Масажистката (част 4)

15.01.2020 | IzkuKurigal

Нямаше какво друго да правя през деня и пак отидох на плажа на онова усамотено място. Не знаех дали искам или не да дойде Павлина, затова не знаех дали да се зарадвам, когато тя все пак дойде.
- Имаш ли нещо против да остана? – ме попита.
- Не. – отвърнах, въпреки, че се колебаех. - Остани, но моля те не прави като вчера!
- О.К. – широка усмивка, остави чантата си на пясъка и съблече роклята си.
Приятно се изненадах, че беше с нормален бански. Така изглеждаше по-секси, а не като мръсница. Тялото й неволно предизвикваше еротични фантазии в мен и плувките ми почнаха да се издуват.
- Искаш ли да влезем във водата? – й предложих.
- О, не! – уплашено отказа тя. – Ужасно ме е страх! Миналото лято брат ми щеше да се удави пред очите ми.
- Аз ще те държа за ръка. Само до коленете да влезем?
Какво ми става? Това момиче се държеше толкова странно предния ден, а аз вместо да я игнорирам рискувам да я провокирам пак!
- Ама няма да ме пускаш, нали? Много те моля!
- Обещавам!
Докато стъпи във водата започна да диша уплашено и да гледа втренчено.
- Имаш много хубава коса! – опитвах се да я разсея. – Трудно ли я поддържаш?
Тя ме погледна. Очите й бяха широко отворени.
- И очите ти са хубави! Пъстри са, нали?
- Д-да. Благодаря!
Опит за усмивка. Питах я разни неща и неусетно стигнахме до коляно.
- Аааа! – скочи уплашено тя. – Стига толкова! Моля те!
Трепереше и беше готова да се разплаче.
- Морето не е враг. – й казах. – Трябва да се отнасяме с него внимателно като с... бебе-великан, например. Голямо, силно и глупаво – не иска да навреди, но като всяко бебе прави пакости, ако не внимаваш с него.
- „Бебе-великан“? – като в транс повтори тя. – Хареса ми – „бебе-великан“.
Усмихна се и се престраши още няколко крачки. Спря, когато водата й стигна до кръста. Повече не посмя. Успях да я убедя да хвана двете й ръце и да се отпусне във водата. Постепенно страхът отстъпи и усмивката превзе лицето й.
По-късно лежахме на плажа, аз по гръб, а тя – настрани и опряна в мен. Попита ме плахо:
- Може ли... да те целуна?
- Павлинке!
- Само това, обещавам! Аз... те харесвам!
Целуваше се неумело. Някак си нейната ръка загали гърдите ми, а моята – гърба й. Толкова е нежна... Ръката ми погали дупето й и го притисна към мен. Тя взе другата ми ръка и я постави върху едната си гърда – малка, нежна и стегната. Нейното бедро се отърка в подутината на плувките ми. Изстенах и тогава се усетих:
- Недей! Извинявай! Аз... съжалявам!
- О, аз се извинявам! Обещах ти пък... Само исках да те целуна, честно! Но ми харесваш и... Ти... харесваш ли ме?
- Разбира се – усмихнах се – но... нали знаеш?
- Дааа... – въздъхна тъжно тя. – Ти някак си... си различен...
Като я изпращах тя си навехна крака и я взех на гръб. В горичката край тяхната къща тя каза, че до у тях щяла да се оправи сама и ако нямам нищо напротив утре пак да се видим на плажа. Изведнъж отвори широко очи и изкрещя:
- ТАТЕ, НЕЕЕЕЕЕ!
Инстинктивно се наведох и нещо тежко удари дървото до мен и сравнително леко гърба ми.
- Бягай, Радо! БЯГААЙ!
Хукнах с всички сили. Павлина беше споменала, че баща й не й позволявал да си има гадже, но чак пък да ме нарани! Погледнах зад мен – никой не ме гонеше. След кратък размисъл с широко заобикаляне отидох предпазливо до тяхната къща. Водеше се спор на висок глас. Надникнах пред един прозорец – бяха бащата, Павлина и едно момче, предполагам брат й.
- Значи ме излъга и отиде на плажа сама с него! – викаше баща й. – Без да съм там да те пазя!
- Тате, исках да го видя що за човек е... без да ни снимаш. – оправдаваше се тя.
- Перверзник! Като всички останали! Вместо да ми помагаш да се отървем от всички извратеняци... Колко пъти съм ти казвал, че ИМАШ МЕН. Другите ще те наранят!
- Но той не е лош. Толкова е... мил и...
БАМ удар по масата от бащата!
- Мил друг път! Просто е малко по-умен от останалите и рано или късно ще се възползва от теб! Ти си САМО МОЯ и това е! А другия месец, когато брат ти навърши 14, ще бъдеш и негова!
Братчето хвърляше похотливи погледи към кака си, подсмихваше се и се облизваше.
- НЕ ИСКАМ! – кресна Павлина. – Ти си жесток и груб! Причиняваш ми болка, а обвиняваш другите, с които ме снимаш! Не искам повече да ме използваш, за да изнудваш хората! Тялото си е мое и аз решавам...
ПЛЯАААС! Баща й й удари толкова силен шамар, че тя падна от стола. Не знаейки какво да правя се огледах. Видях само един камък до мен и го взех в ръка, но какво бих могъл да направя само с един камък?
- Бий ме! – не се отказваше Павлина докато се изправяше. – Убий ме ако искаш, но повече няма да спя с теб! Разбра ли?
Баща й вдигна ръка да я удари пак. Камъкът от ръката ми с грохот мина през прозореца и се стовари до тях. Хукнах да бягам без да знам до какво ще доведе импровизацията ми. Чудех се какво да правя дори като се прибрах в квартирата.
Вечерта хазяйката дойде и ми каза, че ме търсят по телефона. Беше Ангелина. Каза ми, че не можела да дойде, защото имала изненадваща гостенка – племенницата й и ако не ми е проблем, да ида аз при нея. Племенницата й нямало да ни пречи. Още не знаех какво да правя с Павлина, но се съгласих.
Когато влязох у Ангелина... замръзнах. Вътре беше Павлина. Двамата се гледахме зяпнали. Ангелина помълча няколко секунди и попита:
- Вие да не би... да се познавате?
- Ами – почнах аз – видяхме се случайно на плажа вчера...
- Случайно? – Ангелина премести погледа си от мен към племенницата си. – Случайно ли беше, Павлинке?
- Лельо – каза Павлина – всичко ще ви разкажа.
Оказа се, че Ангелина е знаела с какво се занимава семейството на племенницата й, но не могла да я откъсне от баща й. Павлина разказа как аз трябвало да бъде поредния изнудван, но учудващо за нея аз не съм се поддал. Разказа на леля си случилото се на плажа и Ангелина погледна към мен. Павлина се учудила, че дори не съм се хванал в капана с поканата да ида у тях през нощта. Тогава тя се замислила дали е възможно не всички момчета/мъже да са лоши. Затова отишла на следващия ден на плажа с надежда да ме види пак, като излъгала баща си, че отивала с приятелки на разходка. Тогава почти се убедила, че аз не съм като другите. И почнала да се съмнява в думите на баща си. И се трогнала, че въпреки случката с баща й в горичката, аз съм се върнал да проверя как е тя. Затова, когато съм счупил прозореца и баща й и брат й ме подгонили, тя взела касетата с (както тя я нарече) „нашия запис“ и побягнала тук. Постави касетата на масата и се разплака. Леля й я прегърна и погледна към мен. Чувствах се объркан. Ангелина ме повика с ръка и тримата се прегърнахме.
- Ех, деца, деца!... Радо, приемаш ли отговорността да пазиш племенницата ми докато съм на работа? Даже може и ти да спиш тука.
- Приемам, разбира се!
По-късно те двете легнаха на голямото легло, а аз на един разтегателен диван в друга стая. През нощта нечия ръка ме галеше по лицето. Беше Ангелина.
- Извинявай, че те събуждам, но... имам нужда от теб!
Легна до мен. И двамата имахме нужда от успокоение на нервите и започнахме да се галим един друг. Тя предложи 69, но аз все още не знаех почти нищо за позите и тя ми обясни. Беше толкова приятно да галя и целувам месестите й срамни устни. Ангелина бавно поемаше в уста пениса ми, а езикът й допълнително предизвикваше сладки тръпки по цялото ми тяло. Аз в същото време със средния си пръст прониквах възможно най-навътре, а с езика си лижех мекичките й и топли срамни устни, а малко по-късно и клитора й. От време на време единият прекъсваше, за да изстене за секунда и продължаваше. Въпреки, че бях разсеян с мисли и за Павлина и че издържах доста повече от обикновено, усетих все пак, че ще свърша преди Ангелина и се наложи на два пъти да я моля да спре. Стимулирах клитора й колкото можех по-бързо и макар че Ангелина не бързаше, толкова добре ми правеше свирката, че май щеше да се наложи трети път да я спирам. Тя все по-често го вадеше от устата си, за да изстене и аз се постарах да наваксам изоставането си. Малко след това тя изсмукваше всичко, което неудържимо извираше от топките ми, а аз неспособен да лижа повече заради стенанията си, възможно най-бързо, но не и грубо, с пръсти дразнех бързо мокрия й предимно от слюнката ми клитор. След 10-тина секунди и тя избухна в оргазъм и се опитваше да заглуши стоновете си с възглавницата.
Лежахме и бавно галех едната й гърда. Макар, че леко ми беше прекалена големината им, имах усещането, че скоро ще ми липсват. Притиснах се към Ангелина, докато мачках гърдата й, в същото време и лизах, и засмуквах зърното й. Другата ми ръка се върна между краката й.
- Трябва да спреш! – каза Ангелина. – Забравих да взема някакъв лубрикант.
Но аз не спрях. След като се наситих на гърдите й слязох между краката й, разтворих срамните й устни и зализах дупчицата й. Беше влажно, но недостатъчно. След малко силно наплюнчих средния си пръст и бавно го вкарах вътре. Г-точката бързо бе намерена от него и той затанцува по нея. Стенанията на Ангелина ставаха все по-силни и отново взе възглавницата да ги заглуши. Все по-бързо работеше средният ми пръст и Ангелина наближаваше да свърши. Наблюдавах, доколкото е възможно, тресенето на тялото й и най-вече на гърдите й. Възбудих се много и исках пак да вляза в това пухкаво тяло. Започнах да плюнча колкото мога повече по входа на пухкавата пещера и на любимия й (по думи на Ангелина) посетител, т.е. пениса ми. Ангелина разбра намерението ми, отблъсна ме и се извъртя за задна прашка. Зае се тя да овлажни възможно най-много писаната си, а аз - салама за нея. Проникнах и усещането беше готино. По-добре, отколкото с маслото. Движих се бавно, за да я усещам по-добре. По едно време Ангелина започна сама да се набива. Мислех, че след малко ще се наложи пак да си го овлажнявам, но „сухото“ путе се оказа не чак толкова сухо и двамата се наслаждавахме пълноценно на това. Не след дълго Ангелина се разтресе в оргазъм. Аз още не бях чак толкова близо и усетих, как вътре стана по-влажно. След малко се задвижих пак навътре-навън и пак застенахме. Колкото и приятен да ми е бил секса с Ангелина до сега, в момента беше още по-хубаво. Исках отново да свърша дълбоко в нея, докато тялото й тръпне и вагината й се опитва да ме придърпа навътре. Но за целта забавих темпото, за да не свърша преди нея и замачках отново гърдите й, които свободно се люлееха от тласъците ми. Ангелина отново опита номера със стягане на вагината си, но този път не се поддадох и да забързам. Опита и с въртене на задника, и сама да се набива, но я задържах. Поиграх си малко и с клитора й и по ръмженето й разбрах, че няма повече търпение. Със силни тласъци навлизах в нея и пухкавата кака доволно стенеше. Когато тя започна да тръпне в сладките си конвулсии, аз свършвах набил до дъно, доволен, че за пореден път съм доставил удоволствие на тази сладка пухкавелка.
Останалите дни преминаха в разходки и разговори с Павлина (понякога и плаж, но за по-сигурно бяхме сред хората) и нощни забавления с Ангелина. Отначало очаквах отпуската ми да е ужасна скука, а сега не ми се тръгваше...
Когато се прибрах шефа ме пита как е минало и аз му разказах за Ангелина. Той се зарадва, че ми е харесало, а аз го попитах кога ще мога да ползвам пак отпуск. Той се смя дълго. После се замисли подсмихвайки се и обеща да измисли нещо за началото на новата година. (За това ще разкажа в следващата история със заглавие "На море" през зимата")

К Р А Й /Изку Куригал/