CHRISTMAS HORROR STORY (част 2)

18.11.2022 | Giv

CHRISTMAS HORROR STORY (част 2)
(На Нико ;)

Ароматно силно кафе и огъня в камината ми действаха отпускащо. Щеше да има Бъдни вечер… такава, каквото аз исках да създам. Уютна и споделена. Това беше най-важното, когато в теб е Декември и искаш да бъдеш с някой в който е Януари. И дори да измръзнете до смърт, пак да ви бъде топло. За да бъде храната вкусна, трябваше да поеме положителна енергия от приготвящия. Имах идея как да вдигна Коледното си настроение. Разрових се сред коледните ми играчки и намерих вагинални вибриращи топчета с големината на сливи в празнично червен цвят. Настроение нямах, но това не ми пречеше да съм тематична. Съблякох клина и бельото си, след което поставих коледните камбанки на входа на влагалището си. Желанието ми за сношение предизвикваше обилна влажност. Само лек натиск беше необходим и вагината ми ги засмука. И му звъннах.
- Стефан, скучно ми е докато готвя, затова свали това приложение и...
Изчаках малко.
- Палаво момиче, с какво да помогна?
Обичах Стефан, беше толкова отзивчив към всякакви сексуални приключения.
- Контрола над силата на вибрация на вагиналните ми топчета е в теб. Ти ще определяш кога и колко силно да вибрират. Създай ми настроение! Очакваме те!
Нямаше и секунди, след като затворих, и Стефан реши да ме обърне с хастара навън. Вагината ми пулсираше и вибрираше, докато приготвях зелевите сърми. Топчетата ми започваха да се удрят едно в друго, в тясното пространство на матката, опирайки се в плътта ми. Можех да се закълна, че от вибрациите им долавях мелодията на “Jingle Bells”. Успях за броени часове да отметна работата, като всичко беше приготвено, а кухнята изчистена. В къщата се носеше този аромат на вкусна домашна храна. Време беше малко да разпусна. Пях да пострелям, но трябваше да се освободя от топчетата. При опита ми да ги извадя усетих затруднение. Влагата ми, както и дълбочината на която се намираха създаваха вакуум, който не позволяваше да бъдат извадени лесно. При издърпването им усещах съпротивата на влагалището ми, което не им позволяваше да го напуснат. Доста насилствено бяха принудени да излязат от топлата ми матка. Приготвих се, взех си ръкавиците, очила, ремък, холдър и антифони. Облякох якето си. Погледнах се в огледалото и го усетих – онази възбуждаща отрова, която караше кръвта ми да бушува във вените ми. Исках да завря дулото на този красавец в нечия уста или анус. Обичах да стрелям на открито, а “Носорога” толкова исках да го имам, но отката му ми създаваше проблем, тежестта му също. Това ме принуди да се прибера. Колата му беше паркирана пред къщата. Не го очаквах толкова рано. Влязох тихо, а той седеше на дивана с гръб към мен. Порива да насоча оръжието към него стягаше гърдите ми и стомаха ми, като едно непознато мравучкане на тръпките по гърба ми, които ме възбуждаха още повече. Дишах бавно, ръката ми уверено изпъната, въпреки теглото на “Носорога”, и в този момент само деспотичния ми контрол ме спря от това да произведа изстрел. Истеричен момичешки писък:
- Тя е… тя е въоръжена! Моля те, моля те не ме...
Очите ми преценяваха непознатата. Момиченце под 20 години, а кожата ѝ беше по-тъмна от моята. Стегнати гърди, плоско коремче, малко дупе, тегло около 47 килограма, височина 165 см., може би. Тялото ѝ се тресеше, беше гола.
- Габриела, очаквах че ще вдигнеш В НЕБЕТО всичко живо!
Беше гол и възбуден.
- Тежък ми е наистина. Тази ли е?
Момичето беше видимо объркано, когато свалих оръжието, но объркването ѝ стана още по-голямо, когато той бръкна между краката ми, след което извади пръстите си и ги облиза.
- Да, това е Хлапето, с което се забавлявам, когато идвам тук за да подготвям НЕЯ. Хлапе, бъди възпитана и се запознай с Габриела, моята спътница!
В погледа ѝ, въпреки страха, имаше и друго – ревност. Малко влюбено момиче.
- Ти не каза, че си женен?
Беше готова да заплаче.
- Ти не си ме и питала. Габриела не е моя съпруга. Габриела е... фантазия! Тя е всичко за което съм мечтал! И Габриела има нужда да отпусне напрежението. Нали имаш нужда да упражняваш слабата си ръка?
Тя започна да се облича припряно.
- Ако си мислиш, че ще те деля с жена ти и с някаква си друга… знаеш ли, той е мой… само мой! Той ме обича и ме иска, и...
Свалих коженото си яке и пристъпих към нея. Тежестта на дебелата подметка на кубинките ми караше пода под краката ми да скърца.
- Стегни дланта, къс камшичен удар…
Преди тя да разбере какво става я зашлевих през лицето… и още веднъж… и още веднъж. Насочих “Носорога” срещу нея.
- На колене!
Тя хлипаше, докато сълзите ѝ мокреха хубавото ѝ личице. Гледаше безпомощно към него, докато той си правеше кафе.
- На колене!
Малките ѝ рамене се тресяха от дразнещия ѝ хленч. Подчини се, всичките му разглезени хлапачки го правеха.
- Отвори устенца!
Сълзите ѝ вече се смесваха със сополите.
- Не ме карай да ти го набутам насила!
Беше уплашена и послушно си отвори устата. Аз започнах да вкарвам и изкарвам дулото в розовата ѝ устичка.
- Искам да го лапаш така, както лапаш кура му! Поеми го целия!
Гледаше ме с такъв ужас. Знаех, че сърцето ѝ е спряло, но се подчини и го налапа. Стиснах я за носа за да я задавя. Когато ѝ позволих да диша извадих и пистолета от устата ѝ, след което я бутвах на земята. В това време Виктор се връщаше от стаята ми носейки нещо. Прескочи я, без да въобще да се трогне от случващото.
- Искам да ѝ го завря в гъза, но ще се осере от страх, а “Носорога” не заслужава такова отношение!
Докато ми помагаше да се съблека, той постави едната част от страп-он колана в мократа ми вагина, докато другата заплашително стърчеше. Нагласи ремъците на колана, така че да ми паснат идеално. Имах чувството, че ще гръмна от възбуда. Доразсъблече ме. Синините от вчера бяха станали тъмно лилави и привлякоха вниманието му. Обърна ме с гръб. Захапката му беше татуирала огромна кървава “градинка” зад рамото ми – ярко червени отпечатъци от зъбите му върху бялата ми кожа.
- Ти си зла и си грозна… и болна! Аз съм неговото момиче... аз!
Човешката топка в краката ми не събуждаше с нищо съчувствието ми. Преди да довърши я хванах за дългата коса, увих я около ръката си, след което я блъснах върху кухненската маса.
- Разтваряй краката на широчината на краката на масата! Не ме карай да вадя другия пистолет… него мога да го преживея, че е бил осран!
Слабите ѝ крачета се подчиниха. Беше, като счупена кукла Барби.
- Ще я връзваш ли?
- Не, ще се справя с нея и без въжета!
- Стегни дланта, изпъни пръстите, Габриела, и освободи. Бързи къси удари с дясната ръка… ще редуваш силна със слаба ръка. – в гласът му се долавяше само спокойствие.
Плясках малкото ѝ дупенце, докато тя подскачаше при всеки удар. Червените следи от пръстите ми ставаха все по-червени и превземаха все повече от територията му. Редувах дясната с лявата ръка, по пет удара с всяка ръка. Молеше го. Казваше му, че го обича и ще слуша, но той необезпокояван от страданието ѝ пиеше кафе. Взе мръсното ми бельо, което цял ден поемаше секретите от възбудената ми вагина, отвори един шкаф и извади широк черен изолирбанд.
- Габриела ми е доказала, че ме обича. Габриела надгражда всичко, което дори не се е налагало да искам от нея. Тя сама се досещаше, защото толкова години е в главата ми, затова Габриела е мечта! Ако искаш да си на нейното място направи нещата по-добре от нея!
Малката кукла плачеше и хленчейки му обещаваше, че ще бъде по-добра от мен. Жалки евтини илюзии! За да бъдеш мечта се изисква толкова повече, а не просто да се примириш. Набута мръсното ми бельо в устата ѝ и залепи отгоре няколко ленти от изолирбанда. Целуна я по главицата и я остави в моите ръце. Хванах косата ѝ и силно я издърпах назад, така че младите ѝ гърди с наперени розови зърна да изпъкват още повече. Скимтеше през превръзката на устата. Плеснах я още три пъти, като вложих цялата си сила. Изправих я пак благодарение на косата.
- Отиваш до кухненския бокс и му сипваш уиски. Носиш му го и не го гледаш в очите!
Блъснах я в посока бокса. Краката не я държаха, залиташе и едвам-едвам пристъпваше. Изпълни заповедта ми. Подаде му чашата с уиски, докато стоеше прав. Лицето му беше непроницаемо.
- Сега, хлапе, отиваш в моята стая. Там има ароматни свещи. Избери една и я донеси!
Беше отегчаващо послушна и донесе голяма дебела свещ.
- Краката разтворени, като преди малко!
Съдействаше изцяло. Легна по корем. Ръцете ѝ държаха ръба на масата, а малките кокалчета на пръстите ѝ бяха изскочили. Отнесе още няколко плесника по дупето. Червено, ярко червено беше станало. Запалих свещта и върху наранената нежна кожа започнах да изсипвам восък. Пищеше, като ранено животно.
- Хайде, хайде да не преиграваме толкова, защото ми идва страхотната идея да ти разтворя задника и да направя отливка на аналния ти отвор с восък!
Продължих да капя върху онези участъци, които не бяха покрити с восък, а той образуване коричка върху плътта ѝ, когато засъхваше. Хлапачка, дръзнала да оспорва правото ми да бъда любима. Отстраних лепенката ѝ, като я оставих да изплюе доволно количество слюнка.
- Сега, хлапе, ще бъдеш много внимателна и много нежна с него, за да не ти набутам шибана джинджифилова свещ в дупето!
Застанах зад нея, докато тя поемаше в устата си члена на Виктор. Прекарах ръката си между краката ѝ и с изненада установих нещо. Беше влажна и възбудена. Смених колана. Взех този, който имаше огромно дилдо – дебело и дълго, богато оребрено по повърхността с различни по големина топчета. Върнах се. Хлапето все още безпомощно лежеше върху масата, като парцалена кукла, докато той я чукаше в устата с цялата бруталност на която беше способен. Наместих се удобно зад нея. Виктор се премести при мен. Постави главата на ЧУДОВИЩЕТО.
- Без милост! – получих последни наставления.
С агресивен тласък набутах дилдото в отверстието ѝ. При смяната му се лишавах от онова, което щеше да прониква в мен, но това че ще разпоря младата вагина ме задоволяваше хиляди пъти повече от всеки изкуствен накрайник. Ръцете ми я подхванаха отстрани за тънкото кръстче и започнах бясно да ѝ го набивам със силни насилствени тласъци. Не ми пукаше за нея. Тя беше един полов орган и нямаше нищо. Послушна черупка без същност. Докато аз я чуках, продължавах да удрям нараненото ѝ дупе, сменявайки ръцете си. Дългата и мека коса увих около ръката си, като я издърпах към себе си. Гръбчето ѝ беше опряно в гърдите ми. Мяташе се безпомощно до момента в който сама не започна да си го набива. Виковете ѝ преминаха в стенания. Виктор започна да я опикава, като не пропусна да напълни устата ѝ с пикня. В същото време тя се разтрепери по толкова познат начин. Така се тресе тяло, само когато агонизира в огъня на оргазмените вълни. Виктор дойде до мен и ме целуна по челото.
- Добра работа, Габриела, като всеки път! Отивам да готвя боба!
Седнах до нея и опрях гърба си до стената, като я прегърнах и я оставих да поплаче.
- Ако е някакво успокоение за теб, утре ще ми се случат много по-болезнени и неприятни неща. Хайде, хлапе, в банята!
Гледаше го с такова обожание, а сълзите пареха в очите ѝ.
- Ще я закарам до града, за да не будим подозрение. Хайде, хлапе, да тръгваме!
Чакаше да я спре, да я обича… да я желае. Нищо, тя нямаше какво да предложи, освен сляпо подчинение, което щеше да му омръзне и щеше да си намери друго хлапе. Докато шофирах малката ме изтръгна от вцепенението.
- Какво ще прави той с теб?
Гледах през нея.
- Ще ме убие! Когато сбъдна мечтата му ще се случи това, което се случва с всички мечти... умират, затова мечтай силно и много за непокорени светове и трудни мъже!
Плахо слезе от колата с олюляващи крачки и бавно се изгуби от погледа ми. На връщане плаках и пях с цяло гърло с шибаната Марая Кери. Време беше да се настроя празнично. Топлината, която усетих когато влязох, се плъзна по раменете ми и разтвори напрежението, което се беше просмукало. Чакаше ме! Езикът му плавно се заигра с горната ми устна, преди да го мушне крадешком в устата ми.
- Ела да ми надуваш главата, докато готвя, че ми е скучно! Аз ще ти разказвам вицове и ще пия бира.
- След малко… нека приготвя масата.
Обичах да подреждам красиви маси. Да разказвам история, а не просто да хвърля чинии в ресторантьорски стил. Исках стилна и семпла подредба, като основа върху нея щях да надграждам начина по който свивах и оформях ленените салфетки, а ранговете си направих сама, като използвах клонки. Нека се усеща неговата елегантност и моята суровост. Бях доволна. Вечеря в гората – това усещане исках. Зелена покривка и много горски мъх… и сребърни свещници и разпръснати шишарки. От боровите клонки се носеше аромат на дъждовна гора, а не на кичозни евтини пластмаси. Почувствах го зад гърба си.
- Красиво е!
Присъединих се към него. Той готвеше много стриктно и прецизно, а кухнята и в живота беше, като хирург.
- Ей, извратеняци! – Стефан крещеше от входната врата. - По-забито място не можахте ли да намерите? Пари ли нямате за спа уикенд във Велинград или Сандански?
Не знаех откъде се познават със Стефан, но бяха като братя.
- Знаеш, че сме долнища!
Ръкуването им беше топло.
- Не, вие сте ДОЛНИ НАНАДОЛНИЩА! Габриела, днес си изкарахме страхотно! Разказах на Виктор за коледните топчета!
- О-о-о… аз се трудя, а вие двамата си играете на вагинален... карамбол!
Беше толкова приятно… интимна обстановка между близки хора. Не беше ли това целта на Коледа? Не е ли това Коледния дух?
- А малката муцунка около кура ти, нали ми я пусна да я видя? Обичаш ги такива невинни и сладки!
Стефан беше тук да ме подготви за това, което утре ща последва. Подаде ми красиво опакована кутия.
- Имахме уговорка за подаръци до... 7 лева! – му казах през смях.
- Вие къде се намерихме двамата толкова ненормални?
- В сайт за еротични разкази. – в един глас го казахме и двамата.
Приех подаръка му и започнах да се събличам. Усетих как топлината на огъня от камината кара тялото ми да се изпотява. Бях заела поза “Куче гледащо надолу” и щеше да има доста извратена йога за да отпусна съзнанието си. Почувствах го, беше зад мен. Клекна, а лицето му беше в идеална височина с ануса ми. Имаше минута в която не предприе нищо. Очакването ме възбуждаше още толкова. Дланите му се намериха върху дупето ми и го мачкаха. Дишах бавно с наведена главата надолу. Излизваше ме влудяващо бавно. Силните му ръце разтвориха дупето ми, а опъването на кожата около ануса ми предизвикваше усещане за разтягане. Отдръпна се и направи място за Стефан.
- Виждал ли си по-съвършен анус?
Виктор постави подадените от приятелят му черни латексови ръкавици, които започваха да лъщят от обилно намазания лубрикант по тях.
- Габриела, носителка си на най-красивия анус, а сега ще се погрижа да го превърна в зееща черна дупка. Максимално отпускане искам от теб!
Виктор вече беше гол и злобно възбуден.
- Дръж бузите ѝ разтворени!
Стефан обхвана кълбата ми, като почувствах същото разтягане и разпъване, а показалеца на Виктор плавно потъна в дупето ми, без никаква съпротива. Дотук добре! Започна да омазва вътрешността на ануса ми внимателно, като пръста му бавно влизаше и излизаше. Стефан приложи още по-голяма сила, като разтвори още повече бузите ми и вече два пръста бяха в мен. Същата процедура – вкарване и изкарване. Дотук нямаше нищо, което да ме притесни, освен че ръцете и пръстите ми започнаха да се напрягат.
- Схващам се, момчета! Да сменим позата!
Пръстите му все още бяха в дупето ми, когато се изправих. Чукаше ме бавно с пръсти.
- Рало ще ми бъде най-комфортно! Ще ми помагаш, нали?
- Застреляй ме, ако някога ти откажа!
Легнах по гръб и вдигнах краката си в свещ, като ги издигнах толкова високо, стегнати и изпънати в шпиц. Цялата тежест на тялото ми падаше на плешките. Хвана ме за глезените, като ги насочи и постави зад главата. Задника ми беше безпомощно поднесен за аналния фистинг, който предстоеше. Показалец и среден отново вътре. Още лубрикант. Проникваше бавно и усещах, как ануса ми се стяга около нарушителите. Стефан му предложи да го смени.
- Тя е моя мечта и не я деля с никой!
Принадлежах му. Това ме караше да се чувствам... истинска. При изваждането на пръстите му ануса ми захвана въздух и излезе звук, който в друг живот би ме притеснил. Голямата му силна длан, свита в “Акушерка ръка”. Погледнах го с цялото гласувано доверие, което можех да му дам. Бяхме го правили и друг път и знаех, че мога да премина през болката. Пръстите му до кокалчетата, а ръката движеща се навътре навън. Проникването, което последва, караше целия ми анус да гори в агония. Плавно ръката му проникна навътре в дупето ми до китката. Започна да я движи бавно, много бавно, като и спираше за да свикна.
- Остави я малко да почине! Аз ще се погрижа да не се затвори дупето ѝ!
Стефан беше повече от възбуден. Виктор освободи аналния ми отвор от присъствието на ръката си и ми помогна да се изправя. Застанах на четири крака срещу Стефан. Голямата глава на члена му, без никакво затруднение и усилие, премина през външния сфинктер и аналния канал за да се озове без проблеми в ректума. Имаше голям и дебел член, с който започна да ме чука силно, като усещах натежалите му и пълни със сперма тестиси, как се удрят по зачервения ми и изтръпнал от възбуда клитор. Стефан не си поемаше въздух, набиваше го злобно и силово.
- Искам да ти го набия, Габриела! Целия, заедно с ташаците!
Не очаквах това, което последва. Това не го бяхме правили. Усетих как Виктор ме обкрачи. Щеше да боли. Стиснах очи и зъби.
- Стефан, направи малко място…
Усетих как към изпълнения голям член на Стефан главичката на още един член се опитва да нахлуе. Изпищях… болеше, много болеше! Силно опъващо усещане ме караше да мисля, че ануса ми ще се разпука по шефовете. И двата члена бяха вътре, но само Стефан можеш да го движи. Писъците ми не го отказваха, не бях и очаквала друго.
- Така няма да стане! Да опитаме по друг начин…
Почувствах такова облекчение, когато освободиха от присъствието си ануса ми. Не ми пукаше от звуците, които издавах, нито от бълбукащия лубрикант който на талази напускаше аналния ми тунел.
- Габриела, стой така! Искам да го снимам! Толкова е широк, като чувала на дядо Коледа!
Не чувах, какво ми говорят… болеше ме. Преди да се усетя бях на крака. Лице в лице с Виктор.
- Доброто ми момиче! Чудна си!
Ако ми кажеше да убия и това щях да направя за него – обич, извън рамките на обичайните розови клишета. Повдигна ме, като го обкрачих за кръста. Спусна широко зеещия ми анус, от който течеше хлъзгавия овлажнител върху надървеното му парче. Повдигаше ме и ме спускаше с лекота. Вкопчих ръцете си и ги заключих на врата му. Мислех си, как мога да го оставя за нощ да ме чука така. Грешно мислех.
- Няма ли да помогнеш?
Усетих Стефан зад гърба си, който пое част от тежестта на отпуснато ми тяло. Желанието ми да избягам ме караше да повдигам тялото си, но гравитацията усложняване максимално това бягство. Притока на адреналин в кръвта ми ме накара сама да ускорявам темпото, с което сама набивах разбития си анус върху двата твърди члена. Напълненият ми, като коледна пуйка, анал поемаше лепкавата и топла сперма и от двамата. Стефан се беше отдръпнал от мен. Момента в който Виктор извади члена си усетих, как от ануса ми се изсипа слуз от семето им и лубрикант. Времето беше спряло. Бяхме в капсула – аз и той. Когато стрелките на часовника се преместиха излязох от вцепенението си. Облякох тесен черен клин и удобен пуловер и се присъединих към тях. До края на вечерта имаше толкова смях и истории за изчукани мед. сестри и комични случки, имаше и още смях и топлина. От нея щях да имам нужда утре. Огън в душата и в кръвта – това палеше той в мен. Получих подаръка за 7 лева – слабително сладко от рози. На сутринта пиех сутрешното си кафе. Още една клизма, малко по-интимна, в която включих и Виктор. Седнах в краката му, докато сплиташе косата ми.
- Ти започваш, а аз ще помагам с въжетата.
Пръстите ми затанцуваха по главата ми, а неговите… когато вмъкваше въжетата. Ако само ги завържеше за опашката ми от тежестта щяха да се измъкнат, затова ги вграждаше в косата ми. Прическата беше почти готова. Продължаваме към следващото приготовление. Легнах по корем, докато Виктор доста насилствено издърпваше кожата. Целта беше да я “отлепи” от гърба ми. Открих шията си.
- Какво означава “Alis volat propiis”? – целувайки татуировката ми скрита под косата.
- Тя лети със собствените си криле.
Целуна я пак. Стефан се присъедини и носеше ръкавици. Почисти участъците по кожата на гърба ми – 3 от лявата страна и 3 от дясната на гръбначния стълб. Страхът от неизвестното беше това, което ме плашеше. Болката… тя беше само в тавата ми. Поставяне на металните куки и халките към тях допринасяше за моята трансформация. Крилата ми почти бяха поставени. Виктор беше развил една обсесия към “Body suspension” от която се бях родила аз. Продупчването на кожата, преминаване от остра пронизваща болка на пиърсинг към горене на плътта, като от падане с мотор. Стефан се стараеше всичко да е перфектно дезинфекцирано. Бях почти готова, другото щеше да се случи в склада. На раздяла със Стефан му благодарих, защото неговото участие приключваше дотук. Аз бях мечта и нямаше да бъда изказана гласно. Бяхме пред склада. Отвори тежката врата и пусна силното осветление. Момента на истината… една срещу друга стояхме. Разглеждах я с любопитство, а студената ѝ осанка ме впечатли. Той ни даде няколко минути.
- Рамената и бедрата ѝ са в съотношение с твоите. Пресъздадох те от метал за да те вградя в нея...
Метална конструкция носеща името “РАМКАТА”. Бях виждала скиците му и отделни детайли. Беше я изработил с толкова любов. Стряскащия звук на последните метални щрихи към тялото ѝ бяха тези, които идваха от багажника на колата когато пътувахме.
- Защо аз? – въпросът ми беше негласно съгласие.
- За да оживее РАМКАТА в нея трябва да вградя не малки пъстри пеперуди. За да ѝ дам сърце ми трябва... IRON BUTTERFLY
- Като групата?
Кимна в знак на съгласие.
- Тя не заслужава примирено покорство… това не ме възбужда! Свободната ти воля и бунтарския ти дух, готови да се отдадат… от това се нуждае! Готова ли си?
Студа беше смразяващ и Стефан ни беше предупредил. Обяснявахме му, че съм правила тренировки във вана пълна с лед, но това тук определено беше в пъти по-смразяващо кръвта. Плътта ми бавно губеше розовият си цвят. Погледнах я отново – въжетата минаваха през сложна плетеница от макари и полиспластове.
- Красиво е като симфония!
- Ще бъде още по-красиво, когато те вдигна В НЕБЕТО!
Цялата система от въжета, карабинери и боксове изглеждаха семпло поставени, но зад тяхната комбинация стояха месеци опити, изчисления и разговори с алпинисти. Застана зад мен. Свалих всичките си дрехи и хапещия студ ме разтресе. Не трябваше да губя фокус.
- Главата назад!
Изпълних командата, а той извади аналния плъг, който постави сутринта. Към края на въжета, вплетени в косата ми, привърза друг анален плъг, изкривен като кука, с огромен капковиден разширител. Студената му метална повърхност правеше блясъка на стоманата още по-зловещ. Ръката му на корема ми, а с другата силно и непоколебимо заби КАПКАТА, докато държах задника си разтворен. Не можех да помръдна. Позицията на главата и раменете ми беше толкова неестествена. Гордо и високомерно бях вдигнала глава. Всяко движение с нея наказваше ануса ми. Застана лице в лице с мен, целуваше зърната на гърдите ми, които от студа бяха плоски и нямаше как да довърши моята трансформация. Топлия му език и пръстите, които си играеха с тях, ги възбудиха и той постави металните щипки върху тях. Бяха свързани с метална верига и още една щипка, която се спускаше надолу по корема ми и защипа клитора ми. Болката, чрез която щях да се трансформирам, ме завладяваше. Отдръпна се от мен за да ме огледа.
- Мечта си, Габриела!
Косата ми беше сплетени с три въжета държащи гръбначния ми стълб изпънат като струна, заради забития в ануса ми огромен анален разширител. Щипките с вериги на зърната и клитора ми предизвикваха трепет. Кожата на гърба ми продупчен на шест места, за да могат въжетата да ме вдигнат В НЕБЕТО.
- Като вързан вятър си!
Студа караше очите ми да сълзят. Така щях да се оправдая ако ме пита. Пръстите ми посиняваха… щях да умра така, както умират мечтите, когато бъдат изпълнени.
- Готова съм!
Стоях стабилна, когато мина зад мен и нареди извратения пъзел от въжетата, които щяха да опънат кожата ми. При първото издърпване усетих, как краката ми се отделят от пода. Второ издърпване и опъването на кожата ми събуди онзи страх, че плътта ми няма да издържи и ще се скъса, причинявайки падане. Височината ме шокира. Бях издигната толкова високо и не го виждах, но го усещах. Нивото на страх в кръвта и мозъка ми отприщиха нещо неподозирано и непознато за мен. Желанието за полет. Усещах как дишането ми става дълбоко и учестено, а пулсът ми караше сърцето ми да преживява такива удари, че го чувах в ушите си като тътен. Започнах да хипервентализирам.
- Габриела, Габриела… хайде, дишай! “КЕРИ”, “СЕЙЛЪМС ЛОТ”, “НОЩНАТА СМЯНА”… Габриела, дишай!
Гласът му беше, като котва. Моето лудото момче с ужасяващи секс фантазии. Щом не бях паднала досега нямаше да падна, а ако се случи ще е защото съм скочиха, не защото някой ме е бутнал. Стегнатия ми гръб, заради аналния плъг, ме държеше в правилна позиция. Дишането ми вече беше контролирано.
- Виктор, добре съм… спокойно!
Въжетата, които опъваха металните халки и куки пробиващи кожата ми, синхронизираха с карабинерите. Тежестта ми беше перфектно разпределена. Тя ме прие. Той ме вгради в нея. Бяхме едно тяло от метална рамка и пулсиращо човешко сърце. Изпитвах пълно спокойствие. Тишината и студа изсмукваха живота от мен, но нищо друго нямаше значение… аз бях мечта в главата му и се сбъднах! Виктор подскочи, като ужилен от хиляди пчели. Мъглата на съня го стягаше в хватката си и не се отпускаше.
- Беше истинско, нали? – сам питаше себе си.
- Кошмар ли сънуваше, брат ми?
Премигна още няколко пъти, докато очите му свикваха със светлината и обстановката. Беше задрямал на дивана в хола, докато в къщата продължаваше трескавата подготовка за Коледа.
- Стефан, Габриела... как е? Добре ли е, Габриела?
- Габриела? Радвай се, че аз те събудих, а не жена ти! Ще я питаш къде е някаква си Габриела и ще бъдеш обезглавен! Кошмар ли сънува?
Било е сън, а беше толкова реално! Беше я държал в ръцете си, беше правил всичко с нея. Истината беше, че съществуваше само в главата му… болната извратена фантазия. Габриела нямаше физическо проявление, тя беше... блян.
- Идвам след малко…
Отпусна тялото си на дивана, докато потъваше в дълбините на съзнанието си.
- Сънувах мечта! – беше отговорът, който искаше да даде.
Беше болезнено реално, като никой друг сън. Затвори очи, виждаше я… тя нямаше плът, тя беше просто фантазия – нито една жена, която беше срещнал, нямаше нужното за да вгради в нея болната същност на Габриела, за да може тя да разцъфти там и да бъде негов съмишленик. Преди да се присъедини на празничната трапеза със семейството си, погледна мейла си. Не личния, а този с който търсеше гостоприемник за тази мечта. След толкова бледи илюзии, които се опитваха да дадат дом на тази идея, разочарованието го удряше болезнено в слабините и душата. Вече се беше отказал да я търси, НО... може би... тя не се беше отказала от него. Стомахът му се стягаше всеки път, когато тя му пишеше. Не се отдръпваше от него, въпреки че я държеше на разстояние. Беше зловещо проницателна и забавна… и беше желязо. Беше му изпратила му клип, как си завира огромна коледна играчка в красивата вагина. Играчката допълнително лъщеше, поела обилно количество от соковете ѝ. След като я извади, я удари в масата и играчката се счупи. Момиче, което поставяше опасни и порязващи предмети вътре в тялото си, при това не за първи път, заслужаваше вниманието му. Знаеше ли човек… по Коледа се случват чудеса. Върна ѝ отговор. Ако беше това за което я мислеше, щеше да го разбере и той щеше да я вдигне В НЕБЕТО!
- Ужасна си!
Отговорът ѝ малко по-късно... ФАКТ;)