Различна

30.09.2023 | IzkuKurigal

Десетокласничката Пламена крачеше бързо из коридора на училището и бършеше сълзи. Не виждаше нищо и се придвижваше по спомен и никак не беше странно, че се сблъска с някого. Започна да сипе извинения очаквайки всеки момент някой да ѝ се разкрещи, че не гледа къде ходи. Вместо това мил момичешки глас я попита дали е добре. От това Пламена се разплака още по-силно. Момичето, в което се сблъска Пламена, ѝ помогна да седне. Изчака търпеливо тя да се успокои.

Когато плачещата най-после спря да бърше сълзи забеляза, че до нея беше Марина – “странното” момиче от 12-и клас. Наричаха я странна, защото отбягваше всички, а за сприятеляване и дума не можеше да става. Въпреки че беше привлекателно изглеждаща, тя се обличаше семпло. Криеше възможно най-много от тялото си. Носеха се всякакви легенди за нея – че била пострадала в пожар или в катастрофа, че е била изнасилена и сега не смее да покаже тялото си или да допусне някой да я погали, друг слух гласеше, че е луда, но неопасна и т.н. Единственото, което знаеха със сигурност за нея беше, че е полусирак и че е за първа година в това училище.

Пламена примигна няколко пъти объркано, чудейки се защо тя ѝ обръща внимание. Марина я попита:
- Мога ли да ти помогна с нещо?
- Не… – още по-объркано рече Пламена.
Но просто сълзите още напираха и тя почувства, че може да ѝ се довери:
- Скъсах с гаджето си!
- Аха, ясно! Оня изрусения, нали?
Пламена отново ревна. Без да се усети започна да разказва как разбрала, че той ѝ е изневерил и когато го попитала дали е вярно, той бил ѝ казал: “Съжалявам, кукло, но момчетата си имаме някои нужди и ако не ги получаваме от едно място, си ги търсим от друго!”.
- Всички ме мислят за задръстена, защото не се чувствам готова да правя секс… – продължаваше да плаче Пламена.
- Момчетата са прасета! – рече ѝ Марина и я погали по главата. - Не си длъжна да правиш нещо, което не искаш!
Дванадесетокласничката беше хванала за ръка и повела другото момиче и в разговор неусетно стигнаха брега. Вървяха покрай водата и Пламена разказваше за злополучните си връзки. Тя беше много привлекателно момиче и всички момчета искаха да са ѝ гаджета, но връзките ѝ бързо се разпадаха, понеже доскоро тя не позволявала дори целувка с език, какво остава за опипване. А за секс – никакъв шанс!

Не усещаше леките невинни докосвания по ръцете, по рамото, по гърба от другото момиче.
В един момент реши, че твърде много говори за себе си и попита Марина за нейните връзки. Тя само погледна надолу и през въздишка каза:
- Всичките ми връзки завършват катастрофално…
После погледна в очите Пламена и директно я попита:
- А с момиче опитвала ли си?
- Какво? – подскочи Пламена. - Как… с момиче?
Очите ѝ бяха силно ококорени. Марина се засмя и ѝ каза, че се шегувала.

Минаха няколко дни. Двете момичета се усмихваха и поздравяваха, когато се срещаха в коридора на училището, за всеобща почуда.

Един ден след часовете Марина изчака Пламена и я покани на по питие вечерта в бара на брега. Десетокласничката отказа по причина, че не пиела, но все пак компанията на по-голямото момиче ѝ липсваше и се съгласи.

Вечерта Марина мина с такси, взе Пламена и отидоха на бара на брега. Седнаха в единия ъгъл на бара и барманът не закъсня:
- С какво мога да съм полезен на две прекрасни дами?
Двете бяха с летни рокли прекрасно подсказващи какви прелести има под тях. Усмихнаха се, а по-голямата от двете поръча:
- За мен “Отвертка”, а за приятелката ми “Мохито”.
Пламена опита да протестира, но другото момиче я успокои, че в коктейла има толкова малко алкохол, че нищо няма да ѝ стане. Само ще я отпусне. Десетокласничката се примири. Все така дружелюбно усмихнат барманът попита:
- Извинявайте, момичета, но имате ли 18?
- А ти? – докато се усмихваше Марина го стрелна с поглед под пъпа. - Ти имаш ли 18… там?
Барманът се засмя. Видя, че двете момичета привлякоха погледите на мъжете наоколо. Усети, че ще има оборот и смигна на двете:
- Имате ги след минутка! Първото е за моя сметка!
Едва бяха си чукнали чашите и отпили по глътка, когато около тях започнаха да се навъртат свалячи. Повечето бяха мили и разбраха, че момичетата не си търсят компания и не им досаждаха, а те двете любезно размениха по няколко думи с всички. Досадниците биваха разкарани от милия барман.

Момичетата пиеха вече трети коктейл и настроението им беше силно приповдигнато. Разказваха си истории от детството и се смееха като луди. Пламена усети замайването в главата си, но тялото ѝ беше толкова леко, беше ѝ толкова приятно… Чувстваше се като перушинка носена от лек ветрец. Нямаше нищо против докосванията на Марина, дори когато бяха по лицето ѝ, по бедрата и макар рядко, като по случайност – по дупето ѝ.

След като довършиха третото си питие, двете с несигурна крачка се отправиха на разходка по пясъка, разчитайки вечерния бриз да проясни главите им. Някак си разговорът се завъртя около сексуалния им опит и Марина попита:
- Целувала ли си момиче?
- Нееее! Как така? Противоестествено е!
Марина се засмя:
- Шегуваш се!
- Ама…
Дванадесетокласничката я прекъсна:
- Затвори очи!
Пламена предположи какво може да последва, но алкохолът беше включил авантюристичния ѝ режим и тя притвори клепки. Но не очакваше толкова гореща целувка. Устните на Марина накараха кръвта ѝ да ври. Усети как се изпотява. Другата, просто от една уж обикновена целувка, я караше да се чувства просто прекрасно! Наслаждаваше се на меките устни, които пораждаха през нейните надигането на удоволствие, което не е имала от друга целувка досега. Една ръка я галеше по лицето, а другата нежно докосваше гърба ѝ и миг преди да докосне задника ѝ, се върна нагоре.

Изстена разочаровано, когато чуждите устни се отделиха от нейните.
- Дай ми езика си! – каза ѝ Марина.
Пламена се изплези.
- Не, не се плези, просто ми подай езика си!
Десетокласничката подаде езика си напред. Опитното момиче започна с нейния език да гали този на другата. Като някакъв масаж… или като танц на стриптийзьорка около пилон. След това засмука езика ѝ и приятелката ѝ инстинктивно го прибра и отвори очи.
- Марина, страхотно е, но… не мисля, че…
- Пет минути! Дай ми само пет минути! В смисъл… можеш да ме спреш във всеки момент, но дай ми само пет минути, в които да се въздържаш да кажеш: “Спри!”.
- Аз… не знам… Виж… Харесвам те, но… не по този начин…
- Само пет минути? Нищо не губиш!
“Но аз не съм такава!” мислеше си Пламена, “Аз… всъщност… пък какво толкова може да се случи?”.
- Добре.
Марина отново зацелува с език приятелката си. Двете ѝ ръце обхождаха гърба на десетокласничката, предизвиквайки тръпки на удоволствие по него. Надигнаха леко роклята и загалиха стегнатото дупенце. Пламена усети, че докосванията на приятелката ѝ нямаха нищо общо с грубите откраднати обарвания и стискания на бившите ѝ гаджета. Марина се наслаждаваше и даваше удоволствие едновременно. Нежно и неусетно презрамките на роклята бяха смъкнати и голата гръд на Пламена бе огряна от пълнолунието. Ръцете на Марина се плъзнаха по шията на другото момиче, надолу… но се спряха без да докоснат моминските гърди.
- Имаш толкова красиви цици! – похвали я дванадесетокласничката. - Толкова бели… толкова изкусителни.
Марина погали с върховете на пръстите си гърдите ѝ и те от това ли, от нощния бриз ли, но настръхнаха. Зърната се напрегнаха. Марина докосна и тях, дори леко ги притисна, но върна пръстите си по немалката гръд на приятелката си и толкова нежно ги притискаше в комбинация с галене, че главата на Пламена се въртеше вече не само от алкохола. Задиша по-тежко и се поколеба дали да не прекъсне това “странно”, но доста приятно действие на своята приятелка. Но не можеше да игнорира устните по шията си и по зоната на деколтето си, които заплашваха да докоснат гърдите ѝ. Дори в парфюма ѝ имаше нещо, което я привличаше, но не знаеше какво и защо. Тежък, по-скоро мъжки аромат.

В един момент усещаше горещия дъх на Марина по зърната си. Копнееше да усети устните ѝ по тях. Но другата не го правеше.
- Съвършена си! – въздъхна Марина.
Пламена не издържа на напрежението и натисна главата на приятелката си към гърдите си. Марина засмука твърдото зърно жадно, като гладно бебе. Пламена изпъна глава назад изпъчвайки още повече немалкия си бюст към опитната си приятелка. Тя пък нежно сучеше, без да пропуска да гали богатата гръд. Езикът се заиграваше с малкото твърдо зърно, устните го засмукваха… Марина дори потъркваше лицето си в гърдите на другото момиче и като в транс се наслаждаваше на нежната стегната плът. Устните отново затанцуваха своя балет по гърдите ту по едната, ту по другата. Без да съжалява и за миг за доверието, което гласува на Марина, Пламена се чудеше: “Колко минути минаха? Три? Пет? Десет? Всъщност… не ми пука!”.

Дванадесетокласничката подгъна колене и подкани десетокласничката да стори същото. Двете вече на колене на хладния пясък продължиха своята игра. Марина с по-отворени устни засмука малко по-силно едната ареола, а езикът ѝ биеше бързо по зърното, което пораждаше тихите стонове от сладост на Пламена. По-голямото момиче се изплези и бавно езикът ѝ се плъзна от между гърдите на другото момиче нагоре. Бавно и сладко, като че по-малкото момиче бе един голям сладолед. Пламена изпъна шия, за да допусне езика на дванадесетокласничката още нагоре. Когато достигна до брадичката Марина закачливо я гризна. Двете се усмихнаха, а едната ръка на Марина навлезе под бикините на Пламена. Последната хвана ръката на другото момиче, което леко погалваше топлите ѝ и нежни външни срамни устни. Никой друг не беше я докосвал там, освен тя самата и то много рядко.
- Марина, трябва да спреш!
- Плами, няма да ти направя нищо, което не искаш! Сигурна ли си, че искаш да спра?
Пръстът се къпеше в горещите интимни сокове на десетокласничката и без проблем с върха си се заиграваше с малкото сладко отворче на пламтящата вагина. Пламена дишаше тежко. Марина плъзна пръст по цепката и погали клитора. По-малкото момиче изпъшка тежко и се вкопчи в рамената на другата.
- Не! Моля те, спри!
- Защо? Не ти ли харесва?
Пръстът бавно танцуваше валс с клитора. Пламена премрежи очи и с треперещ глас каза:
- Марина, страхотно е! Искам да продължиш, но… просто не е редно! Не е нормално две момичета да правят това!
- Бариерите са единствено в главата ти! Нормално е да получаваш и да се наслаждаваш на ласки, когато някой безкористно ти ги предлага!
- Аз…
Пръстът на Марина продължаваше пресладките пируети по свръхчувствителния орган, в момента зает с единствената си функция.
- Да спра ли? Кажи ми, Плами!
Марина отново взе с пръста си от естествения лубрикант на приятелката си и започна да го движи по-бързо по малкия ѝ сладур.
- Не спирай! Не спирай!
Пламена неволно движеше таза си. Искаше, имаше нужда от тази стимулация и би убила всеки, който я прекъсне в този момент. Дишаше тежко през широко отворената си уста. Не можеше да повярва каква сладост, колко силно удоволствие течеше по вените ѝ и караше всяка фибра в тялото ѝ да резонира в пресладка наслада!
- По-бързо! – почти проплака Пламена. - Моля те, Марина, по-бързо!
- Да, пиленце! Искам да видя сладкото ти телце да се топи в ръцете ми!
Марина бясно “засвири” по клитора на Пламена, като лудо китарно соло на Херман Ли*.
- Да, Марина! Даааа…
Тялото на Пламена вече потреперваше.
- Дай ми го, Плами! Дай ми го! Пусни го на свобода!
- Ааааа…
Пламена притисна ръката на Марина към путката си, стисна крака и започна да се тресе ръмжейки през зъби. Едва се удържаше да не изкрещи. Марина хапеше нежно устните ѝ, а свободната ѝ ръка мачкаше апетитното дупенце на приятелката си. Не спря, докато не отмина оргазма на Пламена. Последната се отпусна и се олюля. Марина я положи по гръб на пясъка и с усмивка наблюдаваше проектираното на лицето на другото момиче задоволство.
Последната се опомни и погледна широко усмихната към приятелката си.
- Какво беше това, мамка му?
- Това, което това секси тяло заслужава!
Пламена се почувства длъжна да върне услугата и плахо загали видимо по-малките, но по-навирени гърди на другото момиче.
- Плами, не си длъжна да го правиш.
- Аз… просто искам да опитам…
Както лежаха Пламена свали презрамките на роклята на Марина и разкри красивия бюст. Загали го. Беше приятно… и странно. За пръв път галеше момиче и все още нещо в главата ѝ се опитваше да я спре, че прави нещо нередно. Въпреки това втвърдяващите се и надигащи се зърна на приятелката ѝ я насърчиха. Наведе се и целуна едното зърно. Усещането беше странно, но лекия стон на приятелката ѝ даде кураж на неопитното момиче да продължи. Целуваше и лижеше все по-твърдото топче, докато с ръка галеше и леко притискаше другата малка симпатична цицка. “Щом е приятно не е грешно, нали?” си мислеше десетокласничката докато се радваше на реакцията на тялото на приятелката си от нейните докосвания. И тук неопитността ѝ пролича и тя побърза да вкара ръка в гащичките на Марина.
- Не! – реагира късно дванадесетокласничката.
Очите на Пламена ставаха все по-широко и по-широко отворени, лицето ѝ се издължи… Скочи на крака и каза:
- Ти ме измами!
- Не, Плами! Мога да обясня. Не е това, което си мислиш.
- ТИ МЕ ИЗМАМИ! – изкрещя и побягна Пламена.
- Не, Пламена! Почакай!
Марина хукна след приятелката си, но тя се обърна през рамо и ѝ извика:
- Не ме доближавай! Мразя те!
Изведнъж краката на Марина отказаха да я слушат, тя падна на пясъка и заплака.

***

Минаха дни, в които Пламена отбягваше “странната” дванадесетокласничка. Марина търсеше контакт, но не ѝ беше дадено право на разговор. Изглеждаше, че момичето се примири и започна отново да се затваря в себе си и да страни от всички.

Един ден Марина просто влезе в учебната стая, в която Пламена с класа си чакаха да започне часа, погледна към приятелката си и я подкани да излезе да поговорят навън “сега или никога повече”, както се изрази тя. Десетокласничката отказа. Марина се обърна към вратата, отвори я, докато с другата ръка забърса сълза, но се спря.
- Не! Този път ще ме изслушаш и вече не ми пука, че отново цяло училище ще научи тайната ми! Споделих ти, че рядко се задържам повече от година в едно училище. Беше заради срам и подигравки. Това е защото…
Целият клас бе притихнал.
- … защото бях родена, като Марин! Имах пишле и всички решили, че съм момченце. Да, но в пубертета шибаната природа решила да се намеси в правилната посока и резултатът е това, което съм сега.
- Мааамка муу… – се чу от някое момче.
- Млъквай! – сряза го момиче.
Марина като че ли не ги чу и продължи да говори на Пламена:
- Така че може да ме наричаш “странна”, “изрод” и дори “чудовище” ако искаш, но не съм лъжкиня! ЯСНО ЛИ ТИ Е? – гневни искри проблясваха в очите на Марина.
- Шибан хермафродит… – се чу отново момчешки глас.
- Идиот! – апострофираха няколко момичета, а много момчета го изгледаха намръщени.
- Нарича се “интерсекс”, интелектуална амебо! – обърна се към него Марина.
След това отново се обърна към Пламена:
- Как щеше да реагираш, ако бях ти казала, че съм момиче с пишка? А? Просто… чаках удобно време и… не очаквах толкова скоро да… това на плажа…
Сълзите вече не можеха да бъдат спрени. Махна с ръка и със стегнато гърло въздъхна:
- О, върви по дяволите!
Изхвърча от стаята. Пламена се изправи:
- Марина, почакай!
Краката на Пламена просто се бяха сраснали с пода и отказваха да се помръднат. Бягащите стъпки на Марина заглъхваха по коридора.

***

Новината се разпространи в училището по-бързо от горящ бензин. Единствените, които не се вълнуваха от това, куриозно или не, бяха само Пламена и Марина. Първата, чувствайки се силно виновна, нямаше смелостта да се извини на приятелката си, докато втората вярваше, че “измамата” ѝ е непростима. Докато един ден… Марина минаваше по коридорите на училището и някакво момче се провикна:
- Мислех, че мястото на изродите е в цирка!
Пламена беше близо и силно зашлеви момчето, макар и по-голям от нея. Той посегна да ѝ отвърне, но Марина го блъсна и вдигна юмрука си:
- Само посмей да я удариш!
Някой от момчетата го издърпа и той се отдалечи бурно псувайки, а двете момичета, останали почти насаме, се спогледаха и едновременно казаха:
- Извинявай!
Прегърнаха се и си простиха.

Двете вече всеки ден след часовете бяха заедно, но като че ли магията от плажа беше изчезнала. Случваше се да се целуват, но никоя не посмяваше да пусне ръка по тялото на другата.

Случи се, както повечето хубави неща, непланувано. Двете останаха до късно на плажа – слънцето беше ниско на хоризонта, пускаха си скришни и не дотолкова скришни погледи към тялото на другата по бански. Марина не издържа и плъзна пръст по шията на приятелката си, който продължи надолу и бързо достигна до между двете прелести. Галеше тази предизвикателна зона, после пръстът ѝ погали по-близката гърда над горнището на банските и попита:
- Какво ще пиеш? Имам непреодолимото желание да изям това сладко тяло!
Двете се засмяха, а Пламена отговори:
- Няма нужда да ме напиваш отново. Твоя съм!
Двете легнаха на пясъка и сляха устни в страстна целувка. Пиеха една на друга дъха си. Сладка топлина се разля по тялото им. Ръцете им галеха другата около гърдите ѝ. Като по команда, без да откъсват устни, една на друга си развързаха горнищата и обхванаха взаимно гърдите си. Топчестите, едри като за момиче, гърди на Пламена преливаха от ръцете на Марина, докато приятелката ѝ галеше малките, но красиви островърхи цици на дванадесетокласничката. Последната се заигра с език по ушната мида на приятелката си, като дори засмукваше и подръпваше със зъби мекичкото на ушите ѝ. Пламена се наведе към гърдите на приятелката си, но тя я прекъсна:
- Чакай! Имам по-добра идея!
Марина положи другото момиче по гръб на пясъка и застана наведена откъм главата ѝ. Топлите ѝ устни се сключиха около ареолата на приятелката ѝ, засмука и опъна със зъби твърдото зърно. Пламена със свистене през зъби си пое въздух. Потрепери от комбинацията на удоволствие с лека болка. Марина бавно изтезаваше чувствителното зърно, а с ръка галеше и леко стискаше другата гърда. Пламена искаше още. Мъркаше и надигаше гърдите си към щедрите устни и език на приятелката си. Усети, че нещо твърдичко се допира до лицето ѝ. Отвори очи и видя, че бяха връхчетата на симпатичните гърди на своята приятелка. С ръце ги обхвана и нежно ги стисна. Пое едното зърно в устата си и лакомо го засмука. Марина изпъшка и за миг прекъсна сладкото си занимание. Двете се впуснаха в секс галоп да се задоволят бясно ядейки циците една на друга. В един момент Марина се откъсна от гърдите на Пламена и започна да целува надолу в посока долината на страстта. Задържа се около пъпа и корема на приятелката си. Достигна до скута ѝ и усети лек дъх на море. Изпита неистово желание да зарови лице в топлата ѝ нежност между краката, но се досети, че ако продължи по същия начин нейното пишле ще се допре до лицето на Пламена и може би тя ще бъде погнусена от това. Затова се надигна. Пламена жално протестира. Но приятелката ѝ почти веднага бе между краката ѝ и ѝ подсказа да надигне таза си. Марина събу долнището на банския на приятелката си и се загледа в малката сочна прелест между двете съвършени бедра. Слънцето вече залязваше, но бе достатъчно светло Марина да се порадва на голото момичешко тяло. Пламена немирно размърда тяло, нетърпеливо и недоволно мрънкаше, задето бе изоставена. Имаше нужда от още много докосвания, от още много целувки и сладки тръпки. Марина започна да подрасква с нокти бедрата на Пламена от вътрешната им страна. Желаеше я толкова силно, че можеше да полудее.
- Марина… искам те! Искам те тук и сега! – Пламена галеше путката си.
Марина легна с глава между краката на другото момиче. С език облиза разтеклите се сокове от вагината на Пламена и шумно ги изсърба. Заби език между лабиите ѝ, след което се заигра с листенцата на малките срамни устни. Пламена изпусна силна дълга въздишка на удоволствие, но въпреки това спря приятелката си. Обясни накратко, че преди време сама “се отворила”, за да не я мисли първото момче с което ще прави секс за задръстена, но я заболяло и оттогава не смеела да тика нищо там. Марина ѝ обеща да не ѝ причини болка и другата доверчиво я допусна до лоното си отново. Езикът на по-голямото момиче се заигра с малките срамни устни на приятелката си. Лижеше ги, засмукваше ги с устни, а от време на време и забиваше език между тях. Забързаното дишане на Пламена беше най-добрата оценка на действията ѝ. Главичката на клитора се беше показала и върхът на Марининия език направи пирует около него. Пламена се изви в сладка агония. Това бе най-прекрасното усещане в досегашния ѝ живот. Неволно разтвори още повече бедрата си подсказвайки, че тялото ѝ изцяло принадлежи на приятелката ѝ. Че безрезервно отдава властта върху приятните си емоции и усещания под контрола на Марина. Последната от своя страна с такова настървение лижеше клитора на Пламена, все едно живота ѝ зависеше от това. С един пръст обра малко от интимната влага на приятелката си и го вкара във влагалището ѝ. Пламена беше в толкова еуфорично състояние, че дори не се стресна от нахлуването, а дори доста доволно застена.
- Ох, колко си гореща! – похвали я Марина. - Искам всеки сантиметър от теб!
- Даааа… – одобрително изстена Пламена. - Още! Искам още!
Марина добави втори пръст. Нейните бяха дълги и тънки, но на ширина идеално уплътниха тясната вагина на Пламена. Влагалището беше много влажно и хлъзгаво и Марина движеше бързо пръстите си като натискаше и триеше правилните места. Наведе се и отново зализа и засмуква клитора. Облизваше и изсърбваше обилно течащите сокове на Пламена, а пръстите ѝ лудо се гърчеха и извиваха дълбоко в утробата на приятелката ѝ.

Слънцето беше вече залязло, но беше достатъчно светло, за да може Марина да наблюдава емоциите изписани по лицето на екзалтираната си приятелка. Лекият бриз не можеше да охлади твърде горещите страсти. Пламена, като оправдание за името си, гореше. Тя цялата беше един бушуващ неконтролируем горски пожар. Награби грубо приятелката си за косата и притисна главата ѝ в пламтящата си вагина. Марина натисна пръстите си до дъно, притискайки матката на Пламена и силно засмука клитора ѝ… Десетокласничката избухна. Чувстваше тялото си обливано като от водопад от безгранична наслада. Мускулите ѝ трептяха в оргазмени спазми. Нещо топло обливаше краката ѝ. “Ако това е Раят, то искам да умра веднага!” помисли си тя.

Чак когато оргазмът ѝ започна да отшумява разбра, че главата на Марина е все още между краката ѝ. Те, както и лицето на приятелката ѝ бяха обилно поляти с някаква течност, но момичето така и не се досети, че това е било от нея. Марина започна отново да движи пръстите си, но Пламена я помоли за почивка. Прегърнаха се и загалиха лицата си. Широко усмихнати те влюбено се гледаха в очи, въпреки настъпващия сумрак. Пламена спусна ръка и загали корема на приятелката си. След това бръкна в долнището на Марина. Тя спря ръката ѝ, но Пламена ѝ каза:
- Покажи ми го!
- Плами…
- Наистина! Искам да го видя!
Марина събу долнището на банския си. Това, което е трябвало да бъде клитор в тялото ѝ, беше малък пенис около пет-шест сантиметра и все още възбуден и твърд. Пламена внимателно го загали и наблюдаваше реакциите на приятелката си по лицето ѝ. Марина усещаше първата чужда ръка, която я докосваше нежно там и притвори очи от приятното усещане. Дори разтвори бедра, за да подскаже на приятелката си, че го прави достатъчно добре. Усети език по зърната си и застена гласно.
- О, да… Плами! Продължавай!
Пламена правеше чекия, езикът ѝ изтезаваше малките твърди конусовидни връхчета на красивите цици, а от време на време и ги засмукваше, дори до болка. До зашеметяващо сладка болка. Марина притискаше главата ѝ към бюста си, а с другата ръка намачкваше дупето ѝ. Стенеше доволно и дори помръдваше таза си. Пламена беше много доволна, че доставя удоволствие на приятелката си, но ръката ѝ по члена започна да се уморява. Тогава по най-бързия начин се свлече в краката ѝ и пое в уста курчето на приятелката си.
- О-о-ох, Плами! – накъсано прошепна Марина. - Сигурна ли си… че искаш да го… направиш?
- Щом е за теб… да!
Макар и неумело, Пламена започна да го облизва и да го движи навътре и навън. Опитваше се да имитира това, което е виждала в мръсните филми и което до днес ѝ предизвикваше гадене само при мисълта това да ѝ е в устата. Но и това на Марина… не беше красиво, не миришеше приятно и дори на вкус не ѝ хареса, но факта, че доставя удоволствие на приятелката си го правеше да е най-хубавата част от тялото ѝ. Топлите ѝ устни около малкия хуй бързо, но нежно се движеха по ствола му. Понякога го засмукваше и Марина се извиваше от връхлитащата я наслада. Сладострастно стенеше хапейки устни.
- По-бързо, Плами! Ох, страхотна си!
Пламена облизваше главичката и я засмукваше. Три пръста бързо се движеха по малки ствол. Другата ѝ ръка галеше малките вероятно недоразвити, но все пак чувствителни топки. Марина виждаше реакцията на Пламена, затова започна и тях да облизва и дори леко да ги засмуква. Видимо Марина беше близо и Пламена задвижи бързо устни по члена на приятелката си. Натискаше с език и леко засмукваше. Марина хвана главата на Пламена, натисна я към себе си и с движение на таза си срещу нея започна да ръмжи във финалните си тръпки... Оргазмът ѝ беше кратък, но сладък.

В устата си Пламена имаше малко от някаква лигава течност и тя побърза да я изплюе. Избърса доколкото можа езика си от нея. Поизплакна със слюнката си езика си и отново изплю. След това се сгуши в приятелката си. Двете доволни се сляха в дълга целувка. Заети да се насладят на мига едва ли осъзнаваха, че случилото между тях правеше връзката им да прераства в нещо повече от приятелство…

*Китарист, съосновател на Dragonforce