Срамежливият герой (част 1)

01.03.2020 | IzkuKurigal

Симона Цонева беше доста млада, макар и педагог – едва 26 годишна с малък стаж и то с ученици до 7-и клас, а от скоро се налагаше да работи с гимназисти. Началото бе трудно: бе посрещната от учениците с подсвирквания, подмятания и дюдюкания. Макар да не ползваше гримове, червила и друга козметика (поне видимо), изглеждаше доста хубава. Обличаше се елегантно, но не и предизвикателно. Момчетата бързо я „преименуваха“ на Силикона Цомбева – просто големият ѝ естествен бюст бе невъзможен за скриване. Все пак постепенно успя да наложи авторитета си и почти всички ученици я уважаваха. Имаше няколко момчета обаче, които не спряха (но намалиха) сексуалните си закачки.
Никой не познаваше жената Симона, знаеха я като даскалицата госпожица Цонева. Да – госпожица, защото сериозните мъже я отбягваха, мислейки я за мръсница, а за останалите беше обект на натиск само за секс. Много жени споделяха мнението на мъжете, но въпреки това Симона не намрази хората, а намрази себе си и по-точно външността си. Не ходеше по заведения, даже и на кафе. Изтощаваше се психически от работа, за да няма „мръсни“ мисли. За колегите си беше „надута кучка“ защото избягваше даже и тях, освен по работа. Не беше местна – от близо година живееше в това големичко село.
Понякога оставаше късно в училище, а в конкретния случай – един петък, за да проверява контролни на дванадесетокласниците, на които оставаше по-малко от месец до завършването им. Съквартирантката ѝ беше някаква дивачка често мъкнеща някакви мъже, с които се чукаха като животни и не можеше да се концентрира в работата си, когато бе в квартирата. Когато приключи с контролните си изпъна гърба на облегалката, при което едно копче на ризата ѝ не издържа и се изстреля нанякъде.
- По дяволите! – каза си тя и опита да го намери, но безуспешно. – Ех, ако можех да събера пари да си намаля гърдите... Тия вимета само неприятности ми носят!
Тъкмо си облече якето и грабна чантата, когато силна вибрация разтърси лявата ѝ гърда, точно върху зърното. Преди да разбере какво става, почувства възбуда, от която ѝ прималя. Награби гърдата си на голо, изстена леко и стисна зърното до болка, за да пропъди възбудата. Тогава разбра, че вибрацията идва от вътрешния джоб на якето ѝ – беше си оставила GSM-а само на вибрация. Лицето ѝ поруменя. Задъха се. Ръката ѝ още беше в пазвата ѝ. Отдавна не беше мастурбирала, а ако се прибереше най-вероятно нямаше да има тази възможност, затова съблече якето и разкопча ризата си. Извади раздразнената гърда от сутиена си, хвана я отдолу с ръка, а на другата ръка наплюнчи пръст и го потърка по зърното, което още повече се втвърди. Изстена силно и легна по гръб на бюрото. С едната си ръка мачкаше гърдата, а с другата продължи на гали и пощипва зърното си. Извади и другата гърда, без да маха сутиена и започна да стимулира и другото зърно, което се втвърди също. Започна да си мисли: „Ах, ще отида в първия бар по пътя ми, ще си разкъсам ризата и ще има кажа: „Чукайте ме, копелета! Искам да ме шибате, докато ме препълните със сперма!“, а те ще мачкат силно циците ми...“. Симона замачка силно, даже грубо циците си и щипеше болезнено зърната си. „А така! Харесват ли ви? Не се блъскайте, на всички ви ще се отдам!“. Разкопча панталона си, смъкна го заедно с бикините си до глезените си и едната ѝ ръка затърка бързо клитора ѝ. После два пръста потънаха в нея и се задвижиха бързо. „А така! Чукайте ме! Чукайте ме!“ като в транс повтаряше тя и след малко се разтърси в облекчаваш страстите ѝ оргазъм. Като дойде на себе си се засрами от фантазията си докато се почистваше и обличаше. „Какво ми става? Никога не съм харесвала грубостите или толкова животинско поведение!“.
Излезе от училището вече по тъмно, метна за поздрав на пазача – пенсиониран пожарникар и той излезе да заключи. Малко преди учителката да излезе от двора на училището мина покрай група момчета от 12-ти клас седнали на една пейка, които си подаваха бутилка с някакъв алкохол и пушеха. Лъхна я миризма на марихуана. Те си зашушукаха нещо и тръгнаха след нея. Тя прецени, че дори да побегне няма да успее да стигне до колата си преди да я достигнат и се обърна:
- Какво има, момчета?
- К‘во има ли? – обади се "по-смелия" леко фъфлейки. – Ти имаш... нещу за нас (показа с ръце форма на гърди), а ний... имаме нещу... за теб (и се побара за пакета)!
- Момчета, идете си по пътя, не правете глупости! – погледна зад тях към пазача с надежда да се сети да звънне в полицията.
- Ще е глупуст... – продължи същото момче – да остайм тез цици... да си утидат... без да си видим... спермата пу тях...
- Момчета...
- Млъквай, кучко! – обади се друго малко по-трезвено момче. - Когато свършим с тебе цяла седмица ще се оригваш на сперма!
Компанията от 5 момчета се засмя. Симона се огледа с надежда, но такава не видя. Беше завършила някакъв курс по самоотбрана, но срещу петима нямаше шанс. Познаваше момчетата - тези петимата по принцип си бяха хулигани, но сега съвсем не бяха на себе си.
- Пичуе – каза оня „по-смелия“ – да я думъкним ей там в храст‘те, че ня‘ам т‘рпение да я заклатя и да ѝ напълня шундата.
Младата жена хукна безнадеждно, но бързо я настигнаха. Започна борба, в която успя да повали две момчета преди да получи силен ритник в главата и да загуби съзнание.
- Ей, хора! – обади се едно от момчетата. – Не се бяхме разбрали да я бием. Само малко насила да я опипваме и да ни направи по една свирка...
- Трай, бе, чик‘джийо! – изръмжа „тартора“ – Кат‘ не щеш да чукаш – вазирай!
- И аз си тръгвам! – обади се втори. – не ми се ходи в затвора!
Третото момче се колебаеше, когато „тартора“ на групата извика:
- Импотенти! Утре в цял‘то даскалу шъ ви опиша какви мекопишковци сте! Им‘те готина пичка в р‘цете си, бе, идиоти, и ня‘а съ възползв‘ти!? Майната ви!
Колебаещият се остана с другите двама и започнаха да разкъсват и разрязват с ножове дрехите на безпомощната учителка. Свидетел на всичко това от сянката на една къща беше техен съученик живеещ наблизо. Пейо беше син на интелигентни родители, но от малък беше ужасно притеснителен. Имаше ли момиче до него – губеше ума и дума. Не беше зубър, просто се справяше добре с науките (за разлика в спорта). Почти всичките му връстници се отнасяха грубо с него и вместо Пейо Веселинов му викаха Гейо Вазелинов, някои го биеха за забавление, обиждаха го, че бил девствен, освен отзад и т.н. Последната година в гимназията малко се уталожиха нещата.
Баща му беше починал при злополука малко преди Пейо да навърши 6 години и нямаше почти никакъв спомен от него. Когато момчето навлезе в пубертета нямаше кой да му обясни за момичетата. Майка му му беше казала само, че трябва да ги уважава, а връстниците му говореха, че трябвало да ги опипва, за да личи, че става мъж. Единственият му спомен с момиче беше на около 9-10 години, когато с едно съседско момиче се съблякоха да се гледат голи и то избяга пищейки. Той не разбра какво не му беше наред, че съседските момичета го отбягваха и придоби тежък комплекс за малоценност.
И сега той мислеше как би могъл да помогне. Никога не беше могъл да се бие, дори за самозащита. Единственото, което му хрумна е, да хвърли камък по прозорец на една необитаема къща, за която знаеше, че е със СОТ. Разпищяха се аларми, заотваряха се прозорци и хора занадничаха да видят какво става. Насилниците се разбягаха панически. Хората наоколо явно помислили, че е вандалска постъпка (не видяха безпомощната жена в мрака) и никой повече не обърна внимание, а затвориха прозорците си. Пейо веднага притича до госпожица Цонева и провери как е. Имаше пулс, но дишаше едва-едва. Трудно, но успя да я повдигне и да я пренесе до у тях. Притесняваше се докато дойде полиция от близкия град заради алармата насилниците да не се върнат. Беше капнал от умора, докато успее да я пренесе. Не че тя беше тежка, но той хич не беше от яките.
Когато огледа госпожицата си от училище на светло беше твърде уплашен от вида ѝ, за да се възбуди от почти голото ѝ тяло: Едното ѝ око беше силно насинено, чак затворено, от дрехите ѝ бяха останали някакви парцали, които нищо не прикриваха, имаше няколко ожулвания и много порязани (някои дълбоко) места, по които се беше съсирила кръв. Беше ужасно мръсна и той се притесни да не ѝ се инфектират раните. Зачуди се дали да изчака майка си да се върне от работа, да ѝ обясни ситуацията и да я помоли да изкъпи учителката му и да ѝ почисти раните, но тя щеше да се върне поне след час и поне още половин щеше да ѝ обяснява какво, как, кога и защо. После помисли да се обади на 112 да пратят линейка, но знаеше, че ще дойде полиция и той нямаше смислено обяснение защо е постъпил така и подозренията щяха да паднат върху него. Накрая премахна остатъците от дрехи по тялото ѝ и я отнесе във ваната. Започна да я облива с топла вода и едва тогава видя голото женско тяло. Ръката му с подвижния душ започна да трепери. „Не, аз не съм като тях!“ си каза и извърна за момент глава от нея, но така нямаше как да я измие. За да се разсее от гледката се захвана първо да ѝ измие косата и лицето. Не беше лесно, защото трябваше хем да я подпира, хем да я мие. Успя някак си и беше ред на тялото ѝ. Не можеше да диша от вълнение и ръцете му трепереха. Големите ѝ гърди, освободени от сутиена, се бяха поддали на гравитацията, но не много. Ареолите и зърната ѝ изкушаваха неудържимо. Гладкият ѝ корем също привлече вниманието му. Краката ѝ... ооо, краката ѝ – произведение на изкуството! Не можеше да спре погледа си и той се спря между тях – виждаше се голия ѝ венерин хълм и част от цепката ѝ. Пейо се изкушаваше да мачка и гали голото ѝ тяло: „Кой ще разбере? Ще знам само аз!“, но следващата му мисъл беше: „Не! Аз не съм като „тях“!“.
Направи си една чекия, за да облекчи възбудата си. После насапуниса гъбата и започна да втрива пяната по цялото ѝ тяло отпред. Нямаше как да не насапуниса гърдите и изкушението да продължи без гъбата беше огромно. Изпусна веднъж гъбата и без да иска опря ръка на едната ѝ гърда и по навик каза:
- Оп, извинявай!
Направи си втора чекия и продължи с къпането. Когато приключи и с краката трябваше да я измие и между тях. Стараеше се да не мисли за еротичната част на действията си, но отново се възбуди много силно и си направи трета чекия. Добре че не беше сложил тапа на ваната, че когато отпускаше тялото ѝ то не се потапяше под вода. Имаше обаче проблем как да я измие по гърба и задника. Взе един стол и го постави до ваната. Издърпа жената наполовина навън, седна на стола и я положи по очи върху себе си. Гърдите ѝ бяха върху краката му и това отново го напрегна силно. Той беше само по боксерки и навиреното му парче излязло от гащите се оказа между циците ѝ. Той застина, за да не се дразни допълнително, но чифт големи цици бяха притиснали инструмента му. Нямаше как да се облекчи освен да го търка по тях, но въпреки изкушението си се въздържа. Взе гъбата и започна да я сапунисва по гърба и дупето и на два пъти изтървайки гъбата я хващаше за дупето и пак ѝ се извиняваше. От хлъзгавата пяна тялото ѝ се изсулваше ту назад към ваната, ту настрани и няколко пъти нагласяйки я Пейо ѝ пипна циците неволно. Момчето продължаваше да ѝ се извинява, макар че нямаше кой да чуе извиненията му. Накрая силно задъхан от умора и възбуда, положи учителката си във ваната и си направи четвърта чекия. След това се зае да изплаква госпожица Цонева. С едната ръка си поливаше с подвижния душ, а с другата потъркваше кожата, за да се отмие по-лесно пяната. С врата и ръцете нямаше никакъв проблем, но като стигна до гърдите... Не можеше да оправдае търкането на гърдите ѝ с изплакване и се ограничи само с обливането им обилно с вода. Под гърдите и по корема отново си помагаше с другата ръка, но стигна до венериния ѝ хълм и не искаше да си махне ръката. „Изплакни я и „там“! Изплакни я и „там“!“ напираше в него, но с усилие на волята си махна ръката преди да ѝ е погалил путето. На краката също си помагаше с другата ръка и отново на сантиметри от „онова място“ се загледа като хипнотизиран. Малките срамни устни леко се показваха навън. Пейо искаше не просто да ги погали, искаше да ги целува (беше го гледал в „ония“ филми). Спря водата и си направи пета чекия. Довърши изплакването и се зае да подсуши голото тяло. Това също не беше лесна задача, но на почивки се справи. Накрая я пренесе в своята стая, почисти ѝ раните с кислородна вода, после ги поръси с антибиотик на прах, за финал ѝ подсуши косата със сешоара на майка си и я зави. След това се изкъпа и той. Неизненадващо мислите му отлитаха към голата жена в неговата стая – от загриженост до възбуда. За да е по-сигурен в себе си си направи шеста чекия за вечерта. Когато се прибираше в стаята си майка му влизаше у тях. Тя по навик го попита:
- Пейо, всичко наред ли е?
- Да. – след кратко колебание каза той.
- ОК. Изкъпвам се, хапвам и лягам, защото съм убита от умора. Лека, слънчо!
- Лека, мамо!
Момчето преди да загаси лампата пипна челото на учителката си, за да се увери, че няма температура от евентуално възпаление, загледа се в равномерното ѝ дишане, увери се, че пулсът ѝ е стабилен и си легна на земята. „В леглото ми спи гола жена!“ помисли си той и със задоволство усети, че не се надървя. „Ами ако като се събуди не си спомня нищо как ще ѝ обясня какво се е случило и защо е тук?“. Заспа преди да измисли отговор.

Следва продължение... /Изку Куригал/