Образцовата майчица (част 3)

23.07.2023 | Анонимен

Здравейте, мили котенца, пухкави, вашата Гунка от Павликени отново е тук, все така възмутена от несправедливостите и житейските тегоби, все така напъпила като пролетна върбичка.

Прочетох вашите компетентни мнения във втората ми изповед и искам да ви благодаря за подкрепата и милите думи, че съм миндил. Баща ми също ме наричаше така, като бях малка. Не бих могла да се справя психически с огромните количества комунистическа сперма, която ме облива всеки ден, ако не беше вашата морална подкрепа, комсомолчета мои.

Днес ще ви споделя една по-тъжна история от моя живот, която засяга единствения ми син, моята гордост и надежда – Костя.

Костя винаги е бил много послушно, изпълнително и добро момче. Възпитах го в духа на семейните и християнски ценности, морала и родолюбието. Отгледах един същински възрожденски 100%-ов МЪЖ.

Но... съдбата е жестока и брутална, патета... Майка България влезе в Европейския съюз, предадохме нашите славянски братя. Продадохме се за жълти стотинки на илюминатите и рептилите, и настана содомизъм и разврат в тази държава. Синът ми също се изврати... Излишно е да ви казвам, че съм възмутена.

Преди няколко дни, както си лежах сладко по пенюар на миндера в хола с прясно боядисани ноктенца, чух странни звуци откъм стаята на моя син – Костя. Изключих звука на телевизора и се заслушах внимателно. Чуваше се женствено охкане и скимтене.
- Боже Господи, какво ли прави Костя? Дано не е нещо аморално. – прошепнах тихичко на себе си.
Отправих се бързо към стаята му, зачервена и притеснена. Отворих със замах вратата му рязко и станах свидетел на ужасяваща сцена, която не пожелавам на никоя майка.
- Костйенкаааа, ну какво правиш тьи? – изкрещях възмутена и шашардисана, дори цицките ми се бяха зачервили от адреналина.
Костя беше на леглото си, заел кучешка поза, чисто гол и надупен, с дясната си ръка натискаше с все сили огромен патладжан, който почти му беше влязъл в аленото, гладко обръснато дупенце. От уредбата звучеше тържествено химнът на Европейския съюз. Костя скимтеше като малко момиченце, получило току що първия си мензис.
- Ооох, ох… ох, маминко… – гледаше ме жално и насълзено Костя със заврян зеленчук в гъзенцето.
- Костя, заповядвам ти да спреш веднага тази содомия!!! – не можех да възпра гнева си, синът ми е станал пасивен педераст.
Взех чевръсто една дървена точилка и започнах да го бия ожесточено със злоба по дупето, а той се превиваше от болка, циврейки като Евро либерал пред руски танк.
- Педераст лиии ще ставашшшш, маааама ти курвенска, веднага извади тоя патладжан от гъза! Не съм те изсрала с тая путка, за да ставаш педал!
- Маминкоо, но в Европейския съюз... – изплака Костя недоизказан, защото му забих цигански шамар през Евро гейската мутра.
Падна ми пердето, изби ми пяна на устата, цицките ми се накоконижиха, путанката ми настръхна. Отидох бясна в кухнята и извадих от долапа голям черен чувал. Върнах се в стаята на малкия педераст и го хванах за мазната коса, както лежеше нагъзен, като пернишка гювендия. Задърпах го яростно с ритници и тупалки и го натиках в черния чувал. Ударих му една лопата по тиквата за разкош. Татрузих го по стълбите, после на улицата, накрая го натиках в багажника на москвича. Запалих колата и дадох мръсна газ, карах на някъде... и аз не знам къде. Псувах, крещях, разплакана, с размазан грим и червило. Надух музиката на макс - Глория, замятах русите ми коси, извадих цицките на свобода, пияна и разпичена. Ше се мре тая вечер!

Спрях колата на Лъвов мост. Погледнах си готиния айфон, беше станало вече 3 сутринта. Излезнах, нямаше никой, пълно мъртвило. Отворих багажника и издърпах черния чувал, стоварих го на тротоара и започнах да влача към моста. Отвътре се чуваше скимтене, но аз не се трогнах. Аз съм истинската българска жена, моралната, с принципи, християнката, праведницата. Не правя компромиси с Христовата вяра.

Хвърлих чувала в Перловската река. Течението го завлече мощно. Наблюдавах отгоре буйната вода, разплакана и съкрушена.
- Милото ми детенце… – промълвих напевно и запях “Исусе” на Глория.
Няма да ви разказвам как се прибрах до вкъщи и как по пътя един катаджия ме накара да му лапам фамозната чурка с кондиломи, защото ме хвана да карам пияна.

Ще спра дотук, защото дори и в този момент, докато пиша тази изповед, сълзите ми напират от мъка, че си изгубих синчето, заради пъклените планове на Европата. Сигурна съм, че ще оцените отново откровеността ми, приятели мои и се надявам, че това, което ви разказах, ще си остане само между нас, без да ме издавате на Гешев.