Нека да бъде

17.11.2023 | Анонимен

Събуди се от неистово желание да почувства нечия топлина до своето тяло. Само няколко месеца бяха изминали от онзи ужасен миг, в който разбра, че надеждата ѝ за спокоен живот бе си отишла заедно с човека, който ѝ го предложи. Въпреки голямата разлика във възрастта, той бе изключително чаровен и ерудиран мъж и с него тя се чувстваше сигурна и защитена. Освен това, той силно я обичаше, пленен от изключителната ѝ красота и природен интелект. С огромна радост той ѝ посвещаваше всяка свободна минутка от своето изключително натоварено ежедневие и това продължи почти четири години. Години, през които се срещаха по няколко пъти на месец и се любеха, само как се любеха, с безкрайна нежност и пълно отдаване на душа и тяло, до пълна изнемога... А сега всичко това бе безвъзвратно отминало. Явно този спомен бе накарал тялото ѝ да потръпне в очакване на неговите ласки. Тя усещаше болезнени конвулсии ниско в слабините си, а освен това зърната на гърдите ѝ бяха набъбнали като след бурен оргазъм.

Стана от леглото, направи си силно, късо кафе, изпи го на малки глътки заедно с неизбежната цигара, но възбудата ѝ не премина и тя остана подвластна на желанието да изпита отново задъхано, мъжко тяло върху своето. Влезе в банята и си пусна душа, като остави струята хладка вода да се стича по тялото ѝ в продължение на няколко минути. Противно на очакванията, възбудата не премина, а зърната ѝ станаха още по-големи и твърди, сякаш току-що неговите устни се бяха отдръпнали от тях, плъзгайки се надолу по корема, за да достигнат изящните срамни устни, сред които бе скрит малък розов клитор. Само при тази мисъл тя отново потръпна и ръката ѝ се плъзна между бедрата и потъна в тясното влагалище. Отначало движенията на пръстите бяха много бавни, като че ли вършеха някакво светотатство, но постепенно разумът ѝ се замъгли и тя се отдаде на емоциите си. Движенията ставаха все по-бързи и резки, докато изведнъж не усети как от недрата ѝ плисна струя топла течност и тя отрони страстна въздишка. След това остана още известно време под душа, сякаш, за да отмие от себе си мисълта, че е изневерила по този начин на човека, който бе всичко за нея. Излезе от банята, завита в хавлия и се отпусна на леглото, което бе ням свидетел на техните бурни, любовни нощи. Сега това повече никога нямаше да се повтори, поне не и с този човек, а може би, и не с толкова нежност, и себеотдаване.

Облече се и се приготви за работа. На спирката имаше много хора, а автобусът закъсняваше, така че тълпата от чакащи и изнервени хора стана още по-голяма. Най-накрая превозното средство пристигна добре претъпкано и се наложи да се притисне към другите пътници, ако не искаше да закъснее, а това не биваше да се случва, тъй като имаше важна среща, не търпяща отлагане. След двадесет минути стигна на своята спирка и с облекчение слезе от автобуса, измъквайки се от неволно притисналия се до нея младеж. Въпреки, че той с нищо не бе проявил грубо отношение, просто обстоятелствата бяха такива, тя отново изпита силна възбуда от допира на неговото мускулесто тяло до своето и с пламнало лице стигна до офиса. Влезе, седна пред компютъра и отвори нужното досие. Имаше още малко време преди срещата и тя набързо обсъди с шефа си последните подробности по сделката, която бе ѝ отнела толкова много време и усилия, но все пак бе успяла да я доведе до успешен край и сега оставаше само формалното уреждане на документите и изповядването пред нотариус.

В точно уречения час, клиентите пристигнаха и всички заедно се отправиха към близката нотариална кантора. Най-накрая тя можеше да си отдъхне и да се наслади на плодовете от усиления си труд и може би да се освободи от натрупалото се напрежение, както в личния си, така и в служебния си живот. Искаше ѝ се, много ѝ се искаше този нелеп инцидент, отнел ѝ човека до нея, никога да не беше се случвал, но какво да се прави, това беше факт. Тя ясно си даваше сметка, че трябва да го превъзмогне и да продължи живота си, да преодолее тежките препятствия, които съдбата ѝ поднасяше едно след друго. Трябваше и тази дума все по-отчетливо превземаше нейното съзнание. Да, трябваше и не заради себе си, а заради най-скъпото ѝ същество - детето. Това решение бе трудно, може би най-трудното, което бе вземала досега, но беше време да сложи живота си на нови релси. И тя се реши...

Шефът ѝ бе също мъж на възраст – почти два пъти колкото нейната, но бе от поколението, за което понятията достойнство, чест и уважение към жената не бяха празни думи. Въпреки побелелите коси, фигурата му бе стегната, а лицето му излъчваше увереност и спокойствие, спокойствие от което тя имаше огромна нужда. Той бе изключително умен и знаещ човек, с който можеше да разговаря на всякакви теми и същевременно притежаваше безценен опит, натрупан през дългата му кариера на ръководител от висшия ешелон. След пенсионирането си, бе открил своя фирма за консултантски услуги и поради разрасналият се обем на работа, я бе привлякъл за своя сътрудничка и постепенно ѝ бе делегирал права да договаря и изпълнява поръчки на клиентите. С него се работеше добре, а и той не криеше своите симпатии спрямо нея, но никога не си бе позволил да я притесни и да ѝ постави други изисквания освен от чисто професионален характер. Тя беше невероятно красива жена и никога не са ѝ липсвали ухажори, така че можеше безпогрешно да разбере с женската си интуиция, кога един мъж има интерес към някоя жена. А случаят беше точно такъв и тя безпогрешно го беше усетила!

След успешното приключване на важната за фирмата сделка, той ѝ предложи да я отпразнуват с вечеря в новооткрития в близкия курорт изискан ресторант и тя без колебания прие, с ясното съзнание, че тази вечер ще прави любов, любов с мъж от плът и кръв, истинска любов, а не като сутрешното самозадоволяване. Тялото ѝ бе зажадняло за мъжки ласки и тя щеше да ги получи тази нощ.

Разбраха се, че вечерта той ще я вземе с такси от нейния дом и ще отидат да празнуват. Тя се прибра вкъщи, за да се приготви и след като отключи входната врата отново се замисли над вече взетото решение да промени живота си. Първо трябваше да намери бавачка за детето си, защото не можеше да го остави само цяла вечер, а ако всичко се развиеше както го бе предвидила, може би и цяла нощ. Обади се на една от малкото си приятелки и след кратък разговор, проблемът бе решен. Тя също имаше малко дете, така че двете щяха да си поиграят заедно.

След като се справи с тази задача, тя отново си взе душ и започна да се облича. Отвори гардероба, взе чисто нови прашки, ефирен сутиен, сложи си лек грим, спирала на миглите, червило, любимия си парфюм и избра дълга, черна, и прилепнала рокля, която подчертаваше безупречното ѝ тяло, и изваяните гърди. Роклята имаше много дълга и леко изместена встрани цепка, стигаща почти до слабините ѝ, която при всяко макар и леко движение, разкриваше безкрайните ѝ стройни бедра. Разреса дългата си до кръста гъста, черна коса, огледа се за последен път и зачака. След няколко минути на вратата се позвъни и тя отвори. Той бе дошъл с голям букет червени рози и ѝ ги подаде с изискан маниер. Тя ги прие с благодарност, хвана го под ръка и двамата слязоха при таксито.

Пътуването до новия туристически комплекс им отне малко повече от половин час, който те прекараха в непринуден разговор. Шефът ѝ предварително се бе погрижил да запази маса и обер-келнерът ги посрещна още на входа, след което ги отведе до малко, приятно сепаре с чудесна гледка към зимната градина. Ресторантът бе обзаведен с вкус и посетителите му можеха да се насладят на изключително приятна обстановка, успешно допълнена от тиха, жива музика на класическо пиано, която галеше слуха им.

Настаниха се, разгледаха менюто и си поръчаха. Докато очакваха да им сервират вечерята се заслушаха в приятния глас на музиканта – звучеше “Let it Be” на Бийтълс. Инстинктивно тя потръпна – да, “Нека бъде! За всички разбити сърца ще има отговор... Нека бъде!” – за себе си тя вече го бе намерила, оставаше ѝ само да го осъществи. Шефът ѝ усети моментното потрепване и слагайки ръката си върху нейната, с безпокойство я попита какво има. Тя леко размърда пръстите си, като погали неговите, отривисто отметна косите си и с усмивка отговори: “Минало! Сега вече, то няма значение!”, акцентирайки с топлия си глас на думата “вече” и беше сигурна, че той безпогрешно разбра отправеното към него послание. Като истински кавалер, той се извини, стана, отиде до пианиста, наведе се към него и нещо му прошепна, след което се завърна в сепарето. Само няколко минутки след това се разнесоха звуците на “Caruso” на Лара Фабиан и той я помоли за танц. Тя кимна утвърдително с глава, той ѝ отмести стола и хващайки я за ръка, я поведе към дансинга. Двамата бяха хубава двойка – безупречно облечени, тя в разкошната си черна рокля, той в елегантен костюм, а дългите ѝ черни коси ярко контрастираха на неговите бели. Някаква скрита хармония се забелязваше в техните лица и това усещане се допълваше от плавните им движения на дансинга. Те танцуваха мълчаливо, заслушани в текста, а може би и за да усетят как учестено бият техните сърца, почти допрени едно до друго. Танцът свърши и те се отправиха към сепарето като той сложи ръката си на нейната талия и леко, едва забележимо помръдна пръстите си, притегляйки я към себе си. Тя усети това движение и в отговор се облегна на рамото му, разстилайки косите си по неговото сако – началото бе сложено, сега оставаше до доведе до успешен край взетото решение да промени живота си. Тази промяна определено визираше човека до нея. Въпреки възрастовата разлика, тя инстинктивно усещаше, че има нужда точно от това – спокойствие, увереност и защита, които можеше да получи единствено от мъж като него.

Сервираха вечерята и към нея си поръчаха бутилка превъзходно, червено вино, дегустираха го и сервитьорът им наля. Те вдигнаха наздравица, като едновременно със звука на кристалните чаши, в очите ѝ проблеснаха искрици и тя изрече: “За нас!”. Той се усмихна и я погледна с топъл поглед, в който се четеше нежност, и желание да я притежава. Вечеряха спокойно и дълго разговаряха, като няколко пъти прекъсваха, за да танцуват и със всеки танц, разстоянието между тях се стопяваше. При последния танц тя се долепи плътно до него и усещайки неговата възбуда, прошепна тихо, че го желае и иска да прекарат нощта заедно. В отговор той нежно я целуна по шията, уреди сметката и двамата се отправиха към рецепцията и си наеха апартамент.

Докато асансьорът ги отвеждаше към последния етаж, по тялото ѝ притиснато към неговото, преминаваха горещи вълни и тя с нетърпение очакваше момента, в който ключалката щеше да щракне за тях и те да останат сами... Тя имаше чувството, че изкачването продължи цяла вечност, но ето моментът, който тя желаеше с цялото си същество най-сетне настъпи. Влизайки в антрето на апартамента и чувайки превъртането на ключа, тя се обърна към него, прегърна го и устните им се сляха в продължителна целувка. Ръцете ѝ нетърпеливо разкопчаха сакото и копчетата на ризата му, плъзнаха се по голия му торс с неочаквана и за самата нея страст, след което се повдигнаха към презрамките на нейната рокля и с едно движение тя се свлече, разкривайки тялото ѝ на богиня. Остана само по прашки и ефирен сутиен, под който прозираха разкошните ѝ гърди с вече набъбнали от страстта зърна. Още едно бързо движение и той също се оказа на пода, пускайки на свобода два прелестни гълъба пред изумения му поглед. Гърдите ѝ леко потрепваха и се издигаха и спускаха едновременно със задъханото ѝ дишане. Тя го прегърна отново и го поведе към широката спалня, едва сдържайки възбудата си. Приседна на леглото и ръцете ѝ нетърпеливо започнаха да разкопчават токата на колана му и не след дълго панталонът му се оказа до нейния сутиен. Тя се отпусна по гръб на сатенените чаршафи, разтвори бедрата си и го привлече върху себе си, като отново впи горещите и влажни от страстта устни в неговите. Той положи ръце върху гърдите ѝ, като пръстите му нежно започнаха да галят с въртеливи движения набъбналите зърна. Тя изстена глухо и с нокти леко одраска кожата на гърба му. Гъвкавият ѝ кръст се заизвива във всички посоки, а гладкия като мрамор корем се притисна към неговия. Започна да диша на пресекулки и с рязко движение свали прашките от себе си. Пред него се разкри прекрасна гледка – трептящ венерин хълм с добре оформена интимна прическа и прелестни срамни устни, по които можеше да се видят капчици влага от силната ѝ възбуда. С приглушен глас тя му прошепна, че силно го желае. Той спря да ѝ гали гърдите, наведе глава и леко захапа зърната ѝ, при което от нея се изтръгна протяжен стон и конвулсии преминаха по цялото ѝ тяло, но той продължи още няколко минути, след което плъзна език първо по корема, а след това се спусна между бедрата ѝ, разтвори с пръсти срамните ѝ устни и смукна малкия клитор. Последва нов взрив от конвулсии и почти със сълзи на очи тя настойчиво го помоли да проникне в нея, защото повече не издържа. Той изпълни желанието ѝ, като съвсем леко допря главата на члена си до нейното влагалище, направи няколко движения нагоре-надолу по влажната му повърхност и постепенно започна да потъва все по-навътре. Тя изпадна почти в транс, стоновете ѝ ставаха все по-силни, а движенията на таза ѝ противостояха на неговите тласъци и изведнъж бедрата ѝ се стегнаха около кръста му, тя изкрещя, мускулите на вагината ѝ стегнаха като с менгеме члена му и изсмукаха до капка семенната течност, която обля с топла струя шийката на матката ѝ и тя избухна в невероятно силен и продължителен оргазъм. Изтощена тя се сгуши в прегръдките му и устните им отново се сляха в продължителна, и страстна целувка. Не след дълго, тя усети как възбудата отново я връхлита, откъсна се от устните му и плъзна глава по гърдите му, обсипвайки ги с леки захапвания и подрасквания, след това премина през корема и накрая се спря на неговото мъжество. Хвана го с две ръце, помилва го и доближи устните си до главичката му, след което направи въртеливо движение с език около нея, като го комбинира с бързо засмукване. В продължение на няколко минути тя многократно повтори тези движения, докато отново усети неговата твърдост и тогава разтваряйки бедрата си бавно се наниза на него и започна да прави въртеливи движения с таза си. Постепенно те ставаха все по-бързи и по-бързи, докато поредният оргазъм отново я връхлетя и тя се отпусна без сили върху него, оставяйки спермата да изтече от влагалището ѝ върху чаршафите, образувайки голямо мокро петно.

Последва кратък отдих с чаша уиски и цигара на гарнитурата в хола, след което отново се върнаха в спалнята и се любиха още няколко пъти с неугасваща страст до пълна изнемога. Заспаха едва призори, сгушени в прегръдките си. На сутринта слънцето, проникващо през пердетата огря две голи тела, отдали своята нежност едно на друго без остатък.

Събудиха се, пиха кафе и отново се любиха страстно, взеха си душ и напуснаха хотела, слагайки началото на пътя си един към друг. Пътувайки обратно към града в съзнанието ѝ отново нахлуха думите от песента на Джон Ленън и Бийтълс. “Нека да бъде!”, каза си наум тя и се усмихна загадъчно.