Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Три след полунощ (част 4)

10.03.2020 | Анонимен
Категория: Аматьори, Инцест, Принуда, Тийн, Фетиш

Тя не можеше да определи, кое ѝ причинява по-голямо страдание – щипещата болка в разкъсания анус, опитващия се да изхвърли съдържанието си стомах или пронизителни писъци, усилващи зверското ѝ главоболие до нажежено до бяло кресчендо.
- Вики, имай милост! – простена Вяра.
- Верке! Как ме изплаши! Лежеше така неподвижно и... аз си помислих...
- Кафе! – беше единственото, което успя да изломоти Вяра.
Половин час по-късно, минала през банята и изсърбала две чаши вряло кафе, Вяра гледаше бодро на света. Напсува случайния си ебач за това, че беше оставил вратата отворена, като си е заминал.
- Пе‘ерас! То така някой можеше да влезе и да ме изнасили!
- Сякаш ти пука. – опита се да звучи строго Виктория, но облекчението и обичта към газещата морала и правилата Вяра я накараха да се усмихне.
- Е, как да не ми пука, нали няма да помня, къде е удоволствието?!
Телефонът на Виктория звънна и прекъсна пикантния разказ за снощното приключение.
- Здравей, Емил е… извинявай за снощи! Дали случайно нямаш време да се видим довечера?
- М-м-м, не знам, трябва да проверя. – имаше, естествено, но коя жена щеше да каже веднага “да”?
Виктория затисна говорителя на телефона с ръка и без глас каза на Вяра: “Полицаят е, кани ме на среща!”. Вяра ѝ отвърна с блеснал палав поглед и разтресе бедра в неприличен жест.
- С приятелката ми щяхме да излизаме, в петък... може да се присъединиш. О, няма да си сам... да, ще е очарована! – Вяра се опита да се опули строго отсреща, но не ѝ се получи.
На път за работа пухкавото момиче започна подробен инструктаж на приятелката си, сякаш я подготвяше не за среща, а за мисия по спасението на света. Виктория я остави да говори, понасяйки се на далечния спомен, когато майка и я “подковаваше” по подобен начин. Когато изгуби девствеността си, очакваше нещо грандиозно. Едновременно плашещо и велико, което ще я накара да полети в мистичните, достъпни само за истински жени, селения. Всъщност беше кратко и повече неловко, отколкото болезнено, а момчето се оказа опитно само на думи и не спря да се извинява и да я пита, дали е добре и дали ѝ е харесало, че Виктория накрая трябваше да го успокоява и утешава. Сексуалният ѝ опит не се обогати особено с годините и Виктория заключи, че разтърсващите земята и свалящи звездите от небето оргазми са за такива, като Вяра. Понякога сексът беше приятен, особено ако усещаше, че доставя удоволствие, но нищо повече.

***

Момчето съвсем се откъсна от външния свят, беше умно и уроците и оценките на бяха проблем, но с това, което получаваше от майка си, нямаше никаква потребност да общува с когото и да било. Не изпитваше вина или безпокойство, макар и много добре да знаеше, че всичко трябва да остане в пълна тайна. Майка му тъкмо напротив, беше разкъсвана ежеминутно от жестокия конфликт на набиваното с хилядолетия в човешките гени табу и перверзното удоволствие от “облекчаването” на сина си. Тя се спасяваше да не полудее, като упорито си повтаряше, че в дупето не е истински секс, просто мастурбация, само че вместо с ръка, с ануса ѝ. А момчето ставаше по-смело. От известно време не се задоволяваше с анонимно застаналата на ръце и колене жена. Не, сега искаше тя да ляга по гръб, с прибрани към гърдите колене и възглавница под дупето, а с ръце да разтваря полукълбата на задника си. Той коленичеше на пода пред леглото и я подготвяше. Мажеше халката на ануса ѝ с вазелин, мълчаливо кутийките от аптеката се бяха появили у тях, втриваше бавно мазната субстанция, масажираше входа на задника ѝ, докато отворчето не се отпуснеше напълно. Внимателно вкарваше в нея един, а после и два пръста и търсеше да докосне кътчетата, които караха майка му да хапе устни и да диша все по-тежко. Не пипаше вагината ѝ, това беше част от обещанието, но виждаше, как от нея се процежда издайническа влага и блести между срамните устни, а малкото топче, увенчало женствеността, се подуваше и показваше изпод шапчицата си. Когато фините косъмчета по тялото на майка му настръхнеха, сякаш ѝ беше ужасно студено, той се надигаше, опираше набъбналата главичка на члена си в лъсналия от вазелин анус и леко се плъзваше в нея. Натискаше съвсем малко, колкото да отвори аналния пръстен, а после тялото на жената само го всмукваше навътре. Движеше се в нея бавно, удължаваше удоволствието, а когато не издържаше повече и членът му с яростни пулсации пълнеше ректума на жената със сперма, оставаше в нея. Пенисът му омекваше малко, но бързо се втвърдяваше отново, без да губи напълно ерекцията си и момчето започваше отново да содомизира покорно разтворилата се пред него жена. Усещането на аналния мускул, хлъзгащ се по коравия ствол на члена му и изгарящата мекота на червата ѝ бяха неземно приятни, но истинското удоволствие получаваше, когато майка му стиснеше очи, а пръстите опъващи бузите на задника ѝ се впиеха до кръв в пухкавата бяла плът. Тогава зърната на гърдите ѝ настръхваха, като жилата на опасни насекоми, тя стискаше зъби и преставаше да диша, а тялото ѝ се разтрисаше в конвулсии. Не всяка нощ успяваше да я докара до това състояние, но когато сполучеше, се чувстваше на седмото небе, горд и щастлив. След като свършеха, майка му бързо ставаше и тръгваше към банята, а от още леко открехнатия и отпуснат анус потичаше бяла струйка надолу по бедрата ѝ. Идилията продължи до фирмения тиймбилдинг. Този термин беше нов за България и голямата международна компания, в която работеше майка му, се гордееше с това необикновено събитие. Събираха се служители не само от страната, но и от чужбина, в наетия само за фирмата хотел и по една седмица се стиковаха и отработваха координацията на екипа. По просто казано, пиеха на аванта и използваха случая за здравословно разнообразяване на брачния живот. Тя не искаше да ходи, но щеше да направи лошо впечатление, ако откаже. Остави чантата в стаята си, освежи се от пътя и слезе, да се социализира (както високопарно ги бяха инструктирали) с колегите. Когато го видя, първо реши, че се е припознала, а после, че си въобразява. Стоеше, като истукана, когато и той я забеляза. Момичето, което някога беше прелъстил, сега стоеше там. Красива млада жена, стройна, с черен костюм и бяла риза. Правата ѝ, дълга да коленете, пола само подчертаваше сексапила и със строгостта си. Първите думи, които си размениха тази вечер, бяха наситени с отровна омраза от нейна страна и разкаян копнеж от негова. Последните думи за вечерта, бяха нечленоразделни звуци от страстна похот. Свирепата им любовна схватка продължи през цялата седмица, предизвиквайки много цинични усмивки. Мъжът уреди да го командироват в нейния град и се срещаха винаги, когато можеха след работа. Момчето усети промяната още когато майка му се върна. Беше студена и го отблъсна, а той едва издържаше след седмицата въздържание. Накрая седна до него и както в началото хвана члена му и му достави удоволствие с ръка. През цялото време така и не го погледна в очите.

***

Деянов мярна дребния очилат плешивко в коридора на районното. Докарваха го от време на време, повече за да го спасят от някой разярен татко или кавалер, отколкото да го санкционират. Съставяха му акт и го оставяха няколко дена да чисти коридорите, преди да го пуснат по живо по здраво. Ексхибиционистът се беше превърнал в част от персонала на управлението и Деянов го помнеше още от първите си дни, като полицай. Безвреден никой, който се криеше около стария бобслей и дебнеше момиче или жена, пред която да лъсне тъжно малката си пишка. Този път патрулът го беше спасил от две яки момчета от спортното и дребничкият господин Никой следобед старателно бършеше кабинета на младия следовател, докато Деянов и Андонов отново и отново прелистваха старите тройни убийства. Тогава се получи плика с трите карти за игра, три дами.

***

- Ако колегата на твоето ченге не ми хване окото в петък, ще звънна на оня тип от семинара!
- Кой? – Виктория се смръщи за момент. - А-а-а, оня. Не е ли малко стар за теб?
- Ти пък! Опитен мъжкар изглежда. И каква мръснишка мутра само... Заради работата си пътува много, сигурно във всеки град чуква по нещо. – ухили се дяволито Вяра.

***

Пликът с картите не ги доведе до нищо, просто подигравка над полицейското безсилие и накрая го пратиха в лабораторията. Това така подразни Андонов, че той почти отказа да придружи колегата си на срещата, но накрая с нежелание все пак тръгна. Още от началото Вяра не спря да бъбри, разпитваше за пикантни подробности от полицейската работа, карайки двамата мъже отчаяно да въртят очи, когато настояваше че нещо е “еди-как-си”, защото така е по филмите. Виктория се забавляваше на възмущението на Андонов и на искрения ентусиазъм на Деянов, при опитите им да спорят с Холивуд и Нетфликс.
- Кажете, защо станахте полицай? – прекъсна глупотевините на приятелката си Виктория.
- Ами... – младият мъж се запъна. - Представях си, че ще е много благородно занимание. Почти рицарско.
Беше се изчервил приличаше на хлапак, хванат на местопрестъплението.
- И колко девици спасихте, сър рицарю? – попита насмешливо тя.
- Май за сега не успявам. – тонът му се беше променил, когато си спомни за предстоящите две жертви.
Сега пък изглеждаше сериозен. Изобщо не беше това, което Вики очакваше. Вместо тъпото ченге, срещу нея седеше млад мъж с искрен, топъл глас. Излъчването му беше момчешко и някак наивно, направо беше невъзможно да не го харесваш. Неусетно ѝ разказваше за училище, за незлобливи пакости и заслужени наказания и тя се смееше от сърце. Вяра и Андонов продължаваха спора за полицейската, когато по-възрастният мъж погледна телефона си.
- А, от лабораторията са се разработили в петък! Има някакъв резултат! Не, не! Стой, аз ще отида. – спря надигащия се от стола Деянов.
Вяра се нацупи, останала сама и защрака по телефона си. След малко с триумфална усмивка обяви, че е изморена и ще се прибира, а “гълъбчетата” да внимават. Гълъбчетата продължиха вглъбения си разговор, а после дълго се въртяха по алеите на Морската градина, нарочно избирайки най-дългия път. Нощният аромат на дърветата и тайнственото шумолене на нощния бриз в листата, както и трите коктейла позволиха на следовател Емил Деянов да обвие нехайно ръка около кръста на Виктория и като не срещна съпротива да я придърпа плътно до себе си. Тя облегна глава на рамото му и без да продумат, от страх да не развалят магията, двамата продължиха в мрака. По пътя той неочаквано я пусна, скочи по оградата на една стара къща и с апашка ловкост откърши роза от една от лехите вътре. Младата жена се засмя, някъде залая куче, отвори се прозорец и двамата хукнаха далече от светлината, едва поемащи си дъх от смях. Пред блока на Виктория неловко замълчаха, той щеше да каже нещо, но момичето го изпревари. Надигна се на пръсти, целуна го бързо и преди той да реагира му пожела “лека нощ, ще се чуем утре” и се шмугна във входа.

***

Вяра нямаше да остане на сухо, не и тя. Ей това се казваше мъж! Беше едър, сериозен, чак малко плашещ. И точно както очакваше, вещ и опитен. Дразнеше я, като леко подраскваше шията ѝ, приближаваше устни към нейните, но в последния момент се отклоняваше и дъхът му опарваше страната ѝ. Езикът му докосна раковината на ухото ѝ, следвайки извивките, зъбите му захапаха нежната плът, заедно с обицата и стиснаха. Вяра простена, разтапяйки се в ръцете му. Големите длани собственически мачкаха щедрата плът. Едната му ръка повдигна полата ѝ, награби едната буза на сочното ѝ дупе и го стисна. Жената се опита да се освободи от роклята си, но той я изпревари, заповедно бутна ръцете ѝ и сам я съблече. Изобщо не се затрудни със закопчалката на сутиена и големите гърди се разклатиха с похотлива покана. Мъжът пъхна пръст в устата ѝ и Вяра жадно го засмука, издавайки нетърпеливи тихи звуци. Мъжът хвана едрото зърно на едната ѝ гърда с мокрите от слюнката и пръсти и бавно го завъртя, стискаше го, но не твърде силно. Едновременно да боли леко, но и да е приятно. Скоро зърната на големите ѝ гърди стърчаха, като копчета на стар модел радио, а Вяра дишаше тежко, с премрежен поглед. Мъжът събу безцеремонно прашките ѝ, опъвайки ги до скъсване по тлъстия задник и я бутна по гръб на леглото. Накара я да повдигне голямото си дупе и подпъхна една възглавница отдолу. Беше извадил члена си, дебел, твърд, стърчащ право напред и жената облиза устни несъзнателно. Вдигна ѝ краката и притисна коленете ѝ в раменете. Сложи ръцете ѝ на тлъстите бузи на задника ѝ.
- Разтвори се! – гласът му не търпеше възражения.
Вяра впи пръсти и опъна, колкото може повече, предлагайки му се нетърпеливо. Той потърка главата на члена си в плуващото от сок влагалище, но когато жената се опита да му се наниже, се дръпна. Търкаше коравия прът по цялата дължина на разлигавените срамни устни – от клитора до ануса. Наплюнчи палец и го сложи върху налятото с кръв топче на удоволствието. Вяра простена и той натисна, завъртайки палеца си в кръг. Вяра вече френетично се мъчеше да го вкара в себе си, но мъжът безжалостно се изплъзваше и я докарваше до лудост. Със свободната си ръка той насочи и подпря члена си на ануса ѝ. О, по дяволите, искаше го вътре, толкова силно, че вече беше без значение къде! Вяра се натисна сама, нанизвайки аналния си пръстен на твърдия хуй. Беше обилно овлажнена и коравото мъжко достойнство си проправи път в червата ѝ мазно и без болка. Беше дебел и чувството на изпълване, съчетано с издевателството над клитора ѝ я накара да потрепери, отворила уста в безгласен вик. Мъжът оправи възглавницата под нея така, че задникът ѝ се вирна още нагоре и промени ъгъла на проникване.
- Н-н-нг-н-о-оу, сссх, да-а-а! – налятата до мораво с кръв глава на члена му беше притиснала вълшебната Г-точка през тънката преграда между влагалището и червата.
Мъжът я усещаше, кога приближава края и безмилостно забавяше, карайки я да скимти и да отчаяно да се опитва да се начука сама. Беше се сгънала на две, отворила се, колкото може, тлъстинките по корема ѝ се бяха притиснали в огромните ѝ цици и тя тръпнеше на прага на удоволствието, което ѝ беше отказвано. В един момент мъжът натисна силно и в мозъка ѝ избухнаха искри, изобщо не реагира, когато ръцете му обвиха шията ѝ и спряха въздуха. Напротив, пръстите ѝ се впиха в тлъстините на задника и опънаха до скъсване. В отлитащото ѝ съзнание, от ануса и клитора ѝ, пълзейки по гръбнака, се вливаха вълна след вълна на удоволствие. “Курва, като всички останали!” – помисли си мъжът, докато тялото под него се загърчи в конвулсии, които го накараха да започне да пълни червата на жената с потоци семе. Часовникът показваше 3.

Следва продължение…


Дядо Торбалан

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
IzkuKurigal | преди 3 години

Деди, не се заблуждавай от липсата на коментари. Поне аз със сигурност чакам продълженията.

Анонимен | преди 3 години

Няма страшно, обаче със синовете се заиграхме vanila WoW, та тая събота и неделя няма да се пише. Иначе горе-долу съм го измислил, остава да седна и да го напиша.