Сплотяване на колектива (част 1)

26.05.2019 | sexkupon

Най-после! Нашето ръководство помисли за нас и роди една чудесна идея! В течение на половин година, с цел повишаване ефективността на работата и сплотяване на колектива, се внедряваха някакви съвременни глупости – от съчиняване на химн на фирмата, до добре забравените от времето на социализма похвали пред строя на отличилите се служители. В повечето колеги, тези всичките идеи не предизвикваха нищо друго, освен неприязън. Днес се реши, че следващия петък ще отбелязваме "денят на здравето", т.е. всички щяхме да ходим някъде сред природата да се разходим и да подишаме чист въздух. Разбира се, в уречения ден все пак работихме до обяд, а няколко дни преди това се разгоря спор за мястото на мероприятието.
- Аз знам къде може! – възкликна Сашо.
- Много е яко там. Хайде всички там.
- Абе знам го това място. – не се съгласяваше Ванката.
- Там е тъпкано с хора. Ти там си ходиш със семейството. За това става, а на нас ни трябва уединено място. За какво друго вземаме толкова водка!?
- Тогава аз знам къде! – включи се в разговора и Ивка.
- Там никой няма да ни пречи! Макар, че до там са си 40-тина километра...
- За какво да ходим толкова далече? За какво трябва да няма кой да ни пречи?
- Да си почиваме... – смути се Ивка.
- Да пийнем, да се поизкъпем, да хванем малко тен... Има рекичка... – всички се захилиха.
Гледайки я, симпатична 25-годишна девойка, с крака до ушите и с големи гърди, в главите на всички ни дойде една и съща мисъл за това, защо с мъжа си обичат уединените места.
- Стига сте се хилили! – първи отреагирах аз.
- Ивке, ела да покажеш на картата.
Поогледахме и въпреки трудностите, в крайна сметка изяснихме, как се стига до въпросното място. С това въпросите бяха решени и с нетърпение чакахме петъка. В уреченият ден цяла сутрин гледахме ту към небето, ту към прогнозите за времето. Очертаваше се прекрасен летен ден. Никой не се и опитваше да работи. Някъде по обяд пристигна бусчето, което си бяхме наели. Разположихме се и тръгнахме. Пътуването си беше дълго, особено защото последните километри бяха по доста разбит път. Когато пристигнахме на мястото, тогава оценихме високо изборът на колежката ни. Точно до рекичката, гората оформяше голяма полянка с нещо като плаж. Шофьорът на автобуса реши, че ще отиде на гости на роднини, които живеели наблизо и ни освободи от присъствието си. После всичко се разви по обичайния ред. Печаха се шишчета, наливаше се водка и бира, произнасяха се наздравици. Наталия, която в младините си се беше занимавала със спорт, беше донесла топка и всички с радост се заеха с новото развлечение. Докато мъжете бягахме след топката, жените се отделиха зад храстите и след малко излязоха от там по бански. Макар, че доста време бяхме работили заедно, чак сега ни се отдаде възможност да видим прелестите на полуголите ни колежки. Докато някои гледаха тъпо, други бързо се разсъблякоха по плувки и се присъединиха към дамите във водата. Скоро всички се събрахме там. Водната феерия продължи дълго, със силен женски кикот и не по-тих мъжки смях. Аз също взех участие, като успях в суматохата да се докосна до два чифта гърди и до скритото в бански путе на една от колежките. За съжаление, нямаше как да бръкна набързо под банския – прекалено бързо се случи всичко. След като всички излязохме от водата, започна и голямото ядене и пиене. В един момент всички бяхме доста наквасени, Видях как Наталия се опита да се изправи, като се опираше на рамото на Сашо и с леки олюлявания се насочи към горичката. След десетина метра се залюля и едва не падна. Аз се изправих и бързо тръгнах след нея.
- Наталия, къде? Ще се изгубиш!
- Т-т-трябва...
- Ще паднеш някъде!
- Н-н-не, добре съм...
- Може ли да ти помогна?
- Не, мога и сама!
- Добре, върви... – сетих се за причината да отива към гората и се върнах.
Жизненият ми опит показваше, че да се занимаваш с пияна жена си е доста кофти нещо. А и все пак нямаше начин да се загуби в гората. Зад импровизираната масата разговорите продължаваха. Мен обаче ми стана скучно. Почти същите разговори, като в офиса които бях слушал милион пъти. Освен това Наталия не се връщаше и аз се притесних сериозно. Реших да я потърся сам, преди да е тръгнала цялата компания. Станах и се отправих към мястото в гората, накъдето беше тръгнала тя. Намерих я, седяща на колене, със смъкнати гащички, облегната на едно дърво. Беше в онова състояние, в което можеше да възприема, но ѝ беше трудно да се движи.
- Наталия! – разтресох я аз.
- Как си? Хайде да се връщаме!
- Не-е-е...
Побутнах я отново.
- Не-е-е-е... Ти отивай... Аз ще поседя още минутка...
Опитах да я повдигна. Успях с доста труд, но още като я пуснах и тя веднага се срути на земята.
- Ей сега ще те изнасиля! – заплаших я.
- Сега не можеш да се съпротивляваш!
- Прави каквото щеш. – вяло махна тя с ръка.
С какво още можех да я заплаша? – замислих се аз.
В този момент погледът ми се спря на бедрата ѝ и лекото окосмяване между тях. "А може да се възползвам? ", мина ми мисъл. Ако каже нещо ще отговоря, че съм се пошегувал.
- Не вярваш ли? – попитах я.
- Пипни, вече ми е надървен. – и вкарах ръката ѝ в плувките си.
Нямаше нужда да се преструвам, наистина ми стърчеше като кол. Тя не обърна внимание на това. Тогава аз си го извадих и го потърках по бузата ѝ.
- Хайде да го лапнеш, като за начало.
Наталия послушно отвори уста. От такава готовност челюстта ми увисна, но беше късно да отстъпвам. По-точно, не можех да игнорирам такава възможност. Лилавата главичка изчезна в устата на Наталия. Устните ѝ се долепиха плътно до жилестия ствол. "Браво", мислех си, докато си го насаждах в устата ѝ. Как просто се получи всичко! Никакви ухажвания, цветя, комплименти. Чисто и просто. Искаш да чукаш в устата – чукаш! А дали ще даде и по другите места? След като си го вкарах до топките за последно, аз си го извадих.
- А сега ще те насиля по традиционния начин. – провъзгласих аз и добавих, като малко излязох от образа:
- Съгласна ли си?
Впрочем, така и не дочаках отговор, както и каквито и да ответни действия. Наложи се да направя всичко сам. Най-сложното беше, да я задържа на крака и да я накарам да се обърне и да се подпре на дървото. Някак си успях да го направя и замирайки, потърках главичката си между краката ѝ, търсейки входа. Членът ми влезе леко и свободно. Ако не беше обхваналата го топлина, щях да си помисля, че съм пропуснал.
- Наталия, усещаш ли го? – за всеки случай се поинтересувах.
- Аха... Голям... На дълбоко...
Като чух тази оценка, аз се заех да я чукам още по-енергично. Малко преди да свърша, аз осъзнах, че тя всъщност прави насрещни движения, но така и не успях да се сдържа. Притискайки цялото си тяло към нея свърших, и после чак се сетих, че щеше да е хубаво да я бях попитал, дали може в нея. Наталия все така продължаваше да движи дупето си, опитвайки се да се движи по губещия твърдост член. Не можех да я оставя неудовлетворена. Като намерих клитора ѝ с ръка, аз я докарах така до оргазъм, като с удоволствие отбелязах, как стене и се извива. Извадих от нея мъжката си гордост и седнах на земята. Наталия седна на коленете ми. Мълчахме доста дълго. Тя, съдейки по погледа ѝ, беше изтрезняла.
- Как мислиш? Трябва ли да ти ударя един шамар? – първа попита тя.
- За какво?
- За това и за всичко...
- Еми аз те предупредих, ти не възрази...
- Защо трябва да ти възразява пияна жена? Не можеше ли сам да се досетиш? – с чисто женска логика се възмути тя.
Замислих се, не знаейки какво да отговоря.

Следва продължение...