Александра: Власт, стил, подчинение (част 4)

27.02.2025 | Анонимен

Седейки в офиса онзи ден, стигнах до изводи, които касаят моята сексуалност. Напълно осъзнавайки моралните критики и упреци, които съпътстват заключенията ми, можах да ги дефинирам пред себе си. Всяка или всеки от нас има понякога нужда от определени стимули. За жените, тези стимули имат два елемента: психологически и чисто физически. Психологическият елемент при мен се криеше в това, че търся определена форма на властова игра. Игра, която да ме накара да се почувствам на мястото си. А мястото ми в живота никога не се е асоциирало с най-ниската социална прослойка, действия от отчаяние или глупости поради липса на интелект. Както някои от нас изневеряват с брат, със сестра на половинката, както някои се чукат с шефовете, ей така, за да бъдат взети на една командировка, ако шефската жена е кисела... както се чукат съседи, приятели, семейни, несемейни, така аз исках нещо, което да ме стимулира. Не можех да го получа в офиса. Това, което се случваше беше еднакво сюрреалистично, но и много логично, смислено и някак си – на мястото си. Както вече подчертах, това беше игра на зависимост и власт, на възможности и позиции, а не просто на лапане, за да получа коледни. Както и да е! Някои ще ме разберат, други ще ме хулят, за себе си знам едно: ако се прасках със съседа или духах на мъжа на приятелка, или пусках на всеки пияница, нямаше да съм по-добра или по-морална. Свалих си нужните приложения, оформих си профила, качих това, което сметнах за необходимо. Като жена получаваш ужасно много покани. На моменти става сложно да се обработва целият обем от информация, опити за свалки, оригинални встъпителни думи или просто тъпи, тъпи, тъпи опити за алфа поведение. Последните включваха откровени цинизми. С времето успях да определя профила, който ме интересува. Исках да има нещо мръснишко, разбира се доминантно, но индикаторите за простотия ме отблъскваха. Бях готова на отстъпки, защото щеше да ми е трудно да пресъздам и изживея отново офисната атмосфера.

През следващите дни започнах да си пиша с няколко мъже. От тях се откроиха 3-4, с които комуникирах интензивно. Разговорите се въртяха около ежедневието, общи теми и интереси, от време на време по някоя закачка и опити за създаване на “гадже” атмосфера. Един от тях (кръщавам го Петър, за да няма засегнати, припознали се) доста време се държеше просто служебно. Възпитано, леко надменно, но винаги уважително. Той беше първият, който ми поиска телефона, за да си говорим извън приложението. Дадох му го и продължихме нашето общуване в популярна чат апликация. Веднага след като ми прописа там, той започна да насочва разговора към сексуалните въпроси. Аз му отговарях със стандартните фрази и нещата стигнаха до едно:

Петър: Кажи ми точно какво искаш и защо си тук?

Алекс: Не търсим ли всички едно и също?

Петър: Някои са с разбито сърце и търсят гушкане, други са след раздяла и бързо им трябва някой, за да им спаси света, трети са тук, защото искат да получат нещо... в гръб, в устата, отзад. Качила си тези снимки, не защото търсиш ортопед за краката си или масажист за голия си гръб. Казвай, Алекс, нека сме откровени!

След това съобщение ми трябваха може би 90 секунди, за да осъзная целия му смисъл. Дали пък това не беше знак, че моите сигнали бяха разчетени?! И не! Не говоря за съдба, идеалния или не съм се самоуспокоявала, че имам идеалния мъж в ръцете си. Просто, в този момент, на фона на “какво ще правим след ресторанта, хихихихихи”, това ми хареса. Петър имаше две снимки, една от някакво средиземноморско място, лятна. Личеше си, че е висок, но все пак даваше вид на набит и едър, не точно чист мускулест манекен, а здрав и едър. Другата беше в двора на нещо като цех или предприятие. Сградата изглеждаше нова и модерна, но си личеше, че не е строена с цел да е луксозен хотел или частен дом. Беше на 41 години. Отричаше да има жена или деца.

В течение на последващите ни разговори, стигнахме до извода, че и двамата искаме едно и също. Да излезем, да пийнем, ако се харесаме – пак да излезем, пак да пийнем и да играем на това, което вече ще наричам “властова игра”. Очевидно, той имаше опит в това, собствени представи и подхождаше с лека наглост, но и с необходимия минимален респект към мен. Беше четвъртък вечерта. Бях сама. Писахме си отново.

Уточнявам, че днес няма да ви разказвам нищо, свързано с работата, офиса и шефовете, Клео и гадженцето ми.

Разбрахме се утре, петък, в 23:00 часа да се видим в едно заведение на ул. “Шипка”. Малък клуб, в който не ходят тийнейджъри, рядко се срещат простаци и е доста тъмно. Петър, както много други беше голям фен на силиконовите чорапи или както им казват “жартиери”. Вече стигнахме етап, в който не криехме теориите ни за някои неща. Аз обясних за крачетата, за зърната, за голотата, но той настояваше поне в началото да съм с чорапи, за сутиена – двамата знаехме, че не е желан. С умисъл пропускам петъка до 22:50 часа...

В 22:50 часа таксито ме спря пред описаното заведение. Бях си направила домашна, но готина прическа, доста тъмен грим. Под палтото бях с топ, който ми разкриваше пъпчето, частично гърба, личаха си зърната ми, без да бяха много натрапчиви. Кожена пола – не безумно къса, чорапи с черта под задната част от бедрото, през прасеца. Тази черта влизаше в обувките ми от първия работен ден – черни, затворени, но достатъчно изрязани. Отпред ме чакаше Петър. Беше около 180 см. висок, едър като на снимката (не дебел), беше с черно яке, риза на райета, тъмни дънки. Каза ми “Привет, Александра!” със закачливо, приятелско и леко саркастично звучене. Влязохме вътре, нежно ми взе палтото, занесе го до гардероба и започнахме да си говорим. Темите се въртяха около почивки, интересни места и нас самите. Петър имаше малък дял в някакво производство. Със сигурност не беше мастит бизнесмен, със сигурност не бедстваше. Беше завършил Технически университет и дейността му беше близка до образованието. Не говорихме за семейства минало и прочие. Аз пих коктейли, той водка. В заведението се танцува, ние имахме около 1,5 кв.м. около бара. След час-два танците ни се превърнаха в това аз да съм с гръб към бара, а той да си прокарва ръцете по кръста ми. Не беше безумно красив, но беше готин, имаше самочувствие и на този етап не проявяваше наглост. Обърнах се към бара, за да отпия, той отново ме хвана за кръста надигна ми топчето толкова, че да пипа само голата ми кожа, в ритъма на музиката, започна да ме контролира. Да ме придърпва към себе си, да ме затиска напред. С една ръка ме пускаше, прекарвайки я през гърба ми, към дупето ми. Аз се отпусках в ръцете му. Тръгнах за тоалетната:

- Прави каквото правиш… – чух заповеднически тон. - Но искам като се върнеш да ми дадеш прашките си в ръка.

- Тук ли ще го правим? – изсмях се аз, леко подпийнала.

- Да, на бара, пред всички и накрая ще събираме монети в една шапка, като улични музиканти. – с усмивка ми каза той, допълвайки с много по-строг тон: - Действай!

В тоалетната си свалих прашките, които по обясними причини бяха леко мокри, след което ги свих така, че да ми влязат в едната длан и се понесох към бара. Пристигайки още му ги връчих в ръката и той ги прибра в джоба на дънките си, все едно са носна кърпичка. Направих се, че не ми пука и пак си отпих, докато той се връщаше към танца отпреди.

- Ще ти надигна полата толкова, че да усетиш течението от климатика по пичката си. Няма да се вижда нищо, няма да им правим шоу на тия тъпаци тук. – чух в ухото си.

- Добре, но без шоу! – казах аз. - Все едно говоря на мъж, с когото излизам вече година.

Усетих как в ритъма на музиката плавно ми се надига полата, усетих че се ставам гола. Той подгъна ръбовете ѝ навътре, така че да не се свлича надолу и отстъпи половин крачка назад все едно не му пука какво става пред него. Аз продължих да танцувам. Бях мокра. Не се чувствах като в офиса, а по-скоро като на симулация на това в офиса, с алкохол, весели закачки, парти атмосфера.

- След като ми танцуваш гола долу, искаш ли да отидем в нас?

- Нали се разбрахме да излезем, да се харесаме и после пак да излезем, за да си изиграем сценария?

- Ние няма да правим нищо от сценария, просто искам да продължим да се опознаваме. Искам и да спреш да пиеш, за да можем утре отново да излезем и да получиш това, което търсиш. – гласът му беше спокоен, все едно обяснява на някого как да смени батерийките на дистанционното вкъщи.

- Обещай ми днес да не си лош! – казах му аз, като момиче, което наистина разчита на джентълменска дума.

- Не го мисли.

Бяхме в таксито малко преди Орлов мост, когато той ми придърпа десния крак и го качи върху своя. По този начин бедрото ми беше върху неговото, а по-лошото или доброто – аз бях полуразкрачена. Беше ме хванал от вътрешната страна и леко ми надигна полата. Не можех и не исках да си затварям краката. Знаех, че той ме вижда в тъмната кола, знаех, че шофьорът и да иска, няма как да види каквото и да било. Докато седях така той тихо ми заговори, за да не вземе шофьорът да се включи:

- Какво ще правиш утре през деня? До късно ли спиш?

През цялото време кракът ми беше фиксиран. Лицето му беше близко до моето и някъде по Цариградско реших да го целуна. Затворих очи, все едно съм неговото момиче в този момент, исках го, въпреки че не беше идеален, доказа, че е готин, че е мъж, че е пич по леко доминантен начин. Устните ми се опряха в неговите. Той се отдръпна и каза:

- Така не! – и се усмихна.

Хвана ми лявата ръка, сложи ми я на клитора, заклати я и отсече:

- Така да!

Нито той искаше да се самозадоволявам в таксито, нито аз продължих с действието. Леко се погалих и кимнах, за да му дам знам, че съм го разбрала. Стигнахме пред тях. Относително нова сграда в стар, зелен квартал. Слязохме от таксито, влязохме във входа, Петър ми отвори вратата. След пощенските кутии вдясно е асансьорът, след завоя вече няма камери. Разбрах го веднага. Взех завоя и бях притисната за стената. Топчето ми беше вдигнато нагоре и ми се извадиха циците, зърната, всичко. Обърна ме с енергично, не грубо движение, вдигна ми полата и ми каза да вървя пред него. Влязохме в асансьора, той натисна някакъв етаж, а аз си тръгнах да се оправям. Той се изсмя готино:

- Възвръщаш си достойнството и благоприличието ли?

Аз можах да пусна само едно:

- Да...

Отвори апартамента си. Каза ми да се събуя. Антрето и хола бяха с плочки, очаквах да ми даде чехлички или поне да предложи. Тоест не очаквах, мислих си как преди няколко дни бях в подобна ситуация, със скъсани чорапи, боси крака и никаква загубила всякаква власт над себе си.

- Заповядай на дивана, Алекс! – и аз седнах.

Кръстосах крака, вече не ми се виждаха циците, нито “пичката”. Петър ми предложи питие, наля ми 20 грама, явно имайки ясния план за утре. Пусна някакъв музикален канал и седна до мен.

- Алекс, очевидно и двамата се харесваме и още от чата имахме ясни идеи за нашето взаимодействие, нали така?

- Да, напълно! Но уговорката ни беше да се опознаем и след това да действаме, на това държа! – споделих аз, осъзнавайки, че всичко може да ми се случи.

- Близо седмица си пишем нон-стоп, а днес си изкарахме страхотно и мисля, че ти се отпусна. Не искам, обаче първият ни секс да е утре и аз да те доминирам. Искам утре да си отпусната след едно вече съм те минал веднъж и първоначалните задръжки са паднали.

- Искаш да ме “минеш” значи? – звучах закачливо, сладко, подчинено, плахо и курвенски самоуверена в едно.

- Искам утре да се чувстваш все едно си била вече моя. Няма да те минавам тази вечер.

- Какво предлагаш?

- Следващите две минути ще си говорим глупости за песента по телевизията. След две минути ти ще съблечеш и ще останеш само по чорапи, ще правиш каквото ти кажа, ще ми направиш свирка. Ще се облечеш, аз ще те изпратя до вратата и утре ще излезем отново.

- Аз какво печеля от това?

- Печелиш това, че ще ти е готино, че вече ще съм те виждал гола, че ще знаеш, че много ти се кефя, че ще ми го лапаш, тоест ще ме обслужиш и когато излезем утре, няма да имаш свян.

Никой не е засичал двете минути. Леко бях издърпана за косата, станах, свалих си топчето, гледайки ги го в лицето си събух и поличката, той ме привика. Каза ми да се обърна, както съм права. Опипа ме отзад, разтвори ме, за секунда все едно ме огледа. Аз го хванах за ръката, той ме избута. Исках да си сваля чорапчето, нещо като навик. Той ме спря.

- Разбрах те в чата, сега ще си така, достатъчно прозират, виждам ти белия педикюр.

Побърках се, но и двамата знаехме, че ако сега тръгна да му се качвам като загоряло девойче, ще постигнем негативен резултат за утре. Обърна ме и аз естествено си паднах на колене.

- Ако още си мислиш, че не ти е яко, се замисли! Гола си, аз съм облечен, ти си на колене, видях всичко! Сега ще духаш!

Във всеки друг контекст това “сега ще духаш” щеше да ме подразни и отблъсне. Но с оглед целта на нашите взаимоотношения – беше окей. Стоейки пред мен гордо си отвори колана, свали ципа на дънките, бръкна и извади члена си. Беше като него: дълъг, но не много дебел, с голяма глава. Не беше обрязан, но беше от тези, чийто глави винаги си проправят път навън и само в отпуснато положение са покрити. Сега забелязах, че в ръцете му, както и в члена му, имаше нещо грубовато. Приличаха на ръце за тежък труд, а пенисът му беше като инструмент от тежката индустрия. Не особено красив, не идеален, но някак си (пак ще се повторя) грубоват. Хванах го с ръце и веднага го налапах. Имах усещането, че пред мен имам наистина нещо като господар и че единственото правилно нещо е да го лапам, а не да се правя на палава ученичка, която не знае защо е там. Лапах, близах го се с език, собствената ми слюнка ми падаше по циците. Той не издаваше звуци, не правеше стандартните пъшкания, за да покаже колко е мъжествен. Стоеше, а аз го “обслужвах”. След няколко минути седна. Аз му налапах топките, биех му чекия. Петър го натисна към мен с два пръста, в устата си усещах широката глава. Лапах, лизах, давих се. Приличала съм на отчаяна девойчица, която се моли за бърз кредит. Той се надигна малко, посегна и си сложи ръката на дупето ми. Не на бузката. Просто си опря два пръста на дупката на ануса ми. Държейки ме така, натискаше главата ми към “кура” си. Не след дълго се изправи пред мен. Аз приседнах назад, разкривайки циците си. Пред мен беше чужд мъж, който ми беше виждал босите снимки, който ми прибра прашките, който ме разтвори в таксито и пред когото бях чисто гола. Пред мен имаше грубовата ръка с дебел и не много изящен член. Чух само “отвори”. Отворих си устата и последваха пръски сперма, не ги близах, не ги плюх, просто чаках да приключи.

- Гълтай, Алексче! – тихо се чу мъжкият му глас, някак си мило-назидателно.

Аз го изгълтах. По главата му имаше капка сперма, той я изтръска върху циците ми, взе си телефона. Членът му стоеше поне с размера си отпреди малко. Извика ми такси. Каза ми да се обличам. Аз се облякох. Погледнах го, но той си гледаше телефона седнал на дивана. За миг се почувствах като боклук. Замислих се дали няма да си остане така на дивана с дебелата селска пишка, а аз да изляза със спермата му в стомаха си. В този миг той се усмихна най-миловидно и ме погледна:

- Готова ли си, Алексче? – и се изправи.

- Да, както виждаш.

- Слагам дънките и те изпращам до долу.

- Благодаря, не го очаквах.

- За такова чудовище ли ме мислиш? – засмя се той, малко и аз.

- Чак за такова не!

Вече бяхме в асансьора. Той се наведе към ухото ми и каза:

- Тази вечер си изкарахме готино, беше се разголила малко, беше ти весело в таксито, беше гола пред мен, видя ми го, лапа ми го и ще спиш със спермата ми в себе си. Утре няма да те е страх, срам и да се държиш все едно си на изпит. Освен, ако аз не го поискам. Дай целувка!

Петър бегло ме целуна по бузката и ме изпляска по дупето по тъп, но приятелски начин. Вратите се отвориха, в огледалото пред асансьора видях една Александра, която има много хубави глезени, прави крака, секси коремче, интересно лице и зад нея мъж, на когото е поела члена в устата си и чиято сперма е изгълтала. Видях Александра, която изживява нови неща, която няма да се напие и да се изчука с поредния дискотечен чалга тарикат, но ще застане на колене или ще влиза боса в заседателната зала.

Без прашки, с капка сперма някъде по циците и коремчето ми седнах на задната седалка на таксито. Събух си токчетата в тъмното, бяха ми се поуморили крачетата. Помасажирах ги и се сетих за сцената от дивана в офиса и как същите тези крачета, само че голички, бяха в ръцете на трима мъже. Знаех, че утре ще излезем с Петър, че ще се смеем, че ще танцуваме, че ще съм гола, може би вързана, безпомощна в неговите ръце, че ще играем на игри, които ще ме карат да се чувствам като негова собственост. Петъкът вече беше свършил, първите часове на събота вече отброяваха.

Александра