобилно желе на бай Зехир никога повече не видях! Курът му, дори и поспаднал, все още беше едър и привлекателен. Наведох се и отново го налапах, но той се засмя и повдигна главата ми, сочейки с дебелия си пръст отсрещната седалка. Мургаво, здраво момче гледаше втренчено към нас. Проговориха си нещо съвсем тихо, след което внимателно си размениха местата. Вейсал, така се казваше младият турчин, беше успял да се надърви порядъчно. Беше среден на ръст, набит и мускулест. Изправи се пред мен, с гръб към останалите, които леко похъркваха и размаха пред лицето ми кур, какъвто не бях виждал. Голям, колкото на бай Зехир, не толкова дебел, но твърд като стомана. Миришеше на кожа, на тютюн и цъфнали кремове и стигаше над пъпа на мускулестия му корем. Поех го с трепет и засмуках огромната му ръбеста глава, а от канала му струеше най-сладката мъзга! В този момент Вейсал рязко натисна и усетих кура му чак до сливиците! Изпаднах в ужас! Нищо не знаех за ебането в устата, не знаех как да реагирам! Давех се и ме беше страх, не можех да дишам! Вейсал го изваждаше за миг, след което го забиваше още по-дълбоко в гърлото ми. В отговор започнах да го стискам силно за топките, но това го възбуди още повече. Свърши бързо и започна да се празни в гърлото ми. Задави ме с потоци сперма, доста по-рядка от тази на бай Зехир и лепкава. На вкус и аромат беше като сурово яйце, по-скоро блудкава с аромат на кремове. Едвам успях да я преглътна! Гърлото ме болеше, а сперма изтичаше и от носа ми! Изсмуках и последната капчица, но Вейсал не го извади от устата ми, а продължаваше да ме ебе небрежно с леки тласъци. Уплаших се, че ще иска да повторим, но тогава влакът взе да забавя скорост, наближавахме гара Пазарджик. Едва успяхме да се загащим, когато локомотивът изсвири и другите започнаха да се събуждат.

В Пазарджик вагонът се натъпка до краен предел. Беше още тъмно и мъгливо, но в купето парното работеше на макс. Беше топло и сънливо, с наситения, възбуждащ аромат на седем спящи мъже. Вейсал се беше изпразнил и сега спеше като пън, но аз не бях и треперех от възбуда! Извадих си кура, при което бай Зехир ме погледна с крайчеца на очите си и промърмори:
- А, ама и ти бая парченце вадиш!
Хвана ми го с едната ръка – хем груба, хем нежна, а с другата започна пак да си играе с анала ми. Примирах от удоволствие.
- Кажи ми, като ти дойде! – прошепна той в ухото ми, докато го лижеше и хапеше леко.
- Давай! – казах му аз и той ускори темпото.
Тези месести пръсти, тази грубовата, но и нежна ръка, правеха чудеса! Той усети настъпващите пулсации и стисна по-силно. Аз кимнах с глава и той се наведе и го засмука. Имах чувството, че се празня с мозъка си. Прималя ми от густо, имах чувството, че ще припадна! Очакваше ме, обаче, още една изненада. Бай Зехир вдигна глава, допря устни до моите и сподели с мен спермата, която беше изсмукал от мене. По мустаците му имаше седефени капчици от еликсира, с вкус и аромат на кестени. Облизах от мустаците му и последната капчица, накрая разцелувах от благодарност и умиление възлестите ръце, способни на такава неподозирана нежност, след което, щастлив и доволен, съм заспал и аз.

Събудих се малко преди гара Искър, там слизахме всички. Първи излязоха петте турчета, които през цялото време бяха спали. В купето останахме за кратко тримата – аз, Вейсал и бай Зехир. Тогава се запознахме и разменихме няколко думи. Оказа се, че те двамата живеят в една квартира и то само на 2 спирки от Студентски град, бяхме почти комшии. Бай Зехир най-сърдечно ме покани на гости, когато искам. Обещах, но при условие, че ще озапти Вейсал да бъде по-кротък. Той се усмихна под мустак, измърмори нещо от рода на “Ти още нищо не си видял!”, награби ме и ме засмука със страстна и дълга целувка, с която ми извади всичкия въздух, а после слязохме от влака и всеки потъна в гъстата и лепкава мъгла.

Следва продължение...