Култ

30.09.2023 | Lichatra

Всяка прилика с действителни лица е абсолютно случайна. Разказът е плод на художествена измислица. Моля, да не се приема сериозно.

Тя го заля с чаша безалкохолна бира. Беше бясна. Бясна от факта, че той я използваше само и единствено за задоволяване на собствения си сексуален нагон и изключително бясна, че той ѝ звънеше от дъжд на вятър, или поне така си мислеше. Проклетият професор по анатомия! Проклета бе и тя. Ходещ червен флаг по всички параграфи на червените флагове. С големи сочни и естествени устни, стегнати гърди и задник, който беше само за пляскане, червена коса и разбира се – заплашителните 159 сантиметра чиста злоба. Гледаше го погнусено със сбърчени плътни вежди, как спокойно си седеше на барплота, все така спретнат и незаинтересован от света около него. Все така пишеш нещо в черното си проклето тефтерче, което той вардеше с живота си, поради някаква причина. Изръмжа му, докато сядаше срещу него.

Той дори не си направи труда да почисти лепкавата течност, с която беше залян, след поредната демонстрация от нейна страна. Вдигна зеления си, сякаш помазан от Бога – поглед, към червенокосото момиче, а на лицето му се изписа една така подла и долна усмивчица. Изтръска черните си коси от напитката. Елегантните му пръсти тръгнаха да разкопчават мократа бяла риза. Метна тефтера на плота. Платът бързо целуна сивия ламинат, а мъжът остана само по татуси над кръста и черните си панталони. Чувственото му тяло можеше да засрами всеки. Усети се рязката промяна в атмосферата. Как се засили, как се натъпка с враждебна нотка на сексуално напрежение. Тънкият аромат на похот започна да пълни стаята. Вдигна погледа си някак погнусено. Пак трябваше да се къпе, ала първо щеше да я съсипе. Да я разреве. Всеки мускул на лицето му оформяше това сладко изражение, което той имаше. Сякаш казваше с него “Ще съжаляваш за това, малката ми…”
- Е?
- Е, ли? Само едно “Е” ли получавам? – усещаше се нотката на червения флаг.
Проклетото изчадие, което не заслужаваше да бъде наречено с никакви имена.
- Ми?
- Прекаляваш вече, господин професоре! Прекаляваш! Ама супер много прекаляваш!
- Ама като те хвана, такъв бой ще изядеш, че не е истина просто, Елена!
- Е? – отвърна му с това проклето “Е”, което чуваше постоянно от него.
- Пфф. – мъжът завъртя погледа си настрани, отметна гарваново-черната си коса и издаде тялото си напред.
Следващото нещо, което се случи бе следното: тънката памучна материя на ризата направо беше изтръгната от тялото на момичето със собствените му две оформени ръце. Очите му паднаха в нейните – мръсно сини. Грешни. Детски очи. Сякаш можеше да разчете цялата ѝ душа по този начин. Черният дантелен сутиен бързо хвръкна на някъде, разкривайки малки и сочни розови зърна, които красяха бялата като порцелан кожа. Огледа я. Огледа я повече от добре. Как тази усмивка, която беше на лицето ѝ, бързо смени вида си. Преобразува се в поредното нацупено лице. Още един от проклетите ѝ подли номера.
- И после се чудиш защо не ти звъня? Защо те търся от дъжд на вятър и те използвам само за секс? Нека напълно пренебрегнем факта, че аз съм мъж на 33, ходя на работа и съвсем случайно ей така ти преподавам по анатомия в университета. И отделно факта, че Вие мадам, буквално сте се нанесла у нас… – усещаше се типичния тон на сарказма, с който говореше.
Спокоен мъжки дрезгав глас, който донякъде можеше да се нарече и мелодичен.

Тя завъртя гневно погледа си, наблюдавайки как проклетата ѝ червена риза бива видимо с дупки от толкова невнимателното премахване от тялото ѝ. Дори не си игра да стене или да протестира. Просто го искаше. Искаше секса. Искаше да бъде грубо. Искаше да ѝ го начукат и то яката!
- Какво си мислите, че правите, господин професор Иванов? За каква ме имате? Как не Ви е срам така да говорите за мен? ОФФ…
Това нейното си беше определено и главно – просене. И нищо друго. Самият тон, с който този червен флаг говореше, беше изключително, само и единствено провокиращ, по всеки параграф от секс библията, която тя сляпо следваше. Усети как ръцете ѝ биват брутално издърпани напред, а коремът – бързо опрян в ръба на студения мраморен плот. Горещата му ръка веднага се спусна по цепката на полата ѝ, като повдигна тоя провокативен парцал, с който се беше облякла, нагоре. Разбира се. Беше послушно момиче. Не носеше бельо.
- Ако не спреш да ме провокираш, красива Елено, то ти ще бъдеш зверски напляскана, а след това ще се давиш в спермата на кура ми и слюнката си! Преди това обаче, ще се постарая да не можеш да ходиш. – с толкова нисък и плътен тон говореше младият професор.
Беше успял да я подмокри само и единствено, като използваше тайното оръжие на гласния си капацитет. Дрезгавия си дълбок глас. Гласът му беше нисък, спокоен. Имаше обаче един закачлив пламък в него. Толкова добре я познаваше, че просто малко ѝ стигаше да бъде подмокрена. Само усещаше това сладко треперене на момичешко тяло под себе си.

- П-престани-и! – гласът ѝ вече не звучеше толкова заядливо.
Тази нотка от тембъра ѝ сякаш се бе изпарила и то толкова бързо, колкото и беше дошла. Явно си пролича успехът му да укроти този разярен недоебан звяр, намиращ се в дома му. Преглътна шумно, докато прокарваше ръката си по стегнатата бяла кожа на задника ѝ. Вдишваше всяка нотка аромат на женственост. Изпълваше по този начин капацитета на белите си дробове, докато към дупето на червения флаг, се носеше голямата му ръка.
- Искам да бъдеш добро момиче, Елена. Искам да те чуя как викаш. Колкото повече удари изтърпиш, толкова повече оргазми ще си спечелиш от мен. Това е честна сделка, нали? Или предпочиташ да бъдеш образована от професор Александър Иванов? А?
- Проклетник! – друго не успя да се откъсне от устните ѝ.
Сладката болка я запя в момента, в който тежката му ръка достигна до голия ѝ задник. В стаята се разнесе този добре познат звук на прясно шляпване.

Тялото на красивата Елена леко изтръпна, докато поемаше този шамар на голата си кожа. Натискаше я с едната си ръка надолу към пропития с безалкохолна бира плот. Искаше да ѝ го върне. И двамата щяха да миришат на едно и също. Ако зависеше от него, щеше да изкорени сладкия цветен парфюм от лицето ѝ. Не го заслужаваше тя. Единственото, което това лудо момиче заслужаваше, бе да е в краката му. Проклетата студентка!

Проклетият червен флаг. Беше му завъртяла главата до степен на пълно емоционално изтощение. Беше хлътнал до предела на възможностите си.
- Проклета си, Елена! Проклета! – още един здрав шамар беше нанесен по задника ѝ.
Умираше си да я гледа как се мъчи. Беше толкова прекрасна. Тежкото ѝ дишане, от сдържането на гласа ѝ пълнеше мъжеството му, докато женското тяло се пречупваше под него. Искаше да слуша още от нея. Самото ѝ стене наливаше главоломно пениса му с обилно количество кръв. Тази непонятна за анатомията на човека, бабуна, вече се бе вдигнала. Опъваше материята на панталоните му, докато той нарочно я тикаше в едното бедро на момичето – странично. Още няколко удара, докато тялото ѝ съвсем се разтрепери. Тя не се противеше. Харесваше ѝ. Стенеше от болката, която той ѝ причиняваше. Дори се молеше за още. След всяко стенание.
- Ммм… да… да… да-а-а… Само толкова ли можеш? Не ме щади!

По лицето ѝ премина доза задоволство от изреченото. Обожаваше да се качва по нервите му. Радваше на всяка нотка грубост.
- Ако си добро момче, днес ще вляза в упражнение по анатомия без гащи. – изсмя му се, просейки си поредния удар.
Поредното чукане и издевателстване над тялото ѝ.

Мъжът се отдръпна от тялото ѝ. Хвърли кратък поглед към това произведение на изкуството, което беше сътворил. Видимо задоволство се изписа на лицето му. Катарамата на колана му рязко се удари в земята, при което тялото на Елена можеше да изпадне в делириум. Знаеше какво следва. Щеше да си го получи. Това, което искаше, че и повече.
- Продължи с тези провокации, мила моя, и ще те накарам да правиш клекове с бътплъг. Да видим колко ще можеш да издържиш… – без да я пита директно пусна ръцете ѝ, залавяйки веднага меките ѝ коси и веднага натисна лицето ѝ към бирения плот.
Можеше да усети вкуса на разляната бира. Натискаше я така, сякаш желаеше да избърше целия плот с тялото ѝ.
- Ще ти го начукам аз… Ще видиш… ти… – гласът ѝ, мек, страстен.
Топеше се толкова бавно, изгарящ под напрежението да усети целия му гняв, под формата на пълния му със сперма пенис. Това сподавено желание не закъсня. Усети как тялото ѝ се притисна още повече в мраморния студен и мокър плот. Очакваше го. Беше повече от готова да го вкуси с кадифената кожа на лабиата си. Само съвсем малко отдръпване на вече пропитите в сокове, дамски гащи, делеше това твърдият му до болка пенис, да проникне в тази сочна прасковка. Притаи дълбоко дъх.

Цялото ѝ тяло потръпна в тази дългоочаквана секунда. Всяко нейно дихание излизаше от устните ѝ толкова накъсано. Сякаш гореше от вътрешното напрежение, а топлината, която идваше от тялото му, напрягаше всеки неин мускул. Мъжът залови с ръка това вкусно изглеждащо дупенце, като по този начин отдръпна дантеленото бельо. От сочните устни на момичето се откъсна едно призрачно стенание.
- Харесва ли ти това, Елена? А?
Мъжът не получи отговор. Единственото, което чуваше, бяха сладките стенания на една недочукана ученичка и нищо повече. Прокарваше принадлежността си в нейните дебри. Дишаше много бавно и методично по подобие на освирепял звяр, излязъл от клетката на леопард.

С бавни и силни движения на таза си проникваше в нея. Наслаждаваше се толкова много на всеки неин звук, който излизаше от черешовите ѝ плътни устни. Докосваше тази чувствена роза с пениса си. Проникваше бързо. Силните движения на таза му започваха за зачестяват все повече и повече след всяка изминала секунда, която минаваше. Искаше да я изтормози. Всеки следващ стон, излизащ от нея, звучеше все по-гърлен, докато накрая не приличаше повече на вик от невестулка, отколкото на човешки писъци на възбуда.
- Престани! Боли ме! – молеше се под тялото му.
Искаше да спре, но не го получаваше. Тялото ѝ леко се разтрепери, докато не изпадна в неконтролируеми конвулсии, породени от силния оргазъм, който тялото ѝ изпитваше.
- Знаеш вълшебната думичка, Елена… Кажи я… Предупреждавам те…
Дишаше тежко право в ушите ѝ, а всяка дума, която изговаряше, продължаваше да гали меките ѝ ушни миди с дрезгавия си глас.
- МОЛЯ! – свиваше се под него, докато стискаше ръцете си в юмруци над главата.
Дишаше накъсано и болезнено. Това заслужаваше. Това искаше и определено това си беше изпросила с поведението си, по-рано днес. Предизвикателно и грубо, особено към него.

Професорът вплете пръсти в червената, мека коса на тила на момичето. Натисна я силно надолу към студения плот и продължи с кръгообразните движения на таза си вътре в нея. Не спираше да я притиска към ръба и със сигурност щяха да останат синини от това приключение, което имаше в момента. Синини на красивите нежни, женски хълбоци, причинени от рязкото опиране на костта ѝ до твърдия плот.

Соковете ѝ прокапваха надолу между краката по подобие на тънки и дълги ивици морска вода. Мирисът на бира и телесни течности пълнеше дробовете на мъжа, карайки сексуалния му нагон да расте нагоре и нагоре. Движенията му не спираха. Ставаха по-резки, а дишането се учестяваше. Пълнеше главата му с кръв, лицето му ставаше все по-червено и по-червено, докато с още няколко бързи движения в топлото ѝ пулсиращо и жадно за още цветенце не освободи цялото си вътрешно напрежение. Изстена леко. Отпусна тялото си върху нейното. Можеше да долови болката, с която тихо хлипа или се смее. Не можеше да определи, но тялото ѝ определено беше достигнало до сладкия завършек, редом с неговия. Отдели се от нея, давайки ѝ свободата, от която тя имаше нужда, за да може спокойно да си поема въздух. Чу се този звук, наподобяващ изваждане на тапа, а след това тънка рекичка от сперма, примесена със соковете на момичето се спусна надолу по краката ѝ. За секунда на лицето му засия, тази самодоволна мъжка усмивка, типична за човек, с власт над нечие тяло. Приведе ръката си напред и с едно бързо движение намести бельото ѝ обратно на мястото си, докато се наслаждаваше на творението си. Само видя как тънката памучна материя се мокри от соковете ѝ.
- Обърни се, Елена. Искам да видя това сладко и разревано лице. Хайде. Направи го за мен.
Все още я носеше емоцията от насъбралия се оргазъм. Тялото ѝ насилствено беше вкарано в това чувство на еуфория, за която тя се бореше да изпита. Повдигна се на лакти, а след това завъртя бързо тялото си към негово. Вече виждаше този перверзен и долен поглед, който се беше възползвал от нея. Отново. Все още дишаше тежко. Не можеше да контролира треперенето на краката си. Бяха изтръпнали. Едва можеше да усети пода под краката си. Можеше да се прочете това задоволство на лицето ѝ.
- Само толкова ли можеш? – изкикоти се право пред лицето му, като ответната ѝ реакция бе следната: падна на колене право пред чатала му, а тънките ѝ пръсти веднага тръгнаха към панталоните му.
- Не! – мъжът я плесна през ръцете, сякаш беше ядосан. - Бедна ти е фантазията, Елена, какво съм подготвил за теб, тази вечер. За жалост, mon amie, ще трябва да ходиш мръсна днес, защото си го изпроси и достъпа до банята ти е забранен. Приеми го като наказание. Или пък не. Не ми пука!
Потупа главата ѝ. Пръстите му се вплетоха в косата ѝ. Издърпа я нагоре, така че да го гледа. Този сладък поглед. Това момичешко хлипане. Възбуждаше се още повече и повече, като я гледаше по този начин.
- И къде ще ме водиш? В сектата ли? – направо се смееше от болка пред лицето му.
- Не е секта! Култ е! – лека нотка на раздразнение премина през лицето му, докато нежно докосваше нейното с двете си ръце.
Минаваше деликатно по тези сладки черти, докато внимателно обгръщаше тялото ѝ в една топла прегръдка.
- Не ме ядосвай така, Елена. Знаеш, дразня се и не си контролирам гнева.
Можеше да почувства как червения флаг му се плезеше, докато държеше главата ѝ притисната към гърдите си. Усещаше сърцето да воюва редом с неговото. Успокояваше се от този човешки допир.
- Все тая дали е секта, или не! Все едно ми говориш на патагонски. Всичко звучи едно и също. – момичето се откъсна от тази прегръдка, сякаш не приемаше подаръка, който той правеше за нея.
Завъртя се на петите си, като се насочи към това да събира дрехите от пода и плота.
-Пусни пералня и се изкъпи… – вяло даде заръките си, като погледна към ръчния си часовник на китката и изведнъж изражението му леко се промени.
Долавяше се стабилна доза тревога, тъй като имаше точно 10 минути да стигне до университета и да влезе на лекция.
- И упражнението днес ще го карате извънредно в 7, защото някой реши, че е много добра идея да кара професора да се ядосва, че не можа да си свърши задачите за деня. Предай на колегите си!

Тя се усмихна. А след това дори се изкикоти, докато гледаше как се облича набързо и излиза от апартамента. Дори не се постара да каже нещо. Обичаше го, все пак. Почти всичко щеше да му прости и ако това означаваше да изтърпи обилни количества груб секс, щеше да го направи и то с радост. Ако се наложеше, и океан щеше да пресуши за него. Въздъхна, а тялото ѝ се понесе някак механично към банята. Тихичко си благодареше, че приятелят ѝ си беше променил мнението.

Топлата вода обгръщаше тялото ѝ, докато пръстите ревностно докосваха тази набъбнала пъпчица на удоволствието. Дишаше на пресекулки. Тялото ѝ гореше, докато с нежните си пръсти се докосваше. Искаше да изпита пореден оргазъм, сякаш цялото приключение преди малко не ѝ достигаше. Още. Само това ѝ беше в главата. С право той се държеше така с нея, а тя беше хлътнала до полуда. Не ѝ излизаше от главата. Всяка извивка по тялото му, грубите му ръце, леки пръсти, изпъкнали вени до лактите. Палецът продължи да натиска клиторчето надолу и навътре, експериментирайки от всеки възможен ъгъл. Беше мокра. И вътрешно, и външно. Искаше да изпита предела си и да го мине. Мъзгата продължаваше да се стича надолу по кожата на меките бедра, докато фантазираше за разнообразни сценарии с професора си. Не спираше да го мисли. Дали трябваше да му звънне за 5-ти път? Или пък не? Искаше да чуе гласа му отново. Да се наслади на този тон.

Изстена отново, докато конвулсиите на влагалището не изкараха още от тези сочни сокове извън тялото ѝ. Помириса ръката си, след като я извади от себе си. Правеше го понякога преди да оближе белите си пръсти. Обожаваше този сладък ненатрапчив аромат, както и вкуса си. Въздъхна тежко. Протегна тънката си ръка към кранчето на водата, за да го затвори. Как можеше да ѝ го причини?
- Мамка ти, проклета! – изпсува.
Идиотът пак се беше промъкнал в мислите ѝ във възможно най-интимния ѝ момент. Беше я пленил в капана си, а тя не искаше и дори изобщо нямаше намерение да излезе от него. Метна кърпата бързо на главата си и затвори врата след себе си. Миличкият ѝ. Вече чувстваше липсата му. Беше пристрастена към присъствието му. Жадуваше го.

Докато се обличаше, хвърли бърз поглед към телефона си. Нямаше пропуснати повиквания, докато се почистваше в банята. Веднага на лицето ѝ се появи лека доза видимо раздразнение. Тази противна гримаса на нацупеност. “Офф…” – измрънка си, докато сушеше мократа си коса. Вече по-добре можеше да усети този сладък аромат на екзотични цветя от душгела и шампоана си. Разнасяше се толкова леко в стаята. Миришеше на момиче. Толкова чисто и непорочно. Нямаше го вече това сексуално напрежение и не можеше да го надуши.

Облеклото ѝ беше напълно обикновено. Състоеше в черна плисирана пола, бяла риза, дълги черни чорапи и розово дантелено бельо. Чувстваше се като ученичка. Харесваше да носи нещо подобно. Дори реши да си навре един от по-малките бътплъгове само за да го дразни по време на упражнение. Да го ядоса пак, докато не я изчука в кабинета си, след като всички си идат. Да вкуси тази емоция, сервирана с една топла спермичка за десерт. Разтръска главата си от тези непорочни мисли и хвърли бърз поглед към високия стенен часовник. Беше някъде към шест и половина. Вдигна телефона си, за да провери какво се случва в груповият чат и както и очакваше – поредния тъп спам от тъпи и противни клипчета и мемета, свързани с това как само Катрина ще присъства на упражнението, защото видиш ли ти, било прекалено късно и хората си имали планове. “Пълни тъпаци сте! Професорът няма да ви даде заверка! Стягайте се, вдигайте си чукалата и идвайте! Айде, няма да ви чакам сама в стаята!”. Бързо натисна копчето на телефона за изпращане, а след това си заключи телефона. Не искаше повече да се разправя с колегите си. Стана лениво от леглото и се насочи към входната врата.

В стаята беше доста хладно и влажно. Мирисът на формалин се разнасяше навсякъде, пропиваше се в кожата, косата ѝ, дрехите и най-вече мантата. Вече съжаляваше за избора си на анален разширител. Не можеше да си намери място на стола и затова заемаше една много неудобна позиция, облегнала се на хълбоците си на ръба на масата, докато отворената тетрадка по анатомия си почиваше толкова спокойно на дървеното бюро. Чак ѝ завиждаше в този момент.
- Хей, Хей! – чу се познатият меден глас на Катрина, която тъкмо влизаше в стаята.
Красиво момиче беше. С медена руса коса и светли сиви очи.
- Привет! – сякаш някак сакато със студен тон в гласа си се опитваше да прикрие възбудата, която се надигаше от всяко движение на бедрата.
Поне значителното количество руменина беше намаляло. Просто усещаше как розовото ѝ бельо се подмокря. Издиша някак накъсано. Вдигна светлия си поглед към този на момичето.
- Май, май сме само двечките?
- Добра констатация, мерси. – Елена завъртя очите си, приведе тялото си леко напред, обръщайки поглед към нея. - Просто не ми е ден. Май ще ми идва.
- Това не е подходящо извинение… – момичето направи няколко крачки към приятелката си, а след това тупна чантата си на тетрадката ѝ.
- Четях това… – почти изръмжа срещу лицето ѝ.
- Трябва ти масаж! Изглеждаш толкова напрегната. Да не си карала с някого напоследък? Пък и сме само двете. Като отговорник на курса ще пиша на професора, ако може, да го вземем друг ден.
- Дори не си го и… – спря се.
Нямаше право така да реагира. Не ѝ беше позволено да довърши. Беше придърпана от слабите ръце на малката си приятелка, а червената ѝ главица, притисната към гърдите.
- Шшш… няма, няма… Просто дишай бавно! – ръцете ѝ бавно обходиха раменете на момичето.
Нежните пръсти на русокосата госпожица бавно, но силно, захванаха делтовидния ѝ мускул и започнаха да го размачкват. Усети вибрациите на сладкото стенание, което Елена се опитваше да прикрие. Сякаш я беше срам от това.
- Няма проблем! Отпусни си гласа! Като гледам часовника, ако професорът не се пръкнал до 20 минутки, можем да бягаме. Искаш ли да ми дойдеш на гости? Да гледаме филм?
Катрина затегна ръцете си, около тялото на червенокосия червен флаг. За толкова малко момиче, сравнително много сила имаше, чак изкара въздуха на тялото, което прегръщаше. Толкова ѝ харесваше тази сладка близост, аромата на парфюма, червената коса, дрехите и всичко в Елена. Фантазираше си как я докосва. Как държи в ръцете си сочните ѝ гърди и щипе тази оформена прасковка, която се изявяваше под формата на задните части на Елена. Пое си дълбока глътка въздух, докато минаваше зад тялото на червенокосата си приятелка. Вдъхна още от този аромат дълбоко в белите си дробове. Почти не можеше да ѝ се насити.
- Какво правиш, Кат? – леко притесненият глас на Елена се чу.
Усети как момичето минава зад нея, търкайки гърдите си в гърба ѝ. Това от своя страна накара лека руменина да се покаже на лицето ѝ. Ръцете на блондинката се намираха точно под гърдите на бялата риза.
- Пипам те… масаж ще правя, че ще изядеш един як тупаник!
- Само недей да ме пипаш по… – късно беше.
Усети как палавите пръсти на колежката, веднага се спускат и намират мястото си на дупето. Прехапа устните си от нотката срам, която изпита в момента, ала едновременно с това някак влагата между краката започваше да се увеличава. Притаи дъх, опирайки бедрата си едно към друго. Просто не искаше тя да стига до тази “приятна” изненада, подготвена за господин професора. Студени тръпки преминаха през целия ѝ гръбнак, разпространявайки се чак до краищата на пръстите ѝ. Някак перверзно задиране с маникюр се спусна по бедрото ѝ.
- О, имаме си изненада, а? За кого си я приготвила, м?
Катрин определено разбираше от тези слаби места. Мамка му, как завърташе главата ѝ със сладките си думи и меден гласец. Толкова спокойно говореше. Продължи да докосва крайчето на аналния разширител и да го натиска навътре през дебелата материя на полата. Определено се наслаждаваше на тези засрамени реакции от страна на Елена. Не спираше да я дразни и докосва с ноктите си. Спускаше ги по бедрата и ги качваше чак до задника. Стигна памучния розов плат, докато с показалеца си преминаваше по тази мека и ефирна част от облеклото.
- Не знам за какво говориш… – Елена почти заекваше.
Стараеше се да прикрива реакциите си напълно. Не искаше да се издава. Изобщо не знаеше как нещо подобно толкова много можеше да разпали горещите ѝ страсти.
- Охо, нима? Ами, това какво е? – момичето извади ръката си и я размаха пред лицето на червения флаг.
По тези меки и тънки като на пианист пръсти се виждаха ясно и отчетливо пресни линийки влага.
- Определено не съм вчерашна, съкровище! Харесва ти. Ето, опитай да видим… не е вода, нали? – побърза да натика пръстите си в устата ѝ преди да е успяла да отговори или да изстреля някой друг хаплив коментар. - Просто приеми този сладък подарък от мен!
Тази мека и сладка усмивка не падаше от лицето ѝ. Толкова невинно изглеждаше в момента.

Червенокосата притаи дъх. Побърза да избяга от този заложен от колежката ѝ капан, като се завърти с лице към нея, ала вместо да успее да каже нещо, получи една кратка порция от собствената си слуз в устата. Само изскимтя, усещайки тези пръсти как започнаха да шават почти до гърлото ѝ. Определено беше изненадана, нямаше как да не бъде. Нямаше спор, че с Катрин бяха добри приятелки, ама чак пък толкова добри. И изведнъж пръстите излязоха от устните ѝ отново се върнаха на мокрите гащета. В тази поза лесно имаше достъп до предната част на пропитото ѝ със сокове цветенце. Толкова нежна беше с нея, сякаш галеше криле на пеперудка. Проклетницата се опитваше да се отдръпне, ала вместо това, свърши бутната на масивното дървено бюро, с пръсти в протичащото ѝ цветенце.
- К-кат…Н-не…тук… аз… мммх… – изправи се на лакти само за да бъде бутната обратно.
Определено потръпна. Не ѝ се хареса това отношение, само дето тялото ѝ беше на ръба на оргазма. Сдържаше гласа си. Нямаше намерение стенанията ѝ да бъдат чути в цялата сграда.
- М? Каза ли нещо, Елена? Не те чух. Я го кажи пак, ама по-силно! Така ще успееш да преодолееш тези енергийни блокажи, дето имаш и ще можеш да си извисиш като един от пълноправните членове на този култ.
- Какво? Култ ли? Моля? – момичето звучеше повече от изненадано, докато чуваше тези думи. - Я пак, че нещо не те разбрах?
Измрънка почти стенейки. Пръстите на Катрин отново си проправяха път вътре в нея. Изви червената си главица назад от изненадата, а устните ѝ съвсем леко се раздалечиха, позволявайки на насъбрала се слюнка да започне да излиза измежду устните.
- Ммм… Александър не ти ли каза, че тази вечер ти е подготвил изненада, а? Аз съм изненадата…

Блондинката облегна малката си ръка на твърдото бюро. Надвеси се над колежката си, почти докосвайки устните си до нейните, но не го направи. Само една мръснишка усмивка се изписа на нежното ѝ лице, а пръстите ѝ не спираха да тананикат мелодията на възбудата в това пропито със сокове цветенце.
- Да го махнем този бътпъг, а? – сладка нотка на задоволство се изтръгна от гласните ѝ струни.
Червенокосата Елена беше в ужас и потрес от думите на Катрин.
- Ъгх, не… Нищо такова не ми казвал. Не го пипай… – излъга.
Явно обичаше да се прави на плесната с мокър парцал по червената главица. Едва си поемаше въздух. Сластта не спираше да се стича между краката ѝ, овлажнявайки допълнително пространството между краката ѝ. В тази поза аналната тапа се натискаше още повече в нея. Дразнеше вътрешността на анусчето ѝ. Гореше я отвътре. А приятелката ѝ не спираше да я дразни. Ту я натискаше надолу, като я набиваше допълнително върху това бижу. Предизвикваше я вътрешно. Дразнеше я. Караше я да стене, без нейно желание. Пръстите на малката руса мадама се присламчиха към това украшение, заловиха се около ствола му и го изкараха с пукащ звук навън. Аналните сокове се разтекоха надолу по бузките на дупето ѝ.
- Ами, сега, ако някой влезе? А? И те види в това състояние? М? Как ли ще реагираш? Пропита в собствените си сокове? Толкова непристойно поведение за една красива дама като теб. Какъв срам само! – говореше така, сякаш се радваше на собствените си думи.
Връщаше ѝ го по този начин, за годините гадно отношение от най-добрата си приятелка, която харесваше толкова много.

Възглавничките ѝ се заловиха нежно да обработват чувствителната на допир, анална кожа. Определено си личеше, че искаше да я усети повече. Другата ѝ ръка бавно се насочи към чантата, пльосната върху тетрадката, и бръкнаха в нея. Беше го планирала и се бе подготвила предварително. Едно двустранно, лилаво дилдо блесна между тънките пръсти на слабата ѝ ръчичка.
- И аз искам да те усетя повече! – говореше с лек ехиден тон, докато нагласяше това дилдо на входа на пулсиращия и жаден за ласки анус.
Натисна го навътре, а лилавата му глава бавно и методично проникваше навътре. Един писклив стон, примесен с мрънкане, се изтръгна от устните на Елена. Цялото ѝ тяло потръпна, усещайки това неочаквано проникване. Колкото и да се бореше с това чувство, някак го искаше. Несъзнателно започна да се натиска към него. Катрин от своя страна в момента събуваше черните си бикини от под полата. Такава наслада се изписа на лицето ѝ. Беше повече от възбудена. Гледката на това почти разревано и засрамено момиче под нея не ѝ влияеше никак добре. Увеличаваше страстите ѝ. Чувстваше се толкова влажна долу, че нямаше търпение да си набута другия край на дилдото вътре в себе си. Прехапа устните си, докато усещаше всеки неравен участък от тази двойна отливка на пенис. Отдели се един гърлен стон, а тялото ѝ леко се разтрепери. Борбата на тласъци една към друга започна. Положи двете си ръце отстрани на почервенялото от срам лице на Елена. Докосна сочните си, с черешов гланц, устни до нейните. Страстта се изливаше от нея. Нагло буташе езика си в устата ѝ. За своя лека изненада, получаваше същото отношение. Елена изобщо не се бореше с това, което Катрин правеше с тялото ѝ. Приемаше го. Отвръщаше на всеки тласък. Приглушаваха стенанията и запъхтяното пъшкане чрез този интимен акт на сливане на устни. Белите пръсти на червения флаг се вплетоха в русите коси на колежката, притискайки тила ѝ към главата си. Гореше със същата жар, сякаш бе запалила тялото ѝ и пламтеше като вещица на клада. Целият срам се изпари от нея за миг. Вдигна едната си ръка към гърдите, които се притискаха в нейните. Докосваше нежната материя на прозиращата блуза, под която се криеше черно бельо без банели. На свой ред започна да отвръща на цялата възбуда.

Всяко стенание, всеки споделен дъх, който едновременно се разпалваше и потушаваше страстите им. В този момент се сливаха една с друга в интимния танц на страстта.
- Харесва ти, нали? Ако потърпиш още малко, съвсем скоро ще си пълноправен член на култа ни. – Катрин изпъшка срещу устните на приятелката си.
Дишаше тежко, възбудено. Започна да слиза с целувки надолу по врата ѝ. Поемаше всяка доза от този прекрасен женски парфюм като наркотик. Дишането ѝ се забиваше право в тази млечнобяла кожа. Пулсът се ускоряваше до степен на неузнаваемост, а в комбинация с дилдото, беше на върха на възбудата. Можеше да свърши всеки един момент.

Внезапно се чу едно почукване на вратата. Двете момичета обърнаха главите си едновременно в тази посока. Александър се беше облегнал на рамката на врата и наблюдаваше с интерес развиващата се сцена.
- Здравейте, дами… да ви помогна с нещо? Като ви гледам как се забавлявате двечките… май, май няма да ви е излишна една мъжка ръка? – перверзният му поглед се четеше на лицето, докато пръстите се насочваха към вратовръзката.