Начално анално образование

30.09.2023 | Giv

Тя вилнееше из стаята, като природно бедствие.
- Закъснях!
Наблюдаваше я и се опитваше да се сети от кое анимационно филмче е изскочила.
- Имам механика при Трендафилов. Ще имам отсъствие! – гласът ѝ влизаше на скорост.
Определено му прилича на нещо малко и диво. Може би на мишката Джери… не, по-скоро е зайчето байче от Ну Пагади.
- Отсъствие при Трендафилов. Още не ми е оформена оценката по механика!
Чуваше я, че нещо каканиже, но не я слушаше. А тя не млъкваше. Навря се с два подскока в черните си дънки, които се опънаха по дупето ѝ. Въртеше се в стаята и търсеше нещо.
- Сутиена ми? Някъде тук го хвърлих? – гледаше объркано към него. - Митко! Закъснях за час!
Сутиена ѝ беше в ръцете му, но когато се опита да го издърпа с учудване разбра, че той няма да ѝ го даде. Стоеше гол и надървен срещу нея. Ръката му вдигна високо бельото ѝ.
- Вземи си го! – в погледа ѝ се вплетоха едновременно и объркване и гняв.
Гърдите ѝ се разлюляха при подскоците на място. Твърдите ѝ зърна нежно драскаха кожата на торса му. Обичаше да я закача с глупави момчешки шеги, а тя се хващаше всеки път. Погледна го палаво. Обичаше го така, както се обича за първи път. Коленичи в краката му, преметна кестенявата си косата през рамо. Бавно плъзна ръцете си по краката му, а когато достигна до ташаците му започна леко да ги подръпва надолу. Беше внимателна и нежна. Ръката ѝ бавно започна да се разхожда по дължината на кура му. Наслаждаваше му се. Не го дърпаше и не го стискаше болезнено. Игриво и гальовно му биеше чекия. Поизправи се малко за да бъде на нужната височина. Погледна го в очите, докато езикът ѝ облиза устните ѝ за да ги навлажни и го пое дълбоко в устата си. Приглушения стон, който се изтръгна от него, ѝ даваше нужната увереност, че му върти хубава свирка. Дланта му галеше лицето ѝ. Пръстите му заопипваха тила ѝ, докато ги разполагаше под ухото ѝ. Затегна ги съвсем леко. Колкото тя да усети, че той доминира.
- Яна, страхотна си!
Димитър изръмжа, когато усети как влажният ѝ език облизва кура му. Бавно обработваше пенисът му. Главичката му се търкаше по мокрите стени на устата ѝ. Неволно закачи висулката на гърлото ѝ. Мускулите на мекото ѝ небце волево отреагираха за секунда. Той извади члена си за да ѝ даде нужното време. Устните ѝ покриха зъбите ѝ така, че да го предпази когато го поема отново. Сменяваше темпото с което го вакуумираше със засмукване. Вадеше го от устата си и го облизваше като сладолед. Не пропускане да се заиграе със специалното местенце между ташаците и ануса му. Бяха му духали достатъчно за да може да направи разлика между свирка и СВИРКА! Яна беше факир в оралната любов. Тайната ѝ беше много простичка. Лапаше с желание. Наслаждаваше се и не правеше гнусливи гримаси. Духаше му така, както само влюбено момиче може да го направи, без пазарлъци “ти на мен – аз на теб”. Само и единствено с копнеж да му достави удоволствие. Държеше го с двете си ръце и започна да лигави главичката на кривия му чеп.
- Яна, ще свърша! Забави темпото! – накъсано я предупреди, какво ще се случи ако продължи.
Мигновено почувства как тя освободи силата, която упражняваше с ръце върху ствола на пениса му. Бавно го облизваше и лакомо поглъщаше. Докарваше го до ръба на удоволствието и спираше. Обичаше да отлага максимално изпразването на ташаците му от съдържание.
- Яна! – дълбокият му глас я предупреждаваше, че повече не издържа.
Хвана главата ѝ с двете си ръце и започна да я чука в устата. Гъргоренено и лигите, които се спускаха от нея, забързаха тласъците му. Задавяше я, докато я шибаше в устата. Не можеше, а и не искаше да спре – беше близо. Стон и секунди наслада изпратиха дълбоко в гърлото ѝ доволно количество лепкава сперма. Скулите ѝ горяха в алено. Стоеше задъхана и рошава в краката му, докато преглъщане семето му. Помогна ѝ да се изправи. Ръцете му я прегръщаха, докато езикът му властваше в устата ѝ. Тя се отдръпна за да може да впие големите си очи в него.
- Трендафилов ще ми пише отсъствие!
Гледаше я невярващ, а Яна духаше като мръсница и мрънкаше като девственица.
- Трендафилов... – продължаваше да нарежда.
- Еее… стига с тоя Трендафилов! Ти за него ли си фантазираш, докато си с мен?
Тя стоеше с гръб към Димитър, докато правеше опити да закопчае сутиена си. Свенливите ѝ прояви го забавляваха и очароваха. Извърна глава през рамо и му отговори:
- Не, разбира се! За Николов си мисля! От 9-ти клас съм му навита на класния. Взимам ти този T-shirt… – нахлузваше я през глава.
Беше ѝ голяма, но Яна си беше оправно момиче – завърза я на възел на корема си, като разголи пъпчето. Скоростно обу кецовете си Converse. Наведе главата си надолу и обхвана гъстата си коса за да я върже на конска опашка.
- Тази да ми я върнеш, че ми е любимата на Cannibal Corpse! Щях да ти я подаря, но щом за Николов си мислиш, докато скрежираш пържолата, не ти я давам!
Яна палаво започна да чурулика:
- О, колко сладко… ти ревнуваш! Какво му има на г-н Николов? – очите ѝ грееха.
- Първо ти е класен, и второ… дърт е! – кисело отбеляза Димитър.
Прегърна я така, че гърба ѝ да опре в гърдите му. Пусна ръката си по тялото ѝ и я вкара между краката ѝ. Беше топло и влажно. Заиграваше се бавно с плуващият ѝ в лиги клитор. Шкуреше нежно, докато тя потрепваше в ръцете му.
- Яна, така и така ще имаш отсъствие и наказание… остани още малко?
Искаше още и още от нея и с нея. Дишането ѝ беше учестено.
- Ще избягаш ли от училище и ти? – в гласът ѝ се долавяше крехка надежда.
- При мен не е толкова лесно…
Димитър се опитваше да намери едновременно точката на удоволствието и оправдание. Пръстите му усетиха как тя стегна матката си. Раменете ѝ поеха и предадоха по гръбначния ѝ стълб заплашително напрежение. Той знаеше какво означава това. Целуваше бялото ѝ вратле и любимото ѝ местенце зад ухото, но тя оставаше неподвижна и мълчалива. Постави дланите си на рамената ѝ.
- Яна, сърдиш ли ми се?
Тишината, която идваше от нея беше показателна. Тя не изпадаше в истерии характерни за всички хлапачки на нейната възраст. Млъкваше. Ако я боли, ако е обидена, ако е предадена, ако е наранена... млъкваше. Усети студа, който се просмука между тях.
- Яна, нали се разбрахме още в началото? – въпросът му търсеше начин да пробие тишината.
Тя се измъкна от ръцете му. Отговори му през рамо, че все още има шанс да хване 4 и 5 час и да ѝ се разминат още отсъствия. В движение свали тениската му и облече собствената си.
- Класният ти ще ти извини отсъствията, не се притеснявай! Любимка си му на г-н Николов. Яна?
Чу я как влезе в банята. Забави се. Димитър изчака още малко и влезе без предупреждение. В първия миг помисли, че я е хванал в неподходящ момент и от притеснение крие лицето си в шепи. Тръпките, които движеха раменете ѝ, му дадоха отговора, който търсеше.
- Яна, стига! Само не плачи! Ела… – хвана я за ръка и я върна в спалнята.
Накара я да седне в скута му, изчака я да се успокои. Топлото ѝ тяло започна да се отпуска.
- Знам, че имаме правила и сме се разбрали, но... един ден. Само един ден. Цял ден за нас! – гласът ѝ рисуваше това за което и той си мечтае.
Един лежерен ден в който да се наиграят, без да си гледат телефоните колко време им остава.
- Яна, избери си един ден. Хайде, влюбено глупаче! Ден. Кой?
Кафявите ѝ очи станаха като лешници от изненада.
- Ден?! Кой? – повтори въпроса си Димитър.
- Четвъртък. – тя се опитваше да звучи овладяно, но надеждата която се разливаше по лицето ѝ караше ъгълчетата на устните ѝ да се извиват в усмивка.
- Каква ти е програмата тогава?
Докато чакаше отговорът ѝ започна да я опипва.
- Четвъртък имам... термодинамика при Николов. – докато му отговаряше се извъртя така, че да могат да се гледат.
- Той ще ти извини ли отсъствията за целия ден?
Яна вече беше захвърлила тениската си и освобождаваше младите си стегнати гърди от сутиена ѝ. Розовите ѝ зърна приличаха на желирани бонбончета. На 2 см. от лявото имаше малка бенка. Димитър облиза извивката на шията ѝ. Топлата ѝ кожа отделяше аромат на възбуда и пот. Яна се наслаждаваше на ласките му, докато ръцете му галеха гърба ѝ.
- Ще ми ги извини ако му разкажа какво правя когато отсъствам. – гласът ѝ се плъзгаше по тялото му.
Димитър подигравателно се усмихна:
- Дърт перверзник! Сигурно не може да го вдига и затова иска да слуша! Пенсионер извратен!
Огромните ѝ като на сърничка очи се присвиха в злобно изражение.
- Стига си го обиждал! Не е дърт! На 41 е и...
- Яна, ти си на 17! Той е дърт и извратен, щом те кара да му разказваш!
Тя вече събуваше дънките си. Върху белите ѝ боксерки се забелязваше петънце, което спермата му и нейните сокове бяха оставили върху материята им.
- През септември ставам на 18 и тогава... – думите ѝ виснаха във въздуха, когато той вкара два от пръстите си в мократа ѝ путка.
Усещаше и топлината и влагата, които допълнително го дървеха. Тя простена в ръцете му и неволно наблъска белите си цици в лицето му. Докато смучеше захарното ѝ зърно не спираше да масажира влагалището ѝ. Отдръпна се от нея само за момент за да ѝ каже, че ще ѝ даде материал много да разказва на Николов.
- Лягай по корем, Яна!
Тя плъзна тялото си върху леглото. Атаката му започна с целувки зад меките ѝ уши. Езикът му облизваше малките ѝ прешлени. Ръцете му я освободиха от бельото ѝ. Дупето ѝ подскачаше беззащитно, когато Димитър разделяше сферите му за да открие една любима бяла пътека, която го водеше към малката розова точица. Още докато беше отпусната лизна набраздения ѝ анус. Усещаше надигащата се в нея протеста вълна. Опитите ѝ да се измъкне от ситуацията допълнително го възбуждаха. Докато лакомо се наслаждаваше на забраненото място чу тихото ѝ мъмрене:
- Димитър... Димитър, какво правиш? Не там! Там е...
Свенливостта ѝ го забавляваше.
- Яна, ти си една малка поничка.
- Поничка? – повтори неразбрала.
Той се отдръпна с нежелание от девственият ѝ анус, за да ѝ обясни:
- Да, поничка! Защото си сладка и имаш дупчица ето тук… – преди тя да успее да направи нещо, той вкара върхът на пръста си в тясното ѝ отверстие.
Мигновената ѝ реакция го възбуждаше. Здравия натиск на сфинктера ѝ го подлудяваше от възбуда. Яна умееше да си стиска дупето, само че той беше намерил точния метод за да го разработи. Търпеливо започна да я обгрижва така, че съпротивата ѝ бързо отстъпи. Яна разхлабваше аналния си хват, докато пръстът му с бавни кръгови движения се движеше там. Той леко натисна и превзе още няколко милиметра.
- Хвани и разтвори дупето си сама!
Яна изпълни искането му. Тънките ѝ пръсти се впиха в младежката ѝ плът. Той проникваше една идея по-свободно. Спокойно изчакваше ръководен от бавното ѝ дишане. Извади пръста си и заби езика си в колкото се може по-надълбоко в дупето ѝ. Яна сериозно започна да протестира:
- Не, моля те! Не го прави! Там, там е... мръсно!
Притеснението ѝ го възбуждаше. Неподправените ѝ реакции бяха нещо непознато за него. Във времена на фалш и евтин курвалък едно младо момиче все още изпитваше свян. Извади пръста си и я накара да легне по гръб за да може да я гледа. По лицето ѝ се беше разляла срамлива руменина. Искаше да свали напрежението и спокойно ѝ говореше, докато я докосваше.
- Яна, имаш най-страхотното дупе! Анусът ти е ей такъв мъничък. Розов. Спретнат. Снегнат. Чист. Няма какво да те притеснява!
Усмивката ѝ я правеше още по-сладка. Димитър вкара пръста си между устните ѝ, а тя започна да го облизва и смуче палаво. Той почувства момента, извади показалеца си от устата ѝ и преди тя да се усети го вкара в ануса ѝ. Проникваше в тесния кожен тунел. Опипваше стените му внимателно. Нямаше желание да я наранява. Изваждайки пръстите си от дупето ѝ ги показа.
- Виж, няма нищо! Чисто е!
Момичешкото ѝ недоверие започна да се надига.
- Венци от 12А разказа на цялото училище как е ебал Лили в гъза и когато приключил по кура му имало следи от... лайна!
Димитър изсумтя презрително, докато я галеше.
- Венци е пълен тъпак и затова ще изкара до края на годината, а и не само, на чекии! Никоя няма на му пусне! Аз не съм Венци. Нали?
Усети я как освободи сфинктера си и вкара още един пръст. Срамежливият ѝ розов клитор закачливо надничаше. Димитър пусна езика си по него. Облизваше го бавно. Сочната ѝ млада путка пълнеше устата му със момичешките ѝ сокове. Топлината от влагалището ѝ нагряваше свития ѝ на топка стомах. Усещаше специфичния гъдел, който я връхлита, когато свършва, да се активира. Върхът на езикът му удряше клиторната ѝ качулка. Бедрата ѝ се разлюляха неконтролируемо. Дълбокото ѝ дишане нагнетяваше въздуха с възбуда. Димитър се отдръпна от нея и постави възглавница под дупето ѝ. Взе лубриканта и щедро омаза ануса ѝ. С върха на пръстите си вкара и разнесе в тясното отверстие. Богато мажеше около ректалната ѝ халка с мазния гел. Протегна се да вземе презерватив, но за негова изненада Яна го хвана за ръката.
- Нали съм чиста? Нали нищо не те притеснява?
Димитър намаза и хуя си с овлажняващия гел. Намери удобната позиция.
- Не ми пука ако ще и да се изсереш на кура ми, Яна! Мой си е, само мой ануса ти! Няма да даваш на некадърници да те ебът там ако не са готови да му отдадат заслуженото. Ясно! – гласът му беше дълбок и заповеднически.
- Само твой е! – пресипнало му отговори Яна.
Главата на коравия му кур с видимо затруднение проникваше. Бавно, но без да отстъпва нахлуваше в дупето ѝ. Почувства я как стегна тялото си. Наблюдаваше я внимателно за да чете правилно реакциите ѝ. Почти беше вкарал на половина кура си, когато я усети как несъзнателно напъва за да го изтласка навън. Остана неподвижен в нея за известно време, докато съпротива ѝ започне да отслабва. Галеше лицето ѝ. Вкара езика си в устата ѝ за още сладки целувки. Усетил момента в който беше отпусната и проникна без колебание в ануса ѝ. Мускулите ѝ обхващаха кура му в плътски обръч. Стиснаха го в аналната си прегръдка. Димитър облизваше зърната ѝ, засмукваше ги и леко захапваше. Скачаше от гърдите ѝ и прорязваше устните ѝ за дълбоки целувки. Яна трептеше в ръцете му. Егоистично се наслаждаваше на всички усещания. Димитър започна за де движи бавно.
- Отпусни се, Яна! Готово! Сега ще го направим хубаво и за двамата…
Тласъците му станаха една идея по-нахални, но все още контролираше силата на проникване. Тя започна да се движи в синхрон с него. Не спираше да го гали и да шепне името му. Сама започна да дразни клитора си, докато Димитър внимателно обладаваше ануса ѝ. Важното му беше да ѝ достави удоволствие, за да може с времето да я въведа в екстремните анални техники на които беше почитател. Тя щеше да бъде неговата анална принцеса. Темпото му бавно набираше необходимата скорост. Курът му атакуваше кожната преграда между ректума и вагината ѝ. Младото ѝ тяло се огъваше без да оказва съпротива. Димитър се отдръпна от нея за да я завъртя по корем. Намаза отново обилно дупката ѝ, докато Яна държеше задните си кълба разтворени. Този път без затруднение кура му премина през вътрешния сфинктер. Това му даде нужната увереност и тласъците му засилваха ритъма и силата си. Тя нямаше да се уплаши от едно юнашко ебане. Димитър я хвана здраво за бедрата и започна да блъска хуя си. Младото момиче захапа възглавницата за да заглуши стенанията си. Аналното ебане започна да ѝ се услажда. Той с изненада установи, че тя едновременно стиска мускулите си и върти осморки с ханша си около надървения му кур. Не беше подготвен за тази атака. Успя да я прореже още няколко пъти преди тя да избухне от наслада. Трептенията на тялото ѝ се прехвърлиха и върху него. Последен тласък и курът му шприцира дълбоко в анусът ѝ лепкавата му сперма, докато алената ѝ плът го изцеждаше безмилостно. Яна дишаше тежко под него. Дупето ѝ изплю омекналия му хуй. Димитър се наслаждаваше на гледката как отверстието ѝ започва да изтласка семето му, което тече по младите ѝ бедра. Бързо взе телефона си и ѝ направи няколко снимки. Накара я да заеме поза с която наебаното ѝ черво да лъсне в цялата си прелест. Кожният ѝ пръстен от бледо розов срамежливо аленееше върху бялото ѝ тяло. Обожаваше сладникаво спарения ѝ естествен аромат. Не искаше тя да го убива в изкуствени миризми на плодове и цвята. Беше щастлив, че тя се съобразяваше с желанията му. Докато я снимаше я попита:
- Яна, хареса ли ти първото анално чукане?
Тя разтресе дупето си за да потвърди. Бъркайки в нощното шкафче той извади нещо.
- Това е подарък за теб! – в ръката си държеше метален плъг.
Подаде ѝ го да го оближе и след това запорира ануса ѝ. Така, че остатъка от сперма му да остане където ѝ е мястото – в дупето ѝ. Направи ѝ още няколко снимки. Легна при нея за да я погушка малко.
- Чудна си, Яна! – целуваше я по китката.
Тя пое дълбоко въздух.
- За четвъртък? Ще избягаш ли от училище заради мен?
Димитър взе телефона си и ѝ направи знак да пази тишина, като постави пръста си пред нослето ѝ. Гласът му звучеше студено и професионално:
- Г-н Директор, Димитър... Николов се обажда. В четвъртък ми се налага да отсъствам. Следобед съм в училището, ще дойда в кабинета Ви да говорим кой може да поеме часовете ми. Приятен ден! – намигна ѝ, докато тя се притискаше към него.
- Нещо друго да поискаш, Яна?
Тя се усмихваше доволно.
- Г-н Николов, като мой класен ще ми извините отсъствията при Трендафилов, нали? Обещавам в четвъртък да поема нещо по-голямо в дупето!