Неволи в Дивия Запад (част 2)

16.02.2024 | Анонимен

Лекси отиде до колата си на предния паркинг в 23:02. Десет минути по-късно Беър спря на същото място своя Харли.
- Погледни се! – каза той и подсвирна. - Ти си много по-красива, отколкото ми казаха.
- Благодаря.
Беър беше оставил мотора на мотоциклета си включен. Той го форсира няколко пъти, за да изрази възторга си от появата на Лекси.
- И тези тесни къси дънки Levi’s ти стоят толкова добре, колкото на всеки модел на Victoria’s Secret.
Лекси се изчерви и погледна надолу към тротоара.
- Благодаря.
- Освен това, те са и нови. – каза Беър.
- Да, току-що ги купих. Кърт обича да носим Levi’s или Wranglers през повечето време. Те са нещо като униформа.
- И те са от тъмносините, които обичам. Обърни се и нека те видя как изглеждаш отзад.
Лекси започна да върти бедрата си, сякаш беше на сцената. След това тя се обърна и разклати задника си.
- Еха! Имаш невероятен задник, момиче!
- Благодаря! – каза Лекси. - Спечелих няколко конкурса за “Мис тесни дънки” преди време.
- Без съмнение! Със сигурност не бих те изритал от моя Харли!
Лекси само се усмихна и поклати глава.
- Знам… – каза Беър. - Засрамвам те. Вероятно си едно от онези иначе порядъчни момичета, които се опитват да спечелят малко допълнителни пари.
- Нещо такова.
Беър бръкна някъде в мотоциклета си и извади малък пакет. Той го вдигна пред гърдите си.
- Занеси това в Kurt’s Bar and Grill. Мястото вероятно ще бъде доста пренаселено тази вечер, така че бъди дискретна. Просто тръгни по главния път натам, и така лесно ще стигнеш до бара. Няма как да го пропуснеш. Намира се от дясната страна на пътя.
- Добре.
Лекси грабна пакета. Държеше го в дясната си ръка.
- Кърт и аз се познаваме много отдавна. Воювахме заедно в Пустинна буря.
- Уау! – каза Лекси. - Това е впечатляващо!
Беър кимна.
- Не се притеснявай да вземеш парите още тази вечер. Ще се погрижа да ги получа от теб утре.
- Добре.
- Между другото, няма да питаш за Кърт в бара. Ще търсиш Уилсън.
- Уилсън. – каза Лекси.
Тя посочи главата си и запомни името. Беър се засмя.
- Точно така!
- Добре, разбрах!
Беър увеличи оборотите на Харлито си още, при което бученето на мотора отекна из паркинга.
- Е, беше ми приятно да се запознаем с теб, Лекси!
- И аз се радвам, че се запознахме.
След като Беър си тръгна, Лекси отнесе пакета до своя Corvette и го пъхна в жабката. След това сложи малко гланц за устни и се отправи към бара.

Лекси пристигна в Kurt’s Bar & Grill малко преди 0:30 сутринта. Тя паркира на предния паркинг близо до ъгъла, извади пакета с наркотици от жабката си и го пъхна в задния джоб на дънките си.

Беър всъщност не ѝ беше дал никакви инструкции относно доставката, освен че трябваше да се срещне с човек на име Уилсън. Тя заключи вратата на колата си, пое дълбоко въздух и се насочи към входната врата.

Мястото беше препълнено, защото беше петък вечер. Повечето от тълпата бяха над 21 години, но тя видя и няколко по-млади посетители там.

Лекси огледа обстановката. Тя забеляза жена барман, която сервира напитки на тълпа други жени. Приближи се до бара и изчака жените да получат поръчките си, след което привлече вниманието на барманката.
- Какво мога да взема за теб, скъпа?
- О, в момента нямам нужда от нищо! – каза Лекси. - Трябва да се срещна с човек на име Уилсън.
- Добре. Изчакай тук, докато му се обадя. Мисля, че е в кабинета си.
Лекси кимна.

Прозвуча мелодия на Pink Floyd, докато Лекси чакаше барманката да се обади на Уилсън. Лекси се обърна за секунда, за да хвърли един поглед на тълпата, надявайки се, че никой не я гледа. Беше я обхванала параноя, че изобщо прави нещо подобно, да не говорим за чувството за вина. Тя винаги е била добро момиче и се е пазила от неприятности, с изключение на няколко начинания през пролетната ваканция, като например конкурси за тесни дънки като гимназистка. Тя беше също така отличничка през целия си живот, както и прославящата гимназия си “Мис”.

Лекси се обърна, за да чуе какво има да каже барманката.
- Уилсън ще излезе след около пет минути. Той трябва да се обади.
- Добре.
- Можеш да изчакаш тук, ако искаш.
- Добре. – каза Лекси.
- Искаш ли едно питие?
- Да. Мога ли да си поръчам само вода?
- Разбира се. Имаме бутилки Dasani.
- Така да бъде! – каза Лекси.
Тя извади няколко долара от дънките си и плати на жената.

Лекси отвъртя капачката на водата и отпи. След това се обърна и известно време наблюдава тълпата. В 0:40 сутринта видя две особено биещи на очи едри и с агресивно излъчване момичета да влизат в заведението. Изглеждаха като възрастни, макар че всъщност бяха на гимназиална възраст.

Лекси ги гледаше няколко секунди, след което отпи още една глътка вода. Когато погледна отново към двете момичета, едно от тях се взираше право в нея.
Лекси отмести поглед за секунда, но очите им се срещнаха отново само миг по-късно.

Въпросното момиче беше направо огромно, късо подстригано, изглеждаше над 190 см. на ръст и беше добре “по мъжки” сложено, макар и с доста излишни килограми по себе си. Тя очевидно беше спортистка, може би в спорт като тласкане на гюле, или друга силова дисциплина. Докато Лекси продължаваше да я гледа с любопитство, момичето каза нещо на приятелката си, която също имаше подобен вид, макар и не чак толкова висока (около 182 см.), но за сметка на това пък порядъчно дебела – могъщите ѝ телеса се тресяха при всяка нейна крачка. След това посочи към Лекси. Дебелото момиче също я погледна. Скоро двете се смееха дрезгаво и тресяха като мечки.

В следващия момент Лекси се обърна и видя мъж с дълга руса коса и брада.
- Аз съм Уилсън. Аз съм управителят на бара на Кърт.
Лекси се усмихна.
- О, Здравей! Имам пакет за теб.
- Да, знам. Защо не отидем в офиса ми и не поговорим малко там. Не бързаш за никъде, нали?
- Не. – каза Лекси. - Току-що си тръгнах от работа.
- В Rodeo Cowgirls?
- Да. Откъде знаеш?
- Кърт посочи ризата ѝ.
- О, да… забравих, че нося това!
Лекси носеше розовата риза Rodeo Cowgirls, на която имаше снимка на каубойка в оскъдно облекло, яздеща кон.
- Да отидем в офиса ми…
Лекси последва Уилсън до кабинета му. Той ѝ предложи да седне от другата страна на бюрото си.
- Това са седемстотин и петдесет долара, нали?
- Да. – каза Лекси.
Бръкна в едно чекмедже и преброи седем стодоларови банкноти на бюрото си. След това хвърли петдесет най-отгоре. Лекси остави пакета с наркотици на бюрото му и го плъзна към него.
- Нямам никакви пликове в себе си, така че просто пъхни парите в задния джоб на дънките си.
Въпреки че Лекси смяташе, че е странно, че човекът ѝ казва къде да сложи парите, тя се въздържа от коментар. Наведе се наляво и напъха парите в задния десен джоб на своя Levi’s.
- Е, предполагам, че приключихме тук?
- Предполагам, че да! – каза Лекси, докато поставяше добре поддържаните си ръце на ръба на бюрото на Уилсън.
Тази вечер беше лакирала ноктите си в розово.
- Между другото, предпочитам този път да излезеш през задната врата. Просто държа на дискретността.
- Добре.
Лекси стана и последва Уилсън на излизане от офиса.
- Там има улично осветление, така че не би трябвало да имаш проблем да се ориентираш.
- Страхотно! Сигурна съм, че ще мога да намеря пътя до колата си.
Лекси излезе от Kurt’s Bar & Grill около 1:00 сутринта. Уилсън затвори вратата след нея. Тя стоеше на покритата с чакъл площадка и слушаше цвърченето на щурците и други звуци от ранната утрин.

Лекси се вгледа в слабата улична лампа в задния ъгъл на паркинга, след което тръгна към нея надясно около сградата. Тъкмо беше завила зад ъгъла, когато някакво високо, едро момиче пристъпи пред нея. Лекси се сблъска с нея, при което вдигна ръце близо до лицето си и затвори очи. Имаше чувството, че се удря в тухлена стена.
- О, съжалявам! – каза Лекси.
Момичето не отговори. Лекси се опита да я заобиколи, но момичето я хвана за ръката. Секунди по-късно се появи още едно друго дебело момиче – това бяха онези двете, които я зяпаха в бара около час по-рано.
- Чакай малко! – каза Лекси, като протегна дясната си ръка. - Не искам никакви проблеми тук!
- Е, вече имаш проблеми, кучко! – каза дебелото момиче. - Ти току-що продаде наркотици, които ще бъдат използвани от някои от моите съученици и това ще ги направи зависими. Бих казала, че това е доста сериозно!
- Но аз…
Дебеланата сви юмрук и удари Лекси в корема над катарамата на колана. Тя падна на колене. Секунди по-късно другото момиче с вид на гюлетласкачка застана зад Лекси и завърза около устата ѝ някаква кърпа. След това дръпна Лекси от земята отзад и я блъсна към дебелото момиче, което я сграбчи за раменете и я обърна към уличната лампа.

Лекси се опита да изкрещи, но беше заглушена от кърпата на устата ѝ.
- Ще се разходим малко, кучко! – каза дебелото момиче. - И ако не се опиташ да се съпротивляваш, може би ще те оставим жива!
Сърцето на Лекси биеше лудо. Тя отново се опита да изкрещи, но дебелото момиче закри устата ѝ с ръка. След това то заби коляно в дупето ѝ и я блъсна напред.
- Сега, раздвижи се!

Следва продължение…