Почти зелен (част 1)

19.10.2023 | MamaBunny

!!! Пълна фантастика и художествена измислица! Вдъхновено е от бордова игра. !!!

Не знаех колко време се беше изминало. Часовете изглеждаха като дни, а дните като месеци. Може би само преди година се намирах в красивите свещени градини на богинята Сиела, а сега всичко това беше спомен. Нападението над храма стана бързо и безпощадно. Всички бяхме извлечени насила. Оковани като животни с тежки вериги, все едно можехме да избягаме. Орките мразеха хората и не се срамяха да го показват. По дългия път към тяхното племе половината от храма двойки изпопадаха. Гладът, умората, боят и какви ли не други извращения можеха лесно да пречупят крехките ни души. Дори не знаех, защо все още съм жива. Последните седмици дори не ни даваха да ядем. Молихме се за дъжд, който да утоли жаждата ни.
- Мърдай, кучко!
Избута ме големия орк към площада, където се бяха събрали много други като него. Разделиха веригите ни и всяка се сдоби със собствена окова. Започнаха да ни обикалят, сякаш сме стадо коне. Очите ми вече се премрежваха от ужасната воня, която се носеше от тях. Някои дори се опитваха да проверят всяка дали имаме всичките си зъби. Затворила очи, се опитвах да запазя себе си. Да се върна в храма и да успея да усетя
аромата отново на цветя.
- Можеш ли да готвиш? – думите бяха придружени с побутване по рамото, което те изкарва моментално от всеки транс.
Отворих очи и видях почти зелен орк. На базата на морето от грамадни орки той изглеждаше по-дребен, но мускулите му твърди като скала. Косите му кестеняви и дълги бяха сплетени, рошави и на места сплъстени. Имаше типичната челюст на орк, но изглеждаше и на човек. Всички му бяха сторили път и го гледаха със страх и почитание.
- Стига ме гледа! Питах те можеш ли да готвиш? По дяволите, само повредена стока ли носите?!
Не знаех дали беше от страха, а може и да е от изтощение, но гласът ми излезе много тих. Идея нямах дали ме е чул, а и каквото и да направех в последните дни, винаги си просех боя.
- Да, мога… – не го излъгах.
За краткото време се бях научила, че лъжата не води до нищо добро. Умеех много неща, но ако му кажа, че съм добра в отварите, ще си помисли, че искам да го отровя. Просто замълчах и го оставих да прави каквото реши.
- Добре! Тази я взимам за мен! – грабна тежката верига и ме повлече след себе си.
Обувките ми прокъсани, всеки момент щяха да паднат от краката ми. Усещах всяко малко камъче и неравност на пътя. А той определено се оказа много по-дълъг от очакваното. Прекосихме цялото племе с безброй колиби и юрти. За сметка на това неговият дом се намираше по средата. Една от най-големите и пищни юрти. Отмести голямата кожа в преддверието и засилвайки веригата, ме накара да вляза вътре.
- Тук ще ми готвиш, чистиш и всичко останало! Ако изпълняваш всичко, което ти казвам, може да си заслужиш свободата.
Огледах се стреснато наоколо, докато той заковаваше края на дългата верига за една от дългите дървени талпи, които придържаха покрива. Строполи се на един стол и вдигна мръсните си обвити с кожа крака на масата.
- Хайде, върши си работата! – скръсти ръце, а погледа му толкова страшен не ме изпускаше, дори за миг.
Нямах сили, но се придържах за мебелите.
- Искам пиле!
Тъкмо бях стигнала до една маса, където се подвизаваше едно огромно и оскубано пиле. Миризмата му и гладът, който изпитвах, обърнаха стомаха ми за миг. Сложих ръка пред устните си и се опитах да се сдържа. С много усилия успях да подправя пилето, но не можех нито да го сложа на шиша, нито да го вдигна.
- Слаби човеци! – долових ядосан тропот зад мен и в следващия миг пилето беше за втори път убито и метнато на огъня да се върти.
- Направи ми картофи, аз ще се погрижа за това! Но ще ти махна веригата, ядосва ме шумът! – оркът премахна веригата, като ме остави със стоманения нашийник.
Радвах се на свободата си донякъде, веригите не ме дърпаха надолу. Успях да направя солидна вечеря с продуктите, които имах. Докато слагах масата, изпод нея се появи нещо средно между куче и вълк, което се спусна към пилето. Оркът замахна с опакото на ръката си и накара кучето да се претърколи два пъти. Не беше силно, защото животното веднага стана и заръмжа.
- Мое си е! – изръмжа насреща му оркът и в следващия миг пилето полетя и се стовари на масата.
Грамадният мъж последва плячката, откъсна трътката и я метна на кучето. То я улови във въздуха и се нареди до него, молейки за още.
- Давам на кучето, ако умре, ти си следващата! Знам ви аз жриците, умеете да правите и отвари… – погледът му бе изпълнен с неприязън и отвращение.
Не смеех да припаря и цялата треперех. Въпреки огъня от камината, студът се пропиваше в костите ми. Бях все още по окъсаната си, мръсно-бяла роба и треперех. Студ, глад и умора! С наведена глава очаквах да се нахрани и ако може да похапна от остатъците. Не след дълго чух тупване. Вдигнах глава и видях бута на пилето да стои пред мен на масата.
- Става, яж и ти! Харесва ми... Оставаш... Но трябва да те охраня... Мършава си...
Не чаках втора покана и веднага се нахвърлих. Кучето дори отстъпи, сякаш той рядко беше виждал глада.
- Полека, ще се задавиш! Ето ти вино! – избута една голяма дървена чаша, което плисна малка част от течността си по масата.
Веднага я поех и отпих жадно. Пивото слизаше по гърлото ми като лава, но успя да затопли поне за малко. Главата ми се замая за миг, но продължих да ям. Чувах смеха му и за малко стъпките му. На гърба ми се появи кожа, която смърдеше ужасно, но успяваше да ме сгрее. Спрях да треперя, а лицето ми придоби червен цвят.
- Малки човеци, кожата ви е тънка. Ако преживееш оркската зима, значи ти е писано да живееш.
Остатъкът от вечерта премина в мълчание, защото се опитвах да се заситя. Не знаех след това дали щях да опитам отново храна. Подхвърлях от време на време кокалчета на кучето и бързо се премести от моя край на масата. Нямах зъбите на орка и не успявах да взема месото от кокала. Кучето се радваше безумно много на оставените късове, които идваха от моите ръце.
- Казвам се Асекар, но за теб съм господарю!
Кимнах в знак на съгласие, поемайки голямата чаша.
- Ориана, господарю...
Придърпа кучето и измъкна кожения нашийник. Приближи се до мен, отви стоманения му болт и го замени с по-мек и кожен. Явно беше забелязал, че целият ми врат се е зачервил от рани. Изсумтя и кимна, а след това се отдръпна. Тръгна към купчината слама, върху която имаше нахвърлени кожи. Свали си обувките си, като ги метна на различни места. С един замах премахна и кожата около кръста му, която прикриваше всичко. Сега на леглото от кожи стоеше напълно гол грамаден орк, който не се срамуваше нито за миг. А и защо? Той си беше у дома! Извъртях поглед веднага, но бях успяла да зърна голямата почти зелена мъжественост, която явно беше в пълната си бойна мощ. Веднага станах и вече с повече сили успях да разтребя каквото мога. Не се оказа трудна задача, защото кучето успяваше добре да се справи с остатъците. Търсех си работа, защото може би се досещах, какво ме очаква. Орките ни предлагаха на минувачи, но не спяха с нас, защото това щеше да бъде пагубно. Опитваха се и както се очакваше, това завършваше ужасно. Само че този мъж беше по-дребен и явно беше наполовина орк. По-малък, но все още толкова внушителен.
- Стига за тази вечер! Утре ще продължиш... Идвай при мен, нощите са студени. Няма да позволя да ми умреш още в първата вечер! Яденето ти е прекалено вкусно!
Не знаех това дали е комплимент, или нещо друго. Не смеех да попитам. Със страх се приближих към него. Оставаха ми само две крачки, когато ме сграбчи за китката и ме повали на кожите. Обви тялото ми с ръце и наметна с огромна меча кожа. Тялото му сякаш излъчваше горещина, по-силна и от тази на камината. Може и да е от виното, а може и от кожата. Сигурно беше, че е заради големия му член, който пулсираше допрян плътно до дупето. Ако не бях умряла през дългия преход, със сигурност след тази вечер щях да съм мъртва.
- Кожата ти не е като на оркските жени! Ти си мека… – ръцете му груби и големи преминаваха през тялото ми.
Избутваше всичко по пътя си, а каквото му пречеше, го разкъсваше. Стигайки до гърдите, изръмжа. Обхвана ги с две ръце и замачка:
- Мека гръд, а зърната ти са като узрели ягоди! Не си като оркските жени!
Пенисът му потрепери зад мен и не можех да се боря дълго. От устните ми излезе стон, който се опитах да сподавя. Завиваше зърната ми все едно се готвеше да ги вкуси. Властно спусна едната си ръка надолу между бедрата. Инстинктивно присвих крака, но той ги раздели с ръмжене:
- Подчинявай ми се! Разбираш ли?
Дъхът ми беше секнал в гърдите и се опитвах да не стена, но отговора дойде като стон на удоволствие:
- Да, господарю...
Прокара ръка, а пръстите му минах между големите ми устни, докосвайки се до най-вътрешното местенце. Беше пропито с влага и възбуда, която не можеше да се скрие.
- Не си като другите... Ти си почти гладка... Малка... Влажна...
Мислех си, че ме гали, но по-скоро ме изучаваше. Стискаше гърдата ми и докато го правеше, проникна с пръст в мен. От изненада не успях да приглуша стона и се чу мелодия на възбуда. Размърда малко и вкара още един от големите си пръсти. Усетих как се разтягам още повече. Болката ме заля в следващия миг, но беше търпима, примесена с възбуда. Внезапно отдръпна ръцете си. Прихвана ме през кръста. Всичко останало се изгуби в цветни петна. Усетих ужасната болка, пронизваща най-съкровената част от тялото ми. Той проникна толкова бързо и от раз, че дори не можех да извикам. Сигурна бях, че кървя от това рязко проникване. Мъжествеността му, макар и не с реалния размер, като на един типичен орк, все още се оказваше голяма за тялото ми. Прихванал здраво за бедрата ме движеше нагоре и надолу, като буквално ме нанизваше на пениса си. Чувах приглушено стоновете, ръмженето и как говореше нещо на някакъв друг език. Постепенно болката премина, тялото ми привикна. Може да се каже, че тази болка ми харесваше. Кръвта ми се смесваше вече с удоволствието. Беше ме срам от мен, че загубила девствеността си, се бях предала без никакъв бой на половин орка. Не бях сигурна дали утре ще оцелея, но днес, в плен на насладата и опиянена от алкохола, нямаше да му мисля. Опрях двете си ръце на гърдите му, а през премрежените си очи видях лицето му. Изненада явно го заля и за малко се стъписа. Отпусна големите си ръце, с които държеше хълбоците ми. Едната му ръка бавно премина през млечно бялата ми и нежна гола, която имаше лека червенина по раменете и лицето от дългия път. Както и от емоциите, които ме заливаха.
- Красива...
Знаех, че орките нямат такава дума, затова го каза на общия език. Не бях очаквала подобна нежност от цялата ситуация.
- Моя си… – изправи се, докато бях още в скута му.
Беше тръгнал да докосва гърдите ми, но сега бях обхваната през кръста и притисната в голямото му тяло. В следващия миг усетих устните му, които изненадващо бяха не толкова груби. Въпреки че долните му два кучешки зъба бяха големи, той ме целуна. Досега не бях се целувала с никого и в началото беше неловко. Но след няколко секунди нямах избор и се поддадох на възбудата. Усещах как вътрешността ми, която обхващаше чудовищния му пенис, се присвива в трепетно желание.
- На никого друг… – шепнеше тези думи преди да впие жадно още веднъж устни в моите.
Повдигна ме няколко пъти, за да ми покаже как да се движа. Мразех се, но бързо прихванах от ритъма и се задвижих, макар да ми беше ново и доста трудно. Болката беше толкова сладка. Усещах как се разтягам, и че пенисът му стига до всяка част от мен. Стонове на наслада и болка се откъсваха от устата ми, а на него сякаш му харесваше. Хвана дългите ми почти бяло руси коси надолу. Така без никакви препятствия и без пощада зацелуваше, захапваше и засмукваше кожата на врата, деколтето и раменете. Страх прибягна на крайчеца на ума ми дали не се готвеше да вечеря с мен. Бързо обаче разбрах, че няма това намерение. Жадно, сякаш можеше да изкопчи сок, засмука гърдите ми. Усещах половината си гърда в устата му, а езикът му играеше с върха на зърното ми. Извиках от невероятна възбуда. Идея нямах, защото толкова много ми харесва. В следващия миг усетих замайване, все едно бях в медитация достигнала най-крайното ниво на Нирвана. Мускулите около твърдия му член се задвижиха в конвулсии. Тялото ми се напрегна и в същото време изпита наслада. Улових се за гърдите му, които бяха толкова стегнати, че бяха направени все едно от камък. Изсъска, но се усмихваше, и лицето му се промени. Изкриви се и в мига, в който аз изпитвах новото си неземно изживяване. Усетих как горещата течност изпълни всичко долу. Толкова много, че усещах как се стича като някакво налягане. Няколко тласъка и бях в облаците. А всичко под мен бяха негови и моите сокове, но повече негови. Падна назад, повдигайки ме да изляза. Стоварих се на гърдите му, като все едно се ударих в стена. Той не ме отмести повече. Толкова горещ бе, че усетих как клепачите ми се затварят. Последното което помня е, че сложи ръка на кръста ми. Зави ни с дебелите кожи и изръмжа. Ритъмът на повдигащите му от дишане гърди създаде спокойствие и без никакво съмнение се предадох. Събудих се в същата поза, в която бях заспала. Той все още спеше и аз не исках да го събудя. Мислех за план за бягство. Кучето също спеше, но със сигурност щеше да ме усети. Вратата беше доста далече. Ако обаче изляза през нея, отвън ме очакваше море от още по-жестоко племе. Исках да стана поне да мога се измия, защото усещах тялото си мръсно и лепкаво. Орките не харесваха вода и си личеше, но аз я обожавах. Свикнах с миризмата, но не и с чувството, което все още беше по тялото ми. Болеше ме и се усещах протрита и някак разтегната. Лепкава и мокра, след като усетих как коравата му мъжественост опря главата си във влажния ми вход. Малко се стреснах, макар и да не заех защо. Може би беше от срам да си призная, че и аз изпитвах желание. Измъкнах се почти като котка, която бягаше подгонена от свирепо куче. Само че той беше много по-ловък. Прихвана ме за дупето и ме притисна към члена си.
- Без разрешение не ходиш никъде...
Не виждах лицето му. Бях в странна позиция, в която той беше зад мен, а аз опряла ръце в импровизираното легло се опитвах да се измъкна. Господарят ме оттласна и в следващия миг усетих пронизващата болка на нахлуващия му “меч”. Извиках от изненада, болка и вълна на прииждаща възбуда. Изръмжа гневно и усетих как здраво прихваща бузите на дупето ми.
- Ще те разкъсам... Моя си и никъде няма да ходиш! – след тези думи тласкаше тялото ми напред и назад.
Цялата пространство се изпълни със стонове, ръмжене и плясъци. Не знам защо, но си мислех, че всичко ще приключи бързо. Защото можех да усетя, че е гневен от постъпката ми. Само че той не спря и продължи с тласъците си. Болката мигновено изчезна и сега на нейно място се намираше сладкото удоволствие. Стисках пухкавата кожа под мен и се опитвах да се задържа, за да не падна по лице. Ала вътрешно исках да се предам и тотално да ме довърши. Желаех да проникне до край в мен, дори и отвъд. Не знаех дали беше възможно и дали това нямаше да ме убие. С всеки тласък нарастваше удоволствието ми. Сокът от мен така добре смазваше нещата, че правеше усещането още по-невероятно. Ръмжеше и ме стискаше здраво, за да има повече контрол. Усещах силата, която явно се опитваше на укроти. Съзнаваше, че може да ме убие, ако вложи сила докрай.
- Ще те маркирам, моя си! Няма да мръднеш от тук… – беше подивял и забързал.
А аз, безсрамницата, усещах как отново ще достигна до сладкия край. Ръцете ми не издържаха и паднах на кожата. Хвана косата ми и я дръпна, а членът му направи още няколко победоносни влизания, когато ме изпълни отново със семето си до краен предел. Извика, изръмжа и ме пусна. Успях да се предпазя и да не падна, подобно на изпратено камъче от прашка. Все още държеше дупето ми, за да може да остави и последната си капка в мен. По време на тази кратка пауза се опитвах да дишам, да осъзная на кой свят се намирам и дали бях жива. Чудех се дали не трябваше да умра от срам, заради всичко това. Той ме плесна по дупето. Измъкна се, като усетих как семето му изтече от мен на няколко конвулсни тласъка. Изстенах няколко пъти, докато усещах как тека. Това също ми харесваше. Стана и чувах стъпките му. С периферията на погледа си видях, че отива до едно ведро. Поля се няколко пъти със студената вода. Тялото му огромно и се виждаха всички негови мускули. Той беше украсен с татуси, белези и марки. Преглътнах, защото усещах вътре в себе си отново надигащото се желание. Едновременно усещах и болката и не можех да стана. Вероятно изпитвах и страх. Мокър, той нахлузи типичните военни дрехи и взе гигантския си меч.
- Искам супа... Помиярът ще те пази. Не излизай от тук, защото ще те разкъсат навън. Не отваряй на никого. Ако има нещо, което искаш, ще дойда на обяд и ще ми кажеш. Това е заповед! – каза строго, обръщайки се в пълната си сила и великолепие към мен.
- Да господарю! – гласът ми излезе много тих, но вероятно той го е чул.
Кимна одобрително и излезе, а аз останах няколко минути така, както ме бе оставил. Щом намерих сила да се помръдна, се изправих бавно. Прихващах се за оскъдните мебели. Кучето обаче усети, че не съм добре и се приближи, като ми позволи да опра ръка на гърба му. Успях да стигна до ледената вода и да се полея няколко пъти, което се оказа нещо много приятно и освежаващо. Не се хареса на кучето, което отстъпи бързо назад.
- И теб трябва да те изкъпе някой ден.
Наклони глава неразбиращо, но явно се правеше на такъв. Усмихнах му се и се огледах да намеря дрехите си, които бяха на парчета. Успях да намеря другите дрехи, които оркът ми беше дал. Постепенно бях започнала да се окопитвам и трябваше, защото щеше да дойде съвсем скоро. Постепенно приведох всичко в ред и супата къкреше на бавния огън. Миришеше вкусно и се носеше този уют във въздуха. Кучето се топлеше пред огъня, а аз се опитвах да си измайсторя някакви дрехи от по-мек плат, защото кожата беше много груба за мен. Внезапно трясък се разнесе и отмятане на входното платнище. Надигнах глава и си мислех, че е господарят. В шок и ужас осъзнах, че не е той. Грамаден чистокръвен орк с препаска на кръста и боздуган в другата стоеше с огромното си тяло на входа.
- Какво си имаме чук? Сладка плячка и нещо на огъня… – лига се спускаше от устата му и се облизваше като примамен вълк от сладко агне.
Изскочих назад и избутах стола и грабнах ножа от масата. Той се засмя и бързо приближаваше. Кучето свирепо се нахвърли върху орка, като го захапа за ръката. Чудовището замахна и изхвърли бедното животно в подпорната дъска. То изквича и се опита да се надигне, но нямаше въздух. Опитвах се да избягам, но се оказах притисната в ъгъла. Той приближаваше и с един замах ме прихвана за кръста. Притисна крехкото ми тяло към своето. Премина с мазния си език по лицето ми, като изръмжа от удоволствие. Мляскаше и се лигавеше все едно ще ме изяде. Говореше на оркски и не го разбирах, но можех да се досетя, че не искаше да ме яде. Поне не сега, защото усещах чудовищната му мъжественост да се опира в тялото ми. Макар и шокирана от развоя на ситуацията, не спирах да се опитвам да се измъкна. Премятах се, биех го и дори го драсках. Той се ядосваше още повече. В следващия миг чух рев като на дракон. Оркът ме пусна веднага и се обърна настървен. На входа стоеше господарят, който видимо беше разгневен. Размениха си някакви думи. В следващия миг не успях да разбера какво стана. Видях само скок, проблясващ меч и след това всичко замря.
- Обърни се! – извика той и аз се извъртях веднага.
Радвах се, че го ми го каза, защото чух масивни две тупвания и плясък на течности. Не беше глупаво да се досетиш какво се е случило. Приближи се към мен и притисна главата ми в тялото си. Извика нещо на своя език и чух как влизат няколко хора.
- Не се обръщай, нека изчистят боклука...
Постоях няколко минути, а след като се обърнах, имаше огромна кожа на пода, а под нея личеше, че има кръв.
- Утре ще я махна. Добре си, нали?
Кимнах в знак на това, че съм добре, макар все още доста шокирана от случилото се. Повдигна брадичката ми и се наведе да ме целуне.
- Това е добре… – отдели се от мен, за да иде до големия котел.
Грабна с черпака и както беше горещ, сръбна все едно беше направен от желязо.
- Ааааа... Гладен съм, сипвай! – метна черпака и отиде към кучето, като клекна.
Огледа го добре, а то се ближеше по гърба. На пръв поглед му нямаше нищо. Въпреки това, го огледа и го тупна няколко пъти леко по главата.
- Жилав си ти! Жилав! Браво, ще ти се даде кокал, защитаваш я… – държеше се все едно не беше станал кой знае какво.
Сякаш нямаше риск да умра, и че той бе заклал от раз големия корав орк.
- Тук животът е суров, ще сложа охрана... Няма да се повтори повече. – изправи се
бавно и отиде към масата, където изправи стола, на който стоях и седна.
Тупна по масата. После усети с носа си топлия хляб, който беше увит с кърпа. Отметна я от раз и я грабна. Отхапа я безжалостно и се усмихна.
- Слагай вече, че ако се забавиш, ще изям теб!
Не знаех да се смея ли, можеше ли да го направи. Усетил стъписването ми, той се засмя.
- Докато ми готвиш хубаво единственото, което бих направил, е да ти оближа мястото между краката… – намигна ми, а аз възмутено се врътнах.
Все още се опитвах да разбера какво става и се чувствах и възбудена от откровеността и от битката. Той ме защитаваше, дали заради яденето, или заради другото. Това беше знак, че трябва да остана жива. Трябваше тези две неща да правя, докато не намеря начин да избягам. Не бях умела в това, но трябваше да измисля нещо и така да продължа.
- Ти си първият ми мъж, нямам много опит, но бих искала да се науча как да Ви доставя удоволствие, господарю. – бях наляла в голяма купа малко супа и я носех с две ръце към него.
Той ме следеше с поглед пълен с искрици. Щом я я оставих, грабна ръката ми, обърна я с длан към себе си и я целуна.
- Света ще сложа в краката ти, само да ме слушаш и да си моя!