Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Връщаше се от срещата с психоаналитика си и премисляше думите му. Бившата му, без никакво предупреждение и обяснение, бе прекъснала взаимоотношенията им и контактите. Без видима причина. Д-р Айсиктиров му каза, че това било форма на ghost-ване – модерен начин на манипулиране. Обясни, че този тип поведение бил признак на незрялост и страхливост. Гоустването не било липса на възпитание, интелект или образование, а на липса на съвест и наличие на хладнокръвен, хищнически подход към хората (като предмети или жертви). С думи прости – лесен, бърз и детински начин да се прекратят взаимоотношения. На въпроса какво да прави, докторът обясни, че ако опитва контакт с нея, това ще бъде токсично за него и само ще подхрани ненужно свръхвисокото ѝ его. Вървеше, гледаше във вайбър последния им чат и търсеше вината си. Последните две съобщения все още стояха неполучени. Изкуши се отново да ѝ пише или обади. Въздъхна, затвори вайбър, отвори галерията със снимки и започна да трие нейните.
***
Мъжът и жената влязоха в хотелската стая и включиха осветлението. Заключиха вратата и бързо започнаха да се разсъбличат. Личеше си че не им е за пръв път да се срещат. Двамата, вече почти голи, бяха слели устни, а ръцете им галеха тялото на другия. Мъжът не беше нищо особено – малко над 40 годишен, среден ръст, сравнително обикновено лице, но явно умел любовник… или поне умел използвач на жени. За разлика от него тя бе красива – средно дълга, светло кестенява (може би боядисана), леко чуплива коса, сравнително ниска, слаба и с осанка на успешна бизнес дама, а страстта и обожанието ѝ към него личеше в езика на тялото ѝ. Наблюдаващият ги се усмихна. Вече бяха голи и тя немирно скочи, обви ръце около шията му и крака – около кръста му. Той я отнесе до широкото легло и нежно я положи върху него. Тя хапеше устните му и го драскаше с нокти. Той, с поведение на мачо или на мъж не чак толкова закъсал за секс, беше по-умерен. Целуваше я внимателно, докато тя по-скоро се увиваше около него. Мъжът се приплъзна по тялото ѝ на нивото на гърдите ѝ. Едрият ѝ бюст беше дяволски изкусителен. Наблюдаващият виждаше не само втвърдените ѝ зърна, но дори “пъпчиците” по средно широките ѝ ареоли. Той леко изстена и притисна втвърдения си член кръстосвайки краката си. Не очакваше такива трудности в задачата си. В това време мъжът в стаята обхвана гърдите на партньорката си и немного грубо ги замачка. Жената изви глава назад изпъчвайки пищната си гръд към партньора си. Каза му нещо. Мъжът хищно се озъби и захапа едното зърно. Жената очевидно изкрещя, но придърпа главата му към нея. Той засмука зърното, като често го захапваше до болка, която жената изглежда търпеше. По едно време тя като че ли се опита да го отблъсне. Очевидно жената нямаше силата за това, но той се съобрази. Застана седнал почти по японски, но с разтворени крака, а тя легнала по корем наблюдаваше отблизо навирения му пенис. Изглеждаше леко крив. Наблюдаващият се намръщи – надяваше се това да е реалност, а не оптическа илюзия от прозорците, защото иначе щеше да се усложни задачата му. Жената погали твърдия член на партньора си, а наблюдателят тихо се изкикоти – явно тя не бе харесала мъжа заради размера на достойнството му. Тя пое в устата си кривото парче. Мъжът изви леко глава назад безспорно наслаждавайки се. Малко след това се надигна, хвана жената за главата и грубо започна да я ебе в устата. Тя, за известно време, нямаше нищо против, но явно предугадила наближаването на кулминацията му, отново легна по гръб и му каза нещо. Партньорът ѝ кимна и легна по корем между краката ѝ. Едната му ръка започна да я гали по най-интимното ѝ. Наблюдателят не можеше да види точно, но изглеждаше сякаш мъжът в хотелската стая се опитваше или фистваше партньорката си. Тя очевидно изпитваше болка, но вероятно насърчаваше любовника си, защото той, с явно притеснение, внимателно продължаваше. На наблюдателя му се стори, че мъжът в хотелската стая изглежда бе успял да натика ръката си достатъчно дълбоко в партньорката си, защото без съмнение тя викаше в нещо между болка и екстаз. Жената грабна другата ръка на мъжа и я постави върху едната си гърда. Любовникът стисна зърното ѝ и го усука безжалостно. Жената безгласно (за наблюдателя) крещеше. Явно напипал подходящите места, мъжът беше докарал любовницата си до върха. Тя притискаше ръката му в нея и се гърчеше в сладка агония. Той се усмихваше и с наслада наблюдаваше оргазма ѝ.
Наблюдателят за миг изпита нещо като ревност. Беше направил първата грешка в неговата професия – беше започнал да има чувства към обекта, а това беше пагубно. Много негови колеги бяха загубили живота си, когато виждаха в обекта човек. Пое няколко пъти дълбоко въздух без да изпуска от поглед двамата в стаята. Жената се надигна и каза нещо на любовника си, застана в поза “партер” с гръб към него и отново му каза нещо усмихвайки се. Партньорът ѝ кимна и застана зад нея. За момент взе да рови в чантата, с която дойде жената, и извади от там сравнително голямо дилдо. Жената се смееше и очевидно окуражаваше мъжа, който леко потърка дилдото по обилно мокрите срамни устни на партньорката си, за да го овлажни достатъчно. С рязко движение го наби до дъно. Жената викаше в екстаз. Мъжът започна да движи изкуствения пенис, докато нанасяше лубрикант по своя. След няколко движения с дилдото мъжът постави члена си малко над силиконовия му братовчед и направи движение с таза си напред. Жената безспорно викаше, но това беше беззвучно за наблюдателя. Мъжът в хотелската стая остави дилдото в путката, хвана партньорката си за косата и силно я дръпна към себе си. Със злоба взе да набива кура си в анала на любовницата си. Сравнително стегнатите ѝ гърди предизвикателно се полюшваха. Тя стенеше. Шепнеше или казваше нещо, защото партньорът ѝ подивя. С такава страст набиваше хуя си във дупето на жената, че на наблюдателя ръцете затрепериха. Дори се изкуши да вкара ръка в панталоните си и да освободи напрежението. Това беше една от най-трудните му задачи. Повишените му сърдечен ритъм и дишане му пречеха да се успокои. Не беше лесно. Сцената пред него беше връх на страстта, на похотта, на взаимното безгранично отдаване и на безкрайна еротична енергия. Глухо изстена. Жената нещо каза. Партньорът ѝ, озъбен като звяр, безмилостно я пореше, дърпайки я за косата и набиваше кривия си кур в явно свикналия на инвазии задник. Двамата партньори си говореха, а наблюдателят вече силно се съмняваше в своя професионализъм. Жената в хотелската стая направи още няколко движения и очевидно започна да вика. Любовникът ѝ почти веднага се присъедини към нея. Жената легна по корем, а мъжът, без да излиза от нея, се отпусна върху тялото ѝ.
Наблюдателят откъсна поглед от оптическия мерник и отпусна пушката. Ръцете му трепереха. Това ли щеше да е първият му провал? Пое си няколко пъти дълбоко въздух и отново погледна през оптиката – мъжът беше сам и очевидно се наслаждаваше на отпускащия му се член. Наблюдаващият изруга. И все пак имаше още надежда. След десетина-петнадесет минути жената се завърна. Размениха няколко реплики с мъжа, който явно с неохота се отправи към банята. Жената грациозно се облече и започна да се разкрасява пред огледалото. Наблюдаващият си помисли: “Съжалявам! Не мога да го направя!”. Той осъзнаваше, че се влюбва. Бавно и безкомпромисно. Жената приличаше на бившата му и в добрия, и в лошия смисъл… Да си влюбен е и сила, и слабост. След малко мъжът щеше да излезе от банята и всичко щеше да свърши. Наблюдаващият ги щеше да се е провалил. Отново отпусна пушката и се загледа в безлунното многозвездно небе. Потърси отговора там, но не го намери. Стана и се отправи към стълбите – щеше да върне капарото на поръчителя. Може би си заслужаваше дори да се откаже от тази професия. Какво му трябва на един мъж? Просто малко любов.
Спря се. Може би само още един поглед? Върна се и отново погледна през оптическия мерник – жената беше почти готова, нанасяше червило – финалния щрих на нейната порочност. Пушката се люлееше в ръцете на наблюдаващия. Той галеше спусъка на оръжието, представяйки си, че това са устните ѝ. “Хубава си, дявол да те вземе, и нека този дявол бъда аз! Хубава си – всяка фибра в мене стене, превзе ме – целият съм страст!...”*
По улицата минаваше трамвай. Въоръженият мъж задържа дъха си… и натисна спусъка. Кръв, мозък и парченца кост от черепа ѝ полепнаха по стената и започнаха да се стичат надолу. Жертвата се свлече на пода. Стрелецът разви заглушителя и започна да разглобява пушката. Беше изпълнил задачата си и беше щастлив. За разлика от бившата му, която само се представяше пред хората за щастлива.
* https://otkrovenia.com/bg/stihove/hubava-si-1
Изку Куригал
Препоръчвам на автора да спре да гледа новини по тв и да спре да се рови в негативизма в телефона си и ще бъде по щастлив и ведър. 15см
Кукцееееее, така, знаеш стъпките идеално, описал си ги перфектно, остава да се натисне копчето Старт и да се почваме. Кой откъде ще дебне да си изпразни пълнителя :), ич не ме бърка, даже ми харесва. Сега, само да вметна относно терапията с мълчанието. Приложиха ми я. Разбрах я. Оцених. Смятам, че е супер ефикасна и нужна, когато целта е да се създаде здравословна дистанция и хладина. Разяснения, обяснения, думата дума отваря, Петле мое, става твърде вероятно да се създаде обидност, която не е съществувала преди. Подкрепям дистанцирането чрез гоустване. Дали е по- добре аргументирано да обясниш какво не ти харесва, кое те отблъсва, отказва..., не мисля. Това са пирони. Смятам, че "Благодаря за времето" и край е най- полезният и добър вариант.
ЦИКЛОН: Някъде в коментарите писах , че в сайта има два вида разкази. Едните са от магазина "Левче " , а другите-от бутик. Този е от бутика. Някои читатели не могат да следят многопланов сюжет , искат само "...той го вкара ,...тя се изпразни.., после се изчукахме...." и т.н.Е , има си и "Левче ".Благодаря , хареса ми.
Синеоки, загубила съм си обноските. Не започнах с най- важното. Разказът ти е като филм. Ако подпъхнем малко разяснителни сцени от миналото, имаме един красив сюжет за романтична драма. Има си надеждите и паденията на героите, обсесията, ревността и съдбата с нейните случаЕности. Един трамвай и оп , всичко прищрака на 180°. Красотата на хаоса. Подредената му цикличност. Боже, искам да те прочета, когато се влюбиш. Ще си вълшебен!
Та той е влюбен , не го ли усещаш , иначе как ще пише така !?!Това е като някой да те пита "Обичаш ли ме?"Ако не го чувства ш , какво ,отговор ли да чакаш...
Zh. Дееба и трамвая! Отде се появи, таман и наемният убиец щеше да се прибере пречистен както в предишни твои разкази. Хубав ти е разказа, явно и предистория лична се загатва и стиховете са добри.
Браво на автора - хубав интересен разказ. Нещо различно! Поздравления от мен!
Признавам че в началото на разказа се чудех що за наблюдател е този. Също така колоритният д-р Айсиктиров - естествено че ще е психоналитик, няма да е гениколог я - допринесе за елегантият завършек на разказа. Браво на Изкукуригал!
Петнайска, мисля, че не разбра посланието, но все пак ти благодаря! Благодаря и на другите коментирали! Всички в даден момент имаме своите дилеми и на пръв поглед всичко зависи от някакъв "трамвай"... А дали е така? ♂♀ Чародейке, всъщност не искаш да ме познаваш влюбен, ама истински влюбен. Ако ме видиш такъв, убий ме да не се мъча :)) За гоустването - не съм съгласен с теб. Темата е дълга и не искам да ти давам лични примери тук.
Майстор си на разказа ! Как само си го съчинил ! О-75
Хубав разказ. С всичко нужно и желано. Благодаря. И финала ми хареса. Мъжки... някак си. Но за началото съм съгласна с Фейри. Първо, ако психиатър ти каже такова обяснение - смени го. Не може и не му е работа да обяснява поведението на хора, които не познава. Може би е четено от нета за разказа или някой ти го е казал (с лични мотиви, може би). Второ, страхливо и хищническо и хладнокръвно са несъвместими, според мен. Трето, обяснения за тотално отрязване има много - например, че си бил абсолютен г.. и жената смята за по-здравословно за себе си да те отреже. Затова абсолютизирането на причините за такова поведение може да пасват на разказа, но за примерите ти бих препоръчала разглеждането и на други причини и основания.
Благодаря и на последните двама коментирали. Баба Яга, отговарям по ред. Имам някаква представа как действат психоаналитиците - те те насочват да разсъждаваш на глас така, че сам да стигаш до изводите. Разбира се, че няма да каже нищо в прав текст. На първи сеанс пък - пълен абсурд. И понеже постоянно се напомня, че разказите трябва да са еротични и да се спестяват... как беше... "лакърдиите" :)) та посъкратих подробностите. Не бяха чак толкова важни. По втората точка: различни, дори противоположни, неща често водят до един и същи резултат. Например от любов и от омраза. В случая лирическия герой явно не познава достатъчно бившата си и поведението ѝ го обърква. Така че дали го е направила от страхливост или от хищническо поведение, знае само тя. Също така много ме изкушаваш да ти разкажа за двата си подобни случая на отрязване и да чуя мнението ти дали съм бил г**. Сериозно го казвам.
Кукце, нали знаеш вица за Швейк? Дет казал "Говно" и се намесил непринудено в разговора? :)) Та и аз сега - А покажи ми го тоя г*з, та да преценя! :))
Може ли утре по вайбър, че не ми се иска да съм толкова в "Искрено и лично" на всеослушание?
Като написах и пуснах коментара след само една чаша кафе и си помислих, че може да го приемеш лично. Имах предвид Мъжа като събирателен образ. Не лично теб. Обяснение може да е и, че Той е тотално скучен и досаден и трябва да го отреже възможно най-бързо. Или че толкова я боли само като си говорят, че трябва да е възможно най-далече от него. Или че се прави на важна. (Курабии разни.) Както казах, обяснения много. Може да е Той, може да е Тя, може да са и двамата, може да е майка му/баща ѝ. : )) Разбирам връзката между обясненията, чувствата и края в разказа. Подразни ме "професионалната" категоризация. : ) Моите обяснения са лично мнение. Може да имаме противоположни чувства, но причините не са толкова разнородни.
Петле, аз съм насреща ( сега сериозно) , ако мен визираше. Ъфкорс. Ще си полафим. Винаги.
Опии, гузен не гонен бяга..... или се предлага?
Разбира се, че обясненията може да са много. Не приемам думите ти лично, просто говоря от личния си опит. Аз не съм от приказливите, но не обичам недомлъвките. Поведение тип "мълча ти и ти трябва да се сетиш за какво си виновен" за мен веднага качва жената на магистралата за на майната си, особено ако не виждам в себе си вина. Както и абсолютно другата крайност - да говорим за проблемите във връзката си, като моята (мъжката) роля в разговора е засрамено да кимам и съгласявам. К'о? Не! Никога не съм прекратявал връзка без обяснение. Това е най-малкото, което заслужава човека, който малко или много е бил част от живота ми. И никога не съм прекратявал връзка без предупреждение. Елементарна човещинка. До сега не са ме разбирали, че когато търся връзка, то не е на всяка цена. Толкова ли е трудно за разбиране? ♀♂ Да, Чародейке, на теб бих ти разказал подробно поне за първия случай, който не е любовно-сексуален, но доста подобен на втория. Макар, че заради Баба Яга се изкушавам да го изпльоскам тук :)
Кармин! Волни ездачо! Чуй гласът на разума. Тук ще стане другарски съд. Каквото и да ти тежи, не е за пред аудитория да се търси правилност или некоректност в една от страните по казуса ти. Пък и винаги заседателите вземат страната на жената. Сега! Разказът ти е сексов. Използва писменото изливане на емоции, за да затвориш файл. Успя. Не дължиш нищо повече никому. Нито аз съм меродавен критерий. Но пък съм добронамерен приятел. Замълчи засега. Преспи. Всички разбираме всичко.
ИзкуКуригал, не знам дали само аз го виждам, но твоят прочит ми харесва повече. Този твой стил ми допада доста. И подкрепям мнението на Баба Яга за "гоустването". И за терапевта.
Onzi75 Тук съм напълно съгласен с Петльо. С една добавка , трябва индивидуален подход. (имам дълъг опит в разрешаването на конфликти ) Когато проблема е между интелигентни хора - диалог , когато е между интелигентен и простак - мълчание . Няма универсална формула. Но такова получих - такова давам е детско ...
IzkuKurigal, в никакъв случай не го прави заради мен. Само заради себе си. И съвсем нямам мнение за себе си, като за някой, който може да отговори на въпросите ти. Но понякога нещо ме "изчовърква" отвътре и си пиша мнението. Непоискано и само мое си. : ) И трябва да призная, че този ти стил ми харесва повече от пародията.
Феичке, не ме е страх от малки душици с големи клавиатури. Толкова са ми жалки, та чак смешни. Съвсем друго ме притеснява. Ще поговорим и ще си помисля допълнително ♀♂ Благодаря, Лорд! "Грешката" с терапевта, както вече казах, идва от форсирането на сюжета да е в по-малко думи. Взимам си бележка :) ♀♂ Не разбрах последното анонимно мнение дали е на Онзи или не, но ще отговоря: точно на това разчитах - на разговор между интелигентни хора, но явно ми се намеква, че съм простак. Е, благодаря и сбогом :) ♀♂ Баба Яга, винаги се радвам на критика. Писател няма да стана, но поне се уча да пиша. Не знам в кой тип разкази ми е силата - аз си харесвам повечето. Пародията (и по-точно уестърна) тръгна точно на майтап - от един коментар на Фея. Повечето ми са "захаросани" и феновете им се страхуват да ги коментират... каза скромно той ;) Баба Яга, твоето мнение е ценно за мен, точно защото не е пристрастно и не се чувстваш задължена да ми върнеш услуга. Благодаря ти!
IzkuKurigal, ти за мен си един от най- разноликите автори. Все успяваш да ме изненадаш- било със сюжет, стил или просто жестока чувственост. Аз отчаяно обичам щастливия край и тук го няма, но много ми се искаше да се случи след тези горещи сцени :). Еротиката във воайорството си го предал страхотно! Поздрави! Лейди PS : все се каня да се върна на пародийните ти разкази, ама тук ще оставя отзив - голям смях! Ахнах като се видях в една от частите, но ми стана кеф :) Наистина - чудно въображение имаш :)
Забравих, че няма нов ред и се сляха малко абзаците :). Последния коментар е от мен Лейди
Благодаря, Лейди! Оценката от автор, който харесвам, е ценна за мен. За добро или лошо, за да съм разнообразен, не винаги съм добър накрая на разказа :) Но пък и в това си има чар. За пародийната поредица - много ми се искаше да включвам по-дълги сцени, особено с по-масовите автори тук, но... започвам с няколко идеи за поредната част и хоп - прескачам 3 500 думи. И се почва едно преправяне, прехвърляне за някоя следваща част... И те така :) Надявам се шестата част най-после да е последна, че почвам да прекалявам.