Реална фантазия

30.04.2025 | Анонимен

Здравейте, доста пъти чета тук разказите ви и реших да споделя една моя история, която ми се случи преди няколко дни и още ме държи в еуфория. Историята е напълно реална! Предупреждавам, че разказът ще е доста дълъг и развръзката е към самия край.

Направих свирка на един от най-добрите ми приятели. Мъж съм и от малък разбрах, че си падам по мъже. Нямам много опит с тях – духал съм на няколко, те са духали на мен и съм ебал няколко пъти.

Ще започна с малко предистория. В далечната 2015 г. започнах работа в една фирма. Тогава бях на 27 г. Като новобранец във фирмата тогава нито знаех къде попадам, нито с какви хора ще работя – изобщо си нямах хал хабер! За щастие колегите се оказаха точни момчета, бързо се сприятелихме и някак си работата вървеше по-неусетно, като работният ден минаваше в майтапи и бъзици. С един от колегите с течение на времето станахме по-близки. Просто си допаднахме като характери и имахме еднакви интереси. Всеки ден бяхме неотлъчно заедно. Няма да споменавам имена, затова ще го наречем Асен. Той беше 2 години по-малък от мен и тук искам да подчертая, че е хетеро и тогава беше семеен с деца.

С течение на времето станахме все по-близки, почти като братя. На работа бяхме по цял ден заедно, отделно след това обикаляхме по дискотеки, кръчми и къде ли не. С нас идваха и други колеги. Бяхме се събрали компания от 5-6 човека, с които през уикендите си ходехме на гости, събирахме се по купони, рождени дни и лични празници. Беше ни хубаво заедно. Тук искам да спомена, че не съм гледал на Асенчо с такива очи, че да имам някакви сексуални мераци към него. Дали защото бяхме близки, като братя, или просто не беше мой тип мъж – не знам, може би и двете. Доста пъти сме се къпали заедно с него, понеже работата ни не беше една от най-чистите и като приключвахме влизахме да метнем по един душ. Няма да си кривя душата – заглеждал съм се в кура му и дори и спаднал си личеше, че има голямо парче. Говорили сме си доста пъти за секс и ми беше споменавал, че го е правил и с мъже, но не му пука особено, както казваше той:
- Важното е да е вътре!
Той не знаеше, че аз си падам по мъже, но и аз не съм давал никакви поводи за да разбира.

Така неусетно в работа, събирания и купони изминаха цели три неусетни години, когато той в един момент реши, че иска да напусне фирмата. Така и стана. Не след дълго, той вече не работеше при нас. На всички ни беше кофти в началото, но все пак всеки избира пътя си по който да продължи. От ден на ден комуникацията ни с него стана все по-рядка. С времето спряхме да се чуваме и да пишем. Пишехме си само по празници и рождени дни, за да си честитим, като в един момент контактите ни спряха напълно. Всеки беше го грабнал живота и имаше други приоритети вече. Бяха изминали почти две години откакто нито се бяхме виждали, нито чували. Една вечер си спомнях някакви неща от отминалите години и не знам откъде в мен се появи някакво огромно и странно желание, че искам да му духам. И това желание не стихваше, а напротив – с времето се усилваше все повече! Вече гледах на Асенчо като на мъж, който ме възбужда и поражда някакви сексуални мераци в мен. Трябваше да направя нещо по въпроса, за да не си остана само с желанието. Окончателно бях решил, че искам да го издухам. “Но как да стане?” – се питах. Страх ме беше – не знаех как ще реагира! Просто не знаех какво да правя! Доста пъти съм мислил да му пиша и да му кажа, какво ми се върти в главата, но нямах смелостта да го направя. Имах някаква надежда, че може да се навие, понеже ми беше казвал, че го е правил и с мъже, но не знаех дали ще иска да го направи точно с мен, сред като сме били толкова близки. Ден след ден минаваха, а аз нищо не правех по въпроса за да стане фантазията ми реалност. А го исках все по-силно! Колкото пъти започвах да му пиша, пръстите ми започваха да треперят и все се отказвах. Докато една вечер си казах: “Да става к‘вото ще!” – и му писах. Писах му първо общи неща, като: “Как си? К‘во става с теб? Къде се губиш?” и не след дълго минах направо към въпроса. Написах му: “От доста дълго време искам да те питам нещо, но не знам как ще го приемеш. Срам ме е и се притеснявам. Имам някакво странно желание да ти духам!”. След като написах това изречение, за момент чатът спря. На мен ми стана супер напрегнато, а сърцето ми щеше да изскочи. След минута получих съобщение от него, което гласеше: “Няма от какво да те е срам! Не се притеснявай, ще измислим нещо!”. В първия момент не повярвах на написаното и го попитах: “Наистина ли?”. Той каза: “Да, ще дойда да се видим някоя вечер, просто в момента съм без кола!”. След като чух това, ме обзе силна възбуда и няколко дни мастурбирах доста пъти представяйки си това, което го искам от толкова време. Може би два месеца след това, една неделя следобед, тъкмо се канех да влизам да се къпя и да се оправям за утрешния работен ден, когато той ми звънна и каза: “К‘во става? Във вас ли си да мина да те взема да пием по нещо?”. Отговорът ми беше: “Разбира се! Идвай” и си казах на ум, че моментът е дошъл! След около половин час ме взе и тръгнахме към едно кафе. По пътя той се държеше супер спокойно, такъв какъвто винаги е бил. На мен ми беше малко напрегнато, едновременно с това и неловко. Седнахме в кафето и си говорехме за нещата от живота – кой, как я кара, какво ново му се случва, припомняхме си някакви случки от времето, когато бачкахме заедно и като цяло разговорът вървеше в тая посока. След малко при нас дойде и още един наш приятел/колега и унесени в сладки приказки навън вече беше станало тъмно. Трябваше да тръгваме. Аз това чаках още от самото начало, като си мислех, че първо ще закараме нашия приятел, а после ще закара мен и ще отбие някъде по пътя за да му духам. Е да, ама не! Уви, само аз така си мислех! Той каза, че ще закарат първо мен и на връщане ще остави и нашия приятел. В този момент на мен ми стана ясно, че не е дошъл за да му духам, както бяхме се разбрали, а само за лаф и кафе. Стана ми супер тъпо! През цялото време, докато пътувахме към вкъщи, не обелих и дума. Когато спря пред нас му казах да слезне за го питам нещо. Докато другият наш приятел беше в колата, аз му зададох въпроса:
- К‘во стана? Нали щяхме да се виждаме насаме?
Той, без да ме погледне в очите, само измърмори:
- Не, не мога. Тръгвам. Жив и здрав!
Запали колата и тръгнаха. В тоя момент исках да се отвори земята и да потъна в нея. Почувствах се засрамен, излъган, супер тъпо и гадно. След тази ни среща си казах, че явно това което го искам от толкова време и толкова силно няма да стане и трябва да се примиря. Да, но макар че той ми отказа, това не ме накара да се откажа и тайно се надявах, че някой ден ще се случи. Желанието не беше спряло, а си беше същото, даже и по-голямо! Докато един ден, в който изобщо не предполагах, че вечерта най-сетне ще го лапам тоя кур, то се случи! Станах, направих си кафе и си ровех нещо в телефона. Той ми писа: “К‘во става? Как си?”. Отговорих му, че съм добре, но съм му обиден за това, че е обещал нещо и не го е спазил. Отговорът му беше: “Довечера ще дойда! Кажи към колко?”. Казах му, че не му вярвам. Той каза: “Не се сърди, довечера ще дойда! Кажи към колко?”. Казах му към 8-9, като се стъмни. “Окей, до довечера!” каза той и чатът ни приключи. Този път не знаех какво да мисля. Не исках да тая напразни надежди, че пак можеше да остана разочарован. Да ама не! Започнах да се вълнувам още повече и да се филмирам. През целия ден почти бях неадекватен! Почти не ядох от притеснение, даже вдигнах температура и само чаках да се стъмни и да стане вечер. В 20:45 ми писа, че до 10 минути ще е пред нас. Излезнах в двора, запалих цигара и след малко видях колата му, че спря пред нас. Качих се леко потрепервайки, поздравихме се и му казах накъде да кара. Имаше един черен път извън града, отидохме там и спряхме. Запалих цигара. Беше ми неловко, както и на него. Каза ми:
- Странно ми е! – и си затвори очите, след което се облегна назад на седалката.
Започнах да го мачкам през дънките и усетих, че почва да става твърд. Той си свали боксерките и остана по полунадъвен кур. Като видях какво крие в гащите си от големината на хуя му се възбудих още повече. Започвах да го масажирам, докато добие реалните си размери. Вече правех чекия на Асенчо и някак си всичко ми беше като на сън! Курът му беше вече твърд, като камък, 18+ см., гладко избръснат и с хубави увиснали ташаци. Не допуших цигарата. Наведох се и го взех в уста. Това беше най-якият кур, който бях виждал! Започнах да му ближа главичката и се опитвах да го налапам целия, но не можех – беше много голям! Пусках език по целия му ствол, слизах до топките, засмуквах ги леко и се връщах пак нагоре. Толкова беше голям! Толкова беше вкусен! Лапах го, като за последно! Най-после това, което исках от толкова време, се случваше! Срамът и неловкостта бяха се изпарили и превес беше взела възбудата. Нямаше такъв кеф! Олизвах го целия, смучех му топките, исках да го изям! Той стенеше и пъшкаше от кеф, а това ме побъркваше! Докато правех най-яката свирка на света и доставях удоволствие на най-добрия ми приятел, той само изстена и каза:
- Не мога повече, свършвам!
Като чух това ускорих темпото. Започнах да го лапам още по-учестено и след миг усетих как устата ми се пълни с топлата сперма на моя приятел. Той започна да стене от оргазма, който го накарах да получи. Докато се празнеше изгълтах половината сперма, а другата половина изплюх – просто беше много! Треперейки се отпуснахме на седалките и запалихме по цигара. Той ме попита, дали имам мокра кърпичка, но аз му казах, че не му трябва. Наведох се и облизах всичко, което беше останало на вече полунадървения му кур. Стана ни неловко – нямаше как! Ако трябва да съм честен – на него повече! На мен не чак толкова, защото го исках много отдавна да се случи. След като изпушихме още по някоя цигара и поговорихме за какво ли не, той ме остави пред нас и каза:
- То първият път беше зора, ще се видим пак!