Сбъдната фантазия

03.11.2020 | sexkupon

За своите 18 години тя беше разбрала едно нещо за себе си, че не е това, което хората си мислят за нея. Тъкмо завършваше гимназия с отличие, беше направила всичко възможно да прави добро впечатление и всички си мислеха за нея, че е скромно и хубаво момиче, но доста скучно и без въображение. И всички грешаха.

Още от малка беше почнала да харесва по нестандартните филми и беше открила, че това я възбужда. Първият път, когато гледа филм, който беше за по-възрастни беше усетила гъделичкане ниско долу под стомаха и се беше уплашила, че ѝ има нещо. Дори беше отнесла един пердах от майка си за това, но не можа да разбере, какво лошо е направила. Още по-лошо – това не само я научи да не споделя тези си мисли и усещания с родителите си, а и този пердах допълнително я беше разпалил. Горящите бузки на дупето ѝ само бяха засилили гъделичкането. Отне ѝ известно време да разбере, кое какво е и как се казва, но с времето научи всичко за тялото си и странните му желания. В онзи филм, сцената която я беше възбудила токова беше за жена, която бива изнасилена от съпруга си и негов приятел. Отначало това я уплаши, но когато преодоля страха си остана само възбудата и желанието да се докосва.

С времето това желание само нарастваше. Филми, разкази, неща които чуваше от приятелките си, които говореха само за секс допълнително я възбуждаха и разпалваха, но не смееше да се отдаде на тези си желания, защото тя не искаше просто един твърд член в себе си, който да я изчука и напълни със сперма, а искаше много повече. Искаше да бъде взета насила, подчинена, унижена и изчукана. Дори самата мисъл за това я възбуждаше. Фантазиите се рояха в главата ѝ, но успяваше да се контролира до там, че да не ги сподели с никого освен с малкото избрани приятели от Интернет. По заслужилите от тях бяха си спечелили и правото да видят голото ѝ тяло на няколко снимки направени с телефона ѝ, само за да им помогне да ѝ описват по-живописни и перверзни картини, докато си чатят, а тя мастурбира настървено представяйки си това, което ѝ разказваха и искаха да ѝ направят.

След бала и пиянските вечери тя си беше дала няколко дена почивка преди да тръгне по кандидат-студентските изпити. Обичаше да излиза с приятели, а и сега, когато всички бяха свободни почти всяка вечер имаше купон някъде. Така беше и тази вечер. Беше избрала синята си лятна рокля с копчета отпред, която беше една от любимите ѝ не за друго, а защото винаги присъстваше като елемент в една от фантазиите ѝ и харесваше идеята как ще хвърчат копчетата ѝ ако някой се опита да я разтвори със сила. Обу си ниски обувки, защото отдавна се беше отказала да се опитва да се прави на висока. Със своите 160 сантиметра винаги беше обект на шеги, но пък беше забелязала, че момчетата и мъжете харесват това, че е миньонче. Дългата си къдрава коса беше оставила свободна, прихваната с фиба със цветенце отпред за да не ѝ влиза в очите. Взе малката си раничка и една тънка блузка за всеки случай ако се прибира по-късно.

Купонът за съжаление се оказа доста скучен. Предимно момчета, които се напиваха за отрицателно време и няколко момичета, които без много уговаряне се съгласяваха да бъдат примъкнати към спалнята, където не една и две загубваха бельото си на омачканите и омърсени вече чаршафи. Когато обаче приятелката ѝ сервира, че изчезва с гаджето си и колата му тя се ядоса, че дори не искат да я откарат до тях. Малкото алкохол, който беше изпила я беше замаял малко и след като успя ловко да се измъкне от опитите на две момчета да я дръпнат на дивана се измъкна от шумния апартамент. Слезе с асансьора и излезе пред тъмния блок. Хладният въздух я освежи малко и тя си облече блузката и пое с бодра крачка по пустите улици.

Скоро наближи градския парк, който беше едно от любимите ѝ места през деня, а и най-любимото ѝ място във фантазиите за изпълнение на най-перверзната й фантазия. Спря се под една от светещите улични лампи и се огледа. Освен една котка и паркирани коли тя не видя никого. Огледа и полутъмният парк и потрепери леко при мисълта да се осмели да мине от там през нощта. Въпреки това тя стисна презрамката на раничката си и тръгна по централната алея. Пейките сивееха под дърветата, а лампите се опитваха да разкъсат мрака. Когато стигна средата на парка видя малката чешмичка и усети, колко пресъхнала е устата ѝ. Отиде до нея и се наведе да отпие, когато чу стъпки. Скочи и се обърна, но нямаше никой освен нея. Сърцето ѝ биеше лудо, дишането ѝ се беше учестило. Запита се, как можеше да е толкова глупава, че да минава сама от тук и то посреднощ! Широко разтворените ѝ очи обхождаха мрака и сенките, всяко поклащане на клонка или изшумоляване я караше да потреперва. Въпреки това събра смелост и продължи напред с ускорена крачка. Още няколко минути и щеше да е извън парка и се надяваше да намери някое такси за да се прибере.

Вървеше бързо и не спираше да се оглежда. Така и видя силуета до една от дърветата напред. Закова на място и беше готова да се обърне, но нещо вътре в нея я накара да спре. Беше висок, а огънчето на цигарата му проблясваше ярко. Тя не можеше да реши дали да бяга назад или да продължи напред. Разумната част от нея ѝ крещеше да изчезва веднага от там, а онази палавата ѝ шепнеше, че друга такава възможност не би могла да има, а и че едва ли нещо щеше да се случи. Ушите ѝ бучаха, сърцето ѝ биеше забързано, докато се опитваше да вземе правилното решение. Отново чу стъпки зад себе си и се обърна бързо, но отново не видя никого. Когато се обърна към силуета той също беше изчезнал. Можеше ли въображението ѝ да си правеше шега с нея? Да я кара да вижда това, което толкова много ѝ харесваше да си фантазира в усамотението на стаята си, докато е със смъкнати бикини и пръсти галещи клитора ѝ? Беше сигурна, че беше видяла пушещия мъж, предполагаше, че е мъж защото никоя жена не би се крила по нощите из парка за да пуши… като изключим нея самата, разбира се, но тя си имаше други подбуди. Заради тях ли беше влязла? Защото тайно искаше да ѝ се случи нещо? Искаше да разбере дали ще ѝ хареса толкова колкото, когато четеше и си фантазираше за това?

Вдигна глава и тръгна смело напред. Беше готова да се бори, дори и някой да реши да я нападне. Щеше да вика и сигурно някой щеше да я чуе! Успокоена до някъде от тези си мисли тя продължи напред. Дори се замисли какво ѝ ставаше тази вечер и неусетно се унесе в самоанализ. От мислите ѝ я откъсна изпращяване на съчка от дясно. Обърна се към звука, но почти веднага чу и стъпки зад себе си. Преди да успее да се обърне усети, как някой я сграбчва за косата, друга ръка хвана устата ѝ преди да успее дори да гъкне. Опита се да отмести ръката от устата си и се изви за да се измъкне от хватката на косата ѝ, но това само я опъна още повече и тя се отпусна назад. Друг чифт ръце хвана нейните и ги изви зад гърба ѝ. Очите ѝ блестяха ококорени в сумрака, когато усети още един чифт ръце да хваща голите ѝ крака и да я повдигат от земята сякаш не тежи нищо. Цялото ѝ тяло беше сковано от страх, но все пак сетивата ѝ бяха напрегнати до краен предел. Не чу и дума от нападалите си, когато я понесоха настрани от алеята към по гъстата част на парка. Опита се да се бори и да се отскубне, но беше прекалено слаба за да се бори с тях.

Стори ѝ се, че я носят секунди, но когато най-накрая я пуснаха видя, че се намират пред запусната сграда. Огледа се и не можа да види светлините от алеите на парка. Предположи, че вече не са в него, а в гората зад него, където беше чувала, че е имало ресторант преди години. Опита се да огледа мъжете, но мракът беше прекалено гъст. Цялата трепереше. Обгърна се с ръце в опит да се защити и разбра, че раничката ѝ я няма. Там бяха парите ѝ, телефонът ѝ…

- Какво искате от мен? – прошепна тя с треперещ глас.

- Да си свалиш дрехите. – чу тя спокоен и равен глас зад себе си.

Обърна се и видя още един мъж. С този ставаха общо четирима. Присви очи, но отново не можа да различни нищо конкретно от него. Усети как стомаха ѝ се свива и ѝ се допишка. Дори имаше чувството, че ще се напикае от страх.

- Ако не го направиш ти ние ще ти помогнем… но едва ли дрехите ти ще стават за нещо след това. – каза един от другите мъже.

Тя се обърна към него и почна да клати глава. Опита се да се втурне между двама от мъжете, но беше сграбчена и повдигната от земята. Замахна към единия и успя да го ритне в бедрото. След като изпсува той замахна и я зашлеви силно. Тя изписка и се хвана за бузата. Болката я беше парнала, но и беше я накарала да потрепери и да усети онова познато гъделичкане. Не можеше да повярва, че можеше дори да си помисли за някакво удоволствие в случая. Това не беше игра, не беше фантазия, а суровата реалност. Заради невероятната си глупост беше попаднала в това, което толкова беше копняла, но и знаеше, че е кошмар. Не искаше да я наранят, да я изнасилят, но въпреки това беше тръгнала през парка. Глупачка!

- Пуснете ме, моля ви! – проплака тя.

- Само ако правиш това, което се иска от теб. – каза отново онзи, който беше проговорил първи.

- Не! Ще крещя! – каза тя с треперещ глас и отвори уста да извика и успя да изкара няколко звука от устата си, когато отново беше зашлевена и залитна назад.

- Можеш да викаш колкото си искаш, но предпочитам да не го правиш. – каза той, докато потриваше ръката с която я беше ударил.

- Освен ако не искаш да те нараним, разбира се…

- О… – беше всичко, което успя да каже.

- Вкарайте я вътре. – нареди мъжът.

Въпреки опитите ѝ да се отскубне отново я вдигнаха и понесоха през счупената врата навътре към мрака на изоставената сграда. Светна фенерче и освети олющената боя по стените и тъмното коридорче. След няколко завоя се озоваха в не голяма стая, където светна по силна лампа. Някакъв вид прожектор или лампа за къмпинг. Тя успя да освети по-добре помещението, където я пуснаха и бутнаха към ъгъла, където имаше стар матрак, който изглеждаше не на място тук. Тя се изправи и се огледа. Помещението нямаше прозорци и единственият изход беше вратата пред която стояха мъжете. Сега на светлината тя успя да ги огледа по-добре. Всичките бяха възрастни. На по 30-40 години може би. Единият беше нисък, колкото нея и набит. Предположи, че е бил щангист или нещо такова. Този до него беше малко по-висок и слаб, дори малко плашещо слаб. Третият беше средно висок и добре сложен с брада. Четвъртият беше най-висок от всичките и също можеше да го определи като добре сложен. Сега разбра, че той беше онзи, който беше пушил.

Всичките я гледаха сърдито, като ниския се мачкаше отпред по панталона. Тя изтръпна осъзнавайки, че няма измъкване и че те могат и ще направят с нея каквото си пожелаят. Отдръпна се назад и се препъна в ръба на матрака и тупна върху него, разпервайки ръце и крака. Преди да успее да се изправи чу одобрително мърморене и погледна надолу, само за да види как роклята ѝ се беше заметнала и набрала на кръста ѝ, откривайки черните ѝ бикини. Извика и бързо се покри, като част от нея ѝ прошепна, че това е повече от безсмислено след като след броени минути сигурно щеше да е гола на същия този мръсен матрак.

- Как се казваш? – попита високия.

Тя нямаше намерени да му отговори. Не искаше да им се подчини и да им позволи да я изнасилят и нямаше желание да им помага в това престъпление. Въпреки това когато ниския и слабия скочиха към нея и я изправиха на крака дърпайки я за косата тя извика:

- Лора! Казвам се… Лора! Моля ви! Не ме наранявайте!

- Лора значи… е Лора… тук сме събрали по един специален повод. – започна той, като пристъпи към нея, а брадатия мина от другата ѝ страна.

- Тази нощ ти ще бъдеш нашето забавление. Всички тук сме много загорели и изпълнени с желания, които искам ти да утолиш.

- О, не! Аз… моля ви… недейте! Аз… мога да намеря пари… пуснете ме, моля ви!

- Така се радвам, че реши да минеш през парка днес. – каза мъжът, сякаш не чул молбите ѝ.

- Очакваме някоя като теб от известно време… но ти определено си голяма късметлийка. – Лора преглътна очаквайки да чуе нещо, което едва ли ще ѝ хареса.

- Обикновено сме аз и още някой… но днес няколко приятелчета решиха да ни правят компания… и ще имаш честа и удоволствието да си главното забавление на купончето ни.

Лора проплака отново и огледа лицата около себе си. Слабият я държеше за косата и се хилеше широко, ниския държеше ръцете ѝ извити зад гърба ѝ, а брадатия вече дори беше почнал да се съблича и при вида на висящия му член тя загуби всякаква надежда да се измъкне от тук невредима. Отново погледна високия и започна да шепне молби, но единственият отговор, който получи беше шамар.

- Не искам да говориш, освен ако не съм те питал нещо, ясно ли е? – изръмжа той и я хвана през устата.

- Сега… искам да ти изясня едно нещо. Ако правиш каквото се иска от теб ще те пуснем невредима. – Лора изтръпна при мисълта да бъде наранена или дори по-лошо от тези мъже.

- Но ако не слушаш… ще трябва да те накараме да правиш каквото искаме и пак ще го направим, само дето ще ти бъде още по-неприятно.

- Но вие ще ме изнасилите! Как искаш да ти помогна идиот такъв! Луд ли си… пуснете ме! – още един шамар отметна главата ѝ настрани и сълзите ѝ рукнаха от очите ѝ. Бузата ѝ гореше.

- Казах нещо за говоренето… Да… като изключим това, че ще те вземем искаш или не, всичко останало, което ще ти се случи зависи само от теб. – с тези думи той отстъпи назад и направи знак да я пуснат.

- Отиди на матрака и се съблечи.

Гласът му беше равен и спокоен, сякаш и казваше добър ден или довиждане, но желанието му я караше да изтръпне от страх, срам и унижение. Никога преди не се беше събличала пред някой освен едно гадже преди две години с което беше загубила и девствеността си. Връзката им не беше продължила достатъчно, че да свикне с голотата си пред него, още по-малко пред напълно непознати мъже. Въпреки това, когато видя как високия откопчава колана си и го вади от панталона си тя направи крачка назад и се качи на матрака с треперещи крака. Първо махна блузката и след като се огледа и не видя чисто място просто я пусна до матрака. Огледа отново мъжете и видя блясъка в очите, които следяха всяко нейно движение. Погледна надолу и видя щръкналите си зърна през тънкия сутиен и роклята. Белите ѝ крака трепереха леко, както и ръцете ѝ, когато вдигна ръка към първото копче, но не можа да намери сили да го откопчее и просто скри лицето си в шепи и зарида с глас.

- Достатъчно! – чу тя така омразния глас на високия.

- Нямаме толкова много време, че цяла нощ да я чакаме. Съблечете я!

- Нееееееееее!

И тримата скочиха като вълци към нея и почти едновременно Лора усети как ръце сграбчват предницата на роклята ѝ я раздират. Чу как копчетата се късат и тракат по бетонния под, точно как си представяше във фантазиите си. Усети как едната презрамка се къса под силния напън. Роклята ѝ беше раздрана и разкъсана, докато я смъкваха от свитите ѝ ръце, извити от единия от силните мъже. След нея падна сутиена и разпран от нея сграбчваща ръка. Дори усети ноктите да я драскат между гърдите. Опита се да прикрие стегнатите си гърди, но това само им даде възможност да хванат бикините ѝ и да се опитат да ги смъкнат. Когато сви бедра за да им попречи те просто ги задърпаха и раздраха на парцалчета. Останала само по ниските си обувки те я бутнаха към ъгъла и се отдръпнаха да я огледа. Ръцете ѝ не можеха да скрият белите ѝ гърди със щръкнали от лекия нощен хлад зърна, както ѝ голотата на венериният ѝ хълм и малката лентичка там. Студената стена зад гърба и дупето ѝ не предоставяше никаква защита от погледите им.

- Махни си ръцете.

- Не! Моля ви… оставете ме на мира!

В следващия момент ръцете ѝ бяха хванати и отделени от тялото ѝ. Тя се опита да клекне за да се прикрие, но не можа, а просто увисна между двамата мъже – слабия и брадатия.

- По-готина е гола, отколкото облечена. – каза ниския.

- С тая рокля не предполагах, че има такива готини цицки. И ко малко путе има… ох… с кеф ще ѝ го порна…

Лора отвори очи и погледна към високия с умоляващ поглед. Изглежда той водеше парада и ѝ се искаше да намери начин да го накара да я пощади. Въпреки това срещна само студения му поглед в който също блестеше искрата на желанието. Видя как я оглежда и се усмихва доволно при вида на младото ѝ стегнато тяло. Погледна към панталона му и видя неоспоримата подутина там. Усети как брадатия се приближава към нея и отърква голия си член в нея и се опита да се отдръпне от него, но само успя да се притисне към слабия, който ѝ се ухили доволно.

Ниския се приближи към нея и тя усети ръцете му на гърдите си. Те обходиха двете ѝ гърди почти нежно, но в следващия момент Лора извика, когато зърното на дясната ѝ гърда беше хванато и завъртяно силно.

- Харесва ли ти, коте? А… знам как да те накарам да мъркаш… или да виеш… Ти кое избираш, а?

Пръстите му отново бяха станали нежни и се спускаха надолу към слабините ѝ. Лора сви бедра, но това не му попречи да натика ръката си и да опипа грубо вулвата ѝ. Лора стисна очи и завъртя глава, опитвайки се да се откъсне от случващото се. Не можеше и не искаше да приеме ситуацията в която беше попаднала. Въпреки това отвори очи, когато ниския ѝ удари първо един, а после втори шамар.

- Искам да гледаш! Ако пак те видя да затваряш очи ще такъв ще ти зашлевя, че ще ти откъсна главата! – изрева той в лицето ѝ, опръсквайки я със слюнка.

Лора закима и въпреки сълзите успя да отвори очи и да ги фокусира върху него. Едната му ръка хвана дясната ѝ гърда, а другата отново зарови между бедрата ѝ. Когато пръстите му отново извиха зърното ѝ тя имаше нужда от цялата си воля за да не затвори очи и да почне да крещи с цяло гърло. Очите му не се отделяха от нейните, когато дърпаше зърното ѝ сякаш искаше да го откъсне. Лора пъшкаше и охкаше, но нямаше как да предотврати случващото се. Още по-лошо беше и това, че тази игра не ѝ беше толкова неприятна. Въпреки или може би точно заради болката тя усещаше и леки приятни тръпки от докосването на това животно.

- Разтвори си краката, кучко! – изсъска ниския и тя веднага му се подчини.

Той пусна зърното ѝ, за нейно облекчение само за да сграбчи с цяла шепа половия ѝ орган. Усети как грубите му пръсти обхождат цепката между краката ѝ и опипват грубо ануса ѝ. Когато проучиха външната страна, ниския се опита да вкара два пръста в нея, но без успех. Погледна я сърдито, а после се обърна към високия.

- Суха е. Нали каза… – но веднага млъкна, виждайки промяната в погледна на високия.

- Затваряй си голямата уста. Оставаш последен за това. Хвани я сега и я сложете на матрака. Мустак, подготви я.

Ниския изпсува и се обърна към нея. Преди да поеме мястото на брадатия я плесна силно между краката. Лора изкрещя и подскочи на 20 сантиметра от земята, изненадвайки тези, които я държаха и усети как залитат преди отново да я изправят на крака. Ниския хвана ръката, която брадатия му подаде и я дръпна за косата назад и надолу. Тя сви колене и се остави на двамата да я положат на матрака. Пуснаха косата и тя се вгледа в тавана, усещайки как мъжът се намества между краката ѝ. Лежеше отпусната и го остави да разтвори бедрата ѝ и да повдигне глезените ѝ. Това я накара леко да се премести и откри влагалището и ануса ѝ пред погледна на мъжете.

- Да ти е сладко. – чу тя гласът на високия и не можа веднага да разбере какво има предвид, но когато усети първо мустаците и брадата по бедрата си, а после и езика на мъжа на цепката си разбра.

Изви се и потрепери от удоволствие, защото това докосване не беше неприятно. Дори ако не бяха тук, в тази стаичка, на този матрак, можеше и да ѝ хареса. Никога преди не я бяха целували и близали там, но винаги го беше желала. Не очакваше тези мъже да го направят, но ето че брадатия се беше гмурнал и ровеше с език в нея.

- Сладка е. – чу тя дрезгавия му глас между млясканията.

Лора замята глава и изпъшка. Тръпките, които предизвикваше брадатия в нея не бяха нормални за това, което ѝ се случваше. Тя биваше изнасилвана! Не трябваше да ѝ харесва нищо от това, което ѝ правят! Затвори очи и се опита да се откъсне от тялото си, но бързо беше върната на земята от силен шамар.

- Аз ко ти казах, ма? Тъпа ли си, какво? А… ще те пребия вече ако пак видя да си затваряш шибаните очи! – крещеше ниския в лицето ѝ, коленичил до нея.

Отвори очи и го погледна. Беше успял да се разкопчее с една ръка и се опитваше да си свали дънките без да пуска ръката ѝ. Отвърна глава от него, но това която видя от другата си страна също не ѝ хареса. Слабият беше успял вече да се събуе и бавно галеше члена си. Той беше също като собственика си – дълъг и тънък. Мачкаше го леко с ръката с която не я държеше и се облизваше като котарак предвкусващ пир. Лора беше отвратена, но колкото и да искаше да затвори очи, помнеше че не трябва.

Брадатия не спря да я ближе, докато тя не започна да пъшка тихо. Устата ѝ беше пресъхнала и едва дишаше. Мяташе глава наляво и надясно, опитвайки се да не гледа нито слабия, нито ниския. Очите ѝ все повече и повече се насочваха към твърдите им членове, а в главата и започваха да преминават мисли за това, че има нужда от нещо повече в себе си. Опитваше се да се бори с желанията, които се надига в нея, но онази перверзната в нея ставаше все по-силна. С наближаването на нежелания оргазъм Лора се стягаше все повече и повече в опит да отрече случващото се, но емоциите ѝ бяха по-силни от волята ѝ. И тъкмо, когато се готвеше да избухне в лицето на брадатия той се отдръпна от нея. Лора проплака жално и погледна между краката си. Цялата му брада беше мокра… мокра от нейните сокове. Цялата се изчерви при тази мисъл. Беше се поддала на странните си фантазии и се беше оставила да бъде възбудена от това чудовище. Дори беше готова да свърши под докосванията на езика му. Отпусна глава на възглавницата и отново се опита да се успокои и да угаси огъня горящ в слабините ѝ.

- Мамка му… сладка е, че и колко сок пуска… щях да се задавя. – каза брадатия, докато ставаше.

- Вдигнете я. – чу тя гласът на високия и усети как ниския и слабия я хващат под мишниците и в сгъвката на коленете и я повдигат от матрака.

В тази нова странна поза краката ѝ стояха разтворени, като тялото и беше в хоризонтално положение. Опита се да задържи главата си изправен и да види какво предстои, но скоро я заболя вратът и я отпусна да увисне назад. Когато го направи видя как брадатият се приближава към лицето ѝ с пружиниращ член, стърчащ като копие. С идването до нея той хвана главата ѝ с две ръце и постави възбудения си член до стиснатите ѝ устни. Тя се опита да се извърти, но ръцете му не ѝ позволиха. Натисна горещото парче месо към устата ѝ, но тя отказа да я отвори. Едната му ръка се премести на гърдата ѝ и тя видя как той се усмихва злобно. Въпреки, че разбра намека му Лора не отвори уста. Едва когато пръстите му се сключиха около едното и зърно и го завъртяха силно тя отвори уста за да изкрещи, но викът ѝ беше заглушен от члена натикан вътре. Движенията му бяха трескави и резки. Отново държеше главата ѝ с две ръце и блъскаше вътре члена си, като топките му се удряха в челото ѝ. За нейно щастие членът му не беше много голям и само когато го вкараше до край усещаше главичката му да се притиска към гърлото ѝ.

Мислите ѝ обаче скоро бяха откъснати от члена в устата ѝ, когато усети как някой се намества между широко разтворените ѝ крака. Високия. Нямаше кой друг да е. Опита се да свие колене, но хватката на двамата, които я държаха беше по-здрава. Първо усети длан върху корема си, като палеца погали клитора ѝ. Потрепери, усещайки как възбудата от преди минута отново се връща с пълна сила. Отказаният ѝ оргазъм още се таеше някъде там. Нямаше как дори да помръдне набучена на члена в устата си и хваната от другите двама, когато палеца се плъзна по цепката на влагалището ѝ и потъна вътре с лекота. След като извади палеца си Високия вкара два пръста, а след това опита да вкара и три, но не можа заради тясното влагалище. Задоволявайки се с два пръста той започна да я чука бързо с тях, като отново успя да изтръгне стенания от гърлото на Лора. Брадатия изръмжа доволно от вибрациите по члена си и още по настървено започна да го вкарва в устата ѝ. Секунда преди да свърши обаче, пръстите излязоха от нея. Тя вече не издържаше на тази игра и искаше да получи така желаното удоволствие. Усети мокри пръсти да минават по вътрешната страна на бедрата ѝ, като ноктите им я драскаха изпращайки приятни тръпки право към клитора ѝ, но крайно недостатъчни за да я докарат до края.

В този момент Брадатия достигна до своя оргазъм и натика члена си колкото може по-навътре, вкарвайки главичката в гърлото на Лора. Тя се задави, както от главичката, така и от потопа сперма и започна да се гърчи. Виковете на мъжа и нейното кашляне се изпълниха стаята. Вниманието ѝ беше до толкова заето с това да преглътне спермата без да се удави, че не усети, кога Високия е поставил члена си на корема ѝ, като топките му се притискаха към влажната ѝ цепка. Малкото въздух, който имаше в дробовете ѝ свърши и тя инстинктивно стисна зъби. Брадатия изкрещя и извади още пулсиращия си член от гърлото и устата и ѝ удари силен шамар, докато с другата ръка се държеше за слабините.

- Шибана кучка! Ухапа ме! Да ти еба майката… ще те убия! Виж ми хуя! Ох… ще ти избия зъбите и пак ще те еба в гърлото… мамка му… – видя го как замахва към нея и стисна очи, пренебрегвайки заплахата от още шамари.

- Не! – чу тя гласа на Високия.

- Ако я нараниш повече от необходимото ще те скопя! Направи си кефа. Добре знаеш рисковете… а и не мисля, че е толкова зле, колкото изглежда. Мисли с главата си не с патката си.

Брадатия оглеждаше члена си и пъшкаше тихо. Лора също отвори очи, радостна че не са я ударили, нито че са я наказали за това, че беше затворила очи от страх. Погледна към стенещия мъж и видя, че наистина се виждаха следи от зъбите ѝ, но нямаше кръв. Той седна на земята и хвана с ръка омекващия си член и погледна към нея сърдито скърцайки със зъби.

Вниманието ѝ бързо беше насочено към мъжа между краката ѝ. Той се търкаше бавно в нея, наслаждавайки се на топлината, която струи от нея, а и на влагата потекла по цепката ѝ. Това докосване, въпреки че беше нежелано, беше приятно. Вече беше спряла да се опитва да потисне чувствата си. Това беше една от нейните фантазии, превърнати в реалност… не можеше да повярва на реакциите си, но и не можеше да ги контролира. Както ѝ се искаше всичко да свърши по-бързо, така и не ѝ се искаше да спират да правят с нея каквото си пожелаят. Дори шамарите по лицето, драскането и щипането на зърната ѝ харесваха. Доказваше го твърдият ѝ клитор молещ се за ласки, влагата струяща от нея и готовността ѝ да им се подчини.

Високият се отдръпна леко назад, оставяйки члена си да се плъзне надолу по корема ѝ, през лентичката от кафяви къдрави косъмчета, като стволът се търкаше в чувствителният ѝ клитор. Спря едва когато главичката беше на клитора ѝ. Лора дишаше учестено, като се опитваше да надигне глава за да види какво става. Извика, когато членът се отдели от нея, но следващият ѝ вик оглуши мъжете, когато членът я плесна по клитора. Тя отново се замята в ръцете на двамата мъже, докато Високият биеше клитора ѝ с члена си. Ударите бяха силни, равномерни и неспирни. Болката от ударите по свръхчувствителният клитор беше неописуема. Цялото ѝ тяло трепереше и ѝ се искаше да спре веднага. Желанието ѝ беше изпълнено, когато Високия постави члена си на отвора на влагалището ѝ я прониза до край с него. Лора се изви под него и си пое дълбоко дъх. Болката на клитора ѝ беше заменена от болката на бързото проникване на нещо голямо в нея. Членът му не беше прекалено голям, може би дори си беше с напълно нормални размери, но това, че не беше правила секс от толкова време я караше да стене от разкъсваща болка. Слабините ѝ горяха, а възбудата ѝ беше изчезнала. Проплака, когато осъзна това. Толкова близо и все пак толкова далеч… Опита се да се отпусне колкото се може повече за да му позволи да се движи свободно в нея, докато свикне с това да бъде обладавана. Той също не бързаше. Стоеше заровен в нея и я гледаше. Точно, когато си мислеше, че ще почне да се движи усети пръстите му на клитора си. Той беше сграбчен между палеца и показалеца му и завъртян силно. Лора изкрещя и се изви от острата болка. Тогава Високия започна да се движи в нея, като не спираше да мачка клитора ѝ, ту леко и нежно, ту силно и болезнено. Лора се мяташе в ръцете на другите двама, като тялото ѝ плуваше в море от болка и удоволствие.

Чувството, че бива обладавана, изнасилвана и въпреки това ѝ харесват болката и удоволствието от това я побъркваше. Не знаеше какво да мисли. Нормална ли беше, че да изпита дори и най-малкото удоволствие от всичко това? От докосването на Брадатия, от езика му, от щипането на зърната, от силните шамари, от щипането на клитора ѝ от проникването на непознатият член в нея. Затвори очи, стискайки ги в очакване на шамар, но той така и не дойде. В замяна на това обаче лявото й зърно също привлече вниманието на мъжа между краката ѝ. Ласките му се редуваха точно така, както се редуваха и на клитора ѝ – болка и удоволствие. Изгаряща възбуда се надигна дълбоко във влагалището ѝ и Лора изкрещя с пълно гърло, като ранено животно, когато оргазмът ѝ започна от слабините ѝ, подклаждан от мачкането на клитора ѝ и зърното ѝ и се разля по цялото ѝ тяло. Тресеше се конвулсивно, а членът се блъскаше в утробата ѝ. Устата ѝ се затваряше и отваряше, като на риба хвърлена на брега. Пред затворените ѝ очи избухнаха светлини и тя имаше чувството, че ще изгуби съзнание.

Въпреки това успя да запази съзнанието си от мрака и след като изтръпването в тялото ѝ отмина отново усети члена на Високия в себе си. Пръстите му бяха спрели да я мачкат и тя дори се почувства благодарна за това. Малко след това усети как движенията му стават още по-забързани и трескави. Ръцете му стискаха бедрата ѝ и я притискаха към него, карайки двамата които я държат да напрягат всичките си сили за да не я изпуснат. Вратът ѝ вече беше изтръпнал и изобщо не можеше да се надигне за да го погледне. В ушите ѝ отекваше пляскането на телата им и джвакането на влагалището ѝ, приело натрапника и дори наслаждаващо се на проникването му. Сигурно би се изчервила ако имаше сили за това, но сега само почувства срам и желание за още…

Чу Високия да ръмжи и усети как се притиска към нея. В момента в който почувства как започва да се празни в нея пръстите му отново намериха клитора ѝ и го стиснаха. Неговият вик от удоволствие се смеси с нейният вик на болка. С всяка струя сперма изстреляна във влагалището ѝ пръстите му стискаха клитора ѝ и тя викаше с цяло гърло. Едва когато спря да се притиска и направи няколко леки тласъка пръстите му освободиха клитора ѝ. Лора хлипаше тихо. Усети как членът излиза от нея и се почувства празна. Едно гласче в нея шепнеше “Още, още, още…”. Хладината от изтичащата сперма се разля по цепката на дупето ѝ и тя потрепери от това неприятно усещане. За първи път се почувства омърсена. Както от спермата на първия, така и от тази във влагалището ѝ. Замисли се, дали няма опасност да забременее или да прихване нещо от тези изроди. Молеше се да има поне малко късмет и нито едно от двете да се случи.

- Пуснете я на матрака. – чу тя задъханият глас на Високия.

Хладният плат успокои кожата на дупето и гърба ѝ, когато я спуснаха на матрака. Усети как дупето ѝ залепва там където беше покапала спермата и потрепери. Отвори очи и видя надвисналите над нея мъже. Ниския и Слабия разтриваха изтръпналите си ръце от това, че я бяха държали в това положение толкова време, но ерекциите им не бяха намалели ни най-малко. А и как ли биха при такова шоу. Лора проплака осъзнавайки, че ѝ предстои да изпита и техните членове в себе си. Тайно се беше надявала всичко да свърши, но напразно. Зачуди се, кой ли ще е първи, но после си спомни за провинението на Ниския и се обърна към Слабия. Той се хилеше доволно, докато минаваше между краката ѝ и коленичи, насочвайки члена си към леко зачервената ѝ цепка, от която продължаваше да струи на тънка струйка сперма.

- Ох… котьо! От кога чакам да ти го мушна… Няма страшно… ще ти хареса да ти го вкарам… аха… Чак в гърлото ще го усетиш на батко дългия кур!

С тези думи той се наведе над нея, подпрян на една ръка, а с другата насочи члена си към отвора ѝ и натисна рязко. Проникването му беше улеснено, както от влагата и спермата в нея, така и от това, че членът му беше тънък. Лора се почувства облекчена, че дори не усеща движенията му, когато мъжът се отпусна с цялата си тежест и тя усети дължината му да опира дъното на влагалището ѝ и да я боде в матката. Извика от болка, само за да чуе смехът му. Той я хвана за раменете и почна да се движи бързо, чукайки я с къси дълбоки тласъци. Тя викаше при всяко проникване и се надяваше този дълъг и тънък член да не я увреди някак с това боцкане.

Докато се опитваше да свикне с новият мъж между краката си Лора забеляза движение. Обърна глава и видя Високия да застава до главата ѝ и да коленичи над лицето ѝ. Членът му не беше напълно отпуснат и той го насочи към устата ѝ. Без нужда да ѝ казват или пляскат тя отвори уста и пое омазаният в сперма член и го засмука. Вкусът беше тръпчив и малко неприятен, но погледа на мъжа не позволяваше колебание. Усети как членът отново почва да се налива с кръв и проплака, защото знаеше, че отново ще го усети в себе си. След няколко минути смукане Високия се изправи и отстъпи, оставяйки я на матрака със Слабия. Той от своя страна не беше спрял да се клати върху нея, като дори се беше запотил и по гърдите ѝ капеха големи капки пот. Отвратена още повече Лора завъртя глава и потърси с поглед Ниския. Намери го седи от другата ѝ страна с член в ръка, като го галеше леко и гледаше гърдите ѝ. Когато видя, че го гледа той обърна очи към лицето ѝ и ѝ се озъби.

- След малко си моя, путко. Имаш късмет, че момчетата ще те смажат и разработят… ама пак ще ти скъсам путката.

Лора погледна отново към члена му и едва сега забеляза дебелината му. Дължината не беше голяма, нито като на Слабия, нито като на другите, може би колкото на Брадатия, но дебелината особено към основата беше голяма. Сигурно малко по-дебел от китката ѝ. Тя прехапа устна и отвърна глава.

Слабият пръхтеше над нея и тя дори не можа да разбере кога се е изпразнил, като единствения показател бяха забелените му очи. Той се строполи върху нея и остана да лежи така. Лора чу движение и усети как някой отмества Слабия. Ниският го беше хванал и го претърколи встрани от нея и на свой ред коленичи между краката ѝ. Лора стисна зъби и се хвана за матрака. Едва сега осъзна, че никой не я държи, а и нямаше нужда.

Ниският хвана глезените ѝ и вдигна краката ѝ нагоре. Погледа му шареше между краката ѝ, като се наслаждаваше на гледката на червените ѝ срамни устни и неспирният поток от сперма, който течеше от полуотвореното ѝ влагалище. Той сложи краката ѝ на раменете си и се намести. Хвана зърната на гърдите ѝ с две ръце и натисна, дърпайки гърдите ѝ. Лора крещеше, докато той проникваше в нея, натискайки все повече и повече от дебелият си член. Имаше чувството, че я набучват на кол. Особено, когато усети гъделичкането на космите му тя имаше чувството, че ще се разчекне. Един последен напън и целият член беше в нея, а топките му лежаха на мокрия ѝ анус. Лора дишаше на пресекулки и мръщеше лице, а Ниския се хилеше и ръмжеше доволно, наведен до лицето ѝ. Усети нещо студено по лицето си и отвори очи за да види, че от устата му се точеше дълга плюнка. Извъртя глава, но това само омаза и бузата ѝ. Той се изплю на лицето ѝ и започна да се движи. Лора искаше да крещи, но не можеше да си поеме въздух. Тласъците му бяха дълги, като се стараеше да изкара целият си член и отново да го набие, като на последната част забавяше, само за да се наслади на усилието ѝ да го поеме.

Лора затвори очи и стисна зъби. Още малко, повтаряше си тя. Още малко и този ще се изпразни и ще ме оставят… Мислите ѝ се блъскаха в главата, отказали се да се борят със случващото се. Дори усети как в нея отново се надига възбуда. Въпреки разкъсващата болка в слабините ѝ, Ниският успяваше да отърка клитора ѝ и това я караше да потреперва от удоволствие, когато започне да вади члена си. Ръцете ѝ сами намериха гърдите ѝ и тя хвана ръцете му и ги стисна около зърната си. Той изръмжа доволно и още по-настървено започна да дърпа чувствителните ѝ пъпки. Лора викаше от болка и удоволствие, несъзнателно увеличавайки и удоволствието на мъжа върху нея. Тъкмо когато си мислеше, че Ниския ще се изпразни той спря да се движи и се притисна към нея. Лора отвори очи и видя усмивката му срещу лицето си. Това никак не ѝ хареса, както и това, което последва.

Ниският я хвана здраво за раменете и се претърколи настрани, повличайки я със себе си. Докато мигне и се озова върху него. Това не промени много усещането в нея, просто, че сега нейната тежест я нанизваше на дебелия член. Изненада се, че толкова силно я стиска за раменете, но скоро разбра защо. Усети някой да слага ръка на гърба ѝ и в следващия момент усети още един член да се отърква в бузите на дупето ѝ. Лора изкрещя и започна да се мята диво, но не можа да се отскубне от желязната хватка на Ниския.

- Ти какво… мислеше, че ще ти се размине леко ли…

- Ще хапеш, а? Кучка… ще ти скъсам гъза за това! – чу тя гласът на Брадатия зад себе си.

Лора почна да ги моли да не го правят, да ги увещава, че никога не е опитвала и че ще я наранят, но това не спря мъжете. Брадатия натисна члена си към тясната дупка на ануса ѝ, но не успя да проникне в нея. След няколко минути неуспешно натискане и псуване той спря и почна да я пляска по дупето. Лора беше донякъде облекчена, че е спрял, но и шамарите не бяха по-приятни.

- Ей, я си го извади за малко. – каза Брадатия.

- Путката ѝ си е моя! – изсъска Ниския.

- Хубаво бе, извади го за малко после пак ще ѝ го ръгнеш, майка му стара!

Ниския повдигна дупето на Лора нагоре и члена му се изхлузи от нея. Влагалището ѝ остана да зее широко отворено. Брадатия приклекна и мушна члена си в нея и направи няколко тласъка, а след това си го извади. Изсумтя доволно и натисна дупето ѝ към члена на Ниския, който нетърпеливо отново ѝ го вкара до край. Чак когато усети мокрия член на Брадатия отново да докосва ануса ѝ Лора разбра какво беше направил. Беше го натопил в смесицата от сперма и собствените ѝ сокове и сега щеше да го използва за смазка за да проникне в дупето ѝ. Тя отново се опита да се отскубне и стегна мускулите на дупето си, но без успех. С голямо усилие и силно натискане Брадатия вкара главичката на члена си в девственият ѝ анус.

- Сега знаеш колко ме боли мен, кучко. – изръмжа Брадатия в ухото ѝ и натисна още повече.

Членът му потъваше бавно в дупето на Лора, която плачеше върху рамото на Ниския и виеше от разкъсващата я болка. Брадатия си го вадеше малко, само за да вкара още повече в нея. Когато усети, че се притиска към нея Лора се молеше той да спре за малко, но той имаше други планове. Тласъците му започнаха веднага, а и Ниския започна отново да се движи в нея. Разпъната докрай отпред и отзад Лора се поклащаше между двамата мъже в полу-припаднала от болката. Всяка следа от удоволствие беше изчезнала. Сълзите ѝ пресъхнаха и тя се остави в ръцете им да си играят с нея и да задоволят нагона си.

Дори когато усети нещо да се отърка в устата ѝ не отвори очи, а само го пое в уста. Когато члена опря в гърлото ѝ и продължи напред разбра, че това е Слабия. Не я интересуваше нищо. Просто го остави да я чука в гърлото. Поне члена му не беше толкова дебел, че да я задави или задуши. Тримата мъже пръхтяха и я чукаха безмилостно в продължение на няколко минути, като първи свърши слабия. Спермата му се плисна право към стомаха ѝ и той извади члена си, чак когато той започна да спада.

Другите двама обаче издържаха удивително дълго време. Въпреки, че Ниския не беше свършил както другите, той издържа най много. Брадатия пореше дупето ѝ, което се беше поотпуснало достатъчно, че да може да се движи до толкова, че да не ѝ причинява постоянно болка. Ако не беше прекалената болка във влагалището ѝ тя сигурно дори би изпитала и някакво удоволствие от целия акт. Брадатия пляскаше дупето ѝ и я псуваше, но това само го възбуди още повече и преди дупето ѝ да посинее той също се изпразни. Притискайки се към нея той изля спермата си в измъчения ѝ анус и се отдръпна от нея, оставайки я в ръцете на Ниския. Той на свой ред използва свободата и започна отново да я повдига нагоре, почти изкарвайки члена си и я пускаше да се наниже сама. Това, плюс липсата на острата болка отзад отново започна да събужда възбудата на Лора. Тя не можеше да повярва на случващото се, а още по-малко искаше да достави удоволствие на животното, като свърши на члена му. Опита се да мисли за неприятни неща, за такива, които нямат нищо общо със секса и фантазиите ѝ, но тялото ѝ продължаваше да се радва на дебелия член.

Точно преди да свърши Ниския се пресегна и пъхна два пръста в измъченото ѝ дупе и започна да я чука с тях, докато продължаваше да си я набива на члена. Лора изкрещя и се разтресе силно, свършвайки против волята си. Ниския извика от удоволствие и същи започна да се празни дълбоко в нея. Спермата му я изгаряше, но това само засили удоволствието от продължаващия ѝ оргазъм. Лора се отпусна върху него и се опита да си поеме дъх. Виеше ѝ се свят и имаше чувството, че ще умре.

Ниския я отмести от себе си и я бутна на матрака, където тя се свлече като кукла с разтворени крака и зейнало влагалище от което течеше гъста бяла сперма и оформяше локвичка на матрака под нея. Лора дишаше тежко, като гърдите ѝ се повдигаха и спускаха поклащайки се. Смътно чуваше стъпки около себе си, но не я интересуваше какво правят мъжете. Не я интересуваше и това какво бяха направили с нея. Питаше се, дали това не беше точно това, което беше искала и точно за това беше изпитала и удоволствие от всичко, дори от болката.

- Сега кучко ще ти скъсам гъза! – чу тя гласа на Ниския и усети, че той я повдига и я завърта по корем.

Цялата изтръпна спомняйки си за дебелия му член. Не искаше той дори да опитва да проникне в ануса ѝ. Сви се на топка пъхвайки ръце между краката си в опит да се защити и усети лепкавата им сперма. Потрепери от отвращение, но стисна още по-силно ръцете си, които Ниския се опита да отдръпне от тялото ѝ.

- Достатъчно. – чу тя спокойния глас на Високия.

- Да изчезваме.

- Искам да ѝ го набия отзад! – изнедоволства Ниския.

- Стига толкова.

- По дяволите… мамка му да еба… тоя надървения какво да го правя…

- Не ме интересува. Достатъчно.

Лора се сви още повече, когато ръцете се отдръпнаха от нея. Не смееше да отвори очи, но когато чу шумолене на дрехи, а след това и отдалечаващи се стъпки се отпусна и отвори очи. Няколко минути се взира в стената, а после зарида. Самата не знаеше дали е от радост, че всичко е свършило или от радост, че най-дивата й фантазия се беше реализирала. Влагалището и анусът ѝ горяха от болка, както и гърлото. Преглътна с усилие и остана да лежи така. Затвори очи и си припомни случилото се от самото начало.

- Доволна ли си, Ани? – чу тя гласът на Високия и подскочи.

Обърна се и го видя да стои подпрян на касата на вратата. Мислеше си, че всички са си тръгнали и отново се сви на кълбо, когато това, което чу най-накрая достигна измъченият ѝ мозък. Очите ѝ се разшириха и тя отново погледна мъжа.

- Как ме нарече? – прошепна пресипнало тя.

- Ани, за кратко от Анелия. – каза той все така спокойно.

- От къде… знаеш името ми…

- От където и знам за фантазията ти, Ани.

Тя затвори очи опитвайки се да осмисли всичката информация. Главата ѝ забуча от силния приток на кръв, но все пак успя да запази присъствие на духа и отново го погледна.

- Кой си ти?

- Добре знаеш кой съм. – усмихна се мъжът.

- Познаваме ли се? – попита тя, като много добре знаеше, че нямаше как да се познават.

- О, боже!

- Не, не позна. – засмя се той.

- Джеймс?

Един от малкото с които някога беше споделила фантазиите си и беше той. Никога не го беше виждала, но въпреки това след времето прекарано в писма и чат му беше разкрила и най-съкровените си желания.

Мъжът само кимна леко, а след това клекна и взе нещо от коридора и го хвърли към Ани. Тя го взе и видя, че е кърпа. Погледна го озадачена.

- Почисти се.

Тя погледна надолу към тялото си и разбра какво има предвид. Целите ѝ бедра и дупето ѝ бяха блестящи и лепкави от спермата размазана. Внимателно тя започна да бърше, особено около слабините си, защото при най-лекото докосване в нея отново избухваше болка. След като се почисти доколкото можа тя се огледа къде да остави кърпата и отново погледна към Джеймс. Той стоеше с черна торба за боклук в ръка и тя пусна кърпата вътре, като обърса няколко останали следи по ръцете ѝ в бедрото си. Едва сега усети хладината и затрепери. С безучастен поглед гледаше как той събира останките от любимата ѝ рокля и бельото и в торбата. Зачуди се как ще се прибере сега, когато нямаше никакви дрехи.

Когато събра всичко Джеймс се изправи и върза торбата и отново взе нещо от коридора и го подаде на Анелия. Този път беше по-голямо. Когато го разгърна видя, че е одеяло. Изправи се на колене и с усилие го метна върху себе си и се изправи. Олюля се, но успя да запази равновесие. Имаше чувството, че е била в центрофуга. Всичко я болеше, когато направи първата крачка и болката между краката ѝ я накара да изохка. Краката ѝ се подкосиха и тя щеше да се стовари на земята ако Джеймс не я беше подхванал и вдигнал на ръце. Въпреки, че това раздвижване я накара да проплаче тя се радваше, че не я беше оставил да падне на земята.

Носейки я той излезе от пустата постройка и пое в мрака с уверена крачка. Когато видя отново лампи, това бяха улични лампи на една от улиците край парка. Анелия се зачуди къде ли я води и дали няма някой да ги види, но това ни най-малко не я притесни. Голото ѝ тяло се чувстваше добре завито в одеялото и в силните ръце на мъжа. Когато наближиха няколкото паркирани коли тя видя премигването на светлините на едната и чу как ключалките изщракаха. Той отвори задната врата и я постави внимателно на седалката, вкара краката ѝ и затвори вратата. Анелия проследи с поглед сянката му, докато не зае мястото на шофьора и видя очите му в огледалото. Започна да трепери, спомняйки си някои от чатовете и фантазиите, които бяха имали, но не можа да намери сили да отвори уста и да попита, какво мисли да прави с нея сега.

- Ще те откарам до вас… този път. – каза той, сякаш прочел мислите ѝ и запали колата.

Анелия затвори очи и се сгуши в одеялото успокоена до някъде от думите му. “Този път…” ехтеше в ушите, докато дрямката преборваше умореното ѝ тяло.

Коментари можете да изпращате и на [email protected]

Джеймс