Борислава

04.10.2021 | Анонимен

Борислава беше богиня. Миньонче с къдрава кестенява коса, големи гърди и сочно закръглено дупе. Въпреки сластните си форми, Борислава не беше от онези парадиращи с красотата си момичета. Напротив, тя беше жена, която прекрасно осъзнава красотата си, но знае, че в морето не плува сама, а е заобиколена от конкуренция. Ако беше надута едва ли би имало чак такъв интерес към нея. Но със земното си поведение тя изглеждаше някак достъпна и топла, а не ледена кралица. Формите на Борислава караха много мъже, а и жени, да се обръщат след нея. Но не тялото ѝ беше онова което превръщаше хубавото момиче в богиня. Това, което я правеше най-красивото момиче в София беше лицето ѝ. Изваяни, нежни черти, прекрасни дълбоки очи, весела и приветлива усмивка, тя излъчваше смесица от невъобразим чар и обаяние примесени с дяволита игривост, която едновременно предизвикваше и притесняваше мъжете. Обикновено като я видиш ти се иска да направиш две неща едновременно – да гушкаш нежно лицето ѝ в ръцете си, но и да си вкараш пениса дълбоко в гърлото ѝ. Иска ти се хем да я обичаш, хем да я скъсаш от ебане. Хем да я боготвориш, хем да я унижаваш. Хем да целуваш лицето ѝ, хем да го обливаш цялото в гъста, топла сперма. Искаш я само за себе си, но би дал мило и драго да я видиш в груба оргия с десетина мъже. Мечтаеш да я държиш в прегръдките си, но и да я обърнеш, наведеш и да я дърпаш за косата докато редуваш да чукаш ту путката ѝ, ту дупето ѝ. Искаш да ѝ кажеш, че я обичаш, но и да ѝ кажеш каква мръсна, долна, еблива курва е. Мирослав беше луд по Борислава, но нямаше как да ѝ го покаже. Той имаше приятелка, с която излизаше от вече две години и обмисляха брак и семейство. Като за капак приятелката му беше близка с Борислава и именно покрай нея Миро за първи път я видя. Колкото беше предизвикателна Борислава, толкова това, че тя беше забранен плод, караше Миро да я иска още повече. Тази история се случи под въздействието на много алкохол и свалени задръжки. Миро и приятелката му Таня събраха приятели в една кръчма по повод рождения ден на Таня. Сред гостите, разбира се, беше и Борислава. След няколко часа ядене и най-вече пиене, шумната компания от десетина души, се запъти към най-близката дискотека. Всички вече бяха прилично почерпени, а дискотеката се довършиха. Тогава Миро направи нещо, което доведе до най-хубавата нощ в живота му. Нощ, от която той обаче ще се срамува винаги. Борислава танцуваше около него. Дискотеката беше пълна до пръсване и нямаше място за никого. Таня беше малко встрани и танцуваше с други свои приятелки. Миро, с пияния си разсъдък, реши, че е настъпил неговия миг. Както миньончето Борислава танцуваше около него с късата си лятна рокличка, той плъзна ръка по сочното ѝ дупенце. Борислава спря за част от секундата, но в последствие продължи да танцува и да се прави, че не усеща нищо. Това амбицира Мирослав. От галене на божественото ѝ дупенце, той премина към мачкане. Борислава продължаваше да се прави, че нищо не забелязва, въпреки че Миро стана много настойчив и дори леко повдигна лятната ѝ рокличка, за да погали горната част на бедрото ѝ, почти до гънката, от която започваше дупенцето ѝ. Борислава си помисли да го спре, но алкохола, възбудата, горещината и еуфоричната обстановка на стотици млади скачащи и дивеещи хора около нея, си казаха думата. Тя не искаше той да спира и колкото и да беше нередно, го остави да я пипа. От алкохолното опиянение и мисълта, че я обарва гаджето на нейната приятелка, путката на Борислава вече беше мокра. Тя хвана ръката на Мирослав, което го накара да изтръпне мислейки си, че тя ще го избута настрани. Вместо това Борислава го погледна право в очите с поглед, който едновременно обвиняваше, предизвикваше и подканяше, след което тя отмести прашките си и пъхна ръката на Миро между краката си. При допира на топлата и адски мокра путка на Борислава, Миро откачи. Ето го, седеше в дискотеката, докато приятелката му се намираше на няколко метра разстояние, а той вече вкарваше пръстите си в тясната и подканяща путка на Борислава. Гледаше я в очите и виждаше как, докато вкарва пръстите си в нея, тя е готова да избухне от възбуда.
- Искам те, курво! – каза Миро в ухото на Борислава.
Това “курво” накара миньончето да настръхне, никой не ѝ беше говорил така. Но факта, че никой не ѝ говореше така, я накара да се подмокри още повече. Усетил възбудата ѝ, Миро продължи:
- Искам да те еба, като животно! Искам ти путката, задника, устата, циците, краката, искам да те изкъпя със сперма, боклук такъв!
Веднъж започнал, Миро не можеше да спре:
- Искам да скъсам ебливия ти сочен гъз, искам да не можеш да седнеш със седмици, кучко мръсна, искам да те напляскам по задника, по циците, по путката, искам те с вдигнати крака и мокра путка, искам да се молиш за още и още, разбра ли ме, курво долна?! Разбра ли ме, боклук такъв?! – докато говореше това, Миро вкарваше три пръста бързо и грубо в путето на Борислава, а с другата си ръка мачкаше дупето, като средния му пръст притискаше ануса ѝ.
Макар и негодуваща от грубото му отношение, единственото, което се изплъзна от устата ѝ беше:
- Да!
Миро си изкара ръката от путката ѝ и я хвана за ръка теглейки я към изхода на дискотеката. Вече озовали се навън, той я дръпна надолу по улицата, където нямаше никого. Още по пътя, той вдигна роклята ѝ високо, така че цялото ѝ дупе да се види. Тя започна да негодува, че някой можел да ги види и започна да си смъква рокличката, но Миро я зашлеви през лицето, хвана ѝ ръцете и направо свали цялата ѝ рокля. Борислава седеше на улицата само по сутиен, подгизнали прашки и високи токчета. Миро хвърли роклята ѝ на тротоара и продължи да я бута по улицата. Борислава беше уплашена, но и адски възбудена. Миро намери скрито място на улицата между два по-високи буса и прецени, че е достатъчно скрито. Бутна Борислава и тя се хвана за близкото дърво. Миро мина зад нея, разтвори бузките на дупето ѝ, изкара си кура, хвана я за косата и докато тя каже, че не иска в дупето, тъй като не се е ебала отзад, Миро вече ѝ го беше наврял до топките. Рязкото вкарване на дебелия му кур в дупето ѝ, почти накара Борислава да припадне от болка. Тя изкрещя силно, но след няколко мощни тласъка на Миро, тя вече не можеше да издаде и звук. Усещането беше неописуемо – мощна комбинация от невъобразима болка и неизпитвано удоволствие. Болеше я и го молеше да спре, но сякаш молбите ѝ го агресираха още повече и колкото повече тя го молеше да спре, толкова по груб и суров ставаше той. Тя не спираше да го моли, защото колкото ѝ се искаше да той да спре, два пъти повече искаше той да не спира никога.
Докато я ебеше отзад, Миро я теглеше за косата и я пляскаше по дупето, което и без това вече адски я болеше.
- Харесва ли ти, курво мръсна?! – ръмжеше през зъби Миро, докато я чука с все сила.
Ебеше я така, сякаш му е за последно.
- Да, да, да, да, моля те, още, давай, моля те, моля те, моля те, не, спри, чакай, недей, моля те, още, недей, спри, давай, спри, не спирай, моля те, спри, не спирай, еби ме, боли ме, моля те! – това се чуваше от устата на Борислава.
Главата ѝ беше замаяна, дупето я болеше, но и изпитваше удоволствие, за което не е и подозирала. Миро усети, че е близо до края и със звучно движение извади кура си от задника ѝ, което я накара да изохка. Докато я държеше за косата, той я принуди да се свлече в краката му и както целия му кур беше омазан от намиращото се в задника на неподготвената за дивашки анален секс Борислава, той набута целия дебел кафеникав кур в устата ѝ, чак до гърлото. Борислава взе да се дави не толкова от вкуса на фекалиите ѝ, омазани по целия кур на Миро, колкото от това, че той навря целия си пенис от веднъж в гърлото ѝ. Миро не се интересуваше от звуците идващи от гърлото на Борислава, а просто я ебеше в устата. Тя не му правеше свирка, а предоставяше устата си като дупка за запълване. След няколко минути в устата ѝ, курът на Миро вече беше чист, за което той я възнагради изпращайки десетина залпа от гъста бяла сперма право в лицето ѝ. Течността попадаше в очите ѝ, в устата ѝ, цялата ѝ коса също беше сякаш изкъпана с перлената сперма на Миро. Той я погледна и вече свършил, осъзна какво се беше случило току-що. Той беше изоставил приятелката си в дискотеката, за да замъкне в тъмната и притаена уличка най-добрата ѝ приятелка, да я изчука в дупето и устата, а след това да избели лицето и косата ѝ със спермата си. Борислава седеше на улицата с полунесвяст и едвам си поемаше въздух. Миро изпитваше вина, но и усещане за неземно удоволствие. Беше изпълнил мечтата си. Борислава седеше изебана на земята пред него и едва дишаше от дивашкия секс. Миро се чувстваше, като бог. Нейният бог. Погледна я, хвана лицето ѝ с ръка и го повдигна така, че мътният ѝ от алкохола и животинското унижение поглед да срещне неговия. Погледа я и се изхрачи на лицето ѝ, от което усети как тя потръпна цялата.
- Отвори си устата, боклук! – заповяда Мирослав.
Борислава сякаш не беше себе си. Увереното палаво миньонче, което си играеше обикновено с мъжете се беше превърнала в покорна изпълнителка на волята на гаджето на най-добрата ѝ приятелка. Тя послушно отвори широко уста. Мирослав се изплю в гърлото ѝ и каза:
- Браво, курво. Знаеш ли, беше ми гузно, че сторих с това с теб. Само за секунда, разбира се. Сега искам просто да продължа. Но в момента много ми се пикае, не мога толкова бързо да го вдигна пак. Да знаеш къде има тоалетна? А, да. Аз знам… в устата ти.
Още недовършил изречението си и Борислава вече знаеше, какво ще последва. Беше чувала за такива неща, но никога не ги беше харесвала, за нея това беше върха на унижението. Курът на Мирослав беше все още навън, той го хвана и го насочи към все още отворената ѝ уста. Борислава искаше да се съпротивява, искаше да бяга, искаше да крещи, да го моли да спре, да иска да не го прави. Но не можеше да помръдне. Усети се, че просто се отвори устата по-широко. Мирослав започна да пикае право в устата ѝ. Мощната гореща струя пикня се изливаше в устата ѝ и преливаше по тялото ѝ. Миро насочи струята към лицето ѝ, с което почти отми гъстата бяла сперма от нея, след това насочи урината си към прекрасната ѝ къдрава коса, която бързо се слепи от влажността. Мирослав изкъпа Борислава с пикнята си. Тя не можеше да помръдне. Усещаше топлата смърдяща урина по себе си и едновременно искаше да повърне, но и той да продължава. Борислава усети нещо в себе си, нещо, което не подозираше, че има. Тя искаше да бъде доминирана. Искаше да бъде третирана като курва, като робиня, като боклук, като тоалетна. Разумът ѝ крещеше НЕ, но путката ѝ молеше за още. Борислава никога вече нямаше да бъде същата. Тя вдигна поглед към Миро, когото едва виждаше от заливащата я топла пикня. Докато той я къпеше, тя само отвори уста по-широко.