Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Сафо (част 1)

22.06.2024 | Charlie
Категория: Художествена литература

БЕЛЕЖКА: Ако си сте със слаби нерви или прекалено чувствителни, не четете текста. Той е 100% художествена измислица. Настоящият разказ е вдъхновен от скорошното ми разкритие, че книги с романтичен или еротичен сюжет между жени се наричат с прекрасния, политически коректен термин – Сафо романи. Може би съм малко гневна. Може би личи в текста. Според мен, в литературата няма място за политическа коректност. В мига, в който се отвори вратата на тази “гад”, вече говорим за политическа пропаганда срещу определени думи. Думите ли са проблема, или ние, които влагаме смисъл в тях? И ако търсим обида в дадена дума, ще я намерим, независимо както е искал да каже, човекът, който я е казал/написал. Enjoy!

***

Единственото място на което не ми става лошо от прекомерното наличие на естроген е сафо-оргия. Дейба, нали вече така се казваше, за да не е бъде дискриминация? Вече и лесбийка не може да нарече посестрима лесбийка! Бахти и 21-я век! Добре, че има вино! Къде съм? На едно от събиранията на клуба на майка ми. Пълно с жени. Само два вида. Или неомъжени истерички в трескаво търсене на съпруг. Или омъжени отегчени невротички, търсещи съпруг за неомъжените си приятелки, за да не страдат само те от брачния хомот. Моята тайна адженда лъсва в късните часове на моминското парти, след много алкохол и наркотици. Старая се да им хареса, и с повече късмет и натирени в дрешника морал и срам, да имаме кратка афера. Наричам я меден месец. Мъжът му се налага да оставя домакинята, за да работи. Тя има нужда от женска компания. Аз винаги мисля в перспектива, таргетирам съпруги на адвокати, архитекти, IT-специалисти, с две думи ония бунаци дето бачкат, за много цифрена сума, и оставят тлъста пачка на жена си сутрин, за да отидем с нея на шопинг, за да не скучаем, докато го няма. Мъжете нямат никакво въображение като си представят какво правят жените сами без тях, нали? Аз се старая да не им е скучно. Предполагам е повод за хвалба, че цял ден чувам само “още”, вариращо от шепот, през пъшкане, до крещене. Ако някои съсед е много любопитен, оправданието е, че ѝ правя азиатски масажи с много натиск. Не е толкова далече от истината. Прехраната си изкарвам като масажистка, а в свободното си време, също използвам много ръцете си, от лакътя надолу. Затова са и толкова развити. Като на мъж.

Мисля си за последното истерично, незадоволено момиче, което чуках. Гади ѝ се от годеника ѝ, но ще се омъжи за него, защото е несметно богат. “А за другото си имам теб!”, каза ми снощи, след като припадна два пъти от кеф под мен. След като затворих вратата на апартамента ѝ, в асансьора блокирах номера. Знам, че винаги играя втора цигулка след мъж, но поне държа не се казва на глас. Къде иначе отива магията на илюзията? Че сме свободни да обичаме всекиго, навсякъде, по всяко време? Не слушам гъските, които крякат край мен. Виното с което се наливам помага да забравя, че съм облечена в рокля, одобрена от майка ми, на събитие, което тя организира, с омъжени жени, или поне такива, имащи благоприличието да са сгодени на скандалната възраст от 25. По това време няма какво просто да чакат, освен предложение за брак. Завършили са висше образование, започнали са работа в семейната фирма, като специалист, най-често в отдел “Маркетинг” (набутай ми го отдела, както го наричам аз, където този глагол е както фирмен описателен девиз за отношението към клиента, така и описателна нагласа към колектива); ходят с фирмения амбициоз (амбициозен младеж, типично юпи, фен на Доналд Тръмп). Ходенето включва и скъпи вечери, на които се слага начало със скъп подарък (бижу обикновено; обичам, когато е перлена огърлица, защото аз ѝ намирам много хубава отверстна употреба, при посещенията си), средата е ознаменувана с танц на свещи, придружен с еротичен шепот в ухото и на цифри по последната сделка на амбициоза с бащата на девойката, а след трансфера на сумата, гордият татко продава дъщеря си, като кранта на селски пазар в сряда, когато продавача бърза да си тръгне за родното село преди мрак. Краят на вечерта е грандиозен. 3 минути по секундомер в банята, дърпане на косата, докато е наведена над мивката, и се опитва да не мисли, колко по-често драйфа над мивката, отколкото я клатят там. Споделят ми без кандърми, че се налага стискане на очите и зърната до болка, за да се изпита поне някакво удоволствие. Девойчето накрая признава, че е по-задоволително поне да изпразни корема си в мивката след това. В сюблимния момент, амбициоза, със запотени очила, шепти цифрите на тайната си офшорна сметка, където складира парите, които е откраднал от бащата на девойката. После той се довлачва до леглото с ленени чаршафи, и заспива моментално, след като тя му е свалила и сгънала прилежно дрехите на стол до леглото (той прави и сделки и секс с три реден костюм). Тогава тя се изнизва обратно в банята, пуска водата на душа и ми звъни. Правим телефонен секс. Тя си ляга в леглото доволна. Взимам ли нещо от момичетата за секса? Не. Никога. Правя го за кеф. Доставя ми абсолютен първичен кеф, че ги задоволявам повече отколкото които и да е мъж, на който съм свирила втора цигулка. Разбира се, всичко това е тайна. Всички действащи сексуално лица, които знаят мълчат. Или от срам, или от надежда, че ще продължи. Не продължава повече от 5 пъти, за да не се привържат като кученца към мен. Майка ми не знае. Приятелките ѝ официално не знаят. Чукала съм няколко. Мълчат от срам или лоялност. Не знам.

- Все някога ще ти потрябва мъж!

Не знаех, че съм част от разговор.

- Я пак!

- Все някога ще ти трябва мъж.

Момичето, което ми стои отляво, истерично си търси мъж, но засега няма желаещи, защото е зависима от хапчета и алкохол, и това я прави неуправляема в мъжкото съзнание. С такива жени съм правила най-хубавия си секс, като ги хвана за краката и обиколя стаята с тях няколко пъти, все едно са ръчна количка. Може би, свежа плът, за тази седмица само, тъкмо е понеделник… Търся очите на майка ми отсреща на масата, за да придаде смисъл на брътвежите ѝ. Тя ми кимва:

- Казвахме, че си необвързана и живееш сама.

- Виновна за първото. Все забравяш, че имам котка.

- Пфу! – махна с ръка майка ми.

Беше сложила златен пръстен на всеки пръст.

- Не може да си доставиш всичко с поръчка, Тефи.

Потръпнах. Казвам се Стефка. Стеф, Ес, Еф, както щеш измисли с малко мозък. Но майка ми, за да наподоби името ми на Тифани (закуска в Тифани и е любимият филм) ми казваше Тефи. Веднъж дори каза, че се казвам така. Хванаха я в крачка, разбира се. Лъжите ѝ винаги бяха плоски. Тя се оправда, че толкова отдавна ми викала Тифани или Тефи, че забравила името ми по лична карта. Кандидат за майка на годината, знам. Майка ми възприема света като продължение на себе си, плосък.

- Майко, явно не си наясно как работи 21 век! – отвърнах.

Поддържах разговорите ни леки като любимата ѝ игра, тениса, на който беше ужасно зле, и всички ѝ позволяваха да бие, защото ѝ се подмазваха.

- Не можеш да си поръчаш и мъж по телефона! – и преди да кажа нещо саркастично добави: - Това е толкова пошло и жалко. Горките жени, какъв срам, да си толкова неспособна да си хванеш мъж, че да трябва да си го поръчваш, като торта “Гараш”!

Задавих се с виното си от прилив на смях, причинен от комбинацията от забавни мисли и картини в главата ми. Сякаш самият Юнг ми ги пробута. Първо, че майка ми подсъзнателно мечтае за цветнокожи мъже. И второ, че на нея и на себеподобните и никога не им минава през ума, че този вид “поръчка” може да е продиктувана не от некадърността на жената, а на мъжа. Ако имаше нещо, заради което мразех своя пол и противоположения еднакво, това беше сексизмът, който упражняваха и двете страни – и спрямо мъжете, и спрямо жените. Бяха си сложили такива стандарти, че и те самите се задъхваха да ги покрият едвам-едвам, на границата на пълно фиаско. Тяхното мото беше: “Никой не беше достоен. Дори ние. Но за разлика от вас, това не ни спира да опитваме. Точка!”.

- Докато има Интернет, майко, ще съм ок. Не се тревожи!

- Тефи, този войнствен феминизъм, вече не е на мода. Смени подхода, иначе никой няма да те поиска, а скоро ще направиш 30.

Тридесет! Прозвуча като присъда, за разстрел! 30! Стреляй! Тя пооправи салфетката в скута си и погледна тайно краката ми. Да, бях лесбийка, но метросексуална. Има такова животно.

- Излизам с един човек, майко.

Всъщност това беше най-добрият ми приятел, гей. Казваше се Гаврил. След като споделихме един на друг сексуалността си в гимназията, сключихме пакт. Ще се прикриваме един друг, а след като натискът от родителите ни стане твърде голям, ще се оженим. Идеалното прикритие!

- Да, знам, Гаврил. – допълни за групичката. - Много изтънчено момче.

На Гаво от километри му личеше, че е гей! Но виждаш само това, което си склонен да видиш! Гаво, успешно се маскираше зад арт-персоната си на художник.

- Защо не ти е искал още ръката? Излизате от много години и ту късате и оставате приятели, ту се събирате и живеете заедно в твоя апартамент.

Правим го заради истеричните пристъпи на ревнивите любовници на Гаво. Той винаги е казвал, че аз съм любовта на живота му, макар и платонична. Макар че веднъж мъртво пиян стисна гърдата ми и после промърмори, че понякога иска да има цици. После ме пита, искам ли да имам пенис от време на време. Веднага след това, макар и мъртво пияни, започнахме да се хилим истерично. На частното парти по случай предния ми рожден ден, той ми подари ултрамодерна фалосова играчка, с презрамки и всички екстри. Пожънах много успехи с тоя роботски “другар”. Единствените ми двама другари чепове, Гаво и Робо, както го кръстихме. Според Гаво, момичетата не хлътвали по мен, а по уменията ми с Робо. Може и да е прав. Една предложи да ми го откупи като сувенир. Друга ми предложи пари, за да чукам мъжа ѝ с Робо и тя да гледа. Жените са откачени! Затова ги обичам! Поне така винаги съм отговаряла на въпроса: “Защо жени?”. Ако не съм на кеф за подобен разговор просто казвам “Защо не?”.

- Попитай него, майко!

Имаме изработен сценарий за това. Ще ѝ отговори, че моментът не е дошъл още, но усеща че ще е скоро и първо от нея ще взема съгласие. Майка ми ще се разтопи на това.

Звън от лек удар на метал в стъкло. Официалностите почнаха. Майка ми се извини и стана. Почваше сълзливата ѝ реч за моралните ценности и благодарността. Според психолога ми, искам да чукам майка си с дилдо като наказание. И понеже това е невъзможен сценарий, сменям жените като кърпички, захващайки връзка с обвързани жени с ясната представа, че така или иначе от зародиш връзката не може да е нищо друго освен сексуална. Навярно е прав. Всъщност, какво говоря? Прав е копелето! И какво от това? Майка ми не знае нищо за живота ми и живее в блажено невежество в розовия си балон. Жените получават статута, заради който лапат пишки като молив на счетоводител в края на финансовата година, и страхотен инкогнито секс с мен, без страх, че ще ги изпортя. Аз си летя доволно и необвързано. Всички сме щастливи. Какъв е тогава проблема? Мен този живот ме устройва. Всички бягаме от себе си, и в бягството си сме побратими, които си пазят фанатично-лоялно гърба. Не е ли хубаво? Като едно прекрасно шибано дисфункционално семейство? Едип кой?

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 29 дни

Фантастичен разказ....аз го правя по почти същия начин с моя пол, мъжкия. Радвам се, че има такива хора като теб, поздравления!

Анонимен | преди 29 дни

Ако има жени търсещи разнообразие от скучния си семеен живот нека да ми пишат.. 15см

Анонимен | преди 29 дни

И кво да правят с твоите 15 см., освен съвсем да умрат от скука?! Ааа сетих се, може да си направят сувенир ключодържател с твоите 15 сантиметра и да си го сложат на огледалото за задно виждане в колата.

Анонимен | преди 29 дни

Хахаха... 15см

Charlie | преди 29 дни

Радвам се, че ви се е харесало. Има 9 части, така че ще имате лятно четиво (когато ги одобрят за качване)....

Charlie | преди 29 дни

А на рубриката Адам търси Ева, Адам търси Адам и Ева търси Ева, успех в лова ❤️

Анонимен | преди 28 дни

Много бих искал да опитам с някоя зряла жена! Ако някоя има интерес да ми пише [email protected]

Анонимен | преди 28 дни

Ако иска някой да показва как ебе жена си или някоя жена може и по възрастна мейла ми е [email protected]

Анонимен | преди 28 дни

Много хубав разказ, есента ходих на острова на Сафо- Лесбос и посетих родното и място, Скала Ересос... Малко селце, хубави кръчми, има малък паметник на поетесата в скалите... Има и страхотен нудистки плаж, посещава се повече от ЛГБТ общността, но си имаше и хетеро двойки... Жалко ,че не мога да ви пусна снимки тук :) Бат Доб

Charlie | преди 28 дни

Бат Доб, уви, че наистина не можеш, звучат като забавни за гледане снимки :))) и аз скоро ще ходя там, нямам търпение, приемам препоръки за хубави кръчми за посещение, както и интересни места като цяло, обичам исторически забележителности. а този плаж определено ще го пробвам :)

Анонимен | преди 28 дни

е най-после разказ де си заслужава времето за писане и за четене....моля

Charlie | преди 28 дни

Благодаря, радвам се, че ти се е харесало :) скоро ще има и още части (общо 9 засега), само да ги одобрят :))) бавничко става одобрението явно :)))) ама за хубавите неща казват се чакало, за да стане още по-хубаво после :))))

Анонимен | преди 27 дни

Острова ще ти хареса, иначе селцето е малко и в която кръчма да влезеш, няма да сбъркаш.... Много забавления няма, но ти сигурно ще си намериш, иначе е на около 60 км от столицата Митилини и се стига по криволичещи пътища, за повече от час....

Charlie | преди 27 дни

Селцето звучи страхотно :))) благодаря за информацията!

Charlie | преди 27 дни

Анонимен, нямам проблеми с въпросите :) ще се намерят читатели и за моите разкази, предполагам, и pornhub има категории с разнообразие и за сапиосексуални, романтици с ванила наклонности, защо да няма и тук разнообразие за всички сетива и вкусове, нека не ограничаваме избора на читателя и да си го / я оставим да си избере спокойно и да се наслади :)))

Анонимен | преди 27 дни

Различнен стил на писане имаш...описваш мислите си без да изпадаш в подробности....и уж няма секс ,а всеки ред те кара да мислиш за него....моля

Charlie | преди 26 дни

Благодаря, анонимни читателю за хубавите думи ❤️ Радвам се, че разказът е вкарал мислите ти в тези вълнуващи вълни ❤️

Анонимен | преди 26 дни

Ауучч, надушвам още една самовлюбена личност, обзета от мания за величие и превъзходство над останалата част от света. :D Джони Браво

Charlie | преди 26 дни

Оу, Джони Браво! Love your show as a kiddo ❤️