Нещо запомнящо се (част 1)

12.11.2023 | Анонимен

Здравейте! Срам не срам реших да споделя нещо, което може би много хора няма да повярват че е реално. Много ще ме осъдят, но... доколкото видях какви неща са споделили хората тук, ще има и такива които ще ме разберат. Та аз се казвам Ирена, на 38 години съм, от около 3 години разделена със съпруга си, но все още не разведена, и с едно прекрасно 17 годишно момче. Преди около 5-6 месеца от работата ми спечелих ваучер за семейна почивка в известен спа комплекс в България. Тъй като аз нямам половинка до себе си, въпреки че откакто се разделихме с мъжа ми съм била не с един и двама (далеч не съм светица), решихме със синът ми да отидем заедно. И понеже ваучера покриваше и 3-ти човек, решихме да вземем най-добрия му приятел – 18 годишно изключително приятно момче, което се казва Ники. Та отидохме във въпросният комплекс, настанихме се, като си имаше 2 стаи предвидени за родители и деца. Веднага, след като се настанихме, решихме да посетим спа центъра, тъй като нямаше реално какво друго да се прави в района. Та любопитните за мен ситуации започнаха още отпреди да излезем от апартамента. Тъй като аз имах няколко чифта бански, реших да пробвам 2-3 варианта и да се огледам в огледалото, което беше в коридорчето между двете стаи. Синът ми Калоян и Ники седяха кротко на една пейчица до огледалото и нямаше как да не забележа, че се наслаждават на гледката. Само да отбележа, че за годините си смятам че изглеждам доста добре – спортувам редовно, дори съм модел на няколко марки облекло, тъй като и работата ми е в тая област. Честно казано много отдавна съм забелязала, че синът ми ме заглежда и някак съм го приела за нормално (колкото и ненормално да е за повечето), но сега очевадно го правеше и приятелят му – и то го правеше някак доста очевадно. Та след като се пофръцках малко пред тях, докато реша с кой бански да остана, наметнахме по един халат и слязохме в спа центъра. Та там всичко беше доста приятно, но най-странното беше, че компанията ми не ме оставяше за секунда сама – където и да отидех, те по мен. Там имаше и бар, откъдето си поръчах питие, но дори и в това те ме последваха. Седяхме си на шезлонгите и си бъбрихме някакви общи неща. По едно време синът ми поиска да влезе в парната баня, като очакваше Ники да го последва, но той отказа с оправданието, че му става лошо вътре и остана при мен да си говорим. Аз, може би след 2-рото питие, явно станах малко по-цапната и по-скоро неволно започнах да се опитвам да накарам Ники да се притесни с някои мои въпроси.
- Никица, вие какво сте се лепнали за мен цял ден, ами не си играете като нормалните деца далеч от родителския надзор? – и се усмихнах ехидно, като си мислех, че той ще се притесни.
- Еее, лельо Рени, стига… ние отдавна не сме деца и вече предпочитаме компанията на красиви жени. – и той също се усмихна, но някак не смееше да ме погледне.
А аз честно казано малко се стъписах от директният му отговор, че дори и да мислех че се шегува, но запазих самообладание и продължих в същия дух:
- Е те хубавите жени по принцип предпочитат компанията на опитни мъже, не на дечурлига... – и започнах да се смея, като се държах за устата, защото имах усещането че прекалявам.
- Лельо Рени, защо си мислиш, че нямаме опит? – и ме погледна право в очите, като че държеше да се изфука какъв е опитът му.
Тогава аз се облегнах назад, също усмихвайки се, и след няколко секундна пауза попитах с учудване:
- Ама и Калоян ли?
-Е, всъщност той не поиска… – и тогава го изнудих да ми разкаже за какво става на въпрос.
И ми разказа как имало някакво момиче, с което доста техни приятели са били, и когато е бил периода в който Ники е бил с нея е искал да сподели този момент и със синът ми, но явно от притеснение той е отказал. Тогава аз малко се озадачих и доста нетактично, имайки предвид че става въпрос за синът ми, промълвих:
- Той нали си харесва жени? Защото и аз никога не съм го виждала с момиче. В същото време по нищо не изглежда да е от модерните днешно време момченца... изглежда си доста мъжествен.
Тогава Ники със широка усмивка ми каза:
- О, със сигурност харесва жени, но... то когато живее с такава жена сигурно му е трудно да обръща внимание на други! – на това нямаше как да не ми стане приятно, но трябваше да се държа като майка все пак.
-Е, много мило, но аз съм му майка, не говори глупости!
Облегнах се назад с лека усмивка на лицето си, но той продължи по темата:
- Повярвай, ако моята майка изглеждаше като теб и аз нямаше да обръщам внимание на другите жени!
- Ники, аз съм негова майка, не говори глупости!
- Наистина ли не си видяла как те гледа?
- Е, видяла съм... както и ти! – усмихнах се аз.
- Точно! – засече ме той.
Тогава аз, може би отново под влиянието на алкохола и развоя на разговора, реших да го провокирам:
- А ти как ме гледаш? Какво виждаш или искаш да видиш?
Тогава той ме шокира:
- Ами искам да видя това, което и той има възможност да види на живо…
- Че той не е видял кой знае какво повече от това, което виждаш ти в момента?
- Ако му разгледаш телефона ще видиш, че не е така! – и веднага, след като изрече тези думи, се осъзна, че ми казва нещо, което не е трябвало.
И след като видя изражението на лицето ми започна да ме моли да не му казвам, защото ще му се разсърди. Но аз нямаше как да не продължа да питам:
- Че какво толко има в телефона му?
- Лельо Рени, не трябваше да го казвам, но повярвай… в това няма нищо странно. Ти изглеждаш много по-добре от повечето жени които познаваме и явно това все пак влияе и на него и... просто има някои твои снимки по бельо! А аз го знам, защото с него си споделяме абсолютно всичко. Заклевам се, че никой друг не ги е виждал!
Честно казано тогава се успокоих, защото… едно, че той много пъти ме е виждал по бельо, но и в лаптопа ми имам такава професионална фото сесия и предположих, че той е свалил тези снимки. Но за моя изненада целият този разговор доста ме възбуди... и не знам откъде и как изтърсих нещо, което не очаквах да излезе от устата ми:
- Ааа… явно е ровил в лаптопа ми! Добре, че не е видял какво имам в телефона ми!
Заклевам се, след тези мои думи се възбудих още повече, знаейки какво наистина имам в телефона си! Просто се усмихнах и се опънах на шезлонга доволна, след като видях физиономията на Ники. Той с усмивка прехапа устни и тихичко, защото Калоян си идваше, каза:
- Ще ми покажеш ли?
- Ш-ш-шт! – и се усмихнах.
След като Калоян дойде при нас, се разбрахме да се насочваме към стаите.

Следва продължение...