Александра: Власт, стил, подчинение (част 2)

02.02.2025 | Анонимен

Първият ми работен ден премина нормално и не се отличаваше от очакванията ми. Запознаване със служителите, въведение в обичаи и ритуали, кафемашини. Стаята ми – приятна, от модерните, със стъклени стени. Това ми даваше възможност да си играя на взаимен “Биг Брадър” с подчинените ми. В течение на деня погледите на мъже и жени на няколко пъти срещнаха голите ми глезени и почти босите ми крачета, като поредица от пъти бях огледана отгоре до долу. Особено когато стоях права и естествените ми движения разкриваха повече или по-малко от мен, се чувствах наблюдавана. От една страна това ми харесваше, но от друга вече считах, че е неуместно преди всичко от моя страна. В този бизнес хората са конкуренти, а приятелствата са по интерес и авторитетът трябва да се поддържа постоянно. Говорим за този “friendly” авторитет, типичен за западната култура на работа. Влизайки в офиса има централна рецепция, наляво е частта с всички шефове на отдели и съответните сектори, за които отговарят, надясно има три стаи – на изпълнителния директор, на оперативния директор и на правния такъв, както и заседателна зала, която свързва трите кабинета. Зад стъклена врата се крие и отделната рецепция със секретарката отговаряща за трите помещения или по-точно за хората в тях.

Рано следобед бях поканена в заседателната зала, за да се запозная с изпълнителния и правния директор. Минах през стъклената врата, представих се на секретарката – момиче със светлокестенява права коса, руси кичури, пола до малко над коляното, синя риза с фишу, черни доста прозрачни чорапи (за разлика от мен) и обувки подобни на моите, може би по-малко изрязани. Казваше се Клео, което най-вероятно беше псевдоним, маскиращ име, което се счита за недостойно за такъв корпоративен “level”. Клео ме помоли да изчакам и с неволен жест с химикалката си ми посочи средата на малкото фоайе пред нейното бюро. Чувствах се като на модно ревю със стилния полилей над главата ми. Направих това, което всяка жена прави милион пъти на ден – погледнах надолу, за да се огледам. Пределно ясно е какво видях. Сетих се за коментарите на моя познат, статиите и всичко, което е изписано за босите роби, за подчинението. Но реших да си остана с началническото достойнство, обяснявайки избора си със съображения за стил и елегантност. Вратата пред мен се отвори. Пристъпих към заседателната зала. Мраморните плочки по краката ми се смениха с мек мокет. Не си представяйте огромна зала, като филмите с мрачни шефове, седящи накрая. Имаше място за 15-20 души, няколко предмети на изкуството и екран и толкова. Беше стилно обзаведено с неевтини мебели и предимно тъмни стени от някакъв облицовъчен материал. По средата на масата бяха разположени тримата директори: изпълнителният – около 45 годишен, висок гражданин на страните от Бенелюкс, с тъмна коса и доста брутални черти на лицето; оперативният – 39-40 годишен турчин (не мазен и смешен), с типичната поддържана брада, среден на ръст, но с доста спортно тяло; правният – българин, който приличаше на всичко, но не и на юрист... беше комбинация между лошо момче и интелигентен престъпник. Тримата се изправиха и се усмихнаха. Запознахме се с малки имена и седнахме. Разговорът започна с обичайните истории, уж куриозни моменти и кратка интродукция за всеки. Седях точно срещу тях. Не след дълго започнахме да разглеждаме статистики и личните файлове на ръководителите на отдели. Вече седях до тях, а Клео постоянно носеше документация. Нещата бяха изключително професионални, никакви прищевки на доминантни “началници”. Ставайки въпрос за един показател, турчинът прояви възмущение и директно каза, че това е причината да се разделят с моя предшественик. Настъпи тягостно мълчание. Какво можах да кажа?!

- Ще се старая да се справя по-добре! – отговорих неуверено.

- Улавям елемент на неубеденост... – тихо и леко издразнено се изрази турчинът.

- Затова сте ме взели, за да ръководя вашата, извинявам се, нашата дейност. – реших да звуча сигурна в думите си и да подчертая принадлежността си към колектива.

- Тук грешите, Александра! Ние ръководим фирмата, дейността и вас. А от вас се иска да бъдете проводник на нашите решения. Разбира се, ще чуваме и вашите. – включи се изпълнителният директор.

- Винаги ще бъдем мили и добри към вас, а пакетът който ви даваме, осъзнавайки че след нас няма да можете работите на друго място в този бранш, е меко казано феноменален! – проговори правният.

- Осъзнавам го. – отговорих аз, колебливо.

- Пред вашите подчинени ще имате нашата пълна подкрепа. Ще се поддържа вашият авторитет и никога няма да ви диференцираме от нас или да афишираме, че сте по-ниско от нас. В комуникацията никога няма да ви повишаваме тон или да ви караме да се чувствате не на място. Единственото, което искаме е да осъзнавате, че ние ви държим. Можем да живеем “дълго и щастливо” заедно, да получавате колосални дори за нашия бранш доходи или да се разделим скоропостижно. – допълни изпълнителният.

- Осъзнавам всичко и съм благодарна! – беше всичко, което ми дойде на ум.

- Александра, вие ще поискате да ни се подчинявате, няма да се чувствате… – правният директор премина на български. – “Прецакана”.

“Ще поискам да им се подчинявам?” беше крилата фраза на деня. Не изглеждаха като началници, които ще се напият на някой банкет и ще започват да ме обарват, нито пък като озлобени малки човечета, които ще ми се пречкат в работата и ще ми викат, защото харчим много хартия или капсули за кафе. Мъжете определено бяха интелигентни, всеки по свой начин привлекателен, бяха спокойни и...

- Изправете се! – прекъсна мисълта ми изпълнителният директор.

Аз се изправих и отстъпих няколко крачки назад. Докато ме оглеждаха със същите спокойни погледи и с доста приятелски тон ми беше обяснено, че винаги когато влизам при тях, ще ми се случват неща, които цитирам “ще ми въздействат положително”, за които никой няма да знае. За да се затвърди чувството за динамика на властта бях помолена да си сваля сутиена и да сложа сакото отново. Това ми дойде като гръм!

- Не възнамерявам да се събличам тук пред вас! – отговорих аз с достойнство.

- Никой не е споменал да се събличате пред нас, Александра. В дъното има тоалетна, в нея има закачалка за дрехите ви, не сме на стриптийз бар, както виждате няма пилони… – спомена изпълнителният с лека усмивка, колегиална усмивка бих казала.

Другите също се усмихнаха, изненадващо – същото направих и аз. Прецених, че сега не мога да мисля и се отправих към доста широката и приятна тоалетна, която обслужваше само заседателната зала. В нея си извадих телефона едва ли не с мисълта да търся съвет от някого или да викам полицията (шегувам се) да ме спасява. Замислих се трезво. Щяха да ми плащат безумни пари, отнасят се добре, симпатични са (както се казва за мъж, на когото би дала да ме чука) и не искат да правим генг-бенг, а по-скоро някаква властова игра. Сетих се за случката ми от снощи с моя приятел, настроението ми тази сутрин... Свалих сакото и полото си. Гледах се в огледалото. По сутиен, голото ми коремче, голите ми глезени, на непознато място с непознати хора. Задържах сутиена си няколко секунди. Той все едно ме пазеше, прикриваше ми зърната, циците, без него вече щях да съм много гола. След секунди и отработени движения се погледнах пак. Видях голите си цици, лицето си и усетих колко са ми настръхнали зърната. Сложих си сакото. Закопчавайки го се получаваше следното – личеше си, че съм без сутиен и без нищо, реално. Виждаше се пъпчето ми, но човек трябваше да погледне навътре, за да види повече. Излязох от тоалетната.

- Спрете, моля! – каза някой от спокойните гласове. - Може да си оставите обувките до вратата и да дойдете насам, чака ни работа!

Без да се замислям, какво се вижда при навеждането ми, си събух първо едната обувка, после другата. Виждах си белия педикюр на тъмния мокет, виждах си глезените. Искаше ми се да съм с дълга пола или широк, дълъг панталон, за да мога да прикрия босотата си, но дънките до над глезена я показваха напълно. Взех си обувките в ръка и тръгнах към шефовете, към купчината документи и към стола, който бях оставила празен.

- Оставете обувките до врата, моля! Тук няма да ви трябват. Няма да ви трябват скоро. – каза българинът еднакво настоятелно и добронамерено.

Върнах се назад, оставих обувките си до вратата и пристъпих отново към стола. Седнах. Кръстосах си краката така, че дясното ми краче да е точно под погледите им под стъклената маса. Застанах така, че сакото ми да хвърля сянка върху зърната ми и продължихме работа. Честно казано, не изключвах нищо – нито да ме изнасилят, нито пък да извадят някакво пиене и да се държат като на ТКЗС парти. Но за мое удивление ние просто продължихме да работим. Почувствах се толкова на мястото си. Да, на мястото си, отчитайки мъжете пред мен, че често си изправях крачето в позиция “токче”, а зърната ми се търкаха в хастара на сакото, което спомагаше общото усещане. Към 17:30 часа приключихме. Господата ми благодариха за изразените мнения и предложения, всички се изправихме и се сбогувахме. Българинът докачливо каза, че навън е студено и да не си забравям нещата на закачалката. “Да, все едно ще изляза боса и с едно сако върху голите ми цици!” си казах аз. Влязох в тоалетната и усетих студените плочки под крачетата си. Несъзнателно бях оставила обувките си отпред. Погледнах се пак в огледалото. Имах този поглед, който имам след като пийна повече по клубовете и няколко часа се натискам с някого и знам, че ще ме чука. Съблякох сакото. Възбудих се от циците си и от голотата си. Облякох се. Обух се. Залата беше вече беше празна. Минах покрай Клео. Зачудих се, дали тя знае. “По-скоро – не!” рекох си.

В колата към вкъщи си държах телефона. Исках да се обадя на приятелка, за да споделя. Емоциите бяха толкова много и толкова силни, че просто имах нужда да ги разкарам от себе си. Не бяха негативни, а много интензивни. Прибрах се в апартамента, събух се, сложих си чехлите, взех си душ. Имахме останала храна от вчера и през прозореца видях, че приятелят ми паркира колата си пред сградата. Той се прибра, казахме си няколко приказки, след което ме попита за първия ми ден. Дадох стандартен отговор. Докато той се къпеше, аз сервирах. Докато го правех изпитах горяща нужда да изживея сцената от днес отново. Кипях от сексуална енергия. Реших да сложа сакото, дънките, обувките и директно пропуснах сутиена и полото. След като той се присъедини, го посрещнах с покорно (доста стандартно порно поведение) и сладникаво:

- Добър вечер, г-н Стилянов!

Той искрено се зарадва и наистина разбра, че ще има нещо интересно. Той влезе и седна. Попитах го какво ще желае да пие. Налях му. Отидох до вратата, събух си обувките и му казах, че така се чувствам по-подчинена. Той ми отвърна, че и токчетата го “кефят”, но аз се направих, че не го чух. Седнахме да се храним. Клатих едното си краче под масата и заставах така, че този път светлината, а не сянката да ми пада върху зърната. През цялото време пиех. Мислих си за деня, а той беше просто инструмент за моите фантазии. Исках да ми дава команди, да се държи възпитано, но твърдо. Но той си изпадаше в неговите настроения на сладникаво гадже, което обича свирки, малко да ме чука и след това да се гушкаме. Предложих му да се преместим на дивана. По стара традиция застанах на колене пред него. Той си извади члена. Всички пениси изглеждат по-големи и мощни, гледани отдолу. Това ми хареса! Свалих сакото, погледнах го. Исках да види, че съм се разголила пред него. Облизах му го и започнах да го лапам. Правих го покорно и си мислих, как той властва над мен. Мислих си за деня, за циците ми в огледалото, за обувките ми в дъното на залата, за парите, за властта, за уважителното отношение. Облизах му топките, лапах ги нежно. Хванах го за бедрата и му вдигнах краката. Той си свали домашния панталон. Мастурбирах му члена. Докато му лижех тестисите, езикът ми отиде надолу. Исках да съм на колене пред мъжа, който ще ме чука и да му лижа ануса. Усещах как му хареса. Представях си как изглеждам на колене с ръка на член и език по мъжки гъз. Той се изправи и застана зад мен, след което каза:

- Изправи се! – това “Изправете се!”, с което започна всичко днес.

Свали ми дънките и прашките. Сложи ме така, че да съм с лице към стената и с колене на дивана и започна да ме чука. Преместих се напред, така че да ме затисне за стената. За секунди си представих, че това е стената в заседателната зала.

Всичко, което се случи нататък е стандартният между нас секс, а фантазиите и спомените ми от деня успяха да ми донесат няколко свършвания. С времето усещах, че това е моето “гадже”, че съм в хола с него, че няма да ми хване ръцете за гърба, че няма да ме хване за гушката и да ме накара да направя нещо унизително, че няма да ме изчука, все едно ме мрази.

В този ден, в офиса, се почувствах на различно ниво. Не бях поредната секретарка, която бива напляскана, защото “уупс” е разляла кафето. Не бях някаква си служителка, която бива чукана от шеф дебелак, за да получи бонус 200 лева, с които да си направи кола маска, за да не му боцка. Усетих различно ниво на власт и възбуда. Интересен първи работен ден!

Александра