Образцовата майчица (част 2)

06.07.2023 | Анонимен

Здравейте, патета, пише ви вашата Гунка от Павликени. Преди известно време ви разказах за моите страдания и тегоби с невъзпитаните приятели на сина ми и сега реших да ви разкажа колко тежък беше животът ми след това.

Както знаете, аз съм изключително почтена и уважавана интелектуалка с многогодишен професионален опит в усвояването на европейски субсидии. Често ми се случва да посещавам министерства и държавни институции, където официозно се заговарям с влиятелни секретарки и споделям моите мнения и визии за бъдещето на България. И така, миналата седмица бях на визита в Министерство на културата, която приключи привечер и ми се наложи да се прибирам пеша до вкъщи. По принцип съм свикнала да бъда возена в скъпи коли и джипове, но така се получи тази вечер. Трябваше да мина през Била, за да купя две кебапчета и пържена филийка от топлата витрина за вечерята на моя син.

Бях облечена с бяла, прозрачна ризка, бяла къса поличка, мрежести чорапогащи и златни сандалки, млади мъже ме гледаха настървено по улиците и ми подсвирваха. Така е, аз съм изключително сексапилна и неустоима, свикнала съм с мъжкото внимание, затова се случва често да ме изнасилват.

Та както си вървях вечерта по една тъмна уличка към вкъщи, изведнъж забелязах мъжки силует под една улична лампа. Беше нисък и прегърбен, а в дясната си ръка държеше дървен бастун. Преминавайки покрай него, дочух възмутителна реплика от този старец:
- Котенце, ела при дядо Стефчо да ти излиже путито!
- Простак, как не Ви е срам на тези години? – развиках се обидена.
- Не се страхувай, гълъбче мое, дядо може да е стар и чурката да е мекичка, нооо я виж какви дълги и рунтави мустаки имам. Женичките цвилят и пърхаааат ли пърхат от наслада, като ги гъделичкам по путитата. – дядо Стефчо се усмихна мило и добродушно, погалвайки гарвано-черния си мустак, като леко изплези езиче, между тракащите ченета.
- Помоооооощ, помогнете миии, изнасилват ме! – започнах да викам с пълни гърди и напъпили цицки.
Бялата ми ризка се разкопча от само себе си и дясната ми любеница изскочи.
- Никой няма да те чуе тук, пути сладко. – Дядо Стефчо изтрака заплашително с изкуствените си зъби и вдигна бастуна към мен, имитирайки надървен член.
Дядото замахна с бастуна и ме удари силно по главата. Свлякох се на тротоара разпичена и разцицена, разплакана, с размазан грим и започнах да ридая, молейки се на Господ. Миг по-късно старият мръсник вече беше свалил дантелените ми гащички и ми лижеше путчицата, като в паузите си търкаше боядисания мустак в увисналото ми клиторче.
- Гълъбче мое, много ти мирише путито! – изплака жално дядото.
Дядо Стефчо вдигна бастуна и започна да го пъха във вагината ми, тракайки с ченето, като пирана в аквариум с удавени хамстери. Извади бързо бастуна и този път ми го пъхна в аналчето. Разплаках се горко, но никой не чу моята мъка. Докато се търкаляхме на тротоара, забелязах една стара тухла. Хванах я в ръка и я фраснах с всичка сила в главата на извратения пенсионер. Дядо Стефчо изкрещя:
- Ааааааааа, маа, курво мръсна, оооооо…
- Да ти е за урок, грешнико, Господ ще те накаже! – възтържествувах победоносно аз.
Станах от тротоара, взех си торбичката от Била и започнах да тичам по тъмната уличка, плачейки, омерзена и възмутена.
- Курво мръснаааааа, върни ми зъбките, дай си ми зъбкитееееее… - дядото крещеше, а мазният му писък отекваше с ехо в нощта.
Почти се прибрах вкъщи, когато усетих, че нещо ме боде вътре в путето ми, много се изплаших. Цяла вече се напъвах над тоалетната чиния, докато от нея не изпадна една изкуствена челюст. Явно това бяха зъбките, които дядо Стефчо си търсеше.

Приятели, възмутена съм, как може да има такива невъзпитани простаци? Вие какво мислите по този въпрос?