Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Бях класен на Ивето четири години в гимназиалния етап. Тя не блестеше с нищо кой знае какво, но се трудеше много. Обичаше да рисува и имаше странни домашни любимци. Беше ми симпатична и често си говорехме за какво ли не през междучасията. Порасна пред очите ми. Скромно облечена, гърдите ѝ напираха, без да бъдат големи. Момчетиите не ѝ обръщаха особено внимание. Някой от съучениците ѝ ми беше споделил, че е попитала едно от момчетата дали са му правили свирка и когато той ѝ отговорил отрицателно тя взела, че му предложила. Този минаваше за хубавец и ѝ беше отказал. Не бих казал, че Ивето беше хубавица. С права косица, не особено гъста, приемливо телце. Средностатистическо момиче.
В края на 11 клас, през юни, Ивето остана в края на последния час и ми сподели, че нещо офиса на лаптопа и се сдухал и ме попита дали знам какво може да се направи. Казах ѝ, че съм самоук, но се оправям и предположих, че може да се наложи преинсталация. Тя посърна и отвърна, че нямала офиса на диск. Казах ѝ, може да ѝ помогна, но една преинсталация може и да отнесе един час.
- Ако искаш ела към 15 часа вкъщи и донеси лаптопа. Ще се опитам да го оправя.
- Ох, благодаря ви! Иначе нищо не мога да пиша на него! – отвърна тя.
Казахме си “до скоро” и се разделихме пред училището.
Към 3 часа някой позвъня на звънеца. Погледнах през шпионката, нямаше никой. “А значи отдолу е. Явно Ивето е дошла.”, си рекох. Вдигнах домофона и попитах:
- Кой е?
- Аз съм, господине. – чух гласа на Ивето.
Казах на кой етаж съм и я пуснах да влезе. Чух асансьора да слиза и след малко да се качва. Чаках Ивето на вратата.
Поканих я да влезе. Посочих ѝ хола и тя седна на дивана. Настаних се и аз там. Пуснах лаптопа и зачакахме да зареди. Моите бяха на училище, а жена ми на работа. Компютърът зареди и наистина – офисът не се отваряше. Казах на Ивето, че ще преинсталирам и да има търпение.
- А, добре. – каза тя. - Ще ровя телевизора ви. Нали може? Какви канали имате...
Аз ръчках по лаптопа, а тя сменяше каналите. Юни месец. Климатикът работеше на 20 градуса. По едно време Ивето ме попита дали имам нещо за пиене.
- Имам всичко! Ходи в кухнята и си сипи каквото искаш… сок, кола, кафе си направи... – отвърнах, без да вдигам глава.
Ивето дойде по една време и постави две чаши на масичката.
- Ами видях, че имате някакво уиски и си сипах. Сипах и на вас. Сложих и лед… две бучки. Добре ли е?
- Абе, малко ми е рано, ама карай! Не знам дали е много редно да ти позволявам да пиеш, обаче...
- Еее, господине! Ами аз съм на 17 години...
- Е да, ама алкохолът е разрешен от 18 години.
- Ами аз ще ги направя през август. Не се правете на учител сега...
Махнах ръка. Чукнах ме се и отпихме. Аз ръчкам лаптопа и инсталацията почна. Ивето отпиваше и сменяше каналите.
Облегнах се назад и се загледах и аз в каналите. По едно време се загледах във вратлето ѝ. Винаги са ми били интересни момичешките вратлета с косичка на каделки. Загледах се значи... хубаво момичешко вратле. Не можах да повярвам, че го правя, но посегнах с ръка и погалих вратлето ѝ и с пръсти закачих кичурчета коса. Тя не обърна внимание и си гледаше. И аз гледам, но продължих да милвам вратлето. По едно време усещам Ивето нещо диша тежко. Погледнах я – зачервила бузите.
- Ама ти да не се понапи? – попитах я.
- Неее... просто ме възбуждате така.
Стреснах се като ужилен и си дръпнах ръката. Усетих, че и аз се изчервявам.
- Ох, Иве, извинявай! Не знам защо го направих...
- Ама неее… – отвърна тя. - Приятно ми е. Много даже. Действа ми възбуждащо. Не знаех и аз, че там ми е хубаво да ме пипат.
Аз седях смутен и се правех, че гледам екрана на лаптопа. Ивето се облегна назад, хвана ми ръката и си я сложи на врата, после си облегна главата на рамото ми. Все едно казваше – хайде пак! И аз с целия си акъл пак се заиграх с пръсти по кичурите ѝ. Тя пак задиша тежко...
След минута стана, изправи се, дойде пред мен и седна в мен като ме обкрачи. Сложи си лицето на врата ми и замря така пригушкана. Стояхме така безмълвно и не мърдахме. Чуваше си само нейното учестено дишане и моето също. Цялата ми кръв се събра в главата. По едно време Ивето промълви на ухото ми:
- Аууу… как ме бодете по дупето! И на вас май ви е хубаво? Възбудихте ли се?
- Офф… да! Да му се навиди...
И тогава Ивето се изправи от рамото ми, като продължаваше да седи в мен обкрачена и си съблече блузата. Остана по някакво бюстие ли му викат. Гърдите ѝ се повдигаха пред лицето ми и тя ги завря в него. Вече не знаех какво да правя. Ама взех и ги целунах. Ивето простена. Явно ѝ беше хубаво. След малко едната ѝ гърда се показа и аз захапах зърното ѝ. Тя отново изстена. После си завря главата в моята и намери устата ми. Вкара си езика в устата ми и аз започнах да го смуча. После тя моя. Целуваше се страхотно и дълбоко.
След малко се изправи. Изправих се и аз и тъкмо да ѝ кажа, че се извинявам и нещо от този род, видях че тя си свали дънките, такива стреч. С тях свали и бикините си. Стоеше по бюстие, гърдите ѝ излезли, и гола надолу. Путката ѝ с косми. Явно още не се беше научила да ги бръсне. Седна на дивана и ме придърпа.
- Хайде да ме изближеш! Много искам...
И аз с целия си акъл, на колене, 50 годишен мъж, си заврях лицето в путката ѝ. Тя въздъхна и започна да стане леко. Ближех я леко и нежно. От време на време я прониквах с език. Тя си движеше дупето към мен. Държах я за дупето и ближех клитора ѝ. В началото имаше вкус и мирис на пишкано. После путката ѝ започна да пуска сокове.
- Сложете си един пръст вътре... даже два...
- Ама ти ако си девствена…
- Не съм, не съм… – прекъсна ме тя. - Сложете ги...
Проникнах я с два пръста. Опипах за онази точка. Май я намерих… леко грапаво. Ближех я и си движех пръстите. Не след дълго тя започна да пъшка, затресе се и получи оргазъм. Изправих се, после седна до нея. Тя лежи с разтворени крака и затворени очи и диша тежко.
- Няма ли да ме наебете? – чух я да казва.
- Ама наистина ли не си девствена?
- Не, не съм. Бях в пети клас, като ме ебаха за първи път.
- А стига бе! Пети клас! Е как така?
- Ами така. Баща ми разпечата. Преди това близо една година идваше и ме пипаше, милваше ме... целуваше ме.
- А майка ти?
- Е нямам майка... напусна ни. Бях в трети клас.
- Малиии! – казах аз.
- Да, наеба ме в пети клас и ми беше хубаво. Преди това ме караше да му го лапам. Искате ли да ви духам?
- Не, не! Моля ти се... не искам!
- Е вярно ли няма да ме наебете?
- Не е редно, момичето ми! Не е редно...
Ивето се облече и отново седнахме на дивана. Довърших инсталацията и я изпратих да си върви.
Последна седмица на юни тя не се появи в училище и слава богу. Не знаех как бих могъл да я гледам. Даже и бележника не си взе. Това лято животът ми се завъртя, напуснах това училище и повече не видях Ивето. Сега я виждам в една от социалните мрежи. Писах ѝ, за да ѝ се извиня за случката. Мълчи и не отговаря. Явно е сърдита. А аз имам и до сега угризения на съвестта. Тя вече трябва да е на 25 години. Живее някъде по морето и от време на време пуска снимки. Понаедряла е в дупето и бедрата, но ѝ отива. Хубава млада жена е станала.
Това май истинска случка ми се струва, АВТОРЕ? 15см
Истинска е и не се гордея...Ама това е положението.
Ами, трябваше да "уважиш" момичето! Сега участвай в конкурса "Машина на времето" и разкажи, какво би се случило, ако можеше да се върнеш в онзи момент!? Иначе разказа ти е добър!
Споко пич, няма насилие пискала си е.
Странно настроение носи авторът на разказа. Не виждам нарушена етика, лъжа, използване на позиция, защо са тия угризения? Че не е звъннал в Защита на детето ли, заради бащата? А тя да се подмята по домове? Че се е поддал да е един от много, не даващи друго, мъже, чийто комплимент се свежда до уважение на путката? Могъл е да каже " Слушай , чедо, умна си, вярвам в теб, ще успееш в живота, учи това и това" ли? Прибирам се и ще мисля по казуса. Добре пишеш ,Авторе, само не схванах внушението.
Хмм... дрът пръч, млада върба лющеше... и много му... отиваше, докато не се сизира прокуратурата и не го привика да си поговорят малко на по-специфично ниво. Там се оказа, че няма как да се получат нещата...
Даскале, даскале... попроменил си това-онова, годинки и имена, но основното си е така. На 33г. съм и да живея в варна.
Ебе ли те още баща ти?
Аз Съм .хубаво разказано.въздаржал се даскал ама що й облиза путето па я натори .А ти малката на 33 вече бащата пиян ли беше кат ти го начуква.или ти сама му се наниза.
Грях е Даскале грях че си я започнал и не си я довършил. АзСъм
При циганите инцеста е нормално явление не е задължително да е пиян пък и аз сама си го искам секса. Да ебем се като отида на село при него или той ми дойде на гости в града.
Добро утро на всички в почивния ден спи ми се но имам една съседка на горния етаж сутрин в 6ме буди.не зная тренира ли или гимнастика си прави но всяка сутрин в 6 все едно че върви по главата ми прави точно по 5 умерени крачки напред и назад.продължава около 15 мн.па може и нарочно да го прави знам ли......
Оглеждай си внимателно терасата, ако се появят и килоти омацани с мъзга е покана за пичисекс, но ако е жълто-кафяво е за ГЪЗОСЕКС.
До по- предходен анонимен: Чета те като да ти прави тая съседка по пет тигела през лицето и свършва , та после 15 мин те гняви и тебе. Тва сега е фантазия ли? Или реалност? Щот тоя с горния коментар е прав и може би, всъщност ти се сверяваш по прането й , зяпаш го на прибиране от работа как се вее, подредено, дантели до прашки, висящи двуоки сутиени...разноцветни, и мисълта защо ги пере кат изобщо тоя плат едва ли се е задържал за дълго върху нея, ти влиза в съня...М? Айди разбор на събитията по първо кафе :)))
Фейке това за съседката бях аз .не знам дали е нарочно ..млада е и по някога сигурно ме чува да ръмжа и да рева преди дни вървим във входа към асансьора тя на крачки преди мен качи се и натисна бутона под носа ми останах изненадан но си викам е срамежливо все с наведена глава ама кат е в къщи пощурява знам ли ........ АзСъм
Fairy, внушение няма. Все пак беше ми ученичка. А и да каже на агенция, това са труднодоказуеми неща. Тя самата щеше прикрие татко си.
Да, помислих и аз по случая. Вярно авторе, ти си започнал цялата работа с тия кичури по вратлето, но пък на всички ни се е налагало да прилагаме воля и да се възпираме от глупости. Момичето, преценило, че ще се разтвори пред учителя, е имало нужда да докаже нещо на себе си, че струва най- малкото, че не могат да й откажат, че дори най- респектиращия образ постъпва според преживяното и очакванията й. С две думи, така тя получава оценка, от която се нуждае. Че предизвиква непреодолимо желание. И нещата си идват по местата. Ако й беше отказал да я лижеш, щеше да е страхотна обида. Кой знае как би я тласнало това , да ръгне да си доказва, че всички други я одобряват и желаят.... Тъй, казусът се затваря- Невинен. Понякога сме само пионки в ръцете на съдбата и помагаме на чужди съдби да се наместят. Грешно и Правилно са твърде не ясни понятия преди да се види общия план , погледнат след края на човешкия живот. Наздраве!
Виж много да не мислиш, че да не скъсаш нЕкой МИНИСКУС...
По- лошо стана! Неволно си дръпнах прашката из гъзовата цепка и така се изшляпах, че си търся нов клитор.
Аз викам ша си пуснеш бримка на килотите па ти....
Аааа, опънах ги за сенкя на балкона. Навес са сега
Глей 15-ката, дето си изтърсва ВИЕТНАМКАТА от препълненото й съдържание да не ти зацапа навеса.
АХАХАХАХАХСХА, Добро утро! :))))) Минах набързо през клюките и чак тук си уцелил чистия жив хумор. Напипа го :)))))
Е аз искам да го напипам, но той е все в твоите ръце, да си играят с него!
АХАХАХАХАХАХАХ Даааааа
Под всички разкази си пишем пак ние с теб двамина, като вчера.
О,бошкеййй, колко съм незабележителна :) за таквиз очевадни факти. Значи- върви ни лафа, дотук добре. Има срив в системата , вижда се- Вес копае бункер в окопите, ни Кукце, ни Жипеса, Мики е зает, Unstandart би заден, Melissa сигур пише яко за надпреварата..., мдам . Казвам ви- сайтът е жив организъм и се променя постоянно. Ако има идея накъде да се развива- добре. Ако не- ще се стопи за няколко месеца. Общността на взаимно удоволствие, нужда, лечебност е крехка и се искат грижи. И мен ме стяга шапката чат пат и уж да си бия шутовете,пък се връщам. Щот стана лично. Викат ме- идвам. Много се забавлявам и всичко разказвам навсякъде. Станах Кегел Прометей. А мъж ми дори не пита като му светя нощем с екранчето. Само чака клюкини с кафето си. Мисля, че всички се сепнаха от износа на името ми, твоето смело представяне, после Вес излезе, изпъчила смели гърди и отнесе в миналото всяка заблуда и неверност...Не е за всеки това. Хората се свиха уплашено. Дали пък не донесох лош късмет....Винаги така става. Огледало съм. Излизат истинските лица. Кой смел, кой верен, кой се плаши...Еби го . Утепах вайба. Ай да го караме пак през просото. Надувам Тина, врътвам гъзето и пцовам по долните низши енергии, страхове и подобни - Да живей импулса! Дал е Взрив! Вселена! Айди, НАааПрЕееедддд! Атака на хумор, сиктира и сех ( или подобни нему)!
Налъмите удобни ли са за Тина, да не стане сакътлък, щото и кегела изхвърчал от скука и ще развали баланса.
Ем сърбя, ем боля...:))) Що е то? Отг : Древна заразна болест, разнасяна от пенсионерки
ХЕМОРОИДИ- маясъл, ... познах нали ???
Не, не позна. Отговорът е нефелен вайбър чат :))
Добре де, изпили ми главата с този чат. Ще видиш два материала от 1мин. и 2 мин. от Рая.
Не, пиле, няма гледам нищо. Мразим да ме учат как да мисля, а още повече да ми се тръшкат големи мъже. С най- добри чуства, запази си райското спокойствие и наслада и всеки по пътя си. Друм ме зове. :)
На добър път, тогава ти пожелавам и също ПОПЪТЕН ВЯТЪР!
Попътен вятър в люспите(косите)!