Куриерът и самоубийцата

03.03.2020 | IzkuKurigal

Цвятко беше двадесет и нещо годишен работещ като куриер от скоро. Разнасяше само дребни пратки и препоръчани писма с един малък 50 кубиков скутер, особено по-спешните неща, защото с малкото МПС не се влияеше от задръстванията. Работата му харесваше заради това, че беше в движение. Приятели нямаше, освен такива по чашка, защото опознавайки го хората го отбягваха. Съвсем в разрез с името си хич не беше цвете за мирисане.
Асансьорът го отнасяше до 6-ия етаж, където трябваше да предаде препоръчано писмо. Погледна за последно номера на апартамента и името на плика докато вратата се отвори и той излезе. Застана пред търсената врата и миг преди да натисне звънеца зад него се чу приглушено счупване на бутилка. Обърна се и почука на вратата, от която дойде звука, бравата щракна и се отвори вратата. Явно не е била затворена добре. Той открехна малко и повика:
- Ехо, аз съм куриер от ХХХХХ и чух някакъв шум от тук. Всичко наред ли е?
Никой не му отвърна, той направи две-три крачки навътре и пак викна същото, но отново нямаше отговор. След още две-три крачки тъкмо да викне отново и видя жена на пода в кухнята. Огледа се набързо из апартамента дали има друг човек и се върна при жената. Побутна я, говореше ѝ, но нямаше никаква реакция. Тогава видя счупената бутилка на пода от някаква евтина водка. На пода почти нямаше мокро петно, явно бутилката е била изпита току що. Цвятко ѝ удари няколко леки шамарчета в опит да я свести, но освен някакви неясни бълнувания и нечленоразделни звуци, друга реакция нямаше. „Какво ли ми трябваше да се навирам тук?“ рече си той и се огледа за телефон. Видя нейния GSM (не искаше да звъни от своя) и набра 112. Обясни каква е ситуацията, но му казаха, че нямали свободни линейки и при първа възможност ще пратят. Инструктираха го да я държи будна и по възможност да ѝ причини повръщане. Като внимава главата ѝ да е настрани. След няколко минути батерията падна и Цвятко остави телефона. Повдигна ѝ главата сграбчвайки я за косата и я разтърси, като по този начин я скубеше. „Хубавка си, кучко! Язък ти за телцето, че скоро ще изстине!“ си помисли без следа от съчувствие младият мъж. След това грубо я повдигна и я просна на напреки на масата по очи, при което роклята ѝ леко се надигна отзад. Цвятко надигна полата ѝ и се загледа в беличкото ѝ дупе. Удари ѝ силен шамар по него и жената едва чуто изохка. Събу ѝ бикините и започна да налага дупето ѝ със силни шамари. При всеки удар жената охкаше, а на Цвятко му харесваше все повече.
- Това ще те държи в съзнание, кучко! – каза на глас той, а жената измърмори нещо несвързано.
Тялото на жената беше доста бледо и имаше някакви спазми. Малко след това тя повърна силно и продължително. Цвятко спря да я налага и се загледа в силно зачервеното ѝ дупе. Между двете ѝ зачервени бузи изпъкваха не по-малко червените ѝ срамни устни. Мисленето не беше силна черта на Цвятко, бързо смъкна гащите си, сложи малко олио на масура си и си го вкара грубо. Заклати я като проститутка на Околовръстното. Чуваха се някакви стонове откъм жената неправилно разбрани от куриера:
- Харесва ли ти, а, кучко? Ще ти пръсна сливата преди да умиришеш моргата!
Сграбчи я за косата и силно я дръпна назад, чак тялото на жената направи дъга. С другата си ръка грубо започна да стиска едната ѝ гърда, а след това силно да стиска и извърта зърното. Сменяше с коя ръка да дърпа косата ѝ и с коя да ѝ мачка и стиска зърната. Забиваше нокти и дереше гърдите ѝ до кръв. Между тласъците си нареждаше със злоба:
- Тъпите... кучки... ще ми се... правят... на недо... стъпни! Хайде... дърпай... ми се... сега... а?
След това се сети, че от малкото жени, с които бе правил секс, никоя не му позволи да опита анално, затова без никаква подготовка си го извади от вагината ѝ и го заби в ануса ѝ. От жената се чуха някакви звуци, но Цвятко през зъби ѝ изръмжа:
- Млъквай! Не съм ти наливал аз в устата! Като се решила да мреш – мри мама ти тъпа!
Изкара си го, сложи му пак олио и този път успя да го вкара целия. Започна да ѝ го набива все едно свършва света след 5 минути.
- Ох... че си... тесничка! Ах... мама... ти... курвен... ска... как... искам... да ти... напълня... гъза! Ахх... на ти... го! На ти... го! На! На! На!
Секунди преди да почне да се празни Цвятко се сети, че ако свърши в нея по-трудно ще я изчисти и си го извади. Друга мисъл го накара да мине от другата страна на масата, да ѝ повдигне главата, да го вкара в устата ѝ и да почне да си го търка по езика ѝ. Малко след това се изпразни в устата ѝ. Почиствайки следите от действията си с нейните бикини (които мислеше по-късно да хвърли някъде) ѝ каза:
- Ако оцелееш, много искам да повторим това! Чу ли? А сега трябва да изчезвам.
Жената с почти безжизнен поглед се опита да каже нещо, но не се получи нито една разбираема дума. В това време влязоха санитарите с един доктор през незатворената входна врата и останаха поразени от сцената. След тях веднага влязоха двама полицаи и дори те замръзнаха за секунда...
... След време адвокатът на Цвятко, като смекчаващо вината обстоятелство изтъкваше в съда, че причинявайки болка на опиталата да се натрови с алкохол, обвиняемият я е държал в съзнание и така ѝ е спасил живота...

К Р А Й /Изку Куригал/