Доктор Секс Лечителката

08.03.2020 | IzkuKurigal

Селото не беше голямо, но когото и да попиташ на километри от там за бай Стасьо можеше да ти говори с часове за него. На 58 години здрав като бик по цял ден работеше с жена си и няколко съселяни по немалката им кравеферма. За сиренето и киселото му мляко легенди се носеха, приписваха им дори лечебни свойства.
И така докато един ден внезапно жена му почина, като от нищо. До вчера бе в прегръдките му, а днес вече я няма. Тя беше целия му живот – би се отказал и от хляба си, само да е жива. Но не би. Тя беше с 3 години по-млада и всички им завиждаха как се гледали влюбено като че ли са на по 20 години, а те повече от 35 бяха женени. Бай Стасьо рухна. Никога не боледувал сега падна на легло – сърце, бъбреци, черен дроб, стави и какво ли още не отказваха. Желанието му за живот го беше напуснало.
И като във вицовете веднага бе наобиколен от родата, за да се джавкат кой ще го наследи. Не че някой милееше за малката къщурка, кравите и малката мандра, интригата беше заради слуха, че наскоро Анастас, както му беше цялото име, с жена си намерили заровено имане от турско, а според някои – дори от византийско време, но било прокълнато, който го намерел да умре бързо. После било вече „чисто“. Двамата му синове и дъщеря му, със снахите и зетя често обикаляха около леглото му да го подпитват има ли нужда от нещо и под предлог, че му оправят леглото да опипват дюшека и възглавницата за скрити пачки с пари. Силно се надяваха да не оправдае името* си. Истински го обичаха само внуците му и той винаги им се радваше, но не ги допускаха до него, уж за да не го безпокоят, а всъщност роднините му се надяваха като съвсем изоставен да се гътне по-бързо. Дори съселяните му не бяха допускани до него. Само едно двайсетина годишно девойче – селянче в най-добрия смисъл на думата, което се грижеше за него. Тя го къпеше, чистеше му, готвеше му (макар че той почти не ядеше), а когато никой не я гледаше – тихо плачеше. Тя беше единствената не роднина, която искрено го обичаше чисто по човешки, а не влюбено. (Или?). Тя беше кръгло сираче от 5-годишна възраст и беше отраснала около него, той се грижеше за нея като собствено дете до 16-17-тата ѝ година (за нея той беше тати Стас), а сега тя се чувстваше приятно задължена да му отвърне за добрината.
Повече от два месеца възрастният човек линееше. „Загрижените“ роднини се разотидоха, поръчвайки на Биляна (момичето, което се грижеше за Анастас), „ако стане нещо (т.е. най-сетне пукне)“ – да им се обади.
Една вечер Биляна къпеше Анастас в едно голямо корито правено от варел разрязан на дължина – цяла вана. Възрастният човек бършеше сълзите си в безгласен плач. Момичето не смееше да го гледа в лицето, за да не се разплаче и тя – и без това едва се въздържаше. Триеше тялото му с насапунисана гъба. Той въздъхна тежко и избърса последната сълза. Погледна момичето, което го къпеше. Сополивото, прашно и грозновато луничаво момиченце с небесносини очи и много светлоруси коси се беше превърнало в красива жена. Стройно, с изключително привлекателни форми и не на последно място – работливо. „Блазе му, на който я вземе за жена!“ помисли си той. Някак неусетно за самия него ръката му погали близкото ѝ бедро от задната му страна. Ръката му се плъзна нагоре и плавно обхвана едното полукълбо на дупето ѝ под полата. Галеше го и го мачкаше няколко секунди. После плъзна ръка по вътрешната страна на другото ѝ бедро и горе с върха на палеца през гащичките ѝ ѝ потърка гъделичника**. Кратък стон го върна в действителността. С леко отворени устни, позабързано дишане и зачервени бузи Биляна го гледаше вкаменена.
- О, извини ме! – ѝ каза той, почувствал се много виновен, че се е възползвал от загриженото момиче. – Аз... не знам какво ми стана! Моля те да ми простиш!
Момичето погледна към тялото му – между краката му имаше полужива гега. Биляна стана, съблече блузката си и сравнително малките ѝ симпатични гърди наперено щръкнаха. Събу полата заедно с гащичките си и влезе в импровизираната вана върху ошашавения мъж. Седна на корема му.
- Билянче... – Анастас не искаше да се възползва от благодарното момиче, макар долу да ставаше все по-твърд.
Момичето се наведе и го зацелува като най-голямата си любов. Мислеше си: „Аз не просто съм му благодарна, не просто го обожавам, аз... го обичам с цялата си душа! Кой, ако не той, заслужава моята девственост?“. Взе ръцете му и ги постави на гърдите си. Грубите му грапави от работа пръсти леко подраскваха нежната ѝ кожа. Той ги погали, а в главата му: „Дали наистина го иска? Ах, горкото момиче...“. Придърпа тялото ѝ към себе си и устните му се впиха в младото малко зърно. Леко грапавият му език зализа едно след друго зърната на момичето, а устните му засмукваха младите връхчета готови от възбуда сякаш да разпъпят като пролетни пъпки. Ако до сега момичето е имало някакви съмнения, относно това което прави, то вече нямаше и следа от тях, а чак скимтеше от залялото я удоволствие държейки се за ръба на самоделната вана. Едната ръка на сравнително младия дядо погали русото котенце между краката на момичето. Усещането от нежния възбуждащ допир и драскането на грубата кожа по срамните ѝ устни караше Биляна да потрепва. Анастас съобрази, че грубите му пръсти биха ѝ причинили болка ако ѝ погали гъделичника или вкара пръст в нея, затова награби малкото ѝ дупе и улеснен от сапуна и водата я приплъзна до устата си. Езикът му облиза цялата ѝ цепка, а после целуна гъделичника на момичето. Тя преди да разбере какво се случва мини експлозия под корема ѝ разпространи мощна сладострастна ударна вълна по цялото ѝ тяло. Вкопчвайки се по-силно за ръба на голямото корито тя изстена силно гърлено. Възрастният мъж ту лижеше с неподозирано умение младата нежна „костилка“ на сочната сливка, ту щурмуваше малката, тясна, тръпнеща дупчица. Езикът на бай Стасьо докарваше на момичето неконтролируеми гърчове от непоносимо удоволствие. Момичето стенеше, плачеше, скимтеше, виеше... Изведнъж пред очите и заизбухваха фойерверки, тялото ѝ се изпълни с разтапяща сладка комбинация от слабост и мощ! Тя едновременно не можеше да стори нищо и имаше усещането, че можеше да премества планини! Тя беше един микрокосмос раждащ и поглъщащ изпепеляващи усещания! Една експлозия на нова звезда!...
Анастас отново я беше приплъзнал до около пъпа си и я гледаше в очите. Тя дойде на себе си и го загледа също. Той не можеше да иска това от нея! Той не трябваше да иска това от нея! Той НЯМАШЕ ПРАВОТО да иска това от нея... и остана безмълвен! Но тя го разбра. Пенисът му, учудващо корав за възрастта му, бе поставен от нейните ръце на входа ѝ, но като се опита да се поотпусне на него я заболя.
- Сигурна ли си? – попита я Анастас.
- Да, сигурна съм! – потвърди Биляна и търкаше главата му по тясната си дупчица.
- Девствена ли си? – усъмни се той.
- Да, но... искам да го направя...
С внезапно движение на таза си Анастас влезе с половината си дължина в младото путе. Момичето изхлипа и се подпря на гърдите му.
- Готово! – с успокояваш глас ѝ говореше той. – Най-лошото мина. Боли ли те още?
- Май не. – рече тя и се позадвижи. – Само мъничко.
- Не бързай!
Анастас загали бедрата ѝ. Младото, до преди секунди девствено, путе бавно привикваше към гегата на възрастния мъж. Не че беше голям, но беше първият нашественик в младото тяло. Биляна все повече усещаше нарастващата наслада, а болката беше останала като далечно усещане, като подправка към сладката инвазия в тялото ѝ. Бай Стасьо беше опитен и преценяваше своята и на партньорката си възбуда, за да реши дали и колко да стимулира ерогенните ѝ зони. Той знаеше, че издържа дълго, особено както младата жена се движеше бавно. Тя неусетно забързваше. Погледът ѝ издаваше, че тя вече е в друго измерение – тя беше в света на Удоволствието и брат му Екстаза. В страната на Всепоглъщащата Наслада. Анастас галеше нежното ѝ тяло наслаждавайки се на съвършенството му в своята младост. Биляна започна да „препуска“ бързо върху него. Мъжът искаше да усети всяка една секунда от оргазма на младата жена, до последната тръпка. Затова когато тя с викове на екстаз силно се тресеше върху него, Анастас забил се дълбоко пълнеше младата утроба с все още жизненото си семе. Наслади се на нейния връх от най-силния гърч до най-слабото трепване...
На другият ден беше нов човек. Вече не само че не лежеше, но и вършеше по малко работа. След няколко дни, когато още беше сравнително слаб и Биляна му помагаше да си легне, той я придърпа към себе си и я зацелува. Тя му отвърна и легнаха един върху друг. Анастас започна бавно да я съблича и да целува всеки сантиметър от тънката ѝ кожа. Погали ѝ златисторусите косъмчета по венериния ѝ хълм малко преди да пие младите ѝ сокове. Покри я със собственото си тяло и я люби много нежно и продължително – поне час, в който тя на почивки свърши три пъти преди той отново да напълни младата ѝ утроба.
От ден на ден Анастас ставаше все по-жизнен. Започна да нарича Биляна „биле мое“***. На всеки 4-6 дни те се отдаваха на интимности. След по-малко от два месеца Анастас предложи на Биляна да се оженят. Тя се учуди и му каза, че иска да е с него и без тази формалност, но той настоя. Направиха сватба, на която присъства почти цялото село, а след десетина дни се разбра и че Биляна е бременна. Още на следващата седмица Анастас посети нотариус и промени завещанието си...

*Анастас - възкресение (от гръцки ana - горе, stasis - ставане)
**Така са наричали едно време клитора
*** Името Биляна произлиза от думата „биле (билка)“

К Р А Й /Изку Куригал/