Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Имало едно време на север (част 1)

20.12.2022 | IzkuKurigal
Категория: Аматьори, Девствени, Изневяра, Тийн

По-големият ми брат (не че имам друг, де) тъкмо си беше взел едно Suzuki SV1000, като предишния му беше Kawasaki ER500 – два мотора много различни, не само като мощност, но и като поведение. Та брата, тогава младеж на около 19-20 години, решил да го сефтоса в Румъния, където караше често (още не бяхме в ЕС) и дори беше понаучил румънския език. След като минал Трансфагарашан* от юг на север на следващия ден минал Трансалпина* в двете посоки и на по-следващия решил да покара малко из непознатата за него северозападна Румъния. Обаче завалял не силен, но продължителен дъжд, нямало къде да се скрие и продължил на изток. Дъждът по някое време спрял и напекло слънце, ама той вече мокър до кости. Добре, че било топло. Направило му впечатление, че селата са с по две имена – едното що-годе лесно за четене, но другото... както каза той:
- Ако трябва да го произнеса ще ми се върже езика на възел.
Все не успявал да прочете второто име (тогава още луда глава караше сравнително бързо). На едната табела на влизане в някакво село се решил все пак да прочета и второто име, ама се отплеснал със секунда повече и закъснял да намали навреме, задницата на мотора поднесла на някакъв пясък (явно довлечен от дъжда) и паднал. Казал си: “Ебах майката на хубавия мотор!”. Той бил угаснал и брата се молил наум: “Дано да запали! Дано да запали!” – и запалил! Обаче гърмяло, трещяло… ауспуха бил история. Огледал мотора за щети, но не видял нищо, което да не може да се поправи сравнително лесно. Отдъхнал си и чак тогава усетил, че тук-там го боляло. Понатъртил се бил само. Дрехите били на парцали, но до неговата кожа не били стигнали щетите, както каза батко ухилен до уши. Огледал се и видял някакво момиче на 14-15 години някъде (така му се видяло) да го гледа с любопитство от една ограда. Имало-нямало 50 метра до там, та махнал каската и се запътил към нея. Тя се огледала, погледнала зад нея към къщата ѝ, поколебала се и вече тъкмо се завъртала към къщата батко бил стигнал почти до оградата и с неговия развален румънски я попитал:
- Хей, момиче, тук имате ли някой дето да ремонтира коли или нещо подобно?
Тя изглеждала, че е на косъм да побегне към къщата. Оглеждала се като хваната в капан. Все пак плахо отговорила:
- Две къщи нататък. – отстъпвайки бавно заднешком към къщата отвърнала.
Избутал брата мотора до посочения адрес и гледал един голям отворен гараж. Навън остатъци от коли и мотори, а в гаража един чичка ремонтирал някакво Аро.
- Майсторе! – му викнал. - Ще погледнеш ли на тоя мотор, дали може да му оправим ауспуха?
- Ако е рекъл Господ, ще го оправим. – отвърнал той, бършейки ръцете си в някакъв мазен парцал.
Дошъл, гледал мотора, гледал остатъците от дрехи по брата, пак гледал мотора, па рекъл:
- Желязото ще го оправим! Ти как си?
Батко му отвърнал, че е добре. Вкарали мотора в гаража и се разбрали на другия ден майстора да подхване мотора, а на брата му останало да си търси място за пренощуване. Върнал се до оня двор с момичето, а то стояло до къщата на 20-тина метра от оградата. Викнал ѝ:
- Хей, къде може да се пренощува у вашето село?
А тя вдигнала рамене и влязла в къщата. Теглил ѝ една майна на ум и почнал да се оглежда за някакви хора да ги пита същото, но накъдето и да погледнел хората се правели на заети и само му хвърляли крадешком погледи. На ум си рекъл: “Абе да ви…” и почнал да изрежда всички псувни, които знаел на български, румънски и сръбски. И в това време зад него се чуло женски глас:
- Младежо?
Обърнал се, а зад него, от същия двор с момичето – една жена… хубавка, както я нарече той.
- Мога да попитам мъжа си, дали може да преспите у нас, ако изчакате малко.
“Ако мъжът ти няма нищо против с теб бих преспал!” – помислил си брата, но само кимнал и хвърлил крадешком поглед към момичето, което го зяпало като извънземен. Бил е брадясал и достатъчно едър, та сигурно ѝ е мязал на избягал затворник. Те се върнали след малко с един мъж видимо поне десет години по-възрастен от жената, която определил на около 30-35. Та той го разпитвал какъв е, що е, какво дирел в тяхното село… и батко ни в клин, ни в ръкав му казал:
- Моторист съм и по принцип слушам хеви метъл, но това не са ми единствените недостатъци.
Оня с чувството за хумор на есесовец го гледал намръщено. Момичето, което явно била дъщеря на “есесовеца”, плахо се усмихнало. Обяснил им батко накратко каква му е актуалната ситуация, след което мъжът махнал с ръка, изсумтял нещо и тръгнал към къщата. Жена му и дъщеря му тръгнали след него, жената мърморела нещо за християнски дълг, а мъжът ръмжал нещо и сочел дъщеря им. Чак тогава брата усетил, че чантата с багажа взела да му натежава – даже не бил я оставил на земята. Минала му през ума мисълта да ѝ тегли един шут… и още един… и още един… докато си изкара яда от “шибания си късмет, от шибаното село с шибаните сърдитковци…”, но левият крак го болял малко повече от поносимото, а и бързо се успокоил от спомена за фигурата на жената, с която говорил преди малко. Напомнила му за един случай с една негова по-възрастна колежка. Миналата година ѝ се натискал, но тя се правела на недостъпна оправдавайки се с какво ли не: че била омъжена, че била на двойно на неговите години, че не е редно, където си вадиш хляба да си вадиш… онуй и т.н. Въпреки това успял да вкара в леглото си две от колежките си – едната на 22-23, която била абсолютно дърво в леглото, а другата на около 30 и “гореща като ада”, както я описа батко. Но меракът му бил на тази Сияна – 39 годишна “цицорана”, както я нарече той. Това, че била с някое килце повече от нормалното не я правило дебела, а по-скоро по-апетитна, особено около “терасата”, както брата нарече гърдите ѝ. Та на един фирмен банкет, май по Коледа, брата успял да скъси дистанцията канейки я да танцуват блус. Тя на няколко “Джин Физ”-а, той на няколко “Блъди Мери”-та и блуса се оказал не скучно клатене по дансинга, а изкусително дразнене на другия. Тя се притискала и потърквала в тялото на брата, а той шарел с ръце по нейното тяло. Дори на няколко пъти успял да награбва по една цица, когато имал възможност да не бъде забелязан от колегите им, но Сияна му махала ръката оттам. По-късно танцували и танго (брата тогава се увличаше по латиноамерикански танци, което много му помагаше с мацките) и тогава страстите се нажежили съвсем. На края на танца Сияна прошепнала на ухото на батко:
- Мима (това е 30-годишната им колежка) те хвали, че си надарен долу! – казала тя, притискайки леко коляно в слабините на брата.
- И горе си ме бива! – отвърнал батко, изплезвайки дългия си език, а после мушнал ръка под полата ѝ и напипал бикините ѝ, които имали мокро петно.
Сияна потреперила и махнала ръката му оттам, оглеждайки се дали някой не е забелязал нахалната интервенция, а брата, по начин да види само тя, облизал пръста си. Колежката му нежно го отблъснала и седнала на мястото си, а брата на неговото място на друга маса. Сияна бързо изпила още един “Джин Физ” опитвайки да успокои нервите си, чудейки се дали не е прекрачила прага на благоприличието или просто Огнян (моят батко) си е такъв нахалник. Алкохола ѝ дошъл в повече и тя излязла навън да подиша чист въздух. Батко я последвал чисто човешки да ѝ помогне, ако се наложи, а тя определено имала нужда. Виждайки я, че Сияна едва се държи на крака батко я прегърнал през кръста бавно съпровождайки я до близка пейка.
- Лошо ми е! – едва прошепнала тя, трудно удържайки поривите за повръщане.
- Обърни се назад към градинката и повърни… ще ти олекне! – посъветвал я брата.
- Не ис… – опитала да протестира Сияна, но едва успяла да извърти глава, за да насочи “гейзера” зад пейката.
Батко кавалерски я придържал да не падне или да не се изцапа. След това Сияна се отпуснала на пейката прошепвайки:
- По-добре съм!
Постояли навън и студения въздух ги поотрезвил. После батко поръчал такси и я закарал до у тях. На входа Сияна все още се подпирала на батко.
- Аз… – започнала тя. - Не искам да ме разбереш неправилно, но… ще ми помогнеш ли да се кача? Мъжът ми го няма.
Батко ѝ помогнал и в апартамента тя се отпуснала на кухненската ъгловка. Той ѝ направил гореща вана, помогнал ѝ да се съблече, въпреки нейните протести, и я оставил за половин час във ваната. В това време направил силно кафе и фреш от портокалите, които намерил в хладилника. После ѝ помогнал да излезе от ваната, стараейки се да не гледа голото ѝ тяло, за да не я притеснява твърде много, загърнал я с халат и я съпроводил до кухнята.
По-късно Сияна изпращала брата на вратата. Той протегнал ръка ѝ я погалил по лицето:
- Оги… – казала тихо тя. - Аз… нали няма да… си развалиш мнението за мен?
- Няма. – отвърнал той, продължавайки да гали лицето ѝ.
Той я целунал, без тя да се съпротивлява. В рамките на няколко секунди устните и езиците им се изследвали едни други. Сияна отблъснала леко брата дишайки тежко. Личало си, че тя водела борба със себе си:
- Аз… аз…
Брата поставил пръст на устните ѝ, а с другата ръка развързал халата ѝ оставяйки го да се разтвори от само себе си. Погледите на двамата били насочени към тялото на Сияна. Нейният със свян, неговия – с похот.
- Сиси… – изхриптял той от желание.
Тя му помогнала да се съблече, след което започнала да гали голите му гърди, покрити с малки тъмни косъмчета. Членът на батко опирал голия ѝ корем и Сияна, гледайки към това доказателство за сексапила си, свлякла халата си на земята. След като и последната бариера паднала, брата грабнал колежката си и я отнесъл в спалнята. Последвал бурен дует на палавия език на батко с добре поддържаната “хармоника” на Сияна. Тя се гърчела почти неконтролируемо и притискала главата на брата в междукрачното си съкровище. След втория ѝ оргазъм брата решил, че е време за инвазия и набил мощно кожения агресор дълбоко в нейната територия. Последвало такова яко лашкане, че както разправяше батко:
- Циците ѝ се мятаха във всички посоки.
Батко блъскал, като за последно. За края коментара му беше:
- Тя вика и ме дере, а аз се опитвам целия да вляза в нея. Имах чувството, че целия изтичах вътре.
После се отпуснал върху нея. След като поуспокоили дишането си батко се усетил, че така дълго мечтаните цици са до главата му и започнал нежно да ги гали и мачка. Целувал ги, лизал ги, смукал ги, мачкал ги все по-силно и притискал главата си в тях. Нямало по-щастлив човек от него в този момент. Не че Сияна не се наслаждавала на цицомесенето. За да бъде по-удобно на батко Сияна се качила върху него и последвало такова бясно ядене на цици, че все едно 100 гладни бебета се бият за двете гърди. Сияна дотолкова се разпалила, че сама насочила батковия агресор към незащитената си територия. Заподскачала като каубой върху кон препускащ из прерията. Когато батко задоволил “глада си” се осъзнал за подскачащата Сияна върху него и успял да свърши с нея. По-късно същата нощ батко успял да свърши и между циците ѝ. Но въпреки това меракът му към нея не угаснал, а дори напротив. Тя обаче се срамувала от случката и ето вече няколко месеца го отбягвала. Батко чул стъпки зад себе си и това го върнало в реалността:
- Младежо… – му казала госпожата. - Мъжът ми е съгласен да останете тук, но не в къщата, а ей в онази пристройка.
- Много благодаря! – ѝ отговорил брата и тя го завела в споменатата пристройка.
Имала малка кухня, баня с тоалетна, нелоша всекидневна и спалня с едно двойно легло. Супер лукс за “един бродяга”, както батко се самоопределяше тогава! Докато се къпел на брата му се сторило, че светлината в банята леко намаляла. Тъй като левият крак все повече го болял не бил сигурен, дали е от болка или нещо отвън и завъртял глава към прозореца, и както каза той:
- Нещото изчезна! Силует ли, дявол ли… не знам, но видях, че нещо се дръпна от прозореца.
След минута пак леко намаляла светлината, но този път не се обърнал. Рекъл си, че няма какво да крие и продължил да се къпе. Тъкмо като излязъл от банята и чул тихо почукване. Отначало помислил, че му се е сторило, но почукването се повторило. Препасал една хавлия на кръста и отворил входната врата, а там момичето. Брата си помислил: “Аха, ето кой бил прозоречния таласъм!”. Тя направила 3-4 крачки назад и гледайки тук към брата, тук към земята му обяснила, че родителите ѝ (т.е. майка ѝ с изсумтяващото съгласие на баща ѝ) го канели да вечеря с тях, ако не е проблем за него. За него, разбира се, не било проблем, но се престорил, че се замисля, а в това време я оглеждал: нормално телосложение, макар доста висока за момиче, дълги голи крака, къси панталонки или по-скоро шорти, потник, леко полюшващ се от ветреца, прикриващ едни доста така… уха… гърди, като юмруците му, дълга, тъмна чуплива коса и едно детински наивно – срамежливо излъчване. Малка уста с едни секси устнички. Казал си на ум: “Ако не беше малка, моме, щях да ти нацапам устничките с бял сос!”. Веднага друга мисъл му просветнала в мръсното подсъзнание: “Кои устнички?”, на която мислено сам си отговорил: “И едните, и другите…”. Едва не се изсмял на глас, а само се усмихнал широко и ѝ отвърнал:
- Добре!
Без да затваря входната врата, той отишъл до багажа си, и както е с гръб към момичето махнал хавлията и се облякъл. Върнал се при нея, а тя – 99 нюанса на червеното. Тя тръгнала пред него, а той на спокойствие я оглеждал отзад. Загледан в дупето и бедрата ѝ се спънал и паднал по очи. Момичето му помогнало да се изправи, като навеждайки се, благодарение на големичкия потник, неволно му дала пълен визуален достъп до деколтето си, но за съжаление била със сутиен. Брата леко изстенал – по-скоро от разочарование, отколкото от болката в крака. Влезли в къщата, а масата била готова. Гостът, т.е. брата, се паднало да седне така, че стопанинът му бил отляво, стопанката – отсреща, а мацето… момичето, де – отдясно. Чак тогава, по време на вечерята се запознали. “Нацистът”, т.е. стопанинът, де, се казвал Флориан, милата стопанка – Сорина, а семейната скъпоценност – Дорина. Едничка на мама и на тате, момичето била по-пазена от парите в банка. Брат ми също се представил, но по негов си начин:
- Огнян се казвам и съм като огъня… едни топля, други изгарям!
Коментарът на Флориан бил:
- Szemét vagy, nem tűz! (в превод от унгарски: “Ти си боклук, а не огън!”, но брата, разбира се, не го разбрал)
Сорина погледнала мъжа си сърдито, но не му казала нищо, след което разговорът (най-вече между приказливата стопанка и батко) продължил във весел тон. Брат ми, естествено, използвал момента, за да оглежда “яката милфка” (негови думи). Не било лесно батко незабележимо да стрелка с очи “бомбите” ѝ и сочната ѝ фигура, но го правел, даже опитвал да включи Дорина в разговора, за да има повод да поглежда и към нея. По едно време Сорина разказвала как планували, след като Дорина тази зима навършела 18, напролет да я омъжат за неин 3-ти братовчед. До мозъка на брата, естествено, първо достигнало, че тази прелест отдясно навършва 18 годишна възраст след около 4 месеца, при което той погледнал похотливо момичето с мисълта: “Ох, котьо-о-о…” (при което Дорина бързо забила поглед в масата) и чак тогава осъзнал думите “омъжване” и “братовчед”.
- Чакай, чакай! – прекъснал той стопанката. - Уреден брак… с братовчед!? Да, трети, но… и то уреден!? Абе, хора!?!?!?
Брата поглеждал ту към стопанката, ту към дъщеря ѝ. Сорина спокойно обяснила на брата, че понеже в този район живеят над 75%, дори над 80% унгарци, те искали да са сигурни, че дъщеря им ще има чудесен брак с румънец, бла, бла, бла… момчето било сериозно, работело като международен тираджия. Батко за пръв път по време на вечерята излязъл от секторите “цици” и “дупе” в мозъка си, за да асимилира какво му казва Сорина. Обърнал се към Дорина:
- Ти съгласна ли си с това?
- Пфу! – изсумтял баща ѝ. - Много знае тя какво е добре за нея!
Батко предпочел да смени темата и вечерта минала приятно. После той си лежал почти гол в леглото и си мислел за уредения брак на Дорина. Повече от час не могъл да заспи и тогава му се счул шум откъм прозореца. Предположил, че ако не му се е сторило ще е пак “прозоречния таласъм” Дорина и излязъл навън, както бил по боксерки. Казал достатъчно силно, за да бъде чут от иззад ъгъла:
- И на мен не ми се спи. Искаш ли компания?
Отговор нямало и той повторил второто изречение. Плахо се показала рунтавата главица на Дорина откъм ъгъла, после плахо момичето се приближило, но готово да побегне. Заприказвали се (по-точно батко говорил, а Дорина понякога казвала дума-две, а по-късно Дорина задавала все по-смели и все по-интимни въпроси, на които брата отговарял, сблъсквайки се със странните внушения, които момичето е получило от родителите си) и по трети петли вече седели плътно един до друг, а едната ръка на батко била на нежното кръстче на нощния ангел, както брата преименувал Дорина. Понеже скоро щяло да се зазори момичето трябвало да се прибере, но двамата стърчели прави един срещу друг хванати за ръце. Батко я придърпал и я целунал по устните. Момичето се стреснало, отстъпило крачка-две, гледайки с широко отворени очи и после побягнало към къщата. По-късно, след като батко вече си изпил кафето тръгнал към майстора, където оставил мотора и хвърлил крадешком поглед към стаята на Дорина. Тя била на прозореца и гледала към него. След като майстора го уведомил, че има шанс до вечерта да оправи ауспуха, брата се върнал при домакините си и понеже Флориан бил на работа се заел да помага на двете дами с работата из вкъщи и из двора. Особено с т.нар. мъжка работа. Младите скришом се стрелкали с очи. Вечерта батко не го свъртало вътре, затова седнал навън под един голям орех до пристройката. Гледал към къщата и се надявал Дорина да дойде. Половин час след като всички лампи в къщата угаснали една сянка се запромъквала към него. Той се показал и двамата се запрегръщали и зацелували все едно са отдавнашни любовници, които не са се виждали от месец. По-късно Дорина лежала върху брата, целували се страстно, а той всячески се стараел с ръце да получи достъп до всички зони на момичето, но бил допускан само до бедрата и гърба, а малко по-късно до апетитното ѝ дупе. Нощното ангелче не спирало брата да мачка дупето ѝ на голо през широките крачоли на шортите ѝ, но не допускала ръцете му да влизат в шортите ѝ отпред, както и по потника ѝ отпред. Като в песента на Георги Минчев: “Нека се обичаме, без да се събличаме!”, “Хубаво, съгласен съм, но след това какво?”, “А, пак ще се обичаме, без да се събличаме.”, “Да, бе, ама аз пък да не съм от дърво!”. Та, като в същата песен, батко имал усещането, че ще им се подуят устните от цяла нощ целувки и редували серия целувки и натискания с интимни разговори. Дорина споделила, че когато гледали филм и в него мъж и жена почнели да се целуват, родителите ѝ я гонели от стаята. Още не била виждала гол мъж даже и на филм, затова любопитствала през прозореца да видела батко гол. Много пъти надничала през прозореца на спалнята на родителите ѝ, но нищо не се виждало. Чувала понякога баща ѝ да пъшка няколко минути, след което майка ѝ отивала до банята за малко и това е. Интернет още нямали в селото, а съучениците ѝ също не споделяли да знаят нещо за секса. Малко преди сутринта, батко бил убедил Дорина да остане по сутиен и белите памучни гащички при обещание да не пипа циците ѝ и “онова там долу”. Наближавало разсъмване и трябвало да се разделят, а двамата се били разпалили. Дорина открила, че както като е върху брата е много приятно да търка нейното “онова” в неговото “онова” и все по-старателно експлоатирала тази възможност. След около половинчасово подобно “изтезание” брата едва се удържал да не ѝ разкъса гащичките и да пробие малката Доринка. Награбил сладкото дупенце и започнал бързо да движи Дорина напред-назад плъзгайки вече влажните ѝ гащички по горещата му палка. Не след дълго се празнел в боксерките си. След това положил Дорина до себе си по гръб. По лицето ѝ си личало, че била много възбудена.
- Беше много хубаво! – казала тя с усмивка.
- Извинявай… – казал батко. - Знам, че ти обещах, но… довери ми се и се отпусни!
Той прокарал върха на показалеца си през гащичките по цепката на девственото ѝ путенце.
- Огънче? (тя така наричала батко) – напрегнала се тя и хванала ръката му.
- Нищо лошо няма да ти направя! Довери ми се за няколко минути!
Тя видимо била напрегната, но полека лека се отпускала. Батко продължил интервенцията през гащичките ѝ и когато дишането на Дорина станало доста тежко той започнал все по-интензивно да разтрива клиторчето ѝ.
- Огънче!? Огънче, спри! Нещо става!
- Отпусни се! – успокоявал я батко и я целувал по лицето. - Отпусни се!
След малко Дорина забелила очи, започнала силно да се тресе вкопчвайки се в батко:
- О-о-о-о, Огънче! О-о-о-о-о-о-оооооох… Ммммммммммм! Ъъъъъъххххх… Ммххх…
Дори стегнатите ѝ гърди се тресели, въпреки че били в плен на сутиена. Батко бил щастлив, че именно той е бил причината за първия ѝ оргазъм. След като Дорина отворила очи и се огледала, видяла спермата по боксерките на батко. Това в комбинация с нейното изживяване току що…
- Аз… аз… вече… – започнала колебливо тя със сълзи на очи.
- Какво? – не разбирал батко.
През плач тя обяснила, че вече не била девствена, че била мръсница и всички щели да я сочат с пръст и да ѝ се подигравали. Батко гледал и слушал невярващо, но се досетил, че причина за нейното разстройване е възпитанието ѝ – прекалено строго и прекалено погрешно. Той ѝ обяснявал каква е истината и как всъщност става дефлорирането и забременяването. Дорина не искала да му повярва, че баща ѝ я е лъгал и че батко ми ѝ казва истината. Накрая се съгласила, че щом не са били голи и нищо не е влизало “там” – всичко е наред.
Изведнъж осъзнали, че наоколо е светло и скоро слънцето щяло да се покаже. Дорина се облякла набързо и изтичала в къщата. Батко я съпроводил с поглед оценяващ не само тялото ѝ. Бил започнал да хлътва по нея. Сутринта, докато си пиел кафето, батко си стягал багажа вярвайки, че ауспуха на мотора е готов. Тръгвайки към майстора забелязал, че небето е доста тъмно сиво и се канело да вали. Всъщност, той не искал да тръгва и се надявал да вали, за да има оправдание да е с Дорина. Той погледнал към къщата и видял момичето на прозореца на нейната стая да гледа към него. Тя надигнала потника си заедно със сутиена и допряла голите си гърди на прозореца, като в същото време и целувала стъклото. Така убедила батко, че и тя не искала той да замине. Майсторът посрещнал батко с добра и лоша новина. Добрата била, че ауспуха е готов, а лошата, че бил прекалено шумен и можело да има проблем с полицията. Помолил за още един ден. В това време почнало да святка и да гърми. Няколко капки забарабанили по гаража. Батко се съгласил и побягнал към пристройката. Тъкмо влязъл, когато небето се изсипало. Докато навън плющял пороя брата се чудел какво ще прави цял ден. По едно време на вратата се почукало. Озадачен брата отворил и видял треперещата Дорина. Поканил я вътре. Цялата била вир вода. Обяснила, че баща ѝ нямало как да се прибере преди утре вечер, защото имало някакви наводнени пътища. Майка ѝ чакала такси в местния супермаркет, но те не смеели да се движат докато не намали дъжда и понеже Дорина я било страх от мълнии (но не само за това) дошла при нейното Огънче. Батко я убедил да свали мокрите си дрехи, но тя свенливо криела голите си гърди и тъмната пътечка косми между краката си. Брат ми ѝ предложил от своите дрехи, но тя след кратко колебание му предложила свела глава:
- Ще остана гола, но… ако и ти се съблечеш гол.
Батко, разбира се, бързо се съгласил. После тя, все още прикривайки се, се приближила до него и притиснала голото си тяло в неговото. След минута отстъпила крачка и загледала тялото на брата с широко отворени очи, особено “онова голямото нещо”. Батко, естествено, изпивал с очи голите ѝ цици – стегнати и сочни. Перфектно щели да паснат в големите му лапи. Преместили се на леглото и продължили да се изучават с очи. Любопитството на Дорина почти преодоляло свенливостта ѝ:
- Може ли… да те пипам навсякъде? Дори и там? – посочила тя с поглед копието на брата. - А в замяна… после ти можеш да… ме пипаш навсякъде… но без там долу!
Естествено, батко се съгласил и на тази сделка. Напълно очаквано тя била по-заинтересована от “онова неприличното нещо”, отколкото от друго. След като почти задоволила любопитството си, батко ѝ хванал ръката и без да я пита започнал да я движи по ствола си. Дорина не се възпротивила, явно приела го като част от обучението си. След като няколко минути нищо не се променило, изглежда Дорина се е зачудила, защо прави това скучно нещо:
- Защо… – започнала тя, но в това време “онова неприличното нещо” започнало да “стреля”.
Тя уплашено дръпнала ръка, мислейки, че нещо е объркала, но батко ѝ обяснил какво всъщност се е случило. Батко, задоволил временно сексуалния си глад, започнал “изследването” на момичешкото тяло откъм гърба (Дорина легнала по корем). Всяко докосване на тила и ушите ѝ предизвиквали настръхване у нея, което било още по-силно ако той я целувал там. След като обходил целия ѝ гръб, обърнал подобаващо внимание на апетитното ѝ дупе. Едва се въздържал да не го ухапе. После обърнал Дорина по гръб и видял възбудата в очите ѝ, която тя бързо прикрила свенливо закривайки лицето си с длани. Брата продължил да гали и целува врата ѝ, постепенно стигайки до едрата гръд. Както споменах, гърдите на Дорина били като юмруците на брата, което е повече от доволно. Той ги галил и притискал леко. Когато започнал да гали зърната ѝ, Дорина вече не се сдържала да стене. А когато ги зацелувал и засмукал, Дорина вече почвала да ръмжи от потисканите усещания. Уж за да не я мъчи повече, брата продължил по корема ѝ, после по краката отдолу нагоре достигайки онова тъй желано място, покрито с тъмни косми. Батко вече бил доста напрегнат долу, но държал да спази уговорката с Дорина.
- Ангелче… – започнал той с пресъхнали от желание устни. - Може ли… писанката ти… няма да я пипам, а само с устни и език?
- Ама как? – Дорина била потресена. - Как ще ме целуваш там!? Аз оттам пишам!
- Не само! – напомнил ѝ батко за другата функция на малката Доринка. - Ще видиш…
Поставил палците си недалеч от срамните ѝ устни, батко ги разтворил и в получения процеп в пътечката косми забил езика си. Дорина първоначално се стреснала, но разбрала, че това е езика на нейното Огънче и го оставила да щурмува до химена ѝ. За танца на езика по клитора дори е излишно да споменавам. Дорина с широко отворени очи дишала като риба на сухо и свършила на висок глас, скубейки и притискайки главата на брата в предоволната си писанка. За добро или за лошо прозорецът бил отворен...

***

Следващият откъс се разбрал по-късно, след около година Сорина го разказала на брата. А именно…

В това време Сорина, която се върнала късно и не проверила дали Дорина вече спи, се въртяла нервно в леглото. Току що се била събудила от неприятен сън, който не помнела и това я изнервяло. Тогава чула онези странни звуци през отворения прозорец на спалнята. Предположила, че отново старите кучета в двора се опитвали докопат новото, взето преди 2-3 седмици и решила да провери, че то е все така на сигурно място, докато те свикнат с него. Облякла халата и изтичала навън. Кучетата спели, но приглушени гласове откъм пристройката ѝ привлекли вниманието. Сорина надникнала през отворения прозорец. Гостът и дъщеря ѝ лежали в леглото!?! Голи!!?!! Бяс, объркване, безпомощност и още куп други мисли се блъскали в главата ѝ. Какво да прави? Ако каже на мъжа си то той ще убие младежа в сляп гняв. Ако не му каже – ще ги прикрие и цялото бъдеще на скъпоценната ѝ дъщеря ще отиде по дяволите! Трябва да говори с дъщеря си, но как да ѝ каже, че я е видяла през прозореца гола в прегръдките на това момче. Нали това ще я отблъсне и няма да може да бъде добрата ѝ майчица, а зъл надзирател! “Дано не е късно! Дано не е късно!” – повтаряла си тя, клекнала под прозореца… “Трябва да поговоря с това момче! Дано влезе в положението на една бедна майка!”. Малко след това Дорина се прибрала и майка ѝ се принудила да остане под прозореца на спалнята на брата, поне докато момичето угаси лампата в стаята си. После се промъкнала по сенките обратно в къщата, решена на сутринта най-напред да поговори с брат ми. Той пък, от своя страна, забелязал нейното завръщане.

Следва продължение... /Изку Куригал/

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Zvezda | преди 1 година

С тези „отишъл“, „па рекъл“ и изобщо цялото използвано глаголно време има известна наративна приказност в началото на разказа. Много приятен до тук, макар да мисля, че е малко странно да се води от гледната точка на брата на персонажа. Тези подробности – как изглеждат гърдите, какво си е помислил, как е реагирала тя... Леко ми е нереалистично брат на брата да разкаже с такива подробности. Има и едно малко странно съвпадение. Утре ще го прочетете в един мой стар разказ, който съм подала за публикуване. Намирам леко забавно това съвпадение :)

IzkuKurigal | преди 1 година

Донякъде си права, но някои неща се подразбират по начина как се говори за другите неща. Пък и помислих, че преразказвателната форма ще е нелошо разнообразие. Мисля, че втората част ще се хареса повече. Поне се надявам.

Zvezda | преди 1 година

Въобще не казвам, че не харесвам първата част, но очаквам във втората повече действие, да. Стана забавен този похват да се пише като фолклорна приказка. После се изгуби, но в началото доста се усещаше. Що се отнася до достоверността на преразказа от друг персонаж, може би не би се усетило така не съвсем на място, ако имаше някое и друго изречение от рода: „Брат ми каза късо, че... Въображението ми се развихри и аз си представих как тя сваля дрехите си, крие се срамежливо...“ и т.н. Но това са сламки. Незначителни. *На „ти“ ли ще си говорим?

Анонимен | преди 1 година

Преразказателната форма идва като добро разнообразие, няма спор. Хареса ми, +4к знака ги изчетох на един дъх, очаквам втората част в която "бедната майка" ще изцеди брата като лимон, ох леле, да се накефи жената на българската гега! От сега съм сигурен, че Флориян (ли беше бащата?) е помпал досадно майката, не повече от два пъти в месеца... и сега нашето мотористче, ще и напълни всички дупки! ---Звезда, разказите ти, ОК, но и коментарите са ти написани като за еталон за това как трябва да се пише на родния език, филоложка да не си някаква...кАжи, моля!:))

edinchervenpapur | преди 1 година

Аз ли съм бавен, сесията ли изтича бързо...не знам. Горния коментар е мой!

IzkuKurigal | преди 1 година

Моля за извинение, Звезда, забравих да попитам! Може ли да си говорим на "ти"? Някак по-близко усещам този с който си комуникирам, когато е на "ти", на "вие" ми звучи сякаш държиш човека на разстояние, но ще се съобразя ако е нужно. Е, може ли? :)

Zvezda | преди 1 година

Разбира се, че може на "ти", да. Не, Папур, не съм филоложка. Отървете се вече от това клише, час по час някой ме пита. Не съм учител, не съм учила филология никаква. Човек може да е грамотен и без да е филолог ;)

Lord | преди 1 година

Анонимен, интересно ще ми е да прочета вашият нечикиджийски шедьовър. ИзкуКуригал, няма лошо да опитваш различни неща, особено с толкова разкази зад гърба, нормално е от време на време да разнообразиш стила.

Анонимен | преди 1 година

Коментирайте историите, но избягвайте личните квалификации. Хеле пък под такава просташка форма. Д.Т.

Giv | преди 1 година

Не са случайно избрани Kawasaki ER500  и Suzuki SV1000 нали  Изкукуригал :) " Чукна стартера и Intruder-а страховито забоботи. Мощният 1800 кубиков V2 караше огромната машина приятно да вибрира. " Ох аз как извибрирах на тези редове . А на тези вече си дрибрирах " Минаваше 30-те, висок 215 см и 110 кг внушаваше респект и страх, макар да бе добряк по душа. За визията му допринасяше и едрата брада. " за незапочнатите цитатите са от друг разказа на ИЗКУКУРИГАЛ  " Красавицата и Звяра " може би ми е най - любимия твой разказ . Ех че възбудително с тези мотори . Звезда, а твоето " огънче " колко ми е любимо .)Ves

Анонимен | преди 1 година

На мен лично ми хареса. Кривия масур

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Вес, за препратката. Довечера ще чета. За Огънчето що така издаваш сега? ;)

Giv | преди 1 година

Нищо не съм казала Звезда . А и да съм ...кой ще ме разбере :)))))Ves

IzkuKurigal | преди 1 година

Да, Вес, двата мотора никак не са случайни в разказа, но не знам дали да се издам. Добре, само малко - карам мотор и имам наблюдение над първия и доста повече над "малкото братче" на другия мотор. А чопърите не са моите тръпки, но V2-то - да. Ще призная и друго нещо - когато се зароди идеята за "Красавицата и звярът" много се колебаех дали въобще да я пратя, защото се получи обемно, а в нея почти няма секс. Радвам се, че някой я е харесал.

IzkuKurigal | преди 1 година

О, забравих - благодаря, Звезда, за "ти"-то! ;)

edinchervenpapur | преди 1 година

... А и да съм ...кой ще ме разбере :)))))Ves---Ще се направя, че и аз не съм разбрал за Ог__н, хи хи! ---Звезда, не съм обърнал внимание, че някой те е питал и повтарям въпроса, сори, няма повече! Просто ме впечатли, колко грамотно пишеш, ай ся, не съ сърди! ;) Чакаме ти разказа довечера, Д.Т. в колко часа ще го издадеш? ;) Ще го четем топъл и сочен! :))

Giv | преди 1 година

Така така да проследим ситуацията . Ves харесва първи разказ  с  моторист  " Красавицата и Звяра " .  И втори разказ в който отбелязва ,че впечатление ѝ прави избора на мотори . Ммм на къде тече мисълта ? Не нямам мотор , но едно пътуване до Копривщица и обратно ми остави страхотни спомени и наред с тях два дни ходих като хунски войн . Как да няма секс в " Красавицата и Звяра " ? При мен действа подмокрящо може би факта ,че познавам МЪЖ който с някакви 10 см е по нисък от Светлин .Тук има потребител , който също има мотори  много възпитан и интелигентен мъж .Дано се включи и той. А има и една поредица на Autodriveri " Ероциклетни дневници " мисля, че ще ти хареса Изкукуригал . На мен защо никой нищо не ми препоръчва да прочета от сайта  ? Ve

Giv | преди 1 година

Така така да проследим ситуацията . Ves харесва първи разказ с моторист " Красавицата и Звяра " . И втори разказ в който отбелязва ,че впечатление ѝ прави избора на мотори . Ммм на къде тече мисълта ? Не нямам мотор , но едно пътуване до Копривщица и обратно ми остави страхотни спомени и наред с тях два дни ходих като хунски войн . Как да няма секс в " Красавицата и Звяра " ? При мен действа подмокрящо може би факта ,че познавам МЪЖ който с някакви 10 см е по нисък от Светлин .Тук има потребител , който също има мотори много възпитан и интелигентен мъж .Дано се включи и той. А има и една поредица на Autodriveri " Ероциклетни дневници " мисля, че ще ти хареса Изкукуригал . На мен защо никой нищо не ми препоръчва да прочета от сайта ? Ves

Zvezda | преди 1 година

Не от този сайт, от Literotica имам две любими поредици. Кажи алилуя и ще пусна линк на мейла. Утре обаче, че вече се изморих да ме ухажват какво съм котенце. Ще хъркам... пардон, ще мъркам вече.

Анонимен | преди 1 година

Като за начало да спомена - такива ( *** ) знаци в българския език е прието да означават "пропускам пасаж", а в мрежовия език по-вече празни редове, повече еднакви символи или повече празни интервали се възприема, като кофти стил на писане. Когато искате да сложите ударение върху някоя буква, просто я пишете, като главна. Ударение се слага на сАмо на сричка, а една сричка се обуславя от една гласна измежду съгласни. Ако напишете ТАКА една дума, това означава, че сте я подчертали дебело, а писането САМО с главни букви на цяло изречение, пасаж или няколко последователни думи се води за крещене и НЕ се толерира от никой от по-старите администратори/модератори и т.н. Изобщо - възприема се доста негативно в мрежото пространство. Дори по-негативно и от писането на шльокавица. А за нея също имаше някакво правило - имам колеги администратори, които направо трият на общо основание целите коментари на шльокавица или на някакъв друг език. Такива неща, като "The white book" (Бялата книга), задължително се пишат с превода, иначе целите изречени, които имат такива пасажи/думи на латиница/шльокавица директно отиват в небитието. Също са банвали и заради запетайки. На запетайката мястото ѝ е след съответната дума, а след запетайката, точката (освен ако не е многоточие) и другите му там символи се слага ЗАДЪЛЖИТЕЛНО интервал - пред пряката реч може да се слагат тирета без интервали, но там е хубаво репликите да бъдат на нов ред. Също си спомням, че много ме подиграваха, като пиша текст и ползвам "пълнеж думи" (не заместители, а пълнеж!) - "...той направи таковата там и отиде да си пече гъзъ на плажа..." (на подобен текст ме скъсаха на изпита - направо даскалката ме попиля - то бяха подигравки от нейна страна, то беше чудо!). Литераторката, която ми водеше "български език" ме кастреше на поразия - не само мен - нямаше съученик/съученичка, които да имаха повече от 4-ка в училище, а тогава (1984та) беше много наплив в школАта. Бяхме до 8-ми "Ж" паралелка по 35 хлапета на паралелка. Само последната паралелка можеше да има 25 деца, а всичко останало можеше да е до 40 хлапета. Смятайте за какво идеше реч! Даскалите само гледаха как да ни отръскат и от всеки клас изпадаха по 2-3ма (поне!) на година. Та 12-ти клас завършихме около 28 човека. А имаше и паралелки с буквичката "И" всяка по 40 хлапета (включително и последната!).

Анонимен | преди 1 година

Това се е получило много добре. Даже мога да кажа,че май най- много ми харесва. Героите са пълнокръвни, реални. Не съм мотористка, но съм движила в такъв кръг хора и начина на изразяване и реакции - 1:1. Чакам с нетърпение продължението :) Лейди

Анонимен | преди 1 година

Като за начало добре се представи, но забрави да споменеш КоЙ си Ти?Да бе добавил и малко описание за Литераторката... УНГ.

IzkuKurigal | преди 1 година

Чел съм поредицата, Вес, но беше преди повече от 2 години и половина. Признавам, че не я помня, така че задължително ще я потърся. УНГ, за кого беше това?

Giv | преди 1 година

Аз една година само четях Изкукуригал тук без да коментирам  . За да мога така да размахвам с лекота пръст и да назовавам автори и поредици и разкази . Знам ,че е дразнещо за някой , но ако някой има желание да погледне назад в сайта ще види страхотни разкази. Мисля ,че давам полезна информация . За момента само едно момиче пита къде да търси разкази или се интересува от автора къде на друго място пише и това е Neopitna . За сега само тя , но кой знае след време :) Литераторката пада по стълби защото течност от солен характер  и е попадна в носа ѝ :)Ves

Zvezda | преди 1 година

Ужасни сте, Вес и УНГ. Срама нямате, ей! :) Литераторката се е разписала и другаде, аз лекинко ще замълча за гредите... ааа... за сламките в собствените й писания ;). Сакън да не разбере, че правописът има и техническа страна, която не е овладяла както си мисли. Езикът се развива с годините, не е статичен и много от ученото преди новата ера... пак се обърках... преди новия век... вече е различно. А учител, който спуква от подигравки ученик, не е учител, а изрод, който не си заслужава професията. Обикновена такива изтънчени литератори съсипват желанието на децата и да четат, и да пишат, сакън да не сбъркат да изразят грешно мнение и да не познаят какво е искал да каже авторът, пък сакън и да не метнат две запетаи отгоре. Само наминавам да припомня, че Тери Гудкайнд е имал дислексия. Считали са го за тъп. Без майтап. Докато един ден не го подхванала една учителка по литература. Казала му да пише, без да гледа запетаи, правопис или граматика. Съществуват все пак редактори и коректори, ние пишем за удоволствие. Но... нищо от това не го казах.

Giv | преди 1 година

Да си учител и да си даскал са коренно различни неща според мен . Едното е призвание другото е професия . Според моето мнение . 8ми клас съм и пиша класно върху  " Дон Кихот ". Обичам Дон Кихот аз съм като него бунтовник без кауза . Паля фитилите и докато ми казват да оставя лопатата вече съм се метнала на Росинант и към вятърните мелници . И тази песен толкова любима на Тангра  " И виждах рицарите, стъпили във стреметона своите мотори с малки блудници.А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея няма мелници ." Все пак под разказ за моторист  коментираме да направя един реверанс към автора . Знам какво да напиша за да получа добра оценка това което се очаква от мен по план конспект.  Но като в каледното предизвикателство ще рискувам . Много ми беше хубаво написано литературно интерпретативното съченение . Правя препратка с "Безсъние " на Тангра . Дон Кихот погледнат по друг начин ... СРЕДЕН 3 " ДОН КИХОТ И  СЕРВАНТЕС НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ " . От пуст инат който в мен си гори от ранна детска възраст . Заради този който няма да е  таткото на принцеса до 12 клас си пишех неграмотните есета така както на мен си ми харесват моята гледна точка . В 12 клас вече имаме УЧИТЕЛ за който беше важно да се мисли извън план конспекта .Той вече беше бунтовник с кауза да научи разни келеши да мислят извън Матрицата . Още ми става мило като се сетя за него .  Тая запетайка проклета скача като мен :)) Не стой на едно място . Хареса ми това което Торбалан сподели . Ще почна и за да си хвърлям една шепа запетайки вече БЕЛКИМ на някоя и оцелим мястото :)Обещах за да не му създавам допълнителна работа на админа да се постарая над моята неграмотност . Но за всички други ...мне :)Аз наистина ще се радвам да се появи под някаква форма и една друга дама и  всички тия разбирачи на граматика .Ооо от сега ми е топло на душичката .Това момиче за ,което говоря знае всяко едно проклето граматическо и пунктуационно правило . И тя има характер и тя има език и тя има ташаци и не и пука .Ще сдъфка всички наред .И все си мисля ,че въпреки моята неграмотност ще си паснем като две съскащи съгласни :)А да не забравя благодаря на всички които ме поздравихте относно разследването ми . Радвам се че сте се забавлявали и сте съгласни с мен ;)Ves

Анонимен | преди 1 година

Ves, готино е написано - доста труд бих казал и се радвам, че обърна внимание на това, което ти писах. Несъгласието с някои неща, не променя правилата на книжовния език, но ме кефиш, че все пак има мислещи хора. Надявам се да успеете всички по-млади които сте в този живот! Пожелавам Ви "все напред и все напред!". Аз вече съм дядо - минах 50те и като се обърнах видях, че освен 2те деца няма нищо друго, което да съм направил - момичета и момчета, запомнете само едно: "ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ ВАС!" Не правете нашите грешки - да пропускате възможности и да давате възможности и територия на разни навлеци! Най-скъпото нещо е земята и най-важното е да преодолеете ревността, егото и простотията, но НИКОГА не забравяйте кои сте и от къде сте произлезли! Това, като коледно пожелание, а за новата година - нека да бъде честита, мирна и успешна 7529-та година! Щом такъв календар показва такава година, значи "1300 години България" можете само с едно достойнство да го метнете в боклука! България със сигурност е по-стара от 7600 години! Разбирате ли? Още нещо - нека усмивките ви не слизат от лицата ви, а пишоците ви да НЕ остават без путета, както и на котаранките путетата да НЕ остават без пишоци! Амин! (Y)

Giv | преди 1 година

Благодаря за оригиналното пожелание (Y) Здраве и Сила това си пожелавам и ...него пожелах ;)Ves