CHRISTMAS HORROR STORY (част 1)

16.11.2022 | Giv

История за коледното съревнование, регистрирайте се или влезте в профила си и оценявайте от 1 до 10. Приятно четене!

CHRISTMAS HORROR STORY (част 1)
(На Нико ;)

“All I want for Christmas is you!”. По-досадно от коледната реклама на Джъмбо беше единствено проклетата Марая Кери с тази натрапчиво дразнеща песничка. Припева ѝ обхващаше в сладникавата си хватка целия ми мозък и часове наред не можех да си я избия от главата.
- По-голямо коледно клише от тая песен е единствено… “Сам в къщи”!
Погледа му беше непроницаем. Мракът, с който беше облечен… усещах го, обичах го!
- Да не забравим общите профили във Фейсбук на Васил и Таня Иванови, както и профилната снимка крещящо демонстрирайки семейната идилия на двамата, облечени с еднакви коледни пуловери.
- Голям си хейтър, Габриела!
Настроението ми определено не беше празнично.
- Коледа, която би трябвало да е най-светлия християнски празник, се е превърнала в масова консуматорска “оргия” и…
- Ало-у-у… в нашия дует кой е сръдльото? Аз, нали? Така, сега поеми въздух и ми кажи нещо хубаво свързано с Коледа?
Гледаше през очите ми право в голата ми душа.
- Кутия с ванилов сладолед пълна със... зелеви сърми!
Толкова рядко даваше воля на смеха си. Пускаше едни кисели усмивки, но сега отприщи такъв смях, че очите му се напълниха със сълзи.
- Ох, не мога с теб! Кутия... кутия от сладолед със... сърми!
Имах нужда от топлината му.
- Но не можеш и без мен!
Пое ръка ми в неговата огромна длан и я целуна. Брадата му винаги предизвикваше гъдел.
- ФАКТ! И да… права си за Коледа, че е консуматорска оргия. Аз и ти, времето да спре, и...
Докато потъвах в гласът му, шумът от багажника на колата ме накара да се свия на седалката. Погледите ни се насочиха към смразяващия кръвта ми звук. ТЯ трябваше да напомни за присъствието си.
- Страх ли те е Габриела? – въпросът му караше прешлените ми да скърцат злокобно.
Чувствах бавно просмукващият се като мъгла ужас и наравно с него подлудяващата ме възбуда.
- Не мисли за нея, тя е моя грижа! До момента на срещата ви не мисли...
- Тя ще ме приеме ли? Аз…
Погледа му не издаваше никаква емоция. Гласът му, пълзящ по раменете ми… караше ме да треперя от възбуда и притеснение.
- Ще те приеме! Тя има нужда от теб и ти от нея. Толкова време те е чакала. Сега излез от това състояние. Моля те, върни се при мен!
Отпуснах се на седалката, затворих очи и започнах да изброявам на глас:
- “Кери”, “Сейлъмс Лот”, “Гняв”, “Сияние”… – бавно изреждах, по хронологичен ред. - “Нощната смяна”.
Дишането ми вече беше спокойно и дълбоко. Цяла година ходех на йога за да се науча да дишам правилно. Пластичността на тялото ми беше изградена до нужното ниво. Курсът по стрелба, който изкарах допълнително, беше надградил уменията ми да контролирам тялото и съзнанието си. Нищо не ме караше да се чувствам така, както когато държах пистолет. Бях изучила всичко – от устройството, принципа на работа, разглобяване и сглобяване на пистолета, до стойката и контрола на отката. В момента в който стъпех на стрелбище възбудата плъзваше във вените ми и отравяше кръвта ми. Да държа оръжие вкарваше толкова сексуален адреналин в тялото ми. Обичах докато мастурбирам да си представям, как докато съм върху някой бавно проникващия му член потъва надълбоко във вагината ми. Темпото на сексуалната ми езда – аз щях да го определя и щеше да е бавно. Вагината ми се спуска по оребрения от богато налетите му с кръв вени член. И дулото на пистолета в устата му. Усмивката на лицето ми беше привлякла вниманието му.
- Виктор, показах ли ти новото ми бебче?
Попита ме, дали съм си купила нов вибратор.
- Тегло 950 гр., дължина на цевта 152 мм., 6-заряден пълнител, калибър 356 мagnum.
Ушите ми наистина пищяха от възбуда, а секретите ми доволно олигавили изтръпналата ми от желание вагина. Почти без глас казах:
- Револвер Chiappa Rhino 60DS 6
- Лейди “Смърт”, успокой се, защото този аромат на топла възбуда от теб толкова ме е надървил. Не ти ли е прекалено голям? – обичаше да ми говори двусмислено.
- Ако ще държа нещо в ръката си и ако ще го налапам… искам го да е тежко и дълго! – обичах да му отговарям двусмислено.
Общуването с него беше, като партия шах.
- Споделих ли ти, че ме снимаха за коледния календар на клуба по стрелба?
Смехът му отново предизвика вибрация в колата.
- И какво? Облякоха те, като Лора Крофт с коледни ботушки с пухчета или като палава Снежанка с тясна къса червена рокличка и диадема с ушички и рогца на еленче, която държи малко пистолетче? Най-вероятно си била с жартиери и високи токчета и горна част от униформа на СС, а косата сплетена и навита над ушите, като малки гевреци. Като Хелга от “Ало, ало!”, само че брюнетка и с коледна шапчица! – обичаше да ме дразни.
Показах му кадъра, който беше в защитената папка на телефона ми. Там стояха скрити всичките ми сексуални приключения с него – разтворената ми със спекулум вагина, снимки на които бях обездвижена чрез Шибари, екстремен анален фистинг на който ме подлагаше, разширявайки ануса ми с шише и тренировъчни конуси. Доверието, което бяхме изградили, ми позволяваше да му поверя тялото си, душата ми и съзнанието ми. Изпитвах пълна отдаденост, като към никой друг. Беше актова фотография. Кадъра беше направен в гръб, все едно някой ме наблюдава как произвеждам изстрела. Виждаше се оголената ми шия, стегнатото рамо и уверено изпънатата ми татуирана от китката до лакътя ръка, държаща въпросния “Носорог”. Специфичният блясък на изпотеното ми тяло създаваше гладкост на кожата, като фотографа избяга от порнографският елемент в композицията. Чиста еротика. В колата може и да липсваше коледно настроение, но се усещаше острия аромат на възбуда. Отлагано и бавно нагнетявано желание за сливане на тела, на души и на фантазии.
-Последна спирка, Габриела! Ела да видим, ако ни трябва още нещо. Мисля, че всичко сме взели, но можем да се разходим малко да поемеш коледния дух и захарния бастун на дядо Коледа!
- Ужасен си, Виктор!
Виктор беше кавалер във всяко отношение, възпитан мъж, скоро навършил 40 години. Интелигентен, не само природно, а и постарал се да натрупа богата база от знания и умения. И до болка извратен. Гнил, като мен. Влязохме в железарията. Въжета. Бяхме взели достатъчно, но той реши да се подсигури. Още въжета. Не можех да съм сигурна, че ТЯ ще съдейства напълно и че няма да има пострадали. Имахме време толкова много време и исках да се разходя с него. Кичозни коледни украси и натрапчиво мигащи светлинни от Коледното осветление започнаха да предизвикват безпокойството ми.
- “Кери”, “Сейлъмс Лот”, “Гняв”, “Сиянието”…
- Премина ли? Тревожността ти мина ли? Искаш ли да седнем някъде?
Вдигнах глава към него. Някакви жалки сантиметри го деляха от 2 метра височина, стегнат торс, силни ръце и широки рамена. Щеше да му е необходима сила за това което предстоеше, а той я имаше – не само физическа, но и психическа. Устойчив характер и безмилостен контрол. Желанието, което провокираше в жените, вървеше винаги с нас. Те не проумяваха, как страхотен мъж като него може да бъде впечатлен от толкова обикновена жена. На първо четене бях това, но той беше успял да чете между редовете ми. Обичаше болната и извратена приказка, която бях. Успях да се “завърна”, имах нужда от опора, намерих я когато хванах ръката му, исках само да вървя с него, до него.
- Теглото ти?
- 55 килограма.
Максималната тежест, към която се придържахме, беше 70 килограма. Но е хубаво да съм под тази норма. Цяла година драстично качвах килограми и още по-екстремно отслабвах, за да може кожата ми да се отпусне. Тези промени в теглото водеше до редица здравословни проблеми. Маниакалната ми отдаденост и неговия извратен перфекционизъм към осъществяването на тази болна фантазия бяха изградили отношенията ни.
- Никакво преяждане тези дни! Държиш максимум 60 килограма!
- Но сърми мога да ям от кутия за... – раменете му се бяха разтресли от смях.
Разходихме се още малко и отново поехме на път. Пътувахме още 40 минути.
- Пристигнахме! Предупреждавам те, чисто е и след ремонт, но нищо луксозно и друго… без излишни геройства! Ако решиш, че в един момент ти идва в повече, спираме! Не задължавам и не изисквам. Нали?
Доброволно бях станала негов съмишленик, а той моя посока. Почти се беше свечерило. Къщата, която беше наел, трябваше да отговаря на определени изисквания – да бъде в уединено място, а мазето чисто и празно… там щеше да я държи, докато дойде момента на срещата ни. Изоставения склад, където щеше да се развие всичко беше наблизо, така че транспортирането ѝ до там да не предизвиква излишни неприятности. Беше я открил – съвършената къща с каменни основи. Пред прага ѝ, и пред прага на една фантазия, го усетих, че ме вдигна на ръце.
- С кой крак се внася девойка в... стига си се смяла, опитвам се да съм романтичен! Е?
Къщата беше съвършена, такава каквато си я представяхме. Чиста и без излишни претенции, но много уютна. Зае се с огъня. Не ми позволи да нося нищо тежко. Свалихме всичко, което беше необходимо за една малко по-различна Коледа… за нашата Коледа. Топлината от огъня бавно започна да изпълва помещението, а пукотът от изгарящите дървета ме отведе на друго място в съзнанието ми. Докато мислите ми блуждаеха, усетих дъхът му в шията ми. Ръцете му… бавно ги спусна надолу и вкара пръстите си между краката ми, като само отмести бельото ми. Усетих надървения му член притиснат към дупето ми.
- Аз ще те топля!
Свали зеления ми пуловер и захвърли сутиена ми. Студът ме скова в ръцете му. Преглъщаше силно и толкова топло. Обятията му бяха удобно родопско одеяло. Дългите му пръсти се заиграха с малкото топче на клитора ми. Галеше бавно, без да е припряно. Не търкаше и не прилагаше груб натиск върху сълзящия ми клитор. Топли вълни тръгнаха от главата ми и пръстите на краката ми, като бавно превземаха сантиметър по сантиметър от тялото ми. Пръстите му около изтръпналия ми от възбуда клитор поемаха и разнасяха соковете, които овлажняваха вътрешната част на бедрата ми. Докато тази му ръка нежно стимулираше възбудата във вагината ми, другата доста по-грубо мачкаше зърното на гърдата ми. Двете контрастни докосвания бяха нагнетяващи. Усещаше ме, като никой друг мъж преди него. Чувствах приближаващия оргазъм. Изпъвах тялото си в ръцете му. Стенех без никакво притеснение. И секунди преди финиша ми усетих остра болка зад лявото рамо. Хапеше ме. Не нежно и игриво, а силно и болезнено захапване, което изпращаше други импулси към мозъка ми. Болеше ме. Опитвах се да се измъкна от хватката му и в този момент, наравно с болката, почувствах огъване на колената. Краката ми трепериха от удоволствието, което ме удари ниско в стомаха. Докато се опитвах да се освободя, усетих дълбоко проникване във вагината ми, сладко изпълващо ме усещане. Мозъка ми беше задействал червена аларма да бягам, но нещо друго дълбоко спящо в душата ми ме караше да съдействам. Повдигнах се максимално на пръсти за да му е по-удобно. Прасците ми се стегнаха, докато понасяха напрежението на тялото ми. Члена му агресивно нахлуваше дълбоко и все по-дълбоко, докато пръстите на другата му ръка бавно обработваха настръхналата ми от възбуда пъпка. Едвам дишах. Интензивно и брутално захапване блокираше мислите ми. Мозъкът ми получаваше различна информация от различни части на тялото ми. Оргазмът ми ме караше да пулсирам. Той трябваше да свърши и тогава щеше да ме остави. Започнах да въртя дупето си около члена му. Чувствах стягането в стомаха му, но усетих и друго – ръката му здраво притискаше каротидните ми артерии. Не особено дълбокото им разположение в областта на шията и натиска който прилагаше осезаемо намаляваше кръвопотокът към мозъка ми. Освен силната му ръка, паниката също ме беше стиснала за шията. Бях попаднала под ударите на толкова емоции и усещания. Здраво чукана на задна от голям член и нежно галена по клитора. Стимулация там изпращаше удовлетворяващи тръпки и вибрации. Вагиналните спазми допълнително ме разтърсваха и към тези прекрасни усещания получих още един подарък – пронизваща болка от ухапването и замаяност, която започна да ме обхваща. Виеше ми свят. Крайниците ми… усещах ги, как натежават. Ръцете ми вече не се съпротивляваха, а краката ми омекнаха. Членът му не спираше да прониква арогантно и силово. Тласък след тласък вадеше от дробовете ми привършващите ми дихания. Бях в безтегловност, а той не спираше да ме чука силно и отривисто. Животинския му нагон го беше завладял и ми го набиваше безмилостно. Спря в момента в който бруталния ми оргазъм ме помете. Продължителността му беше впечатляваща, а усещането незабравимо. Притока на кислород започна постепенно да се увеличава, но той не отпусна ръката си върху шията ми веднага. Успях да поема дълбоко въздух и това ме накара да почувствам как в изпълващите ми се дробове с въздух се забиват малки иглички. Бедрата ми трепереха. Цялото ми тяло отказваше да се подчинява. Пенисът му доволно изливаше във влагалището ми лепкава сперма на интервали. Гласът му беше моята котва.
- Дишай, Габриела, дишай! Тук съм… върни се при мен! – чувах го, като през
тунел.
Почувствах ръцете му. Бяхме на пода, а той ме прегръщаше, целуваше и галеше.
- Хайде, Габриела, върни се при мен!
Дишах дълбоко. Трябваше да изплувам. “Кери”, “Сейлъмс Лот”, “Мизъри”… досега не се бях отдалечавала толкова. Времето бавно и тягостно се размиваше в друга реалност. Нашата реалност. Пълнолунието, което той осезаемо очакваше с нежелание, щеше да изостри апетита му за насилие. Вятъра танцуваше зловещо в нощния мрак и в него. Неспокойното ми движение в ръцете му привлече вниманието му. Прегръщаше ме още по-силно.
- Габриела...
Притисках се плътно в него и галех лицето му. Кривият му нос, белега му… обичах всичко в него, а той обичаше всичко в мен. Без да е любов. Нямаше нищо общо с влюбването. Нещо по-дълбоко е и не можехме да си го обясним. Душата ми знаеше, тя имаше причина и аз ѝ се доверих. Не можеше да сбъркам човека… просто знаех, че е той. Беше сакрална среща на души, мълчали и чакали векове наред за да се видят отново.
- Виктор… в миналия живот сме мълчали, но в този ще бъдем щедри на внимание, на думи и на време. Аз съм тук и колкото и да се отдалечавам те усещам!
Успях да то обкрача, както седеше на пода. Соковете ми, в комбинация със спермата му, започнаха да се оттичат по вътрешната част на бедрата ми и върху вече спадналия му член.
- Не мога да те понасям, Габриела!
Езикът му шареше по шията ми и надолу по гърдите ми, а ръцете му мачкаха измръзналото ми дупе.
- Хайде пак ми го кажи, но малко по-убедително! Повярвай си първо ти!
Заключих ръцете си на врата му и зарових нос в рамото му.
- Чудна си... Габриела!
Останах още малко така върху него.
- Хайде да спим тук на дивана! Не искам да спя сама, страх ме е!
Едва сега усетих студа, който ме беше вдървил. Мразех, толкова мразех да ми е студено. Изправих се треперейки.
- Ти ще спиш и аз ще те пазя, но ако пръднеш Габриела те завивам през глава! Започваш да посиняваш, обличай се!
Облякох удобна и топла пижама с еленчета и елхички, сресах косата си и се върнах при него.
- Дума да не си казал, днес съм Снежанка!
- Салата ли искаш да бъдеш?
Истинска исках да бъда. Беше разпалил не само огъня в камината, но и този в мен. Хвърлих една възглавница на дивана и някакво одеяло. Топлината между телата ни щеше да е достатъчна. Главата ми положих върху гърдите му, а дланта ми на сърцето му. Заспала съм в момента в който затворих очи. Той знаеше, нямаше да ме пропусне и тази нощ. 3:15 часа същия кошмар – етажерката с книгите на Кинг, подредени по хронологичен ред. “Кери”, “Сейлъмс Лот”, “Гняв”, “Сиянието”, a аз надупена. Лицето ми срещу книгите, a дланта на чичо ми върху устата ми, докато курът му злобно проникваше в тесния ми анус. Докато стигна до “Капан за сънища” изнасилването приключваше. Жалък плешивец с очила и корем, който не можеше да получи от жена си това което иска и го взимаше насила от беззащитно момиче. “Кери”, “Сейлъмс Лот”, “Гняв”, “Сиянието”…
- Габи, бъди добро момиче и направи чичо щастлив!
Бях плувнала в пот, когато успях да се откопча от капана на кошмара ми.
- Габриела, Габриела… тук съм! Дишай, дишай…
Донесе ми чаша с вода. Изпих я.
- Габи, същия ли кошмар? – загриженият му глас ме върна при него.
- Не Габи… той ме нарича така! Габриела. Името ми е Габриела, а не Габи!
Целуваше челото ми, очите.
- Прекрасна Габриела… толкова Прекрасна! Искам един ден да имаш кошмари и с мен!
Страхът ми избледняваше, когато бях около него. Беше Защитник. Целувах го, обичах езикът ми да се бори за надмощие в устата му. Събличах го, събличаше ме. Докато стоеше прав коленичих, а ръцете ми плъзнах по краката му от колената нагоре. Поизправих се, за да съм на необходимото ниво. Дланите си поставих на задника му, поемайки в устата си членът, като ги използвах за упора, за да мога да го налапам. Все още не беше надървен, но усещах че започва да изпълва устата ми. Задържах го секунди и го извадих от влажната си уста. Пуснах езикът си по цялата му дължина. Всичко в този мъж беше дълго. Облизвах тежката му розова глава бавно, като редувах различни видове докосвания. Обичах да духам, а не просто да стоя с отворена уста и да чакам да ме блъскат в скучен ритъм. За да го възбудя той трябваше да е в очакване и да го изненадвам със съвсем друго усещане. Облизвах и засмуквах или леко трептях с език около главата на члена му. Поемах го надълбоко в гърлото и задържах възможно най-дълго, докато започна да издавам гърлени звуци. Олигавях го доволно. Включвах ръцете си бавно и нежно, като не дърпах. Едната ми ръка работеше в основата на члена, а другата върху нея, като извършвах противоположни въртеливи движения по дължината на пениса му, докато полагах главата му върху езикът си. Повдигах се за да усети с тестисите си твърдите ми зърна. Обичах да му духам за го докарвам до финал и малко преди това да спра. Правех го по няколко пъти. Усещах свиването в слабините му малко преди да свърши и спирах, докато се успокои и пак започвах да го облизвам и засмуквам. Беше готов с твърд и наперено вирнат член, а натежалата му глава го изкривяваше наляво. Бях достатъчно влажна от предишното сношение, така че с лекота го възседнах. Хванах го за кура и сама си го набих дълбоко. Обичах преди да започна да си въртя дупето върху него да го усетя неподвижен няколко секунди. Ръцете му се спускаха по гърба ми, като го обхващаха и го разтриваха, а след това разтваряше силно кълбата на задника ми, така че да усетя опъването на кожата около ануса ми. Изправих гърба си и стегнах рамената. Разтворих краката си, така че да го освободя от усещането, че е в капан. Повдигах и спусках влажната си вагина върху члена му. Бавно и контролирано. Обидно беше расов мъж като него да бъде язден, като куцо магаре. Заслужаваше само отдаденост. Използвах свитите си колена за опора, за да приплъзвам тялото си върху неговото. Бавно, много бавно темпо редувах с бясно набиване. Ритъмът на сърцето ми и дълбокото ми дишане заглушаваха всеки звук. Продължих да си го набивам, а ръцете му помагаха с повдигането на дупето ми. Все още болезнено разтваряше бузите на задника ми. Обичах да свършвам върху него. Обичах секундите покой, докато вагината ми трепти върху пулсиращия му член. Момента на сливане с него беше толкова интимен, а след два дни щях да се слея и с нея. Изпитвах ударна доза страх. Той беше любимото ми състояние. Концентрацията ми се изостряше максимално само и единствено когато страха бавно, като змия-удушвач, стягаше прегръдката на присъствието си около съзнанието ми. Сега друга прегръдка вкарваше съзнанието ми в режим на покой. Щеше да е натоварен ден. Бях организирана до маниакалност и щях да успея с всички приготовления, без това да ме напряга и натоварва. Но трябваше да стана сега, а топлината под одеялото и усещането за близост предизвикваха само желание да се сгуша в него. Почувствах това, което трябва да усещат всички жени сутрин.
- Виктор… или имаш инструмент в джоба или се радваш да ме видиш?
- Радвам се да те видя, Габриела!
Твърдостта на еректиралия му до пръсване член се опитваше да ми пробие втори анус и щях да съм съвършена, ако имах още един анален отвор. Обърнах се към него, докато ръцете ми се спускаха по твърдото парче месо в боксерките му. Овлажнен обилно от предеякулационна смазка, която спомагаше на дланите ми да се спускат и да галят без агресивни нотки на движенията ми.
-Искаш ли да…
Поклати глава.
- Не, днес искам да работя възбуден максимално… възбуден съм най-продуктивен!
Последни откраднати мигове.
- Днес трябва да ѝ отделя нужното време да я подготвя за теб и да ѝ отдам заслуженото. Тя ми е важна, много важна… за да е готова за теб, за да си в безопасност, защото и ти си ми важна!
Ръцете ми продължаваха да докосват надървения му член. Усещах колко болезнената беше ерекцията му. Тя искаше да бъде облекчена на топло и влажно между краката ми.
- Пием кафе, преговаряме и действаме, нали? Ще ми правиш ли компания в банята?
- Нали каза, че имаш нов пистолет?
Поправих го, че е Револвер.
- Носиш го, нали? Ако на този въпрос някога отговоря отрицателно… използвай го! Застреляй ме!
Обичах да се къпя с него, след като свали всички женски притеснения от мен. Допуснах го да ме види в моменти, в които бях слаба. Беше ги премахнал, при това толкова естествено. Седнах да пишкам, докато той си миеше зъбите. Но възбудата от всичко, което щеше да се случи, беше блокирала пикочния ми мехур. Желанието да уринирам предизвикваше осезаемо напрежение между краката ми и болезнено парещо усещане. Понякога го усещах толкова осезаемо в главата си, блудстваше с мислите ми с фантазиите ми. Отражението на лицето му в огледалото беше такъв момент.
- Не мога да... не мога…
Бях готова да стана, за да му освободя място. Дланта му покровителствено на рамото ми ме остави в седящо положение. Членът му пред лицето ми беше извит нагоре и изкривен от ерекцията, която все още го владееше. Поех го, като поставих устните си върху зъбите си, за да може да го плъзне в орално-неморалната ми уста. Топла и влажна, с желание го поемаше. Създаваше ми затруднение, заради големината си. Задавяше ме с дължината си и задействаше рефлекса да повърна. Усещах порив да освободя съдържанието на стомаха си. Исках да се отдръпна за да поема въздух, но тогава почувствах силната му длан в задната част на тила. Той ме държеше здраво, без да отпуска хватката си. Наравно с напрежението в челюстта и обилно събраната слюнка в устата ми усетих топъл и солен вкус. Устата ми беше доволно изпълнена от големия му член. Бузите ми се издуваха и от количеството събрана урина. Не усещах струята му да намалява. Освободи шията ми и изплюх върху все още пикаещия му пенис доволно количество от собствената му урина. Задавих се. Топлата пикня ме удряше в гърдите и продължаваше да се стича по корема ми и между краката ми. Тънки поточета урина къпеха по болезнено стегната ми от желание да пишкам и аз вагина. Поех го пак, този път не целия, за да има в устата ми място за да прегръщам. Успях да се справя без да разливам и поех цялата урина, като я отвеждах директно в гърлото си. Притока който идваше от него не намаляваше, а твърдият му член опикаваше доволно само краката ми, като в скута ми се събираше малка локвичка. Изместих се назад към облегалката на тоалетната чиния и разтворих краката си, така че да разсипя събраното гьолче. Гледаше ме неразбиращ какво си мисля.
- Да си я поделим тоалетната чиния? Изпикай се между краката ми!
Продължи да пикае, като аз самата наместих изтръпналия си от възбуда клитор и разтворих срамните си устни, така че да разцъфти с алените си цветове. Свободен достъп имаше да го полее и го направи обилно и силно, като освободи желанието в мен да се изпишкам заедно с него. Инстинктивно се изправих и забих нос в гърдите му.
- Отвратителна съм, толкова съм... – преди да довърша езикът му нахлу дълбоко в опиканата ми уста.
Целуваше не от съжаление, целуваше с желание. Нито веднъж не ме накара да се чувствам мръсна или странна. Нито веднъж не ме сподели. Не бях завоевание и не ме третираше, като трофей. Затова му дадох това, което заслужаваше – не примирение подчинение или долнопробна имитация на покорство. Доброволна отдаденост, заслужена заради извоюването доверие, което му бях гласувала. Отношения отвъд ролеви игри, без пародия на доминация. Взаимност – той искаше да ме освободи, а аз исках да бъда свободна. Водата, която се стичаше по тялото ми, отмиваше спермата и урината му. Наблюдавах го, докато си насапунисвах ръцете и гърдите си обилно с пяна. Носът му се сбръчка.
- На какво мирише това с което се мажеш?
Въпросът му ме изтръгна от еротичните мисли, които танцуваха в главата ми, докато го наблюдавах.
- На джинджифилови сладки.
Отговорът ми го накара да се тресе от смях.
- Голям си хейтър, Виктор! Коледа е… всичко ухае на джинджифил и канела! –
Продължих да си сапунисвам гърдите и пуснах ръцете си по корема, като се завъртях с гръб, докато се навеждах за да обвия краката си с пяна.
- А, да… това от устата на човека, осрал Марая Кери по Коледа, звучи много обидно!
Вече изправена срещу него му подадох гъбата с молба да ми изтърка гърба. Отказа ми.
- Няма да ми изтъркаш гърба на мен?
Насапунисах гърдите му и отърках гърба и дупето си в него. Обърнах се и направих същото с гърдите си.
- Габриела, дразниш лъва когато клетката е в ремонт!
Довършихме къпането, като аз останах още малко в банята за някоя друга женска разкрасителна процедура, която очистваше ануса ми и го изпразваше от съдържание. Време е да започна да отмятам задачите си. Срещнахме се в хола. Носех черен термо клин и кубинки от естествена кожа. Високата яка на полото ми скриваше лилавите отпечатъци от ръцете му под шията ми. Той беше облечен с черен работен панталон, тежки работни обувки с метално бомбе, а върху тениската беше с черен пуловер.
- Не се преуморявай излишно, нали? Искам те свежа, а боба аз ще го сготвя. Не знам дали ще се върна за обяд. Трябва да я подготвя. Почти е готова, но имам нужда да прекарам малко време с нея. Ти изпусни малко парата и иди простреляй. Стефан ще дойде довечера за да те подготви.
Прегърна ме. Бях в неговия свят и в неговото съзнание. Изпратих го с нежелание. Бях се примирила, че трябва да го деля с нея, но това не означаваше, че трябва да ми харесва.

Следва продължение…