Ученичката и Путколога

30.09.2023 | Giv

Опитното му око отбеляза, че кожата ѝ е прекалено тънка. Не го дървеше да съсипва млада и нежна плът. Насочваше иглата към мястото и тя затанцува болезнено по момичешкия епидермис. Дъхът на ученичката секна от страх и болка, когато усети пробождането. Той държеше здраво ръката ѝ и се опитваше да игнорира болката ѝ. Докато я татуираше, червеникавите прозрачни водни капчици започнаха да сълзят от линиите.
- Не се плаши, нормално е. Това е тъканната течност на човешкото тяло.
Дълбокият тембър на гласът му я успокояваше. Но болката причинена от иглата дупчеща кожата ѝ на дълбочина 1,5 мм. с екстремната скорост от 100 пробивания в секунда причиняваше ужасяващата агония в ученичката. Тялото ѝ беше в ступор. Почистване; повторно кървене; повторно почистване; повторно кървене. Самодива. От лакътят до китката ѝ. Нежна самодива щеше да украси кожата ѝ, докато един ден влагата на пръстта в онази 2 кв.м. тишина разложат плътта ѝ. Линиите бяха готови, предстоеше запълване. Момичето, което стоеше срещу него, избра бруталния Toxic Green нюанс мастило разработено от Виктор Чил за Solid. Линиите бяха готови, предстоеше запълване и създаване на светлосенки. Даде ѝ 5 минути в които да си поеме безболезнено въздух.
- Готова?
Тя седна мълчаливо срещу него и подаде ръката си. Ужасът я задушаваше когато забеляза, че вместо един иглен връх зловещи като конниците на Апокалипсис вече имаше редица от 4 игли. Страхът от очакваната болка плъзна по вените ѝ и започна да вцепенява и сърцето ѝ. Същата болка умножена по 4-ри щеше да разкъсва плътта ѝ. Картридж иглите зловещо стреляха зеленото мастило под бялата ѝ като коприна кожа. Присвиваше очи и ги държеше затворени. Не мръдна и не се оплака нито веднъж, беше си мъжко момиче от тия които ще изтърпят всичко по житейския си път. В мрачното студио звучеше https://youtu.be/fPCKq19VZOo?si=DQ1ZR3ZVT2pqz1cG
- Като живи са цветовете върху кожата ти!
Той не спираше работата си, но това не му пречеше да се опита да я разсее. Old school машинката на Мики Шарпс в ръцете му изглеждаше елегантно свирепа със своята простота. Часовете, които ученичката прекара мълчаливо в във вцепеняващо физическо страдание, си струваха. Татуировката ѝ беше брутална. Той почисти внимателно ѝ и обясни как в процеса на заздравяване се образува тънка коричка и кожата ще се възстанови между 7 и 15 дни. Разясни ѝ как да се грижи за татуировката си. Докато говореше кафявите му очи се присвиваха и мисловно я разсъбличаха. Не беше от тези нарисуваните истерични кифли. Нито от тия заухави принцески с претенции. В океан от пошлост и претенции, мило и възпитано момиче като нея правеше впечатление. Татуиста не искаше да я пуска да си ходи, но знаеше и че тийнейджърките бяха проблемни с неконтролируемите си хормони и настроения. Възрастта им също можеше да създаде неприятности. Но в нея имаше нещо, въпреки всички червени светлини.
- След 10 дни искам да минеш за да видя как заздравя. Подсушаваш и нанасяш тънък слой от това.
Подаде ѝ една опаковка Panthenol Urea 5%.
- Не трябва ли с вазелин да я мажа?
Татуираше го с големите си очите.
- С вазелин да ти маже сладкото дупе някой измислен герой. Как ти беше името?
Опитваше се да насочи погледа си към татуса ѝ. Но средния шев на спортния ѝ клин беше потънал между срамните ѝ устни. Путестата ѝ цепка лакомо го беше засмукала. Татуировчикът се опитваше да се сети за името ѝ. Нейното беше интересно, нещо като... Дивна или Чудна. Как по дяволите се казваше? Усмихна му се:
- Красна. Името ми е Красна съкратено от Прекрасна.
- Родителите ти са били много оригинални да ти сложат прилагателно за собствено име. Ще те наричам... Ужасна. 10 дни!
Обеща му да дойде за преглед. Разчистваше студиото, но мисълта за пичето ѝ не го напускаше. Взе стария си пожълтял скицник със спирала и кожени корици. Направи бърза скица на това с което въображението му се заиграваше. Представяше си големите ѝ пухкави срамни устни, които закрилнически покриват малките. И тук блокираше, не можеше за си представи нито клитора ѝ, нито малките ѝ срамни устни. Смачка рисунката и я изхвърли. Затвори студиото. Мина през кварталния магазин за бира и цигари. Едната магазинерка отдавна му се предлагаше. Когато му връщаше рестото докосваше и задържаше ръката му. Флиртуваше плоско, но тази вечер му се ебеше. Взе си покупките и изстреля въпроса:
- Ще те еба ли?
Отговори му, че приключва работа след 30 минути, ако я изчака. Даде ѝ адреса си и напусна. Изморяваха го с претенциите и изискванията си. Беше
се унесъл пред телевизора, когато входния звънец му напомни за нея. Отключи и мълчаливо изчака тя да влезе. Разположи се на дивана и изсипа поток от ненужна информация. Думи, думи, думи… опитваше се да се прави, че я слуша.
- Съблечи се!
- Но аз си мислех да се опознаем малко. Да излезем на по питие в края на работната седмица.
- Питах дали ще се ебем, нали? Не съм те питал дали искаш да излизаме или да градим общо бъдеще. Знаеш ли, изморен съм, така че...
- Банята, къде е банята? Дай ми малко време…
Показа ѝ вратата. Докато я чакаше си отвори още една бира и излезе да пуши на терасата. Чуя как вратата се хлопна, даде ѝ няколко минути и влезе при нея. Лежи като морска звезда – разперена на пет и чака да бъде обслужена. Но не само поведението ѝ беше най-отблъскващото, а това което се намираше между краката ѝ. Не можеше да прецени кои са големите и кои са малките ѝ срамни устни. Повече приличаха на пипала. Амортизиран путак в тъжни сиви цветове. По венериният ѝ хълм имаше наболи косми, като 3-дневна брада. По кожните ѝ сгъвки зачервени пъпки от неправилно бръснене. Щеше да сънува кошмари. Преди тя да се усети я завъртя с гръб към него – не искаше да я гледа нито нея, нито увехналия ѝ путак. Разтвори задника ѝ и сочно се изплю.
- Не, не искам там! Чакай, НЕ! Какво правиш?
Не я слушаше… вкара пръста си, разнесе плюнката си, изплю се още веднъж. Позата “аз не съм такава” нямаше покритие пред него. Гъза ѝ беше достатъчно разработен, сложи презерватив и проникна. Нямаше желание за близост, просто искаше да си изпразни хуя. Заблъска я животинската. Безмилостно я пореше в анала и не му пукаше боли ли я или не. Нямаше удоволствие за нея, нямаше и за него. Механично и скучно ебане – в последно време само това получаваше. Все тая! Извади го от гъза ѝ и ѝ го набута в устата. Нежеланието ѝ го забавляваше, защото нямаше как да избяга. Кура, който допреди малко беше в лайняната ѝ дупка, сега беше в устата ѝ. Вкарваше го така, както я шибаше в пърделника. Желанието ѝ да повърне се засилваше, но не го впечатляваше – да се задави с гадостите си! Свърши злобно в устата ѝ. Докато тя се опитваше да се съвземе, усети как кисела урина започна да я облива. Беше шокирана и с викове се опита да го отблъсне, но пикнята му продължаваше да се излива върху лицето ѝ и в устата ѝ.
- Когато се научиш да си го търсиш като дама, ще получиш отношение като дама! – думите му скърцаха свирепо между зъбите.
- Нещастник! – отговорът ѝ по нищо не отстъпваше на неговия тон.
Влезе в банята, взе си бърз душ и напусна апартамента му. Той все скицника си и нахвърля бързи щрихи на зловещата ѝ путка. Утре щеше да довършва. Взе си душ, искаше да я отмие от себе си и заспа. Дните в студиото се изнизваха между татуировки на пеперуда Монарх, риба Кои, патриотични мисли и религиозни символи. Сети се за ученичката едва когато тя прекрачи прага на студиото отново. Студения вятър беше загрял страните на лицето ѝ.
- Дойдох, както обещах… след 10 дни. – спокойно му се усмихваше.
- Послушна си!
Наблюдаваше я докато сваляше раницата си и извади нещо оттам.
- Взех дюнери! Твоя с месо, картофи и майонеза… много майонеза и бял сос!
Погледа му беше неприветлив, но това не я плашеше.
- Откъде знаеш, че го ям така? Следиш ли ме? – въпросът му не я притесни.
- Питах дюнерджията, който е на 10 метра от студиото ти. – беше приятно изненадан от прозорливостта ѝ.
- Кой е твоя дюнер... Ужасна?
- Средния. С малък не се наяждам, но с голям преяждам. – беше чаровна бърборанка, която го отпуска.
- Все още говориш за дюнер, нали?
Наблюдаваше я как ловко разкъса хартията и лакомо отхапа от дюнера. Отговорът ѝ се забави, докато преглъщаше.
- Разбира се, че за него говоря! Всичко друго ще бъде наказуемо според закона!
Правеше му впечатление как говори – не мучеше като крава, която има 5 думи и 3 заучени лафа.
- Изцапала си мустака!
Очакваше, че ще се притесни, но вместо това тя облиза палаво с езиче мястото, където той ѝ посочваше. Беше провокативна, но по много естествен начин. В хода на разговора им, докато се хранеха, установиха, че тя учи в техникума с вече подновен статус на Професионална Гимназия в който той е завършил.
- Кой ти е класен?
- Тулев. – отговаряйки му го връщаше назад във времето.
- Този малък император още ли не се е пенсионирал? Това означава, че учиш... вътрешни ВиК мрежи.
Съвсем невинно облизваше мазния сос от пръстите си докато го слушаше.
- Защо избра да учиш там? Това е мъжки техникум. Детската ти мечта е била да бъдеш кАНАЛна принцеса ли?
Усмихна се толкова топло, когато му отговаряше.
- Заради момче. Харесах го и реших да уча в неговото училище.
Спокойно му разказваше как той за 2 години се е преместил, но пак се е върнал. Била много щастлива от появата му. Започнали да общуват. Питала го дали я харесва. Защитила го в определена ситуация. И след това логичния завършек бил с раздяла. Тийнейджърска история някаква, но обидата в гласа ѝ издаваше и нещо друго.
- Пича си е погалил егото с теб и те оставил? – беше болезнено прям и това отблъскваше хората от него.
- Дадох десен бутон и игнор на отношенията ни. Без обяснения, защото не дължа на никой такива!
Агресията която всяка пора от тялото ѝ отделяше го възбуждаше.
- Наранил те е? – отбелязваше.
От очите ѝ хвърчаха искри, докато неспокойно обикаляше като хищник попаднал в капан. Трябваха ѝ няколко секунди за да овладее гласът си и въпреки това гневът в сърцето ѝ караше зъбите ѝ за скърцат.
- Заблуди ме за известно време. Хубавото е, че бързо погледнах и го видях какъв страхливец облечен в евтина имитация на мъжкарство и свобода е!
Щеше да му е забавно, ако яростта ѝ не я издаваше. На ум си зададе въпроса “Какво трябва да направиш на младо момиче за да таи такъв гняв към теб?”. Постави големите си длани върху раменете ѝ. Докато ѝ говореше започна с палците си да следва контура на ключиците ѝ. Пръстите му се придвижваха бавно по шията ѝ повдигна главата ѝ така, че да го гледа в очите.
- Първо, не си заслужава! Второ, не те заслужава! И трето... – направи пауза за да го направи още по-драматично. - Трето... снощи ебах една, която имаше пипала вместо путка!
Очакваше да го обвини в това какъв гадняр е. Тя си излива ранената душичка след първото и неуспешно влюбване, а той ѝ говори за ужасяващи пичоци. Вместо това тя му зададе въпроса:
- Пипала? Но като на сепия или като на октопод?
Мигна веднъж за да запази изражението си и отговори:
- Като на сепия! – топката беше в нейното поле.
Сериозността с която зададе следващия въпрос го задави от смях.
- Сепия, но Гигер стил сепия може би?
Рядко някоя успяваше да хване хумора му и да разиграе шегата му, а тя го правеше толкова естествено. Беше я поел в ръцете си, докато и двамата се гърчеха от смях. Трябваше да се наведе, защото тя стигаше до гърдите му. Кривият му нос се заби под ухото ѝ.
- И кура ти стана при такава зловеща гледка? Респект, ти си машина! Но пипала като...
- Ела, ще ти я покажа! – направи ѝ място да седне, но тя се настани в скута му.
Дупето ѝ беше мекичко и топло. Подаде ѝ скицника. С едната ръка ѝ помагаше да разлиства, а с другата галеше голото ѝ кръстче. Намериха страницата.
- Бляк, наистина има пипала! Ооо... ужас! Прилича на сандвича с леберкез от училищната лавка.
Не помнеше откога не се беше забавлявал така, а тази дребосъчка го побъркваше от смях.
- Продават ли ги още тези сандвичи с разредения с вода кетчуп?
Тя клатеше глава в знак на съгласие.
- Да, любими са ми и сега заради тези скици няма да погледна такъв сандвич! Защо ги рисуваш?
Той ѝ обясни, че му е някакъв фетиш – рисува всяка, която е ебал. Според путката може да определи жената ѝ обратното.
- Ти си путко... лог! Защо не питаш Тулев не може ли да преподаваш... Путкология?
Докосваше я по бедрото. Тя се сгуши в него и продължи да разглежда скицника с презрените женски полови органи.
- Приемам се за изследовател. Търся съвършената путка за да я изследвам и за да си играя с нея.
Според нея бил нещо като принцът, който търси Пепеляшка по кристалната обувка.
- Може и така да е. Но нея я няма... принцесата със съвършеното пиче!
Целуваше рамото ѝ беше му спокойно до нея. Тя се изправи и започна да развързва връзките на спортното и долнище.
- Днес е щастливия ти ден! Ще ти я покажа идеалната путка!
Застана до нея и я хвана за ръцете.
- Не се ласкай заради младостта ти! Виждал съм достатъчно парцалести пичоци и при девойки! Всъщност нямаш 18, нали?
- През септември ги навършвам. Страх ли те е? Колко по-страшно може да е путката ми в сравнение тази от снощи?
Заключи студиото и я последва към помещението за татуиране. Долнището ѝ падна, носеше черни боксерки. Помогна ѝ да легне на кушетката. Той плъзна ръцете си по голите ѝ бедра. Топлата ѝ кожа отреагира. Краката ѝ бяха свити, докато той смъкваше бельото ѝ. Забеляза мокрото петно, което се беше отбелязало. Не беше подготвен за това което последва, когато ги подуши. Миризмата ѝ щеше да го повали. За първи път подуваше такъв женски аромат на чиста похот и мръсна невинност.
- Подарявам ти ги! – гласът ѝ звучеше като на сирена.
Мълчаливо гледаше белязаното ѝ ляво коляно. Целуна го. Брадата му я гъделичкаше, продължаваше да облиза с езика раненото ѝ капаче. Дъхът му спря, когато тя бавно разтвори краката си. Ароматът ѝ беше в пъти по-силен от този върху бельото ѝ. Надвеси се над нея за да вдишва миризмата ѝ. Топлия му дъх щипна клитора ѝ. Можеше да я наблюдава с часове.
- Прекрасна е Красна! – давеше се в собствената си възбуда.
- Нали? – гласът ѝ звучеше по момичешки невинно.
- Съвършена путка! Не, това не е възпитано обръщение за свенливата госпожица, която имаш между крачетата. Всичко е прибрано. Нищо не виси. Като малко портмоненце е. Ехооо… и клитора ти срамежливо ми намига!
Тя покри лицето си с шепи.
- Засрамваш ме!
Не можеше да повярва, че я беше открил – преследваше го като привидение.
- Няма ли да я нарисуваш? – въпросът ѝ го изтръгна от възбудителното вцепенение.
Стана и взе нов скицник.
- Мястото ти не е там при онези... това не е путка, а шедьовър! За изложение в музей си!
Дишането ѝ ставаше дълбоко и топлия въздух отделен от гърдите ѝ подпалваше ташаците му. Като в транс започна да я скицира. Кожата ѝ беше гладка, без пъпчици и враснали косми. Нежен хълм със симетрични големи срамни устни. Плътно затворени, като бели мидени черупки. Повдигна за да ѝ покаже скицата. Започна да гали вътрешната страна на бедрото ѝ. Облиза двата си пръста и внимателно проникна във влагалището ѝ. Не откъсваха поглед един от друг. Неизказаните им мисли можеха да бъдат прочетени там.
- Стегни мускулите! – слабините ѝ се подчиниха веднага, а меката ѝ вътрешност силно пресира пръстите му.
Отпускаше и стискаше. С възглавничката на палеца започна да масажира малкото розово бутонче, което задейства обилно отделяне на влажност. Пръстите му залепваха в меката ѝ матка. Извади ги и ги облиза – щеше да експлодира от възбуда! Впи устните си между краката ѝ. Нектарите ѝ пълнеха устата му. Все едно ядеше сочна праскова. Езикът му се пусна лакомо по дължината на цепката ѝ. Атакува входа на влагалището ѝ, а клиторът ѝ се търкаше в носът му. Маневрираше по широчината на междукрачието ѝ и пак се връщаше върху топчето ѝ. А то започна да се подува под влажните му ласки. Малките ѝ срамни устни приличаха на венчелистчета. Възбудата ѝ караше съвършената ѝ путка да разцъфти между краката ѝ. Алени и бледи нюанси на розово контрастираха върху бялото платно, каквото представляваше младото ѝ тяло. Топлината на бедрата ѝ го възбуждаше. Продължи да я лиже, докато тя тихо скимтеше от удоволствие. Отдръпна се от нея за да се наслади на гледката. Дългите му пръсти щурмуваха вътрешността ѝ. Изследователски заопипва, докато я търсеше. Щеше да я познае. Бавно обикаляше интериора на влагалището ѝ. Опитваше се да докосне коремчето ѝ от вътрешната му страна. Присви пръстите си леко нагоре и продължи бавно да изследва. Пътешестваше яхнал собствената си възбуда. Докосна различна по текстура плът. По-твърда и по-издадена. Отношението му към точката ѝ на удоволствие беше внимателно. Пръстите му сякаш я викаха. Реакцията на Красна му показваше, че е на прав път. Бедрата ѝ потрепваха. Огъня, който се разливаше вътре в нея, започна да се проявява по лицето ѝ. Тънките ѝ устни бяха в същия цвят, като тези между краката ѝ. Нямаше нужда от думи между двамата. Бавната му стимулация отключи взрив от удоволствие в нея. Оргазмът я повали причинявайки неконтролируеми конвулсии от вътре на вън. Бедрата ѝ стиснаха ръката му в желязната си хватка, но той не престана да я гъделичка по специалното място. Гърчеше се от удоволствие в ръцете му. Помагаха си да свалят останалите дрехи. Като на сън се намести върху нея, а хуят му, болезнено изтръпнал от възбуда, нямаше търпение. Потърка с олигавената му глава по дължината на цепката ѝ няколко пъти и проникна силово. Усещането беше като да се хвърли в спокойно езеро. Дълбоко ѝ влажно. Остана за няколко секунди неподвижен върху нея. Наслаждаваше се на усещането. Нямаше някакъв тясняк който да му стяга около шията. Тласъците му върху нея започнаха опознавателно. Краката ѝ не се мятаха във въздуха, защото тя ги заключи на кръста му. Ръцете ѝ галеха раменете и шията му. Целуваше го по гърдите и изненадващо мушкаше езика си в устата му. Темпото с което се гмуркаше в дълбините ѝ беше неконтролируемо. Кривият му кур беше закачил центъра ѝ на удоволствие и не спираше да го атакува. Проникваше бясно във вулвата ѝ докато изваждаше от нея стонове на наслада заедно със страстни въздишки. Харесваше му да се оглежда в очите ѝ. Там нямаше планове, очаквания, претенции – само свобода и желание за палава игра. Беше си неговата тийнейджърска тръпка. Тази, която някога назад във времето е трябвало да се случи, се случваше сега. Продължи да прониква, докато тя го пронизваше с поглед. Усещаше, че скоро ще свърши и се опитваше да отложи още малко финиша си. Топлата ѝ путка нагнетяваше още по-осезаемо пълното с влага пространство в което курът му се чувстваше като в аквариум. Продължи да я чука с желание което мислеше, че отдавна го е напуснало. Чувстваше се страхотно между краката ѝ. Настоятелно дразнеше нервния ѝ клитор, а главата на кура му чукаше по G-точката ѝ. Секундата преди да се случи експлозия от опустошаващ оргазъм се бяха слели не само на физическо ниво. Ударното му проникване я накара да се взриви в ръцете му. Брутални по интензитет конвулсии разтрепериха тялото ѝ. Докато тя се гърчеше от удоволствие, той стегна ташаците си и изпрати дълбоко в путката ѝ талази от сперма. Тръпките ѝ удряха неговото вцепенено тяло. Отпусна се върху нея за известно време. Когато се опомни взе скицника.
- Разтвори крачета! Покажи ми я пак! – настояваше той.
- Нали я нарисува вече?
Не отместваше поглед от красивата ѝ вулва, докато я отговаряше.
- Искам да я нарисувам такава пълна със спермата ми, подута от възбуда и ебане… и ще си я татуирам!
Невярваща го попита, дали наистина ще си татуира путката ѝ.

ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО…

- Радвам се, че избрахте нашия интернет доставчик.
Работника му показа мястото, където да положи подписа си за да приключат с договора.
- Необичайно ми изглежда мъж да си татуира цветя.
Погледът на работника беше фокусиран върху татуса. Мълчанието в студиото беше прекъснато, когато влезе нежно, миловидно създание, което с усмивка ще изкорми някого и ще го накара да си изяде червата.
- Няма нищо необичайно! Самураите също са си татуирали... орхидеи. – беше нападателна, без въобще да е била предизвикана. - Като приключиш тук те чакам да довършим ръкава! – беше се запътила към тяхното си местенце на болка и удоволствие.
- Какво ще татуирам, Кисела? – въпросът му и курът му сочеха към нея. Последваха секунди мълчание, преди да му отговори с усмивка:
- Върколак. На самодива пред вълк да стой ѝ отива!

КРАЙ