Спомен от П. (част 1)

13.01.2023 | SashoMladost

Тя беше от хората тип “глътка свеж въздух” в скучното ежедневие. Поводът на нашето запознанство беше изключително неприятен, но светлината трябва да бъде откривана дори в най-мрачните времена. Не бяхме преживели нищо особено заедно като случки, но сякаш мисленето ни беше уеднаквено от един специфичен тип поглед над живота, а именно – намирането на хумора дори в най-притеснителните моменти. Бих го нарекъл позитивен цинизъм, но нека не поставяме етикети. Темата на разказа, обаче, е друга. С нея искахме да пробваме нова емоция и решихме да отидем на нудистки плаж, при положение, че не се бяхме виждали без дрехи, за да преценим точно доколко можем да преодолеем срама си от голотата пред други хора. Избрахме си за целта една тайна локация, която се славеше с минералните си извори, но беше облагородена от неизвестен любител на подобни природни богатства. Тръгнахме рано сутринта към дестинацията, като уговорката беше да се чакаме на спирката на рейса, който щеше да ни закара в началото на пътеката за изворите. Аз малко закъснявах, тъй като тя ми писа, че вече ме чака на спирката и някаква странна тръпка ме обхвана щом рейса спря и отвори врати. Тя беше там, облегната на спирката. Облечена бе в кафяви панталонки без колан, обувките ѝ – леки туристически боти с къси сиви чорапки, а гладките ѝ колене подсказваха готовност за приключение. Носеше черна блузка почти без ръкав от която срамежливо се подаваше тясна ивичка от бялото ѝ коремче. На ръката ѝ беше окачена небрежно малка раница. В тази утрин духаше лек ветрец, който развяваше чупливата ѝ черна коса и точно преди да ми каже “Здравей”, южнякът вейна по-силно и заметна дълъг лъскав кичур през лицето ѝ. Тя го среса настрани бързо с длан и се засмя. Прегърнахме се плътно като дланта ми обхвана в шепа гръбчето ѝ. По допира на ръката ми усетих, че днес не носи сутиен, но това го забелязах още когато слязох от рейса. Взех раницата ѝ на гръб, заприказвахме се и тръгнахме нагоре. По едно време пред очите ни се разкри чудна гледка. Сива арка от гранит стоеше в средата на огромна грубо иззидана вана, която беше пълна с кристално чиста, извираща някъде отдолу вода. Всичко това беше заобиколено от високи борове, които хвърляха шарена сянка върху локация, но стъблата им бяха достатъчно нагъсто, за да създадат чувство за уединение. Нямаше никого освен нас. Тя се развълнува, погледна ме в очите срамежливо, сведе поглед и въздъхна сякаш беше настъпил труден момент. Аз бях привидно спокоен, но също таях нетърпение по повод на това, което предстоеше. Към зидарията имаше и каменна пейка, която щеше да играе ролята на окачалка за нашия скромен инвентар и облекло.
- Е, дошли сме… ще трябва да се къпем! – казах окуражаващо аз.
- О-о-о... да, няма задна! – каза тя, с ръце сключени пред гърдите. – Но е нещо хладно…
Погледнахме нагоре където беше слънцето, но то беше съвсем леко заобиколено от тънки бели облаци, наподобяващи повече мъгла, отколкото на прогноза за студен ден. Може би просто бяхме дошли твърде рано. Събух си маратонките, а после и дънките – за да дам тон. Останах по боксерки и тениска, която също свалих. Подредих всичко до пейката, като усетих адреналина в мен да се покачва. Моята спътница седеше все така със скръстени ръце и беше приковала поглед във водата.
- Искаш ли да ти помогна? – шеговито попитах аз.
- Не, не, притеснявам се някой да не дойде.
- Е какво ще се случи като дойде някой? – попитах аз, докато си изваждах хавлията от раницата.
- Нищо, прав си. – каза тя и седна на пейката да си развърже обувките.
Очевидно не бързаше. За да намали напрежението, реши да ме провокира:
- Ами ти? Нали сме на нудистки плаж, няма ли да махнеш тези наполеонки?
Хвана ме малко срам, защото тази ситуация беше нова за мен, но реших да го играя смел докрай. Спуснах бързо боксерките в краката си и застанах уверено с ръце на кръста. Едва ли е било нещо невиждано за нея, но тя погледна към мен, засмя се и се изчерви.
- Твой ред е! Водя те с доста! – казах закачливо и аз.
Тя прилежно си свали обувките, подпря ги до пейката, изправи се и се обърна с гръб към мен. “Може би по навик, събличайки се пред мъж” – помислих си аз, но грешах. Тя свали панталонките си, навеждайки се хубаво до долу, при което сочното ѝ дупе изпъкна навън към мен. Беше с черни плътни бикини, които допълнително подчертаваха апетитната гледка. Погледнах към водата, сякаш търсех спасителен изход от спонтанната ерекция, която в момента нямаше как да скрия. Сладкото мъчение, обаче, продължи. Тя се изправи, а панталонките метна умело с крачето си на пейката. Погледна назад през рамо – да се увери, че я гледам, при което видях ясно очертанието на поруменялото ѝ лице. Беше доста еротична сцена. Тя подхвана блузката чрез скръстване на ръцете си и рязко я плъзна нагоре по тялото си. Представих си как гърдите ѝ подскочиха при този пирует, но нямаше как да видя, защото тя все още беше с гръб към мен. Гърбът ѝ беше доста стегнат и оформен за жена, която твърди, че не тренира. Стройните ѝ ръце и бедра, в комбинация с релефното гръбче и заобленото дупе, създаваха една прекрасна фигура с формата на египетски пясъчен часовник – такава, каквато много мъже биха мечтали да запомнят в определени, още по-горещи ситуации. Гащичките ѝ още бяха на нея, но тя реши, че е време да се обърне, пристъпвайки бавно в кръг с белите си ходилца. Обърна се напълно затаила дъх от това, което правеше, но като ме видя явно съм бил твърде забележимо възбуден, защото се засмя силно, подскачайки на място и пак се обърна с гръб към мен, докато се вземе в ръце. Гърдите ѝ бяха точно такива, каквито си ги представях – компактно заострени, подхождащи напълно на крехкото ѝ тяло.
- Ох, извинявай, аз просто… – осъзнах се бързо аз, че може би гледам като изпаднал марсианец и побързах да вляза във водата.
Водата, впрочем, беше хладка, което ми трябваше точно в момента, за да успокоя страстите.
- Няма проблем! – обърна се отново тя и прибра косите си с ластик, който извади от раницата.
Гърдите ѝ подскачаха симпатично при нейните в момента по-резки и хаотични движения, породени от притеснението и еуфорията от ситуацията.
- Няма ли да свалиш и кюлотите? – реших да върна бъзика аз, вече потопен във водата.
- А-а-а… да, ей сега! – очевидно беше забравила, че има още дрехи по себе си.
Тя пак въздъхна и събу бикините си, навеждайки се надолу, така че да не оголи веднага орхидеята си за погледа ми. Постепенно се изправи, като се стараеше да прикрива напиращите в нея емоции. Улових се, че с любопитство гледах малката ѝ прелест без да чувствам вече никакво неудобство. После погледнах в черните ѝ очи и тънки усмивки се изписаха по лицата и на двама ни. Тя влезе бавно във водата, като дори не усети, че е леко студена. Когато и двамата се настанихме удобно в освежаващата “вана” изведнъж осъзнахме, че вече споделяме нещо, което повечето хората не успяват да опознаят никога – срамът от голотата беше изчезнал напълно…

Следва продължение…