Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част първа: Яница
Малко след полунощ е, а мислите ми отново не ме оставят да заспя. Поглеждам към жена си, отдавна заспала – уютно сгушена в пухкавата завивка до мен, а сняг на едри парцали прехвърча по прозореца зад нея, допълвайки зимната идилия. Обличам нещо топло и излизам на верандата с чаша домашно вино в ръка. Студеният януарски въздух ме освежава, отпускам се на стола и се наслаждавам на тръпчивият вкус на виното. Запалвам тънка женска цигара – не съм пушач, но от време на време си крада по една от нейните, обичам аромата. Обичам и подобни моменти – късно вечер, сам в тишината, само мислите ми и поглед вперен в звездите. Винаги съм бил нощна птица, дори и сега въпреки натовареният ми график има нощи, в които тялото ми се връща към естественият си циркаден ритъм. Тази също се очертава като една от тях. Късните нощи винаги свързвам с еротика, а желанието ми за секс сякаш намира нови висини след полунощ. Обмислям съблазняването на спящата си съпруга, но бързо го отхвърлям, спомняйки си за поредният дълъг и изморителен ден, който ѝ предстои. Наливам си втора чаша вино в хладният уют на откритата веранда, но в мислите си се пренасям към горещото лятото на вече далечната 2010 година. Като беден студент, още оттогава обичащ скъпите удоволствия на живота, се бях хванал не на една, а на две летни работи. Сутрин – барман в квартално кафене, вечер – също барман, в най-посещаваният тогава бар в града. Както повечето 20 годишни, бях пълен с енергия и жаден за живот. След двете си смени винаги намирах време и за забавления. Тогава още не знаех, но това лято щеше да бъде богато на такива. Преди първият ми работен ден в кафенето, очакванията ми бяха за скучна и монотонна работа, предимно с възрастни хора. Оказах се повече от прав. Най-продавана беше “сутрешната промоция” от кафе и чаша минерална вода на цена от 0.50 ст., клиентите бяха основно баби и дядовци, заплатата – минималната от 240 лв., а бакшиши нямаше. Всичко това беше в огромен контраст с нощната ми работа в бара. Клиентите ми там бяха “елита” на града, бутилки скъп алкохол се поръчваха сякаш са “сутрешна промоция”, заплатата беше повече от двойна, а бакшишите – повече от нея. Като един сравнително добре изглеждащ млад мъж, вече натрупал някакъв опит с жените внимание от тях не ми липсваше. Сутрините в кафенето вършех работата си на автопилот, повечето пъти недоспал, чакащ двучасовата дрямка между смените. Работата в бара пък беше истинско удоволствие – клиентите бяха винаги разнообразни, партитата – забавни, а колежките – млади, красиви и също толкова диви и жадни за забавления като мен. Първата ми среща с нея беше след една особено дълга и приятна вечер с колежка. Бях спал едва няколко часа и с мъка успях да стигна до кафенето на време за отваряне. Пусках кафе за поредната “сутрешна промоция”, когато през вратата влезе най-грациозното създание, което съм виждал и до днес. Висока и слаба, с кестенява коса до раменете и шоколадов загар на кожата. Бял потник и къси гащички разкриваха по-голямата част от изваяното ѝ тяло, а бели сандали с високи токчета отлично си отиваха с френският ѝ педикюр. Още преди да заговори изпълни помещението с опияняващият си аромат, който и до днес разпознавам като Gucci – Rush. Представи се като Яница, внучка на шефа. Бяха я помолили да замести една от сервитьорките за деня. Въпреки леко надутата си визия, Яница се оказа изключително земна и приятна, дори леко срамежлива. Беше една година по-малка от мен и току що беше приета като студентка в Пловдив, където ѝ предстоеше да се премести на есен. Денят в разговори с нея мина по-приятно от всеки работен ден дотогава, на нея явно също ѝ хареса, защото след този ден започна да поема все повече смени под предлог, че са ѝ нужни парите. Трябваха ми няколко седмици за да събера смелост да я поканя на среща, а докато това се случи вече се бяхме опознали и си ставахме все по-близки. След така чаканата първа среща, последва още по-чаканата първа целувка. Какаовият ѝ балсам за устни и до днес се промъква в сънищата ми, напомняйки за нея. Тогава и двамата живеехме с родителите си, аз върнал се за лятото в родният си град, а тя все още не го беше напуснала. Нейните родители отсъстваха повече от моите, затова най-често срещите ни бяха в тях. Един уикенд, когато родителите ѝ заминаваха за чужбина, а по-малката ѝ сестра беше изпратена от нея да спи при приятелка, дойде ред и на първият ни секс. Малко след като сестра ѝ беше излязла вече бяхме прегърнати на дивана в хола, “гледайки филм”. Всъщност нямахме никаква представа какво гледаме, умовете и на двамата бяха обзети от мисълта за предстоящото, но от нервност и неопитност го приближавахме бавно и несигурно. Обзет от възбуда, най-накрая впих устни в нейните, а ръцете ми заобхождаха тялото ѝ. Стисках дупето ѝ, докато засмуквах езика ѝ, наслаждавайки се на какаовият ѝ аромат. Ръката ми влезе под блузката, едновременно отмествайки сутиена от малките ѝ гърди. Усещах топлата ѝ длан слизаща надолу към издутината в дънките ми и инстинктивно се притисках към нея, докато продължавах да я галя, впил език в нейният. Пръстите ми се заиграваха с твърдото зърно скрито под блузката ѝ, когато тя наруши мълчанието с покана да се преместим в стаята ѝ. Нетърпеливо ме поведе през коридора, впила пръсти моите. Влязохме в светла момичешка стая, изцяло обзаведена в лилаво, спретната и подредена, ухаеща на нея. Стоеше с гръб към мен на входа на стаята, когато отместих косата и зацелувах тънката ѝ шия. Застанал зад нея наместих едната си ръка на гърдата, която с такава неохота бях оставил преди минута и се заех с нежна игра със зърното ѝ, докато другата ми ръка се плъзна по плоското ѝ коремче и намери пътя си в гащичките ѝ. Дори в момента мога да усетя копринено гладката кожа на епилираната ѝ вагина по върха на пръстите си. След това усетих и влагата ѝ. Лепкавата ѝ страст се беше разляла в бельото ѝ и обгръщаше пръстите ми. Няколко минути се наслаждавах на усещането от хлъзгавото съкровище между краката ѝ, докато обхождах шията ѝ с целувки. Пръстите ми още не бяха проникнали в нея, когато получи първият си оргазъм. Стисна силно ръката ми с бедра, а дупето ѝ се притисна в мен, докато стенеше приглушено, движейки леко таза си. Трябваха ѝ няколко секунди за да се съвземе, след което се обърна към мен с премрежен поглед и все още прехапани устни и ме дари с най-страстната и влажна целувка. Само секунди по-късно дрехите ни вече бяха по пода на стаята ѝ, а финото ѝ голо тяло сякаш се рееше върху лилавите чаршафи на пеперуди. Контраста между шоколадовият загар на кожата ѝ и млечно белите линии, останали като белег от изрязан бански я правеше още по-красива. Гърдите ѝ бяха малки, почти незабележими, когато лежеше по гръб, но тъмнокафявите ѝ зърна бяха възбудени и настръхнали, тръпнещи за целувките ми. Не ги карах да чакат дълго и засмуках едно от тях, завъртайки език около него, докато ръката ми разтваряше отново срамните ѝ устни. Проникнах я бавно и нежно с пръсти, докато с език галех гърдите ѝ. Погледът ѝ през цялото време беше вперен в пенисът ми. Застанах в поза, която да ѝ позволи да го докосва, без да спирам с ласките. Момент след това усетих тънките ѝ пръсти да се обвиват около мен. Доставяше ми удоволствие с нежни движения, същевременно повдигайки таза си в ритъма на пръстите ми. Целувките ми слизаха надолу по крехкото ѝ тяло. Първо по стегнатото коремче, изпъкналите кости на таза ѝ, а след това и нежната област над вагината ѝ. Цялото ѝ тяло ухаеше на сладко, но по-опияняващ беше естественият ѝ аромат, който сякаш ме подканваше да я вкуся. Преместих се между краката ѝ и забих език в течащата ѝ розовина. В желанието си да вкуся всичко от нея прониквах възможно най-дълбоко с езика си. Изпивах всичко, с което ме даряваше възбудената ѝ вагина. Заровил лице в ароматното ѝ цвете, усетих неочаквано докосване – топлото ѝ стъпало галеше пениса ми. Подейства ми толкова силно, че трябваше да спра и просто да се полюбувам на гледката. Слабите дълги пръсти на крака ѝ се плъзгаха нежно по главичката ми, а аз пулсирах от възбуда, каквато не бях изпитвал дотогава. Бях като хипнотизиран от грациозните ѝ движения. Просто се отпуснах по гръб в краката ѝ и се наслаждавах на усещането. Усетила удоволствието, което ми доставя, тя събра двете си стъпала, прегръщайки пениса ми между тях. Нежните извивки на ходилата ѝ ме обгръщаха перфектно, а копринената ѝ кожа в комбинация с умелите ѝ движения ме замайваха. Усещах, че с всяко леко движение ме приближава до оргазъм и с нежелание трябваше да прекъсна танца на ходилата ѝ по мен, премествайки се до нея в леглото. Езиците ни отново се преплетоха, а Яница се качи върху мен, притискайки течащата си вагина в ствола на пениса ми. Започна да я разтърква леко в него, омазвайки ме с изобилието си от сокове. Отпусна тежестта си върху мен и продължи да ме целува, премествайки се от устата към врата ми. Всяка нейна целувка караше кожата ми да настръхне, а пениса ми да пулсира. Повдигна леко дупето си и изненадващо ловко намести вече обилно овлажненият ми член на входа на вагината си, позволявайки му да проникне съвсем леко в нея. Беше притаила дъх, докато бавно ме поемаше в себе си, а когато най-сетне проникнах напълно издаде гърлен стон, музика за възбудените ми уши. За момент просто застинахме слети в едно, вгледани в очите на другият. Бързо се върнах към случващото се, когато тазът ѝ започна да описва бавни и грациозни движения около члена ми, позволявайки ми да усетя под различен ъгъл всяка точка от стегнатото ѝ влагалище. Беше затворила очи, с една ръка подпряна на гърдите ми, а с другата повдигнала косата си в импровизиран рошав кок, майсторски се нанизваше на възбуденият ми член. Соковете стичащи се от нея вече бяха омазали всичко между нас, което улесняваше движенията ѝ и ги правеше още по-гладки и грациозни. Ускоряваше темпото все повече, достигайки до див галоп. Усетих стягането на мускулите ѝ, а движенията ѝ ставаха все по-неконтролирани. Малко след това дойде и оргазмът ѝ, а тя зарови лице в гърдите ми, докато я разтрисаше. Отдадено на удоволствието, тялото ѝ просто се разтече отпуснато върху мен. Прегърнах я, галейки нежната кожа на гърба ѝ, без да излизам от нея. Останахме така няколко минути, а всяко леко движение изпращаше нови вълни удоволствие по тялото ѝ, карайки я да тръпне в прегръдките ми. Когато се съвзе ме дари с поредната влажна целувка и се изхлузи от мен. Намести се между краката ми и ме пое в уста. Облизваше ме с нежност, целуваше ме и засмукваше, сякаш знаеше точно къде и как обичам. След всичко изпитано дотук не ми трябваше много. Предупредих я, че ще свърша, в очакване да извади пениса ми от устата си, както бях свикнал с партньорките си дотогава. Вместо това тя ме пое по-дълбоко, в същото време галейки гърдите ми с длан. Оргазмът който изпитах беше несравним с нищо дотогава. Изливах се в горещата ѝ уста, докато езикът ѝ ме галеше, а тя с наслада поглъщаше всичко. Малко след това заспа сгушена в мен, а аз с часове се взирах в звездичките налепени по тавана на стаята, вдишвайки дълбоко от аромата ѝ, опитвайки се да запечатам завинаги този момент в съзнанието си. В следващите седмици се виждахме все по-често, а сексът ставаше все по-страстен. Чувствата ни един към друг се усилваха, но и двамата знаехме, че това между нас ще е краткотрайно и ще приключи, когато заминем в различни градове на есен. Експериментирахме много. Бяхме толкова опиянени един от друг, че нямаше нещо, на което да не сме готови. Опитахме много неща, изучавайки какво ни харесва и какво не. За секс говорехме както за всичко останало – открито и откровено. Това ни даваше смелост да споделяме един с друг дори най-дълбоките си фантазии. Бяхме прекарали заедно малко повече от месец, когато тя ми сподели нейната. Лежахме голи и изморени след поредният зашеметяващ секс, когато ме попита дали може да ми довери нещо, което никой друг не знае. Можех да видя огромното притеснение, което изпитва в топлите ѝ очи. Прегърнах я и я уверих, че може да ми каже всичко, а тя зарови лице в гърдите ми и го изрече с плах шепот.
- Възбуждам се… от сестра си. – краткото изречение накара всичко около мен да се завърти, а сърцето ми да забие още по-лудо.
Стиснах я силно в прегръдката си, притискайки я до себе си, а тялото ѝ трепереше, докато чакаше реакцията ми. Целунах я нежно по челото и поисках да ми обясни всичко. Оказа се, че не иска да спи с нея, но често си представя, че вместо с нея правя секс със сестра ѝ. Случвало се е и да мастурбира с носеното ѝ бельо. Разбирайки, че с това свое признание не ме е изплашила, Яница стана още по-отдадена в секса. Позволяваше ми всичко, а същевременно с това започнахме да търсим начини за задоволяването на фантазията ѝ. В началото само говорехме за нея по време на секс. Разказвах ѝ как бих чукал по-малката ѝ сестра, как ще скимти изпълнена от хуя ми, как ще се гърчи от оргазми. Разговорите след това прераснаха и в действия. Вечерите, които прекарвахме в тях, вадеше използвано бельо от коша с дрехи на сестра си и заравяше лице в него по време на секс, или го увиваше около ствола на пениса ми, докато го поема в уста. Всичко това не само че не ме отблъскваше, но виждайки как действа на нея ме възбуждаше неочаквано много. Продължавахме да се наслаждаваме на случващото се между нас, но лятото наближаваше своят край, и въпреки че не го изричахме и двамата знаехме, че краят между нас също предстои. Беше един от последните дни на август. Лежеше сгушена в мен, с една ръка в боксерките ми. За малкото време прекарано заедно, бяхме започнали да се разбираме почти без думи. Усещах я напрегната и попитах за какво мисли. Трябваха ѝ няколко минути за да събере смелост да ме попита:
- Ще спиш ли с нея, ако успея да я убедя?
Малко бяха нещата, които не очаквах от Яница и този въпрос определено беше едно от тях. Замислих се. Сестра ѝ беше с две години по-малка от нея и три години по-малка от мен. Изглеждаше добре, макар и по много различен начин. Беше нисичка, леко пухкава, с дълга черна коса, красиво лице и гърди доста по-големи от на кака си. При други обстоятелства нямаше да го обмисля и за секунда, но чувствата ми към Яница се засилваха с всяка секунда прекарана с нея. Не исках друга, не исках дори и да помисля за друга, но точно заради същите чувства отговорих:
- Да. Ако наистина го искаш, ще спя с нея.
Целуна ме и не повдигна въпроса в следващите няколко дни. Летният сезон свършваше, а с това започваха и приготовленията за заминаването ни. Яница в Пловдив, аз във Варна. Покрай суматохата с напускането на работите ми, търсенето на нова квартира и приготвянето на багаж, почти бях забравил за обещанието, което бях дал преди седмица. Тя обаче не беше. Вървеше към мен с ентусиазирана походка, облечена в къса лятна рокля на цветя, с вече любимите ми сандали на висок тънък ток. Хвърли се на врата ми и прошепна в ухото ми:
- Готова е! Да го направим тази вечер!
И до днес не знам какво ѝ беше казала и как я беше убедила. Не беше и важно, нито тогава, нито сега. Родителите им отново отсъстваха, вероятно на последна лятна ваканция. Уговорката с Яница беше да изведа сестра ѝ на среща, след което да се приберем в тях и да сбъдна фантазията ѝ. Яница нямаше да напуска стаята си, а аз щях да се старая сестра ѝ да е максимално шумна, след което да ѝ разкажа всичко в детайли на следващият ден. Със сестрата на Яница – Мариета се срещнахме пред малко ресторантче, близо до жилището им. Беше облечена с бял клин, който описваше пухкавото ѝ дупе и черна тениска с изрязано деколте, леко откриващо едрите ѝ гърди. Дългата ѝ черна коса беше вързана на опашка. Поздравихме се и веднага усетих притеснението в гласа ѝ. Беше мила, много възпитана и невероятно срамежлива. Приятният разговор в комбинация с няколко чаши бяло вино я накараха да се отпусне и неусетно темите ни ставаха все по-сексуални, а отговорите ѝ все по-разкрепостени. Оказа се, че е доста неопитна, загатна че това е и част от причината да се съгласи на предложението на сестра си. Загубила девствеността си на 16, имала общо два партньора, правила секс и с двамата само по няколко пъти. Все още усещах притеснението в гласът ѝ, но все повече даваше път и на възбудата. Когато я попитах, дали иска да тръгваме, не успя да скрие нетърпението, с което беше чакала да го предложа. Излязохме от ресторанта и в тъмната уличка на път за дома ѝ спрях и я придърпах към себе си. Целунах плътните ѝ устни и стиснах дупето ѝ. Неопитният ѝ език игриво галеше моят, но го нямаше ароматът на какао, към който така бях привикнал в изминалите месеци. Опитах да не мисля за това и се отдадох на момента, опипвайки я през тънкият плат покриващ тялото ѝ. Влизайки в дома им усетих познатият аромат на Яница, който ме възбуди повече от всичко случило се дотук тази вечер. Знаех, че си е вкъщи, но нищо не издаваше за присъствието ѝ. Целунах Мариета отново, а ръцете ми вече много по-смело опознаваха тялото ѝ. Тръгнахме към единствената стая в жилището им, в която не бях влизал – нейната. Обзаведена също толкова невинно, като тази на сестра си, но в бяло и розово. Плакати красяха стените ѝ, а плюшени играчки изпълваха рафтовете, напомняйки за съвсем наскоро отнетата ѝ невинност. След затварянето на вратата, притеснението, което я беше напуснало преди часове, сякаш се върна, но възбудата ѝ отново надделяваше. Застанах зад нея и целунах нежно врата ѝ, също както бях направил със сестра ѝ първият път, когато стъпих в дома им. Все още зад гърба ѝ пуснах ръце по тялото ѝ и свалих блузката ѝ, оставяйки я по сутиен. Смъкнах клина ѝ до глезените и плъзнах ръка между краката ѝ, усещайки топлата влага през памучното ѝ бельо. Свалих и него, първо освобождавайки гърдите ѝ, след което оголих и бялото ѝ закръглено дупе. Вече останала само по тънки бели чорапки я завъртях към себе си. Определено нямаше изваяното тяло на сестра си, нейното беше по-скоро Рубенсов тип, но гледката беше също толкова възбуждаща. Поведох я към леглото и я поканих да легне, събаряйки няколко розови и бели възглавници на пода до него. Плъзнах ръка по тялото ѝ, започвайки от шията, надолу към големите ѝ стегнати гърди с розови ареоли. Заиграх се с едното ѝ зърно, което веднага реагира на докосването ми, набъбвайки между пръстите ми. Засмуках го, а ръката ми пое по пътя си надолу. Кожата ѝ беше също толкова нежна, като тази на по-голямата ѝ сестра, но за разлика от шоколадовият тен на Яница, нейната беше млечнобяла. Когато ръката ми се спусна по пухкавото ѝ коремче и наближи вагината ѝ, бедрата ѝ инстинктивно се стиснаха. Дадох ѝ още време да се отпусне и вместо това стиснах мекото ѝ дупе, продължавайки да засмуквам зърното ѝ. Не след дълго започнах с целувки да слизам от гърдите към корема ѝ. Облизвах нежната ѝ плът, проправяйки си път все по-надолу. Този път прие целувките ми с желание и широко разтвори крака, допускайки ме до себе си. Цветенцето ѝ ухаеше свежо, и въпреки че беше избръснато съвсем скоро леко боцкаше по устните и езикът ми. Нямаше как да не направя сравнение с гладко епилираната вагина на сестра ѝ, която така добре познавах на вкус. Възбудата на момичето се виждаше по лъщящите от соковете ѝ бедра. Беше се омазала напълно и всичко вече се стичаше по розовият чаршаф, когато започнах да я облизвам. Езикът ми си играеше нежно с пухкавите ѝ гънки, но усещах, че оргазмът ѝ не е далече. Не исках да ѝ го давам толкова рано, а в главата ми вече се заформяше план. Спрях с ласките между тръпнещите ѝ бедра и хвърлих поглед на стаята. За съжаление не намерих това, което търсех веднага и трябваше да отворя гардероба на момичето, което се чудеше какво става. Там имах повече късмет – шарен летен шал от гладка материя висеше на една от закачалките. Взех го и се върнах обратно при Мариета.
- Ще ми се довериш ли? – прошепнах в ухото ѝ, показвайки шала.
Възбуденото момиче кимна, а аз само това чаках. Покрих очите ѝ с дебел слой от шала, уверявайки се че закрива всичко, и затегнах плата зад главата ѝ. Казах ѝ, че се връщам след малко и ѝ наредих да не мърда, докато излизах от стаята. Отворих вратата на Яница, карайки я да подскочи. Нямах много време и успях само да ѝ прошепна да дойде тихо до стаята на сестра си след няколко минути. Заради коктейлите, които цяло лято бях приготвял за Яница, можех на практика със затворени очи да стигна до фризера в кухнята. Взех бучка лед, като оправдание за напускането на стаята, и се върнах при Мариета. Момичето покорно ме чакаше със завързани очи в леглото, а ръката ѝ леко галеше клитора ѝ, замествайки ме в двуминутното ми отсъствие. Побърза да спре, когато ме чу да идвам. Съблякох се и легнах до нея, поставяйки ръката ѝ на пениса си. Оставих я да ме изучава с пръсти и ѝ прошепнах да се отпусне, след което прокарах бучката лед около пъпчето ѝ. Неочакваният шок я накара да потръпне, стискайки силно пениса ми в ръка. След няколко кръгчета тръгнах нагоре към зърната ѝ, оставяйки кожата ѝ влажна и настръхнала по пътя си. Зърната ѝ бяха твърди и стърчащи още преди да ги докосна. Редувах леденото усещане по едното зърно с горещият си език по другото, а Мариета буквално се гърчеше от удоволствие, търкайки бедрата си едно в друго. С периферното си зрение забелязах Яница – плахо надничаща през отворената врата. Усмихнах ѝ се и разтворих краката на сестра ѝ, давайки и перфектна гледка към розовата влажна плът между тях. Завъртях пръсти около лигавият клитор, и проникнах в нея с два от тях. Сподавеният стон на Мариета изпълни стаята, а погледът ми се насочи към Яница, тихо мастурбираща с ръка в късите си гащички, наполовина скрита зад открехнатата врата. Галех вътрешността на стегнатата вагина на момичето с леко сгъване на пръстите си, а тя видимо не можеше да контролира движенията си и просто тръпнеше в леглото, опитвайки да сподави стоновете си. Изправих се, без да вадя пръсти от нея и приближих възбуденият си член до устата ѝ. Потърках главичката си в устните ѝ, размазвайки няколко капки предеякулационна течност по тях. Пое ме в устата си и започна да ме засмуква и да върти езика си около главичката ми. Подозирах, че не е опитна в това, което прави и не исках да я затруднявам прониквайки прекалено дълбоко, затова просто я оставих да ме облизва, докато работех върху все по-мократа ѝ вагина.
- Искаш ли го? Искаш ли да те чукам? – зададох въпроса повече за удоволствието на сестра ѝ, отколкото за мое собствено.
- Да! – промълви сподавено момичето.
- Кажи ми го, искам да чуя какво искаш! – отговорих, гледайки към Яница, трепереща от възбуда на вратата.
- Искам хуя ти в мен! Искам да ме чукаш силно!
След думите ѝ я завъртях по корем в леглото, а тя вирна дупето си, забила лице във възглавницата. Пред мен и Яница се откри розовата вагина на Мариета. Подпухналите ѝ устнички стояха леко разтворени, а соковете ѝ правеха плътта ѝ лъскава и хлъзгава. Проникнах в нея плавно и докрай, разпъвайки стегнатите стени на влагалището ѝ. Дадох ѝ няколко секунди да свикне с мен, след което засилих тласъците в младата вагина. Шляпащият звук от пухкавото ѝ дупе изпълваше стаята и почти заглушаваше тихите ѝ стонове, сподавени във възглавницата. Хванах все още вързаната ѝ в опашка коса, и я опънах повдигайки главата ѝ. Тласъците ми се забързваха и вече безмилостно пореха вътрешността на стенещото момиче, а върху чаршафа под нея се образуваше малка локвичка от соковете ѝ. Лек шамар по дупето, втори, след това и трети с малко повече сила накараха бялата кожа на голямото ѝ дупе да поруменее. Усетила приближаващият я оргазъм, Мариета сама се притисна към мен, поемайки ме докрай и се разтресе. Хванах хълбоците ѝ, прониквайки я възможно най-дълбоко в опит да се задържа в нея, но треперещото ѝ тяло просто се отскубна от мен и се отпусна в леглото, изплювайки ме от себе си. Трябваха ѝ минути за да дойде на себе си след оргазма. Яница се върна с тихи стъпки в стаята си, а аз притворих вратата, преди да развържа очите на Мариета. Обърнах я по гръб и я целунах, а усмивката не слизаше от лицето ѝ. Прекрачих тялото ѝ и застанах върху гърдите ѝ, като поставих пениса си между тях. Показах ѝ как да ги притисне с ръце, за да ме обгърне с мекотата им. От време на време подавах пениса си в устата ѝ, оставяйки я да го покрие обилно със слюнка, след което го връщах обратно между сгорещените ѝ гърди. След още няколко влажни движения между тях започнах да изливам спермата си по нея, омазвайки нежната ѝ гръд. Гъста струя се стече и нагоре към шията ѝ, откъдето я събрах с пръсти и ги вкарах в устата ѝ, позволявайки ѝ да ме вкуси. С наслада гледах как сама събра още от спермата поляла гърдите ѝ и облиза пръстите си. Останахме прегърнати няколко минути, след което се облякохме и ме изпрати до входната врата с целувка. Минута след като си тръгнах телефонът извибрира в джоба ми. Беше Яница – помоли ме да я изчакам на близката беседка. Стоях отпуснат с поглед в лятното небе, когато чух стъпките ѝ. Беше облечена в същите къси гащи, в които беше мастурбирала допреди малко. Седна в скута ми и ми благодари за сбъднатата фантазия с незабравима какаова целувка. Говорихме до сутринта, преживявайки отново всичко, случило се през лятото, след което дойде момента на раздялата ни. Обещахме си да не се търсим в последните няколко дни до заминаването ѝ, в опит да направим нещата по-лесни. И двамата не искахме връзка от разстояние и не искахме да разваляме хубавите си отношения с опит за такава. Сбогувахме се, като си обещахме един ден отново да се видим. Този ден случайно дойде 13 години по-късно и е причината за безсънието ми тази вечер. Срещнахме се вчера. Аз, хванал съпругата си за ръка, а тя с годежен пръстен на нейната...
Така се случва в реалния живот,всичко трябва да е на момента,иначе няма хепи енд.Влюбени и нещастни,живееш нечий друг живот.Жегна ме историята...БРАВО на автора!!!Гориво във Кръвта.
Благодаря ви, Гориво в Кръвта. :)
поне не съм роб на по долни от мен
Лорд, утре. Обещавам. Не съм в настроение за еротика, а и искам сутринта да има нещо красиво, което да ме чака да му обърна внимание :).
Чака те, Звезда. Или ти имаше предвид разказа? :) Между другото, ако се окаже, че си почитателка на "Вещерът" ще се наложи официално да обявя подкуп за победителя в съревнованието, само за да ми напишеш фенфикшън. Лека вечер. :)
Това същият Лорд ли е, който се притесняваше, че няма да пише добре? Още има шанс сайта да не стане "женско царство" :Р Момичета, нали знаете, че се шегувам? :) Браво, Лорд, много еротика, а и има история!
Lord, очертаваш се като доста приятен разказвач на истории. Остави едно хубаво носталгично чувство за едно отминали лято, тръпки, гаджета, емоции в очакване на университета и новото... Усмихна ме! Благодаря :) Лейди
Благодаря за коментара, IzkuKurigal. А сайта ако не е женско царство няма да ни е толкова приятно. :)
Радвам се, Лейди. Благодаря ти!
Само не можах да разбера къде изчезна разказа ЛИГЛЬОВЦИ???
На втора страница, Анонимен, но той е по-скоро бъзик. Този тук е по-еротичен.
Разказа имах предвид, да :). Лорд, спечели, човече, моля ти се. Ще пиша тоя еротичен фенфикшън и ще свършвам на всеки три абзаца с представата за Кавил като Гералт. Мили Боже, колко горещо взе да става тук...! И как иначе – та това е най-добрата идея за предизвикателство, на която съм попадала в скоро време, а ще се изненадаш с какво ли не се предизвиквам напоследък. И за разлика от заплахите за зоофилия, тук тръпката е... ммм... много лична. @Йенефер-се-вихри-тук.
Даа, горещичко стана. За жалост за да мога да спечеля сигурно ще трябва Д.Т. да ви дисквалифицира всичките. Нищо, че ще имам двоен шанс. :) Сега след този коментар как да не започна втората книга от поредицата тази вечер?
Ааа, не знам, не знам. Аз едни разговори водя за мойте нерви от желязо, но общо взето редовно пращам всипко на майната си и правя нещо глупаво (като например да чета до четири сутринта и да стана в шест с детето), само щото ми е кеф. Тъй че... чети си Вещерът и се наслаждавай на правото си да си човек. За първи път ли ги четеш? Сериала гледал ли си? Играта?
Сериалът ме грабна, Звезда, играта не съм я играл. На книгите им бях хвърлил око още преди да излезе той, но така и не ми оставаше време. След като прочетох първата на един дъх поръчах останалите на куп, но ме прекъсна един подарък "Мамник".. до преди един коментар. Това с късното лягане и ранно ставане и на мен ми е порок, който от 5 години се опитват да ми изкоренят неуспешно. :)
Еее, наистина ли си и на Мамник?! Слушам сериала сега по Сторител. Много добре разказана история, Васил Попов е страшно талантлив автор и много се радвам, че в същото време е такъв готин, земен и отворен към читателите си. Обещала съм му безпощадно и критично мнение и ще си го получи, де, защото си водя и бележки. Но въпреки нещата, които хващам там като недоизкусурени и които са пропуск не толкова негов, а на заспалия му редактор, талантът му е неоспорим и ще се развива. Заслужава си го тоя успех, който книгата има в момента! Слабост ми е Васил Попов, голяма... и на живо е много усмихнат и топъл, което допълнително ме кефи. За сериала – първите сезони са доста добри от моята женска точка. Харесвам Кавил единствено в тази му роля, с този грим и всичко и е доста секси цялата тая игра с Йенефер. Тоя сериал си плаче за еротик кавър със същите актьори. Ааа, и между другото, по едно време мислех за разказ, в който героят да е Кавил в главата ми, но после зех, че си претрепах отношението като го гледах в един Супермен (заради детето се жертвах), падна ми в очите и го разлюбих ;). Но... фенфикшън с Гералт, що пък да не! За книгите ти завиждам малко, че четеш за първи път. Виж дали ще ти харесват обаче след четвъртата, че май там някъде заприличват на разхвърляни записки без повествование. Ще ми е интересно да споделиш после.
Lord парфюм на Gucci само ,че Guilty Милейди споменава в разказа си "Господарят на Елена" (част 2) случайно съвпадение ли е с Gucci Rush от твоя разказ ? Или уникално направен реверанс към нея ;)Ves
Наблюдателна си, Вес. Моят разказ Милейди го е чела преди написването на втора част на нейният. Дали е реверанс към мен (съмнявам се) или съвпадение може да каже тя. :)
Ооо за наблюдателна никой не ми го оспорва :) може да е съвпадение ,но е свежо много свежо . Има един гъдел в такива оставени " трохички " в разказите . На твоя разказ да се върна:)това е поредицата за която говореше така ли ?Ves
Това е поредицата, да. Пропуснах да кажа, че към коментара на Звезда ще се върна утре, след 3 кафета.
Освен любими разкази си имам и любими поредици тук за момента са три . Но нещо ми подсказва ,че твоята ще се присъедини към тях . Обещаващо начало . Ти наистина си свежа глътка въздух тук Lord :)Ves
Благодаря ти много, Вес. Лека вечер. :)
Zh. Браво, Lord! Отлично написано! Нежно и красиво, все едно че бях аз. Личи, че обичаш жените и те те обичат!
Добро е Лорд, браво. Не ми каза дали си падаш по тройки, ама айде, няма нищо. Ако искаш да спретнем нещо остави координати. Жени от Аксаково
звезда аз съм тоя къде си лафихме вчера бай пич се бех кръстил ще го махнеме тоя псевдоним тъкмо да ме усетиш по добре, имаш ли татуировки
Като гледам как си лижите задниците един на друг, трябва всички ви да махнат заради спам-а, който правите. ×÷
Лорд, като гледам в какви часове влизаш и си такъв спокоен и обран, а пък работиш с много хора и си се научил... вървя си аз сутрешните километри и ми минават едни мисли. Ти, разбира се, никога не би ми отговорил дали е така, ама... ай кажи, че си лекар? Ммм? Пасва! Излъжи ме, ако трябва в името на моя сладък безобиден фетиш, но даваш дежурства някъде. И не е спешно, иначе нямаше да можеш да четеш и да си цъкаш из телефона. Въображение имам, не може да се отрече, нали? :) На въпроса за татуировките, зададен по-долу: не, но съм в настроение да си направя.
Да а ти
еми ето накара ме да се усмихна, а дежурството е нон стоп хаха
представи си го същото ако си сама и ще получиш количествено измерение на това което не смяташ :) радвам се да ви видя живи и имаш ми имейла
Дааааа! Беше голям кеф - Е! Не свърших, но си спомних през едно от последните лета преди рухването на соц-а как бачкахме с две съученички в БРВ-то (База за Развитие и Внедряване). Бяха сложили таман две нови линии и трябваше да ги нагласят, а после и да поработят малко преди да ги пуснат за продажба. По обяд много ме кефеше да ходим в близкия ресторант, а после в близката горичка да се обсипваме с целувки и в един момент ни връхлетя 2та съученичка. Не си мислех, че е толкова шантаво, но гаджето тогава ми предложи да идем след работа у нас (барабар с т.н. навлек). И двете бяха много натопорчени. Имах чувството, че едната искаше, а вземаше другата за подкрепа. Подкрепата така и не се състоя, но последните 5 денонощия не си ги профукахме. Първото - всички бяхме малко плашливи - аз си мислех, че ще ме ошамарят 2-те, но вместо шамари лизах две путки поне няколко часа, като една през друга се натягаха да свършват все по-вече и повече. Не съм броил колко пъти свършиха - просто бяха като рекички... После се сгушиха и двете в мен и заспаха. Заранта телефона звънна и от другата страна беше майката на едната. Питаше ме дали дъщеря ѝ е у нас. Нямаше как - казах ѝ, а тя само каза: "добре" и затвори тел-а. Втората вече беше голямото нещо. Тогава и двете пак със същите дрешки и пак напористи искаха да ги порна. Едната ѝ беше за първи път, а другата - за n-ти пореден. Нямаше как - стана веселото и тогава (на мен ми беше за 1ви път с две курвентии) - поне няколко пъти свърших в едната и също толкова и в другата. Едната беше отработена в путе-дупе-уста-путе, а другата - путе-уста-путе-дупе и накрая горкото не можеше да седне. Така се оказахме с едната в третата вечер. Там не ми се говори как се развиха работите. Имаше и ебане и сълзи и сополи фистинг и какво ли не, но на 4тата вечер бяхме пак само двамата, но с приятелката (т.н. "навлек"). На другия ден гаджока беше много кисел, защото сме се ебали с "навлека", а не с нея и последното беше върха на айсберга - там започнаха ревностите и накрая се сдърпахме с двете, като едната отиде и се наеба с друг, за да ми докаже, че е сербез и има характер, а другата ми каза, че съм бил тъп галош и няма да се занимава повече с мен. Стана ми криво, но след една седмица бях с ново гадже и двете съученички ги видяхме да се правят на велики. Само, като ни видяха с новата, чиненцата им се ошмулиха. Няма да забравя какъв скандал започнаха да ми правят пред новото гадже. Явно и двете "не бяха оценени достатъчно", както те се бяха изразили..
тоя лаф с чустването за неоценен е от вашия отбор, тия дето са сербез сами си се оценяват високо и колкото закачат така толкова, те и без това няма да станат гъвкави според мен
накрая като нема за какво да спориме какво става хаха
тоя разказ ми харесва приебава ми се, изучила си се или по скоро хващаш "лошия" път, ще се радвам да поговориме може и да успееме бп
Lord & Zwezda pak se "otnesoha" abe pi6ete si email stiga ste dosazdali tuka.
Тука мераклиите, дайте си координати и се изчукайте. Големи комплименти.
нема как това е
Най накрая сайта придобива по практични характеристики, а именно освен като място за четиво, но и като място за ебателни запознанства. Звезда, остави някъв имейл, виждаш, че Лорд е заинтересован от твоята особа!
ето виждаш ли сега разликата :)
приятен ден и да сте по добри от вчера,айде мисля си за тебе
Звезда, нямам късмета да познавам Васил Попов лично, но и на мен ми е направил много добро впечатление от няколкото интервюта, които съм гледал. Много бих се радвал да прочета безпощадното ти мнение за книгата, но.. пуста анонимност. Разбирам, че няма как. Чела ли си Вълчи разкази? Препоръчваш ли я? За Кавил - и на мен само тази му роля ми допада. И може би в The Man from UNCLE. Не съм фен на DC, да ме прощава синът ти. :) Ще споделя и като стигна до разхвърляните записки. Относно професията - наистина ли мислиш, че ако бях бих го скрил от теб? За съжаление не давам дежурства, жертвам си от времето за сън. /// Zh. Благодаря за коментара. Така е, обичам ги. Мен до колко ме обичат е спорен въпрос. :) /// Жени от Аксаково, благодаря и на вас. С тройките опитът ми е доста скромен. Още обмислям дали да го включа като история в част от тази поредица или не. Харесвам МЖМ като идея, но май не съм дорасъл да го реализирам с партньорката си. Съответно не можем и да си спретнем нищо с вас. :) Въпросът за татуировките, ако е бил към мен - не, нямам. /// Анонимен, благодаря, но не говорете от мое име. Звезда е наясно (надявам се) как и защо се интересувам от нея и комуникацията ни тук (колкото и дразнеща да е за някои от вас) ни е достатъчна. /// Благодаря и за останалите коментари.
Купи и яйца от магазина, че забравих, хахаха
Анонимен, нямам проблем с хейта в коментарите, но не обичам спама. Ако няма да ме плюете може да се преместите другаде.
Хахаха ха, еми не ми се плюе сега, кво да направя, имаш свежо чувство за хумор, разсмя ме
Лелеее Lord сгорещи ме много истинско и топло е разказано. Т
това требва да ми е двойника сега, така ли, много добре се лепиш
кой ще го играе, ти ли :)
На чичо Доктор ли
Nе се ебавайте с мене и нема да се ебавам с вас ,ма ако вземем да ви надрусам и ви вкарам моя филм в главите по-обективно ще поледнете или?
аз си търся само приятелката, нищо от вас не искам, нито пък ме боли допотопните ви методи, по добре е да не се разгласяват
"Развратни мемоари" - още заглавието запали любопитството ми и разказа очаквано се оказа супер еротичен! Лорд, толкова добре описано, че почти усетих каковия дъх на Яница...Очаквам продължението с нетърпение!
Май не съм единственият изкукуригал - и аз забравям да си вземам хапчетата! :) Извинявай за спама, Лорд!
Важното е да се забавляват хората, Изку Куригал. Без хапчета наистина изглежда по-забавно. Наздраве и от мен! Благодаря на edinchervenpapur и Т, радвам се, че ви допада. :)
Лорд... егати. Как само ни го зачука последното изречение... малко сдухващо ми дойде, ще си призная. Разказ с неочакван край – майсторско последно изречение, което е като напрегната нота във въздуха. С очакване за още и с огромен подтекст. И няма нищо излишно в този край – няма обяснения тя как го погледнала, той как се прехапал, кой какво си помислил. Всичко е казано, без да е казано. Съвършен край на един жестоко добър разказ. Много горещо, много секси, много разкрепостено и в същото време топло. Много от всичко, дето се вика. Единственият проблем, който виждам по отношение на въздействието на разказа, е че имам само две и ми липсват още две батерии... ако ме разбираш. Прецаках се да си взема такива, каквито не ми вършат работа и сега ще откача. Не трябва да се четат такива разкази в подобни ситуации, факт. Някои елементи ме повдигнаха на пръсти, при други стисках... кълки: целуването по врата, ледът, опъване на косата, шамарите по задника... облизването на спермата... Идеална градация си постигнал с всичко – не помня скоро някой да е ползвал точно такива елементи в един разказ. Горещо си го написал, Лорд. Много ти благодаря за това удоволствие. Имам да ви отговарям на всички, но това настроение сега ще трябва... да го оползотворя някак ;). Ааа, и защо не ме излъга бе, човек? Толкоз ли не можа да кажеш: д-р Бонд. Д-р Лорд Бонд. Педиатър. Примерно... Лоша работа е това неудовлетвореното женско въображение! :)
Така.. този коментар няма да го коментирам. Няма да казвам колко пъти го прочетох и какво значи за мен, няма да обещавам да си го слагам в рамка, няма да давам идеи да лишиш дистанционните вкъщи от батерии. Просто ще благодаря! Много! :)
За нен е удоволствие, Лорд, да кажа приятната истина. И е комплимент, че това значи толкова много за теб. Да обясня за "Мамник" и Васил Попов. Засега само от сериала имам впечатления. Много е добър. Подходящ формат на писане, за да създава кратки, но много натегнати сцени. Особено ми харесва как те често завършват с пряка реч, която буквално увисва във въздуха – точно като твоето последно изречение. Без излишни протакания и глупости. И те оставя... незадоволен. Оставя те любопитен. Не можеш да се откъснеш и чакаш да разбереш какво е станало. Неусетно те води така до края, майсторство си е! Ами талант си е Васил Попов! Лекичка ми е, не ми е страшна, има си и любовна история за глупавата разлигавена романтичка в мен и тая любов в момента (4 еп.) ми се струва трагично обречена. Образи перфектни и плътни, героите направо да се пресегнеш и да ги пипнеш в плът и кръв. Физическите им описания и реакции (голото му теме се сбръчка и се покри със ситна, студена пот...) са един път. Нейната хетерохромия. Неговият студ и дълбок поглед... красота. Идеята за самия мамник – ма как пък го измисли баш такъв, с тия пера, които си менят хамелеонски цвета и с умението да примамва със звукоподражабие на съвсем ново равнище... А забележката ми е свързана с недоглеждане на редактора. Ако има такъв. В една и съща сцена Лазар има плътни чувствени устни и тънки безкръвни устни. Стискам зъби и се чудя кой е взел пари за тоя калпав прочит. Аз към Васил Попов засега нямам забележки, липи си, че стилът му ще се развива още, обаче и сега е на доста добро ниво. Имаме шанс да проследим един чудесен бг автор как израства и става все по-добър. Такова живо въображение! Психическата болка на всеки от героите... какво умение за емпирично свързване дори с женските персонажи! Ами браво от мен. Диалози разкошни, реални, неизкуствени. Както говорят хората в живия живот. Трънският диалект е цяла една отделна част от дисертацията... а в прочита на Владимир Пенев като бабичка от Трънско... си подскачам от удоволствие. Вълчите разкази ги имам, ще чета и тях. Казват, че са по-слаби и там е по-неуверен – допуска повторения на едни и същи модели. Но ще си създам сама мнение. След сериала ще прочета и книгата, всъщност, за да видя дали пък в нея не са изчистени тия недостатъци за тънките/сочните устни. Пък и историята си ми допада и ще е удоволствие да я прочета пак. Пълна програма с Васил Попов ще си спретна. Слабост ми е тоя човек, много е топъл. На 21 февруари излиза втори аудио сериал негов по Сторител. За сведение :).
Бе що се не наебете, бе. Звезда вземи инициативата, че тоя Лорд се прави на ущипан. Имал си приятелка, имай си, голям празъ!
Супер!!! Чете се на един дъх...
Интересно, че мнението ни съвпада за толкова неща, Звезда. Отдавна не ми се е случвало. В книгата също е допуснато това недоглеждане, което споменаваш. На мен лично някои от описанията ми идват една идея в повече (Например Наварата на Гранична полиция и още няколко неща, които се описват при почти всяко споменаване), но като цяло нивото му е изключително. Най-голямо впечатление ми направи изграждането на образите. Много ми харесва. Диалозите му също са страхотни. На мен чест проблем с българските автори са ми точно изкуствено звучащите диалози. По тази причина и аз до скоро избягвах пряка реч в разказите си. (В следващите части от тази поредица опитах да го променя, интересно ще ми е да чуя мнение) Видях и новият му аудио разказ, но не харесвам Сторител. Харесвам идеята, но не мога да слушам книги. Шофирам повече от час всеки ден и съм се опитвал многократно, но не е същото. Бързо мислите ми надделяват над историята и се налага да връщам за да чуя какво съм изпуснал. /// Благодаря на последният Анонимен. /// Вес да не би да е по планините в този студ? Усеща се липсата ѝ.
Ves, горката, беше болна, пияна и неразположена...3 в 1;) Дано е оцеляла, че наистина липсва!
Вярваш или не, но това също ми е част от бележките за Мамника – многото вглеждания в един и същ детайл. За джиповете, за малиноата, за това как все се набляга – "а другото, ЛЕШНИКОВОТО й око"... Не може ли веднъж да е "другото" или дори "кафявото"? Стил се развива. При такъв очевиден талант, проблемът не е във Васил Попов, а в липсата на адекватна редакторска намеса. Мен това ме дразни в издателствата днес: минават текстовете през коректура, дори и преводните, а не заплащат на редактор. Всичко това би било видяно от един добросъвестен професионалист и изчистено – на ДВА прочита. Но... издателствата не са това, което са били някога. Въпрос на оцеляване е това рязане от качествена и бавна работа. Не да ти изплющят текст от 400-500 страници за превод за месец и да превеждаш недоспал и както дойде, и не да се налага да препускаш с редакция и коректура, и всичко. Накрая до нас стига точно това като продукт и нивото се снижава. Васил Попов заслужава най-доброто. Заслужаваме го и ние. Аха... да не забравя :). Да – Нирвана определено е моето. Но днес си намерих някои любими неща, които обичам да слушам и пак ми излязоха в Ютуб и запомних чии са. Даже бележки си водих :), така че – край: музикалните ми вкусове вече не са чак такава тайна и от самата мен. Значи – един път харесвам Даниел Васкарлос с неговия разкошен глас (и визия, какво да се лъжем), втори път Henk Poort и... определено моята музика за секс е Nightwish! Мда. Цял ден рових из клиповете им. Таря Турунен има невероятно излъчване и глас. Но денят го почнах с Нирвана – определено добър изстрел. Благодаря за предложението. За Сторител също имаме пълно съвпадение – и моите мисли все гледат да надделеят и се разсейвам. Затова съм още на 4 епизод, признавам. Много ми е интересно, но когато най-сетне си свърша задачите за деня и се отпусна само да слушам, накрая просто заспивам от умора. Не успявам да се съсредоточа да правя нещо и да слушам в същото време. Еднопистово съзнание е моето.
Когато излезе "Toss a Coin to Your Witcher" на твоят човек, сигурно съм я изслушал около 20 пъти един след друг, добър е. И аз харесвам Nightwish, нищо че не съм ги слушал отдавна, но не бих се сетил да ги определя като музика за секс. Всъщност... аз май не съм правил секс на музика. Поне не такава пусната специално за момента. Пропуск, Лорд, коригирай се! Marilyn Manson - Sweet Dreams ми се върти в главата.
Чакай сега :). Аз от обща култура все пак съм го чувала тоя Мерилин Менсън. Не беше ли един наплескан с грим и много страшен? Чак не ща да проверявам кое те кефи толкоз. А иначе за Найтуиш – рядък кеф. Много парчета изслушах днес, на които не бях попадала. Три дни размахвам брадвата и сека наред, днес тия гласища и тая яка мацка хем ме успокоиха и ми стана хубаво и лекичко, та да се върна най-сетне в равновесно състояние, хем си ме вдъхновиха. Да, определено си е моята музика за секс.
Пропуснах да спомена да я чуеш без да гледаш клипа. :) Това му е.. не единствената, но една от малкото му песни, които ми харесват.
Ааах, "твоят човек" :). Само мога да си мечтая Даниел да е моят човек, с целия този секс на два крака и тоя плам. Регулярно си се побърквам по него и си го слушам. И аз така с Toss a coin to your witcher, но харесвам и другите му кавъри по сериала. И много, много са ми любими The sound of silence и The phantom of the opera и още две-три. Невероятен глас, наистина.
Аз тази вечер съм на Ози. Поздрав с Ozzy Osbourne - "I Just Want You", Звезда!
Ей сега ще си го пусна Ози, благодаря. Оценявам как се опитвате да ми разширите... музикалните хоризонти :).
гледам аз..., балансирано не може ли без единия да требва да изяде другия
Милена Славова с нейната "Истина" ми е на сърцето тази вечер:)Ves
Здравейте банда, искам тази вечер да ви почерпя за здраве, мой много близък човек има рожден ден, но не знам как да го измисля. Дайте идеи. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!! Дайте идеи
Вес, това май е най-краткият ти коментар в историята на сайта. Кажи ми, че е защото си прекалено заета с писането на четвърта(?) чернова на разказ, а не по други, по-неприятни причини. :)
абе ей спеченяци ако всеки се успокои нема какво да стане като по филмите каде са сре6ту секи с пресечени ръце, спокойно, само се разменяме и продължаваме по новото
Лорд тоя моя разказ валентински толкова да ми бърка в кАнала. Иде ми да се напия с водка и да отворя един буркан кисели краставички. А каква чудесна идея:)Разказа е готов харесвам си го ,но пусто не мога да и измисля име на тази мацка . Как ли не я кръстих колко пъти и го смених името Е не и не . Дразни ме нищо не ми харесва. Но този твой разказа е страхотен много възбуждащ. Пищен откъм детайли без да е кичозен . Имам някакво страхотно усещане ,че ще ми е от любимите поредици които ще посочвам за пример:) наистина си свежа глътка въздух . Филма който разисквате не съм го гледала нито книгата съм чела въпросна . " Вяра, надежда и клане“ на Ник Кейв боря в момента . Много ми е вътрешен този Кейв:)Ves
Разбирам те отлично за името, Вес. За моят едно щеше да е перфектно, нооо... разбира се, че Звезда вече го е ползвала в разказ. Намерих си друго, харесва ми, и на теб може би щеше да ти хареса, има възможност за приятно съкращение. За поредицата да си призная - написах първите три части с лекота, буквално на един дъх. Днес бях планирал да започна четвърта и в събота да свърша с пета. Е.. след толкова позитивни коментари просто се спекох. Страх ме е да ви разочаровам, но ще се справя някак си. Сериалът е приятен, Вес. Ако харесваш Игра на Тронове би ти допаднал. Това ме подсеща и за въпрос към Звезда. Харесваш ли Игра на Тронове, Звезда? Книгите, сериала?
Кое е името, което съм ти окупирала, Лорд? И защо това изобщо те спря? Хиляди хора се казват по един и същ начин, не е като да съм сложила знак за авторско право отгоре :). Между другото, Яница е много необичайно и красиво име, добър избор. За „Игра на тронове“ – да. Гледала съм, чела съм, фен съм. Книгите бяха достатъчно добри сами по себе си, но и сериалът беше направен доста добре. Обаче финалът... абе, нещо не се връзваше как Аря се промъкна незабелязана да убие Нощния крал, но карай. Все пак трябваше някак да свърши тоя филм, нали? Толкова им стига въображението на сценаристите. Особено след като Мартин е най-големият мързеливец на вселената и пише по половин изчерение на четири дни. Така и няма да видим „Ветровете на зимата“ завършени, то се е видяло. А след Ветровете даже трябваше да има още една книга, ако не греша, обаче... това е положението. Да благодарим на сценаристите на сериала, че все пак осветлиха някои от по-неясните връзки в книгата. Велико въображение има и е много жесток към героите си, обаче... един Брандън Сандърсън изумява с работоспособността си. Тоя човек пише книга след книга и всяка поредица му е ситуирана в различен свят. Ти четеш ли Сандърсън? Нещо любимо? „Арканиум“ е последното, което съм си взела от него. Чакам да ми се отвори муза :). А
Ирина е името, Звезда. Не ме спря това, че ще ползвам име, което си използвала и ти, но ако го бях използвал с това име вече щях да свързвам моята героиня, не твоята. Споменавал ли съм, че това ми е любимият ти разказ? А това, че с една сцена ми създаде нов фетиш? Добре де, сигурно само си го открих тогава, но пък виж колко приятно звучи. Не питай, сменям темата. Аз в Игра на тронове всъщност харесвам и последните сезони на сериала, май съм от малкото. Като се има предвид с какво трябваше да работят сценаристите се справиха добре. Да, можеше и по-добре, това с Аря беше странно, а краят с Бран го претупаха, но отговорен е Мартин. Съпругата ми е голяма почитателка на Сандърсън, това е причината да не съм чел нищо негово. За работоспособността му няма спор, виждам доказателство за нея под формата на натежала библиотека всеки ден. Но толкова ни се различават вкусовете за книги и филми (само за това, спокойно), че можем да се ползваме като показател какво да не четем и да не гледаме.
Аз съм. :)
Лорд и Ирина беше тази моята сладурана . Добре ,че го смених . Един господин тук ми предлага нещо ,но съм огорчена и възмутена, отхвърлена жена. Като такава имам правото да го разлюбя. Низвергнат е да си знае . Да се моли да не спечеля ,че ще види ярост на пренебрегната жена . В хард македонски стил .Ves
Малко ме е срам. Не малко. МНОГО. Помагай, Вес. В кой разказ героинята ми е Ирина, да го ева? Лор, дай шанс на Сандърсън, но не на всичко. Половината от книгите му са като фентъзи за деца. Аз обичам "Елантрис", защото си има и нишка романтика и... нали. Момичета, все пак :). Но започни с "Летописите". Ще те отвее. Ще се чудиш откъде ти е дошло. Четеш ли на английски?
Така. След второто кафе и малко продухване на мозъка вече мога да мисля ясно. Сетих се коя ще да е Ирина, макар че наистина не помнех как я бях кръстила. Там не виждам никакъв фетиш, а ти казваш да не питам. А защо да не питам? Питам. Толкова държиш на анонимността си, че чак не споделяш и една частица нещо за себе си, освен за литературните си вкусове. Не е толкова страшно, Лорд – никой няма да те познае, ако кажеш, че си падаш по... лакирани в червено нокти на краката. Нали? :) Относно това, което се направих, че не видях, защото не ми се стори важно на момента: „Звезда е наясно защо се интересувам от комуникацията ни тук“. Не, Звезда не е наясно. Звезда има два-три пъна около себе си, които нямат никаква нужда от насоки къде да си вкарат достойнството, но никаква идея как да зачукат на една жена нещо толкова огнено като думи, че да ѝ запламти кожата между пръстите на краката. Всички тези мъже се определят като... „дървета“. Точно като героят от „Едно лято“, нали. А са мили, топли, чудесни същества, да го еба, които се спичат от фалшиво насадени представи как трябва да се държат мъжете. Да ти кажа, Лорд, че няма нищо лошо във флирта. Не е изневяра. Повярвай ми, знам. Ох, как знам, мамка му. Флиртувай, човече, не е болка за умиране. Ще си остане тук и толкова. Съпругата ти ще се радва на настроението ти после. Няма нужда от контрацептиви. Тоя живот го живеем, за да си казваме истината и да си грабнем нашето, докато не се е свършил, не да се скатаваме свити по кюшетата и сакън да не кажем, че намираме човека отсреща за привлекателен и секси. Толкова се пазиш да не кажеш нещо за себе си, че даже не мога да си те представя. Обаче си мой тип като грамотен, четящ човек, при това имаме доста приятни съвпадения, така че... Лорд, спокойно. Това не е обяснение в любов, а точно онази доза взаимно възхищение и интерес, която пламва между двама души и която може да роди безплоден, напълно безобиден, но така приятен за сетивата флирт. Впрочем то не е и нужно кой знае какво – аз си го виждам отношението и е хубаво. Имам, впрочем, много приятели, с които специално се събираме да си говорим за книги, но не е същото – те четат различни неща и често се ограничават до „хареса ми“ и „не ми хареса“ като отзив. Приятно е, казах, да намеря човек, който чете каквото и аз и да си го обсъдим, докато ни е прясно това впечатление. Благодаря ти за това.
С последното ще си позволя да не се съглася. Не че он-лайн флиртът е изневяра, но има съпруги, които биха го приели точно така. Последствията са... болезнени. Д.Т.
Когато съм влюбена в мъжа и виждам, че и той ме желае, няма значение къде ще ме люби, отпред или в дупето. И на двете места ми е хубаво. Дори повече отзад.
И после аз съм ѝ го бил зачукал с едно изречение... По-късно ще отговарям, че петъците не ми оставят много време, а ще ми трябва. :)
Аз не ти го зачуках с едно изречения, а със сто. Така го правя аз. Многословно. Има само един начин да ми се запуши устата, но, по дяволите, не ми се случва. Торбалане, брадвата пари в ръцете ми, човек. Имаш страхотния късмет и съм ти го казвала, да имаш такива отношения със съпругата си, че тя и тук да те чете и да познава и тази част от теб. Въпросът е, когато това го няма, нали. Това, което другият не знае, не може да го нарани. Аз съм си поела такава порция гадости, че и идея си нямаш. Вече не изпитвам вина и не смятам да се извинявам коя съм. Имаш разказ изпратен. Ще си говорим и с двамата, когато го публикуваш, ако междувременно не съм ви свила топките на финтифлюшка. Отивам ДА ТИЧАМ. Навън вали, но ще тичам, защото ми остава цял месец до момента, в който ще успея да се измъкна пак от клетката, чисто физически да се махна имам предвид. Вие си дишайте и си релаксирайте и се съсредоточавайте. Лорд, за втори път го отнасяш, човек. Не знам, честно, не знам с какво така успяваш да ме изкараш от кожата ми. Но пък го приеми като комплимент, че го можеш.
Струва ми се, че се опитват да разведат някого. И наистина после нещата ще са болезнени и опустошителни ! "ГЮНТЕР КАУФМАН"
Гюнтер, охлюв такъв слузест, бях си обещала да се правя, че те няма, особено след като прочетох какво си причинил на приятелката си, жалко подобие на мъж. Торбалане, не го трий това, моля. Нека си стои и да си го прочете, жалкият мухльо. Не знам тая жена колко си я смачкал и съсипал, но трябва не на колене, направо по корем да се влачиш и да искаш прошка от целия женски род. Ясна ли съм? Щото ако трябва, мога и по-хард да те отвея. Изобщо не си ми в категорията. Търпя те заради Торбалан, разбра ли ме? Щото няма смисъл да ти се говори, така или иначе той ще ти замете лайната, които обичайно изливаш. Айде ся да ми обясните вие как го разбирате тоя флирт? Какви разводи, какви драми? Усмихнете се на тая уморена жена зад касата в супера и й кажете, че днес изглежда страхотно. Дайте път на свитото момиче, което не се блъска да се качи в автобуса и задръжте одобрителен поглед към очите й с лека усмивка. Подхвърлете намек на колежката... С добър тон и нищо повече от обраност, когато е с непознат или на работното място. Изразите възхищение и одобрение, не боли. И вас ще ви гледат по-иначе после. Малко отношение не е навредило никому. Айде моля. Ако става дума за развод, отдавна да съм си тръгнала от брака. Моя собствен.
Отнесъл съм го бил, топките щяла да ми свие. Аматьорка. :))) Аз съм свикнал на този тип директна комуникация, Звезда. Ако знаеш само колко съм свикнал. И я обичам. И си права. Не съм от мъжете, които ще реагират защитно, когато им се покаже, че се държат идиотски. Важното е да ми се покаже ей така, както в редовете по-горе. Имам късмета често да комуникирам с една жена (не моята), която е много добра в това да ми ги показва тези неща, и тя така многословно като теб. И толкова го обичам, че даже си плащам за това. Даа, проекция, пренос.. знам. :) Не ми е чужд безобидният флирт, даже напротив, но на някои им идва прекалено деликатен. Не е от срам, не е от страх, така ми харесва. Лакираните в червено (или бяло) нокти на краката не крия как ми действат. Права си, защо да крия и как ме накара да ми подейства да си представя жената, която желая в ръцете на друг? Ама не типичното, не онова пошло и разпространено "споделяне", а точно това от историята ти. Не споделям за себе си - права си. Трудно допускам хора до себе си, когато го правя не е публично. Тук съм много извън зоната си на комфорт, но започва да ми харесва. Бебешки стъпки, Звезда. Кака си ми, ще ме отракаш. Не можеш да си ме представиш? Чети ме. В тази история съм аз до болка, в следващите още повече. Не мислех да го казвам, но ето - казах го. А да, четях на английски. Преди около половин година се постарах да спра. Голяма част от работата ми също е на английски - четене, писане, говорене. Филми - английски, книги - английски, не се чувствах добре. Не обичам, да се налага да се замисля за малко по-сложен израз на български няколко секунди, а на английски да ми идва на момента. Старая се да го намаля максимално. Гюнтер не заслужава коментар.
Наистина си глътка свеж въздух тук, Лорд. И други хора си имам тук, които си разпознавам като от моята кръвна група, но със сигурност не очаквах точно така да ми отговориш. Успокояваш от раз. Но сигурно то няма нищо общо с факта, че съм леко омаломощена след 12 км ходене и тичане, нали? :) Ако съм ти терапевт, ще го карам точно така – ще те ритам и докато се свиваш в кълбо на пода, ще ти крещя, че заслужаваш щастие. Каквото и да ти се е случило, какъвто и живот да си живял, каквото и да се случва в момента с теб и околните, каквато и вина или обида, или друго неизказано чувство да те дави, ЗАСЛУЖАВАШ ЩАСТИЕ. Да си го грабваш и да си го живееш, щото рядко ни се дава втори шанс. Ясно? После ще те вдигна от пода и ще си налеем по нещо силно. На пръв поглед нямаше защо да ти реагирам така, но правилно си усетил защо. Тия недомлъвки... То и намеци не бяха, да го ева. Деликатният флирт се усеща в костите чак, когато кожата ти реве за докосване, което не е твоето собствено докосване. Само казвам, не се оплаквам и не търся някакво съжаление, пази Боже! За свиването на топките – нямах предвид буквално, макар че... интересна идея. По-скоро имах предвид въздействието на разказа, който съм изпратила. Торбалан го е чел, защото е един от първите в другия сайт и тогава ми обясняваше някакви неща отдолу, които сега с интерес прочетох. Май си мисли, че го е отнесъл за тях, но всъщност бях толкова обрана, че му се чудя как е схванал колко бясна бях. Сега се уча да съм директна, защото другото е излишно нагнетяване на някакви недоизказани неща, които в крайна сметка се натрупват на топка и почват да давят. Толкова с минутката при терапевта. Все пак в тоя сайт трябва да има и малко женска драма, да не ви е толкоз скучно. За английския те попитах, защото „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън е издадена на български в четири тома. Първите три са с приличен превод, макар че много идиотски са превели заглавието. Четвъртата част са я дали едновременно на трима преводачи явно без връзка един с друг и с преводача на предишните части и БЕЗ ВРЪЗКА С ГЛАВНИЯ МОЗЪК СЪЩО и всичко е миш-маш вътре. Никаква приемственост на имената (собствени, на места и на магически практики) от преводите на другите три книги. Аз не чета на английски, освен през онлайн преводач и работа много с речник. А и след като съм чела първите три на български не си представям четвъртата как ще я схвана на чужд език. Бясна съм на тия идиоти, които са осакатили Сандърсън. Бясна съм. То там четвъртата част не става за четене направо. Въобще не успях да преодолея повече от сто страници и накрая получих обрив от нерви. Книгата е разкошна. Не виждам вариант да не ти допадне. Та, ако ще четеш някога Сандърсън, почвай си го на английски, щом това си е твоят език. Аз все някога ще се престраша да започна отначало поредицата на френски, макар че тази лексика е много различна от това, с което съм свикнала и не знам дали ще се справя и колко време ще ми отнеме, а не обичам да не чета на един дъх и да кретам по текста. То и писането ми такова, де.
„Кака си ми, ще ме отракаш...“ Ммм. Как да отвърна сега на това? Вариант едно е да те насея там, дето тръне не никнат, че ме наричаш по-стара, но всъщност имаме и вариант две, който ми допада повече: кога и къде? Ето това е флирт, учете се :). За разказа разбрах още в един по-стар коментар. Вес може да ми се хили, че помня само три минути, но съсредоточа ли се върху нещо, жална ви майка. Ще ви цитирам дословно след три години. Помня. Разбрах. Чакам следващите, щото... наистина много горещо.
Тука в бързината забърсах отговора на ГЮНТЕР (едно от имената, с които се подвизава тъдява), сега ме е яд. Така мило беше нарекал Звезда "въртиопашка", че Весела би и завидяла за това от дъното на душата си, бас слагам! А за изпратения разказ, довечера. Да се поизпържите. Аз имах принцип да не слагам негативни коментари за разкази, не знам кой дявол ме подучи тогава. Д.Т.
Коментарът ти не беше негативен, Торбалане. Само че в онова си състояние, днес съм в същото, между другото (да ме пазите да не отвъртя някоя глава!), ми беше много болезнено всичко и ми идеше да го убия тоя непознатия, дето си позволява такъв коментар, при положение, че казах какво значи този разказ, нали. Сега не е така. Малко по-спокойно ги възприемам нещата. Уча се. Малки стъпки. Сама съм си я предписала тая терапия и работи, да му се невиди. Макар че си трябва време. Не мога да си се нарадвам в огледалото тия дни. Брадвата пари, но пък откога имах нужда да я размахам.
Винаги ще съм тук, когато имаш нужда да размахаш брадва, Звезда. Стига, разбира се, след това да си тук за да ми оближеш... раните. Препоръката за Сандърсън е приета, но няма да е скоро. Признавам, че с английският ме шокира. Мислех, че почти съм ти разгадал професията. Явно не съм. Чакам го с нетърпение този разказ.
И преводач не съм :), но да кажем, че си близо, поне по образование. Нещо общо да имаш със средата на... хм, книгата? Защото май и аз нататък отивам в предположенията?
Предлагам да откриете дарителска сметка на името на тая зажаднялатя за секс за закупуване на батерии за вибратора. То много нерви много нещо, да вземе вибраторчето и да успокои "ревящата си кожа за чуждо докосване" Аз мастилото си няма да хабя да пиша два (2) пъти едно и също нещо, ползвайте си програмата за възстановяване, нали сте на ТИ с изчислителната техника. "ГЮНТЕР КАУФМАН"
Ммм, а помня едни коментари някога, които бяха в съвсем друг стил... пък то същият човек... Изводи, изводи... Батериите да не ги мислите, изкупих си цял стелаж. Мерси за загрижеността за моите финанси, справям се. Но ако много държиш, охлюв, може да ми платиш за материалите за празнене. Приемам в кеш и по сметка. Чакай... всъщност не можеш. Нямаш толкова и никога не си имал това, с което плащат Торбалан, Лорд, Изку Куригал, Вес, Папура... и не само: отношение. Ти това някъде си го проспал и сипеш лайна, защото още не си се научил, че това се прави в тоалетната, не по гол гъз пред всички.
ЛОРД отново адмирации към разказа ти . Харесва ми защото в живота ми има мъж който също е работил като барман ;) и ще ми прави едни коктейли които е гледал в някакъв порно филм когато е бил подрастващ ;))"Филип" Ще го бъде с много...лед ;)А да и друго заключения от сорта на какво бих се "хилила" и "завидяла" да не бъдат правени от мое име.Весела
Вес, почини си и ела тук да държиш фронта под новия разказ и да замахваме пак заедно – ти лопата, аз брадва, че много взе да липсваш вече :). Наистина! Не съм свикнала такава кратка да те чета и такава... абе, все едно и двете сме в цикъл днес. Ще ги уплашим всички мъже тук, а не трябва. Свестни са и не го заслужават :).
Яаа, колко много съм изтървал. Имам една мотика тука и се присъединявам в защитната група. Не съм чел още разказа, но щом е на Звезда... Да си търся ли перука и рокля, за да не развалям женската армия? :))
Нищо общо с книгите нямам, Звезда. Сега за теб ми идват само едни съвсем екзотични и изсмукани от пръстите предположения. Бях почти сигурен. Даже се размечтах леко. Дали пък секси преводачката, с която ще се срещам в понеделник за един апостил нямаше да се окаже Звезда? Явно няма. Вес, отново благодаря. По-късно тази вечер съм решил да се разровя в едни стари коментари. Ще разбереш. Хайде, среща при Звезда. :)
Лорд честит 100 коментар . Разказът ти заслужава много повече:) Ves
лошо момиче,лошо