Влакът по Рейн

12.06.2023 | Анонимен

Още на перона тя усети присъствието на себеподобен. Висок, атлетичен, с изразено участие в разговорите, той доминираше над групата си. До него – жена, вероятно съпругата му, по-бързо остаряла, но спокойна и свикнала да се губи от поглед, застанала в сянката му. Друг мъж, семпъл, синеок и с невинно излъчване на съседското дете, с което сте израсли, се усмихва неловко и добряшки.

Всички са доволни, че ще пътуват комфортно с бързия влак в първа класа и не се налага да се дишат с паплачта, сбутала се на перона по нататък за второкласните вагони.

Когато по уредбата се разнася съобщение на немски, тя не разбира нито дума, но докато се оглежда за електронното табло, той вече е до нея и ясно настоява, приведен към ухото ѝ:
- Дайте ми куфара, нека ви помогна. Местят ни на друг перон. Трябва да тичаме, а и аз имам нужда от фитнес… – приковава я с ясните си очи и отработена физиономия, сякаш извадена за Скарлет О' Хара.
Тя се колебае за миг, но усещането, че ей сега ще изникне жена му с нейният си тежък куфар, я възпира от зараждащата се интрига. Отказва му с усмивка и лека заигравка:
- О, моля ви… пазете това тяло за фитнес, но с чаша бира, не искам да ви счупя. Този кръст ще ви е нужен.
Той се подхилква, но не я оставя, а върви до нея, докато тя влачи нещата си. При стълбите на подлеза, вече се е нахилил и без да проговори, просто грабва багажа ѝ и го понася, а тя подтичва до него.

Стигат правилната платформа. Благодари му и се грабва да бърза към вагон 264, после търси номера на запазеното място.
- Каква НЕ изненада! – чува познат глас за гърба си. - Моето място е до вас. Позволете!
И той отново поема нещата в ръцете си, подрежда чантите и сядат един до друг. Той е бил сам. Онази не е жена му…

В този момент тя решава, че сега или никога ще се заяви пред света, такава, каквато е, без задръжки, без свян и ще флиртува най-нагло. Започва се разговор за общоприети неща, но скоро темите прескачат към младостта, връзките, секса и оковите на брака. А през прозореца тече Рейн и им предлага най-красивото от менюто си днес – лозя ала Тоскана, дворци и малки китни селища, покрай бреговете ѝ. Те не спират да говорят. Допрели са ръцете си и се търсят в социалните мрежи. Прескачат искри на отявлено привличане.

Внезапно влака съобщава нещо обезпокоително. На следващата гара ще постоят, докато пристигне линейка, за пътник с влошено състояние. Елитните старци из откритият салон са напрегнати. Не се налага тя да чете мозъците им, за да разбере, че се чудят при тях как и кога ще дойде краят.

Наивният син поглед на съседското момче – мъж изтичва да помага, бил лекар, а нашия човек проявява съпричастност към пострадалия и разговорът тръгва към родителите им, смъртта, миговете в цялост.

Тя е умела в тези теми. Разказва за другия свят, внушава, пита, а погледът ѝ е толкова неудобно прям, с преми въпроси, че той вече не е напереният ДонШвабан, а тъжно дете, отчитащо грешки и правещо обещания и договори със Съдбата в този същия момент.

“По дяволите!” – мисли си тя, “Отиде ми секса. Отново. И пак е лечител. Пак се отдава. Духовно.”

Да, но…

Скоро лекарят се завръща и потвърждава нейната вещерска прогноза – потърпевшия пътник е с ниско кръвно, колабирал от дехидратация днес, с препиване снощи. Всички се успокояват. По уредбата съобщават за безплатни напитки за всички. След 10 секунди, те са се спогледали и тръгват към вагон ресторанта.

Тя върви напред. Пази равновесие по тясната пътека чрез разлюляване на ханша. Ясно съзнава, че той я зяпа и му устройва шоуто на деня. Вървят. Вагон, втори, трети. Тя е възбудена до козирката от усещането, че я следва по петите този викинг, без да гъкне, без да я докосне, само диша във врата ѝ и я чака да се пребори с вратите между вагоните. Напрежението се усеща в мълчанието им. Не случвало се досега. Влизат във вагон-ресторанта. О, небеса! Пияни футболисти са изпълнили въздуха с мъжки гласове, смях и песни. Масите им, зигзагообразно разположени, не улесняват преминаването, особено от разкривените им отпуснати стойки по столовете.

Тя се възбужда още повече.

Вдишва дълбоко тестостерона и се плъзва като змиорка измежду морето от тела, стърчащи ръце и похотливи погледи. За викинга зад нея настъпва тежко време. Тя се отърква безсрамно, вървейки, а момчетата млъкват в странен респект и се подреждат в конвой. Триста дяволи отново! Не може ли да не е вещер поне веднъж, а жена?!

Докато тя се спира пред бюфета на сервитьорите и псува наум, неуспелия си опит да предизвика “секшуал харасмент” ситуация, обръща се и що да види? Той е влязъл в роля. Вика, тупа ги по рамената, хили се като ряпа услужливо и замазва напрежението след нея като лисича опашка. Момчета му влизат в тона и пак се захилват разлигавено.

Тя го изпива с очи. Забавен е. Красив. Бил е притеснен за нея, значиии. Е, добре, пак е нещо. Ухилва му се мазно и отново влиза в Мерилинска роля за футболния наплив наоколо.

Вземат напитките и връщането по обратния път засилва, вече създаденото сексуално напрежение.

Тя е готова. Да я пипнеш, ще излезе искра. Неговото електричество придърпва роклята ѝ назад и нагоре. Направо я разсъблича с поглед. Както е със заетите си ръце. Ако сега влакът спре рязко, тя ще политне, а хуят му ще я настигне и набоде от раз. Желанието е сгъстило въздуха помежду им и когато пристигат до местата си, тя се пресяга да остави бутилката на масичката до прозореца, а той се залепя зад нея, уж неволно, но всички пътници ги наблюдават и ахват несъзнателно в този миг на близост.

Това е мигът! Той плъзва ръка около талията ѝ и я изгаря от внезапната изригнала възбуда. Придърпва я обратно към него, за миг долепила гърба си към гърдите му, и ѝ прошепва в ухото едно дрезгаво: “Ела!”, като я повежда към края на вагона, зад стъклената врата към изхода и тоалетната.

Там ѝ притиска гърба към себе си, мощно и захапва врата ѝ. Обръща я. Тя е мекотело, не, мида, отворена, солена, изтичаща афродизиакални секрети.

Впиват устни един в друг. Той е на кокал, едвам се сдържа да не намокри панталона. Вдига крака ѝ и го окачва на хълбока си. Мушва ръка отдолу, между краката ѝ. Не губи време. Тя стене преди да я е докоснал. Подгъват ѝ се коленете. Той я пипва през бикините. Просто я хваща за путката и я стисва, за да ѝ покаже колко я желае. Веднагически мушва пръста си в нея, а с палеца затърсва клитора. Усеща я влажна, мокра, супер възбудена и изръмжава от желание да я наниже на момента. Но кондомът не му е в джоба. Затова я изчуква с пръсти. Стиснал врата ѝ я целува страстно, а с ръката си, мушната в слабините ѝ, я обладава с резки тласъци, без да им дреме дали правят шоу на гледащите с напрежение от природния призив за тоалетна. Те са зад вратата стъклена. Без значение са. Този миг е важен.

Двата му пръста вътре са намерили Г-точката и я разтриват кръгообразно, докато тя се опитва да изтече на пода като една вкусна локва. Стенанията ѝ го насочват да забърза движенията и скоро тя се разтриса като ударена от ток, а тоя я придържа в здрава прегръдка.

Толкоз. Връщат се. Мълчат. Той ще слиза. Тъжен е. Пак обещава още утре да навести баща си в старческия дом и да му благодари за всичко.

Тя има ужасен поглед, направо го пронизва с нещо средно между разбиране, подигравка и желание. Ще си пишат. Живеят в близки градове все пак.

Тя се хили, гледайки го как се колебае по перона, как се озърта и изчезва в някаква посока. Влакът потегля. Има половин час до следваща спирка, нейната.
- Моля, ела с мен! – гласът му я вади от унеса ѝ в нищото.
Тя се обръща с изненадана физиономия, но вече ѝ се е присвило пишието и знае по мъдрите закони на биологията какво ще последва. Става като на сън и го последва. В дъното на салона са сами на реда и скрити от високите облегалки, сядат един до друг, държейки се за ръка. Той се е възпламенил яко. Очите му я изгарят. Тя се усуква към него да впие уста за дълбока целувка и сочно захапва устните му. Близва езика. Гъделичка неговия с върха си. Спуска се и към врата му. Влакът завива накланящо пътниците и тя се изсипва в скута му. Сяда на здравото му бедро, продължавайки играта с езика си към ушите му. Той отново плъзва ръка под роклята, мушва пръст в путката ѝ, вади го и го облизва страстно пред очите ѝ. Тя изстенва безпомощно от вулкана желание. Поглежда към дюкяна му и направо разкопчава и вади на свобода един здраво надървен пенис. Ароматът му я плясва като шамар на възбудата. Мъжки аромат. Адски възбуждащ. Тя спуска плюнка отгоре му, докато той вече разтваря пликче презерватив. Облича си го. Хваща я за талията и я обръща с гръб, за да му седна на хуя и да се движи свободно над него. Намества си го в мократа ѝ путка и докато тя му се нанизва бавно, стенейки, той я държи за хълбоците и я бута надолу, по-мощно да му седне, да се надене рязко. Хуят му усеща топлината ѝ, отърква се приятно и проправяйки път навътре започва да се стяга и да мръдва конвулсивно. Тя се бави. Охка и се движи на бавни обороти. Той се повдига в таза и ѝ го изшляпва през тесния процеп до края навътре. Забива го до дъно, а тя изръмжава в несвяст от удоволствие. Тя започва да се клати нагоре-надолу върху него и той се пръска от кеф, да я усеща как му се набива с огромна наслада. Няма по-възбуждаща гледка от стенеща жена, молеща се за още и още. Той се хваща да мисли за времето, което имат заедно и се ядосва, че му се вижда малко. Рязко я набучва на хуя си и я залепя напред, да се подпре с ръце на стената и я изклаща зверската. Шляпащите звуци кънтят из вагона, главите им стърчат над всичко, голият му задник се белее, ако загледаш по диагонал през пътеката, но това няма значение. Зорът е голям. Тя е адски притегателно еблива и с тая мокра путка, няма шанс за друго развитие. Подпрял я е здраво и ръга, а задникът ѝ плющи в слабините му и му смачква корема. Накрая идва и великото напрежение преди празнене, той навинтва косите ѝ в дланта си и дръпва косата назад. Изплющява се зверски с таза мощно напред и стене в сладка агония. Чуват се ръкопляскания.

Те се изсулват обратно в креслата, тя още е в конвулсии вагинални, той протяга ръка и изшляпва клитора ѝ няколко пъти и я свършва със замах.

Седят, дишат тежко, мълчат. Поглеждат се. А влака си пътува за някъде…