Нова приятелка

27.09.2023 | Zinaida

Аз съм момиче на 17 години. Стройна съм с чаровно и светло лице, тъмнокафява пухкава коса, кафяви очи, овално лице с меки черти, казват – умно и мило, среден ръст, но слабичка, с крехка шия, полегнали рамене и нежна спокойна гръд. Всички казват, че съм слабичка, но с изтънчено тяло. Най-много от всичко обаче в мен харесват ангелското лице, което често е повод за завист и обиди към мен от други момичета от предишното ми училище в България, наричайки ме “магистралка”, особено след като спечелих конкурса “Пролетна кралица” през март и “Мис коледа” през декември, без дори да съм се записвала (в училището ми имаше гласуване между всички класове и аз спечелих без да съм го искала). Не го казвам за да се похваля, но мисля че съм готина и добра, макар всички извън приятелите (а и някой от тях) да мислят че съм горделива и арогантна (всъщност съм свенлива). Заради красотата винаги си спечелвах омразата на доста момичета, чиито гаджета си падаха по мен. Една от причините да се съглася да се преместя с нашите (въпреки че можех са остана при баба и дядо и в старото училище) е именно завистта към мен.

В новия град не беше по-различно с едно изключение – още от първия ден, след разходката около летния лагер, където тренирах волейбол, се запознах с грубовато момиче с мъжки черти и здрави ръце, което се казваше Дарена. И двете обичахме народни танци, волейбол, мода (макар на нея да не личеше, поради грубата външност и простоватото облекло с дънков панталон, като момчетата).

Още когато се запознахме, тя ми предложи:
- Зинаида, ела до нас за да видиш какъв е животът на село. Знам, че си крехко момиче, но тук ще ти хареса!
Съгласих се още на третия ден в нов град да попитам нашите да спя в тях, като ги убеждавах, че ще учим. С нея бяхме съученички в новото училище, макар в различни класове – аз бях в “Б”, а тя в “А” клас.

Ще пропусна безкрайните случки през деня, как играех с децата и измислях игрите в двора им, плясках с ръце, а братовчедите ѝ, влюбени в мен, изпълняваха всичките ми поръчения. Казах им:
- Вижте какво, още не ме познавате, много съм чудата, а и съм на 17 години… вие сте на 14 и 15, трябва да ме слушате, кака съм ви! Погледнете ме! Защо не ме гледате?
А те се смущаваха още повече и само успяваха да смотолевят:
- Како Зинаида, извинявай… ще те слушаме! Утре ще доведем и приятелите...
Разказвам всичко това за да добиете представа за случилото се после.

В 22:00 вечерта хапнахме, след което по телефона поговорих с нашите, а те вече се запознаха със семейството на Дарена и ние отидохме да спим.

В стаята на Дарена беше скромно, но чисто, с едно голямо легло на което трябваше да спим двете. Имаше телевизор, шкаф за дрехи и рафтче за книги до вратата, почти залепено до печката.

Никога не съм предполагала, че имам наклонности към момичета. Имала съм 4 гаджета, като с всяко съм била повече от 6 месеца. Трудно се разделям с тях, макар рано да ми омръзват. Към 23:30 всички в къщата вече спяха, а аз станах да се разходя на терасата по бельо – бели прашки и бял сутиен. Взех си маникюр за да лакирам ноктите на краката си, когато зад мен на терасата се появи Дарена – и то само по гащички, без сутиен, а гърдите ѝ бяха огромни! Моите се харесваха на всичките момчета с които съм била и може би именно това, че за първи път видях толкова големи гърди, толкова здрави ръце…

Доста по-едричка от мен, Дарена беше като великан (родителите ѝ са исполини над 2 метра, така че е нормално), но дотогава не бях си представяла, че ще видя толкова “мъжественост” в жена… в момиче на моята възраст. Тя ме попита, защо не спя и заговори за “момичетата като мен” как я подигравали, а аз, която съм отскоро там, съм се държала толкова различно – наперено, но по детски игриво. Измисляла съм игри за по-малките и ме наблюдавала в училище, на двора, в парка и на тренировките... че от много време искала да ми каже нещо, но не се осмелявала.

Тя ме изчака, като не довърши започнатото изречение. Разбрахме се, че като легнем ще сподели. Странно, но на мен в главата ми постоянно се мятаха мисли за гърдите ѝ и как е възможно да се разхожда така пред мен.
- Влюбена съм в теб, Зинаида! – Дарена ми каза това и се обърна на другата страна на леглото.
Не знам дали заспа, но двете продължихме безмълвно да лежим обърнати на двете противоположни страни на леглото. Бях в шок, но и самата аз я харесвах.

На другия ден я целунах под едно дърво в гората и оттогава не съм себе си когато съм с нея. Тя се оказа страшно разкрепостена и развратна.

Вечерта на втория ден в тях беше приготвила някакво масло, с което ми каза да намажа дупето си, а тя беше си сложила колан с нещо наречено “дилдо” – мъжкият... Трудно ми е да опиша колко неудобно се почувствах, но ѝ позволих да влезе в мен, докато се гърчех все още със сутиен и прашки (които тя отмести, докато ме обладаваше). Тя ме мажеше с червило по бузите и ми говореше мръсотии, как ще пребие момчетата които ме погледнат, каква сладуранка съм. За мен беше странно, когато милата Дарена ставаше звяр с мен в леглото. След 10 минути ми се скара, че съм викала от болка и удоволствие. Каза ми, че ще ме накаже за утре. Не знаех какво означава, докато след половин час, вече свършила с мен, тя не ме грабна за дупето. Напляска ме, като малко дете, докато зачервенее и ми вкара огромна анална броеница (името на което разбрах чак на сутринта) в дупето, като ми заповяда да я нося навсякъде. Аз, която измислям игрите на които играят децата с жив интерес включвайки се в тях, темите на които говорят момичетата, на която завиждат, любимката на госпожите и учителите в старото и в новото училище, която всички харесват, подражават и на която се възхищават... се появи в училище с къса жълта дънкова пола, купена ми от Дарена (“За моето момиче!” – както каза тя), и къса блузка в същия цвят с червен сутиен (ръбчето на който се виждаше над блузката). Червените прашки леко прозираха през полата и едва прикриваха цялата 30 см. анална броеница, която се намираше в дупето ми, както ми заповяда Дарена. Тя дори ме биеше по дупето, ако не направя нещо както казва. Всички момчета ме сваляха, докато аз бях нейна... и ми харесваше!