Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Гледах как Георги изпращаше жена си с влюбен поглед и го попитах:
- Герге, ти с Васка как се събрахте? Като куче и котка бяхте, пък сега? От малки все се биехте и дърлихте един друг. Ако ти я бутнеш, тя те плюе! Ако ти я ощипеш, тя те дере!
Георги ме погледна и се захили...
***
Вальо, нали си ме знаеш колко съм смотан по тънката част! Аз Васка си я харесвам от 3-ти клас, ама като съм прост и немоа ѝ го кажа! Пък знаеш после в механото само 6 путки имаше в цялото даскало. Хвани едната, удари другата! За нищо не ставаха! И оная, забравих как се казваше – “Мъжката” ѝ викаха, дето на всички даваше, ама тая брат биеше половината даскало на канадска! Страшна гиндермя! Пък мустакът ѝ в 12 клас беше по-голям от моя! Как се ебе такъв дзвер бе, брат! После, като завършихме и се върнахме в село, Васка почна в завода при касиерките, па аз след месец в механичния. Влачих се, като кудук подире ѝ. Сутрин я чаках до тях и после ходихме двамата на спирката за служебния рейс. Ма тя все в последния момент на бегом до спирката – това хамен цяла година! Един ден излиза Васка от тях, а аз дремя на тротоара и псувам, че ще изтървем рейса. Тая иде намазана и с едни копринажи и лъскави обувки на токчета – бягаме към рейса. Ама му хванахме кадежа! Много се ядосах и ѝ викам:
- Путко заспала, утре ша дойда сабалян и как си по гол гъз ща измъкна от кревата!
Па тя ми се хили и вика:
- Какво чакаш още? Някой друг да дойде вместо теб ли?
И като ми завре кръвта и ми стана едно горещо на душата, па като я грабнах под мишниците... Виждал ли си на въртолет перката? Така я завъртех! Отхвръкнаха ѝ обувките по центъра, а аз като я награбих на рамо и у нас на кревата у мойта стая. От 6:30 сутринта до 5 следобед не станахме от кревата! За малко дъртите да ни изхващат, като се върнаха от работа! Брат, вервай – изкъртих я! Три дена после не можеше да си седне на дъното, па я една седмица потник не можех да сложа – така ме беше надрала по гърба! Майка ѝ, кога се връщала от работа, ѝ намерила обувките на спирката и с баща ѝ направо в нас. Сълзи, резили, па радост и черпене – напиха се дъртите! Ха-ха!
***
- Иди ся ти в къщи да се умиеш, па аз да видя хайванчетата и после да идем до магазина.
Оплакнах си ръцете в кухнята на Георги и излизам на двора, а той бърза срещу мен от свинарника.
- Брат, ще става доктор от тебе, еййййййй! Гадинките всички шивик! Бягат, бутат се и се прескачат! Едно няма омърлушено! Айде на магазина да почерпя и да уредим сметката! Ешааааа бе, докторе!
Георги извади една пластмасова масичка и два стола и ги нареди току до вратата на магазина. Донесе две бири и наряза на една амбалажна хартия ловджийски суджук.
- Кажи сега, брат, колко ми е масрафът за гадинките?
- Бе Герге, откъде да знам? Това ми е за пръв път!
Георги се ухили, бръкна в джоба и взе да брои едни пари.
- Значи, Дон Мориконе взима толкова! А от мене още толкова, щото ти е сефте и да ти тръгне на пара бе, брат! Ич нема да ми възразяваш, щот ща мачкам! Много съм доволен!
Приказвахме известно време общи приказки и в един момент Георги ми вика:
- Утре, като идеш при малката да ѝ гледаш кравите, нема да даваш лабаво! Там пари бол, ще искаш по две!
- Бе то не може така! – измрънках.
- Може-може! Хич няма да ти мига окото да знаеш! – запени се Георги срещу мен .
- А къде е стопанството на това момиче? – попитах.
Георги се почеса по главата и ми вика:
- Нали знаеш помощното стопанство на завода? Горе на Меден баир? То завод вече няма, ама стопанството седи. Завода го батърдисаха, папер не остана! Желязото на вторични, а бетона го натрошиха за пълнеж на магистралата отиде. Ама помощното стопанство остана. Навремето 2500 работника хранеше в стола това стопанство. Нали го помниш ония, дето ни гонеше с тоягата, кога бяхме малки и ходихме на сеновала да скачаме по балите със слама?
- Да и? – отвърнах.
- Вичо Папката бе! Управителят! Той ни гони навремето! Ама после как се извъртяха нещата! Купи ли го? Приватизира ли го? Ама стопанството негово! Много пара там, брат! Тирове хвъркаха с агнета и шилета дали за Турция, дали за арабските държави. Много пара! Мандра почна да прави, 500 крави имаше, ама на! Голяма трагедия!
- Бе тате каза, че продал кравите на Кольо Папката. Той какъв му е?
- Кольо му е син, па тая малката му е снаха. Пууууу, да еба и дивотията! Трагедия, брат!
- Защо? Какво е станало бе, Герге?
- Кольо се ожени за тая малката преди 3 години. Ама дали я е сайдисвал, не знам! Той е с 13-14 години по-голям от нея. Как я примами, пък болнав… па и дебел! Трябва да имаше 160 кила! Пък захар му намериха и нещо с обмяната на червата.
- Диабет и обмяна на веществата. – поправих го.
- Бе, еба ли го! Де да знам! По две кила вино пиеше и 10 кебапчета в кръчмата, а после заспи, както седи на стола. Сънна болест някаква.
- Сънна апнея. Хъркаше ли?
Георги се захили.
- Като гатер, кога цепи талпи и се души, въздух трудно взима.
***
Та ожени се Кольо за малката и дали минаха две недели, дъртия Вичо Папката и жена му отишли в Турция на почивка – да оставят младите на спокойствие в къщата. Ма то къща – прогимназия! На два етажа, ама за 5 къщи огради вдигнати – само комините се виждат! Разправят хора голям лукс било. Та отишли дъртите в Турция и кога се връщали, след Свиленград, някакъв турски тираджия заспал на волана и минал през тях. В някаква канавка ли, напоителен канал ли, затиснал колата. В запечатани ковчези ги заровиха. Както е казал народът: “Много хубаво не е на хубаво!”, че и тяхната работа, пази Боже! Дали мина година, ааааа… месец, след нашата сватба с Васка – и Кольо си отиде! На силажната яма лентата нещо заяла и той отишъл да я прави. Нали се беше скарал с бригадира и оня избягал, а след него и половината работници. Та мъчил се да ремонтира, ама нали знаеш – дяволът, като си нямал работа, си ебял децата от скука! Та лентата да тръгне и да му отскубне ръката. Линейки, млинейки – изтекла му кръвта, докато иде линейката! И сега тая малката е чорбаджийка на тая голяма база! Разправят за нея, че много серт била.
Къщата им е на 500 метра извън селото – към баира. Бая пичоолар са ходили да ѝ препикават дуварите вечер. Оная, като пуснела кучетата и ставало страшно! Де що било вънка – пръскало чакъла! На никой не давала да припари до нея, а иначе я гледаш такава ухилена и сладка, като локум на клечка! Един път съм виждал тия кучета – мечки, брат! Московска стражевая! Не ти требе да те срещат!
***
На другия ден сутринта в 6:30 съм до магазина. Васка ми направи кафенце и се захвана да си подрежда нещата. Аз се подпрях на една черница, сърбайки си кафенцето в пластмасова чашка и опъвайки първата за деня цигара. Мощният рев на двигателя и скърцащите спирачки ме стреснаха. Тундрата спря на метър от мен. Белите гумени ботуши изтропаха на асфалта, а от тях грациозно се извисяваха две дълги бедра нацедени в резедав еластичен клин, преминаващ в бяла прилепнала тениска. Две средно големи гърди, без сутиен, изпъваха тениската и най-нахално се очертаваха две настръхнали зърна!
- Добро утро, докторе! Ето ме! Нали не съм закъсняла? Само да си взема едно кафенце от кака Васка и ще тръгваме! Бррррррррррррр… малко е хладничко тази сутрин!
Усмивката на Росица беше най-приятното нещо, което можеше да си пожелая тази сутрин. Тя изтропа с белите гумени ботуши през трите стълби към магазина, а аз не можех да отделя поглед от прекрасното ѝ дупе, нацедено в еластичния клин.
Пътувахме по черния път към стопанството. Джипът се полюшваше, а с него в такт и гърдите на Росица. Дали от прохладата на сутринта или от допира до тениската, зърната ѝ бяха щръкнали, като фигурки от НЕ СЕ СЪРДИ ЧОВЕЧЕ. Трудно ми беше да си владея погледа. Без да искам, очите ми все на бялата тениска и щръкналите под нея зърна.
Опитах да подхвана разговор.
- Росица, колко крави ще проверяваме?
- ААААААА… докторе, имам 6 жерсета! Да ги видите, че ми е притеснено!
- Джерсей. Порода Джерсей. – вметнах.
- Така ли? Аз ги знам жерсета! Ама какво ли и разбирам, май само се блъскам с тях! Докторе, ти ще видиш и ще ми кажеш какво да правя. Аз сега се уча и хабер си нямам! Много си ги обичам кравите, ама ми е трудно! Свекър, лека му пръст, много я разбирал тая работа, ама нямаше време да ми обяснява. Пък Кольо, той само продаваше! Хич не му беше работа с добичетата да се разправя, ако не са на скарата или в тавата!
Клатейки се по черния път пристигнахме до фермата. Стори ми се празно. Според груба преценка има място поне за 500 крави. Един циганин отвори портата. Първото нещо, което ми направи лошо впечатление – бодлива тел по портата. Движейки се по пътя към краварниците се вдигаше прахоляк от слама, найлони и парчета сезал. Не виждах други хора.
Влезнахме в първия краварник – хигиената ме подразни. Първата крава беше вкарана в бокса. Поисках кофа вода и нещо за поливане. Нахлузих силиконовата ръкавица и я дезинфекцирах, а после внимателно я намазах с вазелин. Кравата не беше много чиста, но не и мърлява. Накарах циганина да я измие отзад, а Росица стоеше отстрани и гледаше с любопитство.
- Росица, ще подържиш ли опашката вдигната максимално нагоре? – попитах и видях, че стройното момиче с желание се отзова на молбата ми.
Бавно започнах да плъзвам ръка в кравата. Породата е дребна и се налагаше леко да приклекна.
- Ама докторе, защо отзад? – изписка Росица.
- Отпред ще ме ухапе и няма как да стигна до матката! – пошегувах се.
- Не бе, докторе! Имах предвид другото място! – Росица ме гледаше оцъклена.
Бях си вкарал ръката малко над лакътя и ми оставаше съвсем малко да достигна матката за да я палпирам.
Вдигнах леко поглед и очите ми се спряха между бедрата на девойчето. Беше се появило мокро петънце на еластичния клин.
- Росица, кравите се проверяват за заплоденост чрез проникване в ректума. – не откъсвах очи от мокрото петънце между бедрата на девойчето.
Петънцето май се увеличаваше...
Е , те тука Й. Йовков срещнал Д. Димов, а аз четох с паднало чене. За някои думи са нужни бележки под ред :))). За мен бе невероятно удоволствие, авторе. Благодаря!
Първата маст наистина е много тъжна, напомни ми разказа "Другосерец" от Йовков. А във втората тука е пълно с турцизми.
Бележките явно са нужни за ерудираните бабета шизофренични които във всяко второ изречение преплитат по една, две изкривени думи на ингилизки. Ченето ти не е паднало а си го свалила когато написа, че си пускаш филмче и ти висваше езика от устата - "Яснолее", ама те клати деменцията и не си спомняш даже кога си била по голяма нужда, та пак си се завряла в тоалета. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Автора. Радваш ме като те чета ,а и историята ти е добре описана и трогателна . Ще очаквам продължението с нетърпение.
Поредната боза на Ана колкото и да се опитваш да разсъждаваш знаеш че не можеш да мислиш и кво,боза! А и те знаем хоби копи арт човек на копирането си
Няма ли да има продължение?
От автора .. Много се извинявам но забравих да напиша .. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ .. Не разбирам един от читателите каква АНА го гони ........
Пак не разбрала,аС ли да ти обяснявам ся тука
Все асСС, все асаС
Хайде обясни ни бе информирания
Авторе, иска ми се да вярвам, че историята ти е стъпила на реални факти. Пълнят душата Георги и нискостебленото. Каубойския характер на момата с бели ботуши, която явно има плачеща нужда от мъжко рамо си е арена за обяздване. А детайлите от бита са ми нямаш си представа колко интересни. Постепенно се нагнети напрежението от предстоящия сблъсък на главните герои и нямам търпение да видя какво си им приготвил. Разказът ти е течно удоволствие, чисто злато, събудило ми и въображение, и чуства, и завист, и радост, и вяра, майнольо, че има такива мъже. Знаех си, че има.
Нашето бабе как се припозна в "нискостебления вълк", легна й и на фейса и на душата. Е, ХАБИБИ и ние не знаехме, че има в сайта лицемерка и интригантка, ама вече знаем. Ето така се пишат разкази тип приказка, а не лакардии от монолозите на ВАГИНАТА- тип засърбя ме вчера дъртата шунда та се не трайй. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Абе, аз ви казах, че ще има бик, вие въобще не го отразихте. Другото, естествено не съм го чел, няма и да го чета.
Той този бик хуманоиден, а те са нефелни, от него само каубойката ще зачене, а за кравите ще си купят натюр.
Пропуснах валидация. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Карначе, пак нищо не знаеш, пак си в заблуда #кой кой е, ма кво да ти разправям. И да, прав си, че така се пише, точно затова съм щастлива, щот съм жив консуматор на тая живителна чорбица, мляскам и оглозгвам всяка вложена мисъл. Абсолютно наготово :))). Кво само ме спрягаш за писател, немойтърАзбера, да съм се била у гърдите някога за нещо? Да съм мразела конкуренция? Да подливам вода някому? Критикарствам? Самоизтъквам? Дебреее, заблудения си, ма кат гледаш през мътно черво, тъй е, мъгла. Ай, стига досажда на хората с моя милост, че е неделя, празник. Плюс, че след дълги месеци ретроградни планети, най- после тръгваме напред. Тва значи, че ако досега се даваше шанс само на вече започнати връзки, отношения, проекти, оттук насетне иде чисто новото. Чистак ново. Яснолей? Но во. Ф
Я дай пак за чистак новото, че ми стана интересно, имаме обща тема за дискутиране. Люлка ми замириса, да знай'ш само как е нацъфтял около японката. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не бе, той човекът си има стил, пише си, не ми харесва у него едно такова извисено отношение към селяните, отишъл, завършил виШо, върнал се като културен антрополог, а тук го раздава Е. Пелин и Й. Йовков. А не знае, че има села, където операта, театърът и писателите им идват на крака
а цивилизацията си е на едно ниво и в Париж, и в Д. Уйно, ако и в последното да няма летище и метро.
Някой ора работят в неделята бе сладурано трай малко ти си мислиш че ората са свободни като теб тате меси мама носи ти само на готову
А и за 15 години та видех кво можеш аре малко мирувай после ще обесня
1май, ти ли си, не си ли, бая легени сме изплискали тук, що не още един :))? Ти се лискай, аз ше лъскам :))) пода. ***Анонимни дет приписваш вишу надменно погледче над селяците на село, мисля , че криво четеш, от дислексия ще да е. Героят изказа неодобрение към телта, мръсотията из двора и липсата на здрава мъжка ръка в обора. Все детайли, който описват страха на жената от външни набези, недоверието на допуска работна ръка и липсата на визия, за да надгради онаследеното и да живне, и добитък, и стопанство. Тук ще се включи нашия човек. Щот е баш похлупачето за тая тенжурка. Което ме гъделичка сега е като къде ще им се случи случката. Къде точно? И как. Тая кака е бая костелив орех. ***Прошуто, нямаш си представа кви съвпадения се случват :))), тоя твоя люляк хубаво цъфнал, тук вече побеля :))). За Новото новеничко и страшно, и опасно, и неясно казвам- е сега му дойде времето. Край на съображенията и задръжките, дава се кредит от всяко начинание, стартирано с хъс и желание. Ф
Тъй, тъй: "Аз Васка си я харесвам от 3-ти клас, ама като съм прост и немоа ѝ го кажа!" "Росица, кравите се проверяват за заплоденост чрез проникване в ректума. – не откъсвах очи от мокрото петънце между бедрата на девойчето". Аха.
Ся, понеже съм в тотал хрема, ми остава малкото забавление да поприказвам тук, сегиз тогиз чрез клавиатурката. Та, отлично разбирам тая работа с факта, че понякога нещата няма как да потръгнат, ако не се меси мъж. Колкото и всичкотому на всичкото, знаем. Е преди години, точно бяха първолаци децата, за пръв схванах, че може дотогава да съм се оправяла криво- ляво с родителството, възпитанието, каране на колело, плуване и тн, но идва неизбежния момент, в който дори да съм мозъкът и мускулите, няма да постигна нищо, ако до мен не застане мъж, в панталон. Видях, че нещата не вървят, където бях записала децата да учат, калпави даскалици, надзор и безхаберие, викам си тука ши задълбаем с невидими гафове, подир няма да мога да се оправя и айде, решавам ши ги местя, насред почналия есенен срок. Розова ризка, пола плисе и перлите, и с мъжо под ръка,та право при новата директорка. Само така станаха работите. Сама да бях отишла, и с молби, и с подкупи, нищо нямаше да стане, докато пред госпожа директорката не се изтъпани авторитета на тестостерона и не ѝ внуши чрез наличието на пълен дюкян, че тая молба шсе удовлетвори, само щот я е поискал. Толкоз. След 7-8 години брак, го вкарах мойо в действие, не без кандърми, естестено, че требва се излезе и говори с живи хора. Оххх :)))))
Многоуважаеми "кат съм прост", дасебъуглавата че загубих време, мъ пусто ми пресъхва гърлото и сърдЦето ми слазя у петите кат я видим, та нищо немоа измецам, саАде да я плесна с прашката по задника. :))))) А чи кравите не раждат през задника ясно, ми немой даваш грешни сигнали у родилния път и да рискуваш аборт, ма тва гу знай само вета и язе :))), пък момата гледа как розовия сфинктер поглъща найлоновата ръкавица, гледа му физиономията, средоточена да е внимателен и мигом си представя неща, то е не из беж но, та тва с петънцето е само операторски трик за онагледяване, инак язе малко не вервам да личи отвън чак така. Ф
Ама докторе, защо отзад? – изписка Росица. - Отпред ще ме ухапе и няма как да стигна до матката! – пошегувах се. Дееба и чукундурите селски дееба. Кой преписвал, кой за бели краварски гумени ботушки се размечтал. Дека е ебането само не разбрах.
Може, може бабе, и язе съм го наблюдавал тоя "трик", който хич не е трик га жената те желае от дъното на вулвата си. Последно беше с една бамбина на морския бряг преди Коледа. Брей така да действам азе на женския нагон. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Всичко простичко и точно описано. Прескочени са детайли и терминология , мисля с цел да не объркват читателите . Според мен разказа е автентичен и по преживяно или в краен случай преразказан. Вет. фелдшер
Web search не даде резултат, значи от теб, мислиш, е преписан вица, тъй ле? Плагиатът му с плагиат. Вицове ще преписва! Няма ебане, няма ректуми! Ааааа,момент. :))))))Има. Е, значи просто не са спазени виШучайшите правила на самозвания блюстител на еротизма. Бащицата. И майчицата. Дарителя на скрижалите. Чи как ли хората съ ибат без указанията му? Пишат, четат и забавляват? Дишат? Озлатнийтелец....
Леберкез, петънце, че мож съ прокрадна по материите, ич не се съмнявам. Въпросът е, че в междукрачието няма да се види от близостоящ, ма тоз тук клечи, тъй че мож и да греша. Хубаво, че стана дума.
Изобщо не твърдя че е преписан . Мисля и по скоро вярвам че автора го е преживял или в краен случай някой му го е разказал ,а той го е описал . Но клоня към преживяно. Има чувства в разказа.
Алекс, за вица с ухапването, ставаше дума. Преживян, съпреживян, украсен и спестен, да, мисълта на автора извира от най- дълбокото място- тва е аязмото под забравеното гробище. Там отиваш да се умиеш очите и душата. Наплискаш се, покапе ти по дрехата, залепат ти се миглите от солени капки, па се добереш без спомен до масата. И вместо да вдигнеш напръстника с мазна ракия, вдигаш молива.
Белите ботушки дали са фетиш, дали са за противоречие със здравомислието в оборските дейности, тепърва ще разберем. Лично аз залагам на факта, че момата е градска и не се поддава на галошната действителност. "Стандартите, Джийвс, са последния пристан на себеуважението. Сега ми намажи ботушите със слънцезащитен фактор и разсечи тая джунгла, преди да се влюбя в горилата, дето ни наблюдава. "
Бабе, ти крава виждала ли си на живо? Пффф, ...... да бе забравих, като погледнеш в огледалото. Та слушай ся, тая кифла за да държи куйрук на кравата трЕбе да се е качила на нещо високо. Отделно, трябва да стои отстрани на кравата за да не получи кравешки чифтокопитен шут, ако кравата не е вкарана в бокс, не ми се рови сега назад, че ровя в градината в момента. Та така нашият съвременен Йовков има доволна панорамна гледка към чатала на капещата шербетлийска кифла. Пък аз го видях на амбиентното осветление в купето на японката. Аре бегай си пий ИЛАЧИТЕ, че много несвързано почна да пишеш - "пристани, джунгли, горили'' !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Галошче кално, що си не гледаш разкопките, ми ме караш да чета твърде дълго. Кравата е нисък модел :)))), момата ней стъпвала на нищо, но явно е разкрачена за равновесие, щот стои протегната с опашката нагоре.
Някога, като ученици на една от средношколските бригади, бяхме настанени по къщите на местното население. В интерес на истината, те получаваха някаква компенсация за това. Та един ден чувам някаква разправия между няколко човека. Нищо не разбирам от разговора, но по едно време пристига ветеринарят. Пак коментари и съвещание, аз гледам с любопитство, ветеринарят отваря някакъв куфар, бърка и вади огромна ръкавица, която започва да нахлузва на голата си космата ръка. Кравата е вкарана в нещо като дворче с нейните размери, не знам защо е вързана. По едно време ветеринарят бърка в нея, чувам нещо от сорта "трябва да го обърнем", но това мое наблюдение беше до тук, защото мен и още двама от класа ни изгониха, защото нямаше място там. Нещо по-коментирахме, но бяхме много задръстени деветокласници и нищо не беше ясно. Алекс
Ана тука ли си или па са скри под масата
Апропо крайно време в фб да се пишеш Димитрова! Да се знае
Алекс, малкия ми селски опит се свежда до яташката яма на дядо, супер горещото хале с малки жълти пилци, мотора до стената на къщата и буркана със синия камък, заключената праска и малките прасенца из двора, стълбата към хамбара със сено, където ни забраняваха, заради миши болести и разбира се как наредихме в една бъчва всички кокошки от двора, уловени с мрежа за раци. На два ката ги напускахме. На другия ден дядо затваряше буркани. Намразих го, когато ме караше да гледам как мишката от капана ще плува в кофата с вода. После гроб, церемонии, сръдни, бая си го отнесе. Но той е останал сам твърде рано. И се справяше превъзходно с къща, двор, животни, готвене. Една вещица го омая на дърти години. Седеше разкрачена под астмата, есенно време, да затварят буркани- без гащи! Отмъкна трите пендара, които дядо ми бе показвал в носна кърпичка, че ни чакат да пораснем. Направи го за смях пред цяло село. Манипулации от класа. Той късно се усети. Седял на един стол, на закътано от видимост място, в дъното на двора и отказвал храна. Срам го беше от себе си. Какво е позволил да се случи. Толкоз с моя опит. Веднъж виждах дини как растат. Че хората имат градини ту до дере, ту на поле, тва ми се виждаше супер странно. Как тъй разхвърляно насам- натам? Обаче гугутките и селския мирис, равни нямат!
1 май, проверих, годините са 13!
1 май и още, с Димитрова щях да съм лесна плячка за стария живот. Затрудних ги. :))
Я да почна с ТЪПИЯ старшинка, ти като деветокласник си бил, после май в казармата за кратко са ти отдръстили анала и сега като пенсионер си затлачен.
липсващата думичка Е-ЗАДРТСТЕН.
Бабе, да ти обясня ся пак, нисък модел крава може да виждаш само в огледалото у вас, в реалността чак толкоз ниска крава ЙОК! А, и куйрука забрави, че е могла да го държи вертикално в цялата му дължина. Може само леко да го надигне. И ся к'о, щот оная завличащата цели 3 пендара била вещица ти реши също да станеш такава и да отмъщаваш на потребителите тук??? Апропо, не съм с галоши, а с италиянски работни обувки BETA! И ГУГУТКО, що си ходила да гледаш на село дини как растът, спокойно можела си да си наблюдаваш пазвата. Те големи любеници, та мий чудно в оранжерия ли ги отгледа??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Авторе, похвалих ти първата част, ама с хигроскопичността на резедавите еластични клинчета тръгваш да залиташ ...
Гугутката и оня на Бахурния завод - вие кога ще се вземете, бе? Кво пишете като дърти пенсионери само? Ебете се, пречи ли ви някой?
Па пишем си, пречи ли ти? И бъди благодарен, че не се онождаме, е тогава щеше да видиш к'во писане щеше да настане. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
То който не се ебе, пише по по цял ден глупости. Вие знаете ли що е то спам? И трол? И параноик? Ми прочетете малко, не само да си пишете простотиите.
Е па ние сакаме да пишем, че е по-безболезнено.
Е па ние сакаме да пишем, че е по-безболезнено. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Здравейте мили дами петърчо пуяка 23 годишен ,търся зряла дама да и покажа пуяка малко е претъркан много бачка ако има дама която желае да се запознае с моя пуяк нека пише .
Даа така е, а и нали знаеш че всичко е ясно кога са явиш при мен ще разбереш истината
Просто си твърде страхлива несигурна и объркана още! Времето лекува спокойно :) а и аС за никъде не бързам вече! Твоята стратегия е правилната по-добре разделени да сме ние да така е по-добре а когато доидеш един ден и то ще стане повярвай ми ще ти го обесня всичкото онова скритото наяве
И верно е 13 са
Да ти изям пацата ас на тебе :)))
Ква паца бе Ана говори по смислено!?
Оффф както и да е несе притеснявай важното е че си добре и че имаш чувство за хумор
аС ше лягам че утре съм на работа но държа да разбереш всичко е точно просто ся не е време да се видим и новината е че колкото по-късно го направим толкова по-добре затова почивай
моменТ Утре като са наспиш пиши тук естествено дали си схванала мисълта с отлагането в времето
Приятна вечер любоввв:))).
Еййй, шунде, стига се ебава с човека виждаш го, че страда по нЕква пача. Нейй смешно, ама никак! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ми и ти страдаш по една известна тук пача, и на тебе се смеят. Днес ти, утре той, вдругиден друг. #вситестеидиоти Удри, бай Филипе!
Ах откъде ми напомни, пак започвам да се вайкам и ред-сълзи, ред-сополи, ама сълзи ти казвам крокодилски. Сърцето мий на топка....., ама много нИдейй вЕрва. За курволяк да страдам, ТЦ, няма такъв вариант! Ако беше някоя свястна да, ама аз БАШ свястна още не съм срещал, инак щЕх веКе да съм женен с две деца - минимум. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ааа, и бай Фильо, дан ти са запали проядената тояжка от многото удари! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Що да е свястна, намери си някоя лика прилика да ти е като тебе. Ти курволяк изръчкал ли си? Изръчкал си. Да не искаш на някоя девственица да налетиш. Такива над 15 няма, категорично.
Аморе, отлагането е малко кофти по смисъла на порно клипове милф 50+, но от друга страна, ако се възстановяваш от травма, да, разбирам, нужно е време на сръдцето да зарастне и прочее части, де. Понеже не е ясно, за какво ще съм ти нужна, приказки за лека нощ ли, ели па ши те уча на духовно въздигане посредством телесно досаждане, та приемам те на доверие, любовв. Както кажеш, тъй шей. Само пратѝ гълъб коги да си стегна бохчата и ида, ши вървя след кълбото, по преждата, по преждата. Да знаеш, много мека ми стана косата, вервам ши харесаш гъдела ѝ по корема си. :)))
Аз против курволяците нямам нищо против, даже искам да е била такава да сей наживяла. ОБИЧАМ ви, ама МРАЗЯ номерата ви! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Сакън, недей да го галиш по корема, ще го смаже завалията. https://youtu.be/tl2Tf_15oRY?si=zTdSgr4OVrv1tULM !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Начи един приятел си хвана курволяк за жена. Директно от пилона си я свали и право у дома си я заведе. И така вече две години си живеят харно! Тя спря онази работа заради него, той я издържа. Ще отваря фризьорски салон. Огън мацка! Откак е с него на други не дава. Нещата от реалния живот.
Само фризьорския салон да не е за прикритие? Има такива като влезеш и вратата се заключва и програмата ПАК започва. https://youtu.be/afJVXRf93Bc?si=Y01KVzcMM7r3n5ck !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не бе, на мацката и е писнало да курвее. Оня я издържа като принцеса. По цял ден си почива и пие кафе. И тя се грижи за него. Защо да не и даде шанс. Щом е решила да се промени. Тия скритите да не са по-добри?
До Фейчето, ЦИТАТ: "Една вещица го омая на дърти години. Седеше разкрачена под астмата, есенно време, да затварят буркани - без гащи! Отмъкна трите пендара, които дядо ми бе показвал в носна кърпичка, че ни чакат да пораснем. Направи го за смях пред цяло село. Манипулации от класа." Е, това е класика в жанра. Все пак добре, че е отървал толкова евтино и лесно, че има такива, които ще го оскубят като бройлер. Някак хората по селата, когато остареят и са самотни, като че ли губят когнитивните си възможности. Дали е от тежкия живот, дали защото са самотни, дали защото ежедневно общуват с простаци, дали защото пият "шльокавица" по цял ден, но това е факт. Е, все пак не съм социолог, социален антрополог, психолог. Някога, когато като студенти сме ходили на бригади, много често бяхме настанявани по къщите на местното население, но тогава, като че ли в битово и социално отношение разликата между селото и градовете не беше толкова голяма. Твой Алекс
Алекс, този път си ме разбрал грешно и коментарът ти ми дойде леееко адреналиново. Ще се опитам да разясня, но след това ще считам темата за затворена. В селото хората работеха повече от гражданите. Физически труд, обвързан с поддръжка на имот, земя, прехрана, градини, животни. Тва първо. За шльокавица е имало по един селски нехранимайко, който си го знаят и толкоз. Абсурдно е да пишеш, че пият по цял ден! После, дядо ми е изживял голямата си любов, за кратко, в трудни времена, после си е бил отдаден на кауза, народ и семейство на последно място. Когато на неговите 60 тина година, уморен от самота, се е полъгал по вниманието и мурафети от класа е ясно, че е избрал да опита и такъв живот. Топнал у меда, заслепен. Това му струва живота. Живяха , поживяха, нито е счел като вариант да се развежда, нито е коментирал с нас, какво му е. Писах, че в един момент, когато всичко му дойде много, тя вече открито се държеше зле с него, той стар и болен, предпочете глада да го избави. Никой мъж не може да устои на вдигнати фусти. Особено, ако не е бил видял, получил някои по- нестандартни номера. Особено, ако се е раздавал все за другите. Винаги,който и да е, с ласки, хитрост и ебливост, ще бъде накаран да лети и изпълнява. Сега, нека не петним повече по миналото. Моля.
Той старшинката си е такъв, като чуе за голо дупе и откача щото също не е виждал такова женско. Бабе я да те питам - ти от тая вещица ли наследи и тоя мурафет(освен всички други) без гащи до ходиш??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Петроханче, номера с без гащите мисля, че е повсеместен и общоприет, един вид еволюционно постижение срещу ограниченията и спъването. А за слагане на сютюени , трябва да се плащат вредни. :)))
Да ти спомена, такъв ХАМУТ не ми се е налагало да свалям скоро, всички са го ударили на разгулен(ВЕЩЕРСКИ) живот! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Така си и мислех Анджелика когато говорим ,говорим с един език и на една чистота. Пожелавам ти приятни мигове и бъди винаги усмихната Чао.
Аморе! :)))) Целувам те. До скоро! :)