Имало едно време на север (част 2)

23.12.2022 | IzkuKurigal

- Трябва да поговорим! Спешно! – пресрещнала Сорина батко с тревога в гласа, сутринта преди да отиде към майстора.
- Да, трябва. – отвърнал той многозначително, мислейки си за снощното промъкване на Сорина.
- Ела в мазето да ми помогнеш с прането и да поприказваме, без да може да ни чуе Дорина!
Сорина не можела да гледа брат ми в очите от срам, за това което трябвало да говорят и под предлог, че е заета с прането с гръб към брата била облегната и надвесена над пералнята.
- Трябва да поговорим! – казала отново тя, явно не знаейки как да започне този труден разговор.
- За воайорството ти ли? Ако ще се промъкваш под чужди прозорци не избирай лимонено жълт халат на някакви цветчета! – с лека насмешка в гласа ѝ казал брата.
- Аз… не е това, което си мислиш. - Сорина се била вцепенила, но се окопитила. - Ти… омърси ли вече Дорина?
- Омърсил? Не, просто задоволих любопитството ѝ за нещата, за които е била лъгана! Не сме правили секс.
- Ох, слава Богу! – Въздъхнала Сорина. - За нейно добро го направихме!
- За нейно добро? – попитал, без да крие раздразнението в гласа си брата, и се приближил на педя зад нея. - За да бъде превърната в нещастна, скучаеща, незадоволена домакиня? Като теб!?
Преди Сорина да успее да протестира батко се притиснал в нея, като така натиснал срамните ѝ устни през тънката рокля в ъгъла на пералнята. Батко погалил “яката милфка” с пръст по голия ѝ тил, което предизвикало мигновено настръхване и потреперване в жената. Продължавайки да гали с върховете на пръстите и леко подрасквайки с нокти батко се радвал на ефекта, който предизвиквал в нея.
- Кога за последно си била щастлива от това, че си жена? – дъхът на батко парел врата на Сорина, чиято кожа била червена най-вероятно от възбуда. - Изпитвала ли си въобще някога оргазъм?
- Аз… аз съм добра съпруга…
- Това не е отговор на моите въпроси.
- Сексът не е най-важното!
В това време пералнята превключила на центрофугиране и брата още малко притиснал Сорина. Вибрациите на пералнята стимулирали точно около клитора на жената. Тя подпряла ръце на пералнята заради усещането за слабост в тялото си.
- Може би не е най-важното… – продължил разговора брата и използвайки слабостта в жената разкопчал ципа на роклята ѝ я смъкнал до кръста ѝ. - …но не е и за пренебрегване!
- Напротив… лесно може да се игнорира… в името на семейството.
Брата с една ръка галил голия ѝ корем, а с другата това, което сутиенът не е покрил. В същото време целувал врата ѝ и засмуквал мекото на ушите ѝ. Сорина сигурно се е чувствала като безнадеждно обкръжена: отдолу пералнята вибрирала на клитора ѝ, отгоре Огнян използвал чувствителните ѝ шия и уши, отпред ръцете му галели и притискали друга нейна слабост – гърдите ѝ, пък макар и в сутиен, а отзад я притискал твърд мъжки инструмент. Брата, усетил и тази ѝ слабост, освободил гърдите ѝ от сутиена и започнал по-настоятелно да ги мачка, като от време на време опъвал дългите ѝ зърна като че ли я дои.
- И това ли можеш да игнорираш? – подразнил я батко.
- Да… – не толкова уверено отвърнала тя, защото усещала, че оргазмът ѝ наближава.
Била на път всеки момент да загуби спора с батко… и тогава пералнята спряла програмата за центрофугиране. Сорина въздъхнала, но брата не бил сигурен дали е от разочарование, че не е достигнала оргазъм или от облекчение, че устояла на това да бъде докарана до оргазъм от чужд мъж. Преди тя да се окопити батко ѝ смъкнал роклята, дръпнал рязко бикините ѝ надолу (при което те протестиращо изпращели), разделил богато окосмените ѝ срамни устни и забил езика си между тях. Всички надежди на Сорина да игнорира Огняновата инвазия били рухнали:
- О, Боже! О, Боже! – повтаряла само тя.
Първият ѝ истински оргазъм я връхлетял като торнадо, завъртял я и я тръшнал безпомощна на пода. Батко я повдигнал и я положил да седне на един стол. Тя, все още с премрежен поглед, се опитвала да осъзнае какво става, когато батко ѝ казал:
- Хайде игнорирай това! – и излязъл.
Батко се разплатил с майстора и стопанката на къщата, където нощувал и потеглил. Левият крак, явно лошо навехнат, го болял и смяната на скоростите на мотора било жива мъка. Преценил, че така не може да се кара безопасно (особено по Трансфагарашан, какъвто бил плана), и се завърнал при любезните домакини от предните дни вече по тъмно. Късно през нощта батко и Дорина се занимавали пак със сексуално образование, което преминавало от все по-малко теория към все повече практика. За огромно разочарование на брат ми, Дорина не желаела да го задоволява по друг начин, освен с ръка. Така и тази нощ, необуздано търкаляйки се по тревата, се оказали извън сянката на големия орех на открито. Загледан в голото ѝ тяло огряно от пълнолунието и нежните косъмчета между краката ѝ лъщящи от влага, батко преглъщал на сухо и прошепнал:
- Ангелче, не мога повече така!
- Огънче…
Страхът в очите ѝ бил очеваден. Батко повдигнал краката ѝ и ги прилепил един до друг. Влажните вагинални косъмчета проблясвали, като коледни лампички, отразявайки пълната луна.
- Моля те, недей! – с треперещо гласче промълвила тя (цялото ѝ тяло също треперило, въпреки топлата лятна нощ).
Батко започнал бързо да си го плъзга между бедрата ѝ, за да достигне бързо до края, внимавайки да не влезе вътре. След като свършил на корема ѝ легнал до Дорина. Изненадващо за батко тя му благодарила. Докато поприказвали по темата, батко забелязал сянка да се придвижва бавно от едно място на 30-тина метра от тях в посока към къщата. Размахващата се от лекия вятър нощница на сянката не оставала съмнение кой е бил. Сутринта батко се събудил от спор на висок глас носещ се от къщата. Майка и дъщеря били в разгорещен разговор, като момичешкия глас бил по-скоро плах и умолителен, а женския – ядосан и настоятелен. Станал и докато си правел кафе само по боксерки се чудел дали да се намеси в семейния спор, понеже явно той бил причината за караницата. Брата, отпивайки първата глътка чул входната врата да се отваря с трясък, Сорина влетяла вътре като ФБР и троснато му казала:
- Трябва да се махнеш! Веднага! – очите ѝ го изпепелявали от гняв.
- Сорина… аз…
- Веднага! – настояла тя. - Довечера ще кажа на мъжа си, че се опитваш да съблазниш дъщеря ни. Повярвай ми в твой интерес е да си на поне 200 км. от тук!
- Виж какво… – батко решил да не се предава. - Аз харесвам Дорина. Може би дори съм влюбен в нея.
- Глупости! На вас момчетата накъдето ви сочи пишката натам ви дърпа сърцето.
- Хей! – вече не на шега взел да се дразни брата и я притиснал с тяло към стената.
Тогава забелязал, че тя е още с нощница. Тънкият плат не бил пречка телата им да се усещат. Брата взел да се надървя.
- Както усещаш, пишката ми сочи към теб. Това значи, че те желая, но не твърдя, че съм влюбен в теб! Усещаш ли разликата?
Сорина извъртяла настрани главата си, за да не се гледат в очите, но не мислела да се предава:
- Няма да ти позволя да опетниш дъщеря ми… за нищо на света!
- Не разбираш ли? Луд съм по дъщеря ти! Бих си дал едната ръка, за да правя секс с нея, но няма да го направя, докато тя не го пожелае!
- Това не ме успокоява! – вече не толкова ядосано казала Сорина. - Тя е още твърде млада и не знае какво иска.
“Нима Дорина е споделила с майка си, че тя… иска с мен… да го направи?” – мислел си батко. Разберете брат ми в този момент – толкова много сексуално дразнене с дни, а задоволяване – почти никакво. Горещото тяло, което той бил притиснал към стената, все повече го влудявало и това, че е майката на неговото (да речем) гадже било маловажен факт. С върха на пръстите и с ноктите започнал да подрасква нощницата върху едната гръд на Сорина. Както и очаквал сутиен нямало и зърното бързо се озовало между пръстите му. Майката на Дорина хванала ръката му и понечила да каже нещо, но брата я изпреварил:
- Виж какво! Довечера ще се видя с Дорина, каквото и да ми коства! Ще се разберем и на сутринта си тръгвам.
- Няма да стане! Ти ще я излъжеш и ще я прелъстиш!
- Ще стане каквото ти казвам! Не можеш да ни попречиш за една последна среща. Но можеш да ми помогнеш… да не се изкушавам да я прелъстя.
Последните му думи били придружени от все по-нахална интервенция по гърдата ѝ.
- Престани! – опитвала се тя да отстрани ръката му оттам. - Не ми помагаш да ти се доверя за дъщеря си!
- Може би, ако ми помогнеш да облекча сексуалното си напрежение, ще си по-спокойна за дъщеря си довечера.
Краткото замисляне на Сорина прекъснало съпротивата ѝ за 2 секунди, достатъчни на брата да разкопчае няколкото копчета отпред и да извади гърдите ѝ на открито. В мига, в който Сорина разбрала какво се случва, брата вече жадно засмукал зърната ѝ. Едрата гръд с дългите зърна и широки ареоли били вкусна играчка за батко. Сорина помнела как като младоженци нейния Флориан така настървено се радвал на гърдите ѝ. Това я забавлявало и страшно възбуждало. По-късно той вече не обръщал толкова внимание на гърдите ѝ, което много я разочаровало и което… ѝ напомнило, че този който суче от нея в момента не е мъжа ѝ. Тя отблъснала леко, но достатъчно категорично брата, но явно всъщност не била толкова убедена, че иска той да спре, защото не се възпротивила на повторната атака на гърдите си. Сорина като че ли не била способна да спре брат ми. Или не искала. Може би заради нов порив на съвестта си тя отново опитала да отблъсне брата:
- Огън… Огнен… – опитвала се тя да се сети за името му и едновременно с това да отдалечи главата на батко извън обсега на гърдите си.
Успяла да го отлепи, но езикът му още бил в обхват и още дразнел едното зърно. Както по-късно признала на батко в този момент в нея се водело борба между майчината грижа да опази дъщеря си чиста, дори това да значи да прави секс с този буен младеж, и между непростимото за религиозната ѝ душа прелюбодеяние. Явно второто надделяло, защото намерила сили да отблъсне на достатъчно разстояние брата решително (ако може да се нарече така разстоянието малко над метър между тях).
- СТИГА! СПРИ!
Брата си помислил: “Как така, стига? Как така, спри? Ти го искаш, мръснице!”. (Дами, моля да ни извините, но е трудно да сме джентълмени, когато сме силно възбудени). Направил отново крачка към нея и тя веднага прикрила гърдите си с една ръка, а другата изпънала напред, за да спре брата. Той лесно отместил ръката, опитваща се да го спре и като поставил коляно между краката ѝ с една ръка бръкнал под нощницата отдолу. Като докоснал Сорина по голите бедра от вътрешната им страна, тя потреперила.
- Не, не, не, не… – опитвала тя да го спре с две ръце, но брата бил притиснат в нея и това не ѝ се отдавало. - СПРИ ВЕДНАГА!
Паниката в гласа ѝ била очевидна. Ръцете ѝ все по-вяло се опитвали да докопат неговата ръка, която я галила все по-нагоре по едното бедро. Неспособна да събере краката си или поне да спре ръката му, тя разчитала единствено на думите си:
- Моля те! Моля те! Моля те! – повтаряла тя шепнейки, без да е сигурна какво точно го моли.
В следващия момент прехапала устни, примирявайки се, че не можела да избегне неизбежното. Ръката на брат ми вече била там, където никой друг мъж не я бил докосвал, освен съпруга ѝ. Хванала с две ръце рамената на батко и със стон отпуснала глава на едното от тях. Тя се била изчервила като варен рак от срам. Първо: защото брата вече знаел, че тя е без бельо, второ: защото той я докосва до най-интимното ѝ място и трето: защото тя не искала той да спре. Горещият ѝ дъх от стоновете ѝ парел врата на батко. Той пък целувал и подрасквал със зъби нейната снежнобяла шия едва удържайки се да не я захапе. Пръстът му, играейки си с мокрите срамни устни на Сорина, предизвиквали характерния жвакащ звук издаващ възбудената вагина на стопанката си. Леко приклекнал батко ѝ вкарал средния си пръст изцяло. Започнал със стимулацията все по-бързо и по-бързо. Сорина се вкопчила по-силно в него не вярвайки треперещите ѝ крака да я удържат. До средния пръст на батко се намесил и показалеца му. Стоновете на жената ставали все по-трудни за потискане. Всъщност, целта на батко била не толкова да задоволява майката на Дорина сексуално, а по-скоро да я накара тя да го задоволи.
- Ще те докарам до края! – казал ѝ той. - А после ти ще ми помогнеш с уста.
- Не… – отказала със стон тя.
- Ще те докарам до края, а ти ще ми помогнеш с ръка. – настоял отново той.
- Не… – с поредния стон отказала тя.
- Между циците?
- Не…
Тогава той я награбил и я положил по гръб на масата, която била насред стаята. Набрал бързо цялата ѝ нощница под мишниците ѝ. Батко гледал големите ѝ гърди поразляли се настрани, гледал разтворените ѝ крака с безценното окосмено нещо между тях, потъркал гол “малкия си набор”, както го нарича понякога, по мокрите ѝ срамни устни и изиграл последния си коз:
- Не ми помагаш. Ако довечера Дорина пожелае да го направим, няма да мога да я спра.
- Добре, направи го с мен… – прошепнала Сорина.
- Сигурна ли си? – не вярвал на ушите си батко.
- Давай! – подканила го тя.
В следващия миг тя премигнала няколко пъти, ококорила се, като че осъзнала какво е казала току що и отворила уста:
- Чак… ааааааааааааай мммммх…
Късно. Батко вече бил до “макарите” в нея. Започнал да я лашка под акомпанимента на пляскащите им се едно в друго тела и протестиращото скърцане на паянтовата маса под голата жена. Отстрани звучали, като парен локомотив: той: “Ъх!”, тя: “Аах”, той: “Ъх!”, тя: “Аах”, той: “Ъх!”, тя: “Аах”, и все по-бързо: “Ъх!”-“Аах”, “Ъх!”-“Аах”, “Ъх!”-“Аах”… но дори и парен локомотив би завидял на батко с настървението, с което блъскал буталото си навътре-навън. Масата все по-звучно протестирала скърцайки, но нямало кой да ѝ обърне внимание. Намерила единствена опора в твърдата маса Сорина се била вкопчила в нея. Циците се тресели неконтролируемо и страшно съблазнително за батко. В един момент брата вече ги награбил грубо и последвалото набиване на копието му дълбоко и силно в Сорина приличало повече на екзекуция отколкото на секс. Леко пращене на дърво се смесвало с пляскащите звуци от телата им. Въпросното пращене преминало в пукот, но отново никой не му обърнал внимание. След малко батко с последен мощен напън се набил на макс в Сорина, тя забелила очи и се тресяла, а масата с последен трясък се предала и те паднали на пода. Батко станал след половин-една минута, загледал се към счупената маса на пода и към Сорина върху нея. Майката на гаджето му шепнела някаква молитва бършейки сълзи. Краката ѝ все още били широко отворени, а от греховната ѝ дупка бавно се стичала сперма навън. Брата се хванал за главата: “Какво направих?”. След това изтичал в бараката за инструменти, за да вземе някои неща. Почувствал се длъжен да се погрижи поне за единственото в тази ситуация, което можело да се поправи – масата. Късно през нощта лежал под ореха, чакайки Дорина. Още не бил мислил как щял да се раздели с нея. Цял ден не намерил сили да се извини на майка ѝ, а и тя го отбягвала. Дали от вина или от друго той бил все по-убеден, че въпреки чувствата им един към друг с Дорина, за нейно добро те трябвало да се разделят. Но как? Нямало начин как да направи това без да разбиел крехкото момичешко сърце? А и не искал. Дорина, не подозирайки за събитията между нейния любим и майка си, дошла на бегом. Точно преди да стигне до брата махнала тениската, с която била, освобождавайки апетитните си гърди и впила устни в батко. Той дотогава се бил наслаждавал на тия моменти, но този път съвестта му му отнемала удоволствието.
- Дори…
Дорина поставила пръст на устните му:
- После ще говорим.
Тя затворила очи и притиснала голите си гърди в лицето му, очаквайки прекрасното усещане. С цици в лицето батко забравил за съвестта си. Както беше казал веднъж батко ми: “Това са цици, които не можеш да игнорираш. Цици, за които би убил. Но ако ѝ кажеш, че съм ти казал…” – тук батко се беше усмихнал, “…ще те убия. Ясно? Много е срамежлива, знаеш!”. Та след като Дорина се насладила на ръцете, устните и езика на батко по гърдите и зърната си, хванала го за лицето и отдалечавайки го от меките си скъпоценности му казала:
- Имам изненада за теб!
Преди батко да каже нещо, Дорина останала дибидюс гола и буквално натикала междубедрената си скъпоценност в лицето му. Тогава батко разбрал каква е изненадата – девственото съкровище вече нямало и едно косъмче. Там Дорина била гладка като стъкло, но много по-топла и нежна. За пръв път батко обърнал подобаващо внимание и отвън на тази прелест.
- Харесва ли ти? – мъркащо попитала тя.
- Мхмм. – твърде зает, за да говори, отвърнал той.
- И на меееен… Ммммм сууупееееер…
Малко по-късно разтворила срамните си устни и подканила батко:
- Искам езика ти вътре в мен!
Той щурмувал с език колкото можел тясната дупчица.
- Чакай малко! – казала тя и се преместила надолу.
Бързо събула гащите на брат ми, хванала “онова срамно нещо” и започнала да го потърква по голите си срамни устни, като предимно го правела по цепката си. После потърквала клитора си с него, после по дупчицата си, като от време на време леко се отпускала върху главичката на “срамното нещо”, но явно я заболявало защото веднага го махала оттам. Никога до тогава тя не била опитвала да си го вкарва и затова брата учудено попитал:
- Какво правиш?
Вместо отговор тя започнала пак да го пита за “първия път”, дали и колко боли и т.н. Той ѝ обяснил набързо пак, но ѝ обяснил и че на сутринта трябва да си отиде, защото отпуската свършила (всъщност имал още седмица) и че не знае кога ще може да дойде пак при нея. Тя въпреки това не преставала все по-настоятелно да потърква торпедото на брата по цепката си и насочвайки го към малката невинна Доринка да се опитва да се отпусне върху него, но болката я отказвала още в първите 2-3 сантиметра. Въпреки болката задържала напрегнатия инструмент на батко на малкото си отворче и упорито се опитвала да го усети по-навътре, но не можела да игнорира болката от разтягането на химена си. В конфликта между съвест и нагон у брата първото имало лек превес:
- Ангелче, трябва да спреш!
- Огънче, искам с теб да ми е първия път!
- Не, не го искаш! Най-късно сутринта ще съжаляваш!
- Не, искам го! Само да не болеше толкова!
- Ще си съсипеш бъдещето, което са ти определили родителите ти!
- Не искам тяхното бъдеще. Искам теб!
Нагонът у брата изравнил резултата. Последен опит:
- Ангелче, наистина не бива да разочароваш родителите си. Те те обичат.
- Не ми пука, Огънчето ми!
Въпреки болката Дорина задържала главичката на брата в себе си, опитвайки се да свикне. Последен отчаян опит:
- Ангелче…
- Огънче…
“Сбогом, съвест!”, помислил си брата, хванал Дорина за талията, натиснал я надолу и заедно с това повдигнал таза си. Все едно бейзболна бухалка да влезе в напръстник. Батко се почувствал като в менгеме. Изскимтяването на Дорина придружено от 2-3 горещи капки по корема на брат ми му подсказало, че за нея изживяването е много далеч от приятно. Тя легнала върху него, опряла мокрото си от сълзи лице в неговото и прошепнала:
- Моля те, не мърдай!
Батко галил гърба ѝ успокоително. По едно време тя се надигнала и му казала:
- Прав беше, вече съжалявам!
След това легнала до него. Батко, разбира се, ѝ обяснил, че най-страшното от сексуалния ѝ опит вече е минало и оттук насетне ще ѝ е хубаво, но тя не искала да чуе. Въпреки това, след любовни шепоти и докосвания, пак започнали да се галят. Поразпалили са се доста и тогава между разтворените ѝ крака вместо с устни и език батко се заиграл с един пръст по малкото сладко отворче на Дорина. Тя се напрегнала и помолила той да не опитва да си вкарва пръста вътре, но след настоятелните молби на батко да му се довери тя му разрешила. След като не усещала болка се отпуснала и батко натиквал целия си пръст навътре, въпреки съпротивата на Доринината вагина. След няколко минути батко добавил втори пръст и тук вече имало малка болка и Дорина притеснено хванала ръката му.
- Отпусни се, ангелче! Обещавам ти, че всичко ще е наред!
Болката, в сравнение с удоволствието, явно била пренебрежимо малка и момичето доверчиво се отпуснала по гръб на тревата. Батко си помагал с език по клитора ѝ, докато бавно с два пръста показвал на тясната вагина, че е там вътре за нейно добро. Все по-отпусната с напълно доверчиво разтворени крака Дорина се наслаждавала на все по-бързо щурмуващите я два пръста на нейното Огънче. В един момент тя стенела без задръжки, а брата така се разпалил, че не могъл да издържи повече. Покрил нейното тяло със своето, като предвидливо се подпирал на лакти и ѝ прошепнал:
- Обичам те!
- И аз! – отвърнала тя.
- Желая те до полуда! Искам да те направя най-щастливата жена в света!
- Добре!
С едно движение на таза си батко бил отново в нея. Тя задържала дъха си.
- Отпусни се! Ще бъда внимателен!
- Добре!
Той бавно се задвижил и тя леко впила нокти в рамената му. По някое време явно удоволствието е било много по-голямо от болката, защото тя го насърчавала той да навлиза все по-бързо в нея притискайки го с ръце по дупето. Усещайки тази теснота брата бил много внимателен, но стенанията ѝ били окуражителни и той бил все по-страстен. В един момент, внимавайки да не влиза твърде навътре, той се задвижил по-енергично, тя била като в някакъв друг свят… изглеждали като че ли светът ще свърши след няколко секунди, но вместо света свършила Дорина. Тя така притискала брат ми сякаш буквално искала да се слеят в едно тяло. Батко усетил, че със следващия си тласък ще излее огромно количество сперма в тръпнещото тяло под него, но вместо това предвидливо си го извадил. Горещите бели струи биели по венериния хълм и клитора на Дорина.
- Не съжалявам! – шепнела тя. - Изобщо не съжалявам!
Лежали дълго голи и щастливо се целували. Нощта доста била напреднала, когато забелязали, че в къщата и по-точно в коридора, била светнала лампата. Дорина мигновено се облякла, без да почиства спермата на батко по срамните си устни и побягнала натам. Шмугнала се през прозореца на нейната стая. Минута по-късно в стаята ѝ било светнало, а малко след това (2-3 минути) пак било мрак. Батко си легнал с противоречиви чувства. Сутринта батко си овързал багажа на мотора. Двигателят весело боботел предвкусвайки стотиците километри асфалт, които предстояли. Каската, ръкавиците, закопчаване на дрехите, сядане на седалката… последен поглед към къщата с надежда да види Дорина. Тя била на прозореца на нейната стая, с длани блъскала по стъклото, погледът ѝ бил ужасен и отчаяно се опитвала да му каже нещо. Батко извъртял глава още малко. Флориан бягал към него с високо вдигната вила в ръце. Батко не усетил кога хванал кормилото, кога ритнал на първа скорост и кога пуснал съединителя. Задната гума поднесла на бетона, но намерила нужното сцепление, за да изстреля мотора напред. Въпреки звука на двигателя батко чул как издрънчала вилата на бетона. Излетял от двора и едва не се сблъскал с едно такси нахално профучаващо през населеното място с над 80 км/ч. Вечерта батко нощувал в едно русенско село. Мисълта за Дорина не му давала да спи. А той не е от влюбчивите натури. Колко е спал не знае, но на сутринта тръгнал обратно към нея. Вечерта, убит от умора, спал в съседно село, а на сутринта (било е почивен ден) отишъл в къщата на доскорошните си домакини точно когато закусвали. Седнал до тях на масата, без да е поканен, и поискал разрешението им да се оженят с Дорина. Тя го гледала с широко отворени очи, а Сорина клатела глава и полугласно казала:
- Не е възможно да си чак такъв идиот!
Флориан бил с нечовешки зачервено лице. Ръцете му били стиснати в юмруци на масата. Изведнъж той станал, грабнал големия нож, с който режели хляб и с бърза крачка тръгнал към батко. Двете жени в ужас изкрещели:
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

***

Епилог (в който няма секс)

Когато ми разказваше тази история, брата, вместо веднага да ми разкаже, какво се беше случило след ставането на бащата на Дорина, той помълча малко, въртейки чашата с ракия по масата, и коментара му беше:
- Брат, напълно го разбирах. От негова гледна точка аз се бях възползвал от най-скъпоценното му в този живот. На негово място и на мен щеше да ми падне пердето. И аз ако видя в прането гащите на дъщеря си със засъхнала сперма по тях и аз щях да откача. Особено ако виновника най-нагло стои на масата ми и си мисли, че като се ожени за обезчестената ми дъщеря това ще оправи нещата. – направи още една кратка пауза преди да продължи. - Но просто… тогава бях твърде млад, за да умирам…
За да не ви държа в напрежение – в кратката схватка между Флориан и батко нещата са се разминали без пострадали. По думите на батко “не се оставил някакъв дъртак да го надвие”, но не било лесно да укроти бесния баща на Дорина. Месеци наред Флориан предпочитал да заколи дъщеря си вместо да я даде на батко за жена. Когато дъщеря му навършила 18 избягала при батко и се оженили тайно, бедният баща получил инфаркт, но успели да го спасят. Едва тогава той приел, че малкото му момиченце вече не е толкова малка и може би има правото да избира съдбата си. Но никога не простил на брат ми. Нещата почнали да се нареждат, но… батко ми не е моногамен тип и това определено му създаваше доста проблеми с Дорина.

КРАЙ /Изку Куригал/