Кифла на село

19.07.2022 | Анонимен

Здравейте, казвам се Елиза и съм на 26 години от София. Винаги съм била от поддържаните момичета – имам гъсти изкуствени мигли, хиалурон в устните, което ги прави големи и плътни, ползвам доста грим, имам тен и хубави бели зъби, къдрава руса коса, обличам се добре, леко мургава и малко къдрава с хубави форми и като цяло мога да се причисля към софийските кифли. Когато бях на 20 наехме с компания вила извън София в малко селце, тъй като имахме двама рожденици. Дани бе единия, когото много харесвах и той знаеше, но нямахме други взаимоотношения. Знаете как стават нещата – вечерта ядене, пиене, пушене, чалга, кючеци и да си призная подпийнах и дебнех Дани да се усамотим, но в един момент се разсеях и когато се огледах пак за него той беше изчезнал. Проверих терасата, коридора и кухнята, но него го нямаше и реших да се кача да проверя в спалните. Проверявах подред всички празни спални, докато не стигнах до последната. Отворих и Дани бе вътре, но не беше сам. Видях Мая, една от най-близките ми приятелки, която беше клекнала пред него и му правеше свирка. Не знам какво ми стана, причерня ми, разплаках се и изтичах навън. Бях разстроена, пийнала, възбудена и ядосана… абе кълбо от чувства и тръгнах надолу по улицата без посока. Беше хладно, а часът около 1 през нощта. Аз бях с едно бяло потниче с деколте и кафява кожена пола къса, но имах нужда да се проветря. Влязох в двора на училището където нямаше никой, а осветлението от пет лампи светеше само една. Седнах на една пейка и заплаках, тъй като бях много разстроена. След 10 минути видях трима човека да вървят по тротоара подпийнали. Припяваха си нещо и си помислих, че приятелите ми са излезли да ме търсят. Влязоха в училището, но вървяха в друга посока, а не към мен. Аз си избърсах сълзите и им казах:
- Тук съм, не ме търсете!
Те тръгнаха към мен и аз станах, но когато се приближиха на 2-3 метра единия каза:
- Косьо, таз не е от наше село, а?
Разбрах, че не познавам никой от тях. Бяха трима мъже на по около 30-35 години с невзрачни дрехи и лъхаха на бъчва.
- Извинете, припознах се… ще се връщам, че сигурно приятелите ми ме търсят.
По-възрастния ме хвана за ръката:
- Не бързай, постой с нас… такива хубави момичета тука нямаме! Сигурно си от някой град, гледай как си са барнала! Дай да те огледаме. Да не си духала на някой… размазан ти е грима?
Освен разтроена, възбудена, пийнала и ядосана, вече бях и изплашена. Дори не исках да отговарям на гадния въпрос или да се заяждам, затова просто казах:
- Не, не… ще тръгвам, сигурно ме търсят. – и си дръпнах ръката.
- Няма никой по улиците! Досега обикаляме селото, но няма музика, няма купон в никоя къща и навсякъде е тъмно, а и никой не те търси!
В този момент, като че ми се подкосиха краката. Ами ако никой не ме търсеше? Ами ако всички се бяха изпонапили и заспали? И телефона ми беше в къщата – не го бях взела изтичвайки разплакана от къщата. В този момент осъзнах, че съм сама през нощта в тъмно училище, в затънтено село, с трима непознати пияни мъже. Прилоша ми, но пак казах:
- Не, не… ще тръгвам, с компанията ми сме в къща по-нагоре.
Бяха застанали пред мен, а зад мен бе пейката. Видимо най-пияния каза:
- Сега ние ще сме твоята компания. Такива градски кифли, като тебе в интернет много ме дървят! И ти ме дървиш… виж цицките ще ти изскочат от тоя потник!
Другите двама гледаха с усмивки на лицата и кимаха с глави. Почувствах се безпомощна и очите ми пак се насълзиха.
- Искам да си ходя! Оставете ме, моля ви!
- Брат, момичето се разплака, остави я! – каза единия, но продължи: - Ела да те гушна малката, не реви…
Дръпна ме рязко към него и ме прегърна, като ме стисна силно за гъза и се засмя.
- Мале… къв хубав гъз имаш! И цицките са ти много яки! Я, верно, стой при нас…
Дръпнах се назад, за да се откъсна от него, но залитнах и седнах на пейката. Двама веднага седнаха от двете ми страни и ме хванаха.
- Няма къде да избягаш в наше село кифло, стой мирна!
Разплаках се, задърпах се, опитах се да извикам, но мъжа от ляво ме хвана за лицето с една ръка, стисна ме, завъртя ми главата и ме целуна.
- Мале… кви яки устни имаш!
Най-пияния застана пред мен и почна да си мачка оная работа през анцуга:
- Винаги съм искал да ми духа такава градска кифла с големи изкуствени джуки! Такъв кур виждала ли си в града?
В този момент си смъкна анцуга, а аз се опитах да си извъртя главата, но другите двама ме държаха. Кура му беше надървен, не особено голям и космат. Приближи го до лицето ми и усетих, че и поне днес не бе мит. Опитвах се да се дърпам, но бях безпомощна, тъй като ме държаха здраво. Започна да си го търка в устните ми.
- Отвори я тая уста ма! Направи ми кефа!
Един от другите мъже ме хвана за косата и я дръпна. Заболя ме и извиках:
- А-а-а…
Това беше края! Успя да си вкара кура в устата ми. Беше солен, даже кисел… повдигна ми се леко, а той започна да се движи и възкликна:
- Ох-а-а… мале-е-е, бахти якото! Така ме е засмукала с тия устни… баси кефа! Пуснете ми я…
Другите двама освободиха по една ръка, а той ме хвана с две ръце за главата и започна да ми го набива рязко. Другите почнаха да ме опипват с вече свободните си ръце, докато в един момент ми хванаха деколтето на потника от двете страни и го дръпнаха надолу. В този момент гърдите ми изскочиха, а възклицанията продължиха:
- Ех-е-е… гледай кви цици, брат!
Гърдите ми бяха големи и в този момент се клатеха наляво и на дясно следвайки тласъците, докато онзи ме чукаше в устата. Започнаха да ги стискат и да ми щипят зърната. Бяха си изкарали куровете и те, а единия каза:
- Брат, дай да я пробвам тая уста и аз!
- Брат, дано и путката ѝ е толкова лигава, колкото и устата!
А тя наистина беше… нещо в мен прищрака! Преди 5 часа си бях в София. Всичките разкрасителни процедури, всичкото контене за да се харесам на Дани и накрая 6 часа по-късно го видях, как друга му прави свирка, а мен трима селски пияници ме чукаха в устата и гърдите ми се клатеха в тъмен двор на училище в някакво затънтено селце. Всичко тотално се беше объркало. Разочарованието беше толкова голямо, че някак си изведнъж всичко ми стана безразлично и изключих всякакви чувства и емоции. Мъжа извади кура си от устата ми и каза:
- Давай, брат, ти си… аз ще я държа!
Прекъснах ги:
- Чакайте... искате да ме чукате ли? Давайте!
- Ех-е-е… тя проговори! Курвее ти се, а? Искаш вече?
Аз станах и дръпнах кожената си пола нагоре. Тя се вдигна над кръста и голото ми кръгло стегнато дупе лъсна. Срещу мен стояха трима надървени селски пияници. Завъртях се с гръб към тях, приведох се над пейката и им казах:
- Хайде, ще ме чукате ли или ще говорите?
Бяха на седмото небе, даже малко стреснати. Този, на когото бях духала досега застана зад мен и ми го вкара. Путката ми вече беше мокра, а аз безчувствената ледена кралица. Хвана ме за кръста и започна да ме чука все едно не беше чукал от години. Другите двама заобиколиха пейката и застанаха пред мен. Започнах да им духам и да им бия чекии. И тримата издаваха звуци, като разгонени прасета, а от мен се чуваше само:
- Гъл, гъл, гъл…
Дори не стенех никакъв звук.
- Страхотна курва си! Такова нещо не сме чукали досега!
- Бахти якия гъз! – пък възкликваше този, който ме чукаше.
- Така ли? – казах аз.
Избрах този с най-големи кур и му казах:
- Ела и седни на пейката.
Той седна, а аз го прекрачих и нанизах сочната си набъбнала путка на кура му. Той започна да издава звуци, като мечка, а аз се обърнах към другия, който не ме беше чукал все още, и му казах:
- Застани зад мен и ме чукай в гъза!
Не изчака втора покана и усетих как главичката му се притиска в анала ми, който постепенно се разтваряше, докато в един момент просто поддаде и усетих как ме изпълни. Отново не издадох нито звук. Двамата започнаха да ме чукат едновременно, а аз духах на третия. И така… след едночасово чукане, смяна на пози и т.н., ме сложиха на колене и започнаха да се редуват да ми чукат гърлото и да свършват в него. Преглъщах топлата им солена сперма и ги гледах в очите.
- Не мислехме, че ще чукаме някога такава яка градска курва, като тебе! Когато идваш пак казвай да те чукаме.
Без да кажа нищо станах, наместих си полата, прибрах си гърдите в потника, избърсах си устата, усмихнах се, завъртях се и си тръгнах. Прибирайки се Дани ме чакаше на вратата и притеснен започна да се извинява, но аз го прекъснах:
- Няма проблем, Дани, нищо не е станало. – казах му аз.
Приближих се до него и го целунах с език, след което се усмихнах, защото знаех какво е имало в устата ми досега, а после отидох да си легна.