Неволи в Дивия Запад (част 1)

15.02.2024 | Анонимен

Това е брутална сцена на сексуална доминация между сладка руса мацка – танцьорка в нощен клуб на име Лекси (на 32 години) и капитанката на баскетболния отбор и състезателка по тласкане на гюле в едноименната гимназия в Goldfield (малко отдалечено градче в Дивия Запад) Ирис (на 16 години). Ирис е 195 см. и 122 кг., а Лекси е 173 см. и 57 кг.

Малко обща информация: мацките-танцьорки, които са обикновено на възраст между 25 и 35 години, идват само за по няколко месеца от различни краища на страната тук, тъй като мястото е непривлекателно и отдалечено на светлинни години от цивилизацията. Затова пък хонорарите им са високи и възможността за припечелят много пари за кратко време ги изкушава достатъчно силно. Освен това, тук се отварят и доста “вратички” за допълнителни доходи, както ще видим след малко.

Такъв е случаят с Лекси Джонстън, красива, сладка, невинна 32-годишна мадама – професионална танцьорка, която работи в бар, наречен “Rodeo Cowgirls”. Това е място, където момичетата скачат на бара и танцуват наоколо в тесните си дълбоко изрязани дънки и ботуши.

Мъжете в градчето, разбира се, са пленени от това шоу и местният бар ги тегли като магнит след тежкия работен ден, където те могат най-накрая да се отпуснат от смазващия физически труд в местните ферми, и отпивайки жадно от питиетата си, да плакнат поглед в горещите тела на танцьорките.

На другия полюс са представителките на дамското съсловие в градчето, най-вече гимназистките в местното училище. Те не могат да понасят “каубойките”, както ги наричат на училищния си жаргон. Местните момичета са съвсем други както като визия, така и като манталитет. Повечето от тях са лишени от всякаква женственост, огромни и груби “провинциалистки”, които като че ли са създадени за това място: тежкият физически труд е изписан на лицата им; това не изненадващо, тъй като от ранна детска възраст вече помагат в семейните ферми. Както стана въпрос вече, те свирепо мразят идващите за по кратко тук красиви танцьорки – било от ревност, било от завист, или пък просто защото въпросните танцьорки са наистина често пъти нагли и арогантни в поведението си. Напиват се, лигавят се, хилят се високо и гледат местните момичета леко “отгоре”, с неприкрита ирония и чувство на превъзходство. Вече няколко пъти са се случвали и леки спречквания между тях. Напрежението расте с всеки изминал ден.

В тази късна августовска нощ като че ли е дошла кулминацията на този задочен конфликт между гимназистки и “каубойки”. Местните ученички са твърдо решени да предприемат решителен и брутален ход, с който да стреснат нахалните танцьорки и да ги прогонят веднъж за винаги оттук.

Те вече са избрали “каубойката”, с която тяхното момиче Ирис Паркър (16-годишна капитанка на баскетболния отбор на Goldfield High School и състезателка по тласкане на гюле) да “си поговори малко на четири очи”. Тя се казва Лекси Джонстън (на 32 години), за която вече споменахме и скоро ще бъде в тийнейджърския бар, където момичетата излизат на “Teen Night”. Нека да се присъединим към действието сега…

Лекси Джонстън получи обаждане от господин Беър малко преди да започне смяната си в четвъртък вечер, 15 август. Тя стоеше в съблекалнята и наместваше катарамата на колана на скандално изрязаните си дънкени шорти. Беше едва четвъртата ѝ нощ на работа.
- Лекси, аз съм Беър. Аз съм един от местните рокери.
- Здрасти!
Тя отиде до дивана в стаята за почивка и седна. Колежките ѝ Брук и Бренди се гримираха и пръскаха косите си на две тоалетки. А вдясно от нея Оливия Прескот закопчаваше ципа на тесните си тъмни дънки Wrangler на шест фута от нея.
- Имам нужда да направиш нещо за мен.
- Какво точно? – каза Лекси, като се наведе напред на дивана и постави дясната си предмишница на бедрото си.
- Имам пакет, който да доставиш в Kurt’s Bar and Grill утре вечер. Не би трябвало да отнеме много време, но трябва да пристигне до 0:30 сутринта.
- Но аз работя до два часа сутринта утре.
Оливия обърна глава и погледна Лекси. Тя се намръщи.
- Брук може да накара някой да те замести. – каза Беър.
- Добре. Предполагам, че ще е добре.
- Ще бъде. Приятел съм със собственика там.
- Разбирам. – каза Лекси.
- Слушай, ще се срещнем с пакета пред бара утре около единайсет вечерта.
- Добре.
- Аз ще бъда човекът, който ще се появи на мотоциклета.
- Страхотно.
Лекси се надигна и се облегна на дивана.
- Благодаря, г-н Беър.
- Не споменавай името ми. И благодаря, че си на разположение.
Лекси се изправи, пъхна мобилния си телефон обратно в дънките си и отиде до едно от огледалата в съблекалнята. Тя седна и започна да нанася малко очна линия.
- Това Беър ли беше? – каза Брук, която сега нанасяше червило.
- Да.
- Какво искаше?
- Той има работа за мен, която трябва да свърша утре вечер.
- Това е, което си мислех.
Брук наблюдаваше как Лекси избърсва излишната очна линия от окото си с кърпичка.
- Знаеш какво ще правиш, нали?
- Да. – каза Лекси, докато погледна към Брук.
- Просто бъди внимателна. Остави пакета възможно най-бързо и се махай оттам, по дяволите!
- Така и ще направя.
Лекси се засмя.
- Защо си толкова нервна за първата ми доставка? Вие ги правите през цялото време.
- Защото дебелите крави знаят какво сме намислили и може би планират нападение (“дебелите крави” бяха местните гимназистки). Те ни дебнат вече от доста време, ако не си чувала.
- Какво имаш предвид?
- Отдавна искат да хванат натясно някоя от нас, за да ни изплашат и изгонят оттук. И не се знае коя от нас и кога ще бъде опитното зайче.
Очите на Лекси се разшириха.
- Защо момичета от гимназията биха влизали в конфликт с възрастни жени?
Брук поклати глава раздразнено.
- Първо, те ни мразят. Второ, те знаят, че вероятно няма да докладваме за случилото се, защото нашите “извънкласни” дейности ще излязат наяве. И най-лошото е, че тези момичета са просто брутални. Това означава, че може да се окажеш изправена пред някакво гигантско момиче-чудовище, което ще те разполови и ще ѝ хареса да го прави.
- Хванали са ни за яйчниците, така да се каже! – каза Оливия, като се приближи и сложи бялата си каубойска шапка на главата си.
Лекси въздъхна.
- Боже мой! Някога нападали ли са някоя от нас?
- Моята приятелка Шерил беше видяна за последен път, когато занесе една такава пратка там. – каза Брук. - И оттогава не съм я виждала. Вероятно е напуснала града или нещо подобно.
- О, Боже мой! – каза Лекси. - Може би не трябва да ходя в там?
- Вече си поела ангажимент към Беър. Просто изпълни своята задача и се махай оттам, по дяволите!
Лекси кимна.
- Добре, ще го направя.
- И внимавай за всякакви членове на бандата на Дебелите крави.
- Добре. Не съм глупава.
- Сериозна съм, Лекси. Бъди внимателна!

Лекси приключи с очната си линия, след което нанесе малко грим. След това напръска косата си няколко пъти и използва тоалетната. Лекси мислеше за утрешната вечер. Брук до голяма степен беше потвърдила това, което Лекси знаеше през цялото време – че ще доставя наркотици в бар и ще събира пари в замяна. Мисълта да отиде в онзи бар я ужасяваше. Лекси никога преди не беше правила нещо подобно. Всъщност тя дори се чувстваше извън природата си, танцувайки в Rodeo Cowgirls. Но тя имаше проблеми с намирането на работа по специалността си (маркетинг) в Кълъмбъс.

Бюджетът на нейния работодател беше намален преди три месеца, в следствие на което тя загуби работата си. Следователно трябваше да си намери някаква друга работа, за да плаща сметките си – и Rodeo Cowgirls ѝ предложиха идеалната възможност да печели хиляда долара на седмица (или повече).

Лекси беше израснала в Каспар, Уайоминг. Като малка тя прекарваше много време в яздене на коне и в състезания по родео. Тя беше една от най-добрите ездачки в гимназията си, когато беше на шестнадесет. Въпреки че по-късно стана професионалист, тя язди на професионални състезания само две години. След това се дипломира и започна кариерата си.
- Време е за шоу, момичета! – извика Брук, когато Лекси излезе от съблекалнята и отиде до мивката, за да си измие ръцете. - Тръгваме след тридесет секунди.
- Лекси!
- Идвам.
Лекси избърса ръцете си с хартиена кърпа.

Момичетата танцуваха обичайните си съчетания в четвъртък вечер, но заведението беше само наполовина пълно.
- Това не е ли необичайно за четвъртък вечер? – попита Лекси Брук по-късно в съблекалнята.
- Имаме тегави дни като този. Сега барът Columbus вероятно е пълен до крак тази вечер.
- Защо не работиш там?
- Преди го правех, но това е по-удобно за бизнеса ми с “доставките”, ако се сещаш какво имам предвид.
- О, да! Ти го спомена, когато те срещнах за първи път.
- Да. Бренди и аз се борим за разширяването на нашия бизнес, но и сега върви доста добре.
- Това е добре.
Лекси работи до един през нощта. И в петък вечер тя напомни на Брук, че трябва да тръгне рано.
- Точно така! – каза Брук. - Вършиш първата си работа за Беър тази вечер.
- Да.
На Лекси внезапно ѝ прилоша, защото единадесетият час наближаваше бързо.
- Можеш ли да накараш едно от момичетата да ме замества? Ще пропусна само последните няколко часа от смяната си.
- Няма проблем! Има много момичета, които се нуждаят от допълнителни часове. – Брук потупа Лекси по гърба: - Разбрах те, момиче!
- Благодаря.
Лекси получи главоболие, след като разговаря с Брук. Тя отиде до шкафчето си, грабна чантата си и пъхна две хапчета Ибупрофен в устата си. След това грабна Diet Dew от хладилника, за да си оправи вкуса от двете хапчета.

Лекси седна на дивана и отпи още една глътка от питието си. Тя беше в почивка и вече беше приключила с танците за нощта.

Песента Keep Your Hands to Yourself започна да звучи в бара. Брук, Бренди и няколко други момичета скоро излязоха от съблекалнята и изчезнаха в клуба. Лекси ритна ботушите си на дивана и се облегна на облегалката за ръце. Главоболието ѝ започваше да се разсейва. Но тя все още се тревожеше за задачата си тази вечер.

Лекси извади мобилния си телефон от дънките си и погледна часа. Беше единайсет без четвърт. Трябваше да се измъкне и да се срещне с Беър след петнадесет минути. Точно когато пъхна мобилния си телефон обратно в задния си джоб, чувството на безпокойство нахлу в нея. Тогава тя получи бучка в гърлото си и ѝ прилоша.

Жените се върнаха в стаята за почивка пет минути по-късно, с Брук начело на групата. Брук тръгна към Лекси.
- Трябва да тръгваш сега! Мейси ще работи вместо теб.
- Добре. Сега ще изляза.
Лекси харесваше Брук. Бяха приблизително на една и съща възраст – 32. Но в същото време чувстваше, че тази жена ѝ влияе в някои аспекти лошо. Новината не беше на Брук. Лекси си беше причинила неприятностите, като отиде да работи на място като Rodeo Cowgirls. Въпреки че идеята да работи в бара изглеждаше забавна, тя започна да съжалява за избора.

Следва продължение…