Куриерът

12.01.2024 | Fairy

Странно. Пред офиса на Еконт нямаше чакащи. Рядко се случва да няма опашка от хора.

Милфът влезе устремено и вдъхна аромат от кафетата, които клатеха двамата служители. Поздравиха се свойски, все пак тя бе доста редовен клиент. Жената поиска да си тества пратката, която явно съдържаше облекло и те вяло продължиха да си лафят в дъждовния следобед. Тя се центрира в мястото за проба и дръпна, докъдето можа, плъзгащото перденце.

Скоро разговорът им се филира, изтъня и радиоозвучението съвсем превзе звуковия фон. Стари балади разляха наоколо романтично настроение, а ромона от дъждеца само подсили усещането за уединение.

Жената бе изула дънките си до глезените и през процепа, който не бе успяла за закрие, нарочно или случайно, се виждаше голото ѝ тяло. Единият служител го наблюдаваше директно, а другият през отражението в огледалото пред нея. Спогледаха се. Първо не предприеха нищо, освен да я оставят на хода на събитията. Но не отделяха очи. Само че се случи несгода. И известно време те се чудеха кога и как да се намесят, като пламналите им очи взеха да стрелкат по неин адрес доста двусмислено.

Жената гънеше изкусителното си пухкаво тяло в отчаяни опити да се освободи от рокля, заклещена на бюста ѝ. Виждаха ядосания бяг на вълните по циците ѝ, които се удряха в едвам удържащата ги дантела. Виждаха извивката към талията, която извърташе хълбоците в неравномерна борба с врага, та коремчето ѝ се белваше люшнато към тях, стегнато, с подчертана вертикална хлътнатина встрани от пъпа, а после се люшваше обратно, та към тях се облещваше заголената топка на задник, неприкрита от много плат, чиято облост им послужи като ритник в слабините, особено след силното кафе. Тоя задник взе да се бори, сякаш за живота си, взе да се тресе и върти, като в хватката никак не му помагаше ограничението от смъкнатите крачоли и започна да проличава една френетична безпомощност. Милфът явно губеше присъствие на духа, вследствие на тъмнината, в която се бе заклещила с вдигнатите си ръце, и всячески се опитваше да се отскубне от пристягането на плата, заради който нито виждаше, нито можеше да се освободи.

Младежите тоя път размениха по-дълъг и щекотлив поглед, който не им се бе случвало по-рано да кодират, но в природата оцеляването е процес, базиран на дълбока клетъчна памет. Все някога някъде, парапитек е мернал движение и е схванал, че жертвата му е временно омаломощена, следователно трябва да е бърз в грабването ѝ. Рефлекс или глад.

Мълчаха. Радиото продължаваше със следващи ретро хитове. Тя се бореше, но вече на почивки. Явно се поумори, което обонянието им успя да долови. И ромона навън. И мократа пуста улица. И това топло и уютно телО…

Тя се предаде. Замръзна за секунда и след това потърси увереността в гласа си.
- Извинетеееее, извинете?
Младежите си хвърлиха по едно око и по-старшия се обади:
- Да, мадам? Има ли проблем?
Тя се поколеба как да продължи, като само дишаше тежко. Стори им се, че даже ще ревне като дете пред детска градина.
- Ами, заклещих се! Тоя тъпа роля ми заседна и не мога да я съблека. – пауза и дълго издишане. - Няма да мога да изляза оттук цял ден, ако някой не ми помогне… – учестено дишане след изчезналия във височините гласец.
- Веднага идвам! – продължи по-старшия служител, нахилен до ушите, като се стараеше жестовете, които прави на колегата си, да не се усетят в говора му. - Изобщо не се безпокойте! Ни най-малко! Случват се такива работи. Стойте спокойно. Идвам!
Младежът, който явно беше почти мъж, в късните си двайсет или пък началните трийсет, изобщо не може да се определи при твърде слабите и нисички хора, се приближи към пробната с бавна стъпка.

За да ѝ покаже, че вече е зад нея, бавно отдръпна завесата, тъй че звукът я ориентира, а през открехнатата част нахлу свеж въздух.

Бе спрял разкриването на третината на овала на корниза, тъй че колегата му виждаше идеално, но не и минувачите отвън. Плъзна ръце по гърба ѝ, отдолу нагоре, от тънката талия, по гъделичкащия ръб нагоре до сутиена, като закачи мекотата на циците и накрая опря длани в обръча-виновник за късмета си.

Тя взе да диша тежко и видимо настръхна. Той имитира опит да повдигне нагоре роклята, но не се постара особено, та естествено нищо не се случи.

Странно, но тя сякаш почувства нужда от опора, за да не залитне напред от тласъка на опита му и леко се доразкрачи. Той веднага използва тази възможност да завре коляното си между нейните и набутвайки бедро, отърка дънките си в голотата ѝ. Това навлизане в личното пространство трябваше да бъде компенсирано с прилично извинение, та се наложи да опре дланите си точно върху най-изпъкналата част на циците ѝ, ако изобщо можеше да предполага къде са, след като целия бюст бе повдигнат и заклещен. Пръстите му се раздвижиха като пианист над съвременен концерт и имитираха опит да заповдига крайчето на капана ѝ, но всъщност щателно омачкваха и опипваха мекотата ѝ, докато не установи, че зърната ѝ са се заострили и заплашват да пробият новата дреха. Това откритие блъсна таза му към гъза ѝ и тя залепи голия си корем към хладината на огромното огледало на стената.

В това време другия служител си бе извадил изпод бюрото надървящия се член и си биеше лека и бавна чекийка. Радиото скоро не успя да скрие тези звуци, но двамата борещи се с роклята-окупатор изобщо не чуваха друго извън кънтящия си пулс.

Служителят се отдръпна от подканващата го женственост, колкото да събере изсулените си дънки с нейните, и се увери, че перденцето зад малкият му космат гъз го прикрива от външни погледи. Смъкна и слиповете, като веднага щом ги заряза над коленете си плю на ръката и обмаза готовия си войник. Размисли. Наведе се за кондом от задния джоб на дънките си, като при това носът му се отърка в цепката между задните ѝ полукълба и тя издиша сластно. Докато той се разсейваше да търси измежду гънките на панталона си, усети как тя е издала гъза си назад към него и отчаяно търси топлината на лицето му. Това му даде нова скорост и той безпаметно нахлузи силикона върху вкоравения кур и бясно раздели бузите ѝ, където откри сатенената нишка бельо. Заби език. Неудържимо зализа с вертикални отривисти движения, докато опитва да я побърка от кеф и най-вече да открие чрез върха на езика си оня по-различен релеф на накъдрен анус. Тя му помогна като се поприведе, а сгъвката в кръста ѝ му откри близостта до слабините ѝ.

Колегата му вече си биеше мощна звучна чекия.

Жената измърка:
- Ако някой научи за това, оставате без работа, ясно ли е?

В отговор се чу нещо средно между “Мхъм” и обикновено шумно мляскане на уста лижеща задник, в опит да захапе и малко от мекотата на срамните устни.

Сладкият им сок се размаза по брадичката на слабичкия мъж, който изобщо не можеше да повярва на късмета си и за миг безвремие не знаеше как да продължи. Или къде по-точно.

Със сетни усилия на волята се откъсна от розовата ѝ ягодка, дяволски десерт, по-кадифен от тирамису и по-вкусен от лимонов мус. Изправи се, огънат като тетива, и прицели с помощта на ръката си облечения си хуй в очакващата го мокротия.

Курът му се хлъзна мазно, разделяйки цикламените ѝ драперии встрани, потъна чак до основата на кондома и тъй като вече не се виждаше нищо друго, освен отвесния изглед към полукълбата ѝ, младежът се прилепи плътно до кожата ѝ, обгръщайки я с лявата си ръка, а десния му среден пръст затърси достъп до устата ѝ.

Клатеше бързо, ритмично и методично. Шлякаше си хуя и открил влажните ѝ горни устни, плъзгаше пръста си между тях. Тя го осмукваше, като чат-пат събраната ѝ на кокоши гъз уста получаваше омазване с цяла длан, от което червилото ѝ вероятно бе размазано навсякъде.

В офиса звучеше рок балада, скоротечно плякане на чекия и шлякащия звук от сочен задник, пресрещан от фини слабинки.

Седящия колега не можа да се удържи на адски възбуждащата гледка как целия торс на ебящия колега бе толкова тесен и слабичък, че би се загубил между бузаците на гъза ѝ, ако само не внимаваше и се тласнеше по-яко. Цялата пародия на несъразмерността му се видя провокативна. Хуй, чиято мощ блъскаше главата на дамата в огледалото, омекотено от навинтените дрехи и подпиращите ѝ се длани. Прът, достатъчно дебел и дълъг да прониже путката на тяло, надделяващо двукратно над мъжкото, затова пък топло и добре отгледано. Неговите жили и космалячести корем, слабини и бедра, посрещнати звучно от нейната гладка бяла плът с обли завои и пищност на трептенията.

Колегата изрева доволно. Милфът скимтеше фалцетно. Ебящия жулеше здраво, невярващ какво прави. Явно именно тая работа с невъзприемащото му съзнание помогна да не се усети къде е и колко е затънал до шия, та успя да изкара няколко дълги минути, преди да сведе поглед, окопитен, и да съзре кремавостта върху изнасящия му се кур и да схване, че възбудата ѝ е реална, милфът се кефи, та се кине в кръста, а хуят му няма търпение да се забие отново в дъното ѝ и посрещнат от стена да се разбие на пръскаща гъста бяла течност.

Така ѝ стана. Последните му яки тласъци я държаха залепена за огледалото, с глава разположена странично. Издъни я. Изпразни се в кондома. Стоя така няколко секунди и се оттегли.

Тя се поизправи, като си помагаше с приплъзване на дланите по стената. Той веднага ѝ помогна, като плъзна ръце нагоре по тялото ѝ, подмуши ги под запеклата се рокля и я дръпна нагоре. Косата ѝ се разпиля по лицето му и той изплю няколко кичура. После ги отмести и я целуна по гърба.
- Ще върнем роклята! Не е достатъчна, за да поеме цялата ви прелест, мадам!