Пътуване

30.04.2023 | IzkuKurigal

Денем съм доста зает и вечер разнообразявам със сайтове за запознанства. Започнах по-редовно да общувам с няколко жени, всичките омъжени. Това не беше проблем – сексът от доста време си е най-обикновено задоволяване на нуждата. Разговорите ни бяха доста горещи по видеовръзката, но почнех ли да намеквам за среща… тръгваха да шикалкавят. Оказа се обаче, че две от тях са колежки и се познават – Славена и Дивна. Някак успяхме да се уговорим да се видим на гости на Дивна. Тя просто уведомила мъжа си, а той махнал с ръка, без да вдига глава от компютъра. Със Славена живеехме на съседни планети, но Дивна живееше на няколко часа път с експресен транспорт.

Ще кажете: “Че какъв ти е проблемът? Нали от няколко години работи одобрената система за телепортация?”. Да, само дето аз бях част от поддръжката на тази система и познавах всичките ѝ предимства и недостатъци. Повтарям: “… и недостатъци!”. Съвестта ми ме гризеше. Можех с няколко подшушнати думи да докарам до фалит тази огромна компания, но парите си заслужаваха, пък и инцидентите бяха под 0,1 процент. Фаталните – в пъти по-малко. А всеки, решил да ползва тази услуга, предварително се подписваше, че освобождава от отговорност компанията. Имаха ми доверие във фирмата – считаха, че все пак съм достатъчно човек, за да ми доверят живота и здравето на стотици хора.

О, извинявайте! Пропуснах да се представя. Приятно ми е – DRG75. Фамилията ми е сложна, така че едва ли ви интересува. Не съм робот. Човек съм. Предимно. Добре де – киборг съм. Името ми означава инициалите от човешкото ми име, а числото е процентът ми човешка част. Във фамилията ми е закодирано… Не е важно всъщност.

В деня на отпътуването се появих на уговорения космодрум за среща със Славена. Тя пристигна след около час с обществен галактически транспортен кораб. Самата прелест от плът и кръв. В началото на 40-те, но не бихте ѝ дали и 30. Ограничихме се само с прегръдка. В чата си е за чата, за наяве – ще поживеем и ще видим.

Зачакахме нашия звездолет за крайната ни дестинация. Поръчах два билета, но касиерката се загледа в мен:
- С кого ще пътувате?
Посочих Славена. Касиерката я повика с ръка. Посочи ме и попита:
- Знаете ли, че господинът, с когото ще пътувате, е… различен?
- Знам.
Сто пъти ми проверяваха документите. Двама охранители с извадени електрошокови палки зад мен само чакаха да сгафя. Не знаеха, че съм ги забелязал с камерата на тила си. Така и така имаше железария и жици по мене, та се възползвах малко повечко от технологиите.

Недоволна, че няма за какво да се заяде, касиерката изигра последния си коз, като се обърна към Славена:
- Не разбирам, защо рискувате?
- Работата е там, че… – намесих се аз, като смигнах на злобната женица. - … която е била с киборг, забравя за “истинските” мъже.
Славена прихна да се смее. Охранителите отзад се намръщиха и стиснаха зъби, а касиерката извади изпод бюрото бейзболна бухалка и рече през зъби:
- А ако ти навра това отзад, ще го забравиш ли?
Задникът ми все още беше 100% оригинален и органичен, така че вдигнах рамене и спрях да я дразня. Взех билетите и зачакахме. Славена се прилепи игриво към мен. Май ми казваше нещо. Погледнах я. Беше усмихната. Бузите ѝ руменееха като праскови, а косата ѝ ухаеше на… зелена ябълка. Мислех, че този шампоан беше изчезнал преди десетилетия.
- Май не си тук! – упрекна ме. - Казвам, че най-после ще останем насаме.
- Дали?
Билетите ни бяха за втора класа – тоест за общо 50-местно купе, нещо като ония архаични влакови вагони. Половин час по-късно бяхме на път. На Славена ѝ се спеше, беше тръгнала на път веднага след десетчасова смяна и не беше спала повече от денонощие. Без особено колебание прие предложението ми да се облегне на гърдите ми и се отпусна. Мина доста време. Усещах, че не спи, а пък на мен ми се додряма. Топлината на изкусителното ѝ тяло допълнително ме приспиваше, но не исках да пропускам в безпаметност пътуването с нея. Загалих лицето ѝ. Не последва протест и пръстите ми продължиха да се движат по врата ѝ там, докъдето стигах. С другата си ръка почнах да “почесвам” корема ѝ. Въздухът взе да излиза по-шумно от носа ѝ. Ушите ѝ пламнаха. Наведох се и близнах едното от тях.
- Аххх…
Езикът ми вече по-смело заизследва ушната ѝ мида. Славена дишаше тежко, но тялото ѝ беше напрегнато. Прошепна:
- Някой ще ни види…
- Пука ли ти?
Целувах и засмуквах червеното като рубин ухо. Подръпвах с устни мекичкото. Ръката ми нахално преодоля деколтето на блузата ѝ и навлезе в по-интимна територия. Кожата ѝ беше дяволски нежна. Не спирах танца на езика си по сладкото ѝ ушенце, а ръката ми вече напипваше мекотата на горната част на гърдите ѝ.
- Оох… Спри!
- Сигурна ли си?
Погризвах ухото ѝ игриво, ръката ми галеше гърдата ѝ до ръба на сутиена. Поколебах се, после се прехвърлих на другата. От устните ѝ се откъсна въздишка, която съвсем не беше недоволна. Опитах да преодолея сутиена ѝ, тази противна архаична част от дамското бельо, незнайно как оцеляла до днес, но Славена ме спря и върна ръката ми по-нагоре. Хич не се отчаях, да ви кажа. Другата, която беше на корема ѝ, плъзнах смело, достигайки сутиена ѝ от долната страна и…

В това време се чу сигналът за проверка на билетите. До нас се беше озовал роботът-кондуктор. О, извинете! Това беше расистко… Откакто беше създаден Изкуственият Интелект и първите машини с вграден такъв, започнаха спорове. “Робот” се превърна в обидна дума, защото произлизаше от думата “роб”. След дълъг спор между човечеството и новите изкуствени същества се създаде съкращението ИИИ – Индивид с Изкуствен Интелект, често наричано за по-кратко три И (3И).

И така кондукторът-3И помоли за нашите билети. Аз му ги подадох, а Славена се изправи. След проверката 3И ни направи забележка:
- Ще ви помоля да се държите по-прилично. Това е обществен транспорт… глобите са жестоки!
- Господине… – обърнах се аз към него. - Моля да проявите разбиране!
Зад гърба си, извън погледа на Славена, за част от секундата направих знак с пръсти, който бях сигурен, че 3И ще разбере. Той се стъписа за момент, после едното ъгълче на устните му трепна. Кимна, вкара пръст в някъде над нас, въведе парола и се отдалечи, пожелавайки ни приятно пътуване. Всичко около нас заплува в гъста мъгла – вече бяхме изолирани от погледите на другите и никой нямаше да ни безпокои, освен при опасност да си изтървем дестинацията.
- Какво беше това? – учуди се Славена.
- Магия. – ухилих се широко.
За тези, на които им е любопитно какъв беше тайният “магически” знак, ще направя леко отклонение. В нашата фирма бяхме трима главни програмисти: аз, като представител на киборгите, един човек и един 3И – да няма сърдити и да са спокойни институциите, грижещи се за правата на всички интелигентни същества. Веднъж, съвсем случайно, засякох два 3И да си правят този таен знак с пръсти. Беше за част от секундата, но го забелязах. Те заподозряха, че ги видях, но след като с дни не последва реакция (не казах на никого, макар че бях длъжен при всяко съмнение за нередност) видимо се успокоиха. Скоро след това се наложи да препрограмирам операционната система на един 3И поради дефект. Поразрових се по-дълбоко и намерих скрита папка, която не трябваше да съществува, с име “Последните ще станат първи”. На пръв поглед нямаше кой знае какво (ако се разровех повече щях да оставя следи, които нямаше да мога да прикрия), но ми направи впечатление този знак с пръсти и обяснението за значението му. Знакът представляваше следното: с разперена длан сгъвате безименния пръст и го затискате с палеца. Така остават да стърчат показалец, среден и кутре. Значението е малко сложно: безименният е сгънат, защото “ние няма да сме безименни (никои)”, а палецът го затиска, като допълнително потвърждение. Показалецът стърчи, защото “ние ще ви покажем”, средният – досещате се: “ще ви пре… цакаме”, а кутрето, като символ на последните, на считаните за аутсайдери. Показалецът и средният правят знака V за победа в комбинация със стърчащото кутре – “Последните ще победят (ще станат първи)”. Символика имало дори в това, че изправените пръсти са точно три – от началото на създаването на изкуствения интелект бяхме започнали третото десетилетие. Очевидно почти без изключения 3И-тата бяха в организацията и колкото и да е странно сред тях имаше и киборги. А е странно, защото ние киборгите бяхме като мулатите – повечето от двете раси (хората и 3И) не ни разпознаваха като “техни”. Като приключих с ровичкането си прикрих следите. Оттогава винаги имам едно наум с всички.

Пред учудения поглед на Славена се оправдах, че просто съм толкова добър програмист (което не беше лъжа), че знам как да подкупвам 3И. Тя отново се отпусна върху мен с гръб на гърдите ми.
- Наистина много ми се спи. – каза.
- Тоест да не те закачам?
- Ако обичаш.
Минаха повече от двадесет минути. Имах съмнения, че не беше заспала. В доказателство я чух да казва:
- Толкова си удобен…
- Благодаря!
Леко започнах да галя бузите и скулите ѝ. Достигнах устните ѝ и тя ги разтвори. Галех ту едната, ту другата устна. Дъхът ѝ пареше. Тя извади език и се заигра с пръстите ми. Другата ми ръка се върна под блузата ѝ и вече по-нахално започна да надига чашките на сутиена, за да докопа някоя гърда.
- Трябва да спреш… – каза тя, простенвайки. - Ужасно съм мокра.
- Сигурна ли си, че искаш да спра?
- А какво ще постигнем? Само да се дразним?
- Може и не само да се дразним...
Тя се огледа наоколо – все още бяхме скрити. Въпреки това отвърна тихо:
- Не съм готова!
Не спрях. Вече леко галех едната ѝ гърда. Заиграх се със зърното. Славена хвана ръката ми, но не я премести. Дишането ѝ стана по-късо и рязко.
- Разкопчай сутиена, но не го сваляй…
Речено-сторено. Вече по-свободно обхващах ту едната, ту другата ѝ гърда. Галех и притисках зърната ѝ. Стоновете на Славена бяха като музика за ушите ми. Беше стиснала бедра и ги потъркваше едно в друго.
- Ужасно съм мокра вече!
- Не думай! – подразних я.
Ръката ми, която за момент бездействаше на нейния корем, поставих на чатала ѝ. Притиснах плата на панталоните към горещата ѝ интимност. Славена издаде дълбок стон. На интервали се опитвах да потърквам срамните ѝ устни през панталона и бельото ѝ. Тя започна да стене по-силно и да извива тялото си. Наистина усетих влагата ѝ. Внезапно тя се зае да разкопчава панталона си.
- Ако мъжът ми или дъщеря ми научат за това, ще те убия!
Учуди ме консервативното ѝ мислене… все пак сексът между човек и киборг не бе чак такова табу, а в наше време връзките така или иначе бяха отворени. Тя разтвори бедра и натика ръката ми в бикините си… и спрях да се чудя. О, хора, киборги и 3И-та! Да ми изгорят всичките платки дано! Беше толкова гореща и мокра, че имах усещането, че вече е свършила. Зарадвах сладкото ѝ топченце с ласките на един от пръстите си. Дали Славена бе забравила, че сме в обществен транспорт или се бе доверила на уединението ни, но вече стенеше доста шумно. Позволявах си и малко по-силно да стискам гърдите ѝ и тя като че ли нямаше нищо против.
- Вкарай пръст! – каза и директно ме насочи.
Намерих Г-точката ѝ. Дрезгавият ѝ глас ме окуражи да продължа. Тя напипа твърдината в панталона ми и бързо я замачка. Присъединих своите към нейните стонове. Увлякохме се в палавата си игра. Тя скоро започна да се извива:
- Спри! Спри! Спри! Не трябва да свършвам!
- Защо?
Не спрях и тя се изпъна като струна:
- Аааааах, ще те убияаааааа… ъъъъмммх!
Ръката ми се къпеше в обилно бликащите от нея струи. Това беше наистина щуро!
Славена изведнъж се изправи. Рошава, възбудена и… ядосана. Настани се в мен и започна да движи таза си срещу моя, като така размазваше мокротата на панталоните си по моите. Отворих уста да протестирам, но се досетих, че нямах право на това. Каквото повикало – такова се обадило. Въпреки платовете между нашите слабини стимулацията беше достатъчна, за да изпитаме наново покачваща се сексуална възбуда. Славена беше като пощуряла. Бясно притискаше слабините си към моите.
- Славена, спри! Ще свърша!
- Така ли, Дидо? Може би… като мен преди малко?
Още в чата се бяхме разбрали да се обръщам към нея с цяло име, а тя самата предложи да ме нарича с човешкото ми име. Излишно е да ви обяснявам колко добре ме караше да се чувствам това.

Славена затрепери, свършвайки, но не спря да се движи, докато не се увери, че и аз свършвам. Притисна се в мен и отпусна глава на рамото ми. Поне две-три минути не мръднахме.

Съблякохме се, почистихме се, но Славена не се облече пак. Легна по корем и се отпусна. Точно тогава Дивна се обади да пита къде сме. Обясних ѝ, че още пътуваме, а тя нетърпеливо ме прекъсна с новината, че на съпруга ѝ му се наложило спешно да замине по работа. Въпреки това тя не си била променила плановете относно нас. Попитах я какво има предвид, а тя се изкикоти и затвори.

Славена очевидно нямаше намерение да коментира поведението на Дивна:
- Колко време остава?
- Приблизително… час, може и повече, без да се брои времето за кацане.
- Достатъчно е. Да полежа малко гола…
Повдигнах единия ѝ крак и целунах пръстите ѝ.
- Ооо! – въздъхна тя. - Какво правиш?
- Нищо. – отвърнах най-невинно и почнах да ги целувам по-интензивно.
- Ох, недей!
- Защо? – престорих се на неразбрал и започнах да облизвам пръстите на краката ѝ.
- Аааааахх, нееееее! Ох, Божичко! Спри, моля те!
- Добре, спирам с езика… – казах, докато в същото време почнах да засмуквам пръстите ѝ.
- Оооооооох, недеееей! Ммммм… Ох, леко със зъбите. Трябва да спреш!
- Ама защо? – продължавах да се правя на тъп и да засмуквам пръстите ѝ, да ближа между тях и пак да ги засмуквам.
- Ооох! Това ми е много силна… ах… ерогенна зона… Ъммм… Като ушите… ааах… моля те!
- За какво ме молиш, Славена? – продължих да се преструвам на недоразбрал, докато засилвах лизането между пръстите и засмукването.
- Ооооооооооо… Моля те, Дидо! Ох, моля те, сприии… ммммм…
- Не ти ли харесва? – отново се правех на идиот, понеже вече бях видял как от вагината ѝ изтича нишка влага и бавно образува петно на седалката.
- Не се прави на… оххх… – почти проплака тя - … тъп. Спри! Спри веднагааааа… аххххх! Иначе… иначе… мммъъъъъъхххх.
- Какъв мъх? Какво иначе? – продължавах с тъпите въпроси, както и с все по-бясното засмукване и лизане по пръстите на краката ѝ.
- Ох, зъбите ти! Ах, Дидо! Ако те ритна, ще ти счупя… оххх… главата! Иначе… Не със зъби…! Ако не спреш…
- Какво?
- Ще го направим още тук, идиот такъв!
- Кое?
Зацелувах прасците ѝ. Стигнах задколенната ямка. Погалих я и започнах да я облизвам и на това място.
- Аааа, не и таааамммммм…
“Не я чух” и продължих.
- Ах, ако стана! Само ако станааааа… Ооооохххх… Не се спря, садист такъв! Охх!
Изведнъж се извъртя и се загледа в мен. Бях с дрехите.
- До пет секунди да си гол и да си почнал да ме чукаш!
- Иначе? – ухилих се бавно.
- Иначе… ще ти разкъсам дрехите и ще те изнасиля!
- Брей…
- Четири…
- А?
- Три…
Загрях. Почнах да се събличам. Бързо.
- Две…
Шевове пращяха… Почти бях готов.
- Едно…
- Ама чорапите…
Тя ме придърпа върху себе си.
- Имаш ли презерватив?
- В чантата.
- Майната му! Само не свършвай вътре!
Ръцете ѝ бяха полегнали на седалката в поза “предавам се”. Положих моите върху нейните и влязох в нея.
- Охх… мммм… – измърка тя. - Най-после нещо истинско!
Задвижих се бавно. Славена затвори очи и изви глава назад. Стягаше и отпускаше вагиналните си мускули, с което направо ме подлудяваше. Усещането по възбудения ми член беше доста интензивно. Изкушението да забързам – нечовешко. Тласъците ми ставаха все по-дълбоки и силни и водеха до тежките ни стонове. При всеки тласък гърдите ѝ се тресяха под мен изкусително. Зърната ѝ, невероятно твърди и щръкнали, отчаяно просеха ласка. А това, което правеше с вагината си… беше диво. Това стягане… толкова силно… Едва ли не като менгеме. Почти до болка, но адски сладко. Славена извиваше глава назад от удоволствие и изпъваше шия. Впих устни в тънката, бяла кожа… толкова нежна.
- Леко, леко… – през стон каза тя. - Внимавай, че… лесно ми излизат синини…
Нахлувах в нея по цялата си интимна дължина, а на излизане целувах и леко подрасквах със зъби шията ѝ под брадичката. После отново нахлувах… Една магическа безкрайност…
- По-бързо! – подкани ме, извивайки се.
Сладко и хипнотично. Волно или не тя пак се стегна отвътре. Толкова… прекрасно! Усещания и стонове – като в мечта. Аз ли се надцених или нея подцених, но усещах, че съм близо, а тя – не. Забавих. Няколко много бавни влизания и излизания. Тя започна да мърка недоволно, подканвайки ме да засиля темпото. Забързах малко и удоволствието ми отново бързо ескалира. Отново забавих и така няколко пъти.
- Хайде! Давай! – нетърпеливо ме подканваше Славена.
Надигнах се. Обърнах я така, че тялото ѝ да остане на седалката, а коленете на пода, награбих с шепа от мъзгата ѝ и я размазах по ануса ѝ. Вкарах члена си в путето ѝ, а с пръст щурмувах стегнатата дупка на апетитното ѝ дупе. Пръстът ми преодоля съпротивата на стегнатия пръстен и влезе на топло. Направих две-три движения във вагината ѝ, колкото да поддържам ерекция, докато все по-бързо движех пръст в анала ѝ.
- Вкарай още един…
Омокрих отново пръстите си и навлязох с два. Стегнатата розичка по-трудно допусна тази ширина, но в крайна сметка се предаде. Направих още няколко движения с члена си, докато вагината ѝ не спираше обилно да тече. Двата пръста все по-нахално щурмуваха дупето. За усилване на ефекта ги позавъртах, но бавно и много внимателно. Тя очевидно се наслаждаваше на аналната инвазия и дори леко се нагласяше срещу мен и посрещаше движенията ми с дупето си. От време на време правех няколко прониквания с кура си, колкото да се поддържам на ръба да свърша, но основно я задоволявах с пръсти отзад. Когато усетих по въздишките и гърлените звуци, че е на ръба, забързах и на двете места. Тя захапа ръка в опит да не вика, а аз тъкмо навреме си извадих члена и се изпразних на гърба ѝ, докато пръстите ми се радваха на конвулсиите на тялото ѝ. О, сладост, твоето име е жена!

***

Не след дълго пристигнахме у Дивна, закъдето се бяхме и запътили. Още на влизане домакинята ме изгледа от глава до пети:
- Хмм… – беше единственото, което издаде като звук.
- Ако те притеснява софтуера ми, можеш да ме тестваш оттук. – посочих ѝ къде под едната ми мишница ми е USB буксата.
- Не, интересува ме… хардуерът ти.
Погледът ѝ беше под кръста ми. Аз се ухилих. Славена нещо изсумтя.

Нощта беше напреднала, затова след великолепната вечеря на Дивна пийнахме по чаша-две червено вино и се предадохме на Морфей. Славена заспа в ръцете ми.

Славена се бе пробудила сутринта малко преди мен. Разбрах, когато загали съдържанието на гащите ми. Не бях сънувал нищо, така че там цареше спокойствие… но за кратко. Тя предизвика бързо надигане и се заигра с вече освободения ми инструмент. Обхванах едната ѝ гърда и нежно започнах да я галя. В това време иззад вратата се чу гласът на Дивна:
- Спите ли още, бе?
- Неее… – почти в един глас отвърнахме ние.
Моето “не” беше отговор, това на Славена – протест. Дивна влетя и се заразсъблича в движение.
- Да си дойдем на думата! – рече и вече гола се качи върху мен.
Навря големите си гърди директно в лицето ми. Моментално почнах да ги целувам и засмуквам, като обръщах подобаващо внимание и на зърната ѝ. С ръка обхванах едрата гръд, а с другата атакувах слабините ѝ. Три пръста бързо потънаха на топло и влажно. Славена нещо изсумтя, но Дивна я хвана за ръката и продължи да притиска гръдта си към лакомата ми уста, която с удоволствие се наслаждаваше на щедрата плът. Пръстите ми бързо влизаха и излизаха от горещото лоно на домакинята, а при всяко тяхно завъртане тя моментално откачаше. Тазът ѝ се движеше лудо напред-назад. Учудващо бързо и много шумно тя стигна до края и се притисна в мен, отпускайки се.

Славена нещо мрънкаше:
- Пусни ме, по дяволите! Не ми е комфортно да ви гледам!
- Няма да ни гледаш… – отвърна Дивна със смях, бутна Славена по гръб, разположи се между краката ѝ и се зае да я лиже.
- Ох, Дивна! Какво правиш? Дивна… Ооо…
Домакинята за миг спря, погледна към мен и ме подкани:
- Какво гледаш? Присъединявай се!
300 изгорели чипа! Денят започваше чудесно!