Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Специализантът

13.06.2022 | Ran
Категория: Аматьори

Винаги съм обожавал късната пролет. Първите слънчевите лъчи за този понеделник огряха малката веранда пред къщата. Това бе моето място, където сутрин, преди работа обичах да пия кафето си. Така и тази сутрин. Седях с кръстосани крака на стола от ковано желязо, огрян от първите лъчи на изгрева, отпивах топлата напитка от чашата от костен порцелан и правех планове за предстоящото лято. Столът, от другата страна на масата, много отдавна стоеше самотен. Вече трябваше да тръгвам за работа. Никога не закъснявам. Предстоеше поредната дълга, дневна смяна. Първата ми среща в графика за деня трябваше да е с нов специализант, когото да назнача и въведа в работния процес. Харесвах специализантите. Млади, умни, напористи, изпълнени с живот и нетърпеливи да покорят бъдещето. Винаги са ми напомняли за моето начало. Бях убеден, че предстои един прекрасен ден. Отсервирах чашата в мивката. Отворих кожената чанта, поставих лаптопа в нея, грабнах сакото и ключа за автомобила и се отправих към гаража. Седнах в поршето. Натиснах бутона “engine” и двигателят изръмжа в своята мощ. Имах нужда от повече въздух и пространство. Исках да усещам този пролетен ден. Подадох гласова команда и таванът на автомобила започна да се сгъва в багажника. Ролетната врата на гаража бързо се вдигаше пред мен. Подадох газ и малко неразумно изскочих с автомобила на улицата. Слънцето ме заслепи, премрежих очи и продължих по улиците на тихия квартал. Денят наистина се очертаваше да бъде прекрасен. По някакво съвпадение от радиото пуснаха “It's a beautiful day” на Queen. Вече бях в центъра на града. В този времеви пояс автомобилния трафик обичайно е висок. Оставаха две преки до болницата. Почти бях стигнал. Светофарът пред мен светна в червено – “хвана ме”, намалих скоростта и спрях. Погледнах в ретровизьора. Колоната автомобили зад мен беше внушителна. Зеленият сигнал светна и навлязох в кръстовището. Ударът беше силен. Тътен от деформиращ се метал. Някаква невидима сила отмести колата ми в ляво. Инстинктивно натиснах спирачката. Главата ми неконтролирано отхвръкна надясно. Някъде под мен чух пукота на пиропатрона, коланът жестоко притисна ребрата ми и ме прилепи със своята мощ към седалката. Ударът в лицето от еърбега секна дъха ми. Някъде на границата между съня и реалността – отворих очи. Всичко около мен беше в бяло. В този миг, нещо тежко се стовари върху краката ми. Неволно го оприличих на огромен чувал, пълен с пшеница. Неистово удрях меките еърбеци около мен. В скута си видях нечии крака, а на седалката до мен лежеше тяло. Докато отключвах колана, изключих от скорост. Запънах левия крак под педалите, завъртях се с усилие надясно и се опитах да се изправя, повдигайки с ръка стоварилите се в скута ми крака. Дясното ми коляно натисна седалката. Надвесих се над безжизненото тяло. С два пръста напипах arteria carotis externa на шията. Имаше пулс. Долепих ухо до устните. Усетих топлия дъх. Тяло беше живо. Седнах бързо на седалката и рязко потеглих към болницата. Гумите изсвистяха. Краката в скута ми пречеха на волана при управлението, но това сега не ме интересуваше. Единственото, което знаех, е че не трябва да движа тялото, а времето за реанимация изтичаше. След минути спрях пред входа на болницата. Изтичах до дясната врата. Вратата беше деформирана от удара и не можех да я отворя. Санитарите вече пристигаха с пациентската количка. С общи усилия извадихме отпуснатото тяло от купето. Придържах през цялото време главата с ръце и внимателно го положихме на количката. Отсякох веднага да избутат количката в шокова зала и да предадат на колегите, че е станала катастрофа. Аз взех телефона си, набрах 112. Когато чух гласът на операторката, съобщих за събитието, информирах я, кой съм и къде съм в момента. Продиктувах своето ID. Помоли ме да остана на линия, предположих, че проверяваше валидността на моето ID. Каза ми, че е прието, с което завършихме разговора. Паркирах автомобила на служебния паркинг. Когато влязох в шокова зала, колегите приключваха с разрязването на дрехите. Тя беше млада жена, на не повече от тридесет, тридесет и три години. Тялото ѝ беше прекалено красиво. Мониторът отчиташе ниско кръвно налягане и забавен пулс, но с добра сатурация. ЕКГ-то на фона на нейния шок беше без притеснителни отклонения. Скенерът не показа нищо обезпокоително в тялото ѝ. Кръвните изследвания бяха в норми. Изследваните двата протеина доказваха отсъствие на комоцио. Тази млада жена беше клинично здрава. Благодарих на Господ! Започваше да се съвзема, но беше все още дезориентирана. Помолих колегите да я настанят в самостоятелна стая. Стресът от случилото се, чак сега ми напомни за себе си. След около два часа дойдоха двама полицаи. Поканих ги в моя кабинет. Секретарката ме уведоми, че към този момент специализанта все още не е дошъл, но сега въобще не ми беше до това. Аз все още не знаех, какво се беше случило. Полицаите помолиха да се успокоя. Вината не е била моя. Казаха, че са иззели записите от трафичните камери и са снели свидетелски показания, които напълно ме оневинявали. Изразиха своите адмирации, че един професор по неврология е действал толкова адекватно и професионално в ситуация, като тази. По процедура трябваше да снемат и моите показания. Казаха ми името ѝ. Ирен, казваше се Ирен. Разказаха ми, че Ирен е преминала на червен светофар със своята червена Vespa. Карала е бързо между колите и не е направила никакъв опит да намали или да спре. Ударила се е в дясната врата на автомобила ми. От удара е изхвърчала, превъртяла се е във въздуха и се е строполила на предната седалка и върху мен. Вечно бързат с тези мотопеди, за къде да ги пита човек. Заведох полицаите до нейната стая. Ирен вече беше започнала да идва на себе си. Полицаите накратко ѝ разказаха, какво се е случило и бързо снеха нейните показания. Ирен имаше много нежен глас. Отговаряше точно и ясно, с правилна дикция. Полицаите си тръгнаха. Аз останах при нея. Ирен ме погледна с уплашения си поглед:
- Къде ми е телефона? Спешно трябва да се обадя!
- Остави сега телефона! Не ти е необходим. Сега почивай! Това е много важно! Нищо не е по-важно от живота! Телефонът най-вероятно е на регистратурата. Ще го потърся, но ще ти го донеса в късния следобед. Сега е важно очите ти да не са натоварени. Искам да имаш време за почивка. Клинично здрава си, но ще останеш тук, до утре сутрин, за да си под наше наблюдение.
- Важно е да се обадя!
- Нищо не е по-важно от теб!
- Разбирам, че Вас съм ударила… нали?
- Мен. Не бива да се притесняваш. Всичко е наред! Автомобилът е просто едно застраховано желязо. Какъв сок да ти донеса? Трябва да пиеш много течности и задължително да обядваш по-късно.
- Касис, обичам сок от касис. Моля! Ще поръчате ли за мен лазаня?
- Разбира се!
Наведох се и я целунах по бузката. Използваше много лек и нежен парфюм. Импулсивно постави топлата си длан на моята буза, погледна ме в очите и ме целуна по устните. Това определено ме смути, но Ирен до скоро беше в шок и приех тази реакция за нормална. Благодари ми за всичко и се разплака.
- Поплачи си, сълзите помагат.
Излязох от стаята и отидох до кварталния супермаркет, откъдето взех няколко картонени кутии сок от касис. Върнах се в болницата, почуках на вратата на стаята ѝ и влязох. Очите ѝ все още излъчваха напрежение.
- Трябва да се обадя!
- В регистратурата е. Здрав е, работи. Сложиха го да се зарежда. Бъди спокойна! Сега пийни от любимия си сок и се опитай да поспиш. Ще дойда на обяд, за да видя дали си се нахранила. Поспи сега.
Преди обяд помолих секретарката да купи лазаня от близкия ресторант и да я отнесе на Ирен. Както всеки понеделник имах много прегледи и пациенти. Набързо преминах през стаята ѝ, някъде към един часа. Тя точно привършваше обяда си.
- Браво!
- Телефонът ми?
- Потърпи още малко. Ще ти го донеса. Поспа ли, поне малко?
- Съвсем малко.
- Опитай се отново да поспиш. Моля те!
- Благодаря за лазанята. С всичките ли пациенти сте така мил?
- Поне се опитвам. Хайде, до скоро.
Вървях към кабинета си по дългия коридор. Колкото и да бях целомъдрен се замислих, защо гледам на нея, като на жена, а не като на пациент. Хм. Всъщност, аз май никога не съм бил целомъдрен. Изпращах до вратата на кабинета си поредния пациент. Секретарката ме информира, че специализанта се е обадил. Бил много притеснен. Разболял се и бил в болничен отпуск и не спирал да се извинява. В следващия понеделник, категорично щял да бъде тук. Случва се, разбира се. Малко след три часа отидох при нея. Седеше в леглото и гледаше нещо в телефона си.
- Много си упорита!
- Трябваше.
- Ах тези мъже! Щеше да те почака!
- Аз нямам мъж в живота си.
- Тогава са глупаци! Ти си красива жена. На кого се обади?
- На когото трябваше!
- Той ще ти донесе ли дрехи, за изписването. Твоите са нарязани на парчета от моите колеги.
- Няма да ми донесе.
- Ето, напиши ми на гърба на съпътстващия те болничен лист размерите на дрехите, бельото и обувките. Ето ти химикалка. А сега почивай.
Освободих секретарката от работа по-рано, дадох ѝ пари и я помолих за утре сутрин да закупи пълен спортен екип с размерите, които написа Ивет. Секретарката ги преписа на един лист, хвана дамската си чанта и излезе. До края на работното време оставаше един час. Излязох да се поразтъпча на въздух. Милото смачкано Порше стоеше тъжно на паркинга. Вече бях уведомил застрахователната компания. Те щяха да го репатрират и да се погрижат за неговия ремонт. Купих една бяла роза и отидох в стаята ѝ. Седнах на нейното легло.
- Мил си!
- Заповядай?
- Благодаря! Ще ми дадеш ли номера си?
- Цената за консултации и преглед за един час е много висока.
- Нищо.
Разменихме телефонните си номера. Наведох се, за да я целуна по бузката. Ивет завъртя глава и впи устните си в моите.
- Някаква форма на Стокхолмски синдром ли развиваш?
- Не, харесвам те, като лекар, но отношението ми към теб е като към мъж.
- Винаги ли си толкова уверена и дръзка?
- Уверена съм, но дръзка много рядко.
- Аз ще тръгвам. Утре, на сутрешната визитация, ако всичко с теб е наред, а аз вярвам в това, ще те изпишем. Към шест часа тази вечер ще ти донесат вечерята. Позволих си да ти поръчам задушени зеленчуци с телешки стек. Тази нощ трябва да поспиш. Изпий това хапче за сън, след като се нахраниш. Обещай ми, че ще вечеряш?
- Благодаря! Обещавам ти!
- А хапчето?
- Обещавам!
Ивет излъчваше някакво особено напрежение. Сплете тънките си ръце около врата ми. Е, какво пък. Прегърнах с ръка слабото ѝ тяло и потънахме в целувки.
- Лежи сега и почивай! Не е сега времето, още повече мястото въпреки, че непреодолимо те желая.
- Да, прав си. Няма да сме спокойни и двамата. А и главата все още ме боли.
- Хайде, до утре!
- До утре!
Хванах първото такси. Седях на задната седалка, потънал в мисли за този шеметен ден. Силно желаех нейната особена чувственост. Не можех да заспя от превъзбуда. Някъде към единадесет часа получих текстово съобщение:
- Липсваш ми!
- Защо не си изпила хапчето?
- Защото си в мислите ми. Кога ще можем да вечеряме?
- През следващите дни имам планирани операции, които обикновено са с неясна продължителност. Ще мога в петък или в събота. А и ти трябва да се възстановиш. Виж, аз продължавам да съм много смутен от теб и моите желания.
- Аз съм наясно със себе си и желанието ми да те видя е ясно очертано. Това е една от причините да те помоля да вечеряме.
- Ивет, ти си на двадесет и девет години, а аз на четиридесет и две и съм доста по-възрастен от теб.
- И какво от това? Това за мен не е фактор. В петък или в събота?
- Ти кога би искала?
- Аз бих искала още сега. Тогава, нека е в този далечен за мен петък.
- Хапчето?
- Обещавам!
- Лека нощ!
- Спокойна за теб!
Успах се. Едвам стигнах за началото на визитацията. Първо посетихме Ирен. Състоянието на Ирен видимо беше много добро. Здравословните ѝ показателите също. Шегуваше се с нас. Вчера била летяла, като Икар. На другото легло в стаята бяха оставени дрехите и маратонките за Ивет. Изписахме я. Погледите ни се срещнаха, докато излизах от стаята, за да я оставя да се преоблече. Та се усмихна невинно и сведе глава. Повиках ѝ такси и я изпратих до регистратурата. Повдигна се на пръсти и ме целуна по бузата. Изчерви се, тръгна към чакащото я такси, обърна се и закачливо ми намигна. В ръка държеше заветния телефон заедно с бялата роза. Стегнатото ѝ дупе се очертаваше върху прилепналия спортен клин. Планираните операции наистина се оказаха тежки и продължителни. Вечер се прибирах само за единия сън. Звънна ми в четвъртък, късно вечерта. Потвърдих ѝ, че ще се видим утре вечер. Информира, че вече е направила резервация за осем часа и ще ми изпрати локацията на ресторанта. Долових някакъв мил трепет в нейния глас. Чух целувката в слушалката и Ивет бързо затвори. В петък тръгнах два часа по-рано от болницата. Взех си един душ. Почивах си. Исках да “изхвърля” от себе си насъбралото се напрежение от ежедневието. Не исках да го пренасям в предстоящата среща с тази млада жена, изостряща сетивата ми. Избрах да облека ленено сако. Комбинирах го с дънки и риза с дълъг ръкав. Таксито дойде, казах адреса на ресторанта и потеглихме в тази посока. Спряхме за малко. Исках да купя една червена роза. Чувствах някакво особено любопитство и възбуда. Влязох малко преди нея и се настаних на резервираната маса, за двама. Изборът на Ирен за италиански ресторант беше изключително сполучлив. Написа ми, че пристига до пет минути. Нямаше как да не забележа нейното пристигане. Шармантна. С шапката си с широка периферия, с лятна рокля, малко над коленете, с къси ръкави, в ярки, но ненатрапчиви цветове. Докато вървеше уверена към масата, всъщност тя не вървеше, тя кокетничеше със своята походка. Повечето посетители в ресторанта отразиха присъствието ѝ с неприкрито възхищение в погледите си. Станах от стола си и я целунах. Подадох ѝ розата. Наведох се да я целуна по бузката. Ивет отново завъртя глава и ме целуна по устните. Безумно много исках да се целувам с нея, точно сега. Кавалерствах докато сяда. Невъзмутимо постави голямата си дамска чанта на пода до стола и с едно премерено движение на ръката, свали шапката и я постави на стола до себе си. Не, вече не само ми се целуваше с нея. Исках всичко от нея. Ирен взе менюто и докато четеше, небрежно попита:
- Какво ти е?
- Не би искала в момента да си на моето място.
- Аз съм на твоето място още от този понеделник. Благодаря за червената роза. Разбирам, че си наясно със символиката на цветовете. Преди бяла и невинна, сега червена и страстна.
- Ивет, аз не съм излизал на среща с жена и не съм правил любов от много време.
- Излизам, срещам се с мъже, но все нещо не ми достига. Не зная ти от кога не си правил секс, но зная аз, от кога не съм правила.
Ивет поръча за себе си салата Панзанела, а за основно ястие Оссобуко. Определено харесваше храната на северна Италия. От винената листа се спряхме на бутилка “Брулнело ди Монталчино”. За себе си поръчах ризото с трюфели. Всъщност, не се интересувах от това, което поръчвам. За мен беше важно единствено нейното присъствие. Чак сега забелязах малката бенка в края на горната ѝ устна. Дълго и непринудено се шегувахме с липсите в нашето ежедневие. Докато вечеряхме, двамата се потопихме в разкази, един за друг. Ивет беше решила да се изнесе от голямото имение на своите родители. И двамата били с успешни бизнеси, но всяка вечер се карали и крещели. Това ежедневно я потискало. От друга страна имала потребност от това да се развива сама и да върви по пътя, който е избрала. Сподели, че малко късно е открила своето призвание и наскоро е защитила своята магистратура, като първенец на випуска. Деликатно отклони въпросът ми в коя област е. Ивет много обичала да рисува и там намирала своята тишина и усамотение. Харесвала живопис. Рисувала с акварелни и с маслени бои. Не се стремяла към изложби, по-скоро рисувала за себе си. Черно-бялата фотография била другата нейна страст. Според нея тези два цвята били повече от достатъчни, за да запечатат и изразят всяка една емоция от заобикалящия ни свят. Казах ѝ за тежката ми раздяла с една жена преди години, и че след това съм се отдал единствено на работата и кариерата. Разказах за моите преходи високо в планините и алпинизма.
- Би ли приела да отидем у дома, след вечеря?
- Аз искам да бъда с теб, но искам да те помоля… нека отидем в моя апартамент. Така ще се чувствам по-спокойна. Пък и ще имам възможността да споделя с теб моите рисунки и фотографии.
Продължихме да разговаряме оживено. Ивет се оказа невероятно добър събеседник и с много обща култура. Когато приключихме с храната, поисках сметката, платих на келнера и го помолих да извика такси. Докато чакахме таксито изпихме по едно лимончело, реверанс към нас от ресторанта. Още с влизането през входната врата, усетих мириса на бои за рисуване. Имаше просторен апартамент. В разрез с присъщата небрежност на художниците, апартамента беше педантично подреден. В големия хол стоеше нейния статив. Беше започнала да рисува бяла роза. Във ваза, пред статива стоеше поувехналата бяла роза. Ивет отвори широко врата към балкона и оправи пердето.
- Разполагай се, където пожелаеш. Искаш ли да пием коняк?
- Предложението ти не е за пренебрегване.
- Сега ще донеса. Нека първо го загрея.
Стана, отиде до масичката с алкохолни напитки. Избра съответните чаши, сипа от напитката в тях, постави ги на стойките за подгряване и запали малките свещи под тях. Отиде до съседната стая за нещо. Върна се бързо. Чашите с коняк вече се бяха загрели. Наведе се и духна двата пламъка на свещите. Ръката ми неволно потрепна. Взе едната и ми я подаде.
- Заповядай. Ще ме извиниш ли, искам да отида до банята?
Загаси лампата и съвсем небрежно свали роклята си пред мен, като я хвърли на фотьойла до нея. Проникващата светлина през отворената врата на съседната стая озаряваше тялото ѝ. Червените дантелени боксерки подчертаваха широкия ханш. Имаше много тънка талия. Била е без сутиен. Имаше малки гърди. Зърната ѝ приличаха на малки грахчета. На пъпа на нейното секси коремче проблесна пиърсинг. В съзнанието ми неволно нахлу един пасаж от почти забравена песен от моите студентски години “гола, нахална и млада”.
- Изумителна си!
Повдигна се на пръсти, усмихна се невинно, наведе се леко напред, сви устни в целувка, която издуха от шепата си към мен и тръгна към банята. Колко ли време щеше да се бави в тази баня? Не се забави. Влезе абсолютно гола. Бършеше тялото си с една голяма розова хавлия. Дупето ѝ бе леко едро, стегнато, повдигнато и оформено във вид на буквата А. Исках да изпълня това дупе, обхванато от дланите ми. М-м-м… Дясното рамо беше изрисувано с цветен, флорален татус, завършващ на гърба. Татуса на кръста ѝ бе в готически стил. Исках да галя и целувам тези безкрайно дълги крака. И не само. Наистина се чувствах зашеметен и вече определено възбуден. Захвърли хавлията, дойде до мен, хвана ръката ми и ме покани да я последвам в светещата стая. Поставих чашата с коняк до мен на масичката и я последвах. След като влязохме, тя загаси осветлението и затвори вратата зад мен. Спалната беше малка, по женски интимна, с едно голямо легло.
- Не искам нищо да ни смущава!
Вече нищо в мене не бе в състояние да спре моята страст. Завъртях с лице към стената влажното тяло на Ивет. Тя протегна ръце над главата си, постави дланите си една върху друга и така се опря на стената. Лудо целувах гърбът ѝ, раменете ѝ, галех гърдите ѝ, дупето ѝ. Обожавах и исках всичко от нея. Единствено звукът от свалянето на ципа на панталона и потракването на токата на колана, смутиха за миг страстта. Извадих пениса си навън. Ах, това нейно изкусително и сладострастно дупе. Опрях пениса между двете стегнати полукълба. Коленете ми се подкосиха. Разтворих полукълбата и прокарах няколко пъти топлия член между тях. Вмъкнах пениса в процепа между пусито и вътрешната част на бедрата, придържайки го с ръка. Ивет разтвори крака. Потърках върхът му между срамните ѝ устни. Повдигна се на пръсти и вирна онова нейно прекрасно дупе. Влагата от пусито мокреше горната страна на члена. След няколко леки въртеливи движения на ръката ми, върха на главичката усети пулсиращия вход на вагината. Проникнах бавно с главичката, която широко разтвори тясното влагалище. Ивет тихо изстена в наслада, намести дупето и така ми даде възможност да проникна малко по-дълбоко. Хванах с ръце тясна талия и ѝ го вкарах максимално навътре. Изстена, изпъна гръбнака си и сведе глава към гърдите си. Тялото ѝ беше изпънато, като струна. Започнах ритмично да се движа в нея. Мускулите на стегнатата вагина се съпротивляваха на всяко едно проникване. Силно стягаха пениса и набъбналата главичка. Не спирах да прониквам и да я разширявам. Ивет стенеше тихо и отмяташе естествените си руси коси настрани. Мократа топлина и стегнатата вагина приближаваха все повече моя оргазъм. Ивет отдръпна дупето си и извади пениса от себе си.
- Дай ми секунда!
Отиде до шкафчето до леглото, взе една кутийка, отвори я и извади малък, метален пиърсинг, който ловко промуши в езика си. Съвсем невъзмутимо клекна пред мен с разтворени крака и изпънато назад дупе. Аз трескаво разкопчавах ризата си. Свали по надолу панталона с бельото ми. Хвана мокрия пенис с топла си нежна длан и започна да лизва и целува тестисите. Поемаше ги с уста един по един и внимателно ги засмукваше. Отворената ѝ длан придържаше члена, докато прокарваше език по целия пенис от тестисите до главичката. Галеше с език главичката и целуваше. Усещах допира на този невероятен пиърсинг. Нейната нежност усилваше неукротимо желанието ми да свърша. Не преставаше да лиже с влажния си език онази чувствителна зона под главичката. Допира на металния пиърсинг втвърдяваше още повече пениса. Не спираше да го прави и да движи пръстите, обгърнали члена. Пое главичката с уста и притисна металът в основата на главичката. Засмукваше силно и бавно го изваждаше, след което лижеше с пъргавия си език под главичката. Пиърсингът многократно усилваше насладата, която изпитвах. Пое с уста пениса още повече. Започна да се движи интензивно, като завършваше със силно засмукване и изваждане от устата. Виждах нежните ѝ устни да обгръщат главичката. Облизваше я цялата. В главата ми бушуваха урагани. Колко ли още можех да издържа?
- Подари ми оргазма си!
Отново пое главичката с устата си и обгърна дупето ми с длани. Започна да се движи върху пениса по-интензивно. Дупето ми потрепна и приклекнах леко. Ивет много премерено захапа със зъби основата на главичката, зад набъбналите ръбчета, отпусна и силно я засмука без да отпуска. Изстрелях цялата топла сперма в нея. Намали движенията си, но не престана да се движи и така разтегли оргазмът ми някъде в безкрая. Отдръпна се. За миг застина. От препълнената ѝ устата със сперма и слюнка потече тънка струя. Замисли се за миг. Прилепи устните си. Повдигна глава, впери очите си в моите и преглътна излятата в устата ѝ сперма. Прилепи устни към върха на главичката и изсмука от мен останалите капки сперма. Избърса с върха на пръстите мокрите си устни. Ушите ми свиреха, сякаш като самовар, и някъде в далечината едва долових гласа ѝ:
- Усетих теб!
Дали от дългото отсъствие на секс или от превъзбуда пенисът ми не спадна бързо. Съблякох и захвърлих на някъде ризата си. Ивет свали панталоните ми заедно с бельото и ми помогна със свалянето на чорапите. Ненавиждах правенето на любов по чорапи. Изправих я, погалих я по разрошената коса, прегърнах я и впих устни в нейните.
- Зная, че си много възбудена.
- Прекалено много!
- Искаш ли да легнеш в леглото и да си починеш? Необходимо е да отида до банята. Аз искам да продължим. Как да я намеря?
- Не е необходимо! Ела, легни с мен.
- Но по мен има сперма?
- Една от моите фантазии е да свършиш в мен. Нима ще ме лишиш от нея?
- Колко ли са твоите фантазии?
- Достатъчно.
Ивет седна в леглото, постави зад себе си една от възглавниците и се облегна на тапицираната табла. Отидох до другата стая, взех двете чаши с коняк, върнах се и седнах до нея. Подадох ѝ едната чаша.
- Благодаря! Ивет, ти си явление!
- А ти защо криеш своята сексуалност?
- Все пак аз съм професор и трябва да излъчвам целомъдрие, а не феромони. От друга страна мъжът доминира в спалнята, но жената е тази, която определя правилата и налага темпото.
- Тук си абсолютно прав! Искаше да проникнеш в дупето ми, когато ме завъртя към стената, нали?
- Да, и то много!
- Трябваше!
- Ти, наистина ли? Изкусителка!
- Не съм. Страстта в мен крещеше за това.
- Защо не ми подсказа?
- Притесних се да не те отблъсна.
- Трябваше да ми подскажеш.
- Аз все още не познавах твоята сексуалност.
- Аз твоята също. Пропуснали сме тази страст.
- Нищо не сме пропуснали. Ще те заведа до там.
- Но твоята вагина…
- И какво за моята вагина?
- Стегната, тясна, мокра и мисля, че е дълбока.
- Престани!
- А дупето ти… наистина е толкова сладострастно!
- Перверзник! Ще го имаш!
- Аз не съм такъв атлет и не съм уверен, че ще имам толкова сили.
- Тогава остани с мен за уикенда.
- Обсебвачка!
- Точно ти ли ми го казваш?
- Отнесе ме, когато изпи спермата ми я преглътна.
- Престани! Притесних се, не знаех как ще реагираш. Исках да го направя с теб. Това ще правя винаги, когато го пожелаеш от мен.
- Ще го искам от теб. Ще искам и да разбърквам червата ти в безумен секс.
- Престани! Възбудена съм! Желая те!
- Колко?
- Ти каза нещо за моите мъже. А сега аз ще кажа за твоите жени… били са недорасли пикли!
- Моля те! Не обиждай моите жени. Така лесно ли си свикнала да получаваш всеки мъж?
- Ти не си глупак. Ако аз съм неискрена, досега ти щеше да си го усетил и аз щях да изгубя теб.
- Защо точно аз?
- Не защото си професора, в чийто автомобил катастрофирах съвсем случайно, а защото ти се оказа мъж. Независимо от иронията на съдбата аз съм щастлива, че те срещнах. Това ще е моят проблем, с който ще трябва да живея.
- Не те разбирам?
- Не се и опитвай! Твоята дилема един ден ще бъде много голяма, но аз няма да съм в състояние да върна времето и емоциите назад. Не и моите емоции!
Повдигна се, надвеси се над мен, погали ме и ме целуна. Тези нейни устни! Подскочи и седна върху пениса ми с опрени колена върху леглото. Наведе се към мен, целуна ме и засмука езика ми. Нейният игрив език, заедно с този пиърсинг – изстрелваха ме в незнайни посоки. Пенисът бързо се възбуди и наедря. Отъркваше се в пусито. Ивет не спираше да го притиска и да се движи върху него. От движенията на таза ѝ, топлите срамни устни се разтвориха върху пениса. Чувствената долната част на главичката усещаше допира от движещия се нараснал клитор. Изстена тихо, наведе се и засмука едното зърно на гърдите ми. Гризна го внимателно. Изправи се, напипа пениса с ръка, насочи го към вагината си и го потопи в себе си. Подпря се на гърдите ми с длани. Движеше се бавно и тихо стенеше. Повдигаше дупето и отново се нанизваше. Стените на стегнатата вагината плътно обгръщаха члена и се триеха в него. Цялата ми кожа настръхна в желание. Не бях в състояние да издържа толкова дълго, не и сега. Придърпах я с ръце към мен и я помолих да легне по гръб. Застанах на колене пред нея, тя разтвори крака и ги повдигна към себе си. Легнах върху нея, като се подпирах се една ръка. Отвори очи, погледна ме за миг, затвори ги, изви глава настрани и хвана лявата ми ръка, с която се подпирах. Стисна ме силно, сякаш ме помоли да бъда внимателен. Хванах с другата ръка члена. С кръгови движения потърках върха на пениса между срамните устни, погалих с главичката клитора и го опрях на входа на мокрото влагалище. Натиснах внимателно. Докато потъвах в нея, Ивет завъртя дупето си, насочвайки го навътре. Потънах във влажното пуси. Мисълта, че така плътно я изпълвам и силно разтягам стените на вагината ме влудяваше. Изстена по-силно. Събра импулсивно бедрата си към мен, но отново ги разтвори. Не исках да я боли. Наистина имаше дълбока и удобна за размера ми вагина. Но все още много стегната. Малко не ми достигна, за да го вкарам целия. Отпусна тялото си и го отдаде в наслада. Целуваше ме с треперещите си устни. Засмукваше езика ми и го преплиташе с нейния. Неусетно започнах да я пронизвам по-силно и по-бързо. Отново отмести глава надясно. Мъркаше тихо и потъна в своята страст. Мускулите на вагината вече вибрираха около яростно движещия се в нея член. Галех и целувах малките ѝ гърди. Влагалището вече беше привикнало към дебелината на пениса и поемаше безропотно всеки мощен тласък. Исках да мога да вкарвам целия член в нея. Помолих я да застане на колене. Тя бързо се завъртя и застана на колене с дупето си към мен. Чак сега видях цялата прелест на това дупе. Насочих фалоса с ръка към влагалището и проникнах дълбоко в него. С няколко мощни и плътни тласъка отпуснах още мускулите на вагината. Натиснах силно и този път вкарах пениса до основата му. Ивет извика силно в екстаз. Подпря се на лакти и вплете пръсти в косите си. Сега вече вагината беше готова да поема всички мощни прониквания на дебелия член. Обгърнах с длани тънката ѝ талия, притиснах, за да фиксирам таза пред мен. Започнах безумно да я пронизвам. Безропотно поемаше целия пенис в себе си. Едва успя леко да повдигне дупето си, изстена и се изпразни. Отпусна мускулите на влагалището още повече. Натиснах още дъното на влагалището. Вагината течеше обилно. Нямах никакво намерение да преставам дори за миг. Вече всеки път го изваждах и прониквах ритмично с цялата си мощ в нея. Стенеше неистово и извиваше тялото си в наслада. Все още не исках да свършвам. Отпуснах талията ѝ и я помолих отново да легне по гръб. Тя бързо легна. Насочих пениса с ръка към разтворената вагина и веднага я изпълних. Притиснах с ръце сгънатите ѝ крака настрани от тялото ѝ. От това пусито се повдигна още малко нагоре. Изпълвах я плътно, мощно и бързо, дълго. Отпуснах краката ѝ и легнах върху нея. Лизвах и засмуквах малките зърна на гърдите ѝ. Не спираше да върти и да повдига едрото си дупе под мене. Щях да избухна всеки момент. Всички мои усещания бяха подвластни на нейната нежност, с която не спираше да ме дарява. Това не беше секс, това беше отдаване, това беше споделяне, това беше страст! Усещах с устните си нежната кожа на тънката шия, учестения ѝ дъх. Тялото ѝ потръпваше в леки конвулсии. Хвана с длани главата ми.
- Отвори очите си!
Не издържах повече. Тестисите ми щяха да експлодират всеки момент. Отворих очи. Погледът ѝ беше вперен в мен. Завъртя в кръг очи и отново се втренчи в мен. Притисна ме с краката си. Невъзможно беше да попречи на лудите тласъци да я изпълват докрай. Дупето ѝ потрепери в конвулс, повдигна гърдите си към мен и се изпразни. Топлите сокове на нейна оргазъм обливаха фалоса в нея, той набъбна още повече, натиснах още по-силно с главичката дъното на вагината и изригнах топлата сперма от мен. Оргазмите ни се сляха. Сви рамене, пое дълбоко въздух и изстена. Вагината се отпусна около дебелия член. Дупето ѝ вече не се движеше под мен. Исках да разтегля максимално нейния оргазъм. Продължих движенията си в изпразнената и изпълнена със сперма и сокове вагина. Не спираше да ме съзерцава. В миг ме спря, като внимателно положи длан върху гърдите ми. Застинах веднага, но останах в нея. Не искаше да прекъсвам нейния екстаз. Затвори очи, отметна глава настрани и се отпусна напълно. Чак сега усетих протритата нежна кожа на главичка. Щипеше приятно. Отне ѝ дълго време да се съвземе. Целуна ме с пресъхналите си устни, прегърна ме и ме притисна силно към себе се.
- За първи път не зная какво да кажа.
- Необходимо ли е?
- Необходимо е! От близо две години не бях правила секс. Ти не ми позволи да изживея първия си оргазъм. Но вторият… с теб изживях най-тихия, дълбок и чувствен оргазъм. Възможно ли е наистина да си толкова сензитивен?
- А ти толкова нежна? Много ли те заболя в началото?
- Това не беше точно болка. Искам да те помоля винаги да свършваш в мен.
- Винаги е прекалено дълго време.
Извадих от нея омекналия член и легнах до нея. Ивет положи глава на гърдите ми. Прегърнах я.
- Виж, ти ще трябва да вземаш много тежки решения.
- Защо ми казваш това отново?
- Защото, така!
- Явно няма да ми кажеш? Искаш ли да ми покажеш някоя от картините си?
- Утре, на дневна светлина. Уморен ли си, спи ли ти се?
- Да, малко. Мога ли да остана и да спя при теб тази нощ?
- Надявах се да останеш за целия уикенд!
Не отговорих, но знаех, че искам да остана. Напипах с ръка завивката и я придърпах върху нас. Неусетно сме заспали. Някъде в полусъница, дочух далечния звън на телефона си. Спря да звъни. Веднага след това започна отново да звъни, вече не преставаше. Ивет се събуди, погледна ме с въпросителен поглед.
- Не зная кой е. Това е необичайно при мен.
Станах и отидох в хола, за да потърся сакото си. Звукът от неспирното звънене и вибриране на телефона спомогнаха бързо да го открия. Видях на дисплея, че е управителя на болницата. Вдигнах, разговора беше кратък. Ивет стоеше гола, в тази нейна прелест на прага на спалната.
- Ивет, станала е много тежка катастрофа с автобус пълен с хора. Има загинали и много ранени. Длъжен съм да тръгна веднага към болницата.
Помолих я бързо да поръча такси. Аз не знаех адреса ѝ. Започнах трескаво да се обличам.
- Тръгвай! Не зная как ще издържиш? Съжалявам!
- Аз също съжалявам, че сега трябва да тръгна. Искам да знаеш, че исках да остана с теб през този уикенд и щях да остана. Сега те моля да ме извиниш!
- Благодаря ти, че си откровен! Ще те мисля.
- Ще те чуя ли отново?
- Ще ме виждаш. Моля те, пази се!
Целунах я бързо и изхвърчах от апартамента. Нямах време да чакам асансьора. Тичах надолу по стълбите. Таксито вече ме чакаше. Качих се и тръгнахме към болницата. Какво ли ме очакваше. Щях ли да се справя? Неволно си припомних една сентенция “Степента на чувството за отговорност, винаги е била в права пропорционалност с чувството за вина”. Вината в мен, че невинаги съм в състояние да помогна. Пристигнах в болницата. Заварих пълен хаос. Преобличах се, измивах се и влизах ту в една операционна зала, ту в друга. С екипът ми направихме всичко по силите си, за всеки един пациент. Не изгубихме никого! Късно в неделя вечерта влязох в моя кабинет. Секретарката беше оставила на бюрото ми молба за еднодневен отпуск. Щеше да отсъства в понеделник. Излязох на централния вход, за да изчакам повиканото такси. Исках да подишам малко свеж въздух. Таксито дойде, качих се в него и казах адреса. Събрах малкото останали сили в себе си, за да не заспя в таксито. Не бях спал над две денонощия. Спряхме пред къщата ми, платих, отключих входната врата, добрах се със сетни сили до леглото на втория етаж и рухнах върху него. Събуди ме алармата на часовника. Бях спал с дрехите. Отново беше понеделник и отново беше един слънчев ден. Съблякох се и влязох под душа. Оставих топлата вода да облива тялото ми дълго време. Вече се чувствах по-добре. Мислех за часовете прекарани с Ивет и всичко случило се между нас. Този път не изпих сутрешното си кафе на верандата. Поредното такси вече ме чакаше отпред. Казах името на болницата и потеглихме. Когато преминавах покрай регистратурата, служителката ме уведоми, че колегите са събрани в залата за назначение на смените и ме очакват заедно с новия специализант. Реших да мина първо от там, за да не ме чакат дълго. Когато отворих вратата чух шума от приповдигнати разговори и смях. Колегите се бяха събрали в кръг и се смееха гръмко. Шегуваха се с някого. Поздравих ги, обърнаха погледите си към мен и сякаш с насмешка ме погледнаха. Докато вървях към тях, някои от колегите се отдръпнаха назад. Видях светлосинята престилка на специализанта, който беше с гръб към мен. Беше жена, с прибрана в стегнат кок руса коса. Под престилката се подаваше панталон и с обувки на нисък ток. Помислих си, че я познавам, но аз съм лош физиономист. Тя се обърна към мен. Колегите започнаха да ръкопляскат. Имаше изключително красиво лице. Беше поставила много големи очила с рогова рамка, които сякаш закриваха лицето ѝ. Тя свали очилата, усмихна се, протегна ръката си към мен и каза делово:
- Мисля, че ние вече се познаваме.
Пред мен стоеше Ивет. Хиляди въпроси избухнаха в главата ми, търсейки своите отговори.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 година

Пиърсингът на езика, на гениталиите, на зърната на гърдите се носи постоянно, иначе дупката се затваря. Специално такава на лигавица, може да се затвори за няколко часа. Така че пиърсинг, който се слага само за свирки е пълна глупост. Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Ирен ли е, Ивет ли...

Анонимен | преди 1 година

Вие пък, няма да обръщате внимание на такива дреболии, поставянето на пиърсинг само за определени случаи и в действителност героинята Ирен ли се зове или Ивет. Той списвача Ран си е интересен с това да го дава тежко, завоалирано, неясно, и с много технически и медицински епитети и термини. На моменти буди смях чак преигравайки с познанията си в различни области. !!! разбирачЪт !!!

Анонимен | преди 1 година

Разказът е страхотен и възбуждащ.

Анонимен | преди 1 година

БРАВОООООООООООООООО

Giv | преди 1 година

До Ran Ивет художествена измислица ли е или реално съществуваща жена ?

Анонимен | преди 1 година

Невероятен разказ! Хубаво написан и се възбудих като четях! Браво на автора!

Анонимен | преди 1 година

Кое ви възбуди ? Започнах да чета без предубеждение на "Седях с кръстосани крака на стола от ковано желязо, огрян от първите лъчи на изгрева, отпивах топлата напитка от чашата от костен порцелан "започнах да се изморявам. Насилвам се да продължа да чета " Седнах в поршето. Натиснах бутона “engine” и двигателят изръмжа в своята мощ. " тук врътнах поглед , както автора беше предупреден в друг коментар ,че ще се случи . Искам да прочета разказа защото е вложено много време ,труд ,старание "салата Панзанела, а за основно ястие Оссобуко. Определено харесваше храната на северна Италия. От винената листа се спряхме на бутилка “Брулнело ди Монталчино”. За себе си поръчах ризото с трюфели."При тези редове вече се дразня сама на себе си ,че се самоизнасилвам литературно , да продължа ,да чета. Така ми действаше преди години Жул Верн искам да го чета а той иска да ме гърчи в агония от описания на описания и описания.Тук се случва същото . Другото ,което ме отблъсква огромната доза снобарщина и претенциозност. Образът на Ивет/Ирен поражда в мен антипатия "Шармантна", "Безкрайни крака" ,"решила да се изнесе от голямото имение на своите родители." Горката :)Откровено си признавам женската ми завист се обажда ,нито съм шармантна ,нито с моите 168 см над морското равнище имам безкрайни крака, само имението което и аз напуснах ( в сънищата ми:))) ме кара да се индифицирам с нея.Задължително ли е женските образи в разказите на Ran да са наземни богати красавици . Единственото ,което искам ,да и се случи е ,да е забравила бутиковата ,лимитирана ,фенси , Haute couture чанта в ресторанта и да няма пари за да си плати таксито . Шофьора да я отмъкне в някоя тъмна уличка да извика още трима колеги и ,да и покажат на тази шармантна лейди от къде изгрява слънцето като поеме по един кур във всички дупки в някой може и два да поеме . Защо чета след като този разказ откровено не е моята чаша чай ? Аз чета всичко в този сайт и твърдя ,че има качествени разкази . Ran изгради за много кратко време много негов ,много разпознаваем стил . Старанието му и похвално на база разкази от по 500 думи с " уюве ,путета ,цицки и т.н." Но за мен излишно предобряне на манджата. И ми е интаресно обема на разказа притеснява ли автора? Изказвам лично мнение , ясно и аргументирано не целя да обидя автора по никакъв начин .Ves

Анонимен | преди 1 година

Ранчо спри се моля те.Ужасно досадно е вече.Ако и наживо си толкоз подробен и меркантилен Наистина незнам коя жена би те издържала.Всъщност тук има жени и може да ги попитаме дали им допадат такива мъже?

Анонимен | преди 1 година

Към последния коментар: Лично мен , като жена ме възбуждат мъже с его и интелект .Но егото не изкуствено напомпано с хелий ,а такова което има стабилна основа " изградено, но и надградено " . Интелигентността си проличава много ясно , когато я няма, но се опитваш със сложни думи и термини да прикрие този факт . Аз срещнах такъв егоцентрик именно тук в този сайт преди година . И докато пия бира с него ще ми каже как ще си набута ръката в ануса ми . Но ще го каже по такъв начин ,че ще му позволя ако иска и крака за си вкара там . Такъв мъж знае как да отключи в мен желание за скандално перверзен секс .Прави го с МАЛКО думи ,но точни думи . Чаровни циници ме възбуждат до червено . Излъскани типове не са моята чаша ( от костен порцелан) чай . Може би звуча , като от онази приказка за лисицата и гроздето . Просто защото мъж тип " Ran " няма как да бъде впечатлен от жена , като мен аз нямам " Безкрайни крака" Не се занимавам с фотография и изобразително изкуство . За това оставам тук на Земята за да пия бира и да ям дюнер с готин мъж ,който знае как да ми вдигне краката и да вземе най - доброто от мен . Ще ми е любопитно и други дами да споделят мнение .Хайде момичета да направим деня още по -горещ с един дебат . Харесвате ли мъже като описания в разказа ?

Анонимен | преди 1 година

Аз винаги съм се влюбвала във неподходящите мъже,но сега отивам да изненадам моето момче мечта дано отговори на чуствата ми,той направи всичко Възможно да постигна целите и всичко да споделя с него.Снежанка на Дончо.

Анонимен | преди 1 година

Похвално!!! Така и трябва, трябва да се благодари за получено

Анонимен | преди 1 година

Похвално!!! Така и трябва, трябва да се благодари за получено добро. ЖИВОТ И ЗДРАВЕ пожелавам на бъдещето семейство! Вземи коняче за чая на персоната от горния коментар да я почерпиш, че сте от една порода и коктейлче за теб. +-!!мъничкото джудже на ДЯДО КОЛЕДА!!

Анонимен | преди 1 година

Да трябва да сме благодарни на читавите личности с главно "С"че са сърцати и истински.

Анонимен | преди 1 година

Добромире пред вас съм.

Анонимен | преди 1 година

Ves, напълно съм съгласен с теб! Високопарните и хипердълги тъпотии, на @Ран ме вадят извън кожата! Дори в "50% сиво" няма такава мегаломания! Уж естетско и изискано, а всъщност пълно с ненужни детайли, които целат да ни покажата "софистицираната същност на автора"! Хубаво е човек да борави с думите свободно, но не и да злоупотребва с тях! [email protected]

Анонимен | преди 1 година

До [email protected] Просто изказах мнение ,не целя да се заяждам или да хейтя автора . Неговите разкази са много негов стил, той/тя знае за себе си, какво търси с този начин на изразяване . За мен е като порно за хипстъри . " Нюансите тъпотия "стигнах до 12 страница и ми идеше да си прережа вените напречно образно казано . Насилих се още малко до 18 страница и до там .Не ми е тази книга критерии за нищо. Но готин разказ ,който прочетох тук е "Това не е порно ,а еротика " двойка , мъж , жена горещ летен ден , лежерно и еротично . Готина заигравка с 42 - Въпросът на Вечния Отговор имаше в текста . " Игри на тронове " също сполучливо вметнати . Много ми хареса като разказ .Откровенно ми се прииска и аз , да изживея такъв секс.Това е еротичен разказ ,който ме възбуди . Ран ме изуби като читател на " изпихме по едно лимончело, реверанс към нас от ресторанта." За това ми беше любопитен коментара ,че разказът е бил възбуждащ . Също като вас [email protected] откровено бях извън кожа ,но не в хубавия смисъл и не можах да стигна до еротичната част. Ves

Анонимен | преди 1 година

@Ves, единственото, което ми остава е да се извиня, че съм написал "целат", вместо "целят! Радвам се, че имам единомишлник тук и по въпроса той/тя!

Анонимен | преди 1 година

Дали е той или тя за мен няма никакво значение . Както казах аз започнах , да чета без отрицателна нагласа, без предубеждения . Просто се пренатоварих от прилагателните на килограм . Всяко изречение натежава от тях . Както казахте "Хубаво е човек да борави с думите свободно, но не и да злоупотребва с тях! " Не съм срещала мъж ,който , да е толкова подробен и не съм срещала жена, която да обясни дадено нещо с две думи;)Ves

Анонимен | преди 1 година

До автора: Разказът Ви е страхотен! Моля, не спирайте да пишете и не си сменяйте псевдонима, за да знам, че са Ваши творби! И не обръщайте внимание на злобарите (сега е модерно да се наричат хейтъри, само за да е на английски с български букви...). Аз свърших много сладко и искрено благодаря за разказа! Толкова интелигентно написан, без простащини, грубости и насилие. Скоро не бях срещала някой да е написал фалос вместо... До недоволните читатели: Хора, като не ви харесва, защо сте го прочели? Че и да отговаряте? Някак си няма логика! Аз не правя неща, които не ми харесват, освен когато мноого се налага! Достатъчно такива неща съм принудена да правя и да търпя. когато съм на работа. Тук сме, за да се забавляваме (което е терапия за психиката, сиреч за душата). И щом нещо не ви носи удоволствие и никой не ви принуждава да го правите, защо го правите? За да се самонаказвате? Авторът не ви е опрял дулото на пищов, за да четете насила... Значи вие насилвате сами себе си! А това звучи доста нездраво и всеки ДОБЪР психолог (защото има и доста, дето са само с дипломи-хартийки) ще ви го каже... На мене, когато нещо не ми харесва, не го чета! Не си прахосвам ценно време от живота си да правя нещо, което ми носи отрицателни емоции, вместо хубави преживявания. Значи вие сами сте си виновни, това е ваш избор! И не обвинявайте автора за това! Няма как всичко да се хареса на всеки! А за злобата и негативизма да не говорим... Хайде, нека бъдем по-добри! Доброто и любовта ще спасят света. Не чукането... Хахах! :)

Анонимен | преди 1 година

Няма да анализирам всички алогизми в предния коментар, ще отговоря на главния въпрос. Чета абсолютно всеки разказ подаден за публикуване, защото към поел такъв ангажимент, като модератор. Защо си губих времето да го уважа, макар и в два реда? Защото авторът е надут грубиян и прекомерното му самочувствие си го заслужава. Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Аз също ще се включа . Опитах се да го прочета наистина ,но лабилната ми психика позволи да стигна до " лимончелото реверанс към заведението " и се усетих ,че наистина се насилвам за нещо ,което не ми носи нито положителна емоция нито възбуда и спрях . Сайта позволя да коментираме аз го направих аргументирано и възпитано. Вас ви е подразнило ,че използвам думата " хейтър " аз съм впечатлена , как думата " фалос" е предизвикала такъв възторг във вас .Набъркахте и психологията очаквам Фройд да се включи и ,да се изкаже също по казуса .И ще натрапя непоисканото си мнение отново .Днес е публикуван чудесен разказ от 5000 думи морска история ,представена по интригуващ и завладяващ начин.Забележете 2 пъти го прочетох ,чела към го и преди нямаше " лимончело" ," костен порцелан " ," салата Панзанела " .Имаше пясък,вълни ,море, висок мълчалив мъж . За да може да ме анализирате и поставите някакви диагнози или етикети ,прочетете го за да видите ,какво е възбуждащ еротичен разказ . Адмирации за Звезда автора на днешния разказ . Д.Т. адмирации и за теб аз нямах тази психика да го прочета " Специализантът"

Анонимен | преди 1 година

Значи - лимончелото е реверанс ОТ ресторанта КЪМ героите в историята!!! Четете и пишете внимателно ! Редакторът

Анонимен | преди 1 година

Ранчо ..бате!Вземи си редактора и лимончелото и виолончелото хаха и всичко там изискано обречено на лукс.Взимаш ги и си оди на село

Анонимен | преди 1 година

Ранчо..и реверанса и ренесанса и ..моля те не ме напрягай повече...

Анонимен | преди 1 година

Ранчоо..Извинавам се,ако някъде във всичките ти изхабени описания си се описал.. Може да съм подминала или пропуснала детайлите за твоята персона. Може ли да се опишеш как изглеждаш и какъв характер си.Моля за не по-малко от 40 000 думи.

Анонимен | преди 1 година

Giv, Извини ме,моля, едва днес прочетох въпроса ти свързан с моята героиня. Прочетох и коментарите на анонимните субекти….. Добре….. ще отворя “Кутията на Пандора”. Нали това искате всички тук – хах! Д.Т. – модератое, не търпиш различните на теб. Виж се сам какво си написал: “Когато публикувах свои разкази, исках две неща. Да има такива истории, каквито харесвам и да се формира общество на почитателите на жанра. Уви, резултатът от второто ме отказа. Но може би има светлина в тунела, кой знае ;) Д.Т.” Защо другите в този сайт, защо различните от теб да нямат право да постват тук. Ти, модераторе нямаш моралното и етичното право да коментираш, да се изразяваш, като такъв и да се налагаш, като такъв почти под всеки разказ и да нападаш и да определяш правила и тенденции. Д.Т. – обичаш да триеш коментарите, които си ти гадни – нали? ГоУем смях си…… Giv, прочетох някои от твоите коментари, които си написала на други места. Giv, обръщам се към теб поради две единствени причини. Основната е, че притежаваш необходимото възпитание и втората е, че си с осъзнати сексуални потребности, които не се притесняваш да изразяваш – адмирации!!!. Да, тази моя героиня и към настоящия момент е реално съществуваща. Точно по този начин и с такава автомобилна катастрофа се запознахме. Аз не съм професор! До днес тя работи във фирмата. Ще си позволя да разширя отговора си. Образът на Карина е реален и тя отдавна е моя съпруга. И двамата сме няколко години по-млади от години отбелязани в разказите. По никакъв начин нямам намерение да се извинявам на околните, че двамата сме успели в нашите професии! Това, което не е реалност са уикендите, които са събирателен образ от нашите срещи. Защо си позволих да вляза в обяснителен режим. Защото мога да си го позволя! Giv, двамата с Карина сме суингъри и то много отдавна. Всички последяващи разкази, които няма да постна тук са суиннг. Giv, идея си нямаш двамата колко много се смяхме на звездолетите, дядовците и онзи субект, който поиска аз да се опиша с безброй думи. Ето, описах се – и? Чакай, чакай, има още, най-много ни изкефи онзи Анонимен, който се е гърчел, докато е четяла онзи, описателния Жул Верн. И То, милото изписа фермани със злобоизлияния в стремежа си да изрази своето невежество.Милото, То… Какво ли би написало ако си би причинило да прочете нещо от Хемингуей или “Ана Каренина”…..оле пък “Престъпление и наказание”… Баси какви неистови гърчове щеше да получи тогава. Всъщност, моля, простете ми за моя социален експеримент – наистина, моля, простите ми! Изводите за мен са много тъжни, съжалявам толкова много…че си го причиних…..! Уххх, видно, в онези ширини, в които аз съм роден и израсъл все още нищо не се е променило…. Липсва ми моят малък град….. Giv, невероятна си, трябва да има повече като теб! Обичаме те!

Анонимен | преди 1 година

Ран, самият факт, че публикувам разказите ти, въпреки че не ги харесвам, те опровергава. Естествено, че имам моралното, че и етичното право да коментирам. Аз съм автор и читател. По съвместителство съм и модератор. Хванал съм те, че пишеш глупости и те е яд. Правила имам право да определям, впрочем изключително либерални. Изисквам разказът подаден за публикация да е все пак еротичен, да е относително грамотно написан на кирилица, да е поне 500 думи и да не е педофилски. Да, това последно правило съм го сложил за свой кеф, изяж си ушите. Трия коментари, които са спам, както и грубиянщини, излизащи от добрия тон. Не знам, защо толкова се палиш по мой адрес, посочих само една от глупостите, които си избълвал в словоблудството си. А мога още... Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Ранчоо.!-'"@#/^Не ти трябваше да отваряш кутията.Само доказа,колко си скучно-досаден...хаха ОчакваДТ ..да отпусне речника си за теб.Дори предлагам да напише разказ от поне ...не 40к.но и в 400 ще успее ти отговори. Скучен си Ran. И много досадни-първичен в опитите да се защитиш. Няма злоба. Но истината тежи,а при теб направо тя те смачква. Здрав да си и спри да ни натоварваш.ИСКРЕННО ТЕ МОЛЯ!

Анонимен | преди 1 година

И понеже не успя да се опишеш както трябва.Аз ще си позволя да предположа. -Нисичък успял в професията си комлексар. -Гладко обръснат сваляч. ...

Анонимен | преди 1 година

Онези двамцата от филхармонията с виолончелото и ренесанса не се напрягайте много да не сътворите пак поредните смърдящи чудеса в гащите си. Ако не четяхте ПРЕЗ РЕДОВЕ И ДИАГОНАЛИ щяхте да разберете. ! Редактора !

Анонимен | преди 1 година

Ако не се напрягаме Ранчо,няма да има резултат.Ти опитай да напрегнеш потенциала си и ни изненадай с нещо смислено! Само бутона на колата ли те възбужда жалък си...ако е така. И отново предизвиквам ДТ. Обрисувай го този Ранчо със едно изречение.Може би ще се окаже недостатъчно.Но ще бъде епично. Ранчо бате ти сра ли днес.Или особи като теб не вършат това? Убеден съм,че твоите суинг историиккийахйаахах няма да вълнуват и 1%от читателите. Хубав ден.Ние ще акаме и ще очакваме отговора от ДТ.

Анонимен | преди 1 година

Мога да опиша Ран не в едно изречение, а в една дума. Само че нас не ни интересува личността му, дали е успял суингър или тъжен самотник, интересува ни качеството на разказите му. А там има много неприятни неща да се кажат, като се има предвид как реагира на съвсем лекото ми жегване за пиърсинга, ако вляза в подробности, ще ми тежи на съвестта с някой ранен инфаркт. Няма защо да си слагам такъв грях на душата. Дори и това бих му спестил, но той си го изпроси заради просташкото отношение към Снежа. Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Ran ...ситуацията е много забавна. Къде трябва да приложа литературен анализ на " За кого бие камбаната " защото и Giv към , която са адресирани тези мили думи за ,които благодаря "невероятна си, трябва да има повече като теб! Обичаме те!"и Ves "Анонимен, който се е гърчел, докато е четяла онзи, описателния Жул Верн. И То, милото изписа фермани със злобоизлияния в стремежа си да изрази своето невежество.Милото, То… Какво ли би написало ако си би причинило да прочете нещо от Хемингуей или “Ана Каренина”…..оле пък “Престъпление и наказание”… Баси какви неистови гърчове щеше " все съм аз и на двете места :) и Ves/Giv са една и съща личност . Едната попита като автор другата изказа мнение като читател . След ,като коментарите на Ves не са изтрити значи съм спазила възпитан и културен тон на общуване . Радвам се ,че сте се забавлявали на гърчовете ми с Верн в момента Маркес ме гърчи със " Сто години самота".В живота се случват много по - големи трагедии от това че Анна- Каренина се е самоубила.Интаресното е ,че романа започва на Гарата и завършва пак там ....Хемингуей е КУЛТ живяла съм в Памплона Буковски КУЛТ . Чела съм и чета и литературната ми култура е изградена върху стабилна основа . Но пиша изключително неграмотно ...пълен кратък член не мога да го разбера,пунктуация пълна скръб съм . Отплеснах се . Ще ти споделя нещо защото си тръгнал по моя път с рогата напред .Преди година написах N- та брой разкази точно на суинг тематика защото също като вас съм суингър за съжаление в България няма достоверна информация как наистина се случват нещата . Тогава написах разказ , който се прие добре имаше готини коментари ,написах втори пак така , на третия се сблъсках със страхотен мъж . Замаях се откровено и избълвах един след друг разкази от , които към днешна дата ме е срам . Описателни , детайлни , досадни много досадни Опитах се да си ги прочета преди време сама ми идеше да се ошамаря . Получих шут в гъза с негативни коментари и също ,като теб тръгнах с голямото ми самочувствие да споря ,да убеждавам и да се държа както Тогава една потребителска към която бях много груба каза по памет цитирам че се държа като " разглезено дете на което са взели играчката" към година по-късно напълно съгласна с нея . И бих се извинила сто пъти за държанието си . Това ме отказа да пиша за около година . А аз обичам да си драскам ,не се вземам на сериозно и но сега съм много по -зряла . Научих се да приемам различността на чуждото мнение, научих да се вслушвам в чуждата критика когато е градивна .Давам пример под първата част на един разказ получих коментар от... Тугарин мисля ,че се казва потребителя " хубав разказ написан с фантазия образно и красиво ,но не ме възбуди защото ....така така така " отчетох грешките ,които той ми посочи втори коментар много възпитан от Мани Зани също се изказва ,че е написан на много добро ниво така така ,но и него не го е възбудило защото първо ,второ ,трето . Взех под внимание и неговото мнение . Не търси веднага конфронтация вслушвай се .Втората част на разказа ми написах ,като се съобразих с тези мнения и получих коментар " Чудесен разказ.Браво!Звезда" и образно казано се напиках от кеф . Тя е алфата и омегата в еротичната проза . Пълна удоволетреност изпитах,че капацитет като нея се е изказал положително.И не виждам нищо лошо в това ,че те сравних с Жул- Верн той е един от основоположниците на научната- фантастика . И въпреки гърчовете ми с него аз го прочетох. Накарай ме Ran да те прочета .Giv/Ves

Giv | преди 1 година

Забравих да си вляза в профила за да пиша от него ето и от тук стоя зад думите си и Giv/Ves една и съща жена едната е автор ,списвач ,драскач нямам претенции другата е читател ,който иска да разпуска с еротични разкази докато масторбира . Аз съм Ran и " Милото " към което се обръщаш с такова високомерно снизхождение и възпитаната жена с осъзнати сексуални потребности, която обичате . Все съм аз :)