Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Пак колона от коли. Имаше някой бавен отпред и предвид натовареността на трафика, се наложи да забави собственият си ритъм и да шофира, следвайки. Щом пътят го позволеше, тя отбеляза със задоволство, че има развитие и търпимост. По ред и последователност, колите изпреварваха трактора. Нямаше да се сИли и излага и тя, Я! Ще изчака търпеливо тези отпред. Ето. Случва се. След малко пак. Доообрее. Макар този пред нея да бе твърде плашлив и да си поигра доста с нервите ѝ, тя не искаше да дава лош пример. Този зад нея беше интересен тип. Гониха се по магистралата. Играха си на зиг заг.
Тя обожаваше, когато “колегата” не заспива в лява лента, а се прибира. Когато е възможно, де!
Тааа, с този зад нея, падна чудна игра. Разбираха се чрез скорост и мигачи, помагаха си даже. С неговата кола отдавна можеше да е предприел тройно изпреварване, ако беше келеш, разчитащ на широчината на междуградския път. Но не беше келеш.
Тя си пееше с Нина Симоне и държеше под око шанса си и по-ниска предавка, за да е готова. Той не заничаше плътно зад нея. Не я припира. Абе, готиняк!
И ето шанс. Видя в десния завой, че насрещното е празно и се изстреля в него. Денивелацията пречеше на тези зад нея да преценяват, затова остана да им прави параван. Винаги правеше така. Кефско е!
Едното око в огледалото за задно виждане и без дефекти. Not on my watch!
Той реагира светкавично на поканата, изпревари и се прибра. Тя остана в насрещното, докато бе възможно, следейки как се източват всички иззад тракторчето.
Такаааа. Така е по-добре! Пак си запя.
Беше се улисала и не реагира за предстоящата камера, но рязката огромна дистанция с пичагата отзад я освести.
Реши, че ѝ време за кафе и скоро отби на първия OMV.
Хммм, той също отби. Спряха един до друг. “Хмм, сам е. Ти да видиш!”.
Той я фиксира с усмивка, още не слязъл съвсем от колата. Тя подпираше единия крак долу, с другия още вътре. Слагаше червило на бърза ръка.
- Благодаря! – се чу откъм колата му.
Красив мъж, средна възраст. Над средна.
- За мен бе удоволствие! Ина! – усмихна му се тя и се запъти да му подаде ръка.
- Иво! – топлата му длан я притисна мъжки, но галантно.
Тя отбеляза наум красивите му очертани вени. “ОМмммм.”
- Имате ли време за кафе? – попита уж невинно тя. - Можем да поприказваме. Двама самотника на пътя… – подкупваше го с усмивка.
- Няма как да ти се размине, Ина! Затова спрях. Да те поогледам и да ти чуя гласа. – лицето му бе като светнала зора над мъгливи планини.
“Бръчките под очите му, обошкейййй, огъня в зениците, че и приятен нахал…”
Той я поведе, както ѝ държеше ръката, за да е сигурен, че няма да се провали.
- Седни ей там. Идвам веднага. Еспресо макиато, нали? – ухили ѝ се с отработен чар, влизайки да вземе поръчката.
- Да. Моля. Добре. – тя започна да заеква. “Лошо, Седларов, лошо!”
Скоро седяха един срещу друг. Той запали. Чудно, нямаше никаква конфузност. Тя се опита да изглежда по-млада, да не присвива очи и да има хубава стойка. “Деколте на показ, не за ръцете, не зад ръцете”
Всъщност цялата ѝ самоувереност се изпари изведнъж. Защото този наистина бе хубавец. Това не влизаше в плана. Цигарите винаги помагат в такива случаи. Отвличат вниманието към жестове с ръцете.
Но той я изненада. Беше прав, надвесен, хванал ръката с неговите две и ѝ поднасяше огънче. Ей сега вече тя се поразтрепери.
- Благодаря! – смотолеви. - Кавалер, значи! Хареса ми как играхме на пътя! – опита се да се усмихне прелъстително, но не бе сигурна дали има трети ред възрастови трапчинки.
- Искам да ти партнирам още! – закова я той.
И с погледа си я закова.
- Тази вечер в Търново имаме фирмено парти. Ела. Моля те! Ще потанцуваме. Ще ме спасиш. – захили се с оня чаровния си чар. - Изглеждаш като добра танцьорка! Вярвам, че ще ти е приятно. Ако не… ще излезем на вечеря само двамата.
“Виж го тииии. Добър е.”
- Знаеш ли, тая покана адски ми се харесва. Ще дойда! Не гарантирам как ще се държа. На предното ми гост фирмено парти се ожених, имай предвид! Преди двайсет години.
- Предупреден съм! – ухили се той.
Замълчаха. Оглеждаха се открито и без задръжки.
“Може би е време да тръгвам?” тъкмо си помисли тя и той пое нова тема, сякаш да я задържи още малко. Разприказваха се. Пиха фрешове. Освежаваха се в тоалетните. Пак приказваха. Очевидно и за двамата никой не искаше да продължи сам по пътя си. Как стана, не е ясно, но решиха, че ще берат макове от близките поляни.
Отдалечаваха се от колите, вървейки към близките ниви, купи сено, зелени дерета и хълмове в далечината. Вървейки един до друг усещаха непонятно привличане и екстремна еуфория.
Знаеха отлично какво правят. Знаеха го и двамата. Искаха жив горещ телесен контакт. Сега. Веднага. Не довечера. Не утре. Как изглежда ситуацията отстрани? Правилно ли е? “Заебиииии! По-добро приключение не съм имала!”
Когато се скриха от поглед зад дърветата край дола и се огледаха в златната шир пред тях… природата ги зашлеви. Просто ги освести с най-простото природно средство. Страст. Това, което елиминира глупостите. Това, което дава живот. Единственото насъщно важно, всъщност.
Не се лепнаха веднага един за друг. Тя застана срещу него и го огледа бавно. Той я изчакваше.
Протегна ръка от пъпа нагоре и погали корена, после гърдите му. Опипа с длан шията, после рамото. Стоеше на ръка разстояние. Той я остави, без да я стряска с настойчивост. Очите ѝ пак се качиха в неговите. Беше сериозен. Възбуден. Овладян. Търпелив. Огледа бавно носа, бръчките към устата, контура на устните и челюстта. Ухото му. Отново продължи с длан да го изследва като този път с две си ръце проследи дължината на неговите, започвайки от раменете. Приближи се. Когато пръстите им се преплетоха, той се наведе и я зацелува жадно. Меки мокри устни. Аромат на тютюн. Езикът му нахлу. И острия волтаж я прониза от раз. “Бошкей, много съм зле, от една целувка да текна така!” си мислеше тя. Но той не я остави да мисли повече. Сграбчи я в плътно притискаща прегръдка и я изяде. “Такова целуване направи, че си беше половин ебане!” щеше да разказва тя на приятелките си после.
Хуят му я притискаше толкова мощно и твърдо иззад дънките му, че самочувствието ѝ литна до небесата. “Кондом. СПИН. Сифилис. Бременност. Обожемойискамгосега! Веднага!”. Целуването му продължи с щателно опипване и игра с гърдите ѝ. “Не спирай! Не бъди възпитан точно сега. Само не спирай! Да, точно така! Мушни ръка под роклята ми. Даааааа! Изследвай ми подбикинието. Ооооооу, #въздух през зъби# даааа!”. Тя отвори леко крака и без да иска приклекна за секунда, за да му даде шанс да проникне по-навътре.
Това му развя червения флаг. “Тоя побесня!” захили се вътрешно тя.
Стърнищата бодат, не знам дали знаете. А зеленото дере боядисва дрехи.
Той я дръпна към близкото дърво, стискаше здраво ръката ѝ, а шията му бе изопната, като че тегли оръдие и се готви за атака. Захлупи я с гръб към кората на дървото и клякайки повдигна роклята ѝ. Тя стъпи с единия крак на рамото му.
Устните му опариха слабините ѝ. Дръпна с ръка бикините ѝ настрани и се впи в клитора. Засмука го. Тя изпадна в несвяст и леко политна. Той я блъсна пак назад, подпирайки я с ръка в корема, от което я възбуди още повече. Тя хърхореше гърлено, древно, нечленоразделно и мяташе главата си настрани.
Той разбра, че така няма да я бъде. Твърде е наелектризирана. Изправи се и я зацелува отново. Тя се подлуди от устните му с нейния вкус и пак подгъна колене, но той бе забил дясната си ръка в путката ѝ и я обладаваше мощно. Придържаше я права, благодарение на тласъците си. Мокра, топла, тръпнеща, дива, хищна. И лесна. Беше толкова лесна за свършване. Лесна за него! Разтресе я! Топлина превзе дланта му. Усети, че нещо се стича и капе от пръстите му, освободени от пастта ѝ. Тя го е наскуиртила. Погледна се надолу и видя мокрите пръски по панталона си.
Мамицата му! Защо тук?! Сега тя е по-дашна, по-готова и по-разгорещена от бик след ветеринарен лакет в гъза му.
Тя още беше в несвяст.
Той взе да мисли, най-сетне. Всяка бензиностанция продава кондоми. Постелка. Тук. Само да я накара да седи мирна. И да чака.
Но тя се окопити. Изгледа го с лъст. Похот мръснишка. И му заши шамар.
- Простак!
Докато очите му кръвясваха, я чу:
- Не се оставя жена така! Тичай за кондоми! – и се впи в устата му с най-наглия женски език, който бе вкусвал.
Още вбесен я стисна за гъза и го насини. Раздели бузите. Смачка ги. Тя изстена от новата възбуда.
Само да си мръднала!
И се отдалечи. Без да я погледне.
“Е сега я втасах! Тоя ако не се върне, ше умра от срам!”
Браво на шоферката , онзи ще се върне . Тони
Кака ви пожелава страстна сряда, днес на уй се сяда и лек път на всички шофьори. Специални поздрави за исполините на пътя- тираджийския парк под палката на Вес, както и за всички, които се наслаждават на асфалтовото ментално общуване. :)
Поздравления за авторката, страхотно написано и възбуждащо.
Zh. Страхотно си го написала, Вълшебнице! Между другото за сряда , че на кур се сяда, си но е лаф и в къщи. А като четях разказа и си припомних случка от късните ученически години. Изпращам една съученичка с която "ходихме", бяхме нищо не знаещи, бе направо залупени. Влизаме във входа на блока късно вечерта и там до пощенските кутии започваме да се целуваме настървено. Аз се осмелявам да и бръкна в бикините, напипвам косми, едва доловима влага и продължавам да галя там и по едно време, както се целуваме и тя ми ни намокри обилно ръката. Бре, напика ли се, но докато помислих това и тя като се разтресе, краката и се подгънаха, едвам я удържах. После и тя се чудеше какво и е станало. Такива бяхме загубени.
И за протокола да спомена: Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН) - предизвиква се от ракови клетки, попаднали в отслабен организъм. През дебелото черво можете да хванете сифилис и други подобни, но НЕ и спин. Просто НЯМА как. Вижте глупостите с к19 как по същия начин се визуализират и до сега колко са изолирали този бацил на к19, а да не говорим, че като няма изолат, то няма доказателство за съществуване. С други думи - ебете се спокойно!
Аз бях този с трактора виновник за дългата колона от коли...може и аз да откъсва някой мак с едра червена....глава
Трактористе, хвана ме невежа по въпроса с К19, който го имах за връх. Върхът! :)Моля, сдобий се с търпение. Ще има още мини ескизи с ландшафтен отенък. Ако ги пуснат тук, както ми бе избуял лигоча :), още три дни ще се забавляваме с такива цветни бонбонки за освежаване на дъха. Тук , новите преживявки отбиват фантазиите,в полза на играчкови описателни приложения. Днес пък, мъжот ми целуна десния юмрук. Щот се шляя из кухнята по черна дантелена нощничка и всичко ми се било виждало. Ма най- секси било облото коремче.?!?!!Я да се види той! Веднага се озовах в профил пред огледалото. Плоско е, бе. Къде ще намериш друга на 50 кажи го, с така прибрано коремче? ГладКо. Он мига невинно и па ми обяснява за красотата в женствените форми. :) Ейбошкеййй, къде ше си мерим неговите 3000 крачки с мойте водни тренове, ма аз съм била с облото...тц тц . :))
ЦИКЛОН:Веднъж , някъде в коментарите , когато пиех джин , ти fairy , ми приготви мезе с отговор за еротиката. С мостовете на Медисън.Отговорих ти , че те харесвам , че не мога повече , повече от харесването да си позволя...Някой по-долен (коментар) предложи да си вземем стая в хотел и да се изчукаме. Той вероятно никога не е изпитвал емоционален оргазъм. Днес една дума от разказа ти много ми допадна: НАСКУИРТИЛА...Велика си , пак те харесвам , знаеш как !!!
Тракториста съм. Аз също не ги обичам тия неща с К ,Q и тем подобни означения, но една 50кг. пътешественичка бих стопирал...за по няколко китки или напитки.За съжаление,гледам че не харесваш нашия край...а той е един от доста красивите в България.
Fairy, много си добра и като писател и като шофьор, браво! "Тя стъпи с единия крак на рамото му" тая ще е гимнастичка някаква...:) Поздрави и дерзай все така!
Да твърдиш, че не може да се хване СПИН от анален секс е безумна глупост. Образовайте се https://www.cdc.gov/hiv/basics/hiv-transmission/ways-people-get-hiv.html#:~:text=Anal%20sex%20is%20the%20riskiest,top%20is%20also%20at%20risk. Д.Т.
Fairy, извинявай че се афектирах така, а разказът ти не го заслужава. Както винаги си виртуозна в играта на възбуда и дразнене. А "наскуиртила" ми става любим неологизъм :)). Д.Т.
Бърз, Кърски секс с непознат. Волуме на мах във високите октави, засвири ми на тънките струни, разпили ми кайсиите, разду ми вуната.... ЪБ
ЦИКЛОН: Ето , виждам , че и Д.Т. е впечатлен от същата дума...Ееее , това сме ценителите...
Какините ми, нахилила съм се като месоядно цвете под ято колибри. :) Много ми е приятно. :)
Здравейте. Най-безумната глупост е да кажете, спин е болест... От там нататък всичко отива в кенефа... Пак подчертавам: СИНДРОМ на ПРИДОБИТА имунна НЕДОСТАТЪЧНОСТ - синдром е състояние на организма (според дебелите медицински книги), а НЕ болест!
Видях cdc. На тез и сопола си няма да фърля, та камоли доверие да отдам. Видял съм как за няколко дена хора се излекуват от хив с една нищо и никаква химийка. Защо според вас затвориха няколко сайта за цдс? И аз съм го пробвал и за други цели - трябва да кажа - ПЕРФЕКТНО е, а говната от cdc да си го сложат отзаде, като казват, че това е нелечимо, че ...
Пич, искаш ли да минем на плетки? Стига за болести. :)
Права си Феичке - вчера получих едни колани за бдсм от алиекспрес на много яка отстъпка и ги провах на мойта кака. Тя най-напред взе да се противи, но в един момент като ѝ сложих маската за очи, повиках един авер и докато го чакаме си я чуках на общо основание, а като дойде и си разменихме местата с него стана много интересно. Като ѝ махна маската, тя щеше да ме скопи, обаче не стана така, а в последствие седна на 2-та ни кура в путачето наведнъж. моя не беше много голям, но на авера доста дебеличък и накрая си обещахме да я чука следващия път, когато ме няма. Много ме кефи мисълта, че ще бъде добре наебана въпреки всичко! Това е най-важното за една дама! ;) :) (поне според мен, де!)
Абсолютно си прав, Нимка. Дама се става, когато поемаш, без мрънкане. Когато се прояви щедрост, широкоскроеност, благородно покровителстване на нуждаещите си, самотните, сълзящите, стърчащите в ступор...Класата си е класа и ти си щастливец, да ти е широко около врата, както казва Вес.
Фейри върна ли се тоя убостник не можах да разбера:) Задника ми е изстръпнал от толкова инжекции, а то за да мине всичко си трябва един кожен турбо инжекцион. А да и да те посоля с морска сол щото днес към Кисела. Защо секса толкова... никакъв? Много малко ми дойде аз си искам още и още и още;) И друго #всекадама си носи презервативи;) ти що така неподготвена на война отиваш. Купи си едни хвърли ги в чантата #итетака. Весела
Нейно Величество еротичната фея отново ни завъртя главите! И двете. Чародейке, заслужаваш всичко, което си описала в разказите си :)
Здравейте ако искате да си пишем да ближа пички и да еба Инстаграм mat0000744 чао
Кукце, благодаря! :) Всичко написано е на коооосъмче да стане истина. Или беше. :)) Когато идвах към теб, спрях на тая бензиностанция за кафе, наистина. И си бръкнах под роклята , за да спра клит играчката,дет ми побърка бикините. :) Исках кат се видим, да отворя приложението на телефона и ти да ми управляваш усещането,поне за малко. Ама ...така сладко потръгна всичко, че не стигнахме до това. Другия път, направо пипай. Включва се и отвън. През дантелката директно. :) Сега да видим тая малката, зелената, защо пак ми скубе косите? :) Слушай, въртигъзинкааа, язе пишем от гори тилилейски и карам на избледняващи спомени. И за 10 гр секс шсе радваш за мен пък! Все е нещо! Язе моем карам и на погледи само, както се знае много добре. И - кондоми? То е като козметиката. Купуваш, прибираш и с това се изчерпва ползата им. :) Знаеш ли колко е трудно да се открият Lifestyle. Durex са гадни. Не ги ползвам. Последния път беше покрай гаджелъка и ми предизвикваха алерг сърбеж. Сега открих няква друга марка. Дано са ок. Кой да ти каже? Все още не ми настръхва проклетия косъм, аз ще разнасям излишна тежест в чантата, аааарЕ! Ся, кат ме четеш , шси представяш ,че гледаш от високо. Обхващаш картинката в мащаб, един вид. Като Парашутистът. Усещаш. Приемаш на доверие. Хвърляш се. Детайлите те блъсват с размера си, чак при контакт и за кратко. :)
Сериозно ли бе Фейри:))) Много е трудно да се намери нещо тъй ли? Тия https://makeup.bg/product/605722/ аресват ли ти да ти поръчам един кашон? Весела
А стига бе! Баси! Сестроооооо, е ся вече станАх машинка. Нема спиране, братче. Ай, действам ,сполай ти! :)
Много ще съм щастлива за теб препарат хигиенен да си намериш това което ти къдри пръстенцата на краченцата:) Да ти е лесно и интересно с някой. Без напрягане и впрягане. Я виж в гонгбг може па там да изкочи нещо. Весела
Единствена и Ненагледна, Вечерница, изгряла върху самотата на черната ми плащеница, Бисер, най- свиден измежду перлите на еротичния ми свят. Добрината ти се разстила кат дим от ганджа над плажните вечерни дюни. Как усилено прекопаваш десетте планини и ги преместваш зарад мен, барем провидя по- далеко от клиториуса си и открия Тайнственото Сношение, нашепнатото, неказваното на глас. :)) Аз, безценна, нали ме знаеш, че нивга нема си признаям пред врага, пред времето,пред оная бе, Съдбата,че нещо ме е минала, излъгала в сметката. Такива неща не се казват. Станалото , станало. Вървим напред. Не дирим. Не забиваме нос в земята. Не ровим туй дето ше замирише,ако го ровиш....Златна нишке в коприненият ми воал, украшение над денят ми блед, язе не търсим, бре. Нье. Не ТърСим. Фъркам си най- великолепно и си дуя мехурчета. Цветни. Весели. Всичко си е наред. Молим те. Приеми го като мен. О, миг в морето бурно. Тленни сме, дете. За къде да се излагаме още повече? Време е да се попригладим, поусмихнем с благодарност и да виждаме всичко хубаво. Всичкото е хубаво. И сега е хубаво.
Браво Фей... Готин разказ. Поздрави! Има ли нещо или нарочно бягаш от това изчукване в последните разкази - някаква нерешителност прозира май :) Инак по въпроса с презервативите - май всеки мъж тръгнал на подобна заигравка трябва да има пакет от 3 за щастие, а по амбициозните .... имало и по големи пакети. Скоро научих за тях - и то само са ми казвали. Дано не лъжа! За марки презервативи не знам...Само си спомням как ей така ми свърши 3ката пакетче и мацката изкара някакъв който имаше под ръка - оказа се със забавящ ефект.... Няма такова странно чувство ....почваш с кеф и накрая нищо не усещаш. Тъпо - не е моето!
Волтажа не може да е остър, нисък или висок- това е, като кръвното. И много си дашна, в германия си спомням 200€
Умник си ми ти, Морски, забелязваш най- фини детайли, които и на полицаи убягват. Има нещо, да. Несигурност някаква. Радвам се, че ме усети.
им искаше, а тука почна за по едно кафе и да си вдигаш фустите, ама все не доклатена оставаш. И тоя номер с липсата на кондом в сюблимния момент за втори път го използваш, да не се изтърка?! Секса отново е мираж! Нищо ново под Слънцето, както винаги: очи пълни, путе празно!
На всички ни се е случвало това с несигурността - като се знам хаха. Но на теб май ти е по интересна играта преди това. Някой много ги бива там .... Други сме за екшъна на бързо хаха...
Бахииии, стига се кри из храстите. Нали щеше да идваш? Какво стана? Разлиби ме, блокира ме :), ма пак се закачаш. Тая игра взе да се превърта.
Морски, при мен несигурността е от чисто неверие, че някога ще ми се случи. Хубавия здрав секс. Знам, че тук всички го можете. Знам, че само да поискам, всеки би ме разпорил до оргазъм. С едни би било любене, с други яко разкъртване. Писали сме доста какво искаме, а и аз не съм от свенливите. Нямам несигурност какво да правя с мъж, който ме развълнува. Имам недоверие,че ще го срещна.
Шта разпорят не ами отатък биля, шти обърнат хастаря чак и Шта пълнят агънце-багънце. Мераклии бол, ама ти бягаш извън коловоза......
Време е да награбя фустите и кой откъде е, Бахе. Истината е тая. Мааалко не ми достига воля, но разумът ми казва точно това. Крайно време е! Свърших я,квато я свърших, стига толкоз. Можеш ли да ми помогнеш, Бахе? Да ме засегнеш, ама яката, че да си бия шутовете и да не погледна назад?
Вие тук като едно семейство, знаете се, познавате се и по телепатия чак се откривате......
Тая ламя пак разгонена, въх! Ко шта прайм ся? Оди да пускаш силиконя......
Пак ши тръгвала на някъде без посока и цел, през девет земи в десета, ше прегази девет реки та десета, ама зе те не пуШтам.
Ех, Змейо, ех Горянино! Айди, лека нощ. Утрото по- мъдро. Гуш
Спокойна и от мен, змейче с потенциал съм да ставам змей.... ГУШИ!
Фея, разкошно е! Всичко най-евентуално. Владислав
Много сте се разлигавили тука, омекнали. Откровения, изповеди, унижение. Куцке, който и да си ...коментара на Фея направо ме разби. За яд работа , публично .... Някои жени не заслужават мъже, могат да бъдат само играчка. Ето ви нещо твърдо , да ви вдвърди и разлее кафето: https://youtu.be/mjF1rmSV1dM?si=GKznnbHrtgWqrkeU
Последният коментар е моя. Не знам защо не ме е отчела системата , уж се логнах.
Много чувствен и много реален разказ едновременно. Благодаря.
Онзи75, Фея мен нарича "Кукце", защото малко съм... нали... Никнейм-а ми подсказва. Иначе, освен че съм изкукуригал, почвам да се притеснявам дали нямам раздвоение на личността :) Стила ти на писане е нежен към жените, като повечето ми разкази, в музиката имаме съвпадение, а и ако 75 е рождената ти година... Надявам се поне IP-то ни да е различно, че ще гостувам май на д-р Дарксайд ;)
Оценявам високо думите в устата на мъжа, сложени от желаещата го жена, образователно. Scor5i0n
Изкукуригал, Фея е виновна (смях) ! Аз се бях засилил да пия коктейли с вас на Арбанаси.... А лично мое Мъжко мнение е , че не трябваше да оповестява такива подробности за вашата среща....Каквото било- било. Не си знаел, изтървал си...... Минало! Точка !
Мой е последния коментар. Оти не ме логва ....
Е, тя нищо лошо не е казала. На първа среща не е удобно от вратата за краката... особено на обществено място. Даже ми хареса това за "другия път" :)
Изкуригал, четох ти разказа - брилянтен, На Фея разказа - даже го бие ! Четох и коментара " Другия път направо пипай" Звучи като нерешителност , колебливост, изтърван шанс. Не е добре така да се поставя мъж пред другите. Мое мнение. Вие си знаете , аз не съм бил там ..... Ясно, че добре сте си изкарали , ама остава едно "Можеше и още по-по-" О-75
Продължение?
Продължение след следващото приключение, но ще го има със сигурност.
Нимки, вие сте гении! Извадихте ме от положение. Ама, разбира се. Ще му туря най- накрая аз един секс да не виси така положението. :) Трябва да има продължение, прави сте.
Fairy, гениално оригинална си както винаги. Кажи само, че той ще се върне. Обичам щастливия край... ще се върне, нали :) ?! Толкова готино и реално си го написала, че ми се приисква да карам повече и по-добре ( хич не обичам да шофирам). Лейди
Лейди, скъпа, ще го хвана за якичката и ще го върна! Разбира се, ще го свършим ний него! :))
До Fairy.Това ,за което намеквате ,при мен се случи тогава за първи път.Бях срамежливо ,стеснително момче.Като средно образование съм завършил една от елитните столични гимназии.Винаги съм бил отличник ,но никога пълен.Не мога да пиша ,та даже другарката Иванова /учителката ни/ по български ме остави на матура.Там верен на себе си изкарах добър на писмен и отличен на устен,то устният ме спасяваше.Та тя направи коментар нещо от типа "Ех, защо не пишеш както говориш".Ами просто не можех ,тя допълнително коментира ,че като ще кандидатствам с математика и физика ,българският не е от съществено значение.Бях толкова срамежлив ,че не смеех да погледна момиче в лицето , а като допълнителна екстра от петнадесет годи пъпчасах.Чак някъде преди казармата поизчезнаха.Това ,което съм описал се случи малко след уволнението. Винаги съм се смятал за грозноват, е не чак като Квазимодо,.Не съм висок, някъде към 182-183 см,тогава към 82-84 кг. изявено атлетичен и жилав, та затова и започнах в девети клас да тренирам джудо защото тогава малко момичета го тренираха.Иначе почти 100% от момчетата ,които влезаха тогава в казармата бяхме девствени,само единици бяха целували момиче-то какво друго може да се целува,нали? Даже в казармата ,понякога командирът на батальона казваше ,като последен и съкрушителен аргумент "Вие сте силни ,бързи,издръжливи,корави и натренирани момчета , но не сте мъже ,та вие даже не сте целували момиче" ,ами беше прав в повечето случаи.Така желаната целувка от момчетата беше като мираж. Даже старшината казваше"Не мога да се начудя на моите бойци, само момичета са им в главите. Ето, вчера се връщат от марш на скок ,едвам ходят , а те щастливо нахилени ,защо минали край някакво поле, където работели момичета-бригадирки и те им помахали с ръце и им изпратили въздушни целувки, а тези деветнадесет годишни момчета изпаднали във възторг.Влезнаха в оръжейната,да чистят автоматите и пак момичета ,та момичета, а те даже не са целували момиче."" Ами бяхме обикновени деветнадесет годишни момчета ,само където бяхме десантчици. А "марш на скок" е винаги силно натоварващо упражнение ,но през лятото е отвратително. Това са 16км за време към 2 часа. Момчета са в торбести , маскировъчни комбинезони,едно цяло клин ,горна част ,качулка ,по тях автомат, сумка с пълнители, нож ,манерка с вода ,което е топла и с метален вкус, тежки "чепици". Тегло някъде към 10-12 кг.Тичаш , а не дишаш ,а хриптиш ,гърлото сухо ,като пълно с пясък ,в устата горчи, даже нямаш плюнка, а нещо гъсто и еластично и не можеш да го изплюеш,най-много да залепне на брадичката, а езика е като пила -драска по небцето, понякога капе кръв от носа, ама кой ти го гледа.Само с топлата вода от манерката я размазваш ,а розовата вода се стича в устата и капе по маскировъчният комбинезон, но не спираш .Темпото е три минути бегом ,една минута ходом. Маскировъчният комбинезон мирише отвратително на момчешка пот, на оръжейна смазка,на кожа, на нагрят метал, на вакса , на евтин одеколон, материята е толкова плътна ,че се сваряваш в него като в тенджера под налягане , а под него тениска ,защото някой възел ,някакъв ръб с комбинация с под протрива кожата до кръв и трудно зараства.По принцип кожата на деветнадесет годишните момчета е все още нежна .Така ,че даже в такъв момент ,пак мислим за момичета ,за целувки от тях, това ни крепеше в "маршът", а да не мислим за момичета ,ами нямаше такъв момент и тъй като нямахме ама никакъв опит си фантазирахме.Ако иската да продобиете някаква бегла представа как сме изглеждали,може да видите парада по случай 1300 годишнината от основаването на българската държава.Първите 20-23 минути ги пропуснету,там е партийна алабалистика.Гледайте десантчиците със сините барети, ние сме някой друг набор преди тях .В квартала където живея ,това сега ж.к.Яворов ,тогава преобладаваха момчета ,не че, нямаше момичета ,но те бяха сестри или съседчета на нкой от нас и до тях не се доближавахме,защото ставаше търкал. Свършвам ,за да не дразня жена ми //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, много ми е приятно общуването с теб. С наслада и възбуда прочетох описанието ти как сте изглаждали като млади бойци. Чуствам се поласкана,че съм ти дала повод да отделиш минути за откровение. Малко съм объркана, че не схващам дали се очаква нещо от мен. Българският лъв е нещо,в което вярвам, гордея се, изобщо изпълвам се с кръв и желание, щом видя униформа, камо ли нещо по- уникално и свързано с летеж. Вещерски асоциации. Ако съм ти нужна, ще ти се отзова, винаги. :) Хм, тук имаше един дет щяхме да се виждаме в Бари, обожеее, забравила съм го. Извинявай, десантчик, разсеях се. То имаше и един от Марбела...не сте малко униформените. Обожавам ви. Че и Амурий се изгуби в мисия...Виж , всички носим белези. Ако е само времето , добре. Ако е пострадала психика, тяло, е по- трудно, разбирам. Дано си добре- крака, гръбнак,всичко. Аз имам богата фантазия и какво ли не ми минава през ум, обикновено с трагична и геройска украска. :) Радвам се, че намина. Свирни, ако ти дотрябва гадаене по утайка. :)
Ако не се лъжа, след 34' са твоите, десантчик. :) https://www.google.com/search?q=%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4+1300+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&oq=%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4+1300+&aqs=chrome.1.69i57j0i22i30l2.4725j0j7&client=ms-android-samsung-ss&sourceid=chrome-mobile&ie=UTF-8&chrome_dse_attribution=1#fpstate=ive&vld=cid:febe3c2a,vid:UOnaVTAPRho
До Fairy. С това ,че харесвате униформи ,много приятно ме изненадахте.Някога ние момчетата в казармата ,можехме само да предизвикаме нещо като снизхождение ,премесено с погнуса у българските момичета.Може би защо миризмата на оръжейна смазка, кожа, вакса ,така са се пропили и в кожата ,но и в дрехите ,че както и да се къпем пак мирише , а това все пак не е D&G. Имах чувство ,че само майка ми и съседското момиче, ме харесваха в униформа. Е, на това момиче баща И беше генерал от службите,та може и затова да е.Аз не съм точно войник ,а старшина-школник,първо караме една година школа с различни предмети включително психология на войника , а след това се дава полагаем отпуск от 22 дни , а след това 1 година по частите.При уволняване ни присвояват офицерско звание.В казармата обикновено длъжността ние ПКВ /помощник командир на взвод/ , а де факто сме КВ /командир на взвод/ ,командват се 18-22 момчета на същата възраст, със същият начин на мислене ,със същото желание да правят някакви нарушения. Най-важното е да няма тежки произшествия.Обикновено момчета ,които са имали някаква връзка преди казармата ,като правило тази връзка не издържа повече от 5-8 месеца и тогава може да се стигне до тежки последствия.При нас нищо такова не се случи ,но има случаи когато ,както му казваме "лапнал цевта".Това се случва скоро след като войника е получил писмо от "любимата",че всичко е приключило между тях.Разбира се това не е правило ,но го имаше, макар редко. Предполагам ,че на години съм на годините на баща Ви.Това ,което пиша са случки и спомени от разни преживявания като се почне с първото след уволнението ,а след това от международни студентски бригади ,есенни студентски бригади ,от купоните в института,в който бях научен сътрудник,някои по -дълбоко лични и интимни изживявания, от лагера НВО, както от командировките в бившият Съветски съюз,другите в западна Европа са скучни и постни. Останах с впечатление ,че там възпитаният и прилично изглеждащ мъж се радва на вниманието на жените.Не говоря за -урвите по заведенията , а за жените на нашата тогава възраст ,та и по-възрастни. Няма да са по хронологичен ред , а само при Ваш коментар. При условие ,че не са Ви досадни и скучни. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, аз съм на 47, мъжът ми е на 63г, баща ми е 78г, но никой от тях не е толкова зрял, колкото е личното ми усещане за мен си :). Когато гледаш със снизхождение и даже не ти се спори ...ясно е. Представи си, моля ти се ( хайде на "ти"), преди минути какво се налага да повтарям. Ям права до бара, единия крак като щърк и нашио иде откъм гърба ми да ме прегръща и целува по голия гръб. ДОКАТО ДЪВЧА! Само изръмжах "Какво сме говорили за това?" На теб не е нужно да ти го обяснявам, нали? Базов инстинкт ми побутват, а отсреща се заусукваха разни сложни обвинения как си придавам важност като създавам сложни условия, спред които, ако/ тогава как можело да се действа....Проста съм. Базова. Plain. И не бих приближавала откъм гърба хранещ се бозайник, баси! :))) Тъй, отклоних се. Разбира се, че ми е много интересно всичко, което е преминало през твоя вътрешен поглед. Анализ на обикновена случка, през погледа на богат душевно човек, си е цял филм. Не те разбрах дали ще пускаш случките като разкази? Вероятно да. Тук съм. Ще те чета. Има един задкулисен играч дето ми къса нервите :) и чат пат ми се иска да го накарам да страда, кърви, стене и гърчи от липсата ми, но после се връщам. Имам нещо недовършено, явно е. Ясно е. Таааа,тук ще съм. Пиши, моля. Ще се радвам.
До Fairy.Да ,абсолютно правилно ,браво. Момиче да прояви интерес ,много ме изненада.Бяхме 18-20 годишни.Млада армия.Имаше някъде изказване на един генерал от някоя от съюзните от Варшавският договор армии.Освен ,ако изказа не е някаква куртуазия ,но той казва нещо от типа.: "Обучението в българската народна армия е тежко даже по завишените съветски изисквания" Има едно предаване по Евроком ,това са кратки филмчета на различна тематика :промишленост,училище,социална политика, учебун процес,здравееопазване, селско стопанство ,различни отрасли ,армия ,гранични войки и т.н. Има го и в тубата има то ив сайта на Евроком ,Заглавието на поредицата е "България ,която съградихме" https://www.youtube.com/watch?v=04xuSetUx88. И нещо за вас за раздвижване ,леко ,но раздвижващо ,обърнете внимание на удрите с лакти и колена. https://www.youtube.com/watch?v=l97xUvqzYJM&list=PLjlfZetP0lMLR2Ah3TzyMIR_XK-BALd3v&index=2 //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Аз съм вече тук душицо.Нека да оставим тези почитатели на Юнг, Роршах, Фройд да си се забавляват сами със себе си .Не знам защо толкова ги дразни когато двама ,приятелски разменят мисли,а те като малки воайорчета надничат през рамо да видят какво пък толкова си пишем двамата с теб.Не съм забелязал ти някога да си била остра в изказванията си към някой, винаги умерена ,доброжелателна ,балансирана ,с интелигентно чувство за хумор, самокритична.Те изваждат всяка дума от контекста и започват да изгражда някаква тяхна виртуална ,социална и сексуална конспирация, която не би трябвало да ги интересува ,те не са нищо в случая. Точно тези твои черти ме привличат към теб за разговор. Радвам се ,че си добра шофьорка ,срещал съм няколко ,като дъщеря ни. Един път "звъни" мобилният, гледам някъде около три през нощта-дъщеря ни, аз притеснен, а тя да ми каже ,че е спряла и слушала пустинята. Разбира се ,че й се поскарах.Друг път мръзна сред снеговете някъде на Вакарел, а тя ми праща снимки по бански от залива Акаба.Та сега съобщения от Гърция ,че в нейният блок имало пожар на нейният етаж.Те си имат вайбър група и си разменят инфо.Оказва се ,че един португалец, който обитава апартамент, но отвъд стълбищната клетка нещо направил, дали е заспал ,но се вдигнал дим, а през един етаж, млада майка с кърмаче на два месеца точно над него .Задействала пожарната ,нищо сериозна ,но входа е поопушен.Тя стълбищната клетка разделя блока на две крила от едната страна три апартамента ,от който един е голям, а от другата страна два, но всяко крило ,на всеки етаж има си собствена врата ,но за съжаление никой не ги затваря и димът се разпростира ,та сега ще се наложи боядисване.Ама и аз с какви битовизми те занимавам.Друга добра шофьорка е една колежка ,за която съм ти споменавал и за карецата и за изпълненията от твърде личен характер в малките улички късно вечер в някоя от колите ,нейната или моята,и за симпозиумите в МДУ. Алекс
Ето ме, Ал. Пия кафе и сядам да си обменим две думи. Колкото и да обичам обострената сетивност при шофиране, никога не бих отказала да ме повози вдъхващ доверие мъж. Усещането да не си навигатор, да се наслаждаваш на филмовата лента, която се извърта зад прозореца, да наблюдаваш малките мускулни обтяжки я на врат,я на лакетна кост, оххххх дайбох и на бедро, пък да ги погалиш, пък да плъзнеш нокти по темето и да обхванеш вратлето, пък да оставиш слънчевото петно да осветли венерината интимност, да я натопли, пък да си я разкрачиш и да се оставиш на фантазията какво следва след броени минути да ѝ се случи, когато заетите шофьорски ръце ще са свободни. *** Определено ми е възбудително спокойното шофиране. Когато няма псувни, роптаене, обиди, когато разчиташ на здрава психика и ненарушим баланс. Точно това искаме от един мъж. Не някой льольо,не нервак, не единствения умен разиришли, искаме увереният в способността си. Той не се съпоставя. Не се вълнува от дреболии. Държи здрав кур с. И толкоз. :)))) И да, такива качества, в днешния свят, е трудно да се придобият, ако не чрез военна дисциплина или бойни спортове. Така, миличък ми Ал, не мисля че ще бъдем само двамина и тук. Винаги ще изкажем мнение, чиято полит некоректност ще разбуни гласчетата на безгласните :))). ***Горе сме. Цветовете са меки пастели в охра, жълто и светло зелено. Топли. Налягали са из зеленчуковия двор, моля ти се, едни пъпешчета и динички, по две шепи големи, същински пилци, пръснати из засушаващ листак. Земята се е попригладила и няма стърчащи треви и билки. Приканва ни да поседнем върху застланото и вълнено губерче и да се успокоим, поглъщайки излъчената ѝ топлина. Гроздето е пир за очите, в императорското си лилаво, дребен щрих, изпъкващ във все повече гроздове и едреещ в зърната,само докато привикнеш да ги откриващ под слънчевия листак. Ще потренирам в басейна. 20° е, но ще се натопли още малко. Това си ми е малката слабост, единственото ми любимо спортче, и заряд, и отмора. Ако бях си взела мъж, който иска да ме поддържа като неговата кралица, щяхме да се преместим да живеем извън града и да имаме басейн. Той щеше да ме гледа как си взимам дозата контакт с течното природно богатство всяка сутрин, вечер и всеки слънчев следобед. А аз щях да поддържам фигура, ебливо настроение и тургурът му с прилежащите мокри гърди, стегнати бедра и лъщящи на слънце кореми, мокри докосвания и дълбоки целувки от постоянния копнеж. Защо не си го инициирам сама ли? Защо като една умна жена не насоча събитията? Защото, мили мой Ал, няма да е същото. Най- великият кеф е да позволиш да бъдеш глезен, да го приемеш, без угризения, без задължения, без пречупване. Кеф, в който мъжът води. Жената следва. И това е истината. Целувам те. Ф
Деде, трябваше по-ясно да напишеш на Шизо къде да дойде да си говорите, че тя не е от най-досетливите и ще има да те търси из целия сайт. Написах й аз, не е нужно да ми благодариш :))
Не ми се сърди, но не обичам когато си права и се оказа ,че пак си права както винаги.Не сме сами. Пак някой наднича през ключалката ,ама какво ги интересува какво си пишат два души. Не вярвам само да си излеят злобата ,което смятат за своеобразно самоутвърждаване..Много ми се иска да ти пусна два кратки откъса извън дискутираните с теб теми.Дали ще ми разрешиш ,те не са от мен ,а от Стайнбек. Няма да се "чепати" и недодялани като моите коментари. Само с твое разрешение мила.Знаеш ,че съм бил в казармата ,онази социалистическата, знаеш ,че съм бил десантчик, както ,че съм тренира над девет години джудо, вярно ,че последните бяха за удоволствие .Бойното самбо, което се отиграваше ,бяха по-скоро фрагменти при реални условия .Блазе ти ,че си на вилата. Есенните пъпеши и дини не са едри ,но са като "мед".Ей на онази бригада ,в онова село Писарово,когато спря министерската "Волга" и изскочи слабото момиче ,което се втурна към мен, а аз целият в разни люпи ,зрънца от царевица ,която караха в ремаркетата.Та карахме трактористите да ни носят по няколко дини от бостаните, край който минаваха.Бяха малки, сутрин ледени,та чак зъбите ни изтръпваха, но пък толкова сладки.Бяха разкошни.Предполагам ,че и във вашата градина са такива.Блазе ти. Алекс
Ал, или ме гушни за тиха потна сиеста или да се емна по баира :))), душо моя златна. Чи сръце не трай! Айди, до по подир. В момента зобам с устни от дребните стафидени зрънца и въртя гроздчето като мамул, от чията сладост, кожата ми се изпълни, окото прогледна, а устните ми се накокружиха в деликатния сблъсък с твърдина. Охххх Ф
Майко мила как харесвам полу изсъхнало на чепка грозде. Не е типична стафида ,но е малко по-сочна. Не сама по байра, всякакви ги има.Топло ,почти горещо, плъзнали са змии и гущери, да не говорим за двукраки. Ал
Ал! И на Бандерата бяхме. Всички, барабар с кучиту. Йейййй , не вярвах, че ще успее. Меко слънце, спокойно безоблачно небе. И във водата бях. Макар че от морето имам некои засуквания в дясно коляно, дето лових вълните в прибоя, ма бая си дърпаше. Сега околията миришкс на нашата баница, дядото полива, дяцата са "закуска на тревата", песа дреме. ...и ди ли я! Пък аз помъкнах два учебника от нетърпение :)))). Сега ти пиша , изложена на вечерния буко бриз, пеещ омиротворяващо. И мокра. И мръзнеща. Ама нали мож ма стопли, а? Ал? Можеш ли ма стопли , като фърля :) хавлията и се метна по гръб на леглото? Можеш лиможешлимоцешли
Ал, беше ми поискал разрешение за линк? към разкази? Извинявай, че чак сега реагирам, разбира се, че ще се радвам да ги прочета. Междудругото, пристигнаха ми две книжи, които ми купи мойо по твоя препоръка на Michio Kaku. Щом започна да ги чета, очаквай множество прекъсвания на работния ти ден с всевъзможни коментари. Ф
Душицо мила, ама ти много рано си станала или изобщо не си лягала. Ако знаех ,че си станала щях да ти пиша, че и аз някъде към пет без петнадесет съм се събудил, но моята като почна да се въртя изръмжава като лъвица, "Я стига си мърдал" и аз като мишка се спотайвам за десетина минути, но вече в шест без петнадесет не издържах, бърз душ, кафе ,пак ръмжене ,но аз й го нося в леглото.А вчера като каза за баницата ,така ми се прияде.Ако трябва да съм коректен ,няколко пъти "Центурионката" предлага да ми направи баница, ама гледам да ограничавам въглехидратите.Ама вчера ,като си представих аромата на топла баница ми потече слюнка. А сега де, като не мога да се сетя за какви саитове съм ти говорил .Да не са два големи руски сайта ,единият фантастика, другият криминални автори, но те са сигурно по над хиляда автора. Ти на вилата ,тишина, утринният хлад те кара леко да настръхнеш. Алекс
Добро утро, Ал! Кафето вдига пара над покривката, а слънцето косо целува върхарите. Тихо е. Не е хладно, по нощница съм. Кълвач. Синигер. И баща ми пцова, че объркал мляното кафе с нес. Не ставах в 05 , а само се завъртах. Протягам се, взимам телефона и поглеждам, защото беше трудна нощ. Накъсано, даже почти невъзможно се спа. Много съм впечатлителна. Новите неща ме държат две педи над земята. Когато ми купиха кола, бях 1-2 курс студентка, не спах една седмица от вълнение и час по час поглеждах дали още е пред блока. Много грешки направих с нея. Грешките на младостта. После, брат ми обяви, че нямало да учи, щял да работи с ръцете си, дрън- дрън, мразеше да чете. Подкупих го с колата. Да стане студент и я получава. От трима ни, аз имах такава придобивка. Не е справедливо спрямо другите, верно. Не знам как стана. Сигурно щото никога не ми купиха уокмена, който желае цялата прогимназия :)))). Ал, за Стайнбек говореше, за негови откъси. Петльов глас се носи из отсрещния баир, бая приглушен, но все пак весел. Ал, пак ми се пише. Ама бавно. Нежно. Истинско. А това иска малко да забавя ритъма. Пък не мога. Новата ми дружка утре ще ми разкаже за "бруталния си живот". След лекции ще имам шопинг среща с другата ми нова- стара приятелка. Понякога нощем, пак нощем, със страховете и умората, се чудя защо се хванах на това хоро. Това са ония мисли от ляво, дето ни спъват. Мисля си,абе защо не се търкалям по цял ден на дивана с кучето, ми ще си пъна клетката. И ни задължиха да сме без маникюр. Ми, тоооо, аз готова ли съм да се откажа от този себеизраз? Знаеш ли колко е стимулиращ цвета, като се мерне, независимо от ситуацията? Децата ми се смеят, че съм се била научила на манииюр от две години, да не се правя на Марко. С новата женичка ще се подкрепяме, ще имам нужда. Да държим целта на фокус. Тя иска да бяга в чужбина като завършим. Аз не целя това. Но е възможно. Всяка промяна ни вади от зоната на комфорт. И сега си играя на ластик с границите на моята. Подхранвам еуфорията, за да ми е комфортно отвън. И чакам навика на 21 ден. Хайде, Ал. Да захващам същински задачи- куче навън, готварство, четене. Ще погледна след мъъъъъъничко :)))) Ф
Ох душицо, сетих се ,те не са сайтове ,а откъси от неговите впечатления от СССР след втората световна война.Много ме трогнаха .Отнасят се за истинските жени.Я, да те питам ,какво намират жени в устни с размер на гумите на кариерен БЕЛАЗ.Това са огромни камиони ,които работят в "Асарел Медет", товарят над 120 тона.Гумите са им огромни към три метра диаметър. Ал
Тава са откъси от глави на книгата "Руски дневник".Нарочно ги цитирам по-кратки , за да не ти омръзнат. ..."Докато бяхме в Сталинград, не спирахме да се учудваме на какви необятни пространства се простираха развалините, още повече, че те не бяха безлюдни. Под руините имаше дупки и мазета, където живееха хора. Сталинград е бил голям град с жилищни блокове. Сега от тях не бе останало нищо, имаше само нови жилища в покрайнините, а хората трябваше да живеят някъде. И те живееха в мазетата на сградите, където преди са били апартаментите им. Сутрин от прозореца виждахме как иззад една голяма купчина тухли неочаквано се появява момиче на път за работа и в движение си оправя косата. Беше чисто и спретнато. Провираше се с грациозни движения сред плевелите и отиваше на работа. Не можехме да разберем как се справят. Как живееха под земята и въпреки това бяха чисти, горди и женствени. От дупките излизаха и домакини с бели забрадки и с кошници в ръце тръгваха към пазара. Пред очите ни се разиграваше странна и героична пародия на съвременния живот." Ами трогват ме. Ал
Този ме трогва, бих казал до сълзи, ако не ти прозвучи много лигаво:"Сблъскахме се и с едно покъртително изключение. Тъкмо зад хотела, под прозорците ни имаше малко бунище, където изхвърляха кори от пъпеши, кокали, обелки от картофи и други отпадъци. Няколко метра по-нататък имаше нещо като вход в дупка на лалугер. Всяка сутрин рано оттам изпълзяваше момиче. Беше с дълги крака, боса, със слаби ръце и сплъстена коса. Мръсотията по тялото ѝ се бе наслоявала с години и кожата ѝ сякаш бе придобила тъмнокафяв цвят. Веднъж погледна нагоре и ни се откри лицето й, имаше най-красивото лице, което бяхме виждали. Само очите ѝ бяха лукави като на лисица, нечовешки очи. Лицето ѝ бе хармонично и в него нямаше следа от слабоумие. Явно нещо се бе прекършило в ужаса на войната и тя бе намерила убежище в забравата. Клечеше на земята и ръфаше динените кори и осмукваше костите, останали от чуждите супи. Обикновено прекарваше там по час-два, докато се наяде. После отиваше в бурените, лягаше и заспиваше на слънце. Красивото ѝ лице бе като изваяно, а дългите ѝ крака ѝ придаваха грациозност на диво животно. Жителите на съседните мазета в квартала рядко разговаряха с нея, но една сутрин някаква жена излезе от своята дупка и ѝ даде половин хляб. Момичето го грабна настървено и го притисна до гърдите си. Изгледа като подивяло куче жената, която ѝ даде хляба, и не свали от нея изпълнения си с подозрение поглед, докато тя не се прибра в дупката си. Сетне заръфа комата черен хляб и всеки път, когато погледнеше нагоре, очите ѝ шареха като на животно. Докато ръфаше хляба, кирливият окъсан шал се свлече и разкри младата мръсна гръд, но ръката ѝ несъзнателно го придърпа и приглади с трогателен женствен жест. Недоумявахме колко ли още са хората, чието съзнание отказва да приеме живота през двайсети век, но вместо да станат отшелници, бяха потърсили убежище във върховете на човешкото минало, в прастарите дебри на насладата, болката и самосъхранението. Дълго време щяхме да помним това лице." Ал
Ал, разбрах те. Устоите на религията, нравите, обичаите са полумъртви. С тях и човешкото достойнство. Днес не е хубаво да си горд. Не. Днес е хубаво да разкажеш как си повръщал след препиване, как токсични връзки са те принуждавали да вършиш унизителни неща, тъй че всеки един индивид да се почуства приобщен или успокоен, че е над околните преживявания. Нямам твоята памет,Ал. Бих искала да ти дам заглавие и автор, но не мога. Хванах книга и си провалих една Коледа преди много години. Беше за същите време, които описваш, но от друг ъгъл. Полша. Фашистки войници са окупирали града, но спазват пълно морал и поведени по устав. Когато руснаците нахлуват, разграбват къщите, и даденото семейство, което е преживявало в мазето на буржоазния си дом, използван от немци, но запазен в цялост, сега бива избито, домът унищожен, а момиче, оцеляло въпреки глада и загубата на статут, недокоснато от войничетата, сега е зверски изнасилено и умира, когато поредният я обръща по лице и търси по- запазен отвор от използвания досега. Войната не е време за търсене на божественото у човека. Или пък е?! Но което са изстрадали жените, е време да бъде компенсирано. С тяхната мъдрост. А тя, казваш, е изгубена зад решение за кубици и мезоконци. Ал, всеобщо е опростяването. Такива въпроси ми задават, толкова детски се държат, без опит за мисъл, прекъсват, не спазват обикновена хигиена на поведение, че сега имам и тази нова роля, да възпитавам. На граници. Слава на небесата, моите устни са хубави. Но и да не бяха, от това, което се вижда на пазара от устни, на човек да му се отще да ги чуе как се разтварят и произнасят мисъл. Ал, такава жестока антипатия изпитах към някои колеги, че се учудих от себе си. Но , Ал, ако искам да се возя в класен автомобил, сув или квото, няма да го постигна без силиконец. Без мезоконци. Без крадлив и лъжлив съпруг. Не страдам от това. Слава богу, обичам да ходя боса, да не се крия от слънце, да ям, да мисля повече за инвестиционни неща като бъдеще на децата, отколкото личен кеф и временен комфорт. Аз винаги ще съм обикновена. Позната някак. Припознаваема. Близка. Нечия сестра. Майка. Съседка. Нищо особено. Но и Меркел е такава, нали? :)))) И Райнхард. Та, не е болка за умиране. Никога няма боцна ботокс. Току що се сприятелих с новите си вертикални вилки в крайчето под очите. Мое изобретение са. Никой друг няма такива бръчици. Много фини, да, но забележими. И са толкова интересни за изследване :))). Ако пием кафе и ти говоря, ще откриеш още много тектонични движения: над горната устна например. Нови са. Не ги знаех. Кой се гледа в огледало, докато говори. Но ме снимаха на клип и се видях. И въпреки това, нощем се галя и усещам стегната и твърда, владея всеки мускул и въпреки някои ставни амортизации, се чуствам доста апетитно. Точно като свежа и здрава ябълка. За разквасване на устата :)))). Хапнѝ ме и ще чуеш божествения глас. Искаш ли да пробваме? :))) Ф
Душа имам същите виждания. Нашите никога не ми купиха магнетофон.За учебни пособия ,за спорт не беше проблем.Е, имах един транзистор "Селга", не го бъркай със "Селена", а като по-голям един ВЕФ.Иначе пергели, писалки, автоматични моливи, ски, три чифта хокейни кънки, да стика, шайба ,обувки от ГДР за ски, но магнетофон йок. Разказвал съм ти за замръзналото езерце на сегашната "Кукуландия" и хокейните срещи с момичета от ж.к."Изток" Имай предвид, че съм завършил когато имаше ФРЕ,-факултет радиоелектроника с четири катедри -"Електроника", "Изчислителни машини","Радиотехника" и "Далекосъобщителна техника".Даже по едно време имаше и пета ,в която се изучаваха технологиите на радиоелектронното производство. Да простащината е всепоглъщаща, та те не знаят как да се държат в заведение на маса, размахват ръце ,викат келнера като пъдари, Не съм корифей по етикета ,но поне се държа прилично.Не знам дали да го разбирам като комплимент ,но се е случвало понякога ,когато сме в заведение по някакъв случай, най -често взели сме хонорар по ТНТМ/Техническо и научно творчество на младежта/.Та понякога колежката ,която е седнала до мен ми е казвала ,с теб се чувствам като дама.Дали е от сърце или на принципа "Кажи му аго, за да му е драго" ,но е приятно.С теб се чувствам разбран ,много си ми интересна, разказваш увлекателно и някак близко по виждания. Ябълки? Обичам ябълки и то много ,сладки, сочни, харесвам салата от настъргани моркови и настъргани кисели зелени ябълки със зехтин.Не веднъж съм ти казвал, че няма да ме забележиш, докато не се блъснеш в мен и ще ме забравиш ,след като отминеш три метра..Разказвах ли ти за мини представлението с трима участници: съпругата ми, продавачката- консултантка и аз в един магазин на Lee Cooper, в който влезнах да си купя панталон.За купона който изнесохме. Ей, не мога да е откъсна от писане, а нали знаеш, че пиша като дърводелец.Ал
Ал, забравих да кажа, че напомпаните патешки устни всъщност приличат на една изкуствена вагина. И мисля, че идеята е единствено тази. Лицето да се продаде бързо и на добра цена, вследствие на предизвиканата възбуда у силния пол, представяйки си как ебе такава уста. Едно време имаше физиономии, за които казвахме, че са минетчийски. Но сега сме заобиколени от такива говорещи путки. Подпухнали,ярки и блестящи в гланц. Представѝ си само следващата модна фаза. Говорещ гъз. Анус. Сфинктер наместо уста. :))) Мога да създам маркетинговата стратегия на д-р Енчев, ако желае. Не, грешка, той още не знае, че ми я желая. Стратегията. Работно заглавие- chicks analae го желае :))))
Ал :)))), не се сещам случая с панталона. Завиждам ти за придружителката. Толкова ми е хубаво, че излизате по двама. Ний....охххх....веднъж отидохме на кинооооо :))) такааааа и не си говорехме на връщане. Бях избрала филма с говорещо мече Тед, пълен с простащини и вулгаризми. Мойо не понася такива неща. В мол? В магазин за дрехи? Никога не ме е придружил. Но има стабилно мнение за вкус и стил и се изказва непопитан. Наследил е това си качество от майка си. И защото е карал години обучение във Франция. Тя, моля ти се, майка му, по време на сватбата ни, моята сватба, точно преди да отворят вратите към гражданското ме оглежда и ми говори- "Ти кога купи тая рокля?" И това защото бях в 4 месец и леко ми личеше, макар че отслабвах драстично от сутрешното неразположение. Ужас, ти казвам. Отвориха вратите, с мойо под лакът, вървя, глътвайки корема с детето и само мисля колко ли дебела изглеждам. А бях хубава. Никога не изгледах филма от сватбата. Никога. Бях избрала леко вълнена рокля с еластан по тялото, дълъг ръкав и ресни за завършек. Тина има концерт с подобна. Ами практик съм. Исках и наистина я ползвах за последващи в годините купони в клуб с приятелки. Вярно, топличка е. Но се жених през дълбоката зима и беше минус 18 градуса. :)))Ф
Ами когато една жена нещо си науми ,става много упорита.На моята решила да ми купува нов спортен панталон или джинси.Влизаме в магазина ,но джинсите от един никакъв плат ,няма нищо общо с платовете на едновремешните джинси,някакви бели кончета се показват на най-различни места ,цената е никаква ,но и качеството е никакво .Вижда спортни панталони ,но платът хубав ,но черен.Има ги в два размера долу на крачола тесен и нормален .Разбира се казвам един нормален ,но №50 .Консултантката се запъва, ама този ще Ви е малък ,вземете №52 и започва спор,защото много мразя да пробвам,ако може ей така от гледане да ги улуча.Добре надвиха ме ,вземам №52 и като се погледнах в огледалото -смях .Показвам им ,че със закопчано копче и вдигнат цип мога да ги събувам като гащета този размер.Удържам малка победа и да ама не следва №50 ,започвам да се дразня и той нещо ми ширее, а на всичкото кройката е за някакъв със свлечен задник..Та само половин час упражнението събуй-обуй панталона. Разбира се аз пак виновен. Все едно чух класът на майка ми,/Светла Й Памет/-" ти няма да можеш костюм да си вземеш ,ще трябва по поръчка да шиеш". Аз и без това костюми не пося , а графитен сив панталон и тъмно синьо сако. А тези костюмчетата в Лазарини ,уж платът е хубав, ама за какви ги шият, да не е за деца от детската градина. Ал
Миличък ми мой! :)))) Смешно е. Най - много ме е страх ,а и срам, че когато съм в хотел, с любовник, ще събуя дрехи и бельо, той ще им погледне етикета и шси плесне челото " Егати, къв съм прошляк! Мое ли с тая хххл да си лягам" :)))). Образно казано. От етикетчето ме е страх, Ал. Не от моята визия. Не от тежестта. Не от огледалото. Не от кожата. Не от косата. От етикетчето на дрешките. Много са гадни, значи! :)))) Ф
Странно и дъщеря ни и аз сме Водолеи,демек зимни бебета.Дъщеря ни обожава топлото ,аз не го харесвам,ненавиждам..В Съюза понякога ходех с гола глава ,демек без шапка, а руснаците питали дали не съм луд.Е, бях си взел една скиорска шапка с огромен понпон ,донесена някога от баща ми от Страконице. Иначе руснаците с едни огромни ушанки ,като по шапката можеш да познаеш социалният ,интелектуалният и материалният статус на носещият я. Та затова на моята първа научна ръководителка, обяснявах ,че руските момичета седнали на нашата /запазена/ маса ,не са шантонерки, както мило се изрази, защото само шапката на едната е повече от двумесечните ми командировъчни. Ласкаех се с мисълта ,че може пък да съм им интересен. Ал
И аз съм като теб, Ал. Ако трябва да избирам, ще предпочета студа, където можеш да прибавиш. А не жегата, където не можеш да отнемеш. Иначе, в последните години и аз се научих да нося шапка. Даже ми стана приятно. Като гимназистка поживях два месеца в Москва. И мен хвалеше една Раиса, че имсм тяхно произношение. Но никога не свикнах с мириса на гастрономите им. Особен е. Като дете обожавах мириса на кожения калпак с козирка на баща ми. А майка носеше гладък кожух с космести, обърнати навън кантове на ръкава и косместа яка. Пъхаше билетче за градския в тези маншети на ръкава, за по- удобно. Веднъж ни прибираше отнякъде и видяхме друга майка с дете да седят в трамвая. Ядяха шоколад. Кума Лиса, сигурно. Очите ми щяха да изскочат. Майка никога не бе хапвала от Нашия шоколад. Той бе само за децата! Охххх, ши пусна салза :)))Ф
Нежна душица си ти. После от лаптопа. Ал
После пак, Ал. Време за бърза водовъртележка и щайги с провизии за товарене. Ф
Добро утро, Ал. Днес денят иде красив, тих и със заявка да бъде настъпателен и внимание изземващ. Обмислям си облеклото и се въртя около идеята за плетена рокля в слонова кост, прилича на изработка на една кука, но е машинно дело. Обожавам тази рокля. Има голямо деколте, загатната извивка съвсем рано върху рамото и много леко отпуснато ракрояване под коляното, за да има русалкавост. Въпросът е, че е време да ми идва, а носенете на бяло , на дупки , е рисково в такива дни. Но пък? Докога? Все ассс ли? И още, знаеш ли какво установих вчера- сутиенът ми хлопка леко. Имах луфт между цицита и горния ръб! Това е ново. Същото беше и със задните кълба на летния панталон, с който се изкачихме на билото. Стоеше ми отзад свободно набрано и неизползвано. Но да не си помислиш сега, че съм заприличала на дъска? Абсурд. Далече съм от това с поне още по 30 санта в обиколка. Та, хайде, виж , пипни ми корема, понатисни, усетѝ дали има увеличено яйце или не, имам ли леко отичане, лимфозадържане, приличам ли на поле с пмс :))))))), та издай решение: роклята или другата, дето съм шармантна, опал зелена и напълно защитена? :))))) Успешна нова работна седмица! Ф
Добро утро душко,прибрахте ли реколтата.хубаво е човек да има вила не много далеч от София.За съжаление моите земи са в троянският Предбалкан, но нямам имот в селото ,а са земеделски земи..Даваме към тридесет и няколко декара под аренда ,за което получаваме жълти стотинки.Другите земи изглежда не са атрактивни, защото за тях не се получават евро субсидии и към 12-15декара са гора.Това е 33% от земите на баба ми по бащина линия.Тя почина преди много години.Изглежда е била нещо като кулак/кулачка/ ,защото земите й били над 200 декара. Останала е вдовица на към 30-31 години ,защото нейният мъж и мой дядо е убит на Дойран.Бил е старши подофицер в 34Троянски полк, от 9-та Плевенска дивизия,.Била е бременна в последните месеци с баща ми, когато мъжът и отива на война. Неговите сестри бяха по-големи от него-то е очевадно. Иначе е имота е бил в центъра на селото ,та на негово място има хубав мраморен площад и голямо читалище.Имаше ниско образование ,но е била инициативна.Имала е нещо като домашна помощница ,за домашната работа и гледането на животните. Иначе за полска работа наемала нещо като сезонни работници. Държала на образованието, била в нещо като сдружение с други по-имотни селяни, та купили и някаква вършачка и вършели житото на житото на селото срещу някакво скромно заплащане. Ал
Ей, как ме изпревари. Тая реколта какво ще я правиш.Ние купуваме разни плодове от едни момчета.Те имат вайбър група , пускат предварително какво ще карат в София ,цената и местата където ще бъдат с точна по гугъл локация.Те са четири в Люлин, в Иван Вазов-пазара, на старите студентски общежития зад хотел плиска-сега в сградите в култов стил са факултети на СУ и последната е при Икея. Ние си купихме есенни ягоди, малини, домати, круши, грозде ,ябълки..Иначе през лятото вземахме доста горски боровинки, не харесвам култивираните.Центуриона ,направи сладка от боровинки,малко компоти, компоти от къпини,от ягоди, няколко от боровинки.Обичам сладко от боровинки и ягоди, но не съм фен на тези от малини и къпини. Ал
Вчера попаднах на снимки на съпругата ми от преди мно-о-о-о-го години. Полите й високо над коляното,слаби крачета ,слабо телце,.Тя в последните 35 години ,че и повече не съм я виждал с рокля или пола.Винаги костюми с панталони сако, основно в тъмно сини с някакви дискретни райета. Та тя тогава носеше джинси Super rifle №28, а това се умножава п 2,54см,/ за да го получих в сантиметри/, защото е инчов размер. На някои е по онези бански тип "танга", тогава и позволяваше да с пече на плажа пред тогавашните хотели "Метропол" и "Морско око" на златните пясъци само по монокини.Ама те и другите ,тогава по-млади жени се печеха така, Хубави гледки, радващи окото.Сега вече не става за такива изпълнения. Минали неща , спомени Ал
Деде, само да кажа, че ти трябва да си голям дървар щом си успял да превърнеш такава яка мацка, дива степна ездачка в леглото във фригиден асексуален "центурион"...
Пък мойо, Ал, когат ме видял на дансинга на фирменото им парти, си рекъл, че никога такава мацка няма да му обърне внимание. А после, на Мальовица на хижата, къдет след върха, на 2 март, се съблякохме, се удивил първом на прасците, после бедрото , па гъзааааа, а че имало и цицаааа еее не ! Тва е. Умпа- лумпа. Моя. Разсейвате ме :))) Ф
За фройдиста -специалист по женската сексуалност, ще му кажа ,да си гледа работата. Да си ходи при "мометата", тип "Ергенът". Онези с устните на автомобилна гума . Ал
Ама Fairy, защо все на мен.Мия кротко колата на автомивка, че от този "чист" въздух в София и няколкото капки дъжд миналата седмица, тя е заприличала на автомобил от корпуса на Ромел при настъплението към Ел Аламейн. И изведнъж от съседната клетка се появява един нещо средно между рус и риж и почва да говори на странен език, който наподобява български.Оказва се поляк ,любезен, казва ,че е жене за българка ,много доброжелателен, разменяме приказки, разбира ,но говори на български, който повече прилича на полски.Разбира ме се и по едно време идва пак, и ми носи библия.Аз го гледам шашардисан.Аз съм атеист, обяснявам му ,че не съм кръщаван ,че са ми интересни религиите ,но той започва да ме убеждава ,че бог е за всички.Добре му казвам, Ама защо все на мен ми кажи и в другите клетки имаше миещи, ами не ходи при тях. Ал
Неведоми са пътищата Божи, Ал. Изглеждал си объркан :)))). На твое място бих му задала два три въпроса по Библията. :))) Ф
А не бях объркан ,а исках да съм любезен, за да те го отсвиря грубо. По принцип обикалял съм по катедрали ,руски църкви, сръбски, бил съм в една -две джамии-даже поне 3-4 пъти в една малка в Самоков, .Даже съм се чудил при строежа на "Дуомо" в Милано в какви мерни единици са били проектите, Защото някой ми казваше ,че тя се води не достроена ,,защо било свързано с някакво поверие.Иначе си е достроена ,тя е втората по големина след "Свети Петър".Как са съхранявали документацията ,защото строежът й започва ,горе -долу когато е строена Хрелювата кула в Рилският манастир.Интересни са ми като строително достижение.Не знам доколко е вярно ,може и аз да се заблуждавам ,но съм чувал за някаква "Черна пагода", чийто покрив е от една огромна каменна плоча, на някаква впечатляваща височина.. В Съюза съм се напъхвал от любопитство в някакви черкви,направи ми впечатление ,че имаше много вярващи. Дъщеря ни пише от Гърция ,че е купила двадесет литра зехтин.Егати количеството.То не само за нея.Подарява на нас, на леля си ,братовчедка си, на съседи. Ал
Браво на Бубето! Явно си е щедра и услужлива, за хора, които харесва, щом ще напълни багажника с армагани. Хубаво си я научил. Върховното ми прибиране от Гърция, беше с голяма картина върху всичкия багаж. Имаше едни години, в които пазарувах картини отвсякъде, където отида. Вече спрях, поради липса на стени. Но видях у един търговец на изкуство, че може да се окачват и на два реда! Само това не съм изпробвала. Че в дома ти има компоти е прекрасна предвидливост. Чувала съм, че с тях, хляб и сирене, е напълно достатъчно да се поминува. Има логика. Аз никога не съм правила компоти. За да съхраня гроздето от вилата, ще включа соковарката и ще затворя сок, натурално озахарен, стерилен излиза,завъртам капачка и край. Тази година нищо не се роди по дърветата. Друг път се оказвам с едни много щайги дюли и круши. Ни брат, ни сестра им се занимава с консервиране, а си е труд на баща ни. Затова затварям зимнина. Инак не бих пазарувала, за да го правя. Само ако урожаят го налага. Навремето варях сладка и лютеници, за да създам ароматни спомени у децата. Знаеш. Мирисът е най бърз при извикване на цялостен спомен с детайли. Бях решила и ги отгледах с постоянното говорене, че ще се връщат тук, но ще са световни граждани. И трябваше да им създам сезонните усещания. Сега сме по- лежерни. Въвели сме избирателност. Обожавах да правя дом сос, да го меля, изпарявам, нагаждам на вкус. После, зимата меся пици, или пък овкусяваме паста. Вече и това не правя. За внучета бих почнала наново. Но сега има един период,в който всичко ще е различно. Осъзнато тийнеджърство. Лудостта на житейската криза. Ал, говорим си малко на развален телефон от няколко дни. Ти по една тема, аз на друга :)))). И така става, нямам против. В момента се опнах,след душ и адски дълъг ден по жарките улици. Имам ново тематично облекло и съм на върха на удовлетворението и умората. Смешки се случват нон стоп. Идиотите са безбожно майтапски. А от цялата работа минуса е, че песа ми любим получава много по- малко внимание и погалки. Само да минат 2-3 часа и ще му гушна гъзето, а то ще вдигне заден крак,, за да ми защипе ръката между крайниците си и те така. :))) Ф
Не бе душко скачаме от тема на тема. Буба е окачила няколко на морска тематика от Гърция. Симпатични лъхат на море, сол и слънце. Имахмеедна на Гюдженов, навита на руло още от бомбардировките "Центур". я даде за ретавръция и я продаде. Май сгреши. пак съм от телефона. Преръщамте ама силно та чак ребрата ти да изпукат.
:)))) Така е по- добре. В ръцете ти :))). Новата ми дружки ми звъни. Не можем да се отделим. Живи магнити сме. Дойде ми днес, но не беше проблем. Така и не ми каза дали да сменя роклята :)))). Утре ще им се пусна в синята от фейса. Купих я преди да срещна италианеца Массимо. Велика история беше. Велика! Без него щях да мисля, че секса е приключил отдавна и край. Затваряме. :))))) Има една на моите години, от Разлог, взела са квартира, щерка ѝ също учи тук, има друга мааалко по- малка, от Своге, на общежитие е. Разбираме се с поглед, Ал. Глупостта е обща, и идиотията, и простотията. Много е странно, че всички те търсят компания. Одобрение. Изчакват се. Бошкеййй, ас не съм устроена така. Сядам сама и предпочитам така. Пиша, слушам, не ща да ме разсейват. Нито да чакам някой да се изчурка. Въвеждам лека лекичка дисциплинка. И да видим дали ще успея. Нямам толеранс и търпение за бавни, Ал. Никакви. Може да е конфликтно това. Може. :)))) Ама да ме връщат три изречения назад с тъп въпрос Ооооооо Оооооооо, няма начин :))))) . Стискай ме още, вече не хрущя. Само мъркам. Нямам търпение за тъмното утро. Заревото. Моката. Твоето поздравче. И новия ден :))))). Ал, Ал,Ал, не ти разказах. Охххх, дълго е. Хайде, ще го оставим за друг път. До утре, А. Гайз. Лунни ми фантоме :))).
Добро утро, Ал! Пу ти гониш :)))). Пипнах те по дупето, докато спиш. Ф
Ама страх ме е да стискам по силно, за да не стане беля.Някога баба Ката/Екатерина / на майка ми -майка ,много я обичах, както й тя мен.Та в изблик на обич така я прегърнах ,че й пукнах ребро.Случвало се е в изблик на емоции, на чувство на привързаност ,така да прегръщам колежка или момиче, ,че тя почва да ме щипе ,защото съм и пречел да диша. Изглежда ,че когато нямам думи да изразя емоциите си с думи, това е някаква реакция,чисто емоционални.Е, след това следват извинения ,че съм такъв не тактичен. Ама как пишеш, ако някога те познавах, щях да те моля да ми преподаваш частни уроци по български, но това е невъзможно по ред причини ,като основната е ,че съм толкова по-възрастен от теб, че ще ми трябва машина на времето ,за да отида на частен урок по .български. И то не е само писането ,а цялата позитивна енергия ,социалната среда ,емоции, като всичко това описваш с по няколко кратки изречения и даваш възможност на читателя да си до изгради ,по свои разбирания развитието. Не си ми споменавала за някакъв Массимо или съм го пропуснал.Но като се има предвид, че твой коментар и разказ не пропускам, а и не забравям, доста се чудя. Няма да те деля с разни "италионо". Прегръдки, за целувки не смея, за да не ми отвъртиш някой шамар.Не ,че ще се впечатля от удала ,но обидата ще ме изяде емоционално. Ал
Дай си ми целувката и слушай, Ал. Ще ти разкажа за Масимо. Това се случва в далечното лето господне на 2022. Времената,в които усърдно търся утвърдени професори, които да вдигнат нивото на моите кандидат- студенти, като посещаваме майсторски класове и фестивали. Та тук тече лято, унгарски професор от Германия е в София и ми вдига тургура по време на уроците, всичко е цветя и рози, а и сме избрани за елитен фестивал в Италия. Никогане бях чувала града, където ще се състои. А се оказа Тайната градина на Тоскана. Град Лука. Живеем в апартамент, ограждащ малък елипсовиден площад. В ограденото от етруски сгради , с ковани кепенци на прозорците, дворче , е пълно със ресторанти. Нощем до късно пият туристи, сутрин минава малкото боклуко събираче и вдига чувалите. Аз спях там, от вътр страна, на диванчето в хола и се гърчех от необичайно силния си нагон и непоносимото лятно потене. Ден след ден, тичахме през сгради и уроци, през малки аркоподобни кръстови стаи с олюпени мазилки в пастелни рисунки ала Рафаело, нощни концерти под звезди, седнали на възглавници на тревата и всевъзможни интерпретации на Шостакович, Бранс и Бах. Всеки ден изследвах малкото ни градче, като проучвах с възглавничките на пръстите си тесни калдаръмени улици, малки шивашки бутици или винарни, скрити под земята. Когато всичко свърши, а аз летях над земята от еуфория, професорите и челите, стихове, четени в църква, последвани от камерни импресии, ни записах за еднодневен тур из Тоскана с посещение в изба накрая. На уречения ден и място за взимането ни с микробус, изпратих селфи, че сме там и чакаме. Шофьорът, нашия гид, беше точен. Дойде усмихнат. Русоляв, висок и слаб. Не съм се и надявала на този късмет. Красавец! Който по нищо не издаде като да съм му безразлична, а напротив. От първия миг ми затърсваше погледа щом говореше. Обръщаше се с въпроси. А спирахме ли , отварях плъзгащата странична врата, ясно усещайки погледа му върху задника си, навирен, поради микробусните условия. По- късно, човекът сподели, че от селфито ми, се влюбил в тая мойта уста. Моментално си я представил около хуя си. И насетне бил много възбуден. Да, личеше му. Имам го на снимка с подутината :))). Денят мина флиртно, но нищо необичайно. Аз все пак имам опита да съм харесвана. Тръпка, хубаво. Красавец , хубаво. Но приключи. Остави ни пак в града и край. Обаче вечерта звъни. Иска среща. Последната ни вечер сме в Лука. Той също живее там. Иска, имал нужда, било важно да не се разделим така. Отказах. Детето ми е с предимство. Това е неговата триумфална вечер. Финалната. От другия ден с Масимо започнахме чат. От отдалечаващият ме рейс, влак, влак, самолет. В София. От вилата. От мола. От Казанлък. От колата. Бяхме неразделни. Започваше ме сутрин, на път към офиса, буса и туристите. През деня. Снимаше ми гледки. Снимаше ми себе си. И говорехме мръсотии. Нонстоп. Не ми е спадала възбудата. С месеци. Той ме провокираше да събарям задръжки и бариери. Обожаваше тялото ми. Красноречиво и фотодоказано. Неговите фантазии първоначално ме отвращаваха. Ядосваха. После ставаха и мои. Светех. Сияех. Влюбена, заради възбудата. Това е Масимо. Събудилият ме. Имахме две- три кризи. Когато ми се сопна, че бях разказала на съпругът ми за чата ни, беше първия път. Ал, мисля че получих инфаркт. Толкова силно телесно изживях болката, че съм го разочаровала, сърцебиене, липса на визия, чернота, шум в ушите, треперене. А бях на маникюр :)))! Историята с Масимо ми върна усещането за жена. Върна ми връзката с тялото ми. Дълбоките зависимости между кожа и емоции, бяха закърняли и спящи, но той ме върна на самата мен. Заобичах се. Вслушах се навътре. Доверих си се. Никога повече не се видяхме на живо. Чатът прекъсна след 6 месеца. Преживявах го дълго време. Всичко в живота си, от песента на вътрешното ми аз при събуждане, през тротоарите и колите, до вечерното легло се осамоти отново. Потъмня. Посивя. Но пък влязох в сайта, търсейки и други жертви на виртуалната любов, които да са преживяли и описвали. Исках да пиша за Масимо. Книга. Да ни направя герои в еро роман. Но тук видях много по- интересни неща. Страшни. Обидни. Вълнуващи. Харесаха ме. Оплюха ме. Пак ме харесваха. Търсих му заместник. Без да го знам. Нивата допамин, тестостерон, нагон, еротизон :))) си искаха своето. Нямаше друг такъв. Никой не може да се мери с обаятелното комплиментиране на италианците. С липсата на грубост, язвителност, соленонасмешие, тънка ироничност. Не. Масимо беше чист. Възбуден. Подтикващ. Но никога нахален. Вече не усещам нищо като говоря за него. Мога да слушам Нина Симоне без да ми пламва възбудичката като по Павлов сигнал. Благодарна съм за емоциите, които събуди и времето, с което ме обогати. Че е искал да духам на кон? Да ме ебат със сенегалец, току що прибрал се от Африка. :))) Тези неща даже не карат окото му да мигне. Как бих могла да се обидя, на някой толкова позитивен, весел и пристрастен да ми пише и говори? :))) Ал, това е Массимо. Массимо, Ал :))). Е, момчета, аз да започвам деня. Още не съм пила кафе. Цикълът и главоболът- това е една истински епична връзка. :))) Ф пс Целувам те
Ама баш точно така е, както го описваш, Ф. И, да ти кажа, много рядко, да не кажа никога съпругът е способен да го играе Масимо. Трябва си Масимо, тва е положението. Ся дали това се случва със знанието и одобрението на любящия съпруг или без негово знание е въпрос на взаимно уважение, доверие и - о, да - любов, тук всеки сам си преценя, има много такива шматки като тебе, Ф., които бъркат изгарящата ревност с любов и болното чуфстфото за собственост за грижовност. Обаче виж колко жалко, жената на дедето не е имала тоз късмет някой Масимо нея да я "събуди", така си е умряла сексуално и се е превърнала в безжизнен центурион :))
Това бе излишен коментар, :)), лишен от усет, разбиране, такт, проникновение, смисъл и най- вече канен да бъде чут! Чуствам се омърсена, че ме четеш. И още по- омърсена, че тълкуваш по този начин. Нямам думи. Ф
Душице нежна, ти нали се сещаш, че ако ти беше омъжена за мъжленцето “Алекс” ти сега щеше да на мястото на “центуриона”? Е, ако мозъкът ти наистина беше толкова комбинативен, колкото си въобразяваш щеше вече да си се сетила, но по всичко личи, че току-що си прогледнала… Е, да, точно такова е усещането да си отвориш очите, доста е неприятно, за това и не очаквам да ми благодариш :))
И да, тепърва чакаме и коментара на дедето за твоя Масимо, що ли някак съм убеден, че моят след това ще ти се стори сладък като мед и чист като изворна вода. В сравнение с неговия, ако не е станало ясно :))
Кафето го отнесох още в шест часа на центурин /ката/. Ама как пишеш, да беше по възрастна ,та някога да ми беше давала уроци ,как до пиша-е това за преди много години.Нямаме в областта на писменият израз.Виждам го, преживявам го ,усещам го твоето площадче, все едно съм там. Бил в съм в Триест, бил съм в Милато , в Торино, във Венеция ,но не мога да го опиша.Мога да го вътрешно изживея ,но да го напиша не мога.Центурион/ката/ и тя е такава, тя е интроверт с твърди изразни средства-възпитани, любезни, но твърди.Даже когато говори ,имам чувство ,че всяка нейна дума е точно на мястото ,но говори с кратки изречения.Не обича да е център на вниманието.Като млада имаше хубаво ,мускулесто тяло ,но дупето й е толкова твърдо, че когато го ударя ,/като избягвам ответният удар/ имам усеща ,че ръката ми изтръпва. Казвал съм ти ,че е с рамене малко по- широки от ханша.Може би е от спортната гимнастика, която е тренирала. Е, може и да е от това, че е клаустрофобка и почти не ползва асансьор ,независимо от етажа.Даже някога на "Албена" имахме среща с приятелски семейства в сладкарница-бар на последният етаж на хотел "Добруджа". Ако не греша това са 18 етажа, но тя тръгна да се разправя с администрацията ,да и отворят някакво аварийно стълбище, защото гостите на хотела ползвали само асансьорите .С големи кандърми се съгласи. Гледам "децата " се разпалували -забавни са ми.Нека палуват сега им е времето, но няма как да отрека, че са ми забавни..Може да не знаят, да не разбират, но правят изводи.Нека правят ,нека ме забавляват, нека надничат в тъмното зад вратата. Малка част от книгата ,но на руски, да не се забравя ,че е писана в началото на 20-ти век.--- https://www.litres.ru/book/avgust-forel/polovoy-vopros-lubov-kak-izvraschenie-48450220/chitat-onlayn/ .Ал
На мен така ли ми се струва ,но изживяването с италианото Массимо, по някакъв странен начин кореспондира с импровизираната разходка зад бензиностанцията от разказа "Крайпътно". Има нещо общо в изживяванията ,.Толкова са приятни и толкова спомени извикват от случки от различно време, от различно местоположение и от различни участнички. Май съм започнал да ставам сантиментален, на стари години. Винаги твоите разкази ме карат да правя нещо като ретроспекция на мои случки в миналото.Дали съм прав не знам ,но има неща, които се припокриват с лични изживявания в голям процент. Страхотна си в писането и изживяванията. Ал
Ех, Ал, пиша ти от метрото. Изстискаха ми клетката днес. Една е пред отказване. Не, миличък, не съм имала никакъв хубав допир с Массимо, освен една странична прегръдка в лозята, за снимка. Аз си разходих ръката по гърба му. Той- по ръката ми. Благодаря ти от сърце за топлите отзиви. Когато ти разказвам, съм спокойна, защото знам кой ме слуша. Ти умееш. Разбираш ме. Ф :)
“Омърсена” викаш? Брех начи, ква си била чистофайница, жива да не бях. Както и да е, според мен лееееекинко преиграваш, съвсем леко така :))
Ал, търся една конкретна импресийка, която писах за М, имаше фелацио на хотелски балкон, дано я открия. Но ето ти тази за начало :))). Ако не ме изтрият за нарушение на правилата :) : To be on the road is a blessing when you go to a place near to your heart. You can drive calmly and enjoy the harmony in your thoughts. They float above the ground and disappear like the surrounding peissage. You could turn on the radio or put some favourite music on, but silence is what you prefer. Although there is no silence in your head. You hear all the time the words you have said to each other. They flash and vanish. So, there was Massimo, driving to a stone house in Tuscany to meet a woman, which he hardly remembers besides that she had a sexual impact over him when they met some months ago. He was calm and had a B plan. He would say that he has to take a transfer to some tourists if everything was a mistake. Sex with a stranger. Exciting and frightening. So, he was deeply comforted to see, when he arrived at the farm, that there were few people enjoying the sunset by glasses of wine, who welcomed him to join. It was a pleasant surprise that he was expected guest. But where was she? He knew about hers passion to choose wine between all varieties of bottles, so he directed to the cellar. He stepped in the dark hallway after a stairway under the ground and as he was adapting to the darkness he start hearing some voices. The cool and wet air felt like breezie hug. The smell of rotten grapes and ferment was strong and exciting. And after a second Massimo understood that these were not voices but sexual moaning. There was an echo but he hurried ahead to see what is going on. Behind some ground- roof shelfs he saw a woman, lying , her dress over her face and a man, deeply stucked his face between her legs. He was on his knees, his hands pushing her tights away and his tongue digging in her pussy. Massimo stood paralized not knowing what to do. He was furious, mad, but he was not sure who these people were. He decided to watch more. The woman asked for more, she insisted with certain power in the voice and slapped the poor man on the face! There was a second pure silence. Then the man grabbed her and pulled her over. She was flat face on the earthy ground.He pulled her skirt over her head and her white ass shined in the dark. He grabbed her trough the waist and put her on her knees. With his left hand he took a bottle from the shelf and dig it in her ass. With his right hand he took his wet dick and pushed it her pussy. Then he started riding furiously. His left hand holding the bottle, his right hand pulling her hair. She was beyound pleasure. Massimo felt his dick hard and his head spinning. If it was her he would kill them both. But suddenly he remembered he had seen her ass before. And …wait a minute..it was not hers! He silently start moving back without watching and froze. There was a hand over his mouth not to speak. And another hand, which hugged his belly. A pair of breasts leaned tightly to his back. A warm breath whispered his name in his neck. He knew instantly it was her by the way his hair raised. And he let her come in front of him, knee down and took his hard dick in her mouth. He wouldn't spoil the moment , so he had just one choice- to drink his glass of wine as steady as he can.
Ал, открих го! Ето : Rain. Its monotonous calming patting on the roof is so pleasant to listen to when you are in bed. The water drops make real music as they play on the leaves,hit the stones, drum on the ground and find some metal surfaces just to add rhythm to the melody. This lovely music finds its way to human consciousness even before full awakening. You can hear it in your sleep. First thing in the morning is to curse about such bad luck- wet shoes, wet paths, crowded cafeterias. Then comes the real pleasure. While you drink a black aroma coffee and its power starts to flow in your veins you start to see the new colors in the world. Little diamonds shattered everywhere, Picasso faces behind the wet windows. And the human warmth starts to feel more precious. A touch on the shoulder, a presence behind your back. Then somebody comes behind you as you sit on the little round table on the balcony and opens its big glass doors. The humidity enters the empty room with fresh aroma which would have magical stimulating effect over the mind. Then a woman in a nightgown knees in front of you and finds her way to your sleeping cock. You sit more comfortably on that balcony chair and take one more long coffee sip. The silence is broken only by raindrops on the street. She caress your penis with her warm hands , tickle your balls with nails and she bends down to touch it with her lips. She uses her tongue to tickle your penis from top to balls and you feel it hardening. She spits over it and takes your cock in her mouth. In there it is warm and moist. You can feel the pleasant welcoming inside her mouth. Your cock in now almost fully harden with wild blood accelerating by the strong coffee. Her tongue tickles the top of your cock then her lips wraps it and she takes in inside her mouth fully enveloped till she reaches the balls, her nose pressed to your skin. She sucks it, you feel like in vacuum , like your cock has been extended by some pleasant forces and fluids start to fill it coming from your body. She enjoys it so much that her eyes are now closed and she moans with pleasure. Once again and again and again her head is going up and down , her mouth full with your strong cock , her lips enveloping it with pressing intention to suck its all fluids from inside. You try to look at the rainy street but there is no focus in your eyes so you drink your coffee not seeing what is happening outside. You know she will drink all of you. You know she will stay down there on her knees till she gets you pleasure till you cum in her mouth while she is sucking hard and she will drink it all. She will not talk all that time. Because she is not allowed. You like to take your coffee in silence.
Както се вижда, Ал, 6 месеца преди да вляза в сайта, вече имам фетиш към ножове, бутилки и малко насилийце :)). Найс, а? Добре се сдушихме от после с тукашните заебателни писатели. Колко различно звуча към М, нали? Още не съм се разгърнала. Опитвам. Вкусвам. :)))) Хайди, имай разкошна вечер. Ф целувчица :))))
А я виж тази кака как ме е изплагиатствала :))))) : https://www.sexkupon.com/story.php?id=3429
Добро утро душко, ще кажа, който го може ,може го. Имам забележка, защото не разбирам, от какъв зор ще забива бутилка в ануса на жената.Пустият му Массимо ,та той се държи като "българче" от провинцията.За мен това е безмерно унижение на жената, при това гърлото на бутилката трябва да е чисто ,а не с прах и паяжина по него, ами ако жената получи възпаление.Иначе е приятно и стряскащо да усетиш гърди в гърбът си.Това ми е мило ,но леко плашещо ,защото първата ми реакция ,като стреса от това мило докосване е да отправя един ритник в тъмнината където предполагам, че е обекта и прави удари, преди да успея да обмисля.Просто реакция извън размисъла. Така се случи с една много близко момиче, ям почти самичък в столовата на бригада ,а тя тихо дошла до мен,изобщо не съм я чул и ме плясва по вратът, главата ми е отпусната ,а там около кондилуса не приятно ,даже си е опасно и тогава без да искам ,без да видя отправям страничен удар ,чисто инстинктивно към човека ,чийто крака виждам в дясно с края на периферното зрение.Несъзнателно виждам ,милото момиче да е свлича на пода, без да искам съм уцелил в стомаха й.То бяха извинения ,вайкане от моя страна ,сърдена от нейна страна. Твърдо можеш го мила ,интересно ,емоционално и попадаш поне за мен точният моментна четене. Но кафе в леглото рано сутрин ,особено събота е особено релаксиращо, а дъжд ,хладно гледаш да удължиш момента на релакс. Не знам защо в събота и в неделя винаги са се случвали конфузните ситуации ,когато живеехме при родителите на милата ми съпруга или у нашите.Някак е конфузно ,когато вратата на стаята ви се отвори ,а в този момент са изключени или не обръщаш внимание на някои други сетива ,а примерно виждаш едвам ,едвам баща ти да гледа краката на снахата си ,които са насочени под ъгъл към тавана или пък майка ти вижда гърба на снахата ,как язди като степна ездачка ,горкият си син..Нещо подобно се е случвало и със тъста и тъщата.Както някой съботен или неделен следобед, младите решили на голямата спалня да си легнат, а старите извели детето навън,Хубаво ,но в един случай след "палуване" забравят презерватива под леглото.Сещат се вече когато са в апартамента на другите родители , при,които живеят.Не е проблем надяват се следващата седмица ,тихо да го махнат.Да ама не ,върху паркета има само петно.Конфуз.М-м-м, колко е хубаво ,когато трябва да ставаш, а тялото на спящата до теб жена е топло и отпуснато ,така ти се иска да се притискаш до него. Това беше мечтата в казармата, студена зимна утрин, до сигнала да ставане в 5,15 има няколко минути за мечта, да си до полуголо тяло на топло,спящо момиче.Не, че то този момент ти се е случвало ,но това не ти пречи да си фантазираш и да си представяш, колко ще е зашеметяващо приятно. Алекс
:)))) Ал, така ме разсмиваш, а съм гола, боса, с мокра коса и малко време преди да изляза. Днес заревото дойде на ивици. Розови бразди следваха синичките,в които ярко светеха звезди. Мисля, че значи, че денят ще бъде весел, пъстър и много лек. Целувка, Ф
Браво душко много рано си танала.Не ,че аз съм станал късно -някъде към шест без двадесет и пет.Малко хигиенизиране, на мен косата ми е къса, вчера и без това я свалих до сантиметър и перчемче към два.Бяла ,ама бяла .Не ми харесва, но поне я имам ,все още..Разбира се кафе за степната ездачка.Ама когато се готви да влезне в сблъсък ,наистина очите й се свиват и стават като на монголка , или виетнамка. Не случайно виенамките от нейната група и подаряваха дребни сувенирчета, а тя им даваше лекции.Пише четливо и разбрано , а не като моите драсканици. Ал
И аз пиша ужасно грозно, Ал. Приличам на стенограма. Днес извадих късмет, приключихме. Ще има хубава, дълга разходка. Ако бях свободна, щях да пека чушки на балкона и да пиша разказче. Сега винаги стои едно угризение "Учиш ли, а? Не четеш! А трябва!" :))).
Обичам печени чушки, независимо червени или зелени ,но да са печени, добре обелени ,и нарязани заедно с домати ,краставици ,"Гергана", ама пресни и може сирене , но LB и всичкото обилно полято със зехтин екстра върджан.Само да няма лук.Ракия почти не пия, по точно съвсем ,може малко узо,ама капка и най-вече червено вино. Не съм претенциозен. Та в контекста на темата , в село Писарово сме на бригада, есенна ,тази на ,която дойде за два дни едно момиче с министерска "Волга" ,та разбуни селото и най-вече нашият хазяин.Ама как плахо чукаше на вратата завалията, докато ние двамата с нея сме се залепили един за друг в средата на стаята и ще се изядем с целувки.Та завалията въпреки, че бил модерен човек ,с кършене на ръце ,хвърли цялата вина върху майка си, за да ни обясни как ,някак не било удобно момичето да спи в къщата заедно мен.А колегата ,с който бяхме заедно на квартира беше отскочил за събота и неделя до Плевен.Иначе хазяина не лош човек,ама слушаше майка си и жена си. Помагахме му да обера царевицата ,дадена му за домашно ползване, да си измъкне една каца от мазето ,едно буре , иначе събота и неделя скука ,ако не ни поканят на войнишко изпращане.Имаха нещо като дискотека ,но далеч от нашите виждания за такава, пък и нямаше кого да гушкам. Ами Фейри ,сладурано, изпечи чушки, направи салата ,пийни вино ,пък си спомни за мен ,ако ти остане време. Ал
Ал, нямаш представа колко ти се радвам за този спомен с щиглявото момиче от Волгата. Да срещнеш любов още тогава, в разцвета, да минавате заедно през всичките си метаморфози и развития, да останете заедно и то до ден, днешен, когато я наричаш "моето другарче"! Това е не само жив късмет. А работа. Много работа. Никога не съм обичала така. Влюбено. Дори с първото момче, с което имахме 3 години връзка, винаги се питах какво точно изпитвам към него. Женейки се, не знаех дали трябваше да го правя. Бях объркана и полудепресирана от външния натиск, но не и щастлива. За мен, е напълно смислено да се зададе въпроса дали съм способна да обичам. Извън виртуално, извън италианци :))). Как е възможно никога никога да не срещна човек, от който да имам пеперуди, подкосени колене и нам кво си, като за ордьовър? Как е възможно такава огромна минавка и прахосничество за тяло, създадено да ражда с лекота? Ней библейско. Нали? Затова, мили ми Ал, много ви се радвам, на теб и Центи. Ако да правиш любов на 17г с партньор, който ти е много симпатичен, е адски хубаво, то не мога да си представя с партньор, в когото си влюбен! Същото на 27? На 35? На 42? Боже, къде отивам аз? Толкова много сексове! С чуства! Главата ми не го побира! Не, Ал, моята клетъчна памет не избледнява и не съм съвсем капо, знам, разбирам, усещам, липсва това, което не е изживяно. Мога да го открия като запис. Като верижна реакция, чиито ход знам докъде води. Мога да изменя лицето си така, сякаш е във фазите на близостта. То знае. Аз знам. Но не е от този живот. И да, живо наказание си е. Можеха да ми спестят някой друг промил нагонност. Или пък магнетичност, предизвикваща ненужно обожание :)))). Можеха да ме сложат в суха клечка, щом така и така няма да ме ашладисват. Но не. Дай да похабим матряла! Е? Ней хунанно, ней. Но ти, ти имаш твоята луда младост, имаш бялото си момиче, имаш нейните битки и успехи, имаш силата си и стабилността, които си ѝ дал, за да се укрепи и в щаб, и в позиции, и в лична себеувереност, кариера, майчинство. Всеки от вас е щастлив да има най- желаните си и благоприятни условия, създадени за човека. Да, може да не е било скучно. И правилно. ***Имам един ухажор, комуто винаги говоря в множествено число. Мисля, че трябва и на теб да започна така. Ти не си сам. Не си един. Ти си продукт на едно синергично партньорство. Дано ме разбираш правилно. Десантчика и Центуриона. Да, бих искала да те виждам двойно :)))), но истината е, че сме сами, раждаме се и умираме сами и каквото и да искам аз, за да се улесня :)))), ти си твоят душа, ум, сърце и воля, а моята работа е да те виждам. Теб. Не социалното ти положение. Не веригите на Скрудж. Не каквото и да е от земните ти притежания и измерения. Трябва да виждам чистото Ал. Но това ме вдига от земята и летя в орбита. Защото всички около мен заслужават същото. Виждам ги. Чисти. А те не са такива според земни критерии. И така, Ал, настъпва моето падение. Заземявам се чрез хорските дефекти. Отново стъпвам по земята, виждайки и хубавото, и грозното. И отново, в това си качество, ми е по- лесно да ти кажа : Ал, ЦентисГардиън, вие сте прекрасна двойка! Пълните ми душата! Благодарна съм, че мога да си ви представя с кафето сутрин, с компотите над печката и под ръка на театър. Ти и Центи ще сте моят порцеланов супник на коледната трапеза. Огнището, ретро традицията, детайлът, свързващ топлината на събитието, с тази на храната и тази в телата ни. Вие сте моят ензим, поддържащ протеиновият ми синтез. Колагенът в кожата. Пътят към една не мечта, а вяра, не надежда, а убеденост, не фантазия, а клетъчен спомен по изгубено. :)))) Ф
Доброютро, както казваше полицай Крафтрий от филма "Ало, ало".Вчера се замотах и не можах снощи да ти пиша.Чудя се как никое хейтърче не се още обадило.Битовизми ,душко-битовизми.Вчера получихме килима ,който си бяхме поръчали.Представяш ли си до къде сме го докарали ,от новозеландска вълна.Преди време се смях от сърце-един овчар-има човека доста овце, но се оказва, че когато остриже овцете, няма какво да прави вълната ,а тя много защото в България нямало нито една вълнено и памучно текстилна фабрика. Не знам дали съм ти казвал ,но мой познат е служил като граничар по време на тъмният соц в ГЗ "Градина", точно при селата Щит, Михалич и Сладун. Даже се бях объркал, че действието на този разказ ,под който пишем се развива там някъде. Сутрин докато пийвам кафето, слушам глупостите по някоя телевизия е огромно телевизия, с огромно удоволствие чета теб.Голям късмет е да се познавам с теб, така интересно пишеш,човешки,топло ,съпричастно-все едно те познавам от детските си години.Разбира се това е хиперболизация защото съм значително ,по-възрастен от теб. Ами харесвам жените, някога една колежка каза нещо "Ти харесваш жените, уважаваш ги ,но понякога се държиш детински с тях, но пък може това да ти е чара" Е, това не е точен цитат ,значително по пространствен беше коментара, но този е смисъла.Странното е ,че Центи ,понякога ми преписва разни не съществуващи връзки с нейни приятелки от следването ,.Ама как може да помисли това, та те веднага ще ме "изпортят", Същото се отнася за колежки от следването ,които и тя познава ,даже как е запомнила една случка от бригадата, на която се запознахме.Та тази колежка ми мажела гърба с крем ,защото бях се опекъл като чушка в чушкопек.Та сега от време на време се пресеща за това.Нека се разсейва с това ,а не с други неща, но там няма как да знае. Ама много са наблюдателни жените в някои случаи.Бях е довел в завода, защото бяхме командировани за една много голяма поръчка за чужбина ,износ второ направление ,та даже от още един институт имаше два екипа.Щяхме да ходим ,дали на театър ,дали на кино, та от завода ,някъде ще спрем и сле това в къщи.Е, изглежда е събудила любопитството на монтажничките и те по различни поводи идваха при нас .На другият ден ,една от тях по точно бригадирката им ми казва нещо "Имаш ,сериозна и твърда жена ,че за теб такава трябва да бъде, за да те направлява през живота."Я, как се отплеснах. Какво е това усеща "пеперуди в стомаха", чувал съм го ,но не го разбирам. Разказвал съм ти когато бях ръководител на програмен колектив, от който 90% бяха млади жени, само аз и още двама колеги, от които единият беше безказарменик, поради здравословни причини, -доколкото разбрах нещо със сърцето, а другият след няколко месеца напусна. Та тогава имах чувство ,че ме възприемат като някаква кукла за игра и както каза една колежка ,"ти се сдоби с няколко майки",.Абе какви майки, та те почни всички бяха с по три-четири ,та и пет години по-малки.Та тя дочувала как някоя мърморила ,"защо му купува това, та той не харесва това".Нищо сериозно, става въпрос за купони за стола.Всеки човек предпочина едни видове храна ,а други не и аз така.Въпреки ,че обичам много сладко ,примерно някакви пасти, сиропирани като баклави, толумбечки, саралии и т.н., но не харесвам кремове, освен "баварски", но най-вече не обичам "крем карамел". Е, тогава бях много търсен ,защото в стола давах/продава/ само по един на човек ,а другите го харесват и веднага ,ако някой разбере ,че ще го има за обяд, тихо идва и на ушенце ,"да знаеш твоят е за мен, аз пръв ти казах".Няма как при умни момичета да не се увлечеш, да нямаш предпочитания към някои ,но е важното да е тихо и максимално дискретно.Ал
Добро утро, Ал. Налага се да съм кратка, че нощем ми свисти вятъра през отворения балкон, клати листата на растенията и шумка, а чак по светло мигнах за 40 минути,когато трябваше да ставам. Харесвам гладки голи подове. Има един тип ламинат, имитиращ състарено дърво,с лееееко лилаво- бял отенък, той ми е любим. Но това с килима звучи хубаво, дори само за да се поддържа занаята. Някога, на детски лагер, момчетата говореха гадории, за да ни откажат от храната и да я вземат :))). При мен никога не им сработи. Няма начин. Никой не застава между мен и яденето ми , без кръвно- душевни белези. Едно нещо не обичам- кестени. Когато мсйка ги пече за пръв път, бях болна и свързах усещанията с аромата им. Край. Така си прецаках един парфюм. Сложих го при главоболие. Беше последното му ползване. Желая ти прекрасен ден. Усмихнѝ се на Центи от мен. Ф
Сигурно от възрастта не мога да спя.Заспивам и към 1-2 през ноща се будя и като се окококоря заспивам към четири, а по принцип ставам в шест без петнадесет. Та снощи глътнах един Атаракс и сънувам, сънувам, съпреживявам разни минали неща, разни фантастики, разни мрачни ,и гадни сънища и се събуждам чак малко преди часовника, за да направя кафето ,едно кратко душче ,по -скоро за разсънване и да ти пиша.Желая ти успех, прегръщам те и те притискам до гърдите ми. Ал/ Ама съм смел ,а?/
Ммммм, надуших душ гела :)))). Как да уча сега? :))) Целувка Фърррр
Добро утро и на теб.Нормално, както винаги пия кафе, разбира се Центи също нещо листи напред назад,по екрана.Тя много се надява на един очистват ,ранно есенен дъжд. Сигурно ще отскочиш до вилата. Дали някога ще намериш време, малко преди гара Реброво,след като преминеш моста над Батулийска река ,ама веднага след моста-когато пътуваш от София към Своге.Като казвам веднага след моста ,да се разбира ,ама веднага след моста и след това по един ,път, който се надявам да е спокоен, преминаващ през Батулия, в ляво ще видиш едно не малко училище ,тънещо в разруха. След селото пресичаш един мост над реката и караш още към 5-6км към Бакьово.Само 1-1,5 километра преди селото има един плавен голям завой та точно над този завой има една голяма поляна, поне такава беше преди няколко години.Та точно там беше палатковият ни лагер, мястото за купоните .Ще забележиш едно подравнено място на плавният склон,та точно там бяха палатките. Пийна ли вече кафе, ако не да пийнеш и да ти сладко. С нетърпение чакам твой отговор или споделяне. Ал
Добро утро, Ал. Пия вода с лимон. Къщата е тиха. Народът дреме. От вчера по обед имам мигрена, която не се влияе от предишното ми работещо прахче. Мисля, че се дехидратирам покрай новия натоварен график, въпреки бутилките в чантата ми. Устните ми щипеха ужасно преди два дни като ядох салата Капрезе. Все едно са пустинно напукани и оцета ги довърши. От другата седмица си назначавам за постоянно и неограничено време соли във водата за пиене. Лекциите препускат през материал, дълбоко детайлизиран като терминология, от което колежките се уплашиха и са пред отказване. Защото това се умножава по няколко предмета, казва се, че ще учим от учебник, който е още по- академичен, всравнение със картинковите слайдове и общо взето е пълна мъгла през януари, на сесията, какво от изискванията ще можем да възпроизведем. На мен всичко ми е много интересно. Старая се да разбирам и помня логиката, маркирам гръбнака на говореното в час, но после виждам, че то е 1/5 от учебния материал. Дали тогава главоболът е от стрес? Не знам. На вилата няма да се качвам, не, не. Сваленото грозде е вече в шишета, на сок. Очаквам тикви. Ама са големи и златни, баш за каляска. Сега, пазейки очите, ще погледна моя фен клуб под разказа ми дали е вилнял :))) и ще спирам електронки, в полза на хартиени учебничета. Надявам се и аз да го пишем дъждовен. Имам нужда да седя в леглото, на тихо и да не хабя физическа енергия. Поне днес. Желая ви прекрасен ден, с почерпки и разговори, с гости и смях. Аз се наслаждавам на последни отброени дни с деца, после си оставаме само с кученце. И всеки пък се нагаждам към тази промяна през серия от емоции. Прегръдка. Ф
Центи ми се кара ,че не пия вода.Не пия бира,само към 150-180 мл бяло нещо от типа пино гри, шардоне .и няколко кафета.Тя винаги носи една вода в чантата ,псува разни еврокомисари ,заради капачките, които ти се завират в носът и си с големи шансове да се олееш.Така веднъж в чантата й ,която на тегло я докарва на теглото на калашников, се отворила една бутилка, не напълно ,но си тече от нея.Добре ,че всички документи ,документчета ,които носи са в едни плътни прикове.Знаеш ги формат А5, плътен найлон, в красиви цветове с копче, та те не се намокрили..Та в един момент и нося чантата защото тя нещо набира по вайбъра и един човек ми казва "Господине от чантата Ви капе вода", аз се ухилвам и казвам ,че не съм го докарал до там да нося като моя дамска чанта ,а това е на жена ми до мен..Хубава и скъпа чанта ,но там където беше обилно накисната кожата ,когато изсъхна си беше променила цветът. Чудя се как сме го карали на времето без да носим вода в себе си.Е, вярно тогава в София имаше стотици чешмички.Само в горната част на "Яворов" ,тогава "Ленин" ако не греша и си ги припомням като локация имаше поне 12-14 чешмички.Тичаш, играеш отскачаш до чешмичката да пийнеш вода и пак отначало.Е, сега няма нито една ,само цоклите ,на които бяха поставени все още стоят.Те бяха от розова мозайка ,а чешмичките тип чаша за шампанско ,онези чаши, за които се твърди ,че за модел била послужила гърдата на Мария Антоанета.Та сега гледам децата носят в чантата по една бутилка 1,5 литра.Ние на времето на марш на скок носехме манерки ,с един литър,но водата като е топла мирише на метал.А да пиеш по време на марша не е желателно само жабуркане ,че от интензивното дишане слюнката хем горчи, хем става като ластик, ти я плюеш, а тя се лапва на брадичката.Гадост ,миеш жабуриш ,но без да спираш, а ако потече и кръв от носът купона е пълен.Миеш лицето ,а цялата тази гнус -кръв, прахуляк се стича в устата-плюеш-стича се по камуфлажа, ама то не личи. В Гърция където е дъщеря ни вали ,а тук прах. Отивай на вилата ,тишина ,спокойствие ранно-есенна гора-само за релакс ,прилегнала я на плажен стол ,я на на някое легалце.При мен като ме заболи глава, е като синусоида -ту по-силно ,ту плавно намаля ,ту пак се усилва и така.Пия течен аналгин /ампули/, я Бруфен Ретард, я нещо от ибопрофените .Ама пия в промишлени количества ,почва да ми стърже стомаха , гаден вкус в устата и като ме подкара поне три дни. Прегръщам те ,притискам те до гърдите си. Някога четох ,че има някакви пеперуди, дали беше по амазонието, дали в Пантенал в Бразилия ,които се хранят със сълзите на животните. Та и тук твоите " фенове" , се автохранят със собствената си злоба и жлъчка.Алекс
:)))Трябва да пиша домашно, затова се разсейвам. Като каза чаша за шампанско, сетих се, че така ме определи М, италианеца. Беше на Нова година. Аз в червена плюшена дълга рокля. Снимах се в гръб, седнала на бар стола вкъщи. По принцип този изглед не дава красиви бутилки на стената отзад и висящо стъкло над главата ми. Не. Просто едни кухненски шкафове и уреди. Но да оставим фона. Връщаме се на моя изглед в гръб, седнала пред бар. Имаме коса, спуснах я за фотоса, стесняващ се към талията гръб и сега идва интересното- дупето. Мислех, че ще изглеждам като колба, круша, нещо по- така, но не. Массимо каза, че приличам на чаша за шампанско и искал да пие от мен. Оххххх :))))) ***Вчера стъпвам енергично към сградата, без да видя, че колежките са на кафето зад паркирани коли. Извисява се пресипналия глас на мойта дружка, вика ме. Не чувам думите, но веднага свървам към тях. А другите едни смутени ме гледат. Била викала " Алоууу, красивата" и те умрели от срам. Пък аз се обръщам, разиришли :))). Казах ѝ " Че ти и Алоу, кучката, да беше викнала, пак щях да се обърна", а момичетата в шок. :)))) Ф
Върви една непрекъсната връзка, но по -скоро еднопосочна с дъщеря ни в Гърция.През нощта валяло, но сега е хубаво времето.Та разхождат се по плажа ,не знам дали се къпят ,но ми праща снимки на нудисти.Е, това е нещо ,което не разбирам.Като помисля всичките ми бански, даже най-хубавите по кройка приличаха на боксерки.Нещо не разбирам тези с изрязани бански.Преди ден ,два или три ми изпрати една снимка. Снимала някакъв капут в гръб, та той е с прашки ,като на жена-отвратително.Даже преди много години ,когато по плажа не се "кършеха" стойки ,съпругата ми , настояваше да нося по- младежки бански , а тогава бяхме към тридесетгодишни,ама аз си харесвам тези като боксерки. Не ме изкушават нейните коментари ,че съм имал спортно хубаво тяло.Знам го, колежките са ми го казвали на селскостопанските бригади, а още преди казармата една жена почти на годините на майка ми ,също ми го е казвала, ами срам ме. А
Ал :))), като за мъж и аз бих се подсмихвала да ми се разхожда някой по бузаци, разделни от прашка. Че има красота в тялото, има. Че ако е хармонично, независимо дали слабо или пълно, ако се следват определени пропорции, то си му отива. Но някак не отива на мъже прекалената суета, така е. А имам такива познати. С всичката им грижа за коса, нокти и кожа. Е, смешно ми е и това си е. Лично аз, видя ли се на плаж, може и да не съм подготвена с бански, но свалям облеклото и чинно се кръщавам в свещените води. Децата са умирали от срам с мен. Случвало се е многократно. В крайна сметка дантелено мокро бельо не скрива много от интимността, но все пак е жест от моя страна, че съм го оставила по себе си, нали така :)))? Никога не се обличам така, че да се предложа като пържолка. Не приемам тая мода с клиновете. Оня ден едно моме с нуди цветове по тялото и напълно еластични дрехи, се качи в тролея. Виждах само патешките ѝ устни и нищо друго. Дори да я разчекна мислено в разни пози като за тук, пак не ми е интересно. Друго си беше една 60+ жена в строга кройка светъл костюм, с огромни ревери и дълбоко деколте, доста сантими надолу по пътеката между гърдите. Може да имаше твърде встрани от линията на окото, черен молив. Може да имаше видима възраст по лицето. Но това деколте ме побърка. И едрите гривни по очевидно засушената кожа. Финесът. Спокойствието. Мдааам. Трябва да излизам. Желая ви :))))) юютна вечеринка, Ал. Аз отивам да се направя на onemanshow. Ф
Добро утро душицо умна и анализираща. Удоволствие да започна да си пиша с теб с всичките си правописни грешки.Както съм ти казвал в лице съм съвсем обикновен, но комплекса ,че съм грозноват придобит в гимназията дълги ,ама много дълги години ме държа.Виж в тялото след изказването на онази по-възрастна жена в лятото преди казармата ,бяха като балсам за изтерзаната ми душа. Не знам защо майка ми беше ,най-голямата ми критичка за тялото ми. Непрекъсната забележки и то доста остри, че съм обезобразил тялото си ,че нямам "интелигентно "тяло,че не съм пораснал достатъчно ,а нейната представа беше поне ,ама поне 190см, а аз като заковах на 182, та не мръднах от там.За това все аз бях виновен и джудото, и лекото ,някога вдигане на тежести.Беше дразнещо и обидно ,собствената ти майка да те намира за не привлекателен.,това дразнеше и съпругата ми. Между другото това за мен не беше кой знае каква критика и изненада ,защото някак родителите ми са неглижирали всичко ,което правя. Примерно казвам ,какво е казала учителката ни по физика че, съм първата шестица от всички девети класове ,която пише този срок,а баща ми реагира "Дай го по-скромно, не се перчи" така ,че винаги ме "резваха" особено баща ми през глезените.Съвсем различно беше държането на онази колежка ,която ти знаеш като "колежката с триъгълника". Тя някак винаги намираше нещо положително или забавно или креативно в мен.Беше много умна ,но ме намираше за много умен ,но не особено сериозен. Казвал съм ти ,че много обичаше да ми прави освен разни съмнителни ,любителски психоанализи, но имаше и един огромен алманах на английски за гледане ,/гадаене / на ръке. Понякога се поскарвахме с нея защо ,уж нищо не вижда и не обръща внимание, но прави силно критични коментари за някои, мои увлечения. Не знам защо ,толкова се беше съсредоточила върху моето поведение. Случвало е е да й се разсърдя ,пак за някой нейн коментар на моя постъпка.Може и да е права ,а тя в повечето случаи е права ,ама няма да ми говори като на по-малък брат.Тръгвам си от института , не нося чадър, на спирката навалица за автобуси, та тръгвам към следващата ,където се събират две автобусни линии в моята посока. Та тя тръгвала с колата си , живеем в една посока /както съм ти казвал/.Видяла ,че ме няма на спирката, кара и ме вижда как гордо шляпам през локвите.Спира и ме вика в колата .Да ама съм сърдит и не искам да се кача, за да й покажа ,че съм й много сърдит. Много е упорита, може да разчупва ледовете, казва ,че съм й сърдит и тя го разбира ,но да не си показвам магарекият инат ,а да се кача в колата, и да й се сърдя ,колкото си искам, тя нама да ме носи на гръб, а колата ще ни вози. Абе какви ли не работи се случват. Беше си присвоила ролята на сестра закрилница,което мезабавляваше и дразнеше.Страни същества са жените, за мен не винаги разбираеми. А
Ох, Ал, направо я обичам тази твоя колежка с триъгълника. Толкова дълбока и топла жена, с фин усет, дипломатично поведение и неконтролируеми чисто женски изблици- обожавам я. Чак сега пия кафето. Къщата спи. От днешния разказ за хищните зелени очи, така ми се обърна хастара, че сега място не си намирам. Седя си върху дънцето, а го усещам на пипана, галене и стискане. Стиснала съм си прекръстосани краката, а ми пулсират устните, присвивам си отворите и усещам скубеща тежест да ме напряга в интимната зона. Мойо си спинка шумничко до мен. Кучето ми топли краката. Добре, че остава едната надежда, от което говорихме снощи на заведението. Виждахме се с роднини. Винаги внимателно изучавам какво първо впечатление създавам. Дали предишната симпатия/ привличане е още тук или вече не я предизвиквам? Та, доволна съм. Още съм в играта :))). Новото ми занимание предизвиква силен интерес и одобрение. Твърди събеседникът, че попрището било едно от най- ебливите изобщо, че ей сега вече, просто няма начин да не се покваря :))). Е, размела съм, подредила, чакам :))). Ал, за твойта фигура и лице- спасява те само Центи и нищо друго. Не съм имала щастието да попадна на адекватна височина и здраво телО досега. Ма така, да знае защо са му дадени. Да ми лепне гърба в стената. Да ми навре твърдо бедро между краката и да ме натисне. Да си приплеска дланта върху гърдата ми, със здраво заключени пръсти върху зърното, докато ми пъха езика си в ритъм. Абе, с две думи, да ползва инерция, гравитация и маса по предназначение. Ма като ме залигавят....па като се заусукват.....па можелимоля.....целувам ви ръка.....Алоооу, то да те догнусее да му лепнеш шамара, че да застане сериозно. Ма покажѝ, че носиш нещо в гащите бе. Заяви, че са ти отеснели. Ееееее :))). Виж как ме подюри кафето и тоя разказ с хищните очи. Е ней хуманно, ней. Представям си как се събужда такоф маж, както си го искам зад мен. Е не се бави. Директно ме подпира, придърпва се по- плътно с ръка, забита в корема ми. После гъделичка нежно зърната. Ама му иде резко идиотията и ме обръща по очи. И ас понеже сам умен, се сещам какво го е обладало него и почвам да хленча като да не искам, като да страдам и уж се отскубвам. Ама той още повече озверява и се забива грубо, аз се нагъзорвам да го пресрещам, ма уж не искам, де. И така ...ох...чакай да си премигна, че да смукна навътре лигата. Някой път ще искам и аз нежно и със света. Някой път ще има такива. Ма дет се вика, мож ли яде с нож и вилица, кат си гладен? Скубеш там със зъбките, теглиш, късаш и ръмжиш. Оххх, мили ми мой Ал, вдигай Центи под тревога или поне така ще си представя, че ще изкараш неделята. Аз хващам учебника до мен. Оххх :)))) Ф
Ал, току що прочетох за екзекуциите на три момичета в Аржентина. Приели да участват в секс парти срещу 300 долара, само за да бъдат измъчвани и убити, излъчвано онлайн. Това ли е новият секс? Като няма накъде повече? Побиване на кол? Садизъм в Содом? Потресена съм, че това се очертава да е топ категорията. Дори да си представим, че за в бъдеще се създадат биороботи за целта, пак е гадно. Колко сме близо до тънката граница, се вижда дори от моята малка фантазийка, списана току що. Тригъра с насилие на гладните. А като умножим "гладните" по финансово обезпечени полухора, жертва на лошо днк, вредно или липсващо възпитание и тотал социална неприспособимост? Или по- лошото? Социална мимикрия? Тогава естествено иде въпросът за ковида и ваксините, за страничните ефекти, за загубата на фертилност и безполезната сперма. Но кои народи се набоцкаха? Кои останаха по натюрел? Дали естественото желание за секс, любов, романтика и размножаване е прерогатив само на първичността? Ние се комплицирахме към самоунищожение ли? Ние, цивилизованите, абсорбирани в урбанизионен шум, токсичност и стрес? Ал, побеснявам от такива идиотски новини. Мафията не е религиозна структура, но осъжда момичетата, предлагащи плът. Печели от тях. Защото може. Те са виновни за избора си. Те ще са урокът, към други, така ли? Да станат целомъдрени и почтени? Или просто ще извличаме за косите из дома и пак ще правим същото?! Ма тва не е толкова смешно, спрямо сами да дойдат на крака?! Не е работа на полиция. Не на правителство. А на бащата. Братът. Чичото. Семейството. Съседът. Общността. Връщане към стария строй,Ал. Или да идва вселяването и висши духове да уплътнят тия покварени тела, че не се издържа. Ал, я пак ми спукай ребрата в силна прегръдка,моля. Докато млъкна. :)))) Всичко ще се оправи. Пътят е само напред. И доброто иде. Но е по- добре да стъпваме с мачете, а не с ръце, прибрани в молитва.
Не го разбира това, но и медиите са много виновни.Забележи как в много филми някаква слаба женица бие ,убива здрави мъже като ,че ли трепе мухи.Много момичета не осъзнават ,че това е част от феминизма ,нещо от сорта "И ти го можеш".Лошото е, че понякога отрезвяването е рязко и брутално.Може всякак си да ме наричат, да като млад бях доста силен щом можех сам, вярно с много мъка да кача пералня "Перла -о4 Вариант" до асансьора ,да я натоваря да я разтоваря и да я добутвам до мястото у нас.Вярно това не пречеше на Центи да ми налита на ръкопашен бой ,в най-неподходящи места в спалнята където изобилства от остри ъгли и ръбове.Държа да подчертая ,никога не съм посягал на момиче или жена.Даже дъщеря ни когато правеше беля ,не съм я докосвал. То и нейните бели бяха толкова случайни и не преднамерени.Двата пердаха бяха на морето ,а тя в единият случай беше отишла да гледа "Ну-погоди" в съседна почивна, без да ни се обади ,а съпругата ми започна да вижда апокалиптични картини ,как детето ни пада по стръмната урва ,а долу под нас е шосето за "Златните пясъци", другият път пак на морето ,и пак съвсем невинно -заиграла се с някаква костенурка и други две деца, и пак на съпругата ми съответните кошмари за случващото се.Почивната станция в гора ,приятно сравнително тихо ,а сме до самите "Златни", привиждат й се разни перверзници скрити зад всяко дърво, едва ли не всеки чужденец или българин иска да отвлече нашето дете. Освен това дъщеря ни беше много злояда, което изкарваше майка й от кожата ,особено ,ако чуе ,"Ама вие това дете с какво го храните ,че е толкова слабо".Иначе аз съм бил обект на момичешка ,та да не кажа и женска агресия като случая с триъгълника.Или пък като случая със съседчето на вилата им, или онази колежка, чиито хазяи ремонтираха/пребоядисваха/ апартамента ,в който беше наела една стая.Отделно съпругата ми.Да не говоря за онези смутни години от шести и седми клас, когато много харасваш момичетата ,но осъзнаваш, че си на по- ниско ниво на познавателната стълбица.Не смееш да ги пипнеш, а една иска да те бори, друга да те наставлява ,трета на морето иска да ти вземе книгата ,която четеш, за да хукне към плажа, за да й правиш компания ,а ти си изгорял,а тя се тръска върху теб ,който си кротко омотан с чаршаф в леглото и четеш нещо от Жул Верн и хич не ти е до плаж защото си изгорял.Нищо сериозна ,но ерозира вътрешното ти аз, най-вече защото не знаеш какво става, какво е прилично ,до къде се стига ,а и не знаеш на къде отиваш.Мъка за смотаняците. А
Никога не съм посмял да стисна силно зърно на момиче или жена.Все се страхувам ,че много ги боли. С устни да,но със зъби не, а пък с пръсти да го стискам или усуквам -абсурд.болката ще е ужасна.Страхува се да притискам по време на секс жената силно ,защото много обичам при най-интимната поза едната ми ръка да е зад тилът й, а другата подпъхната под нея в посока на путето и дупето й ,а с показалеца и средният пръст да правя нещо като виличка и да притискам двете крила на устничките й.Във върховният момент едвам е удържам да не я захапя я за рамото ,я за врата, та хапя или възглавницата или собствената си ръка.Случвала се е да ме щипят в ребрата ,че много ги снискам ,и не могат да дишат, ама не го правя съзнателно. Гледам да съм нежен.А
Ал, ний с теб сме големи смотаняци :)))! От както се събудих, минах през дразнение, хиперполяризация, деполяризация, реполяризация. И това, както си седя в леглото, където съм все още. И с дразнител едно кафе и един интернет. Вместо да си стоя в една права линия като жив труп :))) и да не разходвам ресурси. Колкото и да не ми се щеше да се сбогувам с лятото, ще трябва да извадя кецките за разходка. Вече не става по чехли. Виж, под топла двойна пола е напълно възможно да се трие голичко и любопитно органче. Всичко е наред, добре съм. Светът не е подскочил за една нощ. Просто тия аксиоми дет ми ги раздразни мозъчко, четящий, сега бълват тризъбци към скелетните мускули и скачам на юруш. Та ти къде си, казваш. Върху какво скачам :)))? Дамаска на диван? Меча кожа? Коридорни шкафове? Върху дръвника? :)))))
Ооо, простете. Ти любиш нежно, аз пак спорт и физкултура. Еееее, ква съм лоша. Ал, много сетивничко ти усетих топлината и вилката, и натиска, и ритъма. Но моят праг на поносимост на болка е необичайно висок. До степен раждането да ми се вижда трудно, колкото един месечен цикъл. Хапѝ зърната. Теглѝ ги със зъби, може, приятно ми е. Със сигурност бих предпочела надпрагово пред подпрагово усещане. :))))) Ф
Ако трябва да съм коректен ,бих пъхнал една ръка под двойната пола ,бих погалил нежно и ако не бях възрастен ,веднага бих отскочил за да избегна последвалият шамар.А
Ще ги хапя с устни ,ще ги смуча ,но със зъби няма да хапя ,страх ме е ,че ще те заболи.А
Не шамар, а засмукан език ще получиш, Ал :)))). При това ще останеш без длан, защото ще я заключа силно, там където е. А месце за допълнителна изолираност на входа има, имаааа. А мускули да прищракат, също. Единствният ти полезен ход е да намериш смисъл и приятност, там, където си принуден да стоиш. И не забравяй, че моите ръце са свободни. Едната би драскала вертикали по гърбата ти, а другата ще накара дюкяна ти да се срамува. Винаги съм си мечтала за смелчак, чийто член да бъде изваден през металните зъбци на усмихнат цип. Не съм видяла досега такъв тип мързел в разказите. А ми се струва, че би било двойно удоволствие и за него, и за мен, когато усещам металната катарама да ме защипва и смачква. А зъбците да се забиват и драскат фината ми кожица. :)))
Някога тази моя колежка с триъгълника каза нещо от сорта.Ние никога няма да имаме и да бъдем заедно.Ти харасваш нещо лъскаво- Коментара беше значително по-разширен, може да ми казала ,съм лекомислени по разни по атрактивни като обвивка колежки съм залитал..Дали не ми беше казала , но в друг контекст, че тя за мен е като вярна ,товарна кобила.Тя си беше и едричка.А
А металните зъбци на джинсите , в най-неподходящият момент защипват кожичката от долната страна на тестисите.Много е гадно.А
Ами харесвам умните жени,с които може да разговаряш на различни теми.Кухе кукли ,които се чудят каква по ефектна поза да заемат нещо ми простеят.Е, може някое изречение да се обмени стях ,но те живят в някакъв виртуален тяхен си свят на ектеншани, маникюри, пилинги, силикони ,хелурони и други такива, а вътре като при онези кукли ,които казват "Мама"-В главите им вакум на минес не знам коя степен.Не казвам космически, нали четеш Мичиу Каку.Ал. Я да питам, аз ли те подтикнах да го четеш.Кажи ми "да" , за да се надуя като петел . А
Като кажеш "гадно" и се възбуждам още повече...Сбъркана работа съм, Ал. Миранямам. Отивам са фърла под влака на съдбата. :))))
Да, Ал. Надуй се кат петле! Заради теб заповядах на мойо веднагически да ми издири, плати и достави книги на Каку. Той чинно изпълни. :))))
Е, сега вече се надух.Нали не си забравили ,че Центи е племенница на проф.Спиро Пецулев.Спиро докато е следвал е живял при моята тъща ,майката на Центи.Тя му е готвила, перяла ,а та в някаква стаичка живяла ,работила и следвала.Изглежда ,че истински по-големи сестри се явяват като майки на братята си-жертват се за тях .Същото го наблюдавам при моята баба.Когато идват в София 1919 година,от Цариброд с дядо ми ,една или две години по късно идва първият от братята й ,да следва медицина.И къде мислиш ,че живее -при сестра си и зет си.Вече много възрастни, баба се гордееше ,че е известен лекар, той когато й идваше на гости винаги й целуваше ръка, и винаги я наричаше како. Последното предизвикваше някакво свиване на устните на жена му ,която наричах леля Цеца, а него дядо Драго/Драгомир/. Не виждам нищо лошо да харесвам жените.Колежката с триъгълника е изживяваше като по-голяма сестра ,а е по-малка към 4-5 години, но в някои виждания от живота по-зряла.Смяташе ,че ми трябва юзда.Алекс
Ал, какво има във файла? Да подскажеш, моля. Аз -пак с кафе и пак до учебниците. Мойо изглежда много се кефи на новото ми аплоа и час по час иде с някой нов подарък- тетрадки с перфорирани листа, които да късам и подреждам; - в новите ми цветни папки;- с цветни мемори листчета да добавям коментари към записките. И молятисе, инсталира си специално приложение за определяне на номера обувка от специализиран производител. Кара ме да стъпвам на бял лист и ми снима стъпалата. При положение, че преживява без да се храни и работи, за да издържа всички ни, направо съм уцелила десетката! ***Да, някога бях поела брат ми под крило, но той бързо надмина учителя си :))). Научих го да си пържи яйца, а сега е много по-печен готвач от мен. Научих го да работи с ДОС 2, той поправя, измисля и инсталира техники, каквито си ще. Ако ми дотрябва спешно помощ, няма да губя време и да търся друг. Е, никога не разви вкус към нашите занимания с музика, изкуства...:)))) милион пъти ще предпочете да седне на лаф с готвача в кръчмата, отколкото да ти чете книга или да слуша класика. Най- смехорийското напоследък беше като се събрахме в турски ресторант и той им оправи неработещите настолни лампи по масите, които им били нови и дефектни. А на тва свиркане от спасител, дет му се оплаках :)))), казва че като му се случи и на него, жена му веднага почва да крещи от плажа "Не го бий, не го бий" :))))). Много обичам, когато се гушка. Пипка ме по ръцете. Взима енергия. Аз не мога, Ал. Никога не търся физически контакт с хората, дори с близки роднини. Струва ми се лигаво. Сантиментално. Излагащо. Непотърсено. Или даже ми се струва, че обменът е твърде силно ангажиращ нервната ми система с отлив или прилив, все едно. Но не докосвам хората при среща. При разговор. Не ги докосвам, дори когато плачат. Аз студена ли съм :)))? Мисля си, че моето пипване би било за тях като ядрена реакция. Мисля си, че тази връзка ме свързва и после не е лесно да я прекратя. А я нося. Не го мисля това, а го усещам. Не пипам, ако не е наложително. Но ми се е случвало и друго. Да имам неустоимо желание да разчупя нечий врат и той се оказва, че бил схванат. Или пък искам да наместя нечий гръб. Или както при онази немкиня, която разсъблякох на закуска. Ръцете ми ме теглеха да го сторя. Та така. Прегръдка от брат. Закрила. Обещание. Пожелание. Нужда. Всичко в едно. Все едно казва "Аз съм аз, докато знам, че те има и ти желая само най- доброто". Не звъня на хората да ги питам как си. Не поддържам връзки. Не влагам енергия в това. А той- да. Чат - пат звънне. Разкаже. Разпита. Отделно, че всяка вечер имам снимков отчет какво е сготвил за вечеря. Да, студена съм, Ал. Живо чудо е, че тук съм вменила друг имидж. :)))) Ф
Няколко стотин ,а може и хиляда автора на фантастика от всички народности и времена.На руски е . Егати буквата "с" измъчи ме ,ще взема някой от другите лаптопи, но този ми е удобен. А
Ооооо, даааааа, давай го тоя линк насам. Това си е богатство! Горният е неработещ, та усилието ти да повториш пращане по друг начин, си струва! За съжаление, учебната ми литература е по обем като за две години, а не един семестър. Дали идеята е да ни сплашат, за да сме сериозни? Дали ще бъдат благосклоннни? Не знам. Но лично аз нямам оправданието за липса на време и възможност. Всичко друго, включително сайта, трябва да иде на заден план. Всеки час е от значение. Предвид, че след 1 час запаметяване заспивам :))))). Ф пс Е, има вариант да вляза в друг режим, може би съм била позаспала дренка :))))
Има със същото оформление Криминален. А
Гушкане-много
Като чуствам къв ток ми бижика из гладката мускулатура на влажното място, Аллллл, няма да минем само с гушкане...Нье, нье :)))) Разполагай се удобно, ръцете встрани, краката събрани! Дишай дълбоко! :)))
https://www.fant-lib.ru/ Добро утро, времето е свежо.Най-после малко дъждец.Това е фантастиката, ако има нещо проблемно казваш. Искаш ли и криминалният??? В него както и тук има и български автори,примерно Андрей Гуляшки. Въздухът е свеж,по някакъв начин ведър.Това беше времето на есенните бригади, които продължаваше до към 12-17 октомври.Не бяха на нивото на летните. Летните бяха по- емоциални ,по изпълнени с чувства на нещо лично и интимно.Пия кафе,като първо занесох на Центи.Не трябва ли "и"-то да е "у"??? Май с "у" ще звучи грубо. Хайде ставай да пиеш кафе поспаланке. Алекс
Добро утро :))), Ал! Можех да дрямна още пол час,ама песа нещо не е добре. Мразя като става така. Как е възможно да получиш киселини изведнъж в 07? Да, отлично е времето за дълга разкроена рокля, дълъг ръкав и всичкото настроение и сили, които изисква новата седмица. Вчера с мойо си говорим, че нашият роднина, който все щеше да ми намира работа се изказал правилно, че така, с ученето, е по- добре. Имам силен стимул да се преодолявам. Да придобивам. Впрягам цялата си психика в обща мотивация. Нещо, което ако бе обратното, ако клатех крака под държавно бюро, в агенция по пътищата :))))) , щях да си умра. В тих психо ужас от разложението :))). Сега и мойо се подмладявал, все пак къщата му е пълна със студенти. Студеното мокро време е силно контрастно към топлината в уиски глътка, на бара. Обожавам тази разлика. Идеята за високия стол и усамотението на самотно пиене. Жена, имаща среща, която е минала под дъжда и се появява в мизерно състояние, не остава друго за предлагане, освен голата си душа. Слага я на бара. А полепналите дрехи и съсипания вид издават обещание, което тя не чува. Тя е в капана на суетата си и провалените очаквания, а той е там без очаквания. И пие до нея, оглеждайки вътрешното ѝ аз, светът, който обитава и постепенно този свят го привлича толкова силно, че влиза в него като през вратата на Нарния. Там нейният глас идва не от купчинката ѝ дрехи с мокри петна и оттичащи се струйки по гърба, не от опръсканите с кал подбедрици, блестящото в нездрав вид лице, а от жена, която свети отвътре. Устните ѝ вече не треперят и не пият импулсивно неосъзнато , а се разтягат в усмивка, мека и широка, топла и добра. Лицето ѝ е матово. Руменее от свян. Свян от помислите. От фантазиите, които се случват в главата ѝ. Сценките, в които той е главен герой. Косата ѝ е бухнала и лети навсякъде, като малко облаче, което той няма търпение да види как подскача в летяща езда. Дрехите ѝ не са дрехи. А някаква добавка към сексуалният му апетит. Ако е възможно това. Тя е просто едно ястие, което очаква ядящият, за да се осмисли. И го знае. Сервира се топла, ароматна и вкусна, дразни сетивата му и го чака да напълни устата си със слюнка, преди да поднесе първата си хапка. Вдига ръка и погалва лицето му. Покрива повторно контурът на устните му. Той ги открехва. Тя фиксира поглед в устата му и приближава език към неговия. Той чуства, че ако сега удържи да не я разкъса, всичко ще мине по план. И се оставя да бъде воден. В нейното темпо. До един момент. Той го усеща. Мигът, в който тя не иска да слуша себе си. Не. Иска да слуша него. Неговият ритъм. Неговият свят. С неговите цветове, щрихи и контрасти. Преливат. Тя влиза в неговата врата и той я води из тайните си места. Не са страшни. Само така изглеждат. Не са страшни, защото той я държи. И я води. Показва. Учи. Вътре е уютно и подредено. Спартанско. И диво. ***Хайде,Ал. Отплеснах се. А денят ме боцка с пръстче. Ф
Fairy, ама как пишеш, та ти си много по-добра от много от писателите и писателките.Защо не събереш всички твои разкази, коментари в една книга и ако искаш ,дай я на издател, да я издаде -даже под псевдоним.Толкова приятно чувство за хумор, самокритичност, приятно приятелско отношение, липса на първичната злоба така характерна за народопсихологията на масовият българин, а за съвремието още повече. Поне аз така смятам. Ал.
Ал, толкова е приятно да ме погалиш така! Благодаря ти! Ф
Ако ми беше учителка по литература, щях така да те обожавам, че нямаше да ме оставят на матура.Впрочем с пълно основание-нищо, че иначе бях отличник, та чак класната се чудеше ,как така не мога да пиша. Ама защо не станеш учителка по български, можеш го, знаеш го.Широки познания и извън литературата ,направо любима учителка. Ал
Ал, миличък, за книга се иска суета и време, за да обгрижваш читатели и дистрибуция. Иска се да обичаш да си в центъра на вниманието. Колкото и да е очевидно несъвместимо, аз съм си аутсайдер. Единак. За учител се иска огроооомно търпение. Аз бих била заплаха за децата. Ползвам спартански възпит методи. И имам нужда от бързи видими резултати. Мисля, че сегашната ми насока е доста ползотворна за впряг на онуй, що е вложено в мен. Да оползотворим наличните качества, умения и желания. Благодаря ти. Прегръдка! Ф
Лично мен спартанските методи не ме плашат.По принцип училищата ,в които съм учил в далечното минало ,дисциплината беше на високо ниво.Както каза един от класът след много години, "след нашето училище и казармата не беше толкова тежка".Майка ми ,ако не греша от десет години ме е научила да си оправям леглото.Сутрин ставане, сгъване на одеялото ,поставяне върху възглавницата, долният чаршаф се изтупва сгъва се и той върху възглавницата и цялото кубче заедно пижамата в шкафа със завивки.Леглото се покрива с кувертюра, опъната ,две декоративни възглавници.То беше в нещо като рамка с лавици където стояха част от книгите за четене ,фенерче и нощна лампа , а да и един транзистор.И така всеки ден.Ляга се под час, става се под час.Е,вече като студент нещата малко се промениха с часовете.За ядене не съм претенциозен ,освен ,ако не набарам бонбони.И сега не спим с разни олекотени завивки, а лятно време ,ако е горещо като тази и предходните години се завиваме се с чаршафи или празни торби за одеяла,ако е леко по-хладно ,памучни одеяла поставени в торби.Зимата вълнени в торби ,а останала част като в детството шкаф, сгъване, ,възглавници, чаршаф, а отгоре кувертюра върху матраците.При родителски срещи родителите ,не само моите вземаха страната на учителите.Майка ми често в различен контекст казваше ,"учителките са ви като светици, наливат знания и възпитание в дебелите ви глави.Някой родител да отиде и да иска обяснение ,защо неговият/неговата тъпчо/тъпка няма висока оценка-абсурд. Ще се опитам да цитирам една мисъл на Фридрих втори /поне за такава я знам/.Пруският войник трябва повече да се страхува от своите офицери отколкото от вражеският куршум" Е, за така някъде я видях. Алекс
Винаги съм мислела, Ал, че долният чаршаф не се вади. Дали добре те разбрах? Изтупваш го с ръка или го тръскаш през прозореца? :))) Ами какви теми, а? Прибирам се пеш, вървя и пиша. Желанието ми да успея става все по- голямо. Ал, знеш ли колко е яко, че си флиртувам в час? Питат- отговарям. Обаче си правя гласа. Става мек. Нисък. Топъл. Приятелките хихикат. Антипатките злобеят. Но даскалите винаги се хващат. Това човек не го прави в ежедневието. Да разчупва тишина в аула. Готско е. Имам желание да се прибера , да пия чай и да уча. А знаеш ли, в дупката между лекции от час и половина, се крия от мойте шумни недоразбрали и объркани колежки. Сядам в ъгъл. Кафе. Музика . И поглеждам тук. :)) Мойта дружка е болна. Съскаше малко по телефона,но тва е. Те пушат и не пият вода. Аз нося термоси и банани. Хубаво ми е,Ал! :))) Ф
През прозореца ,тихо и дискретно, ако вали проливен дъжд в банята леко сгънат на две или четири.В казармата долните чаршафи,само ги опъвахме, отгоре одеялата ,чаршафа ,който е под одеялото и над войника /вторият/ чаршаф се сгъва по определен начин, така ,че образува нещо като дебел шал,той оформя леглото в горният край ,като се подпъхва под дюшека.Одеялата също се постилат по определен начин, така ,че едни райета да останат при краката.Сред това от първото до последното легло се пуска един канапи всеки подравнява райетата на своето одеяло по него с корекция от този, който наблюдава от първото легло.Получава се нещо като една линия.Това е за големите помещения, иначе по граничните застави ,май е по -леко.При тревога никой не си оправя леглото, изнасянето е толкова бързо, че направо изглежда невероятно. Погледнато от страни изглежда като самотоха ,но всичко си има място. Душко, за мен ти си много позитивен човек, удоволствие е за мен ,че си кореспондираме..Аз съм от тези, които не пият вода и в най-големите жеги и отнасям караница, от две страни.Между другото ,когато вървиш по софийските улици ,много внимавай.Дупки ,вдлъбнатини , липса на плочки, шахти без капаци, на всяка крачка.Не говоря за крадци и джебчийки.Ал
Ал, тоя трик с поддържането на тургур, мускулен тонус и умствен фокус си е важен, защото моменталически се отнася и към кожата, респективно красотата и към имунитета. Днес бях пъти по- добре, защото добавих от онези спортни соли към водата си. И устните си ги чуствам плътни и здрави, и енергията си е налице. Минах през магазини тук- таме, донесох провизии. Посрещат те като гарджета и едно през друго разказват всичките си мисли и събития, които съм изпуснала :)))). Вайбър е супер активна зона с новите групи. Едвам успявам да си чуя мислите. И да се порадвам на любимите си комуникации :)))). Днес имахме интересни казуси в етиката. Говорихме за това, по какви принципи се ръководи. Кои са основните теории. Беше любопитно как лекцията повтори казуса оттук. Как понякога, за да отсъдим, се базираме на личните качества на човека, а друг път на резултата от действието. Странно ми беше да слушам наука, до чийто изводи съм стигнала сама. Като факта, че понякога няма оптимално решение, а по- малко зло. Или че местата на правилно и неправилно се сменят, взависимост от времето или мястото. Понеже сме хора и живеем в обвързана среда, връзките ни се преплитат на много нива. Изолацията е практически невъзможна. Нито е полезна. Та бульонът от страсти се овкусява според характера на участващите. Като включим и намеренията, нещата отиват стремглаво на юг, по път 666 :)))). Прегръдка, Ал. И за мой срам, никога никога никога не би ми хрумнало да раздигам долния чаршаф преди пране. Аз се родих, откакто проимах куче. Първо, в дома на мъж ми беше позволено да се влиза с обувки, при определени случаи. Това ми се хареса много, макар да свиквах бавно. И второ, палето беше малко, може би вкъщи от 2-3 седмици,когато имахме гости, то под масата и говорехме за него. Аз защитавах идеята, че сме една глутница, аз за теб, ти за мен и си му давах храна от масата. Това е против правилата. Мъж ми , а и всички други, виждаха връзката ми с животината, моя сянка. И се умили след почерпките, каза "Ако искаш, може да ѝ позволим да спи при нас , на леглото." Мойта руса го чу, разбра и директно отиде в спалнята и скочи върху леглото, което дотогава беше забранено. Сега забърсани или измити кучешки лапи, с косми, спят до голото ми. Обожавам този див имунитет. Беше ми адски ужасно, че ни отгледаха с множество забрани- да пипаме ръкохватки, стъклото в аптеката, да се подпираме, да сядаме на обществено място.....Сега цъфтя в мръстотийката и кучешката топлинка. Живот без косми би бил моят кошмар. Хич не ми се мисли за това. *** Ал, аз май рядко съм комплиментираща. Но че ми е много приятно да те чувам и да уча от теб, знаеш. Че се пробвах да се пооткъсна от зависимостите си. Видя. Неуспешно бе. Каквото и да си говорим, ние с теб си кликнахме. А Центи можем да прекръстим на по- нежното Сенриоха :)))) от центуриоха , центурионочка :)))) Ф
В нас, с обувки само около входната врата,във всеки от апартаментите. Е, когато идват някои от комуналните служби те вече си носят калцуни,но ние също имаме за всеки случай.Буба/дъщеря ни/,даже иска да пия в тоалетната седнал на седалката. Вече съм бил стар и т.н. Срещна сериозна съпротива, иначе някои нейни колеги и един майстор ,който смята ,че тя го осиновила въпреки ,че е поне 10-15 години по -възрастен от нея също го кара да сяда и се допуска само до едната от тоалетните.В три от апартаментите ,банята и тоалетната са в отделни помещения. Някога едно семейство над нас имаха едно едро и много красиво куче немска овчарка,но не го извеждаха ,а то горкото стиска ,стиска и се изпишква на балкона ,капе по перилото и мирише тежко.Та започнах след работа, събота ,неделя да го извеждам ,водя го в нас, но му мия лапите.Минал е обучение в някакъв развъдник на гранични войски или на МВР.Мъжът е бил добър пианист,в операта или оперетата -не знам къде точно, но лека -полека се алкохолизирал иго уволнили.Жалко е да гледаш как културен човек лека полека се свлича все по-надолу.Беше започнал да работи като асансьорен техник.На краят сърцето му не издържа. Та кучето съм го извел, съпругата ми ,иска някъде да я пресрещна ,вече тъмно,но нищо особено.Вземам кучето водя го ,говоря му и виждам срещу нас се задава Центи и му казвам " виждаш ли мацето срещу нас", а той като се изтръгна от мен и хукна към нея ,като скочи опря лапи на раменете й,започна да я ближе по лицето ,тя му се кара ,а той съвсем пощръкля. Аз го извеждам, аз го разхождам, а той като се лепна за нея ,тя го хванала повода ,а той ще я събори. Да ,ама мъжът тайно го продал, като излъгал ,че се е загубило, за да има пари за пиене. В вайбър и и аз си имам една група ,не смея да я нарека фен група,познати, момчета от детските години,/които отдавна са възрастни/, колеги ,рокаджии, спортисти-вече от много години треньори.Обикновено са разни клипчета ,смешки ,кратки видео клипчета с голи мацки, които могат да са ни дъщери или внучки.Отделно имам една друга група ,но там е делово ,поръчваме какви плодове да ни донесат .Казвал съм ти за тази група ,където едни момчета от Петрич карат два пъти седмично, имат на спирки на четири места в София с точни координати където съответните хора ,които са си поръчали да си ги купят.Те местата са постоянни ,само онова при ИКЕА, малко са го променили като гледам координатите .Центи я събудих с кафе в леглото като всяка сутрин, малко ме смъмри ,защо съм оставил прозореца на "ножица", а той е голям та й било студено..Абе ,ако съм точен и на мен призори ми стана леко хладно, ама няма да си признавам зер. Вчера Буба и мъжът й си дойдоха,тя е издръжлива на шофиране.Казвал съм ти как преди години ,ми се обажда някъде към 2-3 часа след полунощ, за да ми каже, че е спряла в пустинята ,за да я слуша. Подносям ти, чисто виртуално чаша горещо-турско кафе с бисквитка. Алекс
Добро утро, Ал. Отпивам кафенце. Акълът ми е за утре по туй време как ще завъртим към Терминал 2. Студенството на децата продължава. Предстоят им вълнуващи мероприятия. Подготвени са. И въпреки всичко, има едно скъсване на емоционална нишка при всяко изпращане. После посвиквам. Имаме здрава комункация и не пропускам мисъл или случка, но това е. ***Много ми беше интересно да прочета за кучето. Толкова различна светлина показваш. Не мислех, че Центи позволява да ѝ цапат, водейки куче вкъщи. Колко тъжно, че го е продал накрая. Понякога , житейският ни път го пресичат случайно, събития, хора, решения, в които според мен е заключен ключът към изчистване на кармата. Нещо, което би те затруднило, би преобърнало живота ти, но си някак безизходно длъжен да направиш. Като това куче, което би се чуствало толкова по- добре с теб. Познава ви, обича ви. Да беше спукал от бой оня свирчо и да си върнеш песа. Щях да се израдвам! Веднъж един наш познат, лекар, бащата на кума ни, разказва каква сложна бременост карала африканка, докато той работел там. Не помня случая. Само че нашия човек не бе предприел нужното. Спестил си някакво усилие. Беше я оставил да премине като пейзаж край влаков прозорец, вместо да се ангажира и да вземе случая присърце. Мисля, че беше умряла. Той я помни. Именно там, в мига, когато е избрал да не е той баламата, който ще се затруднява , е ключа към кармста му. Мили мой , Ал, за кученце съм плакала повече отколкото за хора. От дете, по филмите. Имаше войни, убийства, а аз ревна като видя коня да пада. Знам, че героите си впръскват инцекции с фалшива кръв, ама знам и че конят го събарят да изрие пръстта и го боли. А след руския Белия Бим черното ухо бях неутешима за много дълго време. Като дете никога не ми позволиха да има куче. Все чаках брат ми да порастне. Тва онова. Не можеше. После пък аз с малки деца, тва - онова , не можеше. Но в един период чуствах силна нужда, абсолютно незадоволена, от любов и знаех, че само куче е моето спасение. После станаха някакви работи с децата, бяхме на морето и веднага взех едно пале от пост във фейса. Вярно е. Неговата любов ми стигна. Замени човешката. Излекува емоц травми в семейството. Потуши конфликти, породени от външ стрес и тийн експлозии. Голяма работа е да имаш куче! Трябва да приключвам. А тя хърка, докато ти пиша. Никой друг не може да я разхожда. Не ще. Бърза да е вкъщи и да ме чака. Не ползвам повод. Устно ме слуша като граничарско куче. И е толкова спокийна, че няма експресивен шумен пес, който да не е усмирила. Действа им лечебно. :)))) Сянката ми тя. Центи е щастливка. Но го заслужава напълно! Прегръдка, Ал.
Желая ти прекрасен ,слънчев, но прохладен ден.Между другото ,Центи ,някак я беше страх, но не знам как,но кучето много се привърза към нея.Когато я ближеше по бузите, тя хем му се кара ,а той върти опашката перка на хеликоптер.В къщи го пускаше в кухнята ,той гледа как тя реже месо, но не посяга а слюнката му избива отстрани на устните.Следа как се пече месото през прозорчето на фурната и не откъсва поглед от него. Тя му дава я кокал, я хляб,малко мазнина от печеното, и нарязани парчета.Парят ,а той иска да яде, та чак проскимтява.Кара му се когато трябва.Та прилегнала на спалнята и гледа нещо по тогавашната телевизия,а той топ до нея се излегна по корем.Само му се скара с леко твърд глас и той със скок на килима. Та като казах килим, да ли не ти казах ,че си купихме вълнен килим от Сливен.Само, че вълната новозеландка.Гледах колкото е възможно по -гъсто тъканото на квадратен сантиметър.Ама тя го пускаше в къщи, след като му измие краката ,обтрие ги със спирт, той души. Да ти пусна ли една мисъл за мъжете изказана от велика жена.Дали пък не съм ти го пускал.Успешно изпращане, успешен полет и успешно кацане.Едно време дъщеря ни често ходеше до Израел, работеше в международна компютърна фирма. Там й давали кола на фирмата ,за почивните дни и тя си обикаляла с нея. Някой пот ще ти разказвам Пак аз. Да прегръщам те
Чудо невиждано! Нали, Ал! Аз в заетост? :)))))) Как ли ще се отрази това на сайта? Без моите включвания на кръгъл час :))? Ами ако се наложи да пропусна ден? И да не мога да насмогна с изчитане на хубави разкази? Ето, днес ми се хареса поредно епизодче от поредица, която съм пропуснала. Горкият автор, да не е поощрен, да е прескочен. Оххххх, ней справедлив тоя живот! Да имахме фирмено сайтово коледно парти, да им се реванширам на такива ненаградени таланти с по танц. Днес ме досмеша в тролея на едни тийнове, нахилени, хормонести как дразнят една възрастна жена, че уж ѝ заничат в телефона, кво точно гледа там, а тя си го лепва на пазвата и им се цупи. Много бяха смешни. Те за секунда не могат да застанат със сериозно лице или да им протече права мисъл. Понеже две други сухарки в съседство траеха, но се разцъкаха неодобрирелно, чак когато младежите слязоха, съвсем ме доядя на черупките им бъзливи и осъждащи. Що не ми се закачат на мени тия пишкодръпи? Охххх, майкооо, кви номера ще им погодя;:)))) !**** Ал, щях да се нашурам от вътрешен смях. Слушай сега. Говори един преподавател, ама малко заеква. Вижда се, че го играе непукист, защото добре е овладял състоянието си и има методи да се справя. Тази му особеност го е направила адски мил и уважителен към всички, нас в случая, отнася се с много доброжелателност, равнопоставеност и хумор, стапя дистанция и създава чуство на принадлежност. Та, когато речта му се наложи да мине през "големи срамни устни" и произнесе без грешка, но запецна на едно "ммммм". Изглеждаше ми, че пуска слюнка и му се услажда, само щом ги произнесе :)))))). Много красив мъж. Невинни очи. Бенка. Природата е била щедра на гръден кош, рамене и ръце. Ужасна съм, че нямам задръжките на младите момичета. Сякаш сега, като съм на почти 50, съвсем не важат забраните за близки отношения с учител :)))). Мислех си, че ако пиша за това, ще е по- различно от училищните тематики. Университетски ще са :)))). Допълнителни уроци. Влюбване. Ревност. Изневяра. Изнудване. Насилие. Отмъщение. Ехеееее. Поредичка ще излезе. И все ассс, все ассс в главна роля :))))). Изобщо не мога да си спомня , Ал, коя е жената, която писа серия след серия по желанието на Фантом. Или откъде намери романтика авторката на испанската сага? Сега съм толкова различна. Чуствам се друг човек. Чудех се дали ще ми се дръпне възбудителността от по- натовареното ежедневие? От умора? Мога ли да си стана една женичка, дето не ще да чуе да ѝ търсят сексове и да трябва "да пусне" :)))))). Следим, ще видим. Ма не ми се вярва. Ще ме прочетеш утре. С първото кафе. Затова отсега ти желая да имаш смелостта да пуснеш ръка по междубедрието на Центи, докато тя крепи чашката си с турско кафенце и не бива да я разлее. Ей така, да си я поздравиш кожно, с един шавлив протуберанс :))). Пък ако ти изсъска, ела си при мене, да те стопля, заклещен между натренирани глутеусни и четирглави мускули. Ф
Добро утро, Ал! Сънувах невероятен сън, Ал. Само преди минути, преди да се събудя и пия кафе, бях мъж, виждах си предницата и си извадих големия кафяво- розов уй от гащите, а пред мен беше гаджето ми, мъж с голяяямо дупе, което едвам изух от някакви ластични гащи, тип бански , щот ми се беше нагъзил кат луна. Подпрях го и беше стегнат. Измрънка от първия ми сух опит, ама бях много на зор и не ми се свиваше на две с тая ерекция, да го лижа и подготвям. :)))) Игасимус! :)))) Да ти кажа, не ми хареса да съм мъж. Твърде много очаквания и отговорности. Добре, че е навика да казваш Да, добре, да ръгнеш, па отпосле да му мислиш дали чара стига срещу последствията :))). Отговорност си е, макар пасивна. Оххх, дали ръся големи глупости? Хайде, май те стеснявам като ти приказвам, докато си под душа. Охххх стеснявам ли те? Или те разширяяяяявам ? Целувка, Ал. Имай прекрасен ден! Ф
Стига де, това е невероятно.Такова нещо не ми се е случвало никога през живота да сънувам ,че съм от другият пол.Дали жените съзнават, че са по-ценният пол от гледна точка за продължаване на човешкият род. Като гледам ,едва ли.Лично на мен ,но чисто хипотетично ми още сто години живот в свят без жени, не бих го приел.Та такъв свят ще е повече от отвратителен.Както и понякога да се ядосвам на жените /говоря за тях като събирател образ/ ,е ясно че без жени няма как да стане. Не знам дали се отнася до всички жени или само за някои, но съм имал случай когато съм чувствал ,че близо до някоя жени се създава някакво поле на нежност, грижа ,топлина съпричастност.Дали е някакво самовнушение нямам представа.Не говоря за секс,а за нещо съвсем различно.Случвало се е с жена ми, с колежката с триъгълника, баба ми по майчина линия. Понякога така ти се иска да те гушне и да се свиеш в прегръдките й, въпреки ,че си по-едър, в пъти по-силен, по-тежък, но имаш тази нужда от някаква странна близост.Но съм попадал на млади жени, хубава, прави всичко в секса ,но не е това, нещо студено, нещо егоистично ,въпреки прегръдките и целувките.Може пък всичко и да е самозаблуда. Ал
Не само бях мъж, но и жена ми беше мъж. В съня. :))) Ал, не е самозаблуда, разбира се, че животът не е само храна и черво :))))). Много ми се бе харесала една теория за еволюциите, която дели видовете цивилизации според морфологията на съществата с разум. Малко приличаше на приказка, с онези огромни лемурийци и атланти, и едни други андрогини преди тях. Хареса ми идеята, че търсим половинката си. От онова цяло, което се е разделило някога, много отдавна. Обожавах идеята за единственият подходящ. И е силно вероятно в моя случай да е точно така. Да е единствен. :)))) Искам да знам дали погали Центи? Дали я накара да те смъмри любовно? Отегчено? :)))) Ал, днес май ще съм си мъж :)))). Може би защото мойта дружка оздравя и ще дойде на лекции :))). Целувка и фърррр Ф
The greates thing in this world is to love and to be loved in return https://www.shazam.com/track/264363/nature-boy?referrer=share , Няма нищо случайно, Ал :))))))
А не, само си мълчи.Тя по принцип е мълчалива.Даже когато за първи път се запозна с майка ми,след като я изпратих до тях и се прибрах,майка ми ме пита " Ама тя може ли да говори". Говори, но е лек интроверт.Веднъж след един тимбилдинг или него като на ръководството било на високото и средното ниво, беше направила кратко изказване, с което беше изумила всички.Точно, ясно ,твърдо , без словесни пируети. Изглежда не случайно съм чувал изказване от сорта "Когато гласчето на шефката звънне като камбанка ,значи си настъпил и двете мотики" или тяхна вариация. Ал
Не знам дали усещаш, Ал, колко гордост, възхита и любов струи от текста ти, когато описваш Центи? Същото важи и за Дани. Обожавам тази ти черта! Макар да съм устроена точно обратно. Шегувам се с моите. Ако съм сериозна и го удрям на чуства, значи съм уплашена. Ф
А не ме обиждай, не съм нежен. Ти там ,без мен да се държиш прилично.Ще проверя.Алекс
Слушам, гусин Адмирал! Закопчвам си гащете и хвърлям ключа в Перловската река! ****Брррр:)))))))) много обичкам да ме рестриктираш скок- подскок :))))) навъженцесъм, на ка иш чи ца , скок- подскок :)))) Ф
Винаги ме е изумявал факта ,че има някакви същества, които биологично са мъже ,а не харесват жените. Как съм си мечтал като ученик, голямо момче, "захлупено" по всички показатели от емоционално- познавателният спектър, когато ми е било студено, и чаршафите са като от ламарина, какво ли е чувството да те гушне момиче. Е, мечтите са безплатни, както и фантазиите. Ал
Ал, виждам се в дупка във време и бързам да ти пиша. И защото е мой ред, и искам утре с кафето да те видя. Викат ни в 7:30 сабахлям да покриваме нормативи по физическо, молятисе. Казах им какво мисля за това. Ако ще е грижа за здравето от мон , да ми дадат салон, басейн, карта и глей как им се възползвам от иначе безполезно училите в нса мъжлета. Ша ми викат, келешитему, че ако мий некомфортно да съм стояла на пейката и да гледам. Алоооууу , клатик*рции, аз ви предлагам да се дигнем до Черни връх и да забравим да си гледаме сурите в мизерния салон в 7:30 сабалям седмици наред. Ама кой ли е пророк в собствената си страна? Тия смотльивци са се хванали за дедовия, водят студент отбори по лагери и си живуркат на гърба на мон. Имало и лагери на морето. За подготовка на турнир по шах. Кат твойте симпозиуми :)))). Ал, малко ми е времето, спирам се. Моля, не ми се сърди, ако се забавям. Ти си ми веселата противотежест на всичко от деня. Веднъж казах на Шепота ми, че мога да премина през каквото и да е,щом знам, че е до мен и мога да му пиша. Да споделя. Да е до мен и да преодолеем. Обаче той фъсна кат прочете таз заплаха. Явно звучи доста заплашително. Да си нечията скиния. Не знам що ми дойде тая дума. Даже не мога да я обясня веднага. Мускулите ми спят. Едвам вървях по тротоара. Има момент с недохранване напоследък. Но спокийно, задникът ми си е висок и изпъкнал, все още. И цялата съм в тен. Като се видя в банята и си се усмихвам. Като на шоколад. С мляко. :)))) в млечните резервоари, не сухо, не, не, неееее :)))). Целувам те, прегръщам те. Ф
Аз ти казах,че ти щеше да си страхотна учителка по български, по етика ,та трябва да въведат предмет "Как да се държим".Рядко съм ходил на басейн, някак на морето е съвсем друго.Като каза Черни връх се сетих ,че като малък, ама преди мно-о-о-го години съм се спускал от Кумата до Княжево със ски.Е, малък -шести клас.Иначе на върха съм ходил десетки пъти, но малко пеш.Повечето по работа.По частен път бях формирал една групичка колеги и монтирахме цифрови релейки в "Гъбата", също и мултиплекси 34/2 Mbps за РВД.,в няколко посоки.Добре ,че и локаторите имаха някаква смяна, иначе щяха сериозно да ни облъчват.,все едно щяхме да сме пилета във микровълнова фурна ."Гъбата " не осъществява защита. Пуснахме ,това ,което инсталирахме ,всякакви поздравления, всичко пее и играе.След месец -два пуснаха локатора и всички връзки се сринаха.Започнах разни експерименти и се оказа ,че трябва цялата апаратура да я премонтираме в допълнителни нови метални шкафове, кабелите в метални тръби и всичко това добре заземено.Ама той много мощен този локатор.Един познат казва ,че някаква тяхна апаратура трябвало да монтира и да я наблюдава24 часа та цел ден и нощ стоял в "Гъбата" и след това бил толкова омаломощен и непрекъснато му се спяло. Ти като ходиш и около теб се въртят разни мъже внимавай.Не искам разни пезевенковци с голи глави и татутси да те "учат " да плуваш, да правиш разни гимнастически упражнения в зала .Ама хич не искам да те попипват оттук оттам,ама хич.Абе много учители и треньори да попиват жени се навъдиха.Няма да си въртиш гъзето, няма да пъчих гърди иначе отиваш на вила в басейна да тренираш. Скромничко на пейката с ръце стиснати между коленцата. Няма да им се кокориш,ще гледаш скромно навела очички.А да и по улицата няма да въртиш дупе. Гледай къде стъпваш, че дупки да искаш по нашите тротоари.Никакви интимности,ама никакви.Никакви волности. И ще ми пишеш редовно.Няма мой ,няма твой ред -пишеш. Обичам да те чета, всичко превръщаш в интересно и занимателно.Пишеш ми за всичко. Прегръщам, предупреждавам, притискам те за хубав ,успешен ден.Центи и тя нещо си чете на таблета,ама нещо вече не й харесва. Пак гуш
Ал, толкова ми е кеф да си твърд :)))! Нямаш представа. Или имаш идеална :)))). Стриктно изпълнявам. Даскала по физическо не дойде. Звънях му два пъти. Момичетата ми стоят под дъжда, пратих ги на сушина и го дебнах на гюме. След 20 мин ги разпуснах, той ми звъни, говори за себе си в мн ч , сплетохме саби и езици, в крайна сметка другия път ще ни завери и приключваме. Всяко зло за добро! Иначе съм послушна. В дебела пола, изпод която свалих клина си, седейки на кафе под шатри. Вали яката,знаеш. Златно късо пуловерче. Обгрижвам си децата, била съм им като майка, казват. Милите ми колежки, вълнуват се от общежития, хлебарки, скърцащи пружини и подобни. Градът е тъмен, Ал. Сутринта беше като в кучи гъз. Колите се ориентират по предните или случаен ранобудник в някой близък блок. Не е за вярване. Но знаеш ли, тъкмо да се почудя защо си причинявам неудобството, да се занимавам и затруднявам, ранно ставане, туй обуй, и в главата ми се обадиха гласовете на предшественички, на свои, на чужди, на нещо по- голямо от мен. Усетих, че съм малка сила, нужна на голямо цяло. Целувам те. Ф
Центи може да е твърда, но има две сериозни фобии.От черни хлебарки,премесено с дълбока погнуса и от затворено пространство ,тя затова пълзи по стълбите независимо от етажа.Ами ти си като майка за момичетата, вярват в теб ,имат опора в теб и има защо.Никакви езици не вплиташ, как си я представяш тази работа, ами той може и друга да иска някъде да вплете.А, не така-ще има строй се ,преброй се .Но аз твърдо вярвам в теб. Та ние затова от почти тридесет години пръскаме целият вход и всякакви кухини.С центи бяхме инициатори да се прешпаклова целият вход от една известна фирма "Професионални бояджии".Преди това хванах за гърлото всякакви доставчици на интернет и кабелна телевизия, накарах ги да свалят всякакви стари устройства ,пробиха всички етажни плочи, поставиха голям кабелен канал с възможност да се отваря на всеки етаж,а до апартаментите по-малки кабелни канали.Никакви проводници, след това вече прешпакловането, много свестни хора ,бяха всичко опаковали, даже звънците и вече след това поставихме на всяко междуетажие картини, Разбира се долу при входа ,за Коледа и Нова година елха и цветни лампи ,както на вратата ,така и на елхата. В основа на всичко ,някога преди години тя постави основите на реда.Е, получаваше и разни коментари ,анонимки в пощенската кутия.Нещо от сорта "Госпожо, мъжът ви нарича хората лумпени, но имали по-голям лумпен от вас, която си миете балкона"Тя веднага мина в режим сражение.Все пак добре ,че няколко години преди това не намери едно писмо отнасящо се до мен.Просто по някаква случайност погледнах през дупките на кутията видях нещо се белее ,а то пощенски плик, адресиран до нея ,но пуснат от софия няма подател, .Нещо ме загложди и в къщи го отворих ,а там аз,с някои мои постъпки.Даже не го изгорих ,за да не остане миризма ,а късах на малки парченца и в тоалетната . Така де,след това имаше един период ,праз който редовно проверявах почивката кутия.Разминах се. Сега нямаме пощенски кутии,а един хубав плот в една ниша,където се оставят писмата ,брошурите и т.н. Внимавай с времето и разни докосвания,най-вече вторите Алекс
https://dnes.dir.bg/comments/velikobritaniya-osadi-7-mazhe-tretirali-maloletni-momicheta-kato-seksualni-robini-5-godini И какви екзотични английски имена. Ал
Миличък ми , Ал. За езици имах предвид, остроумно подпиране към стената с опция да се измъкне странично, но не без да се откуп. Относно смъртно наказание, Дънов има друго виждане. Кофти е. Понеже се причинява насилствена смърт, душата на престъпника става още по-:опасна, минавайки в другото измерение. Сложно е. Иначе хубаво си написал коментара. Бързам. Но се почуствах прегърната. Целувка и бягам. Ф
" Бързам. Но се почуствах прегърната. Целувка и бягам." И аз те прегръщам и даже с много страх и основателни съмнения те целувам по бузката ,правя ескиваж, за да избегна шамара и бягам ,този път пък да избегна ритник ,по едно място. Ами нямаш време , е как ще имаш ,там някакви лъскачи се въртят около теб. Привърженик съм на разстрел за такива гадове като изнасилвачите. Някой ден ще ти кажа ,за случая с стюардесата, която беше организирала убийството на леля си.Жертвата се оказа позната на кумата моите родители ,та още тогава ,когато не се разгласяваха такива престъпления ,го знаех.Даже има и филм ,ако не греша "Наследницата".Разстрелват я ,въпреки ,че тя не е взела участие в убийството ,а в неговото организиране и подстрекаване. Ал
Мушнах се в леглото :)))). Ромоли по покрива над мен. Неритмично тропоткане по керемиди и ламарини на водоливниците. Очите ми се затварят,а подредих купчина учебници до мен. И кафето изпих. Зеро ефект. Лично аз, относно изнасилвачи смятам, че е по- адекватна дълговременна присъда, която да се усети във времето, да натежи, да оставя психически белег ден след ден, реципрочно на травмата на жертвата. Доживотен затвор, с химическа кастрация и полагане на обществено- полезен труд. Знаеш ли, Ал, много е смехотворно, но съм се чудила от чии кости се е правел костния порцелан в Китай? Като знаем, че цената на живота там не е голяма? А на затворниците? Вероятно отрицателна. Да, прав си, ще кажеш сега, че защо държавата да плаща издръжка на безполезен паразит, като може да се освободи от него. Не мога да генерализирам,Ал, за всички престъпления от този вид, мотиви, последствия, всичко. Неотдавна изгледах сериала Ку дам. Девойката, изнасилена в дома си, впоследствие се събра с насилвача. Той разви обсесия към нея. Тя го съжали и оцени като личност. Осакатен душевно от семейството си. Страдащ и объркан. Постъпил по безумен начин. Какво направи Меркел? В името на голямото, пожертва пренебрежимо малката цена. Мама Меркел обича народа си, грижа я е и видя, че ще настъпи колапс, ако не освежи кръвта, раждаемостта, средната работна ръка. Семето на приматите ще спаси задаващият се икономически дисбаланс в здравна и пенсионна система. Холандия с техните раждащи черно-сини граждани. Навсякъде е така, където вследствие на цивилизацията , мъжът е станал гей. Знаеш опита с мишките. Е, имаше изнасилвания по нова година. Имаше убийства. Идващите имигранти се носят на тълпи. В мол. По улици. А местните живеят сякаш всичко е розово и сигурно. Момичета на 14 излизат нощем на дискотека. Преди време и аз зовях хан Крум за справедливост. Сега е друго. Камери, перфектно следене, пълна информация за целия статус на някого. Не сме далеч от утопията. Ако не може да се контролира сам, ще разчитаме на системата. Ако не разчитаме на системата, си плащаме на определена каста и мъстим. Или си цапаме ръцете. Сами. Или.....си даваме другата буза и зовем Бог. Ал, сложно е. Защо се случват лоши неща? Ако вземем един нацистки изверг , преродим го, как би живял той? Дали е ако се превъплъти в дете, болно от рак или изнасилена жена, ще бъде жертва? Или плаща, за квит? Разбираш ли? Не бива държавата да утежнява кармите. Нека всичко си е личен избор. Ужасно ми се спи, дано завършвам смислени изречения. Когато имаше глутници в София, хапеха хора, на живо месо, през зимата, аз бях студентка, та казвах , че лично бих ги разстреляла, за да защитя хората. :)))?! Виждаш ли парадокса? В случая кучето е животно. Има начин да се оправим с глада му. С насилника е същото. Ще му омекнат мускулите, костите, ще е чуден кастрат за решетковата фауна. Помниш ли оня филм за Зелената светлина? И негъра, невинен. И отмъстителя, който бе заслепен заради изнасиленото дете? Ал, не съм пацифист. Не бих дала бузка, ако мога да натисна спусък. Но това е личен избор. Нека е мой. Не на държавата. Разбираш ли ме? Неведоми са пътищата божи,Ал. Ако погледнеш в мащаб, ще видиш много жертви, които се издигат над това, което биха били,ако не им се бе случило нещастието. Не мога да твърдя, че им е било нужно. Не мога да твърдя, че това оневинява виновния. Казвам само, че е хубаво да се гледа в мащаб. Разбира се, ако не ни е черно пред погледа. Да не дава Господ. Ал, ще ти разкажа набързо нещо. Море. Лагер. Жени. Медитират. Аз закъснявам. Изпуснала съм водещата част с гласа, който ни въвежда в мисловни образи и определено състояние. Постилам си в оставеното празно място в окръжността. Затварям очи. И ме емва енергията на кръга от жени, вече напред в медитацията. За нула време съм в ряхмата вибрация. В центъра на кръга се спуска светлинен стълб. Слиза Исус! Моля, аз не съм вярваща? Казва ми "Питай". Какво да питаш Исуса? За числата от тото? За кога шей следващия секс? Ще се влюбя ли? Питам го "Децата добре ли ще са? Ще има ли болести? Операции?". Децата ми се спускат по стълба и кацайки до него, той ги стисва за ръце. Гледат ме. Казва ми " Те не са твои!" И се усмихва. Толкоз. **** Настръхна ли ти гърба? :)))) Хайде, завъртам голо дупе под лилавия плюш. Гушни ме, дишай ми във врата и ме подпри така, че да се разсъня. И да те заклещя в мощна стиска. С много стенания. И викове. До първа ранна ракия. И тихи игри с отложен 2,3,4....връх в екстаза. :) Ф
Ал, малко се опих :))). Сипах си уиска и придърпах мойо в разговор, след който и на него му се припи. Каза,че било като да говорим за политика или спорт. Всъщност обсъждахме логиката или нелогиката в това средата и условията да променят днк на хора. Понеже бях чула, че край средиземноморието страдали от анемия. Пък това не ми връзва с тяхната прослува диета и ползите ѝ за сърце, респ кръвоносна система. Та, отидихме на гости и при Сталин и Лисенка, май каза мойо, минахме през твойта любима тема и там някъде той си взе термоса с чая и се изнесе, докато аз допресуших ония вазоподобни малолитражни уиски чашчета. Да знаеш, тва уиски блуса е мнооооого сексава музика. И така ми сей отпуснала клетката, мозъчна и мускулна, че си представям как сега без никакво съпротивление от ничия страна, най- мудно и най- лежерно ми разхождаш едно пухче по повърхността на кожицата, затоплена от градуса. И от това аз настръхвам. Ама така, подострена, си лежа и нааай- мързеливо акумулирам сетивните дразнения от ефирни пера, топъл език, студен въздух обветрящ мократа кожа. И си представям как никой за никъде не бърза. Ни за ерекция. Ни за сношение. Ни за сън. А само бавно и внимателно изучава скоростта на накокошинване на зърната. На бедрата. На конвулсиите вагинални. Като понякога пръстът ти се топва в устата ми, за да вземе влага и да рисува букви по случайно места от тялото. Може би надписваш "м" , няктде по натам "о", после "е". Или пък галиш гърба ми. Захапваш ме по дупето. Провираш ръка изпод корема и ме проникваш с пръсти. Аз съм хармоника. Придържаш ме с длан и свириш от рамото, по гъделната странична f извивка, до дупе. Не бързаме. За никъде. Нито за ерекция. Нито за проникване. Тепърва ще те оближа като хартия за цигара. Тепърва ще се отпуснеш пред мен. Ще въздишаш. Ще стенеш. Ще съскаш и ръмжиш. Ще ти дойде кефа за нещо по- силно. Ще ми натиснеш главата, а аз ще остана в смукателен вакуум, докато те заболи от напрежение и поискаш да разточа лига и да бъда пак нежна. Без да бързаме. За никъде. Кожата ми блести. Излъчва моите аромати. Сексът е във въздуха. Но още не е буря. Дори гъсти облаци не е. Всяка секунда е наслада за сетивата точно защото Коледа е далече и пътят дотам е осеян с играчки и лампички :))))).Божеееее, не го чети тва на Центи. Или поне ѝ обясни, че лирическия герой "ти" е фикция :)))))), удобно приличаща на теб. Хайде, като я споменах, та да освобождавам вече семейното ви ложе, ти поизтупай, проветри и ще спите като къпани сред мойта идеално разположена енергия. Бавно. Не бързате за никъде. Всичко е тук и сега. В този дъх. Това докосване. В този връх на език. :))))) Ф
Ей, ама как пишеш. Личи си някоя филология, но и широка основа от други знания. Не със всичко съм съгласен, но ми е много интересно. И на мен ми се иска да има прераждане, но много се съмнявам в него.Все си спомням на Вапцаров стихотворението "Предсмъртно". Като се знам какви съм ги вършил, сигурно съм готов за ада, поне всяка или почти всяка жена, така ще ме прецени. Държа да подчертая ,че никога не съм посягал нито на момиче ,нито на жена-като правило като малък те са ми посягали,даже не знам защо.Най -вероятно като своеобразно самоутвърждаване. Иначе шамарите на майка ми ги смятам за нещо нормално, ама те всички момчета бяха на това ниво. Но пък имаше и друг натиск по -перфиден, нещо като грижа за мен,все едно страдам от тежка форма на когнитивен дефицит.Понякога някои са са ми казвали ,най-вече любителката на триъгълниците нещо от сорта ""добър ,внимателен си, харесваш жените ,но не си "оправен".Без жена до теб, която внимателно и умно да те направлява няма да се оправиш в живота". Изглежда ,че повечето момчета на моите тогава години имаха същото виждане, сигурно и бабите ми,най вече тази на майка ми.Разказвал съм ти и за двете .Между тях възрастовата разлика беше тринадесет години.Едната вдовица ,а другата по-младата на майка ми -майка полусираче.Казвал съм ти как тя е "пожертвана" като образование ,заради братята си и тя се е грижила за най-големият си брат докато следва медицина. Колкото до прераждането ,преди години редовно слушах вечерно време Христо Нанев-интересно ми е.Някога имаше и интервю с Мулдашев, но при него беше по-скоро за екзотериката.Има една книга за живота на Людмила Живкова, не си спомням автора, но дъщеря ни си я купила та и аз я четох. По-скоро ми бяха интересни персонажите ,които са оформяли кръгът около нея.Нещо като по-близки вътрешен кръг и съмишленици, интересчии и по -широкият външен кръг ,в който е влизал и Жельо Желев. Центи никога не наднича да види какво си пиша,само се чуди какво толкова има за писане.Тя е лаконична като Цезар, ама не е Цезар.Има чувство ,че има някакъв източник на непозната енергия вътре в нея-плашещо организирана.Дали пък не е робот?? :))))Май не е защо и нея я боли глава ,а когато имаше цикъл то беше трагедия в семеен мащаб.Бих се гушнал теб, бих пуснал ръце, с риск да ми отвъртиш шамар не ,че ще ме впечатли. Чакам да се наспинкаш и да мипишеш."Страшно" харесвам твоето писане. Ал
Пия кафе. Дъжда плющи и не е спирал. Тихо и спокойно ми е. Ал, не се подценявай, пиленце. На онова описание с ръчички между коленцата и сведения поглед, съм се смяла с глас. Снощи до късно търсих допълнителна информация,за да си обясня неща от лекциите. Зарадвах се на американски видеоклипове. Анимирана презентация,глас зад кадър, обяснява, говорейки за емоциите си, също като тръмпи. "Искаме това да стане така, да отиде еди къде си, па тук не му е разрешено и тези му казватжне не нееее, не можеш да минеш". Така. Не издържам дълго. Намирам руски клип. Кльошаво момче пред дъска с тебешир. Вече е записвало с думи, изящен краснопис, техния си. Говори стегнато, изнася причини, какво се случва в средата в същото време, как се отразяват последствията. Именова. Повтаря. Така се самовдъхновява, че сам си забравя мисълта за секунда и пак продължава , съобщавайки "така, следващото, сега ще разберем ...." Е, симпатизирам им. И мисля, че голяма част от профанизацията се случва, поради факта, че се допусна да се говори на малко име, когато трябваше да се обръща по фамилия. Оттук и отношението към образованието и всяка друга сфера. Не може да кажеш " Шит, гусин президент, виж , доналд имам лоши новини", примерно. Не може. Щот ще чуеш "Не искам да чуя, не ми е кеф сега". Ал, за прераждането, когато не ми даваха мира хиляди въпроси и засмуках литература от всякакъв вид, вътрешно усещах какво ми е ясно и познато, вътрешно с оня мозък, за който китайците твърдят, че ни ръководи, дето усеща неща, атмосфера, енергия на места и хора, бъдещи събития и прочее. Знаеш ли, че имало и инфаркт на червата? Вчера чух една колежка да разправя за нейн познат. Та мисълта ми е, че твоето поколение идва с мисия, вие оправяте недъзите след втората война, вдигате технически, инженерно и информационно, един разрушен свят. Нямате място за много езотерики, нужни сте по друг начин. Е, неминуемо по пътя да се събуждат центрове и въпроси, да проимваш сънища :)) и други, но при теб винаги техническото ще обяснява и рамкира духовното. И така си дал най- доброто за времето в което си работил. Днес, сега, техниката е ок, будим съзнания. И виждаш хората как се променят. Как се учат проба- грешка на сливане, общуване, А вали сняг! Йеййй! Честит първи сняг! Толкова е красиво! Имай прекрсен ден, Ал. Ф
Фейри , мога ли да използвам лексика ,която не ми е присъща. Пак ме изненадваш с начина на писане, хайде аз не мога ,но ти винаги пишеш толкова увлекателно.Даже да отрежеш филия хляб ще е увлекателно.Центи също хич я няма в писането,та се чуди как е изкарвала високи оценки,демек тавана.По й е отдавало на пише на руски. Относно поколенията поколения нас ни наричат бумъри.Даже и дъщеря ни ,която ме обича много ми казва нещо от сорта "Инатлив бумър" или нещо друго "Инатлив дъртак".Кратко ясно и съдържателно.Центи когато влиза в пререкания ,някак гласът й става звънлив,а аз й казвам "ей, не може да видиш куче и да не го настъпиш по опашката". Не се заяда ,а винаги е мотивирано , много често в защита на други хора, които се свиват и са плахи.Казвал съм ти за случая в месарница на Ситняково-та да не се повтарям.И тук прехвръкна сняг. Но София се напълни с някакви "момета" и "момченца", говорещи на диалект, нетактични, просташко напористи. Е, чак след войната,във възстановяването не сме вземали участие ,защото даже не сме били и в течно състояние, но да кажем към началото на 80-те вече сме на работният терен.Освен това всички сме минали по стълбицата "чавдарче", "пионерче", "комсомол" и т.н. Това се смея на младите мъже около мен ,че техните майки имат по-добра стрелкова подготовка от тях.Знаеш или си чувала ,че имаше НВО-предполагам, че съм ти разказвал. В различните райони ,лагерите в краят на десети клас са се провеждали с леки нюанси.Някъде по-забавно ,някъде не толкова, но странно на момичетата им харесваха. И там като Марко Тотев ме бяха натресли командир на момичешки взвод, а аз няма и преди 7-8месеца бях станал научен сътрудник и смятах ,че само купони предстоят докато в тогавашното РВО/районно военно окръжие / не ми разбиха илюзиите, а след това още няколко пъти за затвърждаване на усещането, че винаги могат да те привикат.На краят -да не се заплесваш по мАже. Ще свеждаш поглед ,а няма да му се кокориш и да впиваш поглед в слабините му. Той ще се притесни и кой знае как ще реагира.Знам го аз това усещане от донаборните комисии.Както казваше едно приятелче,"аз като видя оскубана кокошка ее надървям".Та в комисията дали нарочно или не, но най-накрая ,където е вече се слага оценката и има нещо като комисия от 4-5 лекара и там по правило слагаха млада лекарка,тя седи извън масата където са разни книжа и обходният лист на бъдещият войник. Той гол даже няма право да се прикрие с длани.Дали нарочно или просто са и изтръпнали краката ,тя понякога си кръстосва краката и тогава вече е големият резил.Дъвчеш език, въртиш очи някъде по ъглите на тавана , председателя ти казва да гледаш към него, а онова между краката ти си живее собствен живот и усещаш някакви вълнички да минават по него и се молиш и на комсомол, и на Партия, и на всички божества да не се изложиш, и да станеш обект за тотален присмех, а такива има винаги в изобилие. Бил съм на донаборни комисии в едно училище на улица "Преспа" №3,съвсем близо да "Графа" и по диагонал на 6-то у-ще.Това на Преспа го наричаха "руско", но партера беше на кота "0",прозорците отвътре сложени табаци,но се отлепят и ученичките отвън ни се смеят като ни гледат, как някакви голишарковци излизат и влизат в разни стаи.Бил съм и в "6" у-ще, и в Търговската гимназия на на "Розова долина", и в бившето 39-то ,беше между кино "изток" и сегашната Кукуландия, та чак на флоурограф в двора на Техникума по финна маханика и оптика на "Сливница" .Ал
Ал, идвам само за да завра носле в подмишницата ти. Силна прегръдка. Вдишвам те с пълни гърди. И изчезвам преди да видя в погледа ти, че преча и съжаляваш, че стоиш кат бастун." Не сега-казваш ми. -Ще се разправя с теб довечера.- после размисляш, даваш ми целувка, наведен до мойто ниво, заключваш поглед и ми внушаваш- Прибираш се. Горещ душ. Ледено студен. Пак горещ. Отново рязко студен, само отпред. Лягаш на дивана. Единият крак върху облегалката. Разкрачена. Без право да си допираш краката, докато дойда. През цялото време ще ближеш лъжица. Ще я натискаш върху зърната. Ще си пъхаш дръжката ѝ. Ще я осмукваш и минетираш. Да има снимки. Ясно?Бягай сега." :))))) Дали , Ал , ако съм в лекия, бял сатенен халат и побъркана от лъжицата, ще съм добро меню към вечерна напитка? Ф :))
Спинкаш в това дъждовно и мрачно време.Да мога тихичко да се мушна при теб под завивките на топло. Когато бях в казармата през лятото съвсем други желания и мечти имахме за изживявания с момичета-не ,че някога ги бяхме изживявали ,но мечтите са безплатни.Странното е, че през ледените нощи и били те във влажните студени чаршафи през есента или студените като ламарина чаршафи през зимата ,мечтите ни бяха да се гушнем до топло момиче.То и време нямаше ,защото сънят те връхлита за секунди.Както казвахме, още докато главата ми пада към възглавницата си заспал. Пия си кафето,даже го изпих,сега втора доза.Слушах някакво предаване от виден кардиолог обясняваше, че до пет кафета на ден са полезни за здравето. При нас пък съвсем, турско, арабика и сорт "етиопска кафа"/ не кафе/ и леблебия в джезве.Центи го пие с малко мляко. Ама ти беше лаконична като Цезар.За къде се беше разбързала. Ал
Добро утро, Ал. Нощес заспах доста късно. В 5 се събудих и мислех да ставам, сякаш са ми достатъчно два часа сън. После в 07. Чак тогава се отпуснах. Като цяло темпото,с което се движат дните напоследък е много по- високо от обичайното и това се усеща във вътрешния ритъм. Търпението, с което трябва да изслушвам :)) някой, който ме прекъсва, например. Или пък времето, което отделям за развлечение. Обаче наскоро имах случай :)))) да не мога да продължа напред,ако не напиша текст. С всички емоции покрай въпроси, които са се родили напоследък. Всъщност не бяха въпросите, подтикът. Не. А самият ми мозък отказа да поеме нова информация, ако първо не отлее поне малко. И знаеш ли, Ал. Знам точно кой мозък участва в писането. Толкова незначителен, че даже е сгънат и подпъхнат междудругото. Подхълмие някакво. Понеже предната му стена се активира от приятности и наслада, а задната от негативните ярост-страх емоции, реших да си направя опит с тая гънка, понеже тя точно, представи си, управлява хормоните на секса. И на пулса и кръвното налягане, но нас ни интересува секса. Та реших да я гъделичкам аз тая подхълмова гънка , откъм задната страна и да чакам да ми даде сексов отговор, като всъщност си правя този опит с вас, де, уважаемите ми читатели. Същинска лаборатория! :))) И сега ще съм лаконична,Ал. Искам да уча. С второто кафе и учебниците. П.с. А Центи е умна да пие кафето с капка мляко, понеже напитката действа освен диуретично, извежда и част от калция от организма, та тя компенсира загубата. Навремето, много години, пиех с мед и мляко. Отнело ми беше много нерви, докато науча мойо, че медът се слага последен, за да не го убием. Никога, през целия си живот не обичах киселата горчивина на черното кафе. Докато и това не се промени. Всичко е промяна :))). Нека еспресото е късо и черно. Не хуят е твърд и розов. Следиш ми мисълта :))). От няколко дни разцъквам чаши за кафе и търкалям страници с всевъзможни доставчици. Явно ми е слабост да пия от нещо новичко. Което не е хубаво, защото ми е подарена чаша, която се предава по наследство, барабар с придружаващата документация и би следвало да я ползвам само нея. А с каква трепереща радост си купих нежно изрисувана керамика. После друго. Трето. Всяка чашка свързвам с местообитание и период от живота, с прилежащите му случки и настроения. Ако съм в хотел или airbnb и нямат друго освен мъгове, купувам си 60-90 мл чашка за еспресо. Не издържам на такава въпиюща липса на отношение към сутрешния ритуал. Прегръдка , Ал. Не се отдалечавам, не е това. Просто всяка орбита има и апоапсис. Може да ме поправиш за термина на най- отдалечената орбитална точка в елипсата. Хайде, до после. :)))
Апогей, дасетаковом у главата :))))), с твоя помощ. А по гей.
Ако сме точни пеигей и апогей.Ама това е гръЧкото и предполагам ,че Гея, която го играе богинята на земята ,нещо като майка на другите богове и богчета..Та перигей и апогей се отнася само до Земята ,за слънцето ще е нещо ката перихелий и апохелий.Ей тук, има една самообявила се за гъркиня.Прави пилешка супа и още нещо в кухнята.Ще я видим тази работа, с тази родоотстъпница. Алекс. Тук ми е по-спокойно с теб. В предишните коментари, все очаквам някоя злоба да се появи,ей така за самоутвърждаване. И аз станах рано въртях се, въртях се и някъде към 6,30 станах, сложих на слабо вода,за кафето, влезнах за един топъл,но не горещ душ,водата почти завряла и ритуалът с кафе ,нося на леко похъркващата Центи, с малка "бискуитка".Доста се е поналяла , а от вдигането на тежести доста бицепс е направила..Не е вече онова мускулесто момиче.Ами то менопауза, хистеретомия, хашимото, а и като готви все опитва как е на вкус, а и цигарите отказа преди повече от 10 години.
Много са уютни тези наляти топли жени, чиято прегръдка е мека и флуидна като пухена завивка пред топъл шоколад и коледен филм. Аз вярвам във визуализацията, в програмата, която сами написваме и мозъчния компютър се впуща в изпълнението ѝ дословно и дознаково. Затова умишлено държа на фокус една възрастна жена, която видях преди много години в онова Банско, на онзи джаз фест, когато слязох от билото на Пирина. Жената беше слаба, даже суха, дълга пола, хипарско излъчване, не, по- скоро приключенско- откривателско, като на англичанка в Африка преди 2 века. С огроооомен обектив на врата. Жената очевидно бе чужденка. И видно бе се отдала на онова, което я кара да се чуства жива. Без никаква сигурност. Грам стабилност или яснота. Зеро прогнозируемост. Само жива тръпка и един миг, в който стъпва. И или го запечатва или го изпуска за окото на следващите поколения. Видях я за секунди. Разминахме се. Но това искам за себе си. Свободата на това, когато нямаш какво да губиш. :)))) Ф
И да знаеш, ама хич не й е мека.Самата тя е набита, въпреки ,че не личи. Зачетох се в два /две/ тома /томчета / на "Бохемска София" в отделните разкази, които по някакъв начин свързани по между си се дискутират разни спомени за Елин Пелин, Яворов, П.Ю.Тодоров, Йордан Йовков, различни сгради, архитектите ,градостроителите ,политически събития, ресторанти и локали, любовни връзки между известни личности ,къде се намирали къщите им,разни литературни кръгове,издателства.Примерно заведението,в което и ти си ходила /почти съм сигурен/ "Под липите" ,то съществува от 1922година и това име му е дадено от Елин Пелин. Някакъв Балабанов професор в Университета , как тормозил Яна Язова, тя 33 години по-млада от него /даже надвишават двойките/ от нашият институт, но при тях беше обратното.Та провалял два годежа ,даже единият и мъж или май беше годеник го здравата опердашил.Има снимка на двамата с Балабанов ,тя хубава ,висока, стройна ,млада , а той нисък, трътлест и възрастен.Интересно са ми. Този "бахурният завод" да не страда от констипация ,че все е кисел и негативен.Терсене човек..Гушкам те виртуално- Ал. Страх ме е от твоите шамари,не като удар ,а като унижение
Бутнах едно ябълково кексче да се пече и се чучнах пак под бенджамина. С учебник и одеало през коленете. Тези разкази, за които говориш със сигурност са много интересни. И да знаеш, този Балабанов ми става фаворит. Аха- аха да те измести :)))). Ами така се прави! Бориш се за това, което искаш. Бориш се и заради двамата,ако другия е млад,зелен и глупав. Разбира се, че ще прави всичко възможно, докато тя вдене, че е неизбежно да не е негова :)))). Е тва е маж! ***Ал, нека не обсъждаме онези. Имаше детска приказка за дяволите, дето се срещат в гората по първи- втори- трети петли, точно преди зората, за да се нахвалят кой какво е сторил и после се скриват от светлината на идващия ден. Та, най - много точки спечели този със сплетните и клюките, дето е карал хората да се злословят. Много се чудих тогава. Защо неговото е по- лошо от кражба? Не помня в детската сказка да имаше и убийство. Та, да, прав си, колкото повече опознаваш човека, толкова повече се отчайваш от човечеството :)))). Шегувам се. Тук имахме сериозни разочарования. Много сериозни. Всички, от шефа, та до нас, простите, се оказахме малко излъгани в този или онзи. И какво? Да се оплачем на арменския поп! Има и по- сериозни проблеми по света от разни недоцентрирани лабили. Да, неприятни са. Да, тъжно е като крива на деградацията. Но моя избор е да ги оставя извън полезрение. Ал, когато Бог е давал любовта си на Луци, той е бил пръвархангел, нали така? И Бог знае всичко, нали? Знае и какво ще последва. Луци пада и прави собствен свят, нали така? Щастлив ли е? Тъгува ли по изгубеното? Стреми ли се към бащината любов? Неговите създания, малките копия на божествените, стремят ли се към него? Или към Бог? Същинският и Истинският? :))))) Ако разменим имета, всичко се наснажда. А ако допуснем, че Ааааааз и само АААссссс и моята любов,сами по себе си, са животоподдържащи, какво става, когато ги оттегля от някого? Деградация. Некроза. Това е Ал. Не искам да виня Създателя, че ми е дал очи, сърце и воля да виждам доброто. Защото винаги има шанс то да расте, вместо да се поквари. И моята работа не е да се препроектирам към резервираност, а да съм силна и стабилна за всеки следващ случаен пътник. И отново , и отново да давам същото. На кредит. На едната тънка нишка до едното малко добро. На това му казвам битка за всеки. Армагедон? :))))) ащо не? Да, Ал, ние сме бойците на Армагедона. И сега виж конниците на дървени кончета как ще харесат играта и ще влязат гримирани като апаши. :))))) Ф
Ами обичам да чета за близкото минало на София преди 70-120 години.Бяха ми интересни разказите на баба ми за София от 20-те години ,за камионетките 25 -та година ,за македонските убийства по улиците през началото на 30-те ,за немските войски 41-ва ,за бомбардировките ,за сирените ,за съветските войски 44-та.Та това са спомени, всеки има спомени.Както и ти и аз си разменяме разни случки, споделяме спомени ,така и в книгата ,но онези са публични личности.Колкото до жените, ами то всеки нормален мъж харесва жени,за къде съм без тях?? Примерно знаеш ли ,че между сегашните ул."Позитано", ул."Алабин ,"Христо Ботев и ул.Борис е имало турско и еврейко гробище -сега там има разни билдинги, а по- рано цирка.На мястото на Министерството за земеделието, е било българско гробище ,и се предполага ,че Левски е погребан точно пред вратата на болница "София" /Еврейската/ Ал. Тогава това е било извън София
Ал, днес казах толкова много, че сега не откривам нищо в делвичката ми с умнотии. Седя под клоните на бенджамина, чета, минута по минута ставам по някакви задачи и общо взето всичко друго е по- важно и интересно, отколкото да си пъна клетката с уроците :)))).Но да знаеш,че ми е супер спокойно и да не се притесняваш за мен. Хайде, пак вдигам да чета. Неоткриваем бе този учебник. Купих. Доставиха. Е, няма по- бледо , направо липсващо мастило. Мъча се, реших да не го връщам, защото няма опция да се открие друг екземпляр, не предложиха да ми го заменят, а отговаря точно на конспекта. Та, хайде, мило мое момче, да отгърна пак страничките. :) Ф
Добро утро, Ал! Гледам аленото как се разлива и губи интензитет за сметка на златно и меко прасковено. Денят иде. Винаги идва. Дали за нещо дългоочаквано или за нещо, което искаме да отложим. Струва ми се, че напоследък играя билярд , точно преди всяко ставане. С първите си мисли, блъсвам някоя топка, тя рикошира в останалите, преподреждат се и чак тогава часовете започват да се превъртат. А, ето, прасковеното изчезна, стана сиво, светлината е вече отгоре. Линиите рехави облаци загубиха отблясъка си. Пъхам ръка в пазвата си. Лесно е. Деколтето е отворено до 5 пръста под гърдите. Погалвам ги. Искам да знам какво би напипал някой друг? Колко бързо ще вдигна зърното? Сънувах старите ни музикални среди. Не ми липсват хората тук. Някои деца идваха на конкурс с подпълнени бланки за стипендии от културата. Раздаваха се само за първи места. На този конкурс, на който видях това с очите си. Сънувах как ни убеждаваха, че няма по- добър от еди кой си професор. А аз знам как той иронизираше децата и не урок, а психопреса беше престоят в кабинета му. Има едно дете, което у нас е известно ( вадя конкретен пример,много са прорежетата) което изсвирва пиеса от наш композитор и трима професори, от които двама са чужденци, са във възторг. Аз не. Защото пиесата е писана по времето на нашата преподавателка и тя е разговаряла за нея с композитора ѝ. Сън. Това трябва да се предаде. Емоциите от един сън, фантазия, сменяща настроенията си. Така както се местят очите, когато сънуваме и после идва покой. А детето изсвири пиесата като Шостакович. Защото е модерна, дай сега да я назъбим,агресираме, да внесем лична драма, болка и въпроси на битието. Не! Не се прави така. Но модерното прави изпълнителя да изглежда опитен. Дали е скръцнал или пуснал фалш, айде, не се чува в тая бързина. Мдааа, не ми липсват нашите среди. Гледам ги във фейса. Все още следя кой накъде, какво се случва. И знам защо изпратих моите навън. Тук им е спокойно на тези, които разчитат на обвързаност и зависимост. На снизхождение и покровителство. Прави се музика, да, има си кадри, някои отлични деца, не свикнаха с навън и си се прибраха. Има и невероятно сърцати музиканти, които се връщат и раздават, вдигат културата през лятото, правят много , ей така, за идеята, като Добринка Табакова, например. Но ние, които сме извън протекциите на учители и семейства, се борихме сами за място под слънцето. Преживявахме. И вложихме много усилия, за да се повдигнем за косата като Мюнхаузен. Хайде да ставам и да си пусна кафенце. Ако преди това си залепиш лицето в деколтето ми, ще остане отпечатък. :))) Ще вдишаш кожата ми и ще ме забавиш от първо еспресо. :))) Ф
Момче? Де да беше така, това момче е е доста по-възрастно от теб,поне две десетилетия.А на всичкото отгоре е дебелоглав инат.Както казва Дани ,инатлив, дебелоглав бумър. Подобно изказване правеше и моята психоанализаторка с триъгълника,но без бумър.Тогава още го нямаше в лексиката. Права беше Центи когато снощи предложи да ми метне едно допълнително одеялце, ама пусти инат.Да след свиване на топка и опитвайки се да се залепя за нея станах и си метнах проклетото одеялце. Погледнах на телефона и показваше ,че навън е един градус, та това си е почти зимна температура. Ама ти по цял ден ли си на лекции.Осмен лекции имате ли и упражнения върху материала.Иначе при мен стандартно утро,което ти също го знаеш много добре.Та сега пийвам кафенце, почетох на лаптопа малко Мичио Каку "Бъдещето на човечеството".Центи се чуди как мога да чета няколко книги едновременн ,а на всичкото отгоре да ги помня. Сигурно съм ментално -чувствен инвалид, знам ли.Май и мен ме прихвана автопсихоанализата..Е, при мен няма основата така ,че това са безсмислени упражнения. Гледам и чета за случилото се по Черноморието, но изводи не се правят.Няма нещо по първично и елементарно от алчен българин с финансови възможности..Няма научаване на урока колкото пъти да му се преподава.Само по черноморието това е третият голям урок, който ще остане без изводи.Нали помниш Аспарухово с 13 жертви, преди три години пак надолу към Созопол и Ахтопол и сега пак същото.Гледах карта на София където "Манастирски ливади" и "Кръстова вада" и някъде към "Гоце Делчев" се получава инфлексна точка при наводнение.Пускам ти линк : https://dnes.dir.bg/obshtestvo/mozhe-li-potopat-na-elenite-da-se-povtori-v-sofiya-i-kade-grafiki е не казвам ,че ще ти е интересно, но може да ти е любопитно.Онези на морето освен от презастрояване и строежи в деретата ,нека не забравят, че обезлесяването на също дава своят принос. Та на най-незначителната река с местно значение, водосборният район е няколко стотин квадратни километра.Отсечени дървета, а дребните клони се оставят на място .Водната маса се впуска по хълма ,отнася клоните заедно с част от почвената покривка с трева ,втурва се надолу и някъде образуват нещо като язовирна стена.Да ама не е язовирна стена ,и тя следствие на натиска се разкъсва и се втурва голяма вълна надолу към хотелите в дерето, а след това "Оле-ле,какво стана".Както казваше шефът ни, като ни гледаше двама трима по-млади какви ги вършим при командировка в Съюза ,та той казваше една македонска поговорка:" Га пили -пели, га плащали-плакали". Ал.
Ей ,колко си права.Емоциите на сън са изключително силни даже и за неща ,които в реалният живот не си ги изживял.Като момче толкова често сънувах момиче, с което се прегръщаме и стигаме до секс.А аз секс не бях правил,чак след казармата .Но на сън , прегръщаш момичето ,усещаш неговата топлина ,мекотата на кожата й , нежността и тя те прегръща и наближава момента на пълното сливане и тогава белята става.Гащета мокри ,срамно, ,криеш се ,переш ги в банята.Чувстваш се гузен ,ненавиждаш се, че си смотаняк, но през деня премисляш сънят.Чудиш се какво да правиш, че да не се случва. Преди лягане правиш няколко стотин лицеви опори ,тъй като си лек не е проблем,"кофички", разтягаш експандери,вдигаш гири с надеждата така да се измориш ,че да не се случва това срамно нещо. Да, ама не помага, минават няколко дни и пак.Нямащ представа колко продължава сънят ти от къде идва тази фантазия, но е толкова реална все едно е истина .Плахо питаш други момчета, оказва ,че и при тях е същото. И в казармата същото въпреки натоварванията и въпреки брома.Вярно по-рядко. Ал
Не мога да стигна още до идеята за Мачио. Стоят до мен книгите му, поглеждам ги и действам по първостепенен приоритет. Относно въпросите ти, не съм по цял ден, слава богу, често се прибирам към 15:30, което си се усеща като свободно време до вечерта. Първата ми е работа е хубава разходка с куч, разбира се. Упражненията тепърва започват, нужно беше да се повземе лекционен материал, най- напред. Интересното е, че развивам някаква покупателна страст и взех да се инвентаризирам в сферата. Мойо също поде тая офанзива. Никога не ми се е съгласявал да се примиря с нещо нисък или среден клас, винаги повтаря, че дори за учебни цели е пестене на пари да се купува само профи оборудване. Забелязвам и нещо ново, което не бях заподозряла, а е от ресора ни тук. Наложи се колежка да се съблече. До сутиен. И имаше една 39 годишна , която веднага скочи като подготвена доброволка. Хубава фигура, много татуси, черен сутиен, съвсем леки вълни под него и около талията. Всички ние трябваше да ѝ напипаме определени точки. А интересното е, че тя пожела да бъде снимана при тези интеракции. :))) Помислих си, че гаджето ѝ е фетишист. И го прави за него. Жената е доста яка, млада и самотна майка се е борила с вродена малформация в крака на сина си. Но сега той е башка мъж и даже бил в елитни служби. И мен питаха при записването, дали искам общежитие. Що ли им отказах? Такива ми ти колежки имаме от Своге и Самоков, освен малките :))), дето си имат стая тук и ще я ползват предполагам за цели близки до твоите, с онези авери :)), в онова място :)))). Тепърва се очертава да иде интересното, Ал. Да стигнем до там. Че всеки ден ги местя тези билярдни топки. И всичко е възможно да се случи. Мойта дружка се колебае. Има опция да стартира собствен бизнес. Други две прекъснаха. Все още всичко е малко като на шега. Ф
Ех, Ал, чуствителното ми момче, с реалните сънища. Аз също имах такива нощни опитности, но с шофиране :)))). Милион пъти съм сънувала, че шофирам и обожавах това, без да имам реалния опит в живота. Е, разбира се, в сънищата ми, не винаги педала за газ реагираше, друг път спирачката, но това са детайли. Относно интимността, рано открих силата на водната струя. И така туширах напрежението. Винаги съм била от харесваните. Но не ми е хрумвало да го капитализирам в голотийство. Тогава вярвахме в любовта. В силата на чуствата. Но на един купон, около 15 те ми години, имах случай да съм край мивката в нечий дом, в дома на този, когото харесвах и бъдещо мое гадже, но един друг наглец, с интелект и морал по- ниски от моите, ми се лепна зад гърба и взе да ми говори нещо на ухото. Дъхът му беше топъл. Тялото му опряно в моето. И такъв силен шум ми забуча в ушите, така ми причерня пред погледа, че се шокирах от това ново състояние на пълна и тотална дисфункция. А беше толкова приятно. Толкова хубаво, че не исках да проглеждам иззад тъмната завеса. Тилът ми бе като изтръпнал и залят от горещина. Отмалях. И хем исках да му покажа на тоя дръвник, че е нежелан. Хем нямах никакви, ама никакви сили да говоря. Тогава усетих първата си мощна вълна на милисекунден хормонален отговор на дразнение. Не онова постепенно натрупване заради самото дишане. Не. После много времена, когато бях вкъщи сама, търсех това заглушаване, пищенето в ушите, топлата вълна, която те покрива като чувал. И трябваше за мой срам да връщам този спомен. С този нежелан субект. Защото моя фаворит си нямаше абер от понятие какво да ме прави. :)))) Ф
Ама недей така, все пак трябва терен.То хубаво в кола, ама друго си е удобството при конференции и симпозиуми.Ами тогава проявихме креативност.И собственика доволен и ние. Важното е да не се разнася мълвата. Ами млади ,някак постигнахме ,макар и скромен ,някакъв материален статус.Не, че полевите условия изчезнаха ,но всичко е свързано с много логистика.Случват е случайни изпълнения, а защо сам нямаш представа ,а и не се замисляш.Момента е. Никога не си предполагал, че това на загубеняк като него може да се случи. А
Никога не съм обмисляла лъжи. Алиби. Ами енергията да ги поддържаш? Помниш? Лелемайко, твърде сложно. Казвала съм ти, че за да запазя изненадата, трябваше да крия от мойо, че съм му купила желания фотоапарат. Парите не бяха малко. Аз вкъщи с двете деца, без доходи, но продадох земи. Два дни крих. И не спах. Беше толкова трудно. Разбира се, той ми се накара, когато го получи. Беше в шок. Та, когато разбрах, че нашия сексуален живот си куца и не е у моя приемник повредата, говорихме за това. Всички карти на масата. Каза ми да си изживявам, да действам, само да не му споделям. Не иска да знае. Естествено , че ще си личи. Аз цъфтя от най- дребна радост, камо ли от секс! От това да си изживявам, да взимам, лишена съм, да, знае го, са минали поне 15 години и аз все още търся настръхващия косъма ми :)))). Найс, а? :)))) Абе дей тая съдбица , да ѝ рекна две приказки азе :)))) Ф
Ииии....имам билет за класически концерт :)))! Почнеш ли да сънуваш музиканти- отиди в зала България! Хайде, Ал, тръгвай да излизаме, бавиш се :))) Ф
Бре какво стана .Останах с впечатление ,че ти изпратих едно кратко писмо за нашите фотоапарати.За два съветски от едно време-с лента ,но Зорки -4 има време на експозиция 1/1000 от секундата той е на Центи , моят Зенит 3М е с 1/500 ,с хубави любителски обективи,а за да бъдем в крак с времето купихме един цифров Nikon добър за любители, вече не е актуален с добро варио. Ал
Ще излизаш ли???? слънчева е ,но май е хладновато.Облечи нещо по-сериозно, аз все си нося кожените якенца, имам някакви други ,но нещо не ги харесвам ,а Центи ми се кара.Ами то вече няма студени зими ,когато се прибирах с мокри крака, червено -синкави ръце и два шамара за загрявка,къде се шляя по улиците.А то правехме снежна крепост,търкаляхме големи снежни топки.Ама това беше толкова отдавна.Малко по голям с един момичета ходехме да играем хокей при сегашната Кукуландия.Езерцето го заледяваха от една структура към общината "Паркове и градини".Ние три момчета и едно момиче ,а те четири момичета.как да е се разделяхме на отбори ,ама и те искат да се доказват, ама пък е приятно като и двамата сте се засили та хванеш момичето през кръста ,за да не паднете и двама ,е пада се .то и през дрехите и ръкавиците нищо не усещаш ,но е вълнуващо.Сам не знаеш защо ти е приятно и те вълнува.Сигурно има някакво биополе ,около момичетата Ал
Да, Ал, шеткам навън, а времето е прекрасно! Снимането е хубаво занимание, но трябва да му се отдадеш. Като за всяко хоби,всъщност. Накрая човек снима само кучето си вкъщи :))). Или изобщо престава. Тежкия обектив, все по широкоъгълен и нам кво си още, е ок за панорами от високото. Но пречи на катеренето, тежи на врата. :))) Ф
Е, твоят е професионален, те са много скъпи, над 5К.Това е сериозна техника, носи го в чанта с плътни, твърди стени и не го изпускай от поглед, желателно на здрав ремък
Не е мой, Ал. Подарих го на мойо. Той да му мисли. Искаше такъв,получи го
Здравейте! Аз съм един от "онези", само да попитам за IBAN, да си внесем лептата за втория сезон на privat СТЕНДЪП КОМЕДИ-то. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал! Рожбо! Ма хайде ела ми на новото разказче! Разкажи някой спомен по аналогия :)))))))). Охххххй, дайтацункам! Шегувкам си се, щот ми се разля във вените сладко грозденце и познай .....тъм ..тъм.....тъмтъм.....зелено сиренцееее :))))) Егасимус и вкусотията! Ал, ти спря ли да ме харесваш като пиша шашки :)))) ? Време ли ми е за нещо нежничко, любоФчийско, от тия, дето дрехите сами се разлитат и телата си говорят на техен език? Да ти кажа, моето тело, Алллллл, ужасссс, ама слушай ся, знаеш ли как ме изложи? Нали говорехме за артерийки и нам кво си и аз се задълбочих в един термин, пък го затърсих визуално и ми се отваря цветна рисунка от атлас , човешки торс с разноцветни органи и мрежа от кръвоносни пътеки. Та виждам аз вертикален разрез на тестиси и член нарисуван нагоре с главичка, ииииии Аллллллл, ми се сви гънката сгъната и мускулатурата гладка и бръчката между веждите ми се събра! Гледам го на картинка и усещам как му се наденвам отгоре. Ма усещам му топлината, разбираш ли? И не хваща яд, отгръщам , обаче на другата страница ми долипсва това хубавото, дето се разлива като горещ бульон и захранва душата, та бързо си се връщам на картинката, да си погледам пск тва рисувано хуйче пред разрязано мъжко коремче. :)))))) Я да пийнем по едно, а? :)))) Отивам да хвърля мократа хавлия и си капвам! Ф
Ал! АаааааЛлллллл! Защо говориш за *шамарно унижение* и че се страхуваш от това усещане? От мен. Нима ассс...? Правила ли съм го? И ти си ми прощавал? И пак си с мен? Тук. Ал, съжалявам. Имам тази лоша черта, по- скоро лишение, липса на способността да мисля за това как ще се почуства отсрещния. Реагирам първо- и второсигнално, остро или хронично, но все по съвест и моментно настроение, без ама хич да се замислям дали това ще засегне. Може би защото целта е по- висока от нечии чуства. Може би защото съм машина и мачкам. Може би от лъжливата илюзия за правота. Какво самозаблуждение, нали? Да, имам тази липса на колективност, толерантност и търпение. Ал, ако някога си се почуствал унизен от мен, да знаеш, че аз нито съм го целяла,нито съм го разбрала. Не допускам, че мога да влияя чааак толкова силно. Малко сте хората, на които дори да ви виждам с очите си в издънка, винаги знам, че има нещо, което не знам и ви вярвам. Но емоцията изваждам наяве. Така. За протокола. Да се знае и да не се повтаря. Ал, ама то пък, ако само ръкоплясках нямаше да съм интересна, нали така? Хайде, кажи, че си ползвал само фигура на речта и да затворим тази страница. Знаеш ли, казвала съм, като бях бебе помня, а и после, като дете 3-4-5 г , помня милион пъти, когато родителя е искал нещо, аз не, но мълчах. От респект. От това, че той знае, аз- не. Че е уморен, грижовен, добър. Аз- безгрижна и безотговорна. Знаех го, чуствах го и мълчах. Мноооооого години. И винаги завиждах и се радвах на хора, които се застъпват за себе си. Получават исканото. Дори и днес се кефех на едни шумогласни американски булдог и померан пред вета :)))). Мисълта ми е, че когато открих, че имам право и не е непременно лошо да се противопоставя , беше бая късно. Но го открих със сила. И наваксвам. #хубавое. Затова, моля те, ползвай моята детска реплика, с която се гордееха родителите ми и ми я повтаряха дълги времена : "Ти, куту ми говориш така, ме обиждаш!". Произнесох я на моите 2-3 годинки. Заспивах в средата на леглото на нашите, а те ме местеха на ръце в кошарката. Но тази вечер , баща ми не ме премести, а ме молеше сама да се изнижа, казваше, че искат да спят, че са много уморени, че му преча!!!! И тук се обадих със сънливия си глас :))))). Вярно, преструвах се. Не спях. Но чак да преча....:))))). Та, казвай ми,ако ...когато. .нещо....Ф
Директоре, не е стендъп, любовна трагикомедия е. "Влюбеният Квазимодо" с участието на леля Фъ в ролята на "Горгона Медуза, нещастна в любовта". Отворен сценарий без конкретен финал, много иновативна постановка, в която освен двамата актьори участие взима и публиката, нещо подобно като в Дедпул когато говори на зрителите и чупи четвъртата стена, но тук е дори още по-иновативно - четвъртата стена също се намесва в сюжетната линия и чупи сценария. Не сме мислили да се плаща нещо, всичко е на доброволни начала, но може да дариш някаква сума за декори, а и за виагра и презервативи за дедето (ако въобще се стигне до там да му трябват презервативи, за сега сме още твърде плашеливи и още питаме може ли да те цункам по вратленценчето или ще изям шамарите). Между другото като казах шамари: Бахи, само на мен ли ми се струва, че дедето май се превзема и дори леко преиграва вече с тия питаници може ли да те цункам по ръчицата, може ли да те цункам по косицата, а може ли да те цункам по ушенцето? Или той наистина се чувства притеснен, че се държи едва ли не като разгонен нерез от тези си желания? И какъв е този страх от шамари? Как мислиш, дали ще чуем скоро от дедето някоя ужасно срамна история от неговото детство, която ще ни накара да преосмислим що за човек е той и да се почувстваме ние засрамени от себе си? Но ок, вероятно леля Фъ го намира за чаровно, той се държи като лигаво бебе, а тя примира от сладки тръпки от контраста на нежната уязвимост в характера на този иначе неустрашим мъШкар...
Какво да Ви отговоря колега, чувал съм, че някои хора като остареят вместо да помъдряват се вдетиняват. Явно тези двата индивида са такива. Те и на младини са били също лишени от разсъдък, доколкото виждам. Но нека погледаме вторият сезон, може пък да се вземат, за разлика от порно актьорите. Ще се включваме от време на време, СИКИШ като не правят поне СЕИР яко правят. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аз защо казвам, че Ал&Fairy е патент и е уникален! Вярно е, води собствен живот. Вярно е, върви като катерицата в Ледена епоха- занимателно и разрушително. Но всички сте свидетели на раждането на тази връзка, развитието ѝ и настоящото плато. Искреността и химията се виждат с просто око. Е, питам ас, когато има нещо красиво и уникално, що щете тука с мръсните си обувки, бе мъпет съдии такива, пссст, аре, къш! Още едно обаждане и влизате в хореографията на балета. С пачки.
Ама как ще ми ми омръзнеш душко.Винаги , ама винаги с удоволствие чакам твой коментар.Ти си първата цигулка, ти задаваш ритъма и темите и чувствата ,а аз вадя бегли спомени, липсва ми твоето твоето чувство за хумор, емоционална тактичност.В петък в дъжда съм спрял в подземният паркинг на "Скай сити",да ама нормални места няма и съм спрял на трасето към изхода за колите е не съм само аз и други като мен, ама аз стърча до колата и гледам купона как се щурат напред- назад.Ама защо все на мен, спира една жена и ми прави забележка, че тук не се спирала.С миньорен глас се съгласявам примерено, но допълвам ,че съпругата ми тук ме оставила и е казала да не мърдам от мястото.А тя прави коментара, "колко сте послушен , ама много Ви е наплашила жена Ви".Бях готов да се си помайтапя с нея ,но за съжаление зад нея вече имаше две коли та сладката приказка да се правя на жертва на женски произвол не се състоя.Ама на това твое обучение трябва де е голям купон и никакви стаи, никакво общежитие, имаш си дом.Няма да се подлъгваш по разни общежития,ще стоиш мирна и скромно навела очи, не забравяй и някаква руменина по бузките.Така де, ти си сериозна жена. Хич няма да е лошо да хвърля едно око на това ваше обучение, какви ги вършите, а още повече след обучението. Пия кафе ,разбира се и на Центи, по-точно първо на нея ,а след това на мен .Ама вие и анатомия на човека ли учите или само емоционалното му състояние, то е повече към психиатрията или психоанализа, а как е със сексологията.Дали ще си останем само двамата или ще има пак някой да наднича през ключалката.Огромна е емоцията когато гушнеш на блус колежка , която ти повече от колежка, с която не е първият емоционално натоварен блус, но пак се повтаря.Стараеш се да контролираш емоции и физиология, ама то не е толкова лесно. Ал
Ал, гушнала съм и учебник, и тетрадка, и пак се разсейвам и заничам тук :))). Обучението ни е свръх сериозно, та като са ни защипали за топките, нямаме глас да изпищим даже. Да, изучава се сексология и момичетата хихикат, та се превиват на картинките по слайдовете. Странното е, Ал, че от всяко нещо, което чуя там, аз си правя аналогия с нещо от живота и винаги стигам до един извод- в будизма е истината! Всеки будистки постулат :))), разбиране, съвет за път е точно това, което изважда оптимума ни. А нима нашата цел не е тази? Да ми повдигнеш максимума, който си имам сама? :))) Хайде, дай ми един пръст подкрепа , пък аз да си дочета. Не ме разсейваш, спокойно. Ще се намествам, ако има нужда. :)))) Ф
Ал, Фъ, хора, пропускаме нещо в сценария и ще се изгуби много важна нишка от сюжета. Така, връщаме сега малко назад, до момента, когато Фъ казва: "Та, когато разбрах, че нашия сексуален живот си куца и не е у моя приемник повредата, говорихме за това. Всички карти на масата. Каза ми да си изживявам, да действам, само да не му споделям. Не иска да знае". Ал, сега си ти, ако не знаеш какво да кажеш винаги можеш да го играеш "царя дава, пъдаря не дава", няма значение какво ще кажеш, но трябва да промъцаш нещо, не може толкова важен момент така да го игнорираш...
Баааахахахаха дебрееее тука реклами запростата превъртяха серията на 5 ра минута Ф
Ал, чакам те по обед, в кафето с музиката хубавата, имам цял час свободен. С боди съм. Под полата. С мнооого тънка закопчавка изотмеждулабидолието :)))), леко се впива, малко притиска, жули ...Ела да ми оправиш , моля. Ф
Ой, на дяда бабетоо, прижулва ли ти на хербарийченцето, той дядо сега ше му пусне лига(щот' друго не може) и ще му стане комфортничко и уютничко на шундето. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, забеляза ли каква титла даде шушлека на ЛОГОРЕИЧКА? Удостои я с титла "ПЪРВА ЦИГУЛКА", демек КАТЕТЪРА има едва ли не оркестър. Интересно и загадъчно начало на втори сезон. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Fairy,едно здраво кафе с капка мляко и наблягаш на ученето. Потърси някъде издание на "Половият въпрос" от Август Форел.Стари издания са. При родителите на Центи имаше два екземпляра , ама защо не взех единият, защото балдъзата много книги изхвърли-То какво се чудя и аз изхвърлих на нашите библиотеките.Ал
Някой мина на не характерни за мен сравнения. Нещо формалната логика не му е силната страна, но бива замествана със самовнушения. А
саше, ама мноУ си проссс, не се отклонявай от сценария. Лижи и не се оплаквай сам си избра ролята. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Директоре, за тебе баба, за мене леля, но втори сезон наистина се очертава да е много по-динамичен от първия. Аз това, което го отчитам като личен принос е, че актьорите вече свикнаха, че са пред публика, спряха да се скумросват, отпускат се и успяват да са повече самите себе си. Е, Ал още се разсейва да играе с публиката вместо да внимава какви реплики му подава леля Фъ, но и това ще мине. Ал, айде по-смело де, по-смело, стига питал може ли тва, може ли онова, действай вече, как по-ясно да ти го каже лирическата героиня, че не само може, но и трябва! Айде, давай, ти си! Давай, давай, не ни гледай нас с директора, гледай там партньорката ти как се е разтекла изподмеждугъзието. Ей начи много е бавен тоя Ал, цял първи сезон така и не разбра какво иска леля Фъ от него. "Може ли вече да те цункам или ще ям шамари?", WTF? Чак се чудя как въобще са успели някои от колежките му да стигнат с него секс... или викаш те така и не са успели, а реотанът на дедето чак на стари години е почнал леко да стопля колко секс евентуално е пропуснал и ся си наваксва и си фантазира разни неща какво ли би могло да е ако не е бил тогава толкова спечен деФственик. За тва казвам: любовна трагикомедия, а секс я има, я не, по-скоро не...
Ал, тук приготвят и някакви инста новости за мен- коминчета със солен или сладък пълнеж. Кафето е пред мен. Черен порцелан. Навън вали. Но колите намаляваха ход. Никой не ме опръска. Много беше яка предната лекция. Нон стоп се изказвах. По болезнени въпроси. Защото обичам, когато не съм в кефа и енергията си, да чуя мнението си от друг. Е, днес съм на кеф. Нашите воайори имат нужда от изява. Мърдат пердето, суфлират, разхождат се по сцената. Не знам, не знам....Целувка Ф
Лельо Фъ, айде сега пък ти. Игнорирай ни, все едно ни няма. И изобщо не е задължително да се съобразявате с подсказките на публиката, вашето с Алчо виждане за сценография и сюжет е по-важно и по-меродавно, а ние само помагаме в моментите на неловко мълчание и когато па ептен уйде коня у барата...
Егати гнусното време, отврат,но това е малкият проблем,но някакви странни девойки се мятат насам натам с автомобилите си, като конници без глави.Разбира се пешеходците не оставят по назад.Ама те не могат ли да ходят без да са забили поглед в телефона и внезапно да пресичат. И защото това е малко изведнъж на дисплея цъфва скица на колата, а с жълт маркер е отбелязана предна дясна гума и кратко съобщение за понижено налягане.Някъде наблизо познат автомеханик със спретнат и чист сервиз.Отивам ,показвам му скицата на дисплея,той пуска компресора ,помпи ,гледа и се чуди защо не гасне.Заключението е "карай така, аз не видях проблем".Ами карам я ,ама вътрешно се ядосвам, за какъв дявол са наблъскали толкова датчици.Споделям с Центи и очакван резултат, аз съм бил направил нещо-защо ли не съм изненадан.Звъня на мъжът до дъщеря ми с условие да не казва на нея ,а той ме успокоява ,че не е нещо щяло да изчезне. И тук съветници,какво да правя ,как да го правя, когато батко им го е правил ,те са си смукали палчетата на крачетата. Има турска поговорка ,поне за такава я четох "Когато вълкът остарее ,става за смях на кучетата" Кой както иска да я разбира. Тревожат се за "дедето" ,а защо и те не знаят. Какво било ,било -няма да се върне-Както се казва всеки му своето.Те да са щастливи. Душицо радвам се ,че ти е интересно и забавно,.Ти си толкова позитивна и добра жена, че си душата и спойката на онази палава групичка от булки край теб.Забавлявай се ,прави изводи и ми разказвай. Ал.
Алллл, АААААллллл, правихме упражнение, аз много помагах на даскала, този с бенката, щото бях чела напред и отговарях като питаше, ама пусках и смешки, и той се хилеше, но .... накрая извън мероприятето, за да съм сигурна , мой мили Ал, го помолих да ми опипа тазовите кости :))) и мощната му опитна ръка, Аааллллл оххххх :)) да, всичко съм разбрала, уча се бързо . Пак ще пиша. Ф
Ал, пийнах уиска и така ма отпусна, чедо, че ако мигна ще стане Коледа. Датчиците по таблото са голяма досада, ако трябва да ги сетъпваш наново. Аз, в новото си студентско амолоа, ползвам само градския транспорт. Тепърва му свиквам със спирките и всичко. Ползвам времето за път за препрочит, релакс музика или поглеждам тук. Имам за разказване, Ал, но...виждаш. Ще трябва да ми дойде майтапското настроение, а сега по- често съм в боен режим за възприемане и реакция в кратки срокове. Виж, след концерта , може би ще имам вдъхновени идеи :))). Сега имам желание, Ал , да чета, колкото може повече. В идеалния вариант си се представям като сега, след кратка устна дезинфекция, по еротично бельо, халатче и втъкнато вибро яйце, да седя под бенджамина и да пия чай с учебниците. Вече не е училищно настроението. Сега стана друго. Някак като втора кожа, която още е малко нова и стегната. Тези кратки малки периоди, когато е спокойно и уж даже скучно, са дните, в които ни подготвят за следващия напън. Пси или емоци. Знаеш ли, преди да срещна мойо, поне две- три седмици аз усещах идващата голяма промяна, бях наелектризирана, някакво особено шесто чуство ми караше да усещам насрещния влак като ударна въздушна струя. Сега няма това напрежение. Но има нещо като тръпка по стока, изложена на витрина, която наблюдавам от отсрещното кафене. И хем е моя, хем не е, тази ми ти стока. Виждам се с нея в щастливи дни. Виждам се и без нея, и пак съм доволна и завършена. А цялата работа е в улицата между нас. Защото там са всички вселенски мигове, обръщащи съдбата. Миг и излизам, връхлитайки на висик тъмнокос непознат. Миг, останала на масата, и ето че влиза този, който ме търси. Миг на улицата, гълъби, ято, поглед след тях и ето че се будя в интензивното. Миг. Малките врати на паралелните реалности, които ме делят от отсрещната желана стока. И ако мисля, ако избирам, ако очаквам, ще сбъркам, Ал. Единственото което води правилно, е интуицията. А тя ми казва- Стой. Стой. И пий. Гледай към хубавото. Напред. Но стой и чакай. Ал е под дъжда. Отвън. Пред прозорците. И те дебне. Той няма да влезе. Но ти му дай още миг. Сложи червило. Оправи сутиена. Погледни към него и го задръж в зениците си. Той ще изчезне от тротоара. Никога не е бил. Не си видяла него, а отражение на билборд е притичал през мокрия асфалт. Отръскай глава и излез в обратна нему посока. Излъжи проклетата съдба. Майната на чантата отсреща. Затръшни тия плъзгащи врати, докато излетят от релсите си. И излез от рамката. Там, под уличната лампа. Ф
Пиша на таблет. Гадно е, мъка. Каквото и да пишеш е винаги за мен много, ама много интересно, умно, познателно занимателно и с чувство за хумор. твой Ал
Ал, пиша ти преди да се разсея предсънно, за да имаш нещичко от мен за утрешното кафе. Нещичко. Както когато плъзваш поглед из процепа на вратата, търсейки ме, но виждаш само светнат лампион над празен стол. Не съм и в банята. И в спалнята е тъмно. Открехваш вратата широко и виждаш тъмнолилавият ми силует да закрива тъмнината на прозореца. Приближаваш. Погалваш тънкия плюш през раменете и сключваш ръце през корема ми. Целуваш косата ми зад ухото и гледаме навън. Отпускам глава назад. Ти още не предприемаш нов ход. Видял си луната. Пълна е. Всичко може да се очаква. Дявол знае за какво съм мислела. Аз хващам ръцете ти в своите. Топлината ми те покрива. Обгръща не само дланите, а цялото ти същество. Това, което излиза от мен не са 36,5° по Целзий, а сигурност. Женственост. Сила. Силата на онези жени, дето колят на дръвника и ти варят супа против хрема. Усещаш мекотата на онези жени, чийто профили и анфаси са гравирани по чинии, гарафи и маслени картини, фрески и бюстови мрамори, това са жените, чийто извивка на челюстта, линията на носа или доверието в погледа им е карала мъжът им да губи сърдечен удар и да се благодари и на Аллаха, и на Акбара, че са благословени да бъдат обичани от носителката на тази златна кожа с тези черни перли. Че тя ги изслушва. И съветва. И храни. И люби. С което ръцете ти се плъзват в малки кръгове по корема ми , а аз изпъчвам гърди напред с чупка в кръста и чакам да погалиш и тях. Вече дишам бързо и плитко. Не сме далеч. Знаеш го, но не бързаш. Отвързваш халата и го пускаш на земята. Мушваш ръце под блузата и гъделичкайки зърната ми, събличаш ме презглава. Клякаш и хапеш дупето му, галейки бедрата, все едно им взимаш мярка по страничните ръбове. Разкрачвам се. Търся допира ти там. Искам го. Чакам го. Плъзваш ръка под мен и обхващаш интимността ми в шепата си. Държиш ме като грозд. После ме стисваш. Сграбчваш, защото в гащите ти отесня. Събуваш се. Подпирам се на перваза и те чакам. Целуваш рамото ми, после си го наместваш на входа ми. Стягам се. Издишам . Отпускам се и се натисвам назад. Към теб. Триенето на тънката кожица ти разпъва цепката на главичката, почти скърцам. Илюзия е. Трае миг. Веднага усещаш аромата ми. Избуява като от божур. На тлъст и дебел талаз те залива възбудата ми и потъваш до топките, с ръка на перваза, върху моята и другата върху гърдата ми. Любиш ме бавно. Не излизаш. Не искаш да губим кожен контакт, ниското на корема ти се топли от дупето ми. И ти е хубаво. Няма толкова ергономичен салон. Няма друго такова Бентли. Мърка. Ускорява. И след 7 секунди е залепено по гръб върху масата, а ти натискаш педала и го дрифтираш в кръг. Докато ти се завие свят. А ушите ти се протрият от краката ми. ***Това е малкото ти късметче за вторник, Ал. Късметче с кафето. Сега ще съблека тъмнолилавия халат, ще сваля дрехите до голо, ще се мушна в нощница с огромно деколте и ще се нарцисирам пред огледалото, докато слагам кислородния си крем. Ще се плъзна върху копринената калъфка и гаранция, че ще чуеш хъркане поне няколко пъти през нощта! :))))))))) твоята Ф
Знам си аз, знам си ,ама как пишеш, направо го чувствам. Даже толкова дълбоко емоционално е,че все едно гледам филм и го съпреживявам.Всичкото това ,което описваш, ми е любимо като преживяване и някак ми действа дълбоко емоционално.Винаги съм твърдял, че истинските жени притежават някакви странни сили.Дали мъжете и момчетата го осъзнават на подсъзнателно ниво. Може би затова в казармата ,лягаш в леденото легло и изпитваш едно желание да се притиснеш към топлото и нежно тяло на момиче.Не ,че някога си го преживявал реално ,но нещо вътре в теб ти подсказва ,че ще прекрасно, но времето в будно състояние е толкова кратко и изпадаш в някаква дълбока черна дупка до 5,15. Казвал съм ти за жената с триъгълника ,която гледа, гледа как се гърча като червей от главоболие и зобя някакви аналгитици, говори ми нещо нежно и внимателно , а след това понякога ми прегръща главата и главоболието изчезва, въпреки моето съмнение ,че може да е от високата концентрация на лекарствата.Същото и с Центи, но преди това добре ми се скарва, че тя ме била предупредила ,а аз с дебелата си глава никога не я слушам, че тя го правила за мое добро. А бабите ,та те винаги присъстват в живота на почти сто процента от момчетата.Говоря за онези ,класическите баби,описвани от Талев, Елин Пелин, Вазов -истинските пазителки на дома.Новите баби са различни ,говорят езици, лекарки са , инженери, архитекти,правистки, икономисти, учителки,шофират, а някои даже могат и да готвят.Те са баби, но не са онези баби.Ходят с джинси, на токчета , носят прашки и са хубави и привлекателни ,но не са класическите баби от изградената ни представа.Съпругата ми се дразни, когато като по -млад и казвах какви пилешки супи ,но от истински кокошки правеше баба . Беше млада, горда -учеше се и някак не искаше да бъде сравнявана с други познати на мен жени. А какво правя аз ,ами освен рано сутрин да й направя кафе и да и го занеса в леглото с някаква малка бисквитка или сладка. И сега още се мотая в леглото.Свикнали сме да спим на отворени врати.Всички врати в апартамента са отворени, пуснал съм един конвектор, но ефекта е близък до нулата.Не знам, но климатика го пускам само през горещините. Ама ти по цял ден ли си на лекции. Като имам известни наблюдения ,жените някак се оформят по групички, предполагав ,че и при тебе е така. Ал
Ал, мисля си за образа от днешния Изкушение разказ, за Мориц. Разсъждавах си кое прави някого да изглежда като превъзхождащ. По-волеви? По- силен, съответно подчиняващ. И знаеш ли, стигам до извод, че това не е вродена щедрост откъм аурично поле или черта на характер, не, не поведенчески модел от зодията. Това е постигната с мисъл и опит убеденост. В правота. В истина. Във смисъл. Това е когато липсва каквото и да е колебание. А колко са такива хора? Които си вярват? Нямат нужда от потвърждение? От насока? Може би когато се влеят в едно всички електрики на мозъка, заедно с периферията, с интуицията, с миналото, с волята, струяща от сърцето и прибавим ума,става това, скалата Мориц. ***Цяла нощ ме засипваха камъни, скали обелиски и тролове....:)))) Ф
Да си довърша мисълта- Морицовия човек не рискува. Той отлично знае какво иска и ако има "риск" то това за него не е раздвоение на желателен и нежелателен резултат, а бърз или забавен път до едно и също. И той е приел това. Ф
Добро утро душицо.Ама какво време ,да е гушнеш под одеялото и да слушаш как ромоли дъжда. Вчера сигурно си била много уморена и не си могла да да "драснеш" едно изречение. Знаеш, че твоите коментари, размисли, чувство за хумор са ми като балсам сутрин.Чета ги ,препрочитам ги, някой път много ми се иска да ми ги разясниш,примерно не знам кой е Мориц.Знам едни палавници, персонажи на Вилхем Буш "Макс и Мориц".Някак в тях се припознавах в някои мои постъпки. Сутринта някъде към 4и30, някой бодро натискаше клаксон.Дали беше затапен не знам, но беше предутринен сън, затоплен, някакви мисли неконтрилируемо се въртяха в позаспалата ми глава.Центи ,кротко пуфкаше като малко парно локомотивче. След това стандартната процедура ,която съм ти я описвал . Ал
Рожбо,от терминал две се връщам. Къде тва, къде сме затворени с мойо и требва си мълчим къ управлява ламарината... Ши пиша след капучино с много канела. Ф
Изпращате децата?????
Такааа, ето ме. ...Пак пиша и трия. Опитвам да се самоцензурирам до неща, които може да чете всеки. А исках да ти разкажа и за утаечното дъно на една кафеена чашка и за новата ми прическа. Поне съм спокойна , че когато сърцето изпитва дискомфорт, е там и работи. И да ти кажа, всяка увереност в бъдещето и интуицията за щастие , всичко рухва , когато срещнеш разбиращия поглед на охраната преди ескалаторите. Нагледал се е на такива като мен, нас, дето остават. Всеки случай, не желая да се предавам на ниските емоции и се държа за мисълта, че което правя в момента, като студентка, е пак и отново възпитателно. Част от ония нагледни уроци, че не търсим лесния сън през живота, а забавата е в надскачането. В мюнхаузенското изтегляне. И понеже животът е колело, малко като ония кречетала на будистките монаси, дето уж държат света върху мантрите си, та ние никога не знаем какво ще се случи, но поне можем да сме спокойни,ако научим себе си и децата си да се наслаждават на возенето. И да го приемат като ново всеки ден. Защото няма нищо постоянно, освен самото въртене. В нови и нови води. Акъли. Енергии. Сега искам да си доуча нещо, което претупаха на лекционните слайдове. Желая ти щастлив ден! :))) Всъщност не съм минорна, само ми влезе нещо в окото. Гаранция ти давам, че всичкият ми здрав разум е твърдо зад това развитие на събитията. Даже, даже знам колко радостни възгласи и разкази ще слушам в най- близко време. Хайде, дай прегръдка и моля те, не се сърди, ако се позабавя с писането. Усещам, че ми се мълчи. Ама то при мен не държи дълго. Все пак...:)))) Пепело-розово-руса и набуклена Ф с крещяща нужда от обогатител в кафето вместо късметче.
Ал, голяма глупост са тва, капучината с ядкови млека. Мноу полезни! Пуууу, пия и пиша, че се присетих нещо. За майчинството. Та както сега, се самонаранявам с избора, който направих за тях, още преди време и не им дадох място да се отпускат и да остават, така имах подобен случай с второто бебе. Очето му все гуреливо. Шест месеца капем антибиотични капки. Някои с кортико. Поне три различни лекаря. Накрая откривам един , дето веднага провери с жълта боя, че от окото сълзите не се оттичат в носа. Запушен слъзен канал. Прави се пробив с игла под упойка. Такаааа. Мойо е в чужбина. Свекърът ни закарва в Александовска. Иска една червенокоса и невдъхваща доверие анестезиоложка да нареже бебешката ръчичка с алергени, че да си осмисли деня. Бе алоууууу, тва в Америка е забранено за толкова малки деца. Тепърва им отключваш алергии така. После манипулацията е под райски газ. Само това се полва за 6 месечно. Меле. Станахме на меле. Всичко в униформи се изпокри. Оная пуска лига аз подписвам документи, че ѝ снемам всяка отговорност и аз ше оперирам. Давам вързопа на очния. Мантрувам. Чакам. Връща ми го, всичко е точно. Дали побелях? На стената календар- бил именния ден на детето. Бошкей, несъмзнАял! Няма кой да ми сподели решенията. Няма Бог, няма мъж, няма лекар. Аз. Толкоз. И един комон сенс. И Интуиция. Та тъй с децата. Кога е било да те разкрасят и подмладят?! Кога, питам асссс ?! :)))))) деееба тоя шамфъстък у кафето ми, ни плътност, ни сила , Ф
Я-я-я, чакай ,че нещо не разбрах .Ти ли си правила операция-я стига. Аз съм ти казвал за моите героични подвизи настъпване на остри неща.Единия път ,малък ,при баба ми ,в другият край на София имаха тогава градина ,малка ,но много красива ,а на едно дърво люлка., а под дървото водомерна шахта.Тя като казвам шахта, я има 60-70см.Люлея се щастлив, скача от люлката и как до този момент не съм го видял един пирон.Колко му е на едно дете кожата на крачето ,защото съм бос,наоколо трева и цветя , а пътечките с хубави плочки.Бегом към поликлиниката ,тетанус, ама не минава , та по съвет на друга баба ,в една нова тенджера ,измива я ,кипва вода ,излива я и сутришно мое изпикаване и стъпвам в нея.За няколко такива процедури се затвори. Вече другото с иглата на дъщеря ми и конеца го знаеш.Преди години на Центи ще правят хистеротомия,отиваме в болницата, правят за всякакви алергии проби, ръката й беше станала като линийка,черта над черта и писания с трудно изтриваем маркер.Правят всички стандартни изследвания и я оперират.Отивам с един колега да я видя ,все пак не върви в гинекологично отделение да стърчат два мЪжа.Питам тук и там нещо не я знаят и изведнъж от една врата се отваря и излиза Центи ,в пеньоар и ръка пред устата,текат и сълзи ,а тя е корава като камък. Какво се оказва анестезиолога изобщо не чел листа от предварителните проби и й набива точно такава упойка, към която е алергична, прави ларингоспазъм и получава нещо като само-задушаване, втурват се да я интубират и избиват зъб.Да ,ама зъбът някъде изчезва,разбира се операцията е прекратена преди да е започнала ,всички търсят зъба, за да не е попаднал към белите дробове.Това е първо действие.Правят разни консултации с уши-нос -гърло,той се опитва да я изкара певица и че имала някаква особеност на гърлото.Тя и певица-смях.На другият ден всичко се повтаря като под индиго, пак грешната упойка, пак ларинго- спазам, вече има и шамари и викове ,"събуди се" ,"няма да ми правиш такива номера", Разбира се операционният лист някъде мистериозно изчезва. Не ти се сърдя като закъснееш , но ми липсваш ,да си комуникираме.Вчера загубих 10-15 минути да погледна "Ергенът", но тези "момета" бяха еманация на тъпотата, простащината, парвенющината.Каква е тази мания по някакви устни с размери на гумите на, кириерен БЕЛАЗ , от онези, които товарят по 120 тона и нагоре. Направо е гротеско ,като вадени от един калъп. Ал
Ал, писах ти преди два часа един ферман. Па го изтрих. Сега седя на името ти 10 минути и ...мълчанието на студените ми пръсти обгръща клавиатурата като празна пощенска кутия. Ако съм обективна, май се разболявам. Щото идват само прекрасни вести отвън, но телесно съм около точката на замръзване. Много мразя да са ми студени ръцете. Поне с това съм лишена от опция инфаркт, каза една кардиоложка. Ми добре. Да заложим тогава на убийство от ревност :)))))). Случката с Центи е като сценарий за Имре Калман. Подозирам, че не си оставил нещата така. Зъб за два, най- малкото :))). У нас няма опция за медицинско дело. За съжаление е така. Относно алерг тестове за упойки при отваряне на корем, то си е закон, без две мнения, задължително е. Всичко се случва, трябва да има опция за допълн операционно време. А да не се съобразят с резултатите от теста, нямам думи. Моят досег с анестезиолог беше като ми сложиха епидурална упойка за първото раждане. Не го виждах. Гласът ми идваше забавено. Тресях се от студ, бедрата особено силно и потъвах в черно. Изляха се разни физиолг разтвори, ама нищо не мож ме върна, щом са ме държали гладна и без вода. То това беше трудното, клетъчното изтощение. Та, потъвам си аз в студеното и черното, и мъцвам че вече май съм съгласна на упойка, от което следват хапливи забележки, естествено, но влиза най- фин аромат на парфюм и аз се влюбвам в стабилността на човека, който го носи. Похвалва ме, гърбът ми бил идеален да ръчкаш в прешлени и хак....най- приятна топлина и светлина плъзнаха по вътрешността ми и върнаха цялата еуфория на деня и момента- посрещам човек. Не нов диван! Човек. И вече можех да се хиля, говоря и участвам в изживяването на бъдещи прекрасни спомени. Парфюмът му! Божемой. Самият той качи ендорфини и парасимпатикозира набраздения ми мускул. Обожавам мъжка близост с аромат, различен от чистите спортни студено сини миризми. Ох, докато пиша и държа телефона с длани нагоре, съвсем изстудяха. Ал, утре като изпиеш кафето и вземеш да ми пишеш, ще съм вече при физкултурниците. Големи келеши. Мълчат ми във вайбър групата, а четат. Ще ми е интересно едно. Дали общата силна антипатия ще се задържи, когато утре ми броят коремните преси и лицеви набирания. Или ще ми пробяга жилка, ще ги гъдилна с коса, ще създам алюзия за падащо тяло към диван...:))) и хоп....ще се хванат в капанчето. Не знам. Чакам да видя. Аз отсега мога да ти кажа, че ако по нечия снимка ми иде да му излющя един шамар,че да застане сериозно, то това на живо, ще си остане същото. Хайде, не тъгувай, че малко рехаво го раздаваме. Рехавото не е лошо. Без налягане. Без напрежение. Само деликатна дифузия. Елементарния обмен е това. Когато съм толкова празна, че дъждовния ден ми се влива с нищетата си и отмива всички вълнения от утринта, двигателите и раздялата. Всъщност, мислех за теб на лекцията следобед. Защото , както говореше преподавателката, а има много обиграна интонация и винаги завършва чисто и в ниския регистър изречението си, гледам как един минувач, надолу с главата, ходи по дългата луменисцентна лампа на тавана. Той подмина пластмасата и спрях да го виждам, но ме досмеша, гледайки оранжевите мокри павета. Та той си е мислел, че е сам. Че е невидим. И може би , си е бръкнал в носа. Обаче, образът му се е пречупил два етажа по- горе от пътя му и аз го наблюдавах. Като от Олимп. Слушах лекцията , а виждах обърнатия образ на случайни актове от долния свят :)))). Ал, никога не сме сами. И никога не сме невидими. Докато четеш това, може би те виждам :))). Докато се чудиш как съм, аз живея в теб и съм добре :)))). Та, мислех за теб, като гледах как крачи в сивотата оня човек, надолу с главата, стъпва по тавана и не знае, че го наблюдавам. Никога няма да разбере. А вече е известен. Четат за него :)))) нам колко си хора. В нашия малък триизмерен свят, Ал, ако можем да ходим по тавана и да разсмиваме хора, които не виждаме, представяш ли си какви възможности има за другите опции? За хора, които обменят писма, а други ги четат? Че ние променяме света, Ал! Знаеш ли това? Аз и ти, за ръчичка, леко- леко, създаваме жълтата светлина под медни камбани- лампи, където си пият еспресото разни хора в нашето бариста кафене. Ендорфинесто. Хммм, мълчеше ми се, ама като ме прегръщаш и как да не мъркам. Все пак, Ал, нали ме знаеш, че малко проимвам работа за съчки из хората. Ти дръж чайника топъл и не залоствай прозорците. Ходя, къде ходя. Връщам се при теб. :)))) Ф
Ще ти кажа нещо,което с малко хора съм споделял.Имам един познат, бивш кадър на Първо Главно Управление.Нищо особено ,в повечето случаи статии, които са ми интересни свързани с международно влияние и т.н. Та някак си така се получи,че сега и други се прикачиха към нас .Умни мъже и темите са на такива теми. И сега виждам пощата Секеларов, Горанов, Йончев .Разбира се търсехме да разберем ,каква е тази работа с упойката, но всички искаха да помогнат ,но операционният лист беше изчезнал.Браво ще правиш лицеви опори.Някога когато бях млади ставите на раменният пояс,както и мускулите там бяха здрави.Сега вече са късани мускулни снопове и то масивни,понякога боли.При една катастрофа ,с малоумен шофьор и аз на предната седалка на джипа ,излетяхме точно над Горни Богоров, по чудо се разминахме с крайпътните дървета облепени с некролози. Добре ,че джипа беше нов и висок, та като преминахме през отломките на фундамента на стълб от далекопровод ,пода не се проби и не ни откъснаха стъпалата.Излишно е да казвам ,че разни щанги и джанти ,нямаха фабричната форма.Та аз се отървах със счупени лъчева и лакътна кост на лявата ръка, спукана скула и леко мозъчно сътресение. Като истински българин без колан,а се подпирах с лявата ръка на таблото, та от тези натоварвания и усуквания счупих костите ,а като допълнителна екстра ,нещо се беше скъсало в лявото рамо,защото заприлича по цвят на патладжан и на пъпеш по форма и размер. Веднъж с колега в института си говорим за видове лицеви опори ,а любопитните колежки слушат и по едно време Весето една колежка ,която сигурно е имала някакви виждания за нашите отношения започва да ме апострофира и да ме иронизира относно лицевите опори.За да покажа ,че съм прав взех едно- литрово шише спирт, който ни изписваха за почистване на платки от колофона при спойки.Та избързах пода,който е от линолеум и показвам как се правят на прима виста 60 лицеви опори,след това петици на лява на и дясна ръка -пет на лява,прехвърляш и пет на дясна, пак пет на лява, пак пет на дясна.Как се правят лицеви опори с пляскане с ръце ръце, със сплетени пръсти с дланите надолу пред ръце и с дланите нагоре ,но трябва нещо да се сложи меко, че кокалчетата болят.Всичките развиват и натоварват различни мускулни групи по гърдите и раменният пояс.Е, сега вече съм на възраст, сърцето не е същото-имал съм спортно сърце, а аз мислех ,че е хубаво ,а то не било. Пробвай едно упражнение -е точилка на раменете зад вратът ,сядаш на стол ,държиш с ръцете краищата на точилката ,гърбът изправен и се въртиш на ляво и ясно, но в началото не правиш повече от тридесет и към три серии.След това увеличаваш и броят на завъртванията и сериите Ама след време. Ще получиш болка отстрани на талията. Вече съм изпил кафето, Центи е станала, но аз първо й занесох кафе в леглото. Винаги е леко кисела ,когато я будя. Не мога да отрека, че умните, културни, образовани и възпитани жени, са изключително привлекателни.За къде ли съм без тях- ами за никъде. Алекс
Ей, не си го забравила това за съчките. Смях е от сърце. Нещо ме наболва глава, та ще "забия" някакъв аналгитик, след закуска. ще ти разказвам за полетите на Буба до близкият изток.Тя ползваше Ел-Ал,а там контрола е по-строг.Ал
Ал, вървя по тротоар под чинари. Листата са поразчистени от асфалта. Минах. Много яки закачки имах с даскала. Той височък. В свободно дебело долнище от памучен плат. Много харесвам са има свобода на движение :))). Търсеше ме с коси шеги. Цитира ми ирониите от чата между отговорнички и колегата му. Е, било лесно, били ли изпотени първите момичета, мъчили се по норматива?!! Не! Ма те правят лицеви, женски, на колене и от врат. Духат на постелката. Алллл ...:))))) Почвам аз. Казвам му , Пич, първо трябва да ме изпотиш, за да ти покрия норматива. Хилят се. Е? Познай, Ал. Бяхме шампионки с мойта партньорка. И знаеш ли? Малките се хилят, докат тичат, губят въздух. Не издържам. Вадя баса и всявам ред. :)))) Та, сега имам време и за кафе. Пичът беше точен, освобождава ни, можем да ходим по желание, за волейбол. Познай дали ми се обади състезателното чуство на тия коремни, бягане и скок дължина. Обаче ней колегиално и се подравнявах. Ти и твоите мускули Ал....Ако се познавахме тогава, щях да те мразя и обичам. #Сложное. Така, сега, е по- добре. *** Идеално се чуствам. Не ме мисли. Ф
Ал, не ти казах, а е много важно да знаеш :)))), че в родил зала,вип в моя случай, за да съм сама, идваха веднага след раждането и двата пъти, добрите влъхви, сестрите ни, моята и на мъжот. За да ми донесат пица! Нагоре ме изкарваха с бебе и пица върху корема. Тва е положението, Ал. Само добрата стара Скарлет има моя апетит. Загубя ли го, край! Филмът свършва :)). Сега се нахвърлих на топла скара, люти чушлета и лютеница, та се сетих да ти говоря, но не с пълна уста! :))) Наливам чай, с мед и лимон, заповядай! Ф
Ей, Ал, псссссттттт, работишшшшлиииии? Само да ти кажа, щот четох новини, та за този шизоиден син, дето намушкал и убил баща си, Дънов казва, че убиецът става родител на жертвата в следващ живот. За да отработи чрез безвъзмездна любов и саможертва. Е, тук е възможно и да се въртят в кръг. Ето защо е толкова важно да се прилага прошка. Тя е като доменната пещ на любовта. Стопяваш някого, греховете му , кармата ви. Край на кръга с реципрочия от прераждания. Понякога си мисля, че мойо ми е бил убиец в миналия ни живот и сега плаща. Плаща ли, плаща :))))). Ф
Ама тук съм, само нямах достъп до лаптоп.Бях в движение.Душко скъпа ,аз съм възрастен човек.Моето време е отминало. Остава с впечатление ,че когато си на 25-35 години ,винаги мислиш, че това ще продължи до краят. Да ,ама не. Старее се.Някак не си същият Сладурана си ми ти ,винаги ме изненадваш с нещо. Не съм сигурен, но това ,което споделяш бегло напомня онова мое изживяване като командир на момически взвод на лагер на НВО/ начално военно обучение/. Разлика в годините към 11 в моя полза ,не десети клас края , аз отбил военна служба ,завършил ,работещ, явил се на конкурс на научен сътрудник, станал такъв. Изпитвах страх от тези момичета ,някакъв странен имагинерен страх, че ще съм смешен в техните очи, че ще приличам на солдафон, .Просто в тези години разликата от единадесет години е смазваща, поне за мен. Вече в по-зрели години примерно тя на 30 години, а аз на 41 е съвсем приемлива. Вие сте по-зрели , а онези момичета се чудеха как да ме поставят в неловко положение-То не бяха месечни цикли-нещо напълно нормално и тук нещо не сработиха опитите за шегички и подхилвания, то бяха превземки. Една си навехнала крачето и едва ли не аз трябва да я нося на гръб, защото тя тренирала фигурно пързаляне и трябвало да не го натоварва.Е, тук взех една моя малка лична победка ,като ги накарах да я носят на столче от сплетени ръце, а като това не сработи ,двечки изприпкаха до лагера , ей го къде е лагера на километър и половина и още толкова обратно ,а ние през това време си говорехме. По -точно те ме разпитват, донякъде появяват любопитство за личният ми и интимен живот. Те- момичетата според мен минаваха на едно прилично ниво, различни видове превръзки на различни части от тяло,спирате с турникети на кървене, шиниране..Имаше лекар, който водеше обучението, те и без това в училище са ги минавали, но някак разтеглени във времето ,а тук на лагера всичкото е в компресиран вид. Е, момчетата с удоволствие се правеха на манекени върху ,които момичетата да отиграват уменията си .Както каза една ,ама нека и взводният да превържем. Всякакви опити за манипулация и доминация ,но се чудя дали те не схващаха ,че аз реално нямам над тях никаква власт.Те не са войници, не са полагали военна клетва, те са ученички ,нямам лост за въздействие освен нещо като авторитет и възраст.Ал
Ех, миличък ми Ал, като кажеш за нищо не ставам, възрастен съм вече, само за торби от Била да нося ме бива, та ми иде да ти изям бузките, жилавки :))). Наистина нямаш представа колко е секси един умен улегнал мъж. Дори само, за да гледа. Да говори. Да пипа. Оххххх :)))) Всъщност кой знае защо взеха да ми се появяват профилите на колежките във фейса като предполагам, че е оная опция за скен на близки устройства. Но защо взеха да ми излизат обявите за запознанства 60+ и един много, ама много забавен пичага, който го питали дали си ляга с костюм. И който, застанал под една картина с тела в различни фази на движение, пише: "Танц е, когато са двама. Иначе е пантомима." Да ти кажа, Ал, веднага бих си станала гадже с тоя човек. Дълбоки вертикални бръчки, слаби крака, очевидно физическата дейност ще му се отразява по- добре, ако я наблюдава над ръба на питие. Но...умнотиите. Ооо, бих ги слушала гола. Знаеш ли, мислех си нещо, като гледах The voice конкурса. Гледах колко са експресивни, артистично облечени и заявяващи уникалност певците жури, гледах ги как се влияят от пеенето и емоциите на този от сцената, нещо, което за съжаление не се вижда ,Ал, у редовите хора. У приятелките. У колежките. Ама гледат като ударени с тиган. Ботури някви. Мнооого рядко да видиш блясък в нечий поглед или мимики, артистичност. Че то иска смелост, бре! И мисля си аз за това, колко ми е тъпо да виждам тия умити чинии безизразни, нааай- много да се изсули някой добър лаф, мисля си , Ал, че като дете се чуствах изгубена. Липсваше ми моето ято. Не можех да опиша дори на себе си, защо ми е напретнато и търся ли, търся, нещо неуловимо. Но гледайки ято птици разбрах. Знам, че съм била част от това. От фигура, от синхрон, от общо съзнание, в което моята личност не е разтворена, но има обогатен достъп. То е като да си имал още ръце, още съзнания с мисли, близки до твоите, но все пак различни, смешни или забавно- наивни, или твърдо- умни. Та, към ден днешен, все още е така, липсва ми моята среда сходни хора. Онези, които стават и се излагат. Преди гаранции, че могат да го сторят. Онези, които не се скриват за множеството, зад сигурното. Липсват ми ежедневни, кислородни вливки от хора, които виждат през материята. Чустват. Усещат. И базират на това решенията си. Моето ято се е разпръснало. Но денят е чудесен и не искам да звуча минорно. Просто да ти опиша, колко хубаво би било да знам къде са другите. Как да ги открия. Нямаш представа колко тъпо ме гледат,Ал. Като бавни са. Една пишела теми всяка вечер. Преписва ги. Става, пикае, връща се и нищо не помни. Друга нам кво си било, даскала имало слух, че пуска всички, но и тя имала проблем с орално общуване :))) и по добре се справяла с писане,трета твърди, че като говори, цялата зала ще я защити колко много си знае, ако я порежат в оценката, птк писмен изпит, проверяван някъде било недоказуемо ако те скъсат .....тцтцтц Разправям им аз, как никой няма да чете краснописи. Ще е устно. Ще съберат нашите план чернови. Но че когато взимах държавния изпит, ползвах източна техника за по- добро изразяване. Обградих се с в синьо яйце. Синя светлина. Тя отговаря на гърлената чакра. Целта е да бъдеш разбран, да откриеш тези думи, подход, изложение, според възприемчивостта на аудиторията, така че тя да възприеме възможно най- голям процент от чутото. Един вид, ако бяло или златно яйце от светлина, ни защитава като една мощна бариера около аурата, над всичките ни видове тела, ментални, емоционални, астрални и тн, то конкретен цвят спомага за конкретна цел. И познай как ме гледаха?! Ама тези неща са отпечатани и циркулират отпреди десетки години, Ал. Тия хора спят ли? Та, да. И повече да не те чувам да се самосаботираш така! Ясно е, че не искаш да те възприемам като потенциален любовник,ясно е, че среща няма да има. Не е нужно да се нулираш, за сигурност спрямо мои атаки, Ал. Ти си това, което даваш. А аз получавам много от теб. Което значи, че в моето съзнание ти си мъж, какъвто не бих могла да измисля сама, поради лични ограничения, но така, на готово, считам, че си перфектен за един наистина интересен, сексав и любовен роман- живот. Толкова е трудно да харесаш някого. Кой грозен, кой нисък, кой тъп, кой нетактичен, извън физическите електрики и анти магнетичности, имаме и интелектуални, и духовни ...ти можеш да си мумия, увита в пачуърк юрган и пак ще те цункам по нослето, щом ми говориш такива сладки приказки. Центи иска внимание сега. Стига с мен. Позабавлявай я. Ф
Ей, тия двамата се оказаха и знахари и лекари хирурзи, сигурно и совалки са управлявали. Билкаря, разправяш, че урината ти била лековита и запушвала дупки всякакви, та се сетих за две дупки дали не мое да помогне !? И двете са по тялото на твоята дружка, едната е под пъпа сърби та се не трае и само паяжина образува, а с другата не спира да излива шизофреничната си логорея навсякъде. Да препикнеш в едната, а в другата направо си забий катетъра, та БЕЛКИМ я отървеш от това й тегло. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, пиша ти, за да отвлека вниманието ти от горния. Разбира се, няма гаранция, че щастлив да види, че е забелязан, няма да си покаже всички магарии, но ти четѝ избирателно, според настроението. Знаеш ли, много съм горда от показанията ми на днешния силомер. Момичетата стискаха до 21. Като лява ръка им е по- слаба. Нормално било. А моите? Познай! Познай! При норма над 20 за жени и над 40 за мъже,аз стиснах 33 и с двете ръце! Йеййй. А понеже нещо се правих на йогин, в студения хол, тая сутрин и следобеда мойо ми маже плешката с обезболяващо, дето съм разтегнала и знаеш ли какво казва "Ехааа, кви мускули си направила!" :)))). Басейнът е голяма работа! Но сега е време да се поогледам за фитнесче или нещичко, спортно. Да не увисна без трен чааак до лятос,абсурд. ***Луната е осветила пътека през леглото ми. Ще погледам филмче. Почнах го, но ме прекъснаха. И докато гледах,пак за теб си помислих. Ами в един пансион, се учат на общински разноски едни момчета, аутсайдери, криви на социума по някви причини, малко психари. И се кефех на типично мъжките закачки, твърде близки до секшуал харасмент,ако не бяха постоянно двупосочни. Тестостеронът. Боят. Хилежът. Мисля си колко ми е готино да го виждам отстрани. Защото е живот. Енергия. Пълни глупаци са. Тоталки. Но е готино. Особено, сравнено с тихите манипулации на момиченцата. Хайде, да ти е силно кафето и да сложиш опияняващ парфюм. Петък е. Високите токчета. Клуб. Танци. :)))) Ако ме поканиш, да знаеш, че ще ме гледаш от разстояние. Не бих си седнала на дънцето, за нищо на света! Е, може би, ако ти си моята кожена мебел. :))) Ф
Е къ няма си силна у кунките? След толкова стаж и мъки със СИЛИКОНЬО, той се дърпа назад при вида на шундата ти, а ти го натискаш напред. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, пиша ти от в леглото. Топли крака. Топли ръце. Цяло чудо е. При това се наспах. Ще ми донесеш ли кафенце, моля? Такааа,сега ако седнеш до мен, да си ги пием заедно, ще е чудесно. Ами, аз станах , умих лице, пишках и казвала съм, настоях за малки душчета до всяка тоалетна, та си пускам една струя чиста вода, дори след пишкане. Не натрапвам много тоалетната хартия при попиване, за да не ми залепва и да се откъснат малки предатели. Та, в момента не усещам мокрото, то бързо се доизпаеява, все пак се намира в гореща зона. Фъска яко дим. Но ти, Ал, можеш да провериш, моля те. Би ли ме погалил? Докато пия кафенцето, би ли ми пуснал ръка в междубедрието. Би ли я тръкнал по цепката нагоре- надолу, сякаш да я събудиш? Сега си разшири пръстите, разтвори я и мини отгоре като пианист. Досега пиеше кафето си до мен, леко неангажиран, но това обследване ти отговаря и май е някакво заклинание. Ахааааа,казва да не спираш. Да втъркаш пръстите си под лабиите, казва, да погладиш с върховете си най- гладкото. Лъскаво е. Нежно и горещо. Ароматно, защото повдигаш длан да го вдъхнеш и ми даваш да оближа пръста ти. Устните ми са толкова по горещи, от кафето ще да е. Сега вече искаш да се наведа и да ти го оближа, да го поема в уста, докато виждаш дупето ми навирено, да се очертава като контур на голяма бяла птица. Обаче си кавалер, не ми прекъсваш кефа, нито кафето. Затова пък шепата ти ме стисва през срамната кост , а два дълги пръста се хлъзват през отвора навътре. Посреща ги стълбичката в във влажното, от което съвсем откачаш. Аз се смъквам, ти ме захлупваш и коремите ни дишат заедно, допрени, преди да ае нагласиш и да ми го мушнеш. Кратък сподавен вик. Скалпът ти настръхва от моето стенание и ме почваш с нежен, но дълбък тласък. Запира донякъде. Къс пас. Пак. Дръпваш плата на деколтето и откриващ цица. Хващаш зърното с устни, език, зъбки. Хуят ти е допуснат. Потъваш навътре,а аз се извивам нагоре. Ввче много ме сърби за триене. За тласъци. Бързам. Искам ги. Скимтя и се усуквам. Ти се подпираш на една ръка, с другата щипеш зърното ми, вкарваш ми пръста си в устата ми и ритмически се набиваш с бавно завземане и карегоричен финал към матката. Откачам. Плъзва ми мрежеста невронност като пред оргазъм. Скимвам. Задържам дишането си до плитки вдишки. Пресрещам те. Познаваш ми този момент. Спираш лигавщините, заемаш стабилна позиция, целуваш ме и скоро заблъскваш главата ми в набраната възглавница до таблата. Вия тихичко във високите октави. Набирам тръпка. Накъдрям я. Електриката пълзи навсякъде. И червен бутон. Изстрелвам се. Стисвам те неколкократно, което ми е любимо. Част от хубавото е. Ти се освобождаваш и лягаш върху ми. Поне минута ще стоим така. После аз съм първа в банята, но това е заблуда. Винаги влизаш след мен. Но всеки път си мисля, че си ме пуснал, де :))). И сега е времето за бавни погалки и кожни нежности. Вече не бързаме. Ф
Ох душицата ми фериична, ако знаеш колко си сладка.В едно събрано женска нежност и сила ,възпитание ,култура ,образование ,та това е толкова еротично и възбуждащо.Винаги са ме привличали жените, но пустото му комплексиране на тема грозота.А на маман никога не покрих критериите за добро момче ,за хубаво момче.Даже вече женен, минаваме през родителското тяло, разменяме някакви реплики ,тръгваме си ,а маман заявява ,нещо от сорта "|Ама как погрозня , а какво хубава дете беше." Разбира се вече навън Центи ми скача."Ама майката защо казва ,че аз съм виновна ,каквото ти е ,я как се грижа за теб, винаги с гладена риза, винаги спретнат ,винаги добре облечен и т.н.".А аз просто не покривах критериите на майка за привлекателен мъж ,който си беше изградила .То и баща ми не беше, най-се дразнеше ,че не съм поне 190 см, а не мижавите 182-183см,а не всичкото отгоре вместо да съм сух и слаб както тя си изградила представа, съм бил груб и съм приличал на ту на борец, ту на изкопчия, с една дума нещо недодялано..Така ме беше изманипулирала ,че на тези летните полудневни бригади ,не смеех да си сваля тениската.Е, веднъж с двама-трима колеги нещо чоплехме зад някаква сграда и отивам да пия вода, а там две колежки ,"я какво се криело под тениската". Горе -долу като бригадирката на онези монтажнички, аз им обяснявам ,а тя на тръгване ,даже не се и бях отдалечил на повече 6-7 метра, ясно ,че е преднамерено ,за да я чуя заявява нещо от сорта "Никоя да не пипа тази надменна и високомерна перка", а аз от притеснение се движа като глътнал бастун,вдървен от срам ,се довлякох до нашето работно място.Та може би де седмици не минавам покрай местата на тази бригада.Добре ,че цеха огромен,а те на 20-30метра зад нас, все се налага нещо да поправят ,монтирали неправилно или било дефектно ,от горе шефовете натискат ,бърза се ,работи се на две смени,а ние сме командироване безсрочно докато се завърши поръчката ,а тя за Алжир.Когато един път дойде Центи да ме си ходим заедно ,един от нейните хора я беше докарал, тя приседна до мен докато завърша моите настройки, прави си лавче с колегите от института ,познава се с тях идвали са у нас ,а те само двама .Е, тези момичета се чудеха под какви поводи да дойдат да я огледат.Абе хубави същества са умните и културни жени.. Да -а-а, ама ние не пазаруваме от била ,а от ФФ. Ами поматам понякога на съседките да си качат торбите, не е проблем. Ал
Ма пиленцето ми то, излюпенко, ранобудничко! Че ти помагаш и на случайни женички в Шел, сигурна съм, да се оправят с оня грамааааден маркуч и в коя дупка се слага! Дай та цункам и айде вън! :))) Ф
Ама какво пиленце, дърт петел, който и за тенджерата не става, а кокошките му кълват гребена. А не -чакам бензиджията да ми налее бензина, няма да се цапам, иначе той какво ще прави.Ей колко е твърда Центи, когато влиза в спор, или смята да критикува и опонира, очите й несъзнателно се прививат и точно ми заприличва на дива степна ездачка.Е, не е вече онова слабо момиче ,което нямаше и петдесет кг при височина към 165см. Сега е вече възрастна жена, особено след онзи операция ,която ти описах, понапълня и то доста ,е не изведнъж ,а в продължение на петнадесетина години ,а от вдигане на леки тежести ръцете й раменете й станаха доста сериозни.На нея по принцип раменете й са по -широки от ханша.Вярно ,че на младини даже вече родила ,носеше джинси super Rifle първо номер 28 , а след това №29.това е обиколката на ханша в инчове /2,54см/. От колко часа са лекциите.И да внимаваш там, да не се заплесваш по разни "лъскачи".Те като като видят хубава и умна жена, която е на светлинни години напред от тях в интелектуално отношение ,те се самозабравят.Дръж се скромно. Като мен, но и това не е гаранция .Защо съм срамежлив и когато е по-непозната жена, когато говоря гледам към пода, веднъж ми казват: "Който гледа надолу , мисли за голо".Егати как се притесних. Ал
Да фичке, помага на случайни женички в Шел, зарежда им гориво. Дори на края вади и пуща една-две струи върху колата както е гледал, че правят по порно филмите. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
О, я ситига Бахурни.Да може е да помогна , не се натрапвам, стеснителен съм ,а ако и Центурионката е до мен пък съвсем.Да нося понякога торбите на съседките ,ама съм вече стар.
Ал, жива съм, топла съм, здрава и в кондиция, ма не ми се говори, извинявай. Само ще мъцна, че днес беше смешно. Малко се отяждах на надменния пуяк, ма той схваща шегата и не беше неудобно. Демек, набих се на очи. Отново. На няколко пъти. Направо човекът си мечтае вече да работим заедно. А аз току що номерирах съдържанието в учебника по номера на въпросите от конспекта и заебвам петъчната вечер в полза на информираност. Ма тоа е гоУем дразнител. ГоУем ти казвам. Много гадно подценява и си просеше засечките. А тия мойте мълчат. Ебаа женичките свити. Бе алоооуууу, кат си учил професия, си забрави елементарното възпитание ле? КазАх му ассс "Кат не очаквате много от нас, гусине, получавате малко! " Е, тва е положението. Ай ,дансъ разсейвам, че искам да го разкостя тоя, в другия петък. Ич не ми пускай тоя мил поглед, Ал. Ич не шушкай джазче и уиска. Не виж дам не чу вам . Неье. :))) Ф
Ама този голям мечтател се извъди. Мечтаел, знам ги такива метатели. Както му се мечтае да чете научна фантастика. Ал
Алченцето ми, даваш ми дозичката, нали, мило :)))? Сладурчето ми то! Аз с големите дини под мишница и познай- нали съм една майчица, та живея успоредни три живота, слушам, съветвам, хваля, всичко в реално време, компресира личния ми растеж до накъсани моменти. Особено е, да си разчленил съзнанието си в различни зони, времеви пояси и ситуации и там да текат анализ и изводи. Бърн аут е в кърпа вързан, ако няма миговете разтуха. А с теб, си ги удължавам до часове приятност :))). Лечение мое! Хайде сега, седнах сериозно, до преди вечерната разходка да поема инфо :))). Прегръщам те. И вярвам, не, ами усещам, че всички сте веселички и тургура е на горна граница. Ще си капна за компания, само след мъъъъничко. Ф
Ал! Ей ме. Правя, квот правя, пак при тебе си дойда. Пих малко. Учих, писах. Сега искам само да разбирам, смислово, логично и да си разтегна еластичността на кухината до размера, чийто обем трябва да поема. На втория път, ще отварям чекмеджета и ще лепя етикети с термини, които така и така, вече се набиват на око. Не помня дали ти казвах за новата ми лампа. Май изтрих оня ферман. Дано не се повторя. Та купил ми е мойо нова лампа, индустриален тип, медно оцветена стомана , за над писалището, което най- после ползвам. Първоначално си мислех, че хич няма да отива в хола. Той много си пада по стъкло и метал, пък аз не съм баш тоя тип. Ако бих се нанесла наготово, по усет за уют, ще е нещо рустик, южноамериканско ранчо хасиенда. Та, гледам го как я закача, вътрешно роптая, обаче грешах. Много мек, копринен сноп от злато се изля от нея. То ти е кеф да я гледаш отстрани, а да се къпеш под нея още по- хубаво. Та чуствам се богата, че имам цял уикенд да си уча и да си подреждам мисловните чекмеджета. Днес пак си зададох въпроса защо го правя тва? Но не е причината, че ми е трудно. А дали това е наистина интересът ми? Та , реших да не си задавам сложни въпроси, а да усвоя професия, щот живота е непредсказуем, та винаги е от полза да имаш занаят в ръцете. Освен обичайната умнотия :))). Пиша ти, а кучето ме гледа с присвити за сън очи. Като бял вълк е. Чака ме да се преместим към спалнята. Хайди, да знаех, че ти ще ме чакаш в леглото, да се затичам и да ти се метна с отскок :))). Или пък бих се подмушила под завивката откъм стъпала и бих пропълзяла нагоре. :))) Краката ти ще са затиснати под мен. Наближавам към слабините безпощадно като кална лавина след порой. И те отнасям. Пускаш си и книги и длани, мучиш и очилата ти отскачат между възглавниците. Ама какви очила? Носиш очила? Верно ле? Познах ле? Какво пичеля? Четеш с очила, значииии. Такаааа. И понеже аз ти разтеглям достойнството като жилаво кебапче се огъва, но не се предава, тегля го с устни и го надувам като балон, вдъхвайки му въздух в цепката....оххх Алллл, май плискам легенчето, а :)))....та накрая притежавам пълноразмерен член и долазвам върху гърдите ти, за да те целувам с нахуйчената уста и да ти изсмуча езика, докато ти идва да ми пернеш книгата в тила и да заспя рязко. :)))) не, ооределено плискамм, обаче продължавам. Та, мушвам си го твоя натвръден член и започвам да се трия, първо по протежението му към пъпа и обратно , триейки клит, но ми идва друг акъл и огъвам таза навътре, за да се набивам без триенето, а дълбоко , до дъно, от туърк задничков. Струва ми се, Ал , че тук ще ме хване щуротията и вече ще се изюда към пълен лигоч. От цяло стъпили ходила и нанизване в странно пиклива поза до възсядане върху лицето ти, пътят е кратък. Като ми дойде тая ситуация, място да не си намирам, работата е критична. Нямам удовлетворяване. Налагат се ексцесии. Или ще свършиш в устата ми, ще заспиш, а аз ще си намеря друг секс сайт, за да се оплаквам от теб или трябва веднагически да ми качиш поне единия крак на врата си, да ми стиснеш устата с ръката си и изобщо да проличи, че нямаш намерение да бъдеш търпелив. Може би да ме обърнеш по очи, да разиграем извита ръка зад гърба като при арест и рязко обладаване плюс дупешки шамари. О, да. Ама силнички. Да не се размекнеш баш сега! И после може и да ми заскубеш косата, за да ми се огъне врата и да нямам почва под краката, а да се люлея в темпото на друсането. Пуууу още не свършвам. Ал, лоша работа. Или викай Гражданска защита или нападай анал. Вижда се, че мей обладал ДемонНесвършващий и само това е спасението. Клит масаж и анално дразнение. Еееее, най накрая покой. Пуууууу, изпотих се. Айде , бърз душ и кротко да си подпръцвам под завивката. Знаеш ли какъв трик имам? :))) Ако ме е срам да се чуе, как излиза напомпения въздух , дръпвам бузката встрани, докато се открехне сфинктера и топлия въздух излиза без трептенията на съпротивлението. :))) Найс, а? Ако съм с гръб, и видиш ръката ми да слиза и да гали полукълбото, има голяма вероятност да се пошегуваш успешно с един пръст. Алллллл, пода е мокър :))))) плис - разплис. Отиде ми умното и културното. Даже и напитката ми е наполовина. Знам, че не очакваш баш толкова големи простотиЙ от мени, но .....изненадата е най- добрата атака! Хайде, сега да спим. Казах си дневната глупостчица. П.с. накажжжии мееее докато сссссссссспя,Аллл. Ф
Което не мога, не го мога.Ама как пишеш, ти ми беше съученичка ,та да ми даваш частни уроци на времето.Ама къде ти, бях грозен,щях да се крия от теб, а ти нямаше да погледнеш към мен.Бях нещо като самоналожил се интроверт.Казвал съм ти ,срамувах ,че съм грозен и пъпчив, затова живот скучен-учене ,джудо ,четене, понякога на кино със съседското момиче дъщеря на генерал.Тя някак ме стимулира да чета Мопасан, аз така и нямаше да го погледна защото не го разбирах. Та като каза индустриален стил, дъщеря ми имаше такъв момент.Апартамента в "Яворов" с хубавите гипсови тавани, с хубавите орнаменти, не претрупани ,а стилни , хубави истински гипсови фризове по тавана, е сега всичко е скрито от окачен таван добре ,че не ги махна, може само някъде да има някоя ощърбване.Бях предвидил места за хубави плафони по стените ,всеки със свой ключ на запалване ,ама не стилът ще е индустриален.Е, не ми харесват някакви черни, ,наистина напомнят за фабрики и заводи от първата половина на миналият век.Било актуално, много модерно. Вярно детето даде също много пари за ремонтиране на апартамента.Разбира се каквото не й харесваше го обвяваше за социализъм, а мен ,че нищо не разбирам. Имаше андресьори над всички коридорчета, без входното ,официално антре. Те с вратички, както от стаите ,така и от кухнята.Вярно ,че събираха вещи,нещо спортно обувки за ски, хокейни кънки ,акордеон и книги ,които рядко се ползваха и бяха инкубатор за хлебарки.Вярно ,че в тези коридорчета,където имаше антресьори таваните става значително по-ниски, е сега всичко е вече по нейн терк. Бяха премахнати, а те здраво правени с тънки железобетонни -зор докато ги разбият.Настана мири спокойствие,когато стане както тя иска.Съща участ сполетя и зиданите стенни гардероби.Красивата входна мозайка -истински черни квадрати и истински бели квадрати -демек черна мозайка с черен цимент и бяла мозайка с бял цимент са под гранитогрес-вярно красив.Душицо,ама защо ли те занимавам с тези битовизми.Знаеш ли ,вчера те ревнувах от от онзи мечтател, ами не го познавам, но не го харесвам, ще ми харесва той моето момиче ,я стига.Много харесвачи се навъдиха.Е, как няма да те харесва ,умна ,креативна ,възпитана ,с приятен характер със сериозни познания в различни области. Видяла свят с чувство за хумор и той хоп ,гледа замечтано ,ами да гледа.Сега поради лошите метео условия не се виждат звездите ,но като се разчистят облаците да гледа ,да мечтае ,да пише стихове пък ако ще и "бели " да бъдат.То много лесно да се забие между двама. Ал
Ми, къде ти! Шсе забие той на макясиуп**ката :)))))))! Алллл :)))) обърнах вчерашните няколко глътки, прилично изветряли и яхнах прахосмукачката. Вир вода съм. Пратих мойо на пазар и бързам да ти пиша и да се мушна под душа, че докат цъкам по буквите на телефона и се стичат бързеи под циците къмто ингвиалните гънки. :))) Ама много уча и бързам да продължа. Получи се нещо като highland ....ъъъ, uparse ...не бреее, тва бее...продълговат нагънат глад...ух и така не беше. Бягам :))) Ф п
Душицо сладка, ние може да имаме "Атлас анатомии человека" от Синельников, ама аз само като погледна илюстрациите и ми става гнусно.Така ,че анатомията не ми е силната страна.Даже на знам какво означават тези гънки, ама трябва да е нещо хубаво.Извини ме за моето невежество ,по дамската анатомия, то аз и своята с изключение на основните атрибути не я знам. Караш ме да се червя от незнанието си.То и тук Центи след кат не беше спала цяла нощ влезна в режим, понакара ми се, нормално ,сега вилнее в кухнята ,но преди това направи на ревизия на една незначителна част от гардероба ,където намери две не лоши чанти ,обяви ги за грозни.Тя малко ги е носила ,кожени ,но нещо не ги хареса.Намери три не обувани свои полуспортни панталона, и приготви за раздаване поне десет чифта джинси и спортни панталони, плюс чисто нов пъзел от хиляда парченца.След това нахлу дъщеря ни с мажот си, донесоха ми тиквеник и откараха колата ,за да видят защо свети датчик за предна дясна гума, оставиха на нейно място "кията" ,защото тук е кът с местата. Ал
Прибрах се от разходка. Успяхме с мойта, русата, да се изкефим на наченалата есен. Кво ти наченала, тя сий баш заченала! Косата ми стъчи изпод горчичена трикотажна спортна шапка, маам широки бежави крачоли, пак мекушавски трикотажен рипс панталон, и предвид шарката на шлифера, съвсем се сляхме със слънчевите снопове по земята. Гости имах, готвих, отидоха ми бая часове от учебното време. Ма то не може. Социални животни сме, има си нужда да се инвестира време в поддържане на връзките. Мойо е направил чай и ми предложи. Обичам, когато е истинска запарка от чаени листа, а не нашите билкови запарки, да си го пия в правилната чашка. Сега сме на диван. Стъпало до лапичка. Като си влизахме във входа, се видя , че излизат от подземния гараж мъж с повод и след малко се дотътри и кучето. Очите му ни затърсиха и при движението проблясна ципа с особен блясък. Зрението му явно си даваше почивка запердено и скрило образите. Но носът му го поведе, откъде бяхме минали и ни хвана дирята. Мойта го наблюдаваше с интерес , мълчейки . Тръгнаха си. Тя ме погледна. Усмихнах ѝ се. Мога да се обзаложа, че въздъхна и продължихме. Не беше тъжно. Не. Защото онзи човек е бил извел кучето си на разходка с кола, на места, които обичат, които са им далеч за силите, които липсват. Изчакваше го търпеливо и имаха прекрасния съботен ден и един друг. Ал, налей един силен чай на Центи, все пак не е матча, не е философия. Пък вдигни кутрето и обсъди времето. Все ще се разсмее. Струва ми се, Ал , че нямам тяло, а речно корито. Сякаш лигави камъни се къпят в хватката на ледени течения. Сякаш малки мъхести пипала танцуват забавено. Почти чувам пенливите каймачета на повърхността, как ромолят. Малки вихри се мъчат да се разпукат, но балончета се раждат отново и отново. Студено е. Гората опитва да се оглежда, но тъмните силуети на подводните обитатели ѝ пречат. Накъсват мрежата зеленина. Изглежда сякаш е облечена в съдран просякински чувал. Но се появява слънце и всичко засиява. Гората запява. От меките ѝ устни се плъзва шепот. Рекичката се заиграва сама със себе си и вече гони някой паднал лист. Някакъв скрит живот ме наблюдава, аз съм и реката, и гората, и лигавите камъните, и наблюдателя. Всичко е свързано чрез светлина и звуци. Всичко прелива във всеки. И съм сигурна, че чувам някаква тайна, която е много важна. Ама просто да убиеш за нея. Може би е смисълът на живота. И толкова ми е хубаво, да се оставя на целувките на полъха, че за миг се разсейвам и изпускам тайната. Отлита с бързите води и проблясва някъде надолу. Напред. Но защо напред? Тя е минало. Трябва да е назад. Ето. Пак блокирах. Отново мижа със затворени клепачи срещу огненото лице на октомврийския ден. Казва ми, че всичко е наред. Стопля ми скулите. Гърдите. Бедрата. Ще науча тайната. Луната също я знае. Ф
Фатмак фичин, вземи се у ръце и почни да пишеш, баш почивните дни се сети да правиш галеми антракти, публиката скучае! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро душицо свидна и мила.Как се радвам на всяка твоя дума.По принцип Центи е мълчалива.Казвал съм ти ,как при първото й запознаване с майка ми, последната ме питаше дали може да говори и като всяка жена ме "жилна" мен с коментар,нещо от сорта.Твоята нова приятелка трябва да е много икономична, защото от половин метър плат може да си ушие две полички.Е, няма как-жени-различни поколения.Вчера и тук имаше лека турболентност.Дъщеря ни с мъжът до нея ,дойдоха оставиха своята кола и тръгнаха да видят, аджеба защо свети аларма за предна дясна гума, но пък ми донесоха два тиквеника.Май ще накарам Центи да ми направи и на мен, но с повече захар, защо пък не и щрудел.Времето от преди седмица ,много ми напомня за есенната бригада в Писарово.Още във влака ,някъде към Своге или към Лакатник като заваля един дъжд ,нищо се не вижда навън.Мрачно, сипе як дъжд, но вътре във вагоните купон -бяха от тези ,когато целият вагон е разделен на две части пушачи и непушачи.Дрънкат китари, някъде дрънчи касетофон,смях ,но като ни свалиха на Дъбниците навън плющи дъжд.Момичетата натоварихме в някакви автобуси и автобусчета ,а ние в камиони с брезентови чергила.Спираме на площада в Писарово, навън тълпа ,която по-късно съм гледал в английските документални филми,за евакуация на деца от Лондон.Е, ние не бяхме деца ,но се чуваха викове две момичета, две момчета, три момичета и т.н. Все пак на всички тях им се плащаше по един лев на ден за легло на всеки от нас.Три дни не спря да вали,а седмици преди това хубава време.По цял ден бридж, бридж, само притичваме до стола ,ама той далеч за закуска ,обяд и вечеря и след това,я в ресторанта за по една водка, чаша вино,имаше е нещо като дискотека.След това златна есен ,земята изсъхна ,тракторите навлязоха в огромните блокове и започна бачкането и по едно време се случи онази случка с пристигането на Центи с министерската "Волга", та като спряхме на площада ,предизвика любопитство и оживление.Вече бригадата поне за два дни придоби нов смисъл, макар и сдържан. Припомних й на Центи ,а тя реагира ,"Ама как може толкова да помниш. Ами то главата ти празна и събира всякаква информация".Знае как да ме зарадва. Днес пак ще има малко трудове дейност за мен ,ще разглобя -е малко се изхвърлям ,ще извадя фурната ,за да демонтирам старата стъклокерамика, че на старата тройно разширяемата зона издаде багажа, та ще монтирам новата ,която е почти като нея , ама не съвсем.Много държеше да е окантована по края с метални лайстни.Е, намерехме няколко, та новата е поне с една лайстна, че моята бързачка ,ще я нащърби.Ама я ми кажи душицо, каква вълна заля младите жени, с тези устни ,всичките имат устни като сарфалади.Казвам на моята да си сложи, че горната й е като конец тънка, ама не ще. Ама как във всяко твое изречение намирам радост и някакъв дълбок смисъл. Някак все намирам нещо ,което ми напомня или извиква спомен на нещо приживяно. Ти да не си писател/ка/ в сянка, че да пишеш така увлекателно и топло човешко?Разбира се и тук ни откриха ,пак се появи един наблюдател, с "елегатен" изказ. Няма ли си други, които да коментира или го дразни, когато двама не са първично злобни.До вилата си си ще отскочиш ли? Нали се прави "зазимяване". Центи от вчера е "вързала кънките".Ама казвах й аз, но дебела и инатлива "македонска глава"- не слуша.Слагаше бутилки с вода в камерата на хладилника и пие вода, в която има бучка лед,а когато се разстопи ,пак в камерата и така седмици. Твърдеше ,че не може да се разболее.Да ама изглежда ,че някъде е пипнала някакъв вирус и цяла нощ похъркване ,говори гъгниво и гърлено с по-плътен глас.Але-ле -ле , ако разбере как я описвам, няма да е скучно. .Ще ме изкара виновен-почти съм сигурен. Може да не мога да пиша, но съм твой почитател и приятел. Ал
Скъпи мой, Ал. Пия второ кафе и те чета. Толкова ми е хубаво, като ме погалиш. Всъщност,Ал, моето разказване е съвсем по принципа за очакванията при провеждане на опит. Изцяло завися от това кой ме слуша. Понеже ти вярваш в мен, вярваш в това, което изпитвам, синхроничен си с неизказаното, но подсказано, затова ме четеш с приятност. За друг човек, калиброван по други стандарти, думите ми ще са брътвеж неразбираем. Та, за Центи и хремата ѝ, съжалявам да го чуя. Край мен всички са малко нещо болнави или се разболяват, докато седим по 3 часа в студените зали. Нито ни затопля издишания, изкихан и изкашлян въздух, нито помагат повсеместно наоблечените палта. Аз обаче, като се усетих на косъм, си питах езика и устата какво им трябва, че да погнат вируса, дето ме гъделичка. И чух- туршия! Ама ти знаеш ли колко вит С има вътре и не само това, ами и едни съставки, дето се ползват за колагеногенеза и подмладявяне. Такаааа, на втория път, беше ми казано - топло мляко с мед. Ми, добре. Пих. И мисля, че каквито ѝ липси да имаше, че да помогна на мактофагите, те така ги подсилих. А за котлоните, при мен се приложи една хитрина. Понеже съм хитра лисица и понеже си пазя кръста, та настоях за умнотията, когато се вади тежка тава с една ръка, фурната да е над нивото на пъпа. Бъркането вътре да става от естествено право положение. Така котлоните ми са си самостоятелен капак над чекмеджето с прибори. И е супер лесно да се демонтира при нужда. Току що иде мойо, стиска кафето, гледа ме как чета на дивана и ми тегли реч- предложение с 3 оферти за по- качествено осветление. Изслушах го. Пак го изслушах като продължи. А знаеш ли какво бе нужно? Да се насочи една от луничките на падналия таван по- правилно. Той ми се отвори нещо. Изсъсках, че мразя да ми се спори и voila. Бутна я с един пръст и тъмнината върху половината диван изчезна. Ал, нямам време за обяснения. Нямам търпение. Наричат ме груба. Снощи бях "груба" като говорих с едното дете за проблема му. Казвам как изглеждат нещата отстрани, къде е била неговата грешка, какво се очаква да се случи. Толкоз. Е груба съм била. Трябвало да проявя разбиране към чуствата, които страдали, че вече били осъзнали собствената си грешка, а сега имали нужда от подкрепа. Аааа, не. Без такива. Моята роля е така да покажа колко е било възможно ситуацията да се избегне, че от срам и страх това да не се повтаря, за в бъдеще , ще се произведат мощни защитни реакции още в зародиш. Ама иди обяснявай на детето, какъв е майчиният подход. То си иска прегръдка и рамо. А неееее, тва го учихме в 7 клас, нямам прегръдка, пиша двойка и късам на изпита! :)))) Ето, нямам търпение. Груба съм. Все пак, като премина конфликтното, като вербализирахме кой как се е почуствал, дадох точни указания какво да се подготви, предприеме и посочих плюсовете на наученото по трудния начин. А плюсовете са безценни уроци. И ще влязат в директна полза, скоро. Това е най- трудната част. Да сложиш капак върху емоциите си под налягане и да откриеш слабото място на детето, където мотивациите ти ще покълнат. Трябва да сееш точно там! Върху най- чуствителното ахилесче. Да полееш с живителен позитивизъм върху място, на което то не е очаквало и не е сложило предварителна защита. Естествено, после си като парцал. Тотал щета. Ама за малко. Аз що казвам, че тая корона тежи. И не се носи от двама. Друго е , да преразкажеш постфактум и да чуеш коментари " е много ясно". ***За вилата,Ал , няма да се качвам аз, а очаквам баща ми да слезе със смокинови листа, от което правя чуден сироп. Така се излекувах гърдите следковидно. Не знаех за този сироп. Не знаех, че съществува. Но вървях с куч и се попитах какво им трябва да свистящите тръби, за да се прочистят и да не свиря през телефона като издишал акордеон. Даде ми се отговор- сироп смокини. Търсих в интернет. Оскубаха приятелки храстите по градините си и готово. Пих и се оправих. За ден. Айде може би два. Та, баща ми си зазимява, запролетява, той си е там цар и господар, аз само гостувам лятос. Вярно, понеже му се вижда, че това за като за наследство било неравномерно спрямо полученото от сиблингите :))), затова пуска тото, милия. Иди обяснявай, че тва- онова, сметки, задгробни притежания и единица качествен живот...Майка винаги ни пожелаваше като нещо най- хубаво, което тя никога не е имала, да можем да пазаруваме без да гледаме цените по етикетите на пазара. Аз отдаааавна съм мултибогаташ по нейните критерии. Избирам по качество, на око. Е, здрав разум винаги, но не правя нейните три обиколки за сравняване, от което ни се скъсваха нервите. Затова казвам, Ал, че единицата ми качествен живот не ме прави ревнива на притежания и подравнявания и измервания. Нека е жив и здрав баща ми, да си поддържа горе дворче и къща, да си ни посреща и изпраща, да зазимява и облагородява. Забавям се с писането, а имам още за учене :))). Ако съм сериозна, ще успея с плана. Целувам те. П.с. Три капки ,тази комбинация етерични масла, чист природен антибиотик и имуностимулатор, върху к.л. мед, след храна, 2 на ден. И край с грипа. Ф. https://sopharmacy.bg/bg/product/000000000010010354
А да луничките понякога се кламбичкат.В другият апартамент ,в който живеем, в спалнята е някакъв модернистична хромова тръба с четири лампи с хубави, модернистични, млечнобели от дебело стъкло конуса,леко пресечени иначе над леглото същите ,но единични за всяко спално място, но имат един недостатък, лятно време, пир отворен прозорец влизат летящи гадини.Миналата година запалил съм лампата ,чета си нещо и чувам нещо бръмчи, а "миризливките " бяха в изобилие, гледам някоя да не се завряла в аплика, ами няма ,пак започвам да чета, пак едно басово бръмчене и се оказва ,че гадината се е пъхнала под яката на пижамата и като се облегна я притискам.Гад мръсна, убих я ,пижамата в пералнята ,а аз под душа.За съжаление нашата фурна не е на нивото на талията ,а доста по ниско-Центи е виновна-консервативна е, но пък какви ръце има. Виж при дъщеря ни е като при теб, ама тя не може да готви.Да живее готовата храна и маман. Преди малко Васка Василев посвири малко Брамс "Унгарски танц №5"-обожавам го .Ама аз съм си музикален инвалид. Ей тази жена вместо да прилегне -вършее, призна си още нещо направила гъст айрян с ледено кисело мляко и сега говори като боцман на пиратски кораб. Май пак ще бъда виновен, ама защо няма представа, но ще ми обяснят в оперативен порядък.Много искам да прочетеш, ако не си я чела ,един разказ на Джек Лондон -"Мъжеството на жената" .Лично мен много ме вълнува-макар да съм обявяван за емоционален пън,но не съм съгласен.И кой ме обвинява ,-Центи..Майка й почина,моята обичана тъща и го казвам без ирония ,а с цялото си уважение и обич.Гледа майка си, това а последните минути ,когато я вижда ,а тя стиснала устни ,присвила очи сухи като пустинята Атакама,с ръце изпънати по кантовете.Да аз не съм я виждал с пола или костюм с пола през последните тридесет години.Панталони и сака-лятно време пак същото ,но от по -леки материи.Сега се налива с някаква чай."Richard"-royal green tea.Та той е на листенца. Някога ходехме на "Симеон" за хубав чай. Дали ще ни налетят или налети, нашият почитател и да направи коментар.Обожавам когато сутрин кротко си пийвам кафето да чета ,това ,което си писала вечерта.Нали съм ти казвал ,че към единадесет/23 часа/ вече почвам за се унасям.Не знам дали ти казах, че първата любов Димчо Дебелянов и доколкото разбирам платочна е една девойка Елена, убита от баща си полковник Петрунов и веднага той се самоубива.Той е вдовец с пет дъщери ,строг, до безобразие ,къщата му се е намирала там където е кино "Дружба", където се събират или разделят булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий" Не можел да се грижи сам мъж с пет момичета, като Елена е на 18 години и току що е приета да следва.Тя е най-голямата .Та полковника иска да се ожени ,за да има жена ,която да се грижи за момичетата.Но Елена е подстрекавана от баба си и сестрата на майка си, да се опълчи на баща си срещу прадстоящият му брак и белята става. Ал
Ал, прочетох разказа. Много е силен. Виж как прилича и на нашите Косачи, по това, че само история за жена може да прокара безкрайните нощи през изнурени мъже. Образа на индианката е доста близък с нашите балканджийки. В мълчанието. Верността. Пълното отдаване на един избраник. И високия дух, несломим и здрав, кован от поколения предшественици, оцелявали в тежки условия. Истинската любов не познава его. Пише си го. В ония Коринтяни. Не търси своето. А днес цялата етико- инста- философо- психология се базира на Какво получавам аз? Адекватно ли е? Спрямо труда, красотата ми , статуса...Уотдъфак? Имаш това, което си дал! Точка. Или си дал изисквания и притежаваш само това. Или си дал, еднопосочно и безвъзмездно, любов. И си богат на любов. Тръгне ли веднъж тая пукнатина с ама той ...дали ме използва. ..край. Обичането е наивно. Детско. На всичко вярва. Всичко прощава. Знаеш ги тия работи. И нито можеш да обичаш по заповед. По ум. По нужда. Нито да спреш. Обичането е защото нямаш друга опция. Защото знаеш и в червата, че ти е хубаво с някого. Може и да е гъз. Егоист. Тъпанар. Може. И пак да го обичаш. Как ще постъпваш, дали ще прекъснеш контакт е без значение за обичането. То ще си е там. Тлеещо. Заедно с прошката. Ще си гукат и ще чакат втори шанс. Гордост! По - зла от тая кака не познавам. Ама едно е да те унижат и лишат от чест, друго е горделивост, де. Но гордостта е гад. Тя отнема щастието не само на един. А на двама накуп. Подлъгва по- глупавия и той се продава. Получава фалшиви хвалби, поусмихва се криво в огледалото. А другия? Лишен. Дори не знае кой е врагът. Как да го именува. Когато се либи, се мисли за двама, за другия. Не за Аза. Ако си сърдит, ако си гладен, не спал, хич не ми разправяй колко лошо е постъпено с теб. Напълни тумбака, дръпни му една дрямка, па виж кой акъл шти се обади тогаз. Бързаме. Бързаме, Ал, грешим в скоростта да спечелим време. Аз веднъж направих голяма грешка. Човекът каза"изтощен съм до минимум си" , а аз го захапах за "наранено его, обида някаква". А трябваше да сложа неговото най- отпред. Да си замълча. Ама тая обида, как се преглъща?! Е как? С доверие! С убеденост, че не е обидата обиждане, а е гласът на оная гадната Горделивата, дето ѝ ощипали егото. Иначе обяснение винаги има. Ама кога човек вярва? И кога спира да вярва? Вярва, когато е добър. И разположен. И ял. И спал. Не вярва, когато са му скачали по ташаците и нервите му са изтрещяли. Тогава? Ами тогава мъдрото е да спиш над решението. Да държиш езика вързан. И да не бързаш. Така, Ал, за любовта. В живота на човек, тя няма да бие тъпана. Ще мине като полъх. Ще спре за малко на рамото му. Човекът ще се почуства лек и силен, окрилен и нежен, всемогъщ и раним. И Тя ще си тръгне. А което избере човекът, да я помни и вярва или да не вярва, а да дири доказателства, тогава ще определи порцията си. Колебливите ученици повтарят. Твърдите, минават напред. Тъй е то, Ал. Ама и аз колко знам, нали, предвид , че обясних и строежа на Вселената и цивилизациите, че и поспорих с Айнщайна. Представяш ли си, Ал, човекът , който е за мен? Моята духовна половинка. Къде ли е? Как ли изглежда? Дали би ми харесвал писаното като теб? Дали е роден изобщо? Ей така, по мойте криви контури, като кой би ми паснал? Като пъзел от 1000 части? :)))) Трудно, а? Трудно, я! :)))) Хем трябва да може да ми стисне муцуната в лапата си и да ме целува, хем да люби, хем да ми бие шамари по дънцето, хем да не ме оставя да премълчавам желания и да му отстъпвам привилегията да избира. Хем да усеща кога се нуждая да не мисля и да води. Сложна натура трябва да е. Хайде, размечтах се. Да се връщаме по задачи, а? Хайде, има още часове за знания. От бързото им вливане, усещам , че се получи турбуленция и се забави потока. Вихри, съпротивления и напредък, слаб. Ама от разговор за любов, как се огладнява, а? Веднага се проимва нужда от нещо въглехидратно. Като квасна филийка с масълце и шипков мармалад. Нали? Айди, отивам да мажа. :)))) Ф
Шшш, Директоре, да те питам нещо тихичко, да не пречим на актьорите? Според теб колко време ще издържи леля Фъ в тоя режим монолог? То хубаво фантазьорчика гаргасмешист повтаря като малоумен "леле, колко хубаво пишеш, леле колко ми е приятно да те чета, леле колко си умна и културна", ама да не вземе да ѝ омръзне на лелята само тя да се напъва да пише някви интересни неща как звездите ѝ проговарят как точно да се лекува, а тъпото деде само некви битовизми как хъркала Центи или колко тиквеника бил получил от зетя? Или викаш няма страшно, колкото дедето се напъва, т.е. никак, толкова и леля, лесно и просто и на нея ѝ тече мисълта като на болен от дизентерия голямата нужда? :))
Лелиното, чух, че си творил. Е, ще имам ли удоволствието да видя колко си порастнал? Публикува ли тук? :))
Ха, колко странен въпрос, чак се зачудих какво да ти отговоря. Дали ще имаш удоволствието да ме видиш пораснал? Не знам, лельо, не знам. По-скоро няма да имаш удоволствието. Не и тук :))
Прав си, момченце, прав си да се боиш. Е, страх лозе пази!
Шси попикам вече :))) с тоя хлапак. Та значи, не щеш да знаеш кво биха ти казали тук, оттатъшните ти приятели...:)))) ахахахахааааа
Лельо, я ми кажи, сега "онези" гласове ли чуваш, ония дето уж ти помагат и те насочват? :))
Не бери грижа, шундата е устойчива на монолози, не веднъж сме ставали безмълвни свидетели на "великите" й коментари от сборника "монолози на вагината". Случва се(макар и много рядко) да се почувства пренебрегната и виждаме как се оттегля да си поближе нараненото его както в първи сезон, но това са моменти на самозаблуда на шундата, че си е самодостатъчна. Плашипутарника обаче е с опит в лизането на самовлюбени гъзове и веднага знае с колко и какви облизвания да заходи. А на гъзището толкова й трЕбЕ, веднага получава душевен оргазъм и мокри памперса, щото друг никой и никъде не я забелязва, а и да я забележи едва ли ще й изтрае шизофрениите. И така, бабека незабелязано и веднагически отново се връща на сцената за шоуто, а ние слагаме поредната купа с пуканки и се заливаме от смЕх. Надявам се да съм разсеял притесненията ти относно настроенията на главния герой в театрото. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добреее, да вадя тогава смело бирата от хладилника и пуканките от микровълновата и да сядаме да гледаме следващата серия. Тва дето дедето навивал Центи да си прави джуки беше много сладко, потвърди една моя догадка, че деди толкоз да плюе по мадами с джуки като гуми на камьон БелАЗ въобще не е току-така; ако бяхме чели Форел или Фройд, или може би дори Юнг щяхме да знаем, че деде вътрешно умира от яд и компенсира с плюене, че тия мадами с джуките си падат по богати чичковци да ги водят на еБали и на духай в Дубай, а не по смотани дедковци да ги водят с кварталната сладкарница. Но като не съм чел Фройд няма как да знам със сигурност, мога само да предполагам. Бахи, по време на рекламите може да обсъдим и гласовете в главата на Фърцуца, също много богата тема... :))
Темата "ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ" пък е БАНБАШКА парадокс. Но при изявено желание нищо няма да ни попречи да я разнищим или както самото бабе пише да й направим дисекция. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, пийнах кафе. Виждаш, на крак, от машина, във фоайето на централна гара. От какво ли не , бъка тук. Но е факт, че тва мойто си е безплатна забава, в смисъл, можех да печеля, ако пишех в блог. Е, вярно, няма как да поддържам нивото, без твоето участие. Тогава? Блогът на Ал и Ф? Или това тук с какво е по- различно? А, да,вярно. Феновете ни не пишат. Пишат само другите. Имаме ли фенове? Снощи така ми се оплете всичката информация, че трябваше да изгледам тежка психария за разтоварване :))). Събуждам се от комар и установявам, че не мога да възпроизведа прост термин. Много прост. И скочих. Хайде, време е за второ кафе. Желая ти прекрасен ден за начало на една успешна и смехорийска седмица! Ф
Лельо, аз и Директора нямаме нищо против да те продуцираме като Императрицата на Окулта, Свидетелката на бъдните дни, Духовната дъщеря на Дънов и Айнщайн, ясновидката с главно В и просто феномен леля Фъркенсия в шоуто "Гласовете ми го говорят: едно предаване за астрология, хомеопатия и още нещо" :))
Ей, няма отърване от навлеци. Не знам какво с Fairy им пречим. Квичат пред вратата като крастави палета за коричка хляб и чакат някой наивник да ги погали и приласкае — стига да е толкова наивен и добър. Сигурно страдат от постоянна констипация, щом непрекъснато им се привиждат ураганни изхождания. Да, Fairy пише така, както аз никога не съм и няма да пиша. Като допълнителна екстра — не съм завистлив. Последното са ми го казвали и съпругата ми, и колежката с триъгълника, и първата ми научна ръководителка, че даже и класната в гимназията. Не всеки може да пише. Като ви дразним с Фейчето, какво си завирате при нас, какво надничате през ключалките — долно и плебейско е. Не завиждам на джукиските — това са тъповати селски момета с животински инстинкт за оцеляване и мним просперитет. Жените, с които съм бил, включително и не джукиски, а джудистки, бяха на друго интелектуално ниво. И те бяха различни — имаше една-две егоистки, самовлюбени; другите бяха умни, всеотдайни. За чехословашките и „гедерейските“ момичета не коментирам, защото тогава времето течеше с друга, по-висока скорост, и нямаше време за философски разсъждения. Тогава действаше първичният нагон и интерес. А след казармата — какъв житейски опит? Едва ли ги интересуваха облазване с танкове, марш на скок, специална подготовка и т.н. Може да съм възрастен, не го крия, а то и лесно разпознаваемо — даже за същества с минимални когнитивни възможности. Но някога в Съюза ми показаха един надпис на паметник: „Днес аз — утре ти“. И вие ще дойдете при мен — от източната страна на ТЕЦ София. Всекиму своето. Колкото до Фейчито — тя, дори с Мазерати да движи срещу вас, а вие срещу нея да тичате, пак няма да я стигнете. Продължавайте да виете, да мляскате — няма да станете по-малко незначителни и мизерни. Фейче, извини ме, че се отклоних, но много са досадни — като комари. Радвам се, че си прочела този разказ. Винаги ме е вълнувал — много ми напомня на съпругата ми, че даже и на жената с триъгълника. Напомня ми и за двете ми баби. Едната, която не ме обичаше — останала млада вдовица с три деца, защото нейният съпруг и мой дядо е убит на Дойран. Бил е старши подофицер в 34-ти Троянски полк от 9-а Плевенска дивизия. Къде е гробът му — никой не знае. Някъде над Дойран има само плоча в едно троянско село, заедно с имената на още може би 50–55 мъже. Другата ми баба, която е с тринадесет години по-млада от майката на баща ми, и тя с нерадостна съдба — нейният баща пък е убит на Чаталджа. Тя — умно момиче, спряно от училище, а имала такова желание да бъде учителка, за да помага вкъщи и братята ѝ да учат. Жертват се момичетата, лишават се от перспектива за развитие, за да се развиват момчетата.А и да не пропусна-след пукване на зората на еврогейската ,неолиберална демокрация -квартални сладкарнички няма. При нас такава роля изпълняваха "Орфей", "Хемус", "Фея"-та Прегръщам те Фейче, на пук на хейтърчетата .Ал
Още не съм сигурен каква да е насочеността на шоуто. Единият вариант за формат е остра социална сатира, която да залага на абсурда и черния хумор и се опитва да обясни на масата малоумен народ, че хомеопатията и ясновидството са пълен булшит, а ти ще си основната атракция на това шоу и ще разсмиваш хората с безумните си брътвежи. Но има и друг вариант - да се пречупим с Директора в името на безспорните безумни печалби и да те представим като новата Ванга. Тогава няма да има отърване от желаещи да плащат скъпо и прескъпо да им "гледаш" с третото си око или да приложиш "Гласа на леля Фъ" за да им вливаш "ум" и "разум". Ще го наместим някъде и дедо Ал, опасявам се, че само ще се пречка и в двата формата и ще ни плаши аудиторията, ама ще трябва да измислим нещо, все пак нали ти е вдъхновение и муз :))
"Ще го наместим някъде и дедо Ал," Не берете гайле .Дядо ви Ал ,когато му е било времето, не се е нуждаел от помощ, сам където си го е намествал, но винаги със съгласието на жената и с чувства
Деде, дори за миг да приемем, че всичко, което си ни разказвал е самата истина опасявам се, че онова време, когато умните и културни жени сами са ти се нахлузвали отдавна е отминало... но няма да се плашиш, ще измислим какво да те правим в новото шоу на Окултната Императрица Фърцица. Нещо фикус, или препикано мушкато... :))
Колега, дедо много се е разпенил, ще вземе да пукне без време и отиде цялото ноу хау ЗЯН, освен, че ще се окалят гробарите. Блога задължително ще се рекламира с един микс(колаж) от снимки, като на последната една калъчка изкача, като кукувичка от женски полов орган. Ама дали да изкача или по добре да се забива с дръжката с придружен стържещ, скърцащ звук на стара врата от ония филми. Тя(фичка ни лелина) ще седи на сцената, няма нужда да плащаме на гримьори да я правят да изглежда ужасяващо, тука сме облагодетелствани. Дедето ще го наврем в един шкаф с грамофон от ония от неговата епоха дето са. Също нужда няма да подържаме колекции от плочи и игли. Той ЗАВАЛИЯТА си има две-три и си ги повтаря. Първа плоча- със спомени за отминала епоха, казарми, несъществуващи държави и др. Втора плоча- хвалебствия за неповторимата баба цуцолана и дарбата ѝ(тука малко ще се набутаме, трее се сменят памперсите ѝ или направо да седи върху цукало свързано с канализацията щото при всяко погалване от страна на грамофона тя ще изпуска литри урина.). Трета плоча- за и стара София+колко е бил вървежен сред другарките със сини престилки в разни предприятия и как ги мъкнел по сладкарници да пият ШВЕПС. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Е и , да не се смятате за безсмъртни и при вас ще дойде това време. Като цяло каква ми е файдата да се правя пред някакви люловци на интересен, какво съм преживял, къде съм го преживял, какви спомени е е оставило,.Живот всеки си го живее както намери за добре ,без да наранява другите, но в последното не съм сигурен.Обикновен живот, не съм летял в космоса, не съм се спускал в Мариянската падина, да бродил съм ,през снежната мразовита степ край Волга, събуждал съм се до руско момиче в огромна дървена къща направена от столетни лиственици, движил съм се с "Урали" в необятните "дремучие леса" ,на други места ,които не са ви интересни. Разглеждал катедрали в Италия и Франция , костели в Германия ,Обикновен живот. А
Деде, никой освен теб не знае каква ти е файдата по сто пъти да ги разказваш тия едни и същи абсолютно банални, несъществени и безсмислени случки и не е като някой да те е молил да си разказваш скучния средностатистически живот на посредствен смотаняк. Няма нищо в твоите истории, нито поука, нито смисъл, нито нещо забавно или интересно, дори и секс няма кой знае какъв - и най-смотания разказ тук в Купона е един газилион пъти по-еротичен и по-смислен от цялата словесна диария, която си излял в коментарите си из сума ти места в интернет пространството. Но пак казвам: споко, с Директора все ще измислим нещо да не стърчиш като изтърбушено плашило :))
Колега, тва му е най-хубавото, леля е абсолютно аФтентична и неподправена, няма нужда нито от грим, нито от прически, нито от тоалети, просто излиза пред публиката и почва с поглед да мачка и да меси в едно квазипространствено мултиизмерение инове, янове, ефири, енергии във всякакви разцветки и десени, след което си отваря устата и няма значение какво казва, всичко що е зримо и незримо започва да пращи и се огъва от нейните визия и присъствие. А най-готино е, че подобна биоенергетика просто не се поддава на записване, който бил там - бил, който видял - видял, който усетил - усетил, на всичките любителски клипове ще се вижда само едно мазно черно петно и бял шум, та дори и с авторски права няма да се занимаваме. Абе рай ти казвам, само смогвай да товариш на тировете балите с парите от продадени билетчета :))
Катетърчик, к'во си се разциврил, налЕ ти си избра да бъдеш в ролята на главния шут в сайта? Да ни забавляваш, а на бабето да си персонален лизач. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Благодаря колега, но аз имам прилични постъпления в сметката, стигат ми. Единствено здраве ми трябва. Моят дял направо ще се превежда по дарителски сметки на социални домове, болници и детски градини. Остава главния актьор в представлението с третото око да се съгласи, разваленият грамофон го разбрахме, че е съгласен. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
https://youtu.be/YuKfiH0Scao?si=tMzM6bqxXysfW8ic
Ал, пих си кафето с теб. Мълчаливо. Слънцето ми е зачервило бузките и лицето ми пари. Устните ми горчат. Чуствам се като неработеща клапа от ония, полулунните. Чакам да се събере налягане, за да се отпуша, а то, ето, не се случва. В някаква раздута пауза от време, взех да дробя частиците на все по- дребни и скоро няма да стигна до крайната точка. Парадокс на намкойси беше тва. При това, с чаша уиски, същото пропадане, прави и музиката, която слушам да се разпада на знаци, ноти и символи и да се завъртат като калейдоскоп, докато седя на дивана. Това беше снощи, де, сега - чисто кафе. Та, Ал, намирам се в нищото. Лека и необвързана. Подпълвам налягане, поглъщам го, смуча, наливам си го с фуния директно в мозъка, но все таки, външното си остава по- високо и клапите не се отварят. Не се притеснявай за мен. Живея си в поредица от удовлетворяващи моменти и ги изстисквам порядъчно. Бях ти казала, че ми липсва среда от артистични хора. Е, още на другия ден ми бяха изпратени. Ако знаеш откога децата ме врънкат за Майбах. Да им го изманифестирам. Моля те, не переживай :)))! И второ, не си свободен, а мой! Залоствай си вратата, прибирай храната на студено, но горната фортачка няма да затваряш. Като ми свърши дивото, ще си дойда. Ф
Откаченото си имала предвид сигурно, а не дивото налЕ? И не клапата ти е повредена, ами китайския микропроцесор. Откаченато свършване НЯМА, все едно да свърши водата в морето или екстрементите във вашето любимо блато. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Душицата ми тя, къде изчезна. През това време Центи се разболя ,след това зарази ме ,а в неделя и дъщеря ни..Сега всичките сме в различни стадии на заразяване , а Центи ни обвинява ,най-вече мен. Егати сухата кашлица.Даже Буба говори с глас глас на старшина..Толкова си мила, някъде сред природата си предполагам.Между другото Майбах е била любимата марка на Хитлер и затова дълго време не беше на пазара.Да не говорим, че тежките танкове Т-V| са продукт на Майбах като двигател и не само те.По съща причина, дълго време слез войната и Вагнер е бил в немилост, защото "полетът на валкюриите" бил нещо неофициален марш на Луфтвафе, а като капак Хитлер го обожавал. Ще се появи онзи досадник от завода. Прегръщам те топло. Ако знаеш как ти се радвам ,светъл лъч в този намусен ден.Алекс
Спах! Ал, много е яко да е облачно, да си ял и да потънеш под ритмичното похъркване на пес. От почивката ме извадиха контракции на идващ цикъл. Докога? :))) Днес оня професор, заядливия, беше добричък. И мил. И се пооткри. С две думи веднъж. Три друг път. Но аз разбрах. И сега в света има баланс. И доброто побеждава. Винаги!
Шшш, ало, дъртоо, сопри се малко с твойо баланс, виж дедика бил тежко болен, оди му направи чай, нещо пчелен мед и от твоите илачи там бабини глогинки ли бяха и пичи косъм свари в джезве, ама онуй бакъреното(любимото му), че ще гушне букета, ти докато остроумничиш, ще провалиш театрото на сума ти народ КЕИФА ще пропадне. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Постановка номер 300 било, вай, вай, вай... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Да това бяха едни мигове не много забави за мен.Даже съвсем човешко и скромно предложение от моя страна ,като да направи нещо орално я докарваше да поблее от ярост.Разбира се констатации ,от сорта "ти друга мисъл в дебелата си глава имаш ли". Тогава абортите бяха забранени и това беше хем очаквано ,хем плашещо. Започваше скърцане със зъби, констатации ,че кръвта и изтича, да доведа детето да го визи поне накрая, и най-вече ,че аз съм виновен защо съм "ръчкал" като невидял и всякакви подобни. "Бойната готовност" на Центи включваше,както "дамски" превръзки , тампони, но много важни бяха "Аналгин" и "Мителергобревин".Ако се случеше на почивка на морето имаше опити да ми бъде забранено ходенето на плаж, започваха едни кандърми и кога успявах да си постигна своето, имаше едно допълнително условие, да не си въобразявам ,че сам ще ходя на плаж. Задължително и малката ни тогава дъщеря.Разбира се, след това биваше тактично подложена на разпит, какво съм правил, с кого съм говори ,как съм плувал, кой я е гледал докато съм в морето и т.н. Успяваше все мен да ме изкара виновен, с едно пожелание ,да съм изживял един път това ,което жените изживяват всеки месец. Случвало се е и в института, някоя колежка ,да ме пита дали ще ходя до завода и ако не ме притеснява да й взема от аптеката тампони или превръзки. Така ,че ти желая да мине без особени проблеми.Ама Фейри, защо сме им толкова интересни на хейтърчетата .Не ги закачаме, досадни са и пак се навират. С теб си говорим обикновени човешки ,ежедневни неща, спомени ,изживявания . Станах ,направих кафе, Центи е кисела. Вместо аз да съм "кисел", защото тя ме зарази, а двама заедно заразихме дъщеря ни.Все още мъжът до н нея оказва съпротива. Алекс
Добро утро, Ал. Варя поредна доза сироп от смокинови листа. Оборудваха ме с айпад,да не си чета файловете от виртуалната класна стая на телефона. Добре, ама, добавиха и да не си прикачам там мейла и сайтчето :)))), дето се излагам. Ееееее, много е лошо да ти задават условия към щедростта си. Аз с цикъл съм екстра, стегнат кръст,ясно, но виж истинския проблем са пъпка- две по лицето. Вчера исках да ти разкажа нещо, което ме засегна дълбоко, в хубавия смисъл, но пак изтрих фермана. Ще ти кажа само, че когато другия свят иска да ни изпрати послание, намира начин супер лесно и използва необичайни хора, непознати, нелогични, нещо малко неприлични, забранено и червено :))) оххх отплеснах се. Исках да кажа краткия вариант- получих трогващо послание от майка. Затова ти казвам, че нашия живот тук е толкова измислено стабилен, колкото кула от карти. Понеже писах това снощи, а днес го видях в разказа, ме досмеша още повече. Та, да, тук всипко е илюзия за сериозност и стабилност, защото решенията ни, логиката, умът, всичко е едно лошо театро на истинския мотив, а той излъчва като раждането на нова и само това има значение. То променя енергиите, то се чува и вижда измежду измеренията. И тъкмо това правят малките случайности, когато се втъкнат в логичния ритъм на колелата по релси - правят олюпения трамвай да литне като коледен влак към полярните сияния. И събуждат онова, което не е вътрешния ни глас, не е гражданското ни лице, а е онова дете на Светлината, което винаги вярва. Снощи като заспах дълбоко в сиеста, в облачното време, с похъркващото куче и се събудих топла, спокойна и щастлива, заедно с кафето, отмих една електричност от есента, от сутрешната ми чил музика, от случайните впечатления и списах нещо дребничко, курабийка към кафето,пуснах като коментар и още повече се разлях в едно безвремие на чистота. И тая сутрин ми е трудно да се събера. Но започвам. Вчера професора говореше на мен. Питаше мен. Но този път изчаквах. Реших да дам шанс на срамежливите знаещи. Но не. Не се изявиха. Или грешаха. И урокът се превърна в диалог. И което той ме изненадваше, усещах как го слушам с разширяващи се зеници и докато ме сковаваше боят между емоция и логика, в простите му думи, той се захилваше на лицето ми. Така общувахме. Много силно. Разбрах защо е бил лош. Защо е казвал някои неща. И сега имам единствено желанието да не назадна спрямо вчерашния успех. Защото той видимо ми се кефи. И тоя сведен поглед, за да скрие очите си и полуусмивката са красива награда. И всичко това, Ал, имам нужда да ти го разказвам, подробно и детайлно, но нещо много сочни съчки има в тая гора. И скъпернически ги събирам и трупам. Целувам те. На Центи ще ѝ мине като на паленце. Гаранция, че се кефи на гласа си. И на твоя. Айде, време е да наливам по шишета. Фърррррр
Центи ми говори с глас на нещо средно между глас на боцман на пиратски кораб модулиран с гласът на Николай Гюзелев. Малко като "позагрее", остава само боцмана. Не знам какво й стана, но от три -четири нощи говори на сън, вярно нищо не се разбира ,но говори,разбираеми отделни думи и то условно. Будя я, а тя ми обяснява ,че било на гости на една бивша комшийка леля Цеца. Дъщеря й нещо не й обръщаше внимание ,ние понякога й пазарувахме и защо й скучно все звънеше по стационарния телефон, Центи да й ходи на гости на кафе , за да си говорят..Центи има работа , и няма време, но на леля Цеца й скучно и си търси дружки. Тя и Буба е на нашето дередже ,но първоизточника е Центи. Няма да мине номера ,на мен да ми го прехвърли разболяванията, аз съм вечният заподозрян за всички негативни явления. Ал
Ал, не искам да те плаша, ама да знаеш, че от много учене изпуших. Миналия уикенд си налях целия матрял по единия предмет. Ся се пъна с друг предмет. И между разделите, плискам. :)))) Ф
Плискай, но внимавай да не изплискаш знанията.Някога един от преподавателите ни в ВМЕИ, казваше ,че студента преди изпит прилича на фокусник, който носи на главата огромен товар от знания.Целта е да влезне в кабинета /лабораторията/ и да успее да извади необходимият материал, а на излизане през вратата горният праг събаря излишното. Ако не греша ,го казваше Тома Панов ,преподавател по ОЕ. Години по-късно чух ,че се е самоубил като скочил през прозореца на апартамента си. Живееше някъде на ул .Мизия и ул. Янтра. Е, не знам колко е вярно, това за самоубиството му, но така ми казаха. Ал
Събудих се на интересната част от съня, Ал. Тъкмо се къпех и беше влязъл непознат мъж. Гледа, приближава се. И нищо не прави. В дома на приятели съм, след вечерята и ще си тръгвам. А той влязъл, гол, приближава и нищо. Накрая му казвам "отдръпни се малко, пречиш" , а той "ма няма ли да правим секс"? Изгледах го "Е, мислех,че си гей, що мълчиш досега"? :))) И се събудих незадоволена :)))). Пия кафе. Връщам се към учебниците. Предметът със сексавия възрастен даскал сме го чули разказвателно като приказка за деца,а в учебника е сухария с наименования, структури и строеж с наименования, изобщо разминаването ако ще е такова и към изискванията, между казано и очаквано за изпит, лоша работа. ***Моята приятелка загуби баща си преди близо 30 години, така, той скочи от балкона им. Беше развил наследствена, силно дегенеративна болест, без опция за забавяне или лечение. Дори да са го подозирали в намеренията, той ги изхитри. Определено съм За евтаназията. Трябва да бъде възможно човек да си отиде с достойнство, при определени условия, разбира се. Не говорим за временна депресия. Имаше разкошен филм на Аломодовар с Тилда и Джулиан Мур за това. Хайде, безценни са ми тихите сутрешни минути. Имай прекрасен ден! Ф
Триста дяволи, Ал! Мислех, че имам това изменение от възрастта. Един почти диагонал, коса бръчка през бедрот, идваща от вътрешността, насочена нагоре към свивките. Сега виждам, че върви точно по очертанията на мускула между подбедрица, под и зад колянната става и се засуква нагоре,чак до гребена на ханша. Това е от моите жабешко- скаридски ритници под вода, 10серии от по 100. Много е странно да го осъзная чак сега. Когато си мислех, че тая грозна линия ме е извадила от пазара на тела. Може да го видиш- m.sartorius. Така, извинявай за прекъсването, продължавам си. Ф
Душицата ми тя, защо се мъчиш с тези ритници, Това се прави в каратето, ама чак пък десет серии по сто множко са ми.Защо не теглиш в басейна няколко тегела брус.При мен това ми е основният стил, кроула нещо не го докарвам.Казвал съм ти ,че първата ми целувка се получи на морето, от плуване по гръб, когато обърнах едно чехкинче от надувният й дюшек.Тя между другото си плува и то много добре,много стилно.Вярно целувката беше няколко дни по -късно когато сигурно й омръзна да се връщаме пешком от дискотеката към почивната станция, а аз се чудя как да запълня мълчанието и не смея да я прегърна, а само си блъскаме рамената.Е, това беше преди родната казарма.. Случката с преподавателя Тома Понов ми го каза години по-късно една колежка.Беше хубав мъж, висок ,строен винаги с костюм. За нас обикновените студентчета и то втори курс, в него имаше нещо аристократично и артистично. Харесваше колежките , и те го намираха за привлекателен. Има си хас, като ни гледат нас обикновените студентчета, сиви и безлични. Имаше една жени ,и съм виждал ,как й гледа задника когато тя върви. Ал
При плуването, Ал, както и в оня виц "Ма що не топиш и главата?!" е важно тъкмо това, да я топиш тая глава, да мокриш косата, да поддържаш темпо. Аз съм абсолютния лежер при плуване, нито ще разплискам вълни, нито ще вдигна пулс. Не тОпа главата. Въртя лицето,вярно,галя го в повърхността, оставям цепката на водата да ме гъделичка между горна и долна устна, но не топя. Балканският ми басейн има размер дължина не повече от 7 -8 метра. Още повече се принуждавам да го ползвам във вертикална позиция. Истината е, че така или иначе кожата ще си се променя. И ако лицето го държим във форма, за другото не правя много. Не си харесвам бледите цветове по гърдите, измита работа, не си харесвам и прозирните вени. Иначе, че е здрава и стегната, без стрии, си го харесвам. Не си харесвам кожата на дупето, че чат пат стават пъпчици, мразя ги, особено като гледам порно клипове. Даже взех крути мерки. Слагам си мехлем Акне аут върху разчоплена пъпчица :))). Във всеки случай, ако не съм в идеалния търговски вид, дирекнтно се метам в инсинератора и чакам възкръсване. Макар да е смешно, ако някой горък човечец ми се е заклещил на задна и чертае с фулмастер съзвездия, свързващи коричките на няколко бивши пъпчици. :)))(()))) Ох, ето, плис- разплис, вървя, над мен валят есенни листа, златен душ :)))). Ще се виждам с приятелки и хем ме е яд за неучещото време, хем имам нужда да се самоанализирам чрез тях. Целувка по обветрените ти бузки. Ф
Това с потапянето на главата се опитвах да го обясня на Центи, че за части от секундата се показва устата широко отворена за поемане на дъх и издишваш под водата. При брус само темето е покрито с един пръст вода. Да де ,но Центи казва ,че ще започне да се дави, когато водата, стигне до талията й.Опитвам се да й обясня ,че това е невъзможно защо главата и е още половин метър по-високо.Тя стъпила на дъното, вълни никакви ,но я водата,когато мине над талията започвала да се задушава.. Даже легнала на дюшек не смее по-дълбоко от метър да плува.Тя и затова ме убеждава ,че ако асансьор заседни между етажите ще се задуши.Не помагат обяснение ,че той не е херметически, ама не, та не. Още по-лошо , ако тока спре,защото тъмнината допълнително утежнява положението.Е, с голям зор успява ,ако сме само двамата да я прилъжа да ползва асансьора в кооперацията на дъщеря ни.Той е малко по-голям,много светъл и с огромно огледало ,което дава усещане за дълбочина и размер.Не засягай проблема с акнето,моята ахилесова пета.Като почнаха да никнат в осми клас та почти до края на единадесети клас.Що мазила и разни гадости съм изпил, а ефект близък до нулата.само на морето изчезваха ,но върнем ли се те пак са тук.Гадост.Е, поне не оставиха някакви дълбоки поражения , само бледи следи по слепоочието и.то се виждат само при определен ъгъл. Според колежката с триъгълника ми придавали чар.Егати чара, тя нейната кожа като на праскова.Беше малко пълничка и едра, но умна и с разбирахме Е,веднъж се проявих като истински български простак. Без да претендирам за наблюдателност и психологическа проникновеност ,но тогава видях как за кратко време през лицето и премина изненада ,разочарование ,обида ,мъка, болка ,тъга и още нещо , което не мога да формулирам ,а може би това е било комплексното изражение.Чудех се как да замажа положението .Нямаше свидели, бяхме само двамата. Ал
Ал, малко се опих. Маргарита, кафе с грапа, парфюмът ми.. .обаче имам цел и сядам да чета. Имам и изводи от срещата. И ми се говори с теб. Ама имам и угризения и вече ме хапят по отзадието. Може би утте, с кафето. Може би. Дай целувка. И тихичко сега. Ф :)))
Ал! Чета, чета, а мислите ми бягат. Слушай сега. Как ти се струва това? Нормално ли е, редно ли е, етично ли е, да се взимат пари на хората, за да им се рови в главата и уж с подход на ненамеса да им се внушава, че са жертва на родителски грешки? Че имат нужда да говорят с вътрешното си дете. Да кажат неща на родителите си. Ал! Ал! Аллллллл. Ами другия вариант? Да живееш цял живот по правилата? По таблицата за хранене? По сметка. Без бакшиши? Тогава кой кого е изконсумирал, Ал? Ти живота или той теб? Алллллл, какво остава, ако приятелите ни вече не са същите, а са станали слаби? Остава да ги обичаме, нали така? И на принципа, че никому не можеш да помогнеш, освен на себе си, при това, само ако го искаш, остава и да им дадеш пространство. И безусловна подкрепа за когато имат нужда. Но правиш крачка встрани, нали? Защото, ако на попрището жизнено в средата, можем да пушим, пием, да се ебем и няма кой да ни се скара, ако изкарваме пари и ги харчим, а те не свършват, ако виждаме, че има по- малко напред, отколкото е изминато назад и няма кой друг, а ние самите, трябва да си разрешим да бъдем Будни, нали , Ал? Да сме най- после смели. Искрени. Със себе си. Да знае какво по дяволите искаме. И да си разрешим грешки, нали така? Ама не мъц пръц, а яки сочни тлъсти издънки. Трябва да можем да си ги позволим и трябва да можем да застанем зад себе си като верен страж и да се отбраняваме от всякой фалш. Как? Как е възможно да отровиш чужди спомени и да лепнеш етикети на отношения между майка и дъщеря? Между баща и дъщеря? Как нормален възрастен го позволява? И защо , по дяволите, хората не си разрешават психо проблемите в тоалетната, да стигнат до изводи, да си пуснат водата и да приключат темата? Защо им е нужен друг, да ги дундурка? Мисля, че ни е нужен плакат над кръстовищата "Животът не ти е длъжен"! Аллл, моля те, ако залитна и взема да се сополявя като жертвичка, извъртѝ ми два шамара! Целувка и се връщам към учебничето. Мерси, че ме изслуша. Олекна ми. :)))
Бих те цункал по спящите очички, нещо като благодарност за твоето внимание , интересните и проникновени коментари.Ти правиш опит да проникнеш в "богатата" душевност на българина. Според мен не случайно избуя чалгата, тя беше грижливо отгледана и презентирана на народа.Не случайно чалгарките ги пробутват във всякакви реалити формати, техните любовни и съпрузи,какви коли карат, кой им ги е купил.Защо не презентират лекарки ,инженери/жени/, архитекти /жени/, научни работници ,правистки и т.н. Голяма част от живота ми е минал контакти с такива. Та те са на друга познавателна орбита в сравнение с тези оборотните. съзнателно се насажда на младите една чувство ,че не е важно да си умен , да учиш , а да си в светлините на прожекторите. Спомням си как преди много години Центи казва на дъщеря ни да поизлезне на дискотека ,но тя не- имала да учи.Ние не сме били политици и бизнесмени и тя ще трябва сама да си изгражда живота. Много редко си загубвам да хвърля едно око на Ергена, даже за тези 5.10 минути виждам каква тъпота, простащина, алчност излъчват "мометата", мъжете в огромната си част са откровени простаци. Е, може би съм предубеден ,защото и едните и другите ги сравнявам с тези, с които съм работил, учил ,с една дума контактувал. Монте колежки не бяха с устни като на БЕЛАЗ, но можеше да разговаряш на всякаква тема с тях не им беше нужно да надничат в някоя енциклопедия ,те просто знаеха защото бяха чели. Бяха рокаджийки и купонджийки, а не чалгарки. Казвал съм ти ,че съвсем скоро след запознанството ни ,един ден отидох в тях да я видя ,е не бяхме сами ,баба й беше също ,както и по-малката й сестра. Та тогава видях на тетрадката й по частни диференциални уравнения една сентенция, която и аз не знам на кой е "Смъртта е нищо, честа е всичко". И това беше написано от едно момиче на деветнадесет години. Ставай да пийнеш кафе. Аз още преди време го занесох на Центи, която с глас на боцман на пиратски кораб ,нещо изръмжа .Ал
Изпих първо кафе. Много мило, Ал, да усетя топли устнички по клепачите си :))). Взех да обожавам тези тъмни сутрешни мигове на тишина. Говорехме си вчера за новостите в йогата. Преподавателката там държи тясна връзка с индийския гуру, който сваля указанията от космоса и енергиите, та дава своевременни указания,ако някои практики трябва да се променят или преустановят. Новото е, че са премахнали менталните упражнения,в които се прави визуализация на всичко физически извършено от тялото. Гуруто казал, че са безсмислени, защото хората не могли да визуализират. Това много ме изненада, Ал. Също така ме изненада, че водещата чете и се съобразява с СЗО. Знаех, че отдавна са извадили свещта, поради рисковете от оттичане на токсини към мозъка, твърде вреден начин на живот водим- храна,въздух. Тези неща не се знаят от акробатиците, предлагащи студия с йога за гимнастика и пластика. Мисълта ми е за една притеснителна тенденция откъм учителите,водачите, гурутата- отграничават се от стадото си. Имам чуството, че малко са като повлияни/ обсебени и вече не работят в името на Светлината. Усещането ми е, че се прилага опит да се потули ориентацията ни, да ни объркат, отделно от фалшивите пророци, истинските такива сякаш също се позагубиха. А едновременно с това имаме нови енергии, нови хора, нови тела, отворени мозъци, таланти, изобщо вълна от сетивност и податливост. Имам чуство, че става нещо като парна революция. И не е лошо да държим акции в напредъка.Светлината ще пробие. Не сама. А чрез човешкия фактор. Чрез качествата на човешкия фактор, които не са се вмествали досега в устройството на света. Но стават непренебрежимо все по-силни- емпатия и обединение. Взаимопомощ.*** Хайде, навън просветля. Трябва да спра разсейването. Желая ти прекрасна седмица! Ф
Радвам се ,че си се наспинкала, аз съм станал още в 5,40,за да направя кафе сутришно измиване ,да отворя прозореца и да установя колко е хладно навън.Не мога да пиша като теб ,но да те питам какво значи визуализиране.Както казва Центи ,аз не мога да чета гладко и изразител.Когато чета художествена книга ,все едно всичко около мен придобива някакви почти невидими очертания ,а действието от книгата изпъква на преден план.Все едно се намирам в нещо като стерео среда. Някак в умът ми се създава стерео картина ,в която се намирам и аз.Ако е някакво криминално действие, примерно "Прозорец към двора" ,ами умът ми дава образи на действащите лица ,изгражда средата ,действията ,постъпките, ако нещо космическо същото.Може да е някакъв дефект-или подсъзнателно фантазиране.Опитвам се да го обясня на Центи ,но тя е толкова здраво стъпила на земята и не ме разбира. Когато учех за изпити ,понякога запомнях страницата със съответните формули и се стараех докато пътувам към Дървеница да не гледам номерата на колите, за да не запомня и тях. Е, след тома много неща забравях..Та затова им звучи много нелепо обяснението на някои учители ,учениците четели, но не го разбирали.Та това е нонсенс.Ал
Ал! Ще ти отговоря на въпроса. Сега бързам за друго. Имаме онлайн лекция. Темата е свързана с аборта. Данните, Ал, Данните . Шокиращо е! 2-3% от 56 000 000 аборта са заради изнасилване или инцест! 45% от тях се извършват в небезопасна среда! Това са 630 000 аборта на година, жени, кълцани с ръждиви инструменти, защото татко/ брат/ чичо е искал да ебе! Чакай да ми мине тремора и пак ще пиша. Ф
Това не е възможно.Не ми се иска да е възможно.Такива до стената. За останалото аз ще имам грижата. Ал
И аз си мислех, че сме мръднали напред и има що- годе развитие у тая наша цивилизация. Обаче погледът ми, колкото и да обхваща идиотиите в непосредствена близост , че и през океана тръмпонатягането, все пак пропускам една огромна част от света. А си има тъмни Индии, има си затворени общества, древни практики, обичаи и прочее канибализми. Шокиращо е, да. Моите дяца като ме виждаха свободен и безотговорен електрон, да се вея из пространството, макар още да им бършех усраното :)))) в множества ситуации, ми опяваха, молятисе, да съм била поне малко полезна и да ида в оная част на света, където все още се практикува и то доста засилено, наказването на жени чрез заливане с киселина. Много обстойно ми обясняваха, тия мойте, как имало фондации, доброволци и прочее дейности, в които ако се включа, ще се осмисля поне малко. И знаеш ли, Ал? Тая идея пусна дълбоки корени. Те, децата, още не го знаят. Но вследствие и на вчерашните ми впечатления от дружките, и въобще от начина ми на мислене, който още от дете включваше като мина 40те и стана стара :)))), да се захвана с нещо рисково и полезно, все повече започвам да се замислям за това, че ако престана да имам котви, които да ме държат тук, където съм сега, а това са баща и куче, аз нямам причина да се задържам на същото място. И бих искала най- после да ритна синджири и очаквания, и правила, и ебигу фертилните и образователни задължения, и да се озова с едното си тело, ум и воля пред Новото. Където да се родя отново. Така си го представям, Ал. Правихме вече, каквото трябваше. Нека сега е каквото искаме. А аз не ща да старея овързана в мръсен град. Не ща и в чист. Искам да не съм овързана. ****Усетих ти силата, Ал и ме затопли. Благодаря ти за реакцията. Имах нужда. Удовлетвори ме. Благодаря! Ф
Сигурно имаш и след обедни лекции или часове. В контекста на започнатия разговор, съм ти казвал, че лично никога не съм си представял ,че мога да изнасиля жена.Някак не ми идва отвътре.Разказвал съм ти за онзи ,колега и за случая на някакъв купон след някоя и друга водка езиците се развързват и човек започва да говори неща, които направо ме изумяват.Този ,който споделяше ,че с жена си разигравали ,че той я изнасилва ,как и къса бикините ,даже купувал бикини за късане или използвали някои по-стари.Егати изгъзицата и защо да го правя.Ако случайно ,подчертавам случайно, се увлека ,ако ми удари два шамара ще се освестя ,ще се извиня и си събирам парцалките.Горе долу това го и казах, защото всеки нещо допълваше ,а колежката знаеш коя, с някаква снизходителна усмивка и доза съжаление ми каза нещо доста подценяващо ме-"Ох ,на кака момчето ,още колко има да учи за жените".Егати фройдиската..Тогава пак й се разсърдих ,тъй де.За мен прегръдката топлината, ,думите на жената са от голямо значение ,желание да си пожелан ,а не да ръгаш като някой нерез.Поне аз така виждам нещата. Ал
Излизам от упражнения, Ал. Работи ми се с тия хора. Харесва ми как ме гледат. Изчитам и друг предмет уикендно, главата ми е гумена, очите в блър, но тук всичко трябва да се знае наведнъж. Изказвам се като селски профан, защото не отлепям все още на терминология, само я разбирам като циганин на мюнхенски строеж след седмица. А колежките ми бавят. Тикнах две бледолики девойчета да покажат нещо учене и ме намразиха. Ама егати заспите. Кво правят тук? :))) шсеспъна допосле Ф
Визуализацията, Ал, отнесено към йогата е ментално упражнение, при което всичко правено с тялото,се прави мислено, от седеж, затворени очи. Активират се мозъчните центрове, съотвестващи на дадените места. Ф
Добро утро, Ал. Пия кафе с главобол. В 05 се събудих от ужасен кошмар. Слава богу, по това време не ги пускат предсказателните. Обаче картата Таро за деня е любов и ново начало и намквобеше още, та ще си гушна главата под лакет, шот след малко я свалям от горе и поемваме в бодра крачка през новия ден. Знаеш ли,в йогата има също манифестиране. Има момент, позабравила съм, но май се пада веднага след онова визуализиране, когато си казваш три пъти късо съобщително изречение, съдържащо желанието ти, сякаш е вече факт. Докато ти го пиша и ми се прожектира как лежим и го правим, там в салона на училището, а ми свети пъпната чакра, слънчевия сплит. Ани, учителката, казва "Всичко в света ще се преобърне, но това заявление*имаше си думата намерението* ще се сбъдне!" На този принцип работят и олимпийските медали, а не с "не мога". Та, мили мой Ал, затвори очи, помисли и си кажи наум , в прав кратък словоред "Аз съм/ имам/ правя ****** любов с Фейри и тя е щастлива :)))))" Ф
Добро утро душко, надявам се ,че си спала добре за разлика от мен.Събудих се към 3,30 ,егати гадостта, болка в главата ,нещо отвратително сънувах, но чудно защо не го запомних и започнах да се въртя като пумпал.Както и да легна не ми е удобно.По едно време събудих Центи и пита колко е часът, отговарям ,че към четири и полова , а тя милата ми казва "Е, сега ти счупих главата".Като вампирясваш по нощите ,не буди хората ,а тихичко си седи" и в същата минута заспа-има талант за сън.Вече в пет и петнадесет не издържах, станах направих кафе ,послушах малоумните коментари по разните телевизии.Разбира се Центи сладко -сладко си го изпи,сега се къпе.Денят ще е малко изпълнен с движение -ще трябва да карам на колата на годишен преглед, ама тя е нова,е не съвсем, да чакам перачите на килими и мека мебел.Избрах ги чрез едно интервю, по лекскика и тембър, и разбира с директни питания , де не ми чистят килимите и мебелите с машини ,с които са чистили след труп или морги, или циганска къща.Казаха ,че не са такава фирма .Въпросите ги задавам директно и им казах ,че очаквам точни и коректни отговори.Твърдят ,че с това се занимават други фирми.Ако не ми харесат ,плащам им транспорта и вън.Така преди години когато правех ремонт на един от апартаментите ни, щом интимно с гърлен глас ми заговори на "ти" , "бате" или той почне да ми поставя условия ,отпада от класацията . С една дума битовизми.Ал
Хората се улесняват като им покажеш къде са ти границите, къде е прага и имат ли право да влизат с обуща. Уважават го, даже те заобичват заради подобен урок, който даваш, щот им харесва и те да го могат. Работата е да бъдеш честен и без отсянка на личен мотив. Бизнес онли. Така се уважава, разбира и приема с удоволствие. Мойо поискА сладко от сливи. Поръча си касетка. Дойдоха твърди и два пъти повече от поисканото. Съответно времето е кът и сега висят на остъкления балкон, онея ненаправените сливки. Затова мразя да искам, моля, споделям тежест от задача. Щот ми изтънява и нервата, и вратлето. Вчера. Вчера сутрин пих кафенце по тъмно. Нашио ми носи второ. Силничко. Оставя ми го заедно с цвъркащо куче. Скачам да се обличам, да извеждам песа, но съм глътнала лавата първо. Решавам да му изрежа задните нокти, но гласчето ми е звънко и бистро нарежда. Сгащила съм косматия крак идва нашио да помага. Носи челник и го насочва така, че си правя сянка с инструмента. Разкарвам го. Осветява ми очите преди да го изключи. Нищо не виждам. Получава лоша оценка, изгонен от час, доизрязвам и съм вън с песа. :)))) Ама някои хора по- добре и да не се опитват, камо ли да губиш време с въпроси и наставления. ;)))) Ф
Ей -й-й ,като каза сладко от сливи.Нали знаеш, че по бащина линия имаме връзка с троянският край. Та там има една /трета от земите на баба ми, тази, чийто съпруг и мой дядо е загинал на Дойран-някъде към 65-70 декара ,ама от тях към 15 са гори.Та някога от там идваха сини сливи и майка ми правеше едни сладко от белени сини сливи, ама нещо ми се върти в главата ,че се използваше вар.За какъв дявол вар, нямам представа, но сладкото от белени сливи и вътре парче орех ,ами харесвах го.По принцип падам си си по сладките неща.Казвал съм ти как шашнах една колежка ,с която се хванах на бас, че ще изям десет тулумбички ,но малко времето не съм сигурен дали за две или пет минути.Ами изядох , а тя ме гледаше ужасена. Е сутринта освен някаква плевенска пастърма , излапах и една филия с масло и сладко от диви боровинки.Казвал съм ти ,че ги купуваме от един, който идва два пъти в седмицата и има четири постоянни спирки в София където се събират разни "булки", и мъже да си купуват заявеното. Центи е така, грижлива за хората си и те се крият зад гръбчето й.Вчера я гледам в къщи, малко дупе и широки леко скосени рамене.Тя като млада в почивните дни ,когато ходеше с черни джинси, черни ниски ботушки с капси и кожени ресни и черно кожено яке вталено в талията с малко метални орнаменти, приличаше на недораснал рокер. Ей ,май не знам къде е моят челник.Май ще си купя нов . Центи се сборила с някаква миризливка на терасата ,ама онози се одървила от студ. Имам една хилка ,с акумулатори в дръжката и метална корда и като натистеш бутона изпържва инсекта. Е, малко мирише.Ал
С теб ми е удоволствие да си пиша,като някой подрастващ.Всичко ми е интересно и най-вече твоят начин на писане.Аз за себе си се знам-не мога.
Самскара е термина,Ал, за сбъдващото намерение. :)))
Ама какво им на хората.Да не са загубили чувството си за съхранение, но най-вече визирам момичетата и младите жени.Слушалки на ушите, взряла се в телефона ,върви по бордюра и без да се оглежда тръгва да пресича или започва да пресича ,когато вече е оранжево когато е на светофар и бавно ,бавно се "влачи" взряла се в телефона.Сутринта излизам от пряката пред блока, улицата на ,която излизам е доста оживена и в един участък от към 700-800метра права и с три "зебри", /осветени/.Та излизам на разстояние към 150 м виждам един камион с висока скорост и една малка кола го изпреварва ,навлязла в моето платно .Улицата е оживена ,но е само по едно платно в посока. И аз силно намалих и камиона също, и виждам една млада женица на волана ,Центи със знаци я пустосва ,онази й отговаря по същият начин. Линията е двойна непрекъсната.Ал
https://pogled.info/svetoven/pregovorite-mezhdu-rusiya-i-sasht-studen-dush-za-evropa.186549
Да, Ал, не са у ред хората. Странното е, че беше предвидено. Ани от йогата го каза,че 90% населението ще полудее и аз оттогава не ѝ стъпвам. Щото вярвам на Дънов,а той не е казвал такова. Напротив. При него сме щастливи да очакваме Златния век. Но с Ковида дойде и менталното поражение. Вижда се навсякъде. Повсеместно. Струва ми се, че се подтиснаха някои мозъчни центрове. И други останаха без референтно коригиране. Повсеместно е болезненото изнервяне тип бърнаут, придружено с вариращи форми на депресивност. Ако сега се питаш къде ти е позитивната Фейри, ще ти отговоря. Страданието, щеш или не щеш ,чисти карма. Та колкото и да е човешкия фактор в тая разбутана от хармония система, то в конце концов, всипко се превръща в добро. Аз тичах до вкъщи между две лекции и разходух русата. Едвам гледам засън. Ф
Благодаря душицо. Ал
Добро утро, наспинка ли се или бодърствува до късно, за да се готвиш за лекции.Между другото при няколко дни имаше някакъв коментар за Дънов и Ванга.Развиваше се тезата ,че при монархията цар Борис е търсил и имал нужда от човек като Дънов, за да обосновава необходимост от монархия ,както и от неговите съвети.При социализма чрез Людмила Живкова ,Живков се съобразявал или поне вземал под внимание нейните препоръки.Ал
Добро утро, Ал! Успах се. Оставих за днес да ти напиша нещо хубаво и ето, пил си кафето на голо. Да, Дънов е давал политически съвети, когато са ми искали. Винаги е бил актуално информиран, нещо с което различават учащите се на духовност като се разграничават от обществения живот. "Нас това не ни интересува" и "не четем новини, че ни натоварват" не е духовно, а щрауско. Имало един случай, когато спешно трябва да се вземе решение и подпис от Фердинанд. Въпрос на часове, България да не се ангажира във война. Дънов настоява да говори с Ферди, но никой от подчинените не го открива и настъпва хаос. Пред война, княз няма, единственият ни ход за ненамеса е пред провал. Не помня детайлите,Ал. Но Дънов медитира за малко и казва къде точно се е усамотил Ферди с любовник. За съжаление, никой не е посмял да ги прекъсне. И така шансът ни се стапя. Разбира се, че има нужда от по - всеобхватен поглед, когато се говори за сложни схеми и задкулисни игри. Дали ще са бръмбари под масата , красиви агентки или всевиждащото око на някого, все е от полза да се знаят настроенията, посоките на вятъра и прочее. Ал, съжалявам, не съм на кеф. Понякога изгубвам смисъла да се социализирам. Ако погледнеш под Емо, ще разбереш. Мойо настоява пак да съм се оттеглела. Познава ми лицето. Имам нужда от разсейване, но зареждащо. И от спорт. Ще трябва да пускам манифест в тази посока. Нали знаеш, че всичко са периоди,вързани в поредичка с едно главно действащо лице - Аза. :))) Хайде сега,да подхващаме приоритетно важното. Нека ти липсвам,Ал. Търси ме. Като малко компенсация, че не се смя на вчерашната ми смешка за твоята примерна самскара. :))) Дано Центи е по на кеф от мен. Ще си я представя. А, да,ето така е по- добре. Сега всичко доби стабилност. Ф
Е, браво, винаги съм мислил ,че жените по някакъв свой си начин ме закрилят или протекционират ,или внушават правилни според тях постъпки. Забранявам ти да ме предаваш.Само две-три са ме предавали. Центи и леко кисела защото е болна както ти казах.Ту се подобрява ,ту се разболява ,нещо като синусоида.Хърка като мечка гризли,когато спи.Разбира се и мен ме разболя, а двамата заедно дъщеря ни,а пък тя мъжът до нея.Затворихме цикъла..Така ,(е пази и ти да не вържеш кънките-гадничко е .Между другото ти препоръчвам да прочетеш "Спомени за княжеското време " от Добри Ганчев.Той бил учителя по български на Фердо, а след това на Борис и Кирил, ако не греша и на някоя от княгините.Та когато в България идва фелдмаршал Макензен, той в частен разговор използва дума за сексуалните наклонности на Фердо, която звучи като "оланин" ,доколкото разбирам това е нещо като би сексуален.Фердо си падал по стройните и руси юнкери, но и по хубавите жени.Абе чудя се , кой нормален мъж ще предпочете друг мъж пред жена-та това е извън моите разбирания. Не случайно и с теб съм споделял, че ако изпадна в ситуация да мога да спася само един човек ,а пред мен са момиче и момче -ще спася момичето. В десети срещу единадесети клас през лютото спасих едно момиче на един плаж на юг от Бургас.И това ,ако не греша съм ти го казвал.В интерес на истината ,тогава за пръв път докоснах голо момиче. То си беше по бански, но нали трябва някак да го хвана. Хайде да не ти досаждам. Прегръщам те, притискам те ,не смея да те целуна по две причини-шамар и да не заразя с грип.Ал
:))))) Веднага вдигнах гребена като чух "Забранявам ти да ме предаваш" :)))). Вчера нещо се задържахме в стаята след лекция и ме похвалиха колежки как винаги идвам добре подготвена. В понед имахме с готиния даскал, дето много късал, ама пак си проведохме диалог по време на упражнението. Щот се изкефи, че казах нещо и опита да ме изпързаля, ма не му мина номера. И аз пак, бутна някой виц и обясня каквото знам, та имах чуството, че взех изпита направо. Само не знам защо не ми поиска номера, като е толкова сладичък и така хубавко си лафим. Едни момета, здрави работяги, много нахъсани, ме почукват по рамото да ме тестват- показват ми фотос. Без обяснения. Веднага им дадох предисторията и всичко до конец. Изкефиха се. Получава се, Ал като да развивам апетит с яденето. Идва ми някакъв гъдел да съм вътре в химията на нещата, точно както я е гъделичкало Агата да пише онези историйки. Хубаво е. Блесна слънце над умитото от нощна роса. Извеждам русата, че днес почваме от обяд та до вечерта. Ал, знаеш, че ако ми се зароди мисла терзаеща, топла, шугава и нахална, няма обет, който да я спре да дойде при теб. Просто, когато делвите ми са празни имам нужда от слънце, храна , въздух и зеро външна намеса, докато си превъртя системите през филтъра. Бъбривата аскетка :)))). Дай ми прегръдка и ще се впия като кърлеж! :))) Ф тичам да зяпам по златните корони и да се подлагам под листопади.
Шиз, кой е тоя дето ще ти иска номера, той трее да е по-луд и от теб! НалЕ виждаш, дори и катетъра не ти го иска та се излагондряте тук и ни забавлявате. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Директоре, ти мани телефона, ама чувстваш ли, че леля Фъ вече се изживява едва ли не като една бъдеща Ванга, погледнала начи фотото и веднага била разбрала всичко! Охмамууу, втори сезон наистина се очертава БОМБАСТИЧЕН!!!
Ал, винаги като вървя, облечена в мека, топла рокля, си мечтая да те срещна, да плъзнеш ръка през талията ми, да се наведеш и да ме изядеш. Имам шал, може да го ползваш за фиксирането ми до статичност. Въздухът не помръдва. Небето е млечно и тежи. Ако сега ме срещнеш, очите ми ще отразяват удържалата наоколо зеления, а устните и дланите ми ще са топли. Ще се разтегля в широка усмивка и ще те напрегръщам, като е много възможно да те лепна до близкия ствол. За да те преджобя за опастности в поясната област. :)))) Такаааа, ще кажеш близост, бактерия, вирус, не. Ама затова си мечтаем, нали така. Ти си тук. Стоиш на пет крачки и ме чакаш да приближа. Стоиш като истукан. Като непричём клонче над ръба, откъдето ще се плисна надолу под форма на фейропад. Ама ще си ме излъгал. Ще си сам. Тук няма Центи, шот никъв водопад не ме увлича,ами бегам кат сьомга срещу мпс движението. Ще си сам и ще си за малко. За драматизъм. Имаме часове. 24? 124? 450? Но и минута ни стига, за да се отнесем в нашето измерение, откъде връщането не е лесно. Виж, дори тогава, дори когато се откъснем кървейки, пак е хубаво. Защото намираме утеха в болката. И защото пишем. За раздяла. За цигара. За неясни форми, размиващи се в сенките на коридора. Хайде, прегърни ме. Дай ми хубава целувка и да влизам в аулата. Оххххх, кво ли прави Мориц? Тв, Ф
Нееее, не могааа, търкалям сееее, хахахаааа, ихихи ии, бабека имала талия, е не, няма такова ТОКШОУ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не я знам на Ванга ли се изживява или на Преподобна Стойна, обаче вчера написа под един разказ за мен: "......язък, че нямаш татко(Бог да се смили над душата му) та да си се израдва с твойта избраница......" баща ми е жив и относително здрав- 08.04.1944г., а мен тая хахавата ме погреба преди две години. Била сънувала някакъв сън и там видяла некви фичкинии, което пък значело, че ще издам богу дух до края на годината. Може, не споря, то ред няма за ОНЯ свят, може да е тази година, може да е след 6 месеца, а може и да е утре........,но тогава беше толкова сигурен бабека, че едва ли не да съм си кажел молитвата. За това пиша, че тая е много забавна ама и плюс катетърчик направо чупят рейтинг. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Айдеееее, дебрееее, не си първия бахуре, който ми приписва и раздува думи и действия, та просто не знам кой кого забавлява! И кво- дала съм ти срок, значи? И ти квооооо? Каза ле си молитвата? Постла се по очи и почна ? Вярно е, че бех се притеснила когат си лекува простата и пи хапове и яде чесън, та вързах две и две, ма да те сънувам....пу пу пу. Та до края на миналата година минус една требваше да се капишнеш, значи, така съм реклА и кво ривах ле или ти зех 20с леа ? :)))) оххххнемогстъркалвмсе
Педали, фотоса не бе портретен, бе аланкооОулууу, а кадър от местопроизшествието, така да се каже, следа, органи, по които да се навърже хронологията на събития преди и след. Ай, дъвчете ся новото инфо, да видим кви ше ги сътворите.
Така, проверих "язък, че нямаш татко ( Бог да се смили над душата му)" не означава мъртъв. В скобите е редовна благословия, ползва се днеска и нощеска, нонстоп, индийски коноп, особено от католици, особено в сериали, такааааа, а че нямаш татко е вследствие на тоталната липса на какъвто и да е знак, че имаш такъв, но виж, хубаво е, че се е намерил, имаш си го, Дай Боже дълго време да му се радваш и на него, и на батко ти! Така по- добре ле е? Ай, бегай ся у пясъка, че мей гнус от сополиви лъжци.
Лелееееее, ти за тва ле ми снима оня допотопен куфар с нотариални документи? Ужес! Продал си семейното огнище и си се отдал на последен гуляй! Лелеееее, профукА ле имането? Язък! Можеше да оставиш нещо на идващия наследник ..пууу.....
Абе вижда си лелята! Е, малко ни бърка мен и Д.Т., мене гледа, тебе вижда, неквотакоа, ама иначе вижда сийбалумамътъ: око-ренген! С две думи тепърва голям смях ще пада с нея...
Дзнл, вярно е, че ми се виждаш идентичен с дт. Има обаче един смущаващ феномен-разлика: ти си се шегобийстваш някак благоразположено, особено в последно време. Сякаш си придобил даже... окакдагокажа тактично....симпатияяжкгйгкжкжйьфкжйфцоолеле казахго. Честно да ти кажа, грам нямам идея откога ме наблюдаваш,че си толко начетен по мойте вАпроси, та както казвах на мойо, сякаш имаш от онея стени със снимките многото :))))). Истината е, че човек се учи повече от враговете си, отколкото от приятелите, та не е лошо, че си имам такъв образ под ръка. Под мишка. Ужес :)))) къде те турих :))))))).
Ей, Дзнл, аз ли написах за ваканцията на Емо? А? А? А? :))))
Тая превъртЕ левъла таа вечер, ибасиму. Само с инжекции се лекува такава психична криза, ама нЕкой смел трее да я закара у КАРЛУКОВО.... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Май на шизоФРЕНИЯта й наденаха усмирителтата АНТЕРИЯ и я боднаха с инжекцика, ами крайно време беше, хапеше се сама вече. Ей го посерчик, стои отстрани и киризи, никъв не взе участие. Гледа и мига, друг път луда баба не видел. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, душицо мила. Вчера бях зает и не можах да прочета милото описание на една наша среща. Признавам, трогна ме. Разбира се, ти винаги ще бъдеш магнит за разни дребни хейтърченца – онези смешни, жалки, бутафорни образчета, които дори не осъзнават, че са нещо като декори от евтин сериал. Знаеш – от онези, дето ги бълва България на конвейер: картонени герои, пълни с въздух и претенции.Та, както казваше веднъж една месарка в една чудесна месарница – само месо от техните животни, всичко домашно, нали – гледам нещо странно, бяло, сбръчкано, отвратително. Питам я: „Що за колбас е това чудо?“ Тя ми отговаря: „А, това е бахур, господине, от субпродукти!“ Е, мерси – ще пропусна. Така и с нашия герой – чист субпродукт на собствените си комплекси.Явно има някакви здравословни и ментални проблеми, щом изпитва такава обсесия към катетрите. Човекът направо е готов кандидат за любим пациент на Фройд – само дето Фройд, горкият, вече не приема. Но не си струва усилието да се занимаваме с подобен екземпляр – прилича на онези дребни пършиви кученца, дето джавкат по минувачите, без изобщо да знаят защо.Аз пък си имам по-приятни занимания – като да се радвам на теб: на ума ти, на емоционалната ти топлина, на културата ти, на това, че си истинска ЖЕНА. Редкост, диамант в епоха на пластмаса.Алекс
Добро утро, Ал. Нов ден, нов късмет. Напоследък всичко се случва бързо и е интересно. Дори да ми се спи, когато ставам си мисля с нетърпение за новия ден. И за кафето! Боже, това е такова неземно удоволствие, че е абсурд да се обясни само с вкусови рецептори. Или само като ритуал. Вчера, когато ти пишех, се спрях на една пътека, утъпкана през тревите. Чудно е, колко е осезаема разликата между това да стъпваш по асфалт с това по земя. По пръст. Усещането не е само в амортисьорността, не е във факта, че земята поема тежестта и не предизвиква съпротивление към тялото, а в едно олекване. Сякаш биотоковете, напрежението са намерили отвод. Нула. Земя. Или както и да е там понятието в тъмната индия с тоците :)))), но всичката електрика се оттича и човек остава по- спокоен. Та, аз не спрях, с намерението да ти пиша, а усещането за теб ме спря и взех да ти пиша. Лошото е, че същото се повтори и при лягането, което удължи процеса на заспиване. Пропуснах да ти отг на въпроса за варта- да, ползва се за запазване на меки плодове цели и леко стегнати. Бих предположила същото и за кайсии. В мойта готварска книга има и пепелява вода (размита с вода пепел от печката), както и амонячна сода. Но ако тези ги пропусках, забих да открия какво е дървено масло. И познай? Зехтин :)))). Аз не готвя по рецепта. Нито сладкото от сливи, което пека, да с орехи и канела. Странно е, че не вкусови сетива, а други ми подсказват какво е нужно да се добави. Цвят. Аромат. Те също говорят. Много често оставям нещо на другите да го наглеждат и излизам. Питат "А кога да изключа" ? Ами , носът ще те води. Ще замирише на готово. Ще изглежда като това в чинията, което си ял някога :)))). Даже това ме подсети, че сънувах мойо да се пищисва, че ми загорил баница. Днес ще му правя тиквеник. Всичко си е накупил. Напоследък е станал много послушен. Вижда ме, че щъкам насам- натам, уча до заспиване и демонстрира гордост. Наскоро се влачех към вкъщи със сетни сили и паднали клепачи. Мислех, че изглеждам като санбернар. С червените очи и умрелия поглед. Обаче точно това е обичайното ми състояние за удовлетворение. Когато стигна предела на силите си, имам право да се погрижа за себе си, вътрешно разрешение имам. Сега е време за кисело мляко с гранола, да не ми изстърже кафето на гладното, после капсула нощна иглика за вечна младост и красота, и хайде вън. Ал, беше ми предложил нещо за четене, но не ми достига и няма да ми достига време в близко бъдеще. Стоят до главата ми книги, но всичко, което трябва да си излея в черепчето е бая, лошото е, че става и интересно. Та преди някоя по- длъжка ваканция, не се виждам с различно от учебното четиво. ***Прегръдка. Ф
Ако кажа ,че си ми сладурана, страх ме е да не звучи просташко.Казвал съм ти, че понякога /не се обиждай/, те възприемам като топла ,уютна ,стая в която влизаш от тъмна, ледена нощ.Обхващате едно спокойствие и сигурност, нещо те прегръща ,и намръзналият се отпуска като в майчина прегръдка -сигурност и спокойствие, все едно някой бди над теб..Някога преди много годин, още в началото на нашето запознанство с Центи, връщайки се от изпит минавам през тях..Все още сме във фазата, в която искаш да си покажеш от хубавата страна.Не знам как се завъртя въпроса и тя попита дали съм гладен,а аз бях гладен като змей.Много обичам яйца приготвени по всякакв начин.Тя отива да ми изпържи яйца и в едно много симпатично тиганче носи нещо, което в първият момент помислих за оранжева ,фаянсова плочка.Абсолятно гладко, няма бръчица по него,направо полирано и най-важно ,мразя миризмата на препържено яйце.Ами сега как да го ям, как да не я обидя, като целият ми гладка изчезна от тази миризма.Някак се насилих на две, три хапки.След това сме се смяли на тази случка ,а то момичето искало да се представи от добрата си страна и затова искала яйцата да изглеждат красиво.Тя е като теб или ти като нея ,но и тя никога не работи по плътна рецептура и по отмерени количества.Сърди се ,че затова е напълняла, защото като готвела непрекъснато опитвала.Получава й се. Примерно вуйна ми /светла й памет/, всичко с разни съдчета с мерителни линии премерваше.Та Центи не е само от готвенето напълняла ,а от Хашимотото, хистеротомията, възрастта ,но пълнее много интересно-раменете й широки, дупето тясно ,бицепси едри и разбира се напред коремче.Въпреки годините й задникът й твърд ,е как няма да е твърд, като случаите ,в които е ползвала асансьор се броят на пръсти, независимо от етажа.Не е онова момиче ,което правеше "кръст" на халки.Споделяше ми ,че най обичала като уред смесената успоредка Вчера я нерекох "упсаринова" защо пие упсарин по една тубичка на ден и веднага се разсърди, ама боли я гърлото и само ми съска. Ал.
И днес МОХАБЕТА не ви върви, тюх язък.... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, миличък ми Ал, височък, тежкосложен, с гладичко коремче и широки плещички, ох ох ох:))), седя на диваня и бая на фурната, та съм подвила петълца под дъъълга лека и тънка вълнена рокля, дасеиздънимарката му, как се изпружи тва ми ти рокле, но важното е, че сам без гаче! Такаааа и всичко започна от сабалям, когат сънена или не, влязох с бръснача на мойо, в кабината на душа, та хубавичко да изгладя прокрадналите се косми на венец по лабия минора, а после и на сляпо да дръпна един- два тигела дъгообразно от ануса през бузките. Цялата тая разправия си я причинявам, не за друго, да речеш, че ша са представям пред обществото, не, ами си записах час за днес следобедатта :))) за лазарна епилация. Пак. Отново. Та отивам аз, с умитата подскачаща коса, приглаждана с ароматни масълца, лягам на специалната маса, свивам краката в коленете и допирам боси стъпала като жабка и лягам спокийно назад. Дават ми очила. И се започва. Момичето първо ми покри бенките с бял молив. После ме разчерта, като разхождаше острието по мекичкото на бедрата. Гъделична ме по корема, да очертае прическата дето поддържам, па взе една метална шпатула и се зае щателно да ме гали по срамните устни. Па бутне клитора. Па го захлупи и натисне. Па ми бутне гел в отвора, та притисне , па вземе да качва нагоре и да размазва като фондан на тортичка. Нежно и внимателно. Аз че притръпвам се вижда. Че ми пробягват някви предателски жилки и мускулни снопчета, ясно. Ма викам си на акъла, ся ако тоя, клита, вземе да се надигне и да зяпа кво става наоколо, ше е егати приключението на червената шапчица. Та значи, тая куртоазия на едва замаскирано галене я преживях криво- ляво. Ама дойде апарата. С ееееей такава глава. И боцка. И като почна- щък, щък, щък, нащъка ми телбодчета по путието, задпутието, над путието. Изгорех. И после кат взе да ми полага с нежни обтривни вертикални движения , гел, молятисе, за след слънце, ееее не. Па се качи и над прическата ми, ма тва е ехеееее, бая на север от мон пубис и айде пак гали, ма с ръкавица ли, с ръка ли, лелемайко, като взела тая кака да ми охлажда, подпалих се. Айде, завъртя ме. Същото със шпатулата се почна по цепката отзад. Па тоя анал го гали, па го изследва, па го притиска с гел, па айде най накрая му завря и главата и пак почна с иглите. Не дишах. Тая процедура отне 15 тина минути, не ди шах през тва вре ме. Оттам , право у нас, в банята, под струята и дай, дай, дай. Тая кака си я представих как ѝ казвам " още малко, моля, още малко" и тя слага страпона. :)))) Дай, Алчето ми, да ти сваля анцужето, я вдигни ръчички, да те измъкнем и от фанелата и сега я ми подай тая устичка, да ѝ посмуча аз езичето на нея. Че много е набрала мойта, горката, днес и трябва да си поседиш кротко и да я оставиш хубавичко да ти се оплаче, плаче, плаче, смърча, секне :)))))))) Дръж кафето, Ал. Инак - пак ставаш гол за пране. :)))) Ф
Добро утро, Ал. Тъмно е. Ръми. Ръмжат рейсове. Кръстовището е отвратителен бял шум, всеки път, когато се проветрявам. Но що да сториш? Когато живеех в Младост и лепях нос на прозореца към тиха малка улица, за да преценя облеклото си за навън, не виждах хора и си мечтаех да живея в центъра на събитията. Ето. Мечтите стават реалност. Сега ще си пусна второ кафе, ще почета още малко и отивам при онзи предизвикателен професор, да видим днес как ще се държи. Отивам като на кино. Филм, в който участвам. Но ти не се безпокой, Ал! ( Тук други казват "най ме е страх от няма страшно") А пък Центи не се страхува от ни що! Ф :)))
Егати, това ,което описа е една сексуално -емоционална света инквизиция-Боже какви страдания търпят жените , е добре ,че не мъж ,че тогава емоциите ще са по силни-е поне така предполагам. Преди много ,ама много година на плажа "Баркола", намираме се съвсем близо до онзи дворец в псевдо- мавритански стил "Мирамаре".Та изтръпнах да се пека на прословутите червени павенца ,с които е покрит плажа-пясък -йок.Красивата синева на Адриатика и по едно време Центи дискретно ме бута, сега пък какво съм направил,а тя с очи ми сочи един ли беше или двама мъже до нас.Какво да им гледам на мъжете, не са ми интересни, но тя упорита пак да гледам,ама какво да го гледам, някакъв със слабички ръчички, с тясно гръдно кошче, с гладки крака без нито един косъм, а той той с една пенсетка скубва тук там по някое косъмче, егати отврата. То и аз не съм,кой знае колко космат, но не бих си скубал космите по краката и ръцете, те малко изсветляват на слънцето и морската вода. Обръщам се към Центи и казвам нещо от сорта ,този ще е някакъв педал, а тя го защитава ,какъв е фин , а аз съм бил грубоват, едва ли не неандерталец. Ал
На кака грубия неандерталец! Да ти строша пелвиса ас на теби, посредством четириглавия ми! :))) охххАллллл, лигоча е тук, превзема ме Ф
Душицо свидна , а ти няма ли да ходиш на лекции.Знаеш колко обичам да споделям теб ,моите неогладени мисли.Знам, че литературно не съм ти на нивото ,но ти и една от малкото ,която не ме съди.А като допълнителна екстра някои клавиши се нуждаят от почистване ,но ме мързи и ще взема някой от другите лаптопи.За съжаление техните клавиатури не ми се "ловкат". "Ловкат" е момчешки израз за нещо ,което не му е удобно, не му пасва. Ал
Не знам душицо ,не знам.Какъвто съм си късметлия веднъж ни пратиха на бригада в строителството.Тъй като не можем да строим ,общи работници.Та се е случвало сутрин двамца товарим ЗИЛ осмак дълга база с торби цимент.Това са 120 торби/двама човека.Зила на заден със свален заден капак опира във вагона с торби.Тогава торбите не бяха "дамски" от 25 кг ,а нормални по 50 кг.Вдигаш, носиш и в камиона подреждаш, така по 60 торби на човек,а след това обратно в склада сваляш, ходиш вътре в склада към някъде към осем метра слагаш така пак 60 торби и колегата още толкова.След обяд същото упражнение.Даже една циганска бригада ни харесаха как работим.Пипат ни какви сме, а ние скромно обясняваме ,че сме научни сътрудници.Той се пули и нищо не разбира, пак пита пак обясняваме ,но добавям и инженери.Тук той вдяна.Пита колко получаваме и ние честно му казваме ,а той само където не се затъркаля от смях.Та ни оцени, каза че при него ще вземаме поне 2,5-3 пъти повече,а каквото сами си "докараме".Е, оцениха ни. На другият ден пак.Вечерно време цимент и в задника.Много ме търсеха за носене, е бях млад.Пак от носене на цимент имам и дупки по ръцете от цигари/гасене-бавно/.Беше от емоционален тормоз и натиск от страна на Центи.Ал
Днес ядосахме любимият ми професор- дразнител. Хем дойде болен и за малко. Първо много ме разсмя, та чак бърсах сълзи. Но после не отговарях като питаше нещо и се ядоса, горкия. Понякога иска да чуе нещо малко, толкова глуповато и дребно, че не загрявам, а търся някаква сложния из паметта си и не всеки път ми се рискува да я изпляскам в тишината. И пак ни захапа. Сега се прибирам да чета и да правя пилешка каша, която си поръча мойо. Ал! Толкова ли ни е важно да ни харесват? Да ни оценят? Да сме пуснали въпрос и да не стоим без отговор? Толкова ли ми е нужно да ме одобри професорът? Да ми харесат разказа? Или го правя за себе си, защото имам нужда, защото мога, защото знам колко струвам и не ми пука от оценките. Разбира се, социумът е в диалог, нон стоп общуване, обмен. Но кога зависимостта от обратната връзка е нездрава? Болезнена? Нараняваща? :)))) Хайде, дай целувка и да пускам музичка в слушалките. Обожавам това ново усещане. Да се губя из бягащия пейзаж , в ритъма на нещо си. Ф
Ал, искам да се опитам да стана поне малко сериозна, за това ти пиша. Може би, като ме гледаш и слушаш, ще ме хване срам. И ще престана с глупостите. Ето. Такаааа. Вдишваме. Издишваме. Днес разходих песа на много дълга слънчева разходка. Навсякъде беше мокро и нападалите листа лепнат за обувките. Локви, в които можеш да окъпеш подметките. Зелена трева. Пълнолистни цветни корони на дърветата. Един възрастен слаб мъж, част от екип строители по панелна изолация, търсеше орехи, чупеше ги и оставяше да ято гълъби да ги кълват. Изпит мъж, кръчмарска физиономия. Но чакаше повдигащия асансьор да изкачи колегите и в скуката си хранеше гълъбите наоколо. А друг мъж, интелигентно излъчване, млад, средна младост, опитна, зряла, беше вдигнал плюшена играчка до пояса си и я държеше за каиша, свободновисяща, за да пресече пред спрелите колони коли. Кога се взрях по- добре, тва било кафяво пуделче от ония суперсладките нови модели, замръзнало на скарида от ужас. Да не се изсули от нашийника. Ама нали му мокри лапките от мокрите тротоари и тоя серсем не го гушнал. Да не си окаля якенцето. Кажи сега? Простак, нали? Е, хайде, май успяхме. Да се връщам на голямата книга сега. Обожавам да знам, че уикенда за учене предстои. Да му се не види, колко бързо ме вкарваш в релси. Само да те видя и вече ми се стегнала шията и не мож глупостчица да премине. :)))) Като измисля умнотия, ще ти я напиша.
Добро утро, Ал! Днес има чудесен разказ! Ще се насладиш. Иска ми се да имах нещо цветно за разказване, но уви. Така ме е погълнало желанието да им видя кориците от вътр страна, че сякаш нищо друго не е от значение. Уж нищо не се случва. Уж времето лети без никаква следа зад себе си. А всъщност е по- скоро като мирни времена, когато ковачът все пак е напалил пещите от тъмно, запретнал е мишци и докато хората пущат животинките на паша, вадят топъл млин из печката и се носят по безоблачни дни, ковачът вади побелялото желязо и кове. Оплита ризници. Под тюркоазено небе каруците возят челядта към селски събор в друго село, панаирни свирки и захарни петлета лепнат по мръсни детски ръце. Жените мерят тежината на медни тигани и телата си една на друга, пазарят се за цветни шамии и пущат око по чужди мустаци и потури, докато сам, потен и упорит, ковачът бие здраво, хвърчат искри и му съскат злобни съски на последни хрипове, хрущящи кости и френетично цвилене. В тихите времена, Ал, всекой обича да се ощастливи. Но един трябва да е нащрек, когато другите блеят. Един трябва да умее да забие чука. Да отмери решение. Да наложи мощта на мисълта си над меките части на останалия свят. Има хора създадени да бъдат общуващи, организиращи. Има и чаровно- хумористични. Има и такива, дето помнят умеят неща, твърде досадно незначителни за повечето. Юристи :)))). Но тези, дето не ги е страх да изтрескат чука и после да се обесняват за ритъма, са малко. Виждам ги, мойте колежки. Бих използвала всяка от изявените по дарбата ѝ. Взети заедно, сме допълващи. Но никой друг не се осмелява да даде точно обещание от името на всички. Тва го правя аз. Търпя моментални реакции, естествено. И ми е смешно, когато видя критикуващите в ситуация да бъдат запитани и да мълчат като пукели. Да, Ал. Тихите времена са тези, които решават следващите. Тихите дни, в които може да заспиш от твърде много спокийствие, птичи песни и хорското безгрижие. Но ние с теб сме други. Знам. И ти си същия. Удряш чука и чакаш. Чуваш идващото. Познаваш номерата му. То съска присмехулно. Нищо, че го държиш с щипките за врата. Удряй да удряме, Ал. Без пощада! :)))) Ама ай по едно вторио кафенце, а ? Ф
Каква си милозлива сладурана, малко са такива като теб. Гледам младите жени като правило ,имат едни злобни погледи, да те е страх да ги попиташ за нещо ,а те са продавачки.Поглед ,нещо средно между досада ,високомерие и някаква немотивирана злоба.При мен се случвало ,вървим или по точно се въртим по пазарчето "Ситняково",това ми е кварталното пазарче. Да както си говорим с Центи и се разминаваме с една жена, водеща едно куче точно в момента когато се разминаваме ,кучето впива зъби малко над коляното ми.Пробива джинсите и направо в мускула.Е, не съм се тръшнал да се вайкам ,но съм изненадан.В този моменти Центи мина в боен режим, все едно нещо се всели в нея, даже не знам от къде "взе" тази скорост и сила.Хайде, за силата има обяснение ,особено в ръцете.Та не знам как сграбчи ,каишката на кучето ,тази около вратът му и го вдигна с някаква неподозирана лекота, не вика и крещи ,но гласът и е чист метал ,очите блестят с нездрав блясък.Очите на кучето започнаха да се окръглят, не беше голямо , дали вече се е задушавало, нямам представа, но моята заявява със стоманен глас ,че "ей, сега ще го хвърли на покрива на павилионите".Жената се моли , обяснява колко е добро ,та аз трябваше да спася кучето. Заявки ,че не е бясно ,че има ваксини, а ние двамцата към 22-ра поликлиника,там стандартна противо-тетанусна инжекция ,да се обаждам поне веднъж на два три дни на жената, за да питам как е псето.Имаше и някакви инструкции и за мен ,ама ги забравих. Разбира се като отмина първоначалният боен плам, стандартно аз бях виновен, че съм се оставил едно куче да ме ухапе,че съм мълчал като партизанин ,и още други персонални обиди. Но определено бях впечатлен как "сви на бицепс" кучето, колко ли е тежало ,поне 10-12 кг .Хайде за мен това не е тегло, но една жена, която тогава не тренираше редовно ме впечатли с лекотата, с която го направи ,а то горкото се опитва с лапи да хване въздуха. Ей вие жените притежавате неподозирани сили.Сравнително скоро разказваха за майка ,която нещо си работи в къщи , а синът й ,който не е дете се пъхнал по леката си кола и нещо си ремонтира ,изведнъж крикът " изпуска" и го затиска .Как жената е стигнала до там, тя не знае ,но успява та повдигне колата и той да изпълзи, а колата е към тон и половина.Не става въпрос да е вдигнала цялата кола ,но е повдигнала тази част, която затиска детето й. Ал
Прешлените, Ал, са устойчиви на точно такъв товар- тон, тон и половина. Но това как работи организмът като система е пълна мистика. Защото никой мускул не мисли сам, а получава команди. И те идват на принципа на нужното подскачане спрямо тоягата. Прави се, колкото мозъкът каже, според най- малкия разход на енергия. Но механиката на клетките, за да се свие мускул са точно по оня модел на парадокса на философите за никога не достигната крайна цел, при която всяка следваща крачка разделя оставащото до целта на половини, все по- малки и по- малки. Мозъкът може да издава команди, до откат! Никой не може да му забрани нещо, само той сам може да повярва в ограничението си. И да се спре. Да прекрати синапсното командорене и край с олимпийския медал. Затова е важно нахъсването тип Можеш! Защото с не можеш, прекъсваме тока на веригата. Механиката на тялото е презапасена с резервни възможности, които виждаме в цирк, олимпиади и при екстремни случаи. Но то е един изпълнител. Мозъкът е, който определя и силата му и максимумът на възможностите. До там, докъдето вярва. Вярва :)))()? Да, докъдето вярва. Току що свързахме биологията с вярата. :))))) ****Животинката, дето те е захапала не е виновна, разбира се. Заплашил си я с походка, посока, цвят на дънките :)))). Помнят милите, помнят и напад сходства от предишна причинена им вреда. Имаше един градинков пес, гонеше мъже, възрастни, с жълт плик. Никакви други. Иди обеснявай, че били далтонисти. Охх, разсейвам се. :))) Ф
Двамата набори.на Тутанкамон станали събота сутрин рано, рано да бистрят възможностите на биологията и защо АДЖЕБА кюпека захапал фатмака? Тъпото саше за това мразел малките кучета които джафкали, дето се вика крушката си има опашка. Аз съм забелязвал циганин мине ли по улица в града всички бездомни кучето из под коли и лежащи спокойно в храсти и градинки изкачат и започват бясно да лаят и да се нахвърлят. Е ти си направи извода къде си позициониран и си носи памперсите. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ам' ти къде бре, килнат фес, си пулиш очите през плета, да дебнеш Фараоните? Ейййй, нощя писал, драскал,сабахлям пак, а мома-неродена чака ли, чака :))))
Душицо моя ,той е влюбен в теб. Ал
Беше, но вече не е, Ал. Опозна ме :))), разочарова се от разликите с изградения въображаем образ и сега ми е сърдит, че не съм онова, което си е представял. Синдромът на самоизлъганото камилче :(). Ама иди се сърди на себе си, нали?! Че то по- гадно от това няма! Кой е луд да го прави? :))))). Оххх, айде вън, Ал, дай ми ръчичка да те поразходя! Че тая мързелива кюпка ми е завряла дънцето си русо и дреме, а ней канинско тъй, ней. :)))) Ф
Може ли да те хвана под ръка, да влезнем в прилично заведение на кафе и торта,защото не върви сутрин да го започнем и с коняк, нещо по -хубав като "Хенеси" или "Мартел". Ти ще ми говориш, а аз ще те гледам и слушам.Много харесвам ,бих казал обичам да чета твоите коментари.Ал
Радост моя, ненагледна, тази покана прозвуча като най- нежна мелодия за ухото ми. Аз ще притропкам токченца до закътана маса и предвидливо ще ти оставя столчето в ъгъла с широката видимост. Вече съм надушила кофеиновите молекули и ноздрите ми са активни. Както и цялата периферия. От шийния пулс, през напъчената гръд, до стегнатите мускули на бедрата, очаквам как ще се развият енергиите помежду ни. Много е важно да не излъчваш очаквания, зсщото ги долавям, рожбо, та без да се усетя вече ти угаждам на неизказаното. Затова е важно да ми разсееш вниманието с някоя много, ама много тривиална историйка, та да издишам цялата напрегната приповдигнатост и да се успокоя, че си само един човек, обут в гаще, перфектен за любов и спаринг, за приятел и баща, за тайна изневяра или бягане от закона, но все пак човек, обут в гаще. Та, когато отпусна бедра, облегна се назад и отпия от силното кафенце, за миг да те забравя и да се насладя на факта, че над мен, над издиханията от черната лава има присъствие стоплящо и грижовно, твърдо и обещаващо, нещо като малък грешен бог , в чиято близост аз ей сегичка ще се разтворя кат една пасифлорка под утринна роса. И тук, Ал , ще започна с умнотиите, които не са прехождани от много интро, а са голи и сурови, та скоро- скоро ще размислиш за конячето и няма да се усетя как е кацнало пред двама ни. Работата е там, че когато ми е много хубаво, ама много хубаво, погледът ми изсветлява, придобивам нежност в овала и благородно сияние, та направо се отлепям от земята и се нося същински хелиев балон. Впий устни и ме изсмучѝ. Няма друг вариант. Е, може би и стисване на дланта. Или пък приведен да ми залепиш колената едно в друго, от което междукрачието ми ще получи приятен натиск. Всеки случай, не забравяй тази част,ако искаш да не се нося над главата ти. Водиш ли си записки? Такаааа. Сега идва моментът, когато ще потърся близост. Ще мина край теб. Ще се спра на аура разстояние и ще те държа напрегнат. Може и да клекна и да ти заговоря нещо, с ръце , преплетени на бедрото ти, съвсеееем, съвсем невинно. Ще усещаш лицето ми как ти пари в слабините, без да е твърде близо. Ще се постарая да ме усещаш :))))). Все още ли можеш да пиеш кафе, Ал? Трепери ли ти ръката? Спокийно. Ще седна в скута ти и ще ти отвлека вниманието с някоя смешка, за да усетя как се клатиш под напора на смеха си и бааааам , ще ти лепна една дълбока целувка! Такаааа, пишеш ли? Пишѝ "да Не се смея под нея"! Оп, трябва да вървя. Къде ни е срещата? А, да, знам, знам. Идвам. :))) Ф
В КАРЛУКОВО ви е срещата, дейба и наземните ви откачалки, ще ме пукнете от смях вие..... хахахаха, олееее, нееее, не моа повечееее !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, КОМИКСИТЕ решили да тръгнат на турне с пълната си програма из софийските сладкарници, хем да хапнат пасти и да пият швепс. В тая връзка искам да направя две щатни назначения за неопределен период. Щат номер 1- общопрактикуващ лекар и щат номер 2- санитарка за смяна на памперси. Ако и ти имаш някакви предложения очаквам да ги чуя и обсъдим. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Толкова харесвам твоите коментари и ще кажа завиждам с бяла завист, че така поетично и нежно пишеш.Даже изразът за бяла завист е на колежката с триъгълника.Целувам те по очичките като онзи приказен персонаж "оле затвори очички" " За тебе мисля всеки ден, о, мило, хубаво дете! Ти бе съкровище за мен, но миналото отлете! Над твойта люлка аз седях, целувах твоето чело. Порасна ти — аз остарях, отдавна ли е туй било?" Целувки за лека нощ, пък ако ще и шамари да има. Ал
Къде съм аз? Бях там. И правех нещо. Напрягах се. Крещях. И тичах. Но нещо топло ме докосна по очите. Стиснах ги за още. А после ги отворих с надежда да открия причинителя. Уви. Бе тъмно. И колкото да режех тъмнината, да мъчех формата ти аз да зърна, да те чуя, да те позная, да те именовам. Не и не. Изплъзна ми се и ме остави да се връщам в мига. Отново и отново. Когато ме целуваше. Дали живях аз отподир? Дали излизах сред улици, тролеи? Дали говорех, срещах хора, ядох, пих? Или останах заключена под устните ти. Там . Където. В небивалото време. Знам, ти нямаш избор. Крадеш си шанс. И къташ трохите. Палиш уличните лампи и ме водиш сляпо. Разгръщаш пред мен ресторанти и ми търсиш приятел. Заместник. Щастие от друго място. Нима наистина го вярваш, любими? Може ли да видя името ти във менюто? Не, не ми предлагай светлина, нито покривки и ресторанти. Забрави за попътния вятър и уличните лампи. Не ме води, не ме предлагай на някой. Аз избрах да ослепея. Ще живея в тъмнината. Там, където очите ми помнят топлината ти. Там, където бе събрал устни и ме пожела. Където пи от мен. И се опи. А аз умрях. От щастие. И се родих във тъмнината, за да те виждам постоянно. Не ме води, не ме предпазвай, не ми нашепвай нищо. Не ме обиждай с твоята дистанция. Аз избрах. Спрях времето. Заключих те във мен. Сега стоиме двама в тъмнината. Слети. :)))) Ф
Колега, няма нужда нито от наблюдаващ лекар, нито от санитари във въображаемата вселена на Комикс 1. Не се връзвайте на измислиците му, никаква сладкарница няма да има, само си говори. Така като гледам Комикс 2 му влиза в тона, но всичко си остава в рамките на сладките мечти и мокрите фантазии... Но започва вече доста да ме дразни Комикс 1 с този негов толкова нелеп страх от "шамарите". Наистина ли е чак такъв смотаняк дъртото диване или просто ужасно нескопосано го играе девствен, скромен и притеснителен: "ах, бузката Ви да целуна тъй силно аз желая, но не смея, ох, не смея, че и може и шамари да играят" - все едно за първи път вижда жена в живота си...
Дзнл, не ми отговори! Избягваш ли ме? Сериозззззноооооо? Я пак? :)))((((?)))))
Добро утро мила Фейри.Поднасям ти виртуално ,гъсто ,горещо ,турско кафе. Егати как се обърках сутринта ,станах още в 4,30, по стар навик, изглежда още цял месец ще бъркам времето на ставане.И какво да правя ,въртя се като пумпал, опитвам се да се докопам до Центи ,ама къде ти ,затиснала одеялото и достъп няма.То какво друго ми остава ,да стана да се облея ,да и измия зъбите ,да се поизгъркаря с "Листерин" и хайде да правя повече кафе.През това време тя се събужда кисела като зелен лимон, но донесох кафето та миряса.Четях разни неща, най-вече от външнополитически характер, почетох малко то "Бохемска София".Някои неща ги знаех от едно много интересно списание ,което издаваше съюзът на архитектите-списание "София". И ти си минавала край къщата на Георги Фингов, когато си се разхождала в "Докторското градинка". Между другото "Докторската градина" е направена върутаро турско гробище от бул"Левски" почти до ул "Асен Златаров" Тя -къщата На Фингов е точно на кръстовището на "Шипка" и "Васил Априлов" по диагонал на "Ботевата къща",онази с едно едро каменно лице на каменната колона на входа.Дълги години беше детска градина ,но след приватизацията тъне в разруха и забвения.Снимали са доста филми в нея-най-вече криминални.Изглежда двамата с теб сме някакъв притегателен център на домашни профайлери, почитатели на Фрод и Юнг и т.н. Хем ги дразним, хем упорито лазят като вредни хлебарки на пресен хляб,а те надничат през ключалката, Ние си говорим като двама ,които намират нещо интересно в другият.Лично аз изпитвам някаква топлина ,уча се от теб. Ал
Добро утро, Ал! Благодаря за кафето! Снощи само си приказвах как се пооглеждам по уиската и нощя, мойо, кат ме видя, че още чета, веднагически ми наля. Добре,ама, неволя! Пийнах и ето ти главобол. От нищо и никакво нажабурване. Еееее, срамота. И така и се събуждам. А искам да изчета още предмети. Ама какво да се учиш от мен, пък ти? Виждаш какво става. Подадеш ми пръст, аз ти върна два :))))). Знам, че не обичаш сантименталните излияния, даже изчезваш, ако прекаля. Надявам се, че вече си по- спокоен за мен. Все още имам шипков мармалад и квасен хляб против сърдечна мъка :))). Та, лягам нощес. Заспивам. И сънувам нещо кофти. Змия, объркана от детето ми се щура между мен и него, без да можем да я предвидим накъде ще хване. Объркана. Не е хубаво, че е уплашена. Събудих се и като друг път в такива случаи, пускам сънено гласче през отворената врата, по дългия коридор, чак до ушите на нощния работохолик. Иде да ляга по принуда, че да се успокоя. За кратко се зачудих, ако го нямаше, как бих се успокоила. Но не задълбах. Вали. Тропотка по керемидките. Котлонът пука, варя месо за русата. Учебниците ме чакат. Имам чуството, че нещо лошо ще се случи. И тая глава под преса, ужес. Изшумка листо от дървото срещу мен, есенно капе и бенджамина внася съспенс. Свирката на подналягането засвистя. Смътна заплаха се обажда шепнешком из идната седмица. Чакай да чуя по- добре. Ххххххххххх. ХХХХХХХХХ! Хххххелооооооуииннннннннн :)))))) Ф
Съгласявам се веднага с изложените от теб факти. Бях забравил, че тия пенсионерчета са силни в приказките и безсмислените логореи. Да видим в днешното представление какви ще ги свършат, май ще ходят на чичо доктор, а може би ще се наложи най-сетне да си изпит лекарствата от КАРЛУКОВО...... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Душицо моя не ,че не обичам сантименталните излияния .Може и аз да съм сантиментален по отношение на изживявалия, спомени ,размисли, но аз не мога така мило,красиво ,хващащо сърцето да пиша, просто съм блокиран.Просто не мога .Така го и казах на другарката Иванова ,която се мъчи толкова години с мен да ме накара да пиша хубаво,ами като не става, не става.Ти така ми описваше красиво пейзажите от вилата в краят на лятото,когато още беше там,че все едно съм там и ги виждам.Харесвам както пишеш, но не винаги го разбирам в дълбочината ,която пишеш..Не забравяй ,че така съм и възпитаван със слогана "ти си момче", не се лигави", "да не си посмял да заплачеш ", "не се превземай, да не си момиче", и като капак на баба ми ,която направо ме обожаваше Говоря за баба ми Екатерина ,когато каза ,че "мъжко дете се целува само когато спи, за да не разбере колко го обичаш",както и още редица други. Центи е подобна и тя не може да пише мило и сантиментално,докато сестра й може, а и двете са добри математички -е поне бяха. Ал
https://trip.dir.bg/patevoditel/drevniyat-manastir-koyto-otselya-prez-vekovete-no-edva-ne-be-opustoshen-ot-vandali От Ал ,за теб Fairy, може да ти е интересно
Ал, не пиша, а мъррррркам. Пак ромоли дъжда по керемидите. Но има недели, в които не е само едното къпане. :)))) И всеки път се изненадвам от нещо елементарно- маточни и вагинални контракции пълнят циците. Усеща се по твърдност и плътност. Интересно дали и ти си го забелязвал или само мойте са толкова изпълнителни. Не съм го срещала тоя фак по разказите. Хммм :))) Пс. Тествах дали минава главоболие чрез секс. Не. Но се забравя за времето, в което не те отместват :)))). Ф
Аллл :)))))), разцъквам си аз фейса и оп, изведнъж виждам мъжът, при когото бих отишла гола под шлифера. Ама веднагически. И знаеш ли, бил известен моля ти се, на всички,само не на мен. И пише стихове. И не е млад. И стиховете му са нашата рок музика. За Ал Петров ти говоря :)))). Такаааа, таман се успокоявам след този, че ама много хубавичък ми се видя и оп, следващия. Еееее, какво става днес? Виж какво е написал следващия : " Обожавам жени с сърце на мъдрец и сексапил на мръсница. На тези жени и камшик и перо им отива. Такива жени остават, дори когато, вече ги няма в стаята. Чертаят коловози, по които никоя друга не може да премине." Кажи...скок- подскок ....не е ли писал за мен, без да ме познава? :)))) и молямтисе, Алллл, молямтисе, зачитам коментарите под това му постче и една намкваси йога пише "ма дъра бъра ма мъдростта е блага, светла, благословена, не може да е мръснишка," :))))) Е? Не ти ли идва да се застреляш просто? :))))) Ма тия хора откъде идват? На кой свят живеят? Бошкеееййййй :))))) Ф
Лельо Фъ, ако не съм обърнал внимание на някого за нещо, значи не съм го счел за нужно и/или важно (извинявай, че трябва да ти обяснявам такива очеизвадности). Кароче не се хаби да ми обръщаш на мен внимание, аз съм от друга планета и съм основно за шоу да става.
Веднагически ще отидеш гола под шлифера ,а аз също веднагически ще те напердаша на голо по хубаво, голо дупе под шлифера.Как си я представяш ти тази работа да се разхождаш гола -голеничка, по разни стихоплетци, а аз ще ти се радвам отстрани. Как пък не. Хич не се заблуждавай ,няма как да стане. Ал
:))))))) Претръп, претръппп, накокошин, ама как се нахилих , ако знаеш Алллллл :))))))))) Не мога да си събера устата :)))) и продължаваммммм и чак прихълцвамммм :)))) Биѝ го тва дупе, биѝ безжалостно, шибай :))))) :))))))) Ф :))))
Женското дупе е за милване,харесване ,да го притискаш с две ръце към теб.Да се любуваш на съвършените му очертания.Но не и да го показваш голо ,а пляс по него ,но то е пак от уважение.Така ,че никакви шлифери, никакви разходки на голо,никави любители.Ал
Катетър, на баба ти шлифер нЕма дай е достатъчен да завие гъзището, тирово платнище ще й трЕбЕ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, душицо моя. Ставай, че ще закъснееш за лекции, а не върви такава хубава жена да бърза под дъжда без чадър. Времето днес е капризно, като женско настроение – малко тъга, малко нежност, малко еротика. И си помислих – как чудно съвпада с онова твое „Еротично дъждовно“. Сякаш небето ревнува думите ти и решило да се включи в историята.Спомних си караулите от казармата – есен, дъжд, плащ-палатката уж те пази, а водата пак намира начин да влезе. После край печката – топло, но тежко от влага и комплексна смрад. Така че, когато вървиш по „хубавите и равни“ софийски тротоари, внимавай, душице – не само да не се подхлъзнеш, а и да не те отнесе някой поглед, докато вятърът играе с косите ти. Аз вече занесох кафето на Центи в леглото още в шест – вярна сутрешна традиция. Целувки и прегръдки – от мен, за теб, в това влажно, гальовно време.Ал
:))) На Флюбения очите са големи, виждат по много, да има, да са тресе, да говори :))))))! Ал, добро утро! Завинтвам си вода със соли, мажа си сандвич и съм готова за днешния ден. Ако можех само да се скрия зад фикуса на първата дълга лекция...Мисля, че трябваше да ни я четат за обща култура, колкото да влезе нещо там под кората и толкоз. Нататък е битката. А те ще ни карат молямтисе да запаметяваме измислените структури на измислена нАука. Обаче, нали ти казвах, глей кво нещо е човека, та имаме една мишчица, дето друг път не се обажда, обаче баш тая дисциплина ѝ лепна на сърце и там се развихря в свои води, отговаря вярно, с ясно построена мисъл, та ама директно бих си измила ръцете, назначавам я да си води отдела и Аферим, мерси! :)))) Обаче и аз имам въпроси. И ще ги отнесе даскала с бенката. Ама защо си прецаках очите в събота инак? И то защото ми изпратиха, тва варненци са гоУеми келеши, едвам личащ принт, мастилото кът кат техната тактичност и усет. Казвам ти, четях по бели листа със следи от букви, ама щели да ми върнат парите, ама тва онова, а учебника не се откри и на стария прашен пазар за реликви. Тъй, та понеже ще го съблазнявам аз тоя даскал и понеже ония двете, дето само гледат да клъвнат, когато кажа нещо, а бях права, а те - не, ще се опитват пак да ми подливат вода, отивам сега да се къпя щателно, да се блясна и да му се явя с напомпани секс-хормонално гърди и подхранена бухнала косица. Не беше чувал за ония двете, нали? Много е странно. Мълчат. Но щом аз запълня тишината, а вече се научих да изчаквам по- срамежливите, и те веднага - клъв. Понякога няма кво да кажат. Понякога мъчат да бляснат и те, отговарят вярно. Тогава почваме дуел :)))). Но че ги дразня, се вижда с просто око. Ей така, от прост стоеж ги дразня. Мога да кажа, че е взаимно, но аз съм възпитана :)))). А мойта дружка ли? Тя се поразтопи по тъча. Отсъства дълго. Не реагира правилно в няколко ситуации, общо взето отнех си покровителските симпатии. Ся пак си се излага и ни разсмива, пак ми е симпатична, но имам няколко наум. Та, общо взето, с всички, които харесвам си приказвам, движа без никакви обвързания и най- често гледам да се отделя в почивките, някъде на спокойствие. Желая ти прекрасна седмица! Я, по още едно кафенце първо и тогаз другото. :))) Ф
Я-я-я-я, я чакай ,какво е това "та понеже ще го съблазнявам аз тоя даскал и понеже ония двете, дето само гледат да клъвнат, когато кажа нещо, а бях права, а те - не, ще се опитват пак да ми подливат вода," Какво ,кого ще съблазняваш, ти как я мислиш тази работа да съблазняваш ,някакъв си учител.Като казвам забрави ,значи забрави. А с онези двете ,ако искаш ги оскуби като бройлери, но на даскала няма да му се натискаш ,може само леко кокетничене. И пак умната, няма да сваляш мАже. Заб-ра-ня-вам. С жените каквото искаш прави ,ако искаш сготви ги на фрикасе. Ал
Пия второто кафе.Май ще хапта и парче щрудел, донесе го Буба от "100грама сладки", но в събота.Леко го затоплям ,и слягам още малко пудра захар. Много обичам сладко.Ал
Душицо,ще ти пусна едно "копи", ако не ти е интересно ,направо го игнорирай. Най-вероятно няма да ти е интересно. """През втората половина на октомври в стотици градове в Съединените щати започнаха протести срещу Тръмп под лозунга „Без крале“. Символът е знамето от Американската война за независимост. Тръмп е изобразен не просто като обезумял автократ, а като превъплъщение на крал Джордж III, срещу когото Съединените щати воюваха за независимост. Повече от 7 милиона души излязоха по улиците на американските градове, за да протестират срещу „крал Тръмп“ и затягането на имиграционната му политика, с 2 милиона повече отколкото през юни. Над 2500 протеста са се провели във всички 50 щата на САЩ. Протестиращите представляват смесица от групи – активисти за правата на транссексуалните, представители на ЛГБТ общността (забранена в Русия), активисти на Антифа, феминистки, природозащитници, пропалестински радикали, федерални служители, уволнени от Тръмп и т.н. Всички те са обединени от омразата си към настоящия президент на САЩ, който е обвинен, че е превърнал Америка в своя персонална диктатура. Най-големите протести се проведоха в бърлогата на корупцията и престъпността, процъфтяващото „демократично“ убежище Чикаго. Според различни оценки над 250 000 души са излезли там, за да подкрепят мошениците и крадците, които се противопоставят на тръмпистите. В Калифорния, леговището на Гавин Нюсъм, който ще стане основен национален опонент на Тръмп, федералното правителство дори проведе мащабни превантивни военни учения с морски пехотинци в деня на митингите . Самият губернатор Нюсъм ги нарече „опит за сплашване на протестиращите“, твърдейки, че морските пехотинци са били обучавани да използват артилерия срещу демонстранти. Докато по улиците на американските градове се разхождаха пъстри вакханалии, Тръмп спокойно отиде на голф игрище във Флорида. И в отговор на най-големите протести в историята на САЩ (по брой те дори надминаха антивоенните протести в Америка по време на войните във Виетнам и Ирак), той пусна весело видео, на което с корона замеря протестиращите с лайна. Републиканците нарекоха вълната от демонстрации антиамериканска, а всички протестиращи – врагове на САЩ и вътрешни терористи. Вълната от протести и вълнения, заляла Америка, е преди всичко нов опит за цветна революция. Затова не е изненадващо, че в американските социални медии сега се разпространяват информации, че фирми, контролирани от Сорос и неговата фондация, са били сред основните спонсори на протестите „Без крале“. Като доказателство масово се разпространява видеоклип от протест срещу Тръмп, в който участниците маршируват под знамето на Indivisible. Тази неправителствена организация е подкрепяна от мрежите на Сорос и с доста долари, и с влияние. Само през 2023 г. на Indivisible е отпусната двугодишна субсидия от 3 милиона долара чрез Фонда за действие „Отворено общество“. Основната цел на финансирането е да се подкрепят социални инициативи и комуникации за участниците в протестите. През 2025 г. неправителствената организация е получила приблизително 8 милиона долара за тази цел. Всъщност, настоящата вълна от протести се финансира от мрежа от либерални неправителствени организации, наречена „Мрежата Арабела“, която се финансира от Сорос, Рокфелер, Форд и други подобни организации. А семейство Сорос играе ключова роля в настоящите протести. По-конкретно, младият наследник на империята на баща си, Алекс Сорос. Той е съкратил всички чуждестранни проекти с повече от 40%, тъй като сега негов приоритет е вътрешната война срещу Тръмп и организирането на цветна революция в Съединените щати. Нещо повече, той е получил зелена светлина от естаблишмънта на Демократическата партия, с който е свързан чрез семейни връзки. Съпругата на Сорос-младши е Хума Абедин, сътрудничка на на Хилари Клинтън, чиито кървави „забавления“ на острова на Епщайн, надяващи се да се „подмладят“, отдавна вече са секрет на Полишинел. За да осуети тези усилия, екипът на Тръмп се опитва да противодейства на либералните неправителствени организации, и особено на фондация „Сорос“, която харчи стотици милиони долари, разклащайки лодката в Америка, с административен натиск и превантивни действия срещу ключовите им фигури. IRS (Данъчната служба на САЩ) вече получи нови правомощия и сега провежда одити. С наближаването на изборите за Конгреса, те ще започнат да замразяват банкови сметки. Затова изследователите вече се питат: каква е ползата от милиардите долари, държани от семейство Сорос, ако не могат да бъдат използвани? А финансови нередности винаги могат да бъдат открити, ако е необходимо – например дарения от чуждестранни олигарси, лобиращи за интересите им във Вашингтон чрез американски фондации за „пране на пари“. Само няколко седмици преди масовите протести под лозунга „Без крале “, Хауърд Рубин, бивша дясна ръка на Джордж Сорос, беше арестуван в Съединените щати за организиране на трафик на хора с цел сексуална експлоатация и малтретиране на деца. Оказа се, че Рубин е не само висш изпълнителен директор на Уолстрийт, дългогодишен старши мениджър по финанси за Soros Fund Management и други богати клиенти, и добре позната фигура в Salomon Brothers, но и сводник, подобен на Джефри Епщайн, който отдавна е доставял „човешки стоки“ на високопоставени перверзници. Според окръжната прокуратура на Бруклин, Рубин и неговата асистентка Дженифър Пауърс (която е служила като Глинсуейн Максуел за Епщайн) са вербували жертви чрез социалните медии и след това са ги транспортирали през границите на щатите до Ню Йорк, харчейки над милион долара, за да организират мрежата за сексуална експлоатация и малтретиране. „Ню Йорк Таймс“ пише следното за задържаните мениджъри на Сорос: „В продължение на години Хауърд Рубин и Дженифър Пауърс са били обвинени, че са похарчили най-малко един милион долара за финансиране на сексуални изтезания на момичета чрез мрежа за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Подсъдимите са се възползвали от статута на Рубин, за да пленяват потенциалните си жертви, принуждавайки ги да понасят невъобразими физически травми, преди да потушат всякакви протести със заплахи за съдебно преследване.“ Федералните прокурори на САЩ твърдят, че Рубин е примамвал жертви (включително бивши модели на Playboy) в хотели в Ню Йорк и в нает мезонет в Мидтаун в продължение на около 10 години, който е оборудвал като звукоизолирана „секс тъмница“ за BDSM. Той ги е държал там, биел ги е и ги е подлагал на електрошокове. Една от стаите в мезонета е била боядисана изцяло в червено (за да се скрие кръвта) и е оборудвана с обезопасителни средства, кръст и електрошоков пистолет. Жертвите са били подложени на брутални побоища, които се твърди, че са продължавали дори след като са загубвали съзнание. Според информация, предоставена на The New York Times, Министерството на правосъдието на САЩ подготвя всеобхватно разследване на фондации, свързани със семейство Сорос. През август Доналд Тръмп говори за необходимостта от повдигане на обвинения срещу Джордж Сорос и сина му съгласно Закона RICO, който често се използва в САЩ за борба с мафията. Съучастниците и съюзниците на Сорос не закъсняха с отговора. В резултат на това медиите все по-често публикуват материали, разкриващи участието на самия Тръмп във всички мръсни трикове, в които той обвинява опонентите си. Междувременно както тръмпистите, така и техните опоненти, които активно разделят американското общество дори по улиците на американските градове, непрекъснато призовават американците да се присъединят към екстаза им. Например, едновременно с нападението срещу най-близкия съучастник на Сорос и в навечерието на протестите „Без крале“, сенаторът от Тексас Тед Круз отправи призив за единство, предлагайки всички да се обединят и да спрат да атакуват перверзници, заявявайки следното: „Защо не се съберем и не кажем: „Нека спрем да преследваме шибаните...“? Докато високопоставени перверзници и лобисти играят на „мир и любов“ по този начин, следващата итерация на гражданския конфликт, обхванал Съединените щати, се превръща във все по-ясно движение към военни сблъсъци между силите за сигурност, останали лоялни към федералния център, и техните „колеги“ в различни щати / региони, и погромаджиите, подхранвани от структури като фондация „Сорос“. Федералните власти вече поискаха мерки срещу всяко насилие и срещу професионалните протестиращи, които пътуват от град на град, сеейки хаос навсякъде. След всички съкращения и подмяна на професионални полицаи, както и проникването на „трансджендър“ персонал и други перверзници, фетишизиращи униформите си единствено за девиантни цели, обаче, американската полиция отдавна не е в състояние да се справи с вълната от улично насилие. Така че ситуацията с протестите рано или късно ще излезе извън контрол. И тогава лятото на погромите през 2020 г. ще изглежда едва ли не като детска игра в сравнение с плодовете на бурята, която очаква Америка" Даже сгреших и го пуснах на друго място..Ал
Врътва начи леко лелята гъзето, показва само сянка от намек да кокетничи и флиртува с някой друг и на Комикс 1 ще му изскочи сърцето от яд и ревност; всичкото преструвки кви сме притеснителни, скромни и цивилизовани се изпариха като достолепност на софиянец като го питаш откъде са родителите му. А отдолу си се показа афтентичния див селяк бай Ганьо: "Не даааааваааавам! Забраняаааааавам!". Дума да няма, нацели лелята подхода, ще яде все пак пасти с швепс, а мое и некое цуни-гуни :))
Сигурно сте прав, но има хора ,на които родът по майчина линия живее от 106 години в София, не е много ,но поне не прескача трамвайните релси , за да не го "хване"е тока. По бащина линия от към 90години.
Комикс, много бързо забрави как през 1991 републиканецът Рейгън еба мамата на Великий и Нерушимый Советский Союз, гледай сега как републиканецът Тръмп ще ебе мамата на путлеро-рашистите и Раша Федераша. А хамериканците както гниеха като мушмули по времето на тъмния соц, така ще си продължат, ич не ги мисли ти. Ко-ко-ко, Комикс, я да те питам, като стана дума, а ко-ко-ко станА с БРИКС? Ти нещо май кудкудякаше лятото с поредната порция рашистки копи-пейст, как ей сега, тука-тука, тия дни щели обединени да ударят мощно долара... Ко-ко-ко стана, та пак не вечерахте?
Носталгия:"Когато бях на 16 години, за първи път отидох да си купя презервативи от аптеката. В онези дни трябваше да положиш усилия да попиташ продавачката, защото всички в нашия район ме познаваха, включително онази млада жена, фармацевт (изглежда, че се казваше Марина). Тя забеляза, че съм доста смутен. Подаде ми ги и ме попита дали мога да ги използвам. Честно признах, че не мога. Тя отвори чантата, извади кутията и нахлузи един на палеца си и ми обясни, че е необходимо да проверя дали той седи здраво. Изглеждах объркан. Тогава тя, като се огледа и се увери, че в аптеката няма никой, хвана ръката ми и ме заведе в задната стаичка, разкопча блузата си и свали сутиена... „Възбуждам ли те?“-попита тя... Стоях с отворена уста и просто кимвах. Тогава тя каза, че е време да поставя презерватива, свали полата си, свали бикините си и легна на масата. - Хайде - прошепна тя, - имам малко време. Аз я обладах, беше толкова великолепно и не можах да се задържа дълго и свърших след няколко секунди. Тя ме погледна подозрително: "Сложи ли си презерватива?"... Гордо казах: „Разбира се!“ И й показах вдигнат палец с презерватива. Как ме би, колко бой изядох само ... Винаги ми е било трудно да разбирам жените." Ал
Комикс, това звучи съвсем като някоя от твоите истории, точно толкова нелепо и детинско, с тази разлика, че ти на 16 едва си започнал да се изчервяваш от срам от илюстрациите в "Мъжът и жената интимно", а ако си употребявал капути, то е било само като обръщение в комуникацията със себеподобните келеши. Я ни разкажи пак как бъдещата Центи е дошла да те види на студентската бригада, а ти си се държал като истински високоморален комсомолец - на комсомолско разстояние. Не е знаела, душицата, вместо да се опитва безуспешно да те "сваля" просто е трябвало да намигне на някой твой състудент и така да разпали ганьобалканската ти страст :))
Ал, толкова се радвам, че имам хубави, дълги, сочни четива от теб. Ще им се впия, само щом се прибера. Днес върви разкошен понеделник. И пих ирландско капучино. Имай търпение още малко и ще ти се явя! Ф
Fairy, душицо , ама това за аптекарката е цитат не е мой този случай. Един познат ми го пусна, като анекдот.Аз затова съм го сложил в кавички. Ако трябва да съм откровен и аз изпитвах едно притеснение при първото купуване на презерватив, чакане в аптеката да няма никой и най-вече жени, пристъпване от крак.Нещо подобно беше и при купуването на дамски превръзки и вече по -модерните тампони, разни крилати и т.н..Веднъж една аптекарка видя ,как се гърча от притеснение и като ми дръпна една реч, добре ,че нямаше други хора. И до сега си спомням аптеката ,която тогава беше нещо като апендикс към 22 П-ка..Хубава просторна с венецианска мозайка, поне за такава я знам.Сега с повеите на неолиберализма , сръчно и бързо беше преконфигурирана на два или три частни лекарски кабинета. Та мен ми се е случвало в института ,някоя колежка ме дръпне на страна и на ушенце ме пита ,дали ще ходя до завода и ако ходя ми дава инструкции какво да й купя..Ако съм с яке е лесно ,мушвам го под якето и тихичко настрана подавам поръчката на колежката. Чудил съм се дали и други колеги са изпълнявали такива по -лични поръчки или аз съм бил единственият Марко Тотев.Твой Ал.
""""""""Я ни разкажи пак как бъдещата Центи е дошла да те види на студентската бригада, а ти си се държал като истински високоморален комсомолец""""""""".О-о-о- я стига. Служебна, министерска "Волга", баща й зам. министъра, шофьора , а аз целият в едни люпи от царевица, която изсипваше транспортната лента. Колата като аптека ,а аз със сини бригадирски дрехи, кецовете прашни и мръсни.Как да не се смущавам, за първи път виждам баща й , той леко намръщен, шофьора и той зяпа.
Ал :)))), днес направих фурор :)))! Сядай и стой мирен да ти разкажа. Скачам ти в скута. Ама се налага да подложиш ръце под дупето ми, да не изпадам назад. Такаааа. Много си сладък като ме гледаш в очите, ама като минеш на устните и ги обхождаш с мерилка за плътност, ми иде онова екстремничкото. Значи, нали помниш, че сутринта валя и се къпах, и стигнах една розАфка :))) и затопленка и не щеш ли лекцията се оказва супер интересна и с много казуси, което наложи да се чува моят алт. Обаче, за да се мотивирам пусках препратки ту към книга, ту към филм и накрая даскалицата съобщи, че много си пасваме и да си направим вайбър група. Обаче в почивката нали се изкуших от ирландско капучино и оттам насетне стана много интересно. Курсът се залива от смях, даскалицата и тя, направо се отказа да преподава. Такааа, клатя аз тая чашка към заниманието с бенковия. Ама ти нали ми забранииииии и всичко, та викам си аз на акъля, я Фейро, хвърли тая подмолна напитка, че квато си, току виж па влезеш у беля. Добре, ама , ...то ...сръдце не трай. Говори ни, нашия човек, говори, пита, къде отговарям, къде други взеха участие, накрая приключи човека и пита имаме ли въпроси? Ехххх, Алллл, еххх, никой не повярва на ушите си какво попитах. Гробна тишина. А даскала се изчерви. И каза, че всичко звучи съвсем логично. Но му липсва опит, за да ми отговори. :)))) Казвам ти ФуРор. Толкова съм доволна. Сега ще си прочета дългичкото ти нещо, извинявай, че пак бързам все ас, все асс, да се изкажа, но това не е от друго, а от еуфорията. :)))) Сега да знаеш, че е абсолютно не възможно да съм те обкрачила и да не ми дойде ищахчето, тъй че първо ще ти се залепя по предницата, ще се поотрия хубавко, ще ти наизям устничките, ушето и вратлето и чак тогава ще почетяща. :))) Твоя
Ал, тва за аптеката е пълна смехория, но сега за оплетеницата американска. Много хора харесваха Тръмп за това, че говори просто и ясно, споделяйки техните виждания. Работата е там, че зад простото и ясното не стои нищо, ни стратегия, ни морал, ни акъл. Човекът че има бизнес качества, вече е доказал, но като визирам бизнес качества, то сме близо до умението на единака да се нахрани, да ловува, да отстранява конкуренция, да трупа запаси. Достатъчно е да го погледнеш, даже не е нужно да чуеш цветисто умопомрачително ненамясто изказване, за да се види, че колкото той става за водач на нация, толкова и Меган Маркъл е изпълнена от любов и благородни подтици. Има обаче нещо, което не мога да му отрека- човекът вади късмет. Събитията, независещи от него, често си играят добра шега и го поставят в благоприятна светлина. Чист късмет. Знам какво говоря. Не става дума да е бил предвидлив,божеопази. Та, като четох този превод,си направих аналог с последните пророчества от старата книга. То няма как да не е катазклизмично там, няма как да се размине безнаказано. Но злото не се предава лесно и ще открие всячески мерки да се поддържа живо. Докато мигаш и се чудиш дали е възможно. Как е възможно. Е това е баш в компетенцията на тръмпи. Да те убеди, че взимайки дете от ръцете на майка му, е патриотично, а не фашистко. Да, той ще използва сила. Ще заразява със сифилис. Ще подстрекава към насилие и мъст. Куклус? Детска играчка? Че то това са прийомите на бизнеса. Всичко е позволено в любов и на търг, нали така? Тръмпи ще изпее греховете си и ще му ги опростят. Не кой да е, папата ще го опрости, не за друго, а защото е отдал силите си да бъде световен омиротворител ненобелуван. Е, имало разцепление в партньорствата, сипели си камъни в градините, не , Ал, това няма да е за дълго. Кастата не се оставя до там, че да се обезкръви. Стига се критична точка и стискат ръцете. Ще се облекат в овчи кожи. Ще пият кръв от бокал. И ще ни спасяват. Но светът не е глупав. Може и да не е бил лично засегнат, но вече е. Няма да ги търпят много дълго. Ще разберем ли, когато вземат да се случват неща? Ще разбрем ли, когато едните дадат урок, а другите го разберат? Не съм сигурна, Ал. Не мисля, че четенето между редовете е присъщо на всички. А и не мисля, че ще е предназначено да се разбере откъде идва. Аз обаче имам някакво спокойствие, че нещата на изток се развиват добре и че кривата, която ги свързва излъчва разумно. При хората има нужда от малко време. За улягане на идея. За привикване и адаптация към ново състояние. Струва ми се, голяма част от нужното време вече отминава и идва ред на стабилността в преценката и в известна доза предвидимост, съответно доверие. Нищо не обединява толкова добре, колкото общия враг. :))))) Аз това отлично го знам, от опита си да съм врагът :))))). Ф
Комикса как ми се прави на шест без десет... Душице, не те питаме за волгата с бащата заместник-министър в нея. Питаме те за след като волгата си тръгва, заедно със зам-министъра и шофьора, а ти и дивата степна ездачка (която един ден ще се събуди като един фрустиран асексуален фригиден центурион, омъжен за най-скучния, досаден и дебелоглав темерут на света) оставате двамата и... после какво се случва? Нищо, нали? Ето това "нищо" имах предвид. Девойката може би е имала специални очаквания от това посещение на майна си райна в царевичака, но е получила едно доста скучно общуване с целомъдрен комсомолец, който се страхува да иска разрешение за целувка по ушенцето, че току-виж изяде шамарите...
Някои хора колкото разбират от чуждия живот, изживявания, били са там, светили са , толкова и от политика схващат, че и пръстче размахват на батковците. Ама мастиката си върви с акъла, де, като мача с политика, нокът на кутре с косми по сланинесто коремче. ГоУеми специалисти, сър! Широки! Ф
Ал, ако си съгласен, да се преместим, а? Поетапно ще ме направим най- четената авторка с този наш чат :)))))). Може да идем под Еротичното, което спомена. Ф
Край на втори сезон? Какво се случи до тук: епизодична роля за "приятелката", която така и не се разгърна наникъде, нищо съществено не ни казаха звездите през целия сезон, но леля Фъ вече знае кой бутон да натисне за да получи каквото иска, а Комикса може би ще спре да пита "може ли". Какво ли ни чака в трети сезон, когато Комикса вече не може да си представи утрото без да напише едно "Цун с кафенце" на лелята, а леля Фъ, усетила се в силата си, превъзмогнала съмнения, самобичуване и загуба на фокус, дали ще засили махалото в другата посока и ще започне да прекалява в самоизтъкване колко р'ишли тя разбира от всичко - от шиене на макраме със затворени очи и свиване на лозови сърмички с една ръка до междугалактическа политика и икономика? Не сменяйте канала и ще разберете...
Бааааахахахахафахахсха юнлгслелшшлллешшшшш
Гледайте трети, еротично дъждовен, сезон тук: https://www.sexkupon.com/story.php?id=3084. Първа серия е вече в ефир!