"На море" през зимата

17.01.2020 | IzkuKurigal

(Желателно е преди тази история, да прочетете „Масажистката“, ако не сте го направили)

Колкото и да е странно все повече ми липсваше Павлина. Това момиче все повече ме привличаше. Чувахме се по телефона често. Тя звучеше толкова жизнерадостно, че ме зареждаше с добро настроение за часове. Започвах да чувствам един особен гъдел отвътре, когато си мислех за нея.
Разказваше и хубави, и тъжни неща: как заради баща си намразила тялото си и това че е от женски пол. Разказваше и как ни е гледала всяка нощ като съм бил с леля й (когато вече спях там), как й е завиждала че не е на нейно място, и как се е самозадоволявала, мислейки си че аз я докосвам. Разказваше ми и как с леля й отишли в полицията и Павлина им разказала всичко, каквото е вършила с баща си по негово настояване. При обиска у тях намерили доста записи, арестували баща й и завели дело срещу него. Ангелина успяла да убеди съдията да оставят племенницата й при нея докато навърши 18 години, а по-малкия брат на Павлина бил настанен в интернат.
И така... започна новата година и аз припомних на шефа за обещанието му за отпуск. Той се ухили широко, размаха ми предупредително пръст и каза:
- Ах, тии! – а после застана сериозен. - Обещаното – като завещано! Ама хайде да е от 15-ти. Става ли?
- Става!
На 15-ти януари не знам-си-коя-година моя милост с багажчето си слизаше от автобуса на онова място дето почивах септември. Извън сезона беше пусто, дали имаше общо 10-12 души пристигащи и посрещащи. Веднага забелязах Ангелина и Павлина. Последната като ме видя хукна към мен, скочи и сключи крака около кръста ми. Зацелува ме по цялото лице.
- Павлинке – опитах се да я озаптя – всички ни гледат.
Тя стъпи на земята, погледна ме и по детски наивно каза:
- Че какво от това? Ние нищо лошо не правим!
Чак ме напуши на смях, но само се усмихнах. Ангелина ме разцелува по бузите за „добре дошъл“ и за момент сякаш нещо жегна Павлина. На път за къщата на Ангелина Павлина беше весела като дете получило мечтания подарък за Коледа. Държеше ме за ръка докато пристигнахме. Докато съблякохме връхните си дрехи Павлина увисна на врата ми и каза:
- Сега вече може ли истинска целувка?
- Малка си за това, Павлинке!
- Хи-хи-хи-хи-хи. – изкикоти се тя. – Само целувка, де! За другото се разбрахме.
- Добре.
Тя пак скочи и уви краката си около кръста ми и се принудих да я хвана за дупето, за да не падне. Целуваше се със страст и се притискаше плътно в мен. Дупенцето й в ръцете ми предизвика реакция в гащите ми та чак тя го усети.
- Палавинке – палава Павлинке, ще ме вкараш в беля!
- Хи-хи-хи-хи. – изкикоти се отново тя, слезе от мен и погледна загадъчно към леля си.
Те явно си имаха някаква тайна от мен. Ангелина и тя се подсмихваше.
По-късно легнахме както преди: те на голямото легло, а аз на разтегателния диван в другата стая. На сутринта докато се поразмърдах и Павлина притича боса и по нощница, криейки нещо малко в ръка, съблече нощницата и остана само по бели гащички. Веднага се шмугна под завивката до мен. Притисна почти голото си тяло върху мен и сутрешната ми ерекция получи мощен тласък в същата посока. Започна с разтворени крака да потърква тялото си в моето и болезнено желание ме връхлетя. Усетих путенцето й върху „палката“ си. Изстенах и ръцете ми, против волята ми обхванаха малкото й дупенце и го притиснаха към мен.
- Павлинке... – изстенах. – Нали се бяхме разбрали?
- Виж! – каза тя и навря личната си карта пред очите ми. – Днес навършвам 18 години! („Значи това е била тайната им“ си помислих) Познай какво искам за подарък!
- Какво?
- Теб! – отвърна тя и започна да движи таза си.
- Ох, дяволче, нямала си търпение!
- О, да!
- Обаче... ахх... зависи... мммх... в колко часа... си родена. Охх...
Тя спря да се движи, погледна ме и попита:
- Сериозно ли?
Претърколих я по гръб и зацелувах шията й.
- Ах, измамник такъв! - прошепна тя. – Мммм...
Избута ме леко настрани, бързо събу гащичките си и ме подкани погалвайки ме по горещата палка:
- Хайде, докато не се е събудила леля!
Легна по гръб и разтвори краката си. Гледката на красивите й бедра и страхотното й путенце с капчици влага по цепката, ме накара да изстена от все по-неудържимо желание. Погалих нежното й цвете и тя изстена:
- Охх, колко дълго чаках това! Желая те! Ела в мен!
- Бързаш, Палавино!
Зацелувах путето й нагоре-надолу и тя застена. Галех бедрата й, корема и венериния й хълм, докато езикът ми все по-настойчиво щурмуваше цепката й. Клиторът й беше мъничък и срамежливо се криеше, затова го открих и „запознах“ с езика си. Играта им пораждаше тежки стенания и все по-запъхтяно дишане при Павлина. Тялото й започна леко да се тресе. Не бяха минали 15 минути мисля. Нима вече свършваше?
- О-о-о-о-о... - накъсано стенеше тя. – Какво... ооох се случва... оохдаа... с мен?... О, майчице! Охх... какво става!? Ооо, Радооо!?... Ааааах... Аах, майчице мила... Оооо, каквооо... Аааааахххх...Ъъъъъ... Ммммммх...
В оргазъм тя се извиваше във всички посоки. Легнах до нея докато се успокои и я галех по лицето. Тя ме погледна с премрежен поглед и попита:
- Какво ми... направи? Какво... се случи? Оох, колко... било хубаво... да си жена!!! А аз си помислих... че ще умра!
Целувах я, а тя още леко потръпваща отвърна на целувките ми.
- Деца – прекъсна ни Ангелина – стига сте палували, трябва да идем до полицията и до адвоката, пък после правете каквото искате.
- Хей – подскочи племенницата й – от кога знаеш какво правим?
- Заварих ви тъкмо когато ей тоя мечок (посочи мен) започна да си хапва медец от кошерчето ти и се върнах в другата стая да си довършите.
- Охх – погали ме Павлина – горкият ми Мечо остана незадоволен. Ама довечера ще се папкаме и двамата, нали?
Свършиха си работата, Ангелина се прибра, а ние с Павлина, въпреки вятъра, се разходихме по плажа и дори отидохме на „нашето място“. Там се потъркаляхме по пясъка и се целувахме, и се смеехме като луди. После от едно магазинче за рождения й ден й взех една гривна и букетче цветя и тя много се зарадва.
Вечерта Ангелина настоя да легне на разтегателния диван, а ние с Павлина – на голямото легло. Почувствахме се едва ли не като младоженци. Легнахме напълно голи настрани с лице един към друг. Отметнах косата от лицето й и го погалих. Гледахме се в очите и се усмихвахме широко. Само нощната лампа ни осветяваше. Галих Павлина по бузите, устните, после по врата. Целунах я нежно и тя се прилепи към мен. Хвана ме за стърчащото ми вече мъжко достойнство. Отстраних ръката й от там:
- Бързаш, палавнице! Хубавите работи стават бавно.
Загледах се в гърдите й и ги загалих. Малки, но красиви и стегнати.
- Толкова са красиви и нежни, и приятни на пипане, и...
- Лъжеш! - прекъсна ме тя. – Всички са ми казвали, че са малки и не могат да ги стискат та да си направят кефа.
- Не ме интересува какво казват другите! – й отвърнах докато ги притисках леко.
- Но на леля са доста по-големи... – настояваше Павлина, а зърната й вече щръкваха.
- А пък твоите са по-красиви!
Прекратих спора като засмуках едното й зърно. С дълго „Ъъъъъх“ Павлина се отказа да спори. Галех гърдите й и леко ги притисках докато целувах и засмуквах зърната й. Тя се отпусна по гръб и видимо се наслаждаваше на усещанията.
- Толкова си сладка... Аммм... Искам да ги изям... Амм, амм, амммм...
- Наистина... ли ти... харесват? – през стенанията си каза тя.
Вместо отговор още по-настървено ги засмуках, чак с примляскване придружено с доволно „Мммм“. Едната ми ръка се плъзна покрай пъпа и загали корема й. Тя нетърпеливо разтвори крака и постави ръката ми върху мокрото й котенце и я притисна там. Погалих й го и тя със стенание показа усещанията си. Докато я галих там започнах да премествам целувките си надолу: пъпа, корема... Тогава тя надигна главата ми и каза:
- Чакай! Спри!
- Защо? – учудих се аз.
- Все на мен ми е хубаво, а аз на теб още не съм...
- После, после – прекъснах я.
- Не, сега! – настоя тя и целуна главичката на едноокия ми смок.
- Ъхх, предавам се! – изстенах и се отпуснах.
Не знам колко пъти й се е налагало да го прави по задължение, но сега видимо се стараеше. Имаше някаква представа какво се харесва на мъжете и влагаше цялото си умение и желание, за да ми достави удоволствие. Затрудняваше се да го поема твърде бързо и често продължаваше с ръка, докато си почива. За щастие използваше и езика си от време на време, та не мога да се оплача. Понякога с движение на таза си й подсказвах да забърза. Беше ми все по-хубаво и стенех все по-силно. Тя се поумори от усилието, но не спря. Не бях далече от момента, в който щях да й напълня устенцата, но ако не й харесва?
- Павлинке... – застенах почти без дъх – Ах, страхотна си, Павлинкеее...
Тя го извади за малко от устата си и продължи с бързи движения с ръка по него докато казваше:
- Дай ми го, меченцето ми! Дай ми любовния си сок!
След това с такова настървение почна да движи устните си по него и да го засмуква, сякаш живота й зависеше от това. С тази последна офанзива ме довърши:
- О, да... Ето, ти го... идва... Малкото ми... ъх... палаво... дяволче... Ъъъх... Етооо... Аъъъъххххх...
Трябваше да преглъща бързо. Неволно при преглъщането си притискаше пениса ми отдолу с език и това усилваше кефа. Когато празненето свърши, тя го изкара от устата си и леко го галеше, а той, все още оцапан от спермата ми, се отпускаше блажено. Павлина беше доста задъхана, даже още не беше преглътнала всичко.
- Страхотна беше! – похвалих я.
- Наистина ли... ти хареса?
- О, да! Хайде да се поизмием, че после да ти отвинтя аз на тебе главата!
По-късно бях заровил глава между бедрата й и целувах нежната кожа по вътрешната им страна, доближавах и се отдалечавах от лъщящите й срамни устни, които и двамата нямахме търпение да целуна. Но аз отлагах този момент докато се наситя на бедрата и корема й. Когато лизнах клитора й Павлина с дрезгав от възбуда глас каза:
- О, даааааа! Яж ме, Мечо! Толкова ми е сладко като ме ядеш!
- Ще ти изям цялото кошерче, сладката ми!
С такава наслада целувах и лижех срамните й устни и клитора й, че ако цялата Павлина беше от захар, щях да съм я изял 2 пъти. Реших да пробвам една комбинация и потърсих Г-точката й и я дразнех заедно с лизането на клитора й. Не след дълго Павлина крещеше:
- ААААА, майчице! Умирам! ООООО, не мога... да дишам... майко... миличка... Ах... умирам... майчице! Ооооо... Убий ме... Мечоооо!... Олеле... Ще се напишкам... О, не! Ще се напишкааам!!! Мечооо... Ааахх не мога... да го... понесАААА... Ъъъъъммммммм...
За момент се притесних за нея, но конвулсиите й и еякулацията на течност от нея ми показаха, че тя е повече от добре... Много, много бавно дойде на себе си. Прегърна ме. Тръпки все още пробягваха по тялото й. Усетих сълзите й капещи по рамото ми.
- Мечо, обичам те! Нека да го направим! Искам да съм изцяло твоя!
Вече знаех, че баща й я е водил да й слагат спирала, за да не забременеела от някой мръсник (включително и от него), така че презервативите ми си останаха в джоба. Тя пожела да е отгоре, защото никога не е опитвала така. Започна да си отърква салама ми по котето си, а аз се заиграх със зърната й. Тя го постави на входа си и част от салама ми бе погълнат от котето й.
- Не бързай! Имаме цялата нощ. – й казах и погалих клитора й, за да й помогна.
- Искам го в мен! Искам го целия! Дори да ме боли искам да се слеем напълно!
Наистина се оказа тесничка, но обилната й смазка свърши добра работа. Павлина бързо го пое целия и скоро започна бавно да се движи нагоре-надолу. Знаех, че я понаболява, но тя искаше предимно на мен да ми достави удоволствие. Аз обаче исках тя да разбере, че сексът не е задължение, а едно страхотно изживяване, затова не спирах да дразня клитора й. Скоро тя се изви назад и видимо изпитваше голямо удоволствие. Започна доста гъвкаво да се извива насам-натам, но предимно назад, отмяташе косата си във всички посоки... Тя се наслаждаваше, аз - също... Какво по-хубаво от това? Виждах цялото й красиво тяло: нежните й и прекрасни бедра, изкусителните й срамни устни със съблазнителния венерин хълм и крехката й вагина, поемаща моя пенис в нея, гладкият й и възбуждащ корем, сладкия и примамлив пъп, харесваните й от мен гърди (въпреки малкия си размер), похотливо подрусващи се от движенията на собственичката си, изключително буйната й коса, развяваща се навсякъде, очите притворени като в транс, секси устни, ненаситно желани за целувки и изпускащи стонове, както и лицето й – още по-красиво от екстаза на слетите ни тела. Един мъж и една жена щастливи от това, че са заедно... Затова като напълно естествен завършек двамата достигнахме кулминацията заедно. Само АЗ и ТЯ и нищо друго нямаше значение!
След може би 10 минути, може би час или даже век, целувах Павлина и щастливо се усмихвахме. По-късно го направихме пак, а после пак... Тази нощ беше наша. И не само тази...
Дните прекарвахме в разходки покрай морето и разговори, а нощите, напук на зимата, бяха горещи от страст.
Убедих Павлина след отпуската ми да дойде с мен. Тя като освободено диво зверче беше жадна за света. Обичаше да се запознава с хора, да вижда нови места, да опитва нови и нови неща. За съжаление изненадващо се разделихме след около 5 месеца. Бързо се влюбваше и бързо се разлюбваше. Сменяше любимите си хора на всеки няколко месеца. Последно се чухме, когато беше почнала вече да пооляга и да има по-продължителни връзки, като заминаваше в чужбина с новия си любим - американец и прекрати всякакви връзки с мен. Това ми се видя странно, защото веднъж беше ми казала, че понякога съжалявала задето ме напуснала...
Мдааа... За другите лица от историята – няма значение.

К Р А Й /Изку Куригал/