Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Сашо се прибра вкъщи рано и в добро настроение. Беше петък и проблемите му на работа останаха зад гърба му до понеделник. Дияна го чакаше вкъщи. - Иди вземи душ, и по-щателно! – каза му тя. - Кое "по-щателно"? - Всичко! – усмихна се жена му. Той бързо се изкъпа и отиде в спалнята, където нямаше нищо интересно! Леко...
1 Прочети [705 думи]Задружно семейство, добра работа, деца, верен, любящ мъж, какво друго може да желае една жена? Практически нищо, освен еротични фантазии в леглото. Всичко може много бързо да омръзне на този, който го използва и спира да носи първоначалната радост, но към всичко се привиква, към еднообразието в...
0 Прочети [1129 думи]*** РАЗКАЗЪТ Е ПРЕМАХНАТ ПО ЖЕЛАНИЕ НА АВТОРА ***
5 Прочети [7 думи]*** РАЗКАЗЪТ Е ПРЕМАХНАТ ПО ЖЕЛАНИЕ НА АВТОРА ***
0 Прочети [7 думи]*** РАЗКАЗЪТ Е ПРЕМАХНАТ ПО ЖЕЛАНИЕ НА АВТОРА ***
0 Прочети [7 думи]Докато крачехме към хотела, небето се смръщи отново и задуха хладен вятър, който този път успя да се промъкне под полата ми и цялата я вдигна нагоре. Лора забеляза смущението ми и се изкикоти. Влязохме в хотела тъкмо навреме, преди първите капки да затракат по улицата. Силвия беше на рецепцията, и...
4 Прочети [3615 думи]Сутрешните лъчи на топлото слънце ме разбудиха рано и отворих очи. Часът беше едва 7 и въпреки, че се чувствах ужасно уморен не можах да заспя повече. Надигнах се в леглото едвам – главата ми сякаш беше от олово. “Ох, какво ми даде Лора да вдишвам снощи?” – зачудих се, докато с мъка се измъквах от...
2 Прочети [3833 думи]Токчетата ни тракаха по паркета в коридора, докато се приближавахме към стаята на Лора и сърцето ми отново започна да тупти развълнувано. Алкохолът вече действаше и усетих, че леко изглупявам и физическите ми копнежи започват да взимат превес над мозъка. Лора беше пред мен и държеше камерата на...
2 Прочети [3351 думи]- Добро утро Ники, как спахте? – посрещна ме Силвия усмихната. - Сядай. Георги къде е? - Слиза. – отговорих аз и се наместих на масата, където Лора вече нагъваше банички. - Здрастиии. – изчурулика тя с пълна уста и майка ѝ се намръщи. Изглеждаше свежа и жизнерадостна, както и вчера. “Как е възможно?” – си...
0 Прочети [6212 думи]