Танцът

29.09.2022 | Анонимен

Беше лятото на 2018. Тази случка преобърна целия ми живот, в момента, в който се случи. До болка реална, историята, която Ви споделям, таях в себе си прекалено дълго време. Тогава аз самата бях на 18. Той, който влиза по-късно в историята ми беше на 22. Бях както се казва млада (още съм, де), дива и свободна. Току що бях открила какво е свобода, бях на научила на самостоятелност и отговорност, поне в известна степен. От няколко месеца живеех и работех на един прекрасен испански остров. Живеех с три мои колежки, същите авантюристки като мен. Забавлявахме се и вземахме най-хубавото от живота. Всеки ден някоя от нас се прибираше от работа и имаше какво да разкаже, сядахме на балкона, отваряхме бутилка вино и наливахме до горе в любимите ни чаши, във формата на малък кръгъл аквариум. Смеехме се и анализирахме случката на въпросната колежка. Която беше първа вкъщи правеше нещо за хапване, след това се преобличахме, гримирахме и се запътвахме към любимата ни дискотека. Типичен летен живот на 18-19 годишни млади дами, току що завършили училище и открили свободата. Там танцувахме до зори. Знаехме песните наизуст, познавахме барманите лично – в пряк и преносен смисъл. Охраната още в началото спря да ни иска лични карти. Бяхме добре познатата на цялата дискотека четворка. Винаги имахме възможност да вземем едно от големите сепарета, но такова никога не ни беше необходимо, защото бяхме център на вниманието, там, в средата на дансинга. От време на време ни бяха хвърляни злобни погледи от скучни туристки, които не представляваха интерес за нас и въобще не ги вземахме на сериозно. Купонът вървеше с пълна сила. Спомням си единият път дискотеката беше толкова пълна, всички се блъскаха във всички, та момчето с което танцувах ме хвана и ме вдигна. Кръстосаха крака около кръста му, а той ме придържаше с ръце. Разбира се бяхме достатъчно пияни, вече не си спомням лицето му, но знам колко му се чукаше, а и на мен, та след лудите танци и размятания се озовахме на едно сепаре в задния двор на дискотеката. Не се стигна до секс, но се целувахме много страстно. Той наистина не беше на себе си, така че взех решението, като отговорно момиче, да не спя с него. Харесваше ми да правя секс, но не на всяка цена. Трябваше момчето най-малкото да е по-трезво от мен. Този определено не беше, но пък за човек на три големи водки и три бири се целуваше задоволително добре. На другата сутрин, когато една по една се излюпихме от леглата си, аз разбира се последна, седнахме да анализираме изминалата вечер. Посрещнаха ме с кафе и бисквитка… и купища снимки и видеа от епичния запой от снощи. Да, партито беше добро, а аз очевидно бях усвоила нови умения как се танцува ако няма никакво място в дискотеката.
- Видяхме, че излезе с него. Чакахме те около трийсетина минути, след това тръгнахме към вкъщи.
Аз самата имах бегъл спомен, че съм се прибрала около три. Обикновено внимавахме кога се прибираме, тъй като трябваше освен да се забавляваме и да поспим, защото на следващия ден трябваше в десет да сме свежи на работа. В момента беше малко след девет. Доизпихме си кафето, облякохме се за работа и се запътихме към обичайните си задължения. Ще си призная денят беше дълъг. На обяд вместо да отида да хапна се прибрах за кратка дрямка, която прочие ми се отрази много добре и доста ме освежи, така следобедната сесия премина с лекота. Изпратих и вечерната програма и малко след 21 часа се запътих към вкъщи за новата бутилка вино и новата доза клюки на терасата. Обикновено това правехме, а след това се раздавахме в средата на дансинга. Но не и тази събота вечер. Понечих да вкарам ключа и да го завъртя, тогава вратата се отвори пред мен и София бързаше да ми обясни какво точно ще се случи в следващите часове. На кратко. Буквално три минути преди да се прибера моите три мили колежки бяха решили, че тази вечер няма да ходим в нашата дискотека, а ще пътуваме за другия край на острова.
- Не успяхме да наемем кола, а последният автобус тръгва след 20 минути! – уточни тя, поглеждайки нервно часовника си.
Веднага разбрах за какво иде реч. Пътят щеше да е дълъг, с чести спирания и прекачвания, дали щеше да си струва… след седем минути всичко беше приготвено, досега за три месеца никога не бях свидетел на толкова добра организация от наша страна. Нищо сексуално в тази история, ще кажете, няма смисъл да чета нататък, но историята едва сега започва. В следващите часове се случиха много неща. На кратко – от коктейла от водка, портокалов сок и лед, който забъркахме в двулитрово шише, нямаше и помен. Два часа, 4 междинни спирки и 100 км по-късно бяхме 100 евро по-бедни, което рязко превишаваше обичайния ни бюджет. Бяхме много възбудени от факта, че ще ни се случи нещо ново. Бяхме тръгнали без посока само с най-необходимото за да оцелеем. Четири авантюристки, жадни за адреналин. В следващите часове се срещахме с много хора, танцувахме по маси и столове. Изпихме много безплатни коктейли. Пяхме караоке. Имаше свалки и целувки. Шефът ни дори, който беше само няколко години по-голям от нас, се хвана за главата, стана и си тръгна. Една от нас изгуби съзнание и бе прибрана вкъщи от друга наша колежка от същата фирма. Преминахме през много и все пак оцеляхме. Стигнахме и нашата финална цел. Най-добрата дискотека на острова. Сензацията, за която всички говореха. Беше 4 сутринта. Наперени и почерпени влязохме с високо вдигната глава. Бяхме нови тук, не очаквахме да ни черпят, поръчахме си напитки и се насочихме към дансинга. Атмосферата беше страхотна. Ние танцувахме и се вихрехме във всички посоки. Ритъмът и музиката бяха едно цяло с нас. Не знам как и кога точно се случи, бях завладяна от емоциите в себе си. Бях превъзбудена, а диджеят съобщи, че след няколко песни дискотеката затваря, затова решихме да им се насладим докрай. Не беше необичайно да танцуваме с момчета, точно обратното, но това което се случи преобърна целия ми свят. Когато се приближи до мен, не успях да го видя добре, всъщност никоя от нас не успя да ги види. Бяха трима. Бяха добре сложени, двама по-високи и един по-нисък, но горе-долу на една височина. В този момент изгубих представа за света около мен. Имаше три песни до края и с всяка от тях с него ставахме все по-близки. Боже, разказвайки това сега, 4 години по-късно, онези пеперуди в корема ми все още пръхтят все толкова силно, онова чувство – смесица от адреналин и наркотик все още ми замайва главата. Все още усещам аромата му – смесица от божествен парфюм и малко пот. Толкова възбуждаща комбинация. В главата ми беше каша, в корема – пеперуди, а между краката ми цяло езеро. Не знам как се случваше, бях омотала ръце около врата му, а неговите нежно ме придърпваха през кръста към него. Предпоследната песен беше някакво латино, танцувам страхотно Салса и Бачата, той ме водеше, а аз нямах нищо против той да поеме контрол не само над танца, а и над тялото ми. Тогава дойде последната песен. Може би цял живот ще помня тази песен, както и цял живот ще помня него. И до днес изпадам в транс когато я чуя – Ню Йорк. Искам да се събуждам в град, който никога не спи. Той беше създаден за тази песен, а моментът беше сякаш изваден от приказка. Той беше висок, беше с лице на Ангел. Бях толкова съсредоточена да изследвам всяка част от него. Той беше копие на Леонардо ди Каприо. Беше с тениска, която загатваше добре оформеното му тяло, но не прекалено прилепнала, панталон спортно-елегантен, а косата му небрежно елегантно разрошена. Сякаш току що беше изваден от снимките на Титаник, а танцът ни беше най-щастливият момент, случвал се някога на някого. Всеки елемент, всяко движение, всяко завъртане, поставяше толкова нежно ръка на кръста ми, докосваше ме с върха на пръстите си. Прокара ръка през косата ми и заметна един кичур зад ухото ми. Светът не съществуваше, както и времето, бяхме само аз и той. Не танцувахме, а летяхме. Песента беше сякаш безкрайна, а моментът вълшебен. Блус за две копнеещи души. При всяко завъртане роклята ми създаваше ефекта на разтворения чадър. Две големи сини очи се взираха в мен дълбоко. Ръцете му – силни, мъжки и толкова нежни. Сияйна холивудска усмивка. Лицата ни едно срещу друго, говореха без думи. Исках да остана там в този танц, в тази секунда – завинаги. Беше изящен. И той и танцът. Чувствах в себе си състояния от ларго до алегро и обратно. И така безкрайно. Когато музиката свърши най-после отново дойдох на себе си. След този удивителен момент хората около нас стояха и ни гледаха. София и Алина и двете момчета до тях бяха безмълвни. Буквално бяхме център на внимание. Той се наведе към мен и ми прошепна нещо на френски, което тогава не разбрах, но разбрах, че той говори езика на любовта. Разбирате, че след цялата тази еуфория, всички докосвания и прекрасният момент, който току-що преживях, неговият шепот ме докара до душевен оргазъм. Освен това овлажни доста и бельото ми, което вече нямах търпение той да събуе. Въпреки езиковата бариера, успяхме да стигнем до някаква развръзка на вечерта. Той говореше само френски, беше достатъчно за да не разбирам и дума, но и достатъчно за да ме докара само с думи до оргазъм. Аз – говоря всичко друго, освен френски, да в набора ми от 5 чужди езика съм пропуснала езика на любовта. Все пак успях да му се представя, успях да разбера и неговото име – Матео. Беше канадец, но за разлика от другите момчета не говореше английски. Името му се заби дълбоко в съзнанието ми. Толкова дълбоко, че днес чувайки това име, коремът ми се свива на топка. София и Алина ме дръпнаха настрана.
- Отиваме на плажа с момчетата, тръгваш с нас или имаш други планове?
Накрая всички тръгнахме към плажа, но не към централния, вървяхме може би около 20 минути и стигнахме до едно много шармантно забутано плажче, заобиколено от няколко ниски постройки. Смяхме се, бягахме по плажа като деца, скачахме във водата, пръскахме се и се наслаждавахме на последните моменти от нощта. София и Анди (така се казваше едно от момчетата) изчезнаха. Матео ме хвана за ръката и ме дръпна, успях само да взема раницата си, но не и да кажа “до после” на Алина, която вече пък беше заета да се целува с Брад (третото момче). След няколко метра стигнахме една по-висока сграда. Малкия апартамент на Матео, който си делеше с Брад, се състоеше от хол и кухня, една спалня, баня и огромна тераса. Това беше изключително романтичен тавански апартамент на четвъртия етаж. На терасата, въпреки огромните ѝ размери, нямаше нищо друго освен градинско кожено легло с дървен навес. Хвърлих раницата на земята, а Матео изчезна някъде. Тръшнах се по гръб и се опитвах да овладея емоциите си. Една огромна идиотска усмивка беше грейнала на лицето ми. Не знам колко време бях лежала така – възбудена, превъзбудена и объркана. Станах, привлечена от първите слънчеви лъчи, отидох до парапета и се взрях в тънката ивица между небето и океана. Облегнах се на парапета и се загледах в изгрева. Цветовете се меняха със секунди и ставаха все по-топли. Матео отмести косата ми на една страна и усетих дъха му по кожата на врата си. След това усетих пръстите му да докосват ръката ми от рамото до китката. Бавно. Нежно. Устните му леко докоснаха врата ми – настръхнах. Прегърна ме силно през кръста и нежно започна да целува мястото зад ухото ми. Пръстите му бавно повдигаха роклята ми нагоре, галеха и гъделичкаха бедрата ми. В гърба си усетих възбудата му, което ми докарваше много мръсни мисли. Роклята, която все още беше мокра от плажа, падна на земята, след като той разкопча ципа. Усещах прегръдката на голото му тяло. Кожа. Продължаваше да ме целува по врата. Беше ме прегърнал с една ръка, а с другата разкопчаваше сутиена ми. Адреналинът в мен се покачваше с всяка секунда, той ми действаше като много силен наркотик. Чувствах се малка и безпомощна, с треперещи колене. Обърна ме към себе си в полумрака. Гледката беше божествена. Той беше божествен. А дали не беше бог? Нагоре беше гол, надолу все още с панталони. Гледката пред мен ме побъркваше. Погледна се, този поглед този момент, никога няма да забравя. В очите му гореше страст. Дяволито, но спокойно ме гледаше и впиваше поглед в моите очи. В този момент ме целуна. Тук и сега френската целувка придоби нов смисъл. Нещо, което не ми се бе случвало досега. Тези устни бяха меки и топли. Езикът му играеше с моя. Усещах, че правехме стъпки, но не знаех накъде. След секунда се озовах на леглото, а той върху мен. Целуваше ме бавно, страстно, сякаш по този начин иска да изпие всичките ми сили. Държеше ръцете ми в неговите, но съвсем джентълменски се подпираше на лакти за да не ми тежи. Той знаеше как да ме докара до екстаз без да ме познава. Едната му ръка се плъзна надолу към бедрото ми, оставяйки линия от наслада, с другата бе хванал и двете ми ръце. В следващия момент той бе легнал, а аз седях върху него, с лекота ме беше обърнал и с двете си ръце мачкаше дупето ми. Усещах издутината му под себе си. Усещах болка ниско долу в корема и го исках толкова много. Не беше честно аз да съм почти гола, а той наполовина облечен, затова станах от него и го съблякох. В момента когато свалих боксерките му от тях изскочи и възбуденото му достойнство. Беше надарен, не огромен, но достатъчно голям за да ми докара няколко оргазма по-късно. Беше добре оформен и леко извит нагоре. Не докосна главата ми за да ме тикне към пениса си. С поглед и влажни очи ме помоли да го поема в уста. Доставих му това удоволствие, а той изпъшка докато облизвах члена му отдолу нагоре към главичката. Много бавно за да му се наслади. След това го обгърнах с устни. Не успях да го поема изцяло, първоначалната ми преценка за размера беше грешна. Не бях фенка на свирките, но този път на мен ми доставяше удоволствие да му доставям удоволствие. Матео се надигна и с жест ми показа да се излегна на коженото легло. Стана бавно и застана пред мен. Беше негов ред да ме заведе на седмото небе. Целуна бедрата ми отвътре, целуна корема ми, слезе надолу и целуна срамните ми устни, а аз се тресях и треперех. След дълги и мъчителни мигове ми направи магията. Най-добрата френска любов. Господи, обърна внимание на всеки милиметър. Целуваше на точното място, засмукваше, облизваше. Сетне ме изчука с език, караше ме да се гърча от удоволствие. Нежно галеше външната страна на бедрата ми, в следващия миг просто свърших. Нагло и нахално свърших в устата му, за което той сам бе виновен, и което прочие му хареса, съдейки по изражението му. Погледна ме с онзи огън в очите, погали клитора ми и ми вкара два пръста. Щях да се пръсна от удоволствие, когато задвижи пръстите си навътре-навън. Молех го с поглед да ме чука. Извади пръстите си, погледна и ме облиза, каза че му харесва вкуса ми (което разбрах по-късно). Надвеси се над мен и потърка члена си между краката ми. Крещях на ум. Исках го. Наведе се да ме целуне и едновременно с това влезе в мен. Усещането беше виртуозно, неземно. Правеше го толкова бавно, умело и сигурно, сякаш бе очаквал цял живот точно този момент за да ми покаже как се прави любов. Дори през мислите не ми бе минавало, че мога да свърша на подобно темпо, но усещането беше божествено. Чукаше ме с любов и страст. Не отне много време до втория ми оргазъм. С крясък свърших под него, а той ме награди с целувка, изпълнена с желание за още. Подаде ми ръка за да се изправя и леко ме подтикна към ръба на леглото, където се хванах за дървената колона.
- Още те искам! – каза той и застана зад мен
Наведох се, но той леко поклати глава. Означаваше, че нищо не трябва да правя. За първи път в живота ми мъж не искаше да правя нищо. Слънцето се подаваше все повече, беше почти наполовина изгряло. Блестеше в очите ми затова просто ги затворих и се наслаждавах на момента. Матео заигра със зърната ми, знаеше точно колко да стисне, така че да ме възбуди допълнително, но не и да ме заболи. Усетих как бавно вкарва члена си в мен. Влезе ми на задна. Този път забърза, но не беше груб. Целуваше ме по врата и хапеше ухото ми. Бяха ми нужни още няколко тласъка, усещах, че съм близо. След секунди номер три беше факт. Нямаше обаче намерение да ме остави само с три. А и аз исках още. Този път буквално скочи и докато се усетя ме беше вдигнал, оплетох крака около него, а той ме носеше към парапета. Сложи ме да седна. Мраморът беше студен и от контакта с кожата ми настръхнах. Матео клекна и ми даде още една доза целувки и облиза клитора ми. Изправи се, погледна ме право в очите и влезе в мен за още един рунд. Беше много много нежен. Целуваше ме. Докосваше ме. Караше ме да настръхвам и треперя. Караше ме да се чувствам желана, както аз го желаех. Целувките му имаха вкус на сняг, а аз бях много жадна за тях. Усетих го по лицето му, знаех, че скоро ще свърши, затова леко го избутах назад, скокнах и коленичих пред него. “Сигурна ли си?” – попита ме с очи, а аз кимнах. Поех го в уста, а той изохка в блаженство. Движеща се напред и назад, докато не дойде и неговата кулминация. Свърши в устата ми, докато му правех последна свирка. Беше голямо количество, но преглътнах всичко. Подаде ми ръка за да стана.
- Merci, Anna! – усмихна се той.
И аз му се усмихнах в отговор. Прегърна ме и се заклати леко наляво-надясно, имитирайки танц. Не знам, колко време сме “танцували”, когато телефонът ми звънна.
- Виж локацията на Брита. Ние със София отиваме натам. – Алина бе най-добрият прекъсвач на моменти.
Отговорих ѝ, че ще се опитам да стигна навреме. Истината беше, че имахме няколко задачки преди да се върнем вкъщи. Преди минути изживях най-хубавата си нощ на острова и никак не ми се искаше да си тръгна. Това беше обаче от онези моменти, които трябва да се случат, но не трябва да се повтарят, а повторят ли се биха били неловки. Трябваше да си тръгна, трябваше да сложа край. Събрах дрехите от пода и минах през банята. Погледнах се в огледалото и просто бях щастлива. Когато отворих вратата, Матео ме посрещна с чаша сок, изпих го и му благодарих. Поне това можех на френски да кажа. Той се вгледа в мен и заметна същия кичур коса зад ухото ми, както направи в дискотеката. Бавно, но сигурно тръгнах към вратата, знаех че тръгна ли, няма връщане назад. Натиснах дръжката и отворих, прекрачих прага и Матео отново ме дръпна за ръката. Целуна ме. Имах чувството, че трае вечно, а сега го чувствам само като миг. Знаех, че беше целувка за сбогом, знаех, че повече няма да го видя. Щеше да остане само спомен, който щях да пазя с години. Хората се срещат два пъти, казват, но не и този път. Тази целувка за разлика от предните болеше, защото предвещаваше края на нещо хубаво. Беше само една нощ, а всъщност кълбо от чувства. Когато отлепих устните си от неговите, телефона ми пак извибрира. Чакаха ме. Не исках, беше ми хубаво, личеше си, че и на него му беше. Отроних сълза без да искам. Матео я избърса.
- Не плачи, толкова си хубава! – каза той.
Усмихнах се.
- Merci. – казах и тръгнах надолу по стълбите.
Усещах как стои там и ме гледа. Знаех, че проследява всяка моя стъпка с поглед, но не се обърнах, за което силно съжалявам днес. Когато стигнах най-долу извадих телефона си и проверих локацията. Беше само на десет минути. Не усетих времето и как съм стигнала до въпросното кафе, бях замаяна в мисли за него. Отвън на една маса седяха Алина, София и Брита, която беше оцеляла от своя запой. Кафето ми беше поръчано. Усмихнахме се една на друга, даже леко се кикотехме, Брита беше научила цялата история до момента на плажа. Споделиха ми, че са били толкова впечатлени от танца, че са забравили да правят каквито и да е снимки или видеа. Да, танцът беше божествен, но случката после беше още по-неземна. Но явно не само моето афтър парти е било добро. Алина и София също имаха самодоволни усмивки по лицата. Нямаше какво да анализираме. Брита не любопитстваше, а просто се радваше за нас и също се радваше, че е оцеляла след голямото количество алкохол. Взехме най-хубавото от вечерта. Нямаше снимки, но имаше спомени. Взех най-милия спомен със себе си. Взех споменът за танца. Взех спомена за Матео. Иска ми се да бъде филм, за да мога да го гледам отново, или книга за да я препрочета, но беше реалност, за жалост.

- She

Силно се надявам да ви е харесала най-съкровената “тайна” на живота ми.