Дупето на Алена

15.01.2019 | sexkupon

В този ден аз – преподавател в университета, и Алена – моя студентка, решихме да се разходим по реката. Едва се отделихме от брега и пропътувахме малко, когато Алена ме помоли да пресечем реката и да си починем малко. Това си беше малко опасно, но младата дама не искаше и да ме чуе. Разбира се, наложи ми се да се съглася. Когато акостирахме на брега, момичето изведнъж каза:
- Знаете ли, професоре, вече почти цяла година не съм правила секс.
"Добро начало" – помислих си и казах:
- Добре, но все пак, доколкото знам, не можеш да се оплачеш от липса на ухажори.
- Да, но мен не ме вълнуват състудентите ми, защото са още млади и не могат да ми доставят удоволствие. Виж, Вие сте нещо друго. С Вас ми е интересно да общувам, можете да ме изслушате и да запазите и най-съкровените ми тайни.
Опитах да оттласна момичето от себе си:
- Аз не съм такъв тип мъж, който ти е нужен и освен това съм твърде стар за теб.
Изглежда обаче, че думите ми не произведоха на момичето нужното впечатление и то продължи:
- Трябва да Ви призная нещо. Аз съм девствена.
- Ха така! А какво става с твоите многобройни любовни истории, които ми разказваше по време на изпитите? Значи си ме лъгала?
- Не, всички тези истории са истина, само че аз давам само отзад. А какво толкова се чудите? За пръв път ли слушате за такова нещо? Не знаете ли, че всички арабки до сватбата се чукат само в дупето?
- Хм, все пак, ти, млада госпожице, си добре подготвена по определени въпроси.
Поощрена от моите думи, Алена продължи:
- При нас в университета много момчета не харесват това и ни отбягват, като ни смятат за извратени, но Вие не мислите така, нали?
"Тази малка кучка, добре си знае работата" – мислех си аз, когато тя без да спира да говори, започна да разкопчава блузката си копче по копче. Красивия, черен сутиен, едва удържаше тежките ѝ гърди. Алена взе ръката ми и я притисна към гърдите си. Нищо друго не запълва така добре шепата, като женските гърди. Момичето смъкна сутиена си, откривайки пред мен това чудо на природата. Взех с устни зърното ѝ и започнах да наблюдавам за реакцията на младата изкусителка. След няколко такива засмуквания, главата ѝ се отметна назад и тя започна да диша учестено. Вкарах пръст в полуотворената ѝ уста и тя мигновено го засмука. Допрях я до едно дърво, обърнах я с гръб и започнах да се разхождам с устни по тялото ѝ. Целувах всяка нейна извивка, всеки милиметър от тялото ѝ, от шията до цепката на дупето. Спусках се с език по гръбнака ѝ.
- Да... да... супер е приятно... давай вземи ме... – шепнеше Алена.
Искаше ми се, да я накарам да изнемогва от желание. Нямаше търпение:
- Давай... давай... не мога повече!
Аз продължавах с ласките си:
- Не... не сега... Дай ми да ти се насладя... Иска ми се да те изчукам както никой до сега.... Никога да не го забравиш.
Алена смирено промълви:
- Да... прави, каквото искаш...
Внимателно събух гащичките ѝ, стремейки се да удължа приятното очакване. Имаше невероятно дупе – закръглено, стегнато, не можех очи да откъсна от него. Обърнах я с лице. Красив триъгълник, по-черен от нощта. Косъмчетата малки, внимателно подстригани. Започнах да целувам коремчето ѝ, приближавайки се към котето и вдишвайки аромата на благоуханните и сокове. Главата ми се завъртя. Разтворих още краката ѝ и с радост впих устни в животворния ѝ източник. Чувах над себе си сладострастните стонове. Алена вече трепереше от желание. Хвана косата ми и прошепна:
- Хайде. Вземи ме отзад!
- Малка кучко, ще си получиш своето!
Поставих я на четири крака и поставих палката си, твърда като камък, в цепката на дупето ѝ. Главичката му сякаш цялата гореше. С две ръце разтворих полукълбата, задното ѝ отверстие се разкри пред мен. Прицелих се. С един тласък вкарах копието си в нея. Алена подскочи, замуча нещо, опита се да го хване, но той вече беше вътре в нея. Още малко и ѝ го вкарах до самите топки. Почувствах, как тя , как тя се възнася:
- Още... да... още... свършвам...
Това беше моят миг. Това беше моето безразсъдство. Поех си въздух и започнах да работя по-бързо. Разбирах, че го правя с това момиче за пръв и последен път. Чуках я като звяр. Пламъкът на пожара ме обхващаше, изгаряше ме отвътре, изкарваше ме от контрол. Алена ме изпревари и свърши преди мен и аз заравяйки се в косите ѝ, скоро също свърших. Всяка клетка на тялото ми сякаш избухна. Едвам чувах, как Алена викаше:
- Животно! Ебач шибан!
Опустошен и обезсилен излязох от нея, започнах да лижа бедрата ѝ и дупето, преизпълнен с благодарност, притиснах я към себе си и прошепнах в ухото ѝ:
- Току що прелетях през цялата вселена.
В знак на съгласие, Алена побърза да уточни:
- Разбира се, ти се понесе на оная ракета, дето е между краката ти...